МАКЕДОНСКИ  РЕПОРТАЖИ: ЗАПЛАКАЛО Е СЕЛО ВАТАША

 

 “Видяла ли си ти земя, такова варварство и варвари такива?!"

                       Муса Джалил

 

      15 юни 1943 година. Денят е топъл, над плодородната Тиквешия трепти мараня. По пътищата се вдига прах от военни камиони, от полицейски камионетки, от мотоциклети. Техният рев контрастира странно и чудновато на спокойното поле, потънало в лятната мараня, на тихото бръмчене на улисаните в ежедневната си залисия  работливи пчели
      В този ден рано сутринта пловдивчанинът Борис Жеглов, заместник - началник по сигурността в Щипското управление на българската полиция, предава на полковник Любен Апостолов, командир на 56-ти пехотен полк, списък на 13 македонски младежи  и 4 девойки, за които имал сигурни сведения, че са свързани с партизаните и  е предстоящо отиване  при тях.
      Партизанското движение в Македония е слабо, за разлика от другите части на бивша Югославия. Покраинският комитет на ЮКП  е  формално функциониращ, партийните  организации не са активни, съществуват само на книга. Партизаните, които се мяркат  тук-там из македонските планини са съставени предимно от изпратени сърби, черногорци и сърби от Косово.
      Поради тази причина Тито изпраща Светозар Вукманович – Темпо със задачата да активизира партийните структури, да даде “ново темпо”  на партизанското движение, като го “македонизира".
      В  същото време представителите на българската администрация в  Македония – цивилна, военна и полицейска са  “на бойна нога”. Инструкциите и заповедите, пристигащи от София са строги, безкомпромисни. Това  може да се види от инструкцията, която издава   командващия Пета армия, генерал - майор Бойдев, изпратена на 6 октомври 1941 година до българския военен контингент в Македония / с тази инструкция   е запознат и административния, и полицейския апарат/. В нея се казва: “Когато борбата с  партизанските отряди и групи не е по силите на администрацията и полицията, войската поема цялостното ръководство като има на разположение всички средства, с които разполага администрацията, полицията  и всички военни средства.
Партизаните трябва да бъдат унищожавани безпощадно като се използват всички средства на разположение: минохвъргачки, артилерия. Всяка къща от която се стреля следва да бъде разрушена с военни средства или да бъде запалена с бензин или газ. При борбата с партизаните да не се прилага Женевската конвенция. Тя остава в сила само в случаите на залавяне на парашутисти. Партизаните да се убиват на място, пленници да не се вземат. Села, в които се укриват партизани, да се запалват,  като се даде срок от два часа на жените, децата и старците да напуснат селото. Всеки, хванат с оръжие да се убива на място."
      Както се вижда –  Бойдев не си поплюва.
      И ето ни отново в канцеларията на командващия 56-ти пехотен полк, полковник Любен Апостолов. Тук е  и началника на скопската областна полиция Асен Богданов.
      Полковник Апостолов  вика един войник и му нарежда:
      - Ето ти бележка до поручик Костов във Ваташа. Заминаваш веднага и му предаваш бележката.
      Асен Богданов нарежда на Борис Жеглов да замине веднага за Ваташа и да разпита арестуваните. Казва му:
      - Ти само разпитваш. На поручик Костов е наредено какво да прави по - нататък.
Жеглов заминава с мотоциклет за Ваташа. Намира пред селската механа поручик Костов и заместник - началника на полицейското управление в Кавадарци Петко Опреков.
Веднага в механата започва разпита на  задържаните младежи.
      В края на полицейския разпит  са освободени един младеж и една девойка. Останалите 12 младежи и 3 девойки остават с обвинение за връзка с  партизаните и предстоящо бягство в планината.
Това са: Диме Чекоров /18/, Пано Джунов /18/,  Ристо Гьондев /18/, Блажо Ицев /18/, Перо Видев /15/, Пано Мешков /15/, Ферчо Попгеоргиев //22/, Васил Аджи Йорданов /26/, Ванчо Гюрев /18/, Перо Ампов /18/, Герасим Матаков /17/ и Илчо Димов /18/.

                 

 /От 7 до 16 юни ,943 година  от Министерството на войната на Царство България  е наредено  провеждането на така наречената Юнска офанзива за прочистването на Тиквешията /областта на град Кавадарци в Македония/ от партизани и  техните помагачи.
Партизанските отряди и чети се оттеглят в  Кожух планина.  Войската  подпалва напред всички плевни и бачила в Праведничкото поле.  С бомби са разрушени къщи на заподозрени селяни в селата Шивец, Ресава, Ваташа и др. Разстреляни са без съд и присъда   над 50  селяни: в Шивец – 4-ма, в Мраморец 5-ма, в Дреново – 4-ма, в Сърбавец – 5-ма, в Неготино -4-ма, в Кавадарци – 5-ма... През полицейските управления преминават над  100 души, повечето от които са  жестоко измъчвани и пребити. От Кавадарци, Неготино и другите села са интернирани 35 души./
      Тръгват извън селото взвод войници, начело с поручик Костов, няколко стражари, Петко  Опреков и Борис Жеглов. Поручик Костов и Петко  Опреков се олюляват. Явно са в нетрезво състояние.
      Внушителната колона се движи покрай овощните градини, отрупани с череши по това време. Някои се пресягат  и си откъсват от вкусния плод.
      От страни погледната колоната изглежда мирна, живописна: младежи и девойки, войници, полицаи – ще помислиш, че отиват на пикник сред полето. Остава да екне волна песен.
      Поручик Костов спира в една долчинка  и разперва театрално ръце пред арестуваните младеж.
      - Тръгваме по партизанската пътека, а?! Нали от тук минават партизаните?... По тази пътека ... Нали? ... По нея ли мислехте да избягате ? ... Ще ни заведете ли при другарите си? ...
      Костов спира взводния командир на войниците, намигва заговорнически на полицаите да го изчакат. Говори им нещо на ухо, с кръвясали от пиенето и системното недоспиване очи, В ъглите на устата му блести тънка пяна от слюнка.
      На около три километра, южно от селото, спират. Поручик Костов нарежда:        
      - Наредете се един до друг. Ще ви направим снимка... Нали сте герои ... Патриоти ...  Заслужавате снимка ...

***
          С широка, блага усмика Костов, строен, хубав български офицер,  каза :
          - Слагайте скарата! Вадете яденето и пиенето. Ще празнуваме!

          И рече Костов:

          - Срещу вас, мили мои момчета и момичета, има донос, клевета... По военните закони трябва да ви разстреляме...Днес. Сега. На това място....Но вие сте млади. Животът е пред вас... Даже да е така, даже да има нещо истина в донесението срещу вас, простено ви е! ... Внимавайте за по-нататък...Законите са си закони. Лоши, добри, трябва да ги спазваме... А имате и душмани... Както и ние. ..Кажете на вашите майки и татковци какво съм ви рекъл...А сега ще пеем и ще танцуваме. Ще ядем и ще пием... Вие сте деца на майка Балгария! ...Никой, никой не може да ви пипне с пръст ... Докато аз съм тук!

  ***
               Де да беше така, драги ми читателю, ще кажа аз  като  Александър Бек във "Волоколамското шосе".
          Това само си го помислих, аз - Санде, вашия наивен разказвач.
          А ето какво се случи:
                Когато младежите се наредиха  в несръчна и неравна редица, като подпираха раменете си един в друг, Костов извади пистолета си и извика с ярост в гласа:
      -Огън по кучетата! Огън по партизанските копелета!
И в следващия миг започва пукотевицата. Стреля се на месо.
Долчинката се изпълва с дим. Чуват се стонове, писъци, предсмъртни хрипове.
Мирише на барут и млада кръв.
Струва ти се, че надвесеното  небе връща кънтежа на изстрелите, че близката Кожух планина  връща ехото им.
      Птиците отлитат уплашени.
      Полето притихва.
      Тревите се снишават.
      Река Луда Мара,  и тя притихва, спотаява се. От високите върби излита ято черни птици  и се устремява към Кожух планина.
      Слънцето се прикрива  зад черен облак.
      Цялата природа, жива и мъртва, замлъква в потрес.
      Поручик Костов псува с пяна на уста.. Петко Опреков, целият почервенял  като рак, плюе . Борис Жеглов е блед като платно. На ръцете са му увиснали  ужасени и пискащи трите девойчета.
      - Молим  ти се, чичко, не ни давай, не ни давай! – изговарят те.
      Поручик Костов го поглежда високомерно и презрително:
      - Какво си ги загърнал като кокошка!  - плюе  нервно. – Мястото им е при другите!
Борис Жеглов произнася с разтреперан глас:
      - Тях ги няма в бележката на полковник Апостолов.
      Войниците и стражарите се озъртат гузно, прибират оръжието си, трескаво и без нужда започват да опъват коланите си..

 ***

      Господ видя всичко.
      Няколко пъти вдигна десница да спре касапницата.
      Без резултат.
      Стъписан, онемял от видяното.
      И рече Господ:
      -Тези не ги познавам!
      -Тези не са от моето стадо!
      Три пъти повтори:
      -Тези не са мои!
      - Тези не са  мои!
      - Тези не са мои!
      И заплака Господ.
      От безсилие.

      ***
      За тази акция Министерството на войната поздравлява участниците. Стига и до ушите на Н.Ц.В Цар Борис Трети.
      Полковник Любен Апостолов е  отличен с орден от царя.
      След повече от година Народниот суд в НР Македония също “награди” участниците в тази акция -  смърт чрез обесване. /Преди това всички те, заедно с ръководителите на българската царска цивилна, военна и полицейска администрация, са предадени от отечествено-фронтовското правителство на България  на югославските власти за съдене като  фашисти. А "народниот суд" си знае предварително урока - куршум и въже! В леките случаи - "робия", затвор за дълги години.

 

 По време на съдебния процес полковник Апостолов лъже, че не знаел че младежитене са хванати в гората, а са измъкнати от домовети им, опитва се да “натопи” поручик Костов и Петко Опреков. Предишната нощ и сутринта били изпили три литра ракия и били пияни “като талпи”, превишили си правата и т.н. Борис Жеглов, който спаси девойчетата, получи същата присъда. Казват, че не могъл да стои прав, придържали го двамина.

 ***

            
  заплакало селото Ваташа
http://www.youtube.com/watch?v=XAeQVn4vMkw

 

На чиста съвест и без да съм изпил 3 литра ракия като катилите поручик Костов и полицая Петко Опреков.

Горещите патриоти да не ми се сърдят.

Важна е истината.

Тя ще ни пречисти и въздигне.

А македониститех и сърбоманите да не се радват. Няма да е чудно ако някой от техните е наклеветил безбожно тези наши деца.

Преди да се затвори историята, трябва честно и храбро да се прочете!

С тези откровени до болка редове правим нашия помен за нашите.
Те не са наши врагове.

Те са наши деца.

Българи убиват българи !!!

И след 9.IX.1994 г. - пак българи убиват българи !!!

Докога !?!

сега страдаме и се вайкаме за жертвите на комунизма. Живеем така, сякаш тези млади момчета и момичета не са съществували, дори по-лошо, хулят ги и ги наричат разбойници. Няма историческа памет, има някаква шизофрения и омраза, опити да се промие съзнанието. Нашето няма да могат, но на младите, те не знаят доста неща, те получават всичко за чиста монета и чуват само за жертвите на комунистите. А тези млади хора наистина са били с чисти сърца и идей, те не са имали време да се корумпират, да усетят благините на властта и да предадат мечтите си. Тъжни са нашите времена, че останахме без достойнство.

Удобна е за българомразците, агресивните македонисти и сърбоманите.

"Вижте ги какви фашисти и зверове са българите, врагове на македонския народ!"

Но това е историята. Има всичко. Но не трябва да се крие нищо.

Поздрави!

Истината не винаги е удобна...
Хвала на тези, дето могат винаги да я изричат!
Истината! Истината ви казвам!
Б.

Благодарпя ти, че прочете.

Темата е болезнена и неблагодарна.

Затова приемам коментара ти като подкрепа и ти благодаря.

тя е една и винаги боли

***

Българи убиват българи! Какво е това?

А не е ли трябвало генерал-майор Бойдов да изпрати друга инструкция:

Войската закриля братята ни-македонци. Косъм да не пада от главите им.

Всеки македонец е неприкосновен, с имунитет на неприкосновеност!

Между другото и в интерес на истината е имало и такива офицери. Възрастен македонец ми каза преди години, че познавал български офицер в Демир Капия, който издал заповед:
На македонец хляб не се отказва!
На македонец помощ не се отказва!

***
"Най-много истините закъсняват.
На спирката "Надежда" аз единствен чакам -
търпелив и сам."

Това са думи на поета Велин Георгиев.

е теглото.

Поздравления за разказа.

Без да оправдавам българските офицери, когато си на война е трудно да си хуманист. Войниците са обучавани да убиват, не може да се очаква от тях да правят обратното.

Радвам се, че намери време да погледнеш насам.

От своите е теглото. Права си.

Това тегло е най-тежкото.

- Там той изпява чрез думите на героят, мъката на не един българин от Македония, участвал в Първата световна война на страната на отечеството си България !
“...
Марике, дилбер Марике,
тебе те жална оставам.
Тебе те жална оставам,
жална од осум месеца .“
- па после пояснява !!!
“...
Марике, дилбер Марике,
ако ти е машка робжбата ...
Ако ти е машка рожбата,
на мойто име да крстиш !!“
- Ясно, просто ... прозаично, без патос, без хленч, с ясната идея за саможертва - в името на защита на националната кауза !!!
- А кажи ми брате - кое бе това, що стори от братя и сестри от двете страни на тази пуста граница, очертана от “хуманистите“ европейци ... това, кое след няма и двадесет години ни обърна на зверове, врагове и катили, ... кои требят свои братя и сестри ?!?

- В тази връзка ще припомня предупрежденията на един добър човек, кой казва - Хора бдете, утробата на кучката, коя роди фашизма (ще допълня и неговият брат близнак) е още жива !!

- Па ще завърша, като кажа фашиста и комуниста нямат род и родина - Хора кои са се прехласнали и следват тези идеи, не са достойни да носят светлото име Българи !!

- С тези думи не искам да наскърбя никой, а да накарам всеки един да се замисли ?!

Защото Иван Богоров много точно го е казал - За да има България, първо трябва да направим(създадем) българи !! ... не случайно в един спор той се обръща към опонента си с думите - Ти българин ли си ? ... тоест, той знае че, говори с човек по(род) майка и баща, българин - но му поставя моралният въпрос(!?) - Ти българин ли си ... по дух !?

- Та аз, ще да се запитам сам себе, а и вас също - А всеки един от нас, българин ли е ?!!

- С уважение към всички !

от Гет ктист

***

Така е. Не трябва да се забравя, че е военно време. От всички страни се дават жертви.
Мъжът на сестрата на майка ми Надежда - Ниса загива с още 6 души при партизанска засада. на шосе в Македония. Война.

***

Аз съм българин.;

Ние сме българи.

Това трябва да ни бъде парола.

Вече разказах /"Бунтът на сърбите"/, че сърбин не бие сърбина! Парола!
Къде сме ние?

плакал си, докато си го писал, нали!!!!

Валя

Ако си представиш картината като на филм, не може да не заплачеш.

И за 12-те невинни младежи, и за войниците и полицаите, които са въвлечени в това престъпление. Независимо, че годините са години на война. Жал ми става и за всички нас, разделените /или противопоставени на /от своите братя хора.
Жал ми стана даже за следователя Борис Жеглов от Пловдив, чието закоравяло сърце, трепва в един момент, докото девойчетата са увиснали на ръцете му.

Някой беше казал, че убийството даже на един млад човек е пробив в човечестовото. Няма да се родят неговите деца, внуци и т.н.

Поздрави, Валя!

Растен съм във Велес, Македония, на 50km от Ваташа.
Първата училищна, автобусна, еднодневнa обзорна екскурзия ни беше в Ваташа. 9 години имах, ако не се лъжа. Не знам колко тогава разбрах от посланието което искал да ни пренесе режима комунистически, но ето помня разходката.
Днес, след 40 години, вероятно носят децата на първо „кръщение„ в новооткрития "Музей на Холокоста на евреите в Македония" в Скопие. Импровизирам малко, но не вярвам, че съм много далеч от истината.
Обаче вагони пълни с евреи оставят по-голямо впечатление на децата отколко 13 млади в Ваташа.
Толкова от мен за Ваташа и съобщенията до децата от режима в Македония, непрекъснатост 60 годишна.

http://www.holocaustfund.org/

Че боли събитието, боли. Но както казва Зелас, война.
Така да sande касниш много, музея на евреите е днес актуален, а режимот си работи работата.
И, ме остави без сън миналата нощ!

Тито бяха галеници на Запада дълги години, докато ние бяхме вражеска страна. После Тито се отдръпна и от соцлагера - и пак Югославия бе приемана по-добре от нас - сателита на СССР. След това от Югославия остана само Сърбия и цял свят я презря.... Сега е "приятелка" само с Русия и Гърция - по православна линия, поради спора с Македония и заради Косово.
Неслучайно обаче в Македония партизанското движение е било слабо - там е имало българската власт, т.е. единосъща. Тито е искал македонизиране на партизанското движение. Участниците в него не са били непременно комунисти. От 1924 г. по волята на Коминтерна тече дебългаризация на Македония. Това е най-страшното предателство на българския комунизъм - сега берем горчивите му плодове. Тази трагична история е твърде много и "гранична", има няколко измерениия. Ако има Бог, той да отсъди.

pioner: Че боли събитието, боли. Но както казва Зелас, война.
Така да sande касниш много, музея на евреите е днес актуален, а режимот си работи работата.
И, ме остави без сън миналата нощ!

***

Историята си е история. Знаеш какво направи хитлеристка Германия през Втората световна война. Всичко си остава в историята.

Лошо е ако някои черни страници от историята се използуват с идеологическа и противобългарска цел за насаждане на антибългаризъм сред подрастващото поколение.

Това мисля и за новопостроения Музей на холокоста в Скопие, чиято заднина е да бъде един вид стена на позора за българите.

А е знайно, че България е единствената страна в света, която спаси евреите си.
В Македония германската власт бе доминиращата.

***
Да, Славимире, жестоки са превратностите на съдбата, свързани с милата ни Македония. Всичко в крайна сметка е една съдба - много линии и исторически фактори се преплитат в един съдбовен резултат.

В Македония българската царска власт строи пътища, железници, открива училища, започва мощен подем.
Но се правят и много грешки. Властите - цивилна , военна, полицейска работят в недостатъчна координациа, съперничат си и пр.
Разбира се, най-голямата е, че сме ортаци с Хитлер. И то пак заради самата Македония. Това е офертата, как да не я приемеш?

Най-трагичното е, че ОФ-правителството в България забравя висшата патриотична страна на българското управление в Македония, обявява го за фашистко, предава цялата администрация на титовите сатрапи и антибългари. Какъв цинизъм!

Преди това Коминтерна, начело с ген. секретар Г. Димитров правят инжинеринг на македонска нация и език. Накрая предават Македония напълно, започват помакедончване и на Пиринска Македония. Пак под "мъдрото" ръководство на "вожда и учителя".

Варварство (1943)
Муса Джалиль

Они с детьми погнали матерей
И яму рыть заставили, а сами
Они стояли, кучка дикарей,
И хриплыми смеялись голосами.
У края бездны выстроили в ряд
Бессильных женщин, худеньких ребят.
Пришел хмельной майор и медными глазами
Окинул обреченных... Мутный дождь
Гудел в листве соседних рощ
И на полях, одетых мглою,
И тучи опустились над землею,
Друг друга с бешенством гоня...
Нет, этого я не забуду дня,
Я не забуду никогда, вовеки!
Я видел: плакали, как дети, реки,
И в ярости рыдала мать-земля.
Своими видел я глазами,
Как солнце скорбное, омытое слезами,
Сквозь тучу вышло на поля,
В последний раз детей поцеловало,
В последний раз...
Шумел осенний лес. Казалось, что сейчас
Он обезумел. Гневно бушевала
Его листва. Сгущалась мгла вокруг.
Я слышал: мощный дуб свалился вдруг,
Он падал, издавая вздох тяжелый.
Детей внезапно охватил испуг,--
Прижались к матерям, цепляясь за подолы.
И выстрела раздался резкий звук,
Прервав проклятье,
Что вырвалось у женщины одной.
Ребенок, мальчуган больной,
Головку спрятал в складках платья
Еще не старой женщины. Она
Смотрела, ужаса полна.
Как не лишиться ей рассудка!
Все понял, понял все малютка.
-- Спрячь, мамочка, меня! Не надо умирать! --
Он плачет и, как лист, сдержать не может дрожи.
Дитя, что ей всего дороже,
Нагнувшись, подняла двумя руками мать,
Прижала к сердцу, против дула прямо...
-- Я, мама, жить хочу. Не надо, мама!
Пусти меня, пусти! Чего ты ждешь? --
И хочет вырваться из рук ребенок,
И страшен плач, и голос тонок,
И в сердце он вонзается, как нож.
-- Не бойся, мальчик мой. Сейчас вздохнешь ты
вольно.
Закрой глаза, но голову не прячь,
Чтобы тебя живым не закопал палач.
Терпи, сынок, терпи. Сейчас не будет больно.--
И он закрыл глаза. И заалела кровь,
По шее лентой красной извиваясь.
Две жизни наземь падают, сливаясь,
Две жизни и одна любовь!
Гром грянул. Ветер свистнул в тучах.
Заплакала земля в тоске глухой,
О, сколько слез, горячих и горючих!
Земля моя, скажи мне, что с тобой?
Ты часто горе видела людское,
Ты миллионы лет цвела для нас,
Но испытала ль ты хотя бы раз
Такой позор и варварство такое?
Страна моя, враги тебе грозят,
Но выше подними великой правды знамя,
Омой его земли кровавыми слезами,
И пусть его лучи пронзят,
Пусть уничтожат беспощадно
Тех варваров, тех дикарей,
Что кровь детей глотают жадно,
Кровь наших матерей...

Аз го зная в този му вид, в който го използвах като мото, от българския му превод. Имах една сученичка във Втора гимназия в Дупница, Сашка, която го рецитираше с много силен ефект, поразителен.

За македонците в Македония май вече всичко се изписа по форумите, но не така стои въпроса с 400 000 славяногласни в Гръцка Македония.Защо те имат гръцко самосъзнание?За 20 години не знам политик да е повдигал въпроса, а още по-странно е че и българските историци мълчат като риби.

Подписали са международен договор и ще мълчат, какво да правят?

***

Те са интегрирани в Гърция, с гърците. Както в България македонците от всички краища са интегрирани и са част и от основата и от ватъка на бълагарската нация. Разлика на базата на това кой от къде е не се прави. В България такъв въпрос не стои. Българинът не прави разлика по географско потекло. Българин и македонец - това е едно и също. В главата на българина няма друго - едно са. Такъв съм и аз - по линия на майка ми са дойдени дедите от Берово.

А Гърция като дел от Европската уния и с висок стандарт на живота за сите, нема никаква потреба да се повдига вещачки прашанье. От немане що да чиниме.
Дел от преселниците са в Р македония /имам приятели, егейци/, дел от них са во България - българи. 24 карата.
А тие в Гърция са си гърци. Пито - платено.

***
Ти си германски македонец или германски българин. Нема лошо. За мене е едно и също. Важното е да си добре - ти, жената, децата, фамилията. Ние сме европейци. Какво да чепкаме още?

Същото е истото, бе!

Санде, написал ли някой роман за събитията в Македония по време на Балканските войни?

Kървавата гърцизация на Егейска Македония
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония

Петър Добрев

Книгата доказва, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко.
Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.
Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично македонския“ му произход. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.
„Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.
Продължението тук:http://e-vestnik.bg/3743

Тия знаеха много. Разказваха често, се това им беше приказната, сборот. А аз бях малък, не сум запамтил историите. А беха много интересни. Жалко. Дедо ми Йован - голем българин, свиреп войник, да не си му насреща. Як, силен, жесток. Като командирот извика : "Напред, войници, на нож!", и като ревне дедото Йован "Ура!", помита всичоко пред него!
И коня му, Сарай, е учествал во войните. Без него, на друг фронт. И коня е бил войник!

Но ми се иска да напиша нещо за тези славни луге, вистински българи.

Kървавата гърцизация на Егейска Македония
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония

Петър Добрев

Книгата доказва, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко.
Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.
Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично македонския“ му произход. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.
„Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, к

има и човешки и Божи съд.
Войната наистина е време разделно и всеки се изправя пред съвестта си и тъмното в себе си в жесток избор.

Kървавата гърцизация на Егейска Македония
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония, представена от Петър Добрев.
Книгата „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“).чийто автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж разкрива много истини за асимилацията на българите , които са потулвани с години за да се осъществи дебългаризацията. Книгата все още не е преведена на гръцки език и забранена.
Нямам заслуги, само пояснявам, че излизат на бял свят тези тежки истини и има прочит и за тях.

Права си: войната преобръща всички ценности.Това е обратната страна живота. Там е смъртта.

Но и там има място за човечност.

Ако аз бях на мястото на полковник Апостолов, никога не бих написал тази бележка, осъждаща на смърт 12 млади живота.

И по един шамар не бих им ударил.

А на офицерите и войниците бих наредил, срещнат ли македонец/македонка, да им отдават чест!

Затова и няма да ме направят полковник.

***
По-силният побеждава. Негова е истината.

Да бъдем силни.

Писано е преди години. Ето заглавията:
„Зверствата на гръцките разбойнически банди над беззащитното българско население в Македония и Одринско през 1905 и 1906 г.“ на Иван Ст. Николов от 1906 г.
и „Гръцките жестокости в Македония“ на проф. Любомир Милетич от 1913 г.

А книги да си четем по въпроса, изследвания, статии, статистики - никой не не пречи.

Както и да си говорим. Дума дупка не прави.

Благодаря ти, Ати!

МИ ЗАПЛАКАЛО СЕЛОТО ВАТАША

Ми заплакало селото, селото Ваташа (2)
тринаесет роса младинци носат
в моклишко горе в долови.

Целото село станало, станало на нога (2)
дайте ги ваму нашите деца
ей вие клети кръвници.

Џелати клети не слушат, не слушат народот (2)
митралез огин фрлија погин
во градите машки младински.

жален ми писок пронесе, пронесе, селото (2)
по тие рамни полиња родни,
ридишта голи тиквешки.

Тогај се народ, подигна, подигна иљадно (2)
и тргна смело затре семе
фашистичко клето за навек.

***
От пръв прочит личи, че песента, макар и майсторски изпълнена от голямия певец, легендата на македонската народна песен, Никола Бадев, е скалъпена. Слаб текст, с пропаганден привкус, в стила на идеологическите пропагандни клишета от 50-те години на миналия век. Нещо куца в автентичността й. "Налродот се подигна илядно" - клише. Затова изглежда за създатели й не е било толкова важно 12 ли са жертвите или 13.
Така си мисля аз.

Между 1941-44 г. в цяла България се усещало военното положение и Македония не е правила изключение. Местните македонци обаче се отвращавали от всяка поява на партизани,особено пък сръбски,и едвам усетили ги,бързали да докладват на военните,за да ги отърват от натрапниците. Тия избити деца,за които се говори тук,са всъщност жертва на самите престъпници- паортизани,които,
знаейки военновременните закони на България,не се посвенили да ги замесят в мръсните си дела въпреки детската им възраст,за да припишат после своята злоба на Българите. Но и нашите власти са допускали грешки- не е трябвало да се избиват никакви Българи,особено ако са деца,а е трябвало да ги интернират някъде /ако са били чак толкова виновни,в което се съмнявам/,докато научат истината,и после да ги освободят. Наистина,всички са се пазели от гадния противонароден комунизъм,но не е трябвало той така безотговорно да бъде приписван на току- що освободени от сръбското иго Български деца.

Много голяма е вероятността това да е точно така!

Младежите са наместени /на македонски/.

Младежите са наклеветени.

За къде сме, ако ги няма бдителните другари?!

Къде е корнет Оболенски да налее по чаша коняк, да се стоплим в този хладен октомврийски ден?

Къде са анонимните, те са като Незнайния воин, без тях победа няма!

***

С просто око се вижда, че сме оклеветени за сто години напред!

Но как са могли нашите хора така да се хванат на въдицата? Невероятно!

При онези обстоятелства, война, разделение, противопоставяне, борба за влияние - трудно е било да се избегне трагедията. Защо? Защото е виновна "машината", която е държала хората в ръцете си, в подчинение ......ако единият от тях се е опитал да ги спаси или скрие, другият щеше да напише донос и още тогава следва за него разстрел или саморазправа..... Машината, цялата тази бюрокрация, полицейщина, военщина - строга до без мозъчност, не позволява да се мисли, а чувствата са строго забранени. Страшно!

И в определен момент дори и да имаш съвест и да искаш да пренебрегнеш правилата, няма как всичко това да не ти изиграе зла шега. Да носиш бремето на вината или да платиш и ти с живота си в последствие, когато отговаряш пред другите, кое можеш да избереш. А, въобще имаш ли право на избор, ако си дал клетва? Щом си се поставил в нечия употреба.
И все пак въпреки всичко опираме до възпитанието, до моралните норми на поведение и до човещината на отделния човек!!
Въпреки машината това може да бъде доминиращо, ако държиш съвестта ти е да е чиста...
Но и цената, която ще се плати е много висока...

Войната е време за доказване на качествата на личности, които ПРОПУСНАЛИ живота. Се видя много ярко и ясно появата по време югославските войни.
Тези правят войните престъпления.
Дядо ми е бил български войник 3 години, в струмишкото.
Казваше, че имало и такива войници, които палеле къщи. Не палеле всичките войници къщи. Знаели се между себе си кой какъв е.
Какви са били офицерите пияни там горе, не знам.

***
Няма да добавям нищо. Казаното е казано, реченото е речено.

Гордея се с тебе, Пловдив!

***

Злият, лошият, проклетият, по време на война покажува целата си злина и проклетост, за него войната е празник!
Един сърбин в Босна се хвалеше пред мен как по време на войната разрушавал джамиите, минаретата ги режел с право мерене с оръдие като краставици.

А добрият човек, чувствителния, човекот с добро сърце, с добра душа, с морални добродетели, с морални квалитети, макар и силно притеснен, си останува Човек!

Поздравувам те инженер Хаджи Ничев! И татко ти, и ти, сте честни и добри луге!

Затова е велик Незнайния войник.Защото е станал курбан на нечии заповеди.

Съм разговарял с хора участници във войната в Босна. Всяка дискусия и поглед от страна е безполезен. Само те си знаят как е било. Рашомон.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D1%88%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD

И във войната трябва да има морал.

Полковник Дрангов от Македония! Какъв офицер! Какъв достоен мъж!

Легенда. Обичали са го войниците. Били са готови да умрат за него.

Но той е знаел какви заповеди да издава.

И как се изпълняват чужди зоповеди.

***

Даже мисля да напиша нешо, макар че съм писал.
Мюсюлманите са се отнасяли в повечето случаи с голям респект към църквите, но сърбите са унищожавали безбожно и без милост джамиите. Споменах по горе какво ми разказа един сърбин. Хвалеше се с насмевка.

- От много време ме интригува защо при “омировият език“ н който е написана Илиада, за война се използва думата ... ще я предам на латински и български ... Та думата е, в единствено число (lat.) “macha“, (мн.ч.)“mаchi“ ... на български звучи, като “ма“к“ха“, съответно “ма“к“хи“ - Превежда се от гръцки като, “битка“, но в съвременният гръцки се използва предимно думата заместител “агонас“ ?

- Питам се доколко тази дума е гръцка по произход ? и второ - Що за език се е ползвал по времето на Троянската война, от народът в Мала азия, където става тя ?
- Ще допълня, че имаме документирано дума от тракийски произход, за оръжие, с близко звучение “махайра“ !!?

- Завършвам с обобщението-въпрос ! - Дали “гръцката“ дума “макХа“ няма по-стар произход от палеобалкански език(наследник на който вероятно е съвременният български ?) ... И дали истинският смисъл на тази “гръцка“ дума не е - Мъка, Страдание ??!

П.П. Ако изводът-въпрос ми е правилен - Преценете, доколко правилен по смисъл, е бил първообразът на думата, която са използвали нашите предци за “войната“ ... която носи “мъки“ и/или “страдания“ !!
- По причина на това, те много предпазливо са стигали до решението да водят война !! - преценявали са всеки един аспект и възможност за избягването й ... дори са се допитвали до боговете ... та да не би със самият акт от тяхна страна, за въоръжена агресия, няма да се доведе до несправедливост със съответните последици !!

- Именно поради тази причина е бил странният за гърците(елини) обичай на гетите-даки(описан от Херодот) - да изпращат при боговете, най-достойният измежду тух, хвърляйки го върху копията ... тоест, той е бил преносителят на тяхното послание до боговете, които следва да им дадат отговора - Справедливо ли е начинанието ни ... Войната ?! - няма ли да предизвикаме справедливата реакция-гняв и да ни се изпрати напаст на нас и общността ни ... ?!!

- Ще прощавате, ако досадих с многословните си разсъждения на глас, по повод за ... Справедливоста на войната !! ... и да се запитам, нашите съвременни легионери, някога запитват ли себе си - А тази война-мисия справедлива ли е ?
- И още, кой е по-цивилизования - древният пред-елин или съвременният продукт на цивилизацията и “хуманизма“ ... за които ни се внушава, че са продукт на високата елинска култура и цивилизованост ?! :(((

Въпросът ти е много интересен. Но ти сам си отговорил.

По интуиция само долавям. Мъка. Войната е мъка.

Мъка и страдания. В македонските песни се пее за "маки ем страдания".

Хем мъки, хем страдания.

Ще попитаме, тези, които учат студентите на ум и разум.

Отговорът на тези въпроси ще хвърли светлина и върху това кой е по цивилизован - древните или съвременните хора.
Нека оставим това на езиковедите, а ние да погледнем с очите на човеците на това социално явление. Още повече, че толкова много е писано за войната. Томове са изписани за стратегията и тактиката на военните действия, описани са в детайли всички водени войни, а книгата "Справедливи и несправедливи войни" на Майкъл Уолцър 1977 си остава основополагащият труд върху етиката на войната. Можем да се позоваваме на тях, можем да разсъждаваме върху войната. Знаем защо се водят войните и как се въвличат народите в тях....Войната е най - голямото безумие...войната е мъка за майките, страдание за воюващите...Войната е престъпление ...независимо в името на какво се води ...Няма по - голямо зло от войната. Не случайно баща ми направи заклинание с думите : "Дано Вие, вашите деца, и техните деца и внуци никога да не преживеете война. Всичко друго се преживява, войната - не!"

Още един път поздрави! И продължи разсъжденията си на глас! Можеш!

В едно са съгласни всичките събеседници от войната в Босна. Търговията цветала на всички полета, независимо от цвета на участниците в сделката.

П оловината от човешката история са войни. Защо?

Какво търси Александър Македонски в Персия, Афганистан и Индия?

Какво търси на площада в Скопие?

Майка си, сигурно.

Не е строил, а разрушавал, грабил, убивал.

Това ли ни е символа? Това ли ни е гордостта?

... излезе съобщение в печата, че издръжката на сръбската армия на ден струва ТРИ МИЛИОНА МАРКИ !
- Добре ... но за да има война следва да има противник ... та сложи и на него издръжка, хайде да не е три а ДВА МИЛИОНА марки !
- В тази проста задачка се пита - Колко време се води този война ? - Отде идеха парите ? - Кой ще връща заемите и лихвите по тях ?
- Па накрая ще кажа - Кой според вас даде парите в заем за тази война ! ... като си припомним какво е казал Наполеон - Пари, пари ... дайте ми пари и аз ще завоювам за вас света !!

- Няма спрведлива война ! ... както не може да е морално и смъртното наказание ! - Само бог дава живот - само той има право да отнема - друго е грях !!

***

По време на война морала се срива.

Животът се деформира напълно, всичко става относително.

Бело-цръно, криво-право, добро-лошо.

А парите са си пари.

Това е грозното, сипаничаво, маймунско лице на живота, който наднича из-зад гробовете и се смее като дивак.

***

Ако аз, редника от БА Сашо Горов - Санде, бях на мястото но полковник Апостолов или на поручик Костов, щях да спря на полянката.

Щях да кажа на гавазите: Слагайте скарата! Вадете яденето и пиенето.

Ще празнуваме!

Щях да им кажа7

Срещу вас, мили мои момчета и момичета, има донос, клевета.

По военните закони трябва да ви разстреляме.

Днес. Сега. На това място.

Но вие сте млади. Животът е пред вас.

Даже да е така,даже да има нещо истина в донесението срущу вас, простено ви е!

Внимавайте за по-нататък.

Законите са си закони. Лоши, добри, трябва да ги спазваме.

А имате и душмани. Както и ние. Кажете на вашите майки и татковци какво съм ви рекъл.

А сега ще пеем и ще танцуваме. Ще ядем и ще пием.

Вие сте деца на майка Балгария!

Никой, никой не може да ви пипне с пръст.

Докато аз съм тук!

/Заради това, Сирме не съм станал полковник. Нито имам шанс да стана!/

***
Почти като при Александър Бек във "Волоколамското шосе".
Де да беще така, драги ми читателю. Това само си го помислих.
Разстреляха ги.

И затрещяха шмайзери. Шмайзери кървави.

***
От тук дойде идеята за промяна на първоначалния вариант на разказа. Благодаря на милата Сирма.

чест Ви прави, както за публикацията, така и за позицията която отстоявате...
Повече от хубаво би било събитията които описвате да се бяха развили по начина който сте приложили в коментара си.
В самия край на разказа, в съзнанието ми изникна една фраза на един велик българин:
""Клаха народа, както и турчин не го е клал" А.С
Казано по друг повод и в друго едно време,фразата продължава да тегне и сега върху държавната институция, като присъда.Само дето сега "клането" е безкръвно.....но резултата след години ще е катастрофален!

Ако аз, редника от БА Сашо Горов - Санде, бях на мястото но полковник Апостолов или на поручик Костов, щях да спря на полянката.

Щях да кажа на гавазите: Слагайте скарата! Вадете яденето и пиенето.

Ще празнуваме!

Щях да им кажа7

Срещу вас, мили мои момчета и момичета, има донос, клевета.

По военните закони трябва да ви разстреляме.

Днес. Сега. На това място.

Но вие сте млади. Животът е пред вас.

Даже да е така,даже да има нещо истина в донесението срущу вас, простено ви е!

Внимавайте за по-нататък.

Законите са си закони. Лоши, добри, трябва да ги спазваме.

А имате и душмани. Както и ние. Кажете на вашите майки и татковци какво съм ви рекъл.

А сега ще пеем и ще танцуваме. Ще ядем и ще пием.

Вие сте деца на майка Балгария!

Никой, никой не може да ви пипне с пръст.

Докато аз съм тук!

/Заради това, Сирме не съм станал полковник. Нито имам шанс да стана!/

***
Почти като при Александър Бек във "Волоколамското шосе".
Де да беще така, драги ми читателю. Това само си го помислих.
Разстреляха ги.

И затрещяха шмайзери. Шмайзери кървави.

[/quote]
Благодаря Ви за възможноста да "отгърна" някои странички от нашата най-срамна част от историята ни...
Поздрави!!!

Защото,ако пораждането на война не зависи от нас,а от хора които имат интерес от търгашество и т.н.,то избора ни на хората начело на народа ни е в наши ръце и компромис не трябва да се прави.Това като свършим,другото се нарежда





Непрестанно се сещам за една българска приказка за златното момиче,дето чакало да се смени водата в реката,синя,кафява,черна,че като потекла златната и чак тогава влязло в нея.Това страшно ми напомня за българския народ,дето все чака чуждите води да се оттекат,а не се сеща да отвори свойте извори.

Как ще водиш народ, ако не се вслушваш в него, ако не си част от него, ако ти нямат доверие, ако не вярват в тебе. Или ще го лъжеш, ще демагостваш, ще манипулираш, ще заплашваш. Или направо сопата.

Продължавам да се чудя: как се е взело това решение за разстрела на 12 младежи? На същия принцип е могло е целото село да затрият. И за какво сме били там. Обединяваме отечеството! Колко гордо звучи само! Отечеството е в опасност! И Гео Милев пише за това "отечество". Заради отечството го и затриват.

Поздрави!

По повод последният коментар на автора и зададените въпроси: И за какво сме били там. Обединяваме отечеството! Колко гордо звучи само! Отечеството е в опасност!
Пояснявам с част от дискусия по тези въпроси във форум „Бойна слава”. В абзаца след удивителните е конкретиката.

Николай
09-10-2006, 16:19
Ако позволите, ще се намеся.

Относно термина "окупация". Този термин отразява фактическото състояние на една територия, той няма и не може да има положителен или негативен оттенък. Една територия или е заета - окупирана - от определени войски или не е. В международното право, и в частност Женевските конвенции за правото по време на война с термина "occupation of territory" се отразява фактическо състояние, за което никакво значение няма дали тази окупация е справедлива или не, дали е била извършена в съответствие с международното право или не и т.н. Негативния привкус на термина е чисто съветска измислица, преминала впоследствие нелепо и в българския след 1944 г. Дотогава в нашия език термина не е имал негативно значение - ще припомня, че петте български сборни бригади охраняващи вътрешния ред на територията на Македония и Моравско през 1915-1918 така са и били наречени в официалните документи - "окупационни бригади".
!!!!
В този смисъл, термина "окупация", който, пак повтарям, е лишен изначало от оценъчен ефект, е напълно приложим и за статуса на Македония и Моравско през 1941-1944 г.
Тези територии не са били и не стават за това време по международноправен ред част от българската територия.
Нещо повече, във всички германски документи от тази епоха те са обозначени като територии, временно намиращи се под българско управление, т.е. до сключване на мира с или окончателно анексиране на воюващите срещу Оста държави.
Това, че във вътрешнополитическия живот на България се е говорело тогава за извършеното "Обединение на България", с нищо не променя правната оценка на нещата......... Толкова по юридическата част на въпроса.

Относно отношенията между българските окупационни власти и местното население на Македония ще посоча само това, че никъде в останалата част на окупирана Европа съпротивата срещу окупационните части не е била толкова анемична и никъде отношенията между окупатори и окупирани като цяло не са били по-безконфликтни. Конфликти е създавало не самото присъствие на окупационни части, а както през 1915-1918 корумпираността на внесената отвън администрация и самозабравянето на отделни български войскови командири.
Но в сравнение с Драмско или Моравско, в Македония съпротивата срещу българското присъствие е била почти несъществуваща, а населението като цяло остава лоялно към българската власт.
Относно въпроса за жп линиите и защо били построени, ще напомня, че от 1870 та чак во ВСВ жп транспорта и комуникациите като цяло се е планирал навсякъде главно в съответствие със стратегически съображения, така, че този спор ми се струва малко безсмислен. Такъв си е бил духа на времето.
http://forum.boinaslava.net/archive/index.php/t-4773-p-2.html?s=9283cf0e58c63ebc93ef9559e7366d3c

"БЪЛГАРИНЪТ, ТРЯБВА ДА СТАНЕ ОТНОВО ГОРД, самонадеян в своите начинания и С ЧУВСТВО ЗА САМОПОЧИТ И САМОПОЗНАНИЕ да се освободи от комплексите за малоценност... да не се чувства малък пред "европееца" и ДА НЕ СЕ ОТДАВА НА СЛЕПИ ПОДРАЖАНИЯ И ЧУЖДИ ВНУШЕНИЯ" !!
- Какво казва още за нас българите ?
“НА НИКОЙ УЧЕН ПЪТЕШЕСТВЕНИК, НА НИКОЙ ВНИМАТЕЛЕН И СЕРИОЗEН НАБЛЮДАТЕЛ, КОЙТО Е ОБИКАЛЯЛ БЪЛГАРИЯ, ОТ НАЙ-РАННИТЕ ВРЕМЕНА ДО ДНЕС, НЕ Е ИДВАЛО И НА УМ ДА СПОМЕНЕ, ЧЕ ТОЙ, КАТО Е НАВЛИЗАЛ В ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, Е ПОЧУВСТВУВАЛ, ЧЕ СЕ НАМИРА В СРЕДАТА НА ЕДИН МОНГОЛСКИ-ТУРАНСКИ НАРОД; НИКОЙ СТАР ГРЪЦКИ ИСТОРИК И ХРОНИСТ НЕ ГОВОРИ ЗА ТУРАНСКА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.” - това е в отговор на писаницити на Златарски и Ко, относно хуно-тюркският произход на нас българите !?!
Важно място в научните интереси на Методий Попов заема антропологията. Той е първият учен, който задълбочено изследва расовия произход на българския народ. Изнася сказки, публикува книгите "БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ РАСИ И НАРОДИ" и "Наследственост, раса и народ"(1938). Втората книга е написана за 72 часа без сън и в нея се твърди, че "няма нито робски, нито пък изключително надарени раси".
Въпреки широкото му признание в Германия, той заема активна гражданска позиция и осъжда остро фашистката теория за "ЧИСТАТА РАСА".
В знак на протест относно расовата политика, връща на канцлера Адолф Хитлер дадените му в миналото германски ордени.
Поради възгледите си е принуден да емигрира от царство България (по тази причина, след “девети септември“ не е преследван от новата власт, а му е разрешено да се върне отново на научна работа) !

от Гет ктист

П.П. Санде не съди така строго - Ако цар Борис бе послушал Христо Силянов, да даде по-голямо самоуправление на новоосвободените земи - нямаше да се стигне до това ... или ако се бе стигнало - вината нямаше да се носи едностранно от “бугарският окупатор“ !! - тогава не им е достигнала мъдрост и държавнически усет, а и поради ламтежа за кариера и служби ... !!

63. tota - По повод последният коментар на ...
11:30
По повод последният коментар на автора и зададените въпроси: И за какво сме били там. Обединяваме отечеството! Колко гордо звучи само! Отечеството е в опасност!
Пояснявам с част от дискусия по тези въпроси във форум „Бойна слава”. В абзаца след удивителните е конкретиката.
***

Според мен небива да се изпуска от внимание, че това е художствен текст /или опит за такъв, доколко е сполучлив е друг въпрос/ и авторът няма за цел да навлиза в научно-историческата и международно правната страна на въпроса.

Гражданственост в България и тогава, и сега, е придобило опита за обединение на България и българския народ. Обединение - нищо друго.Но не се случва. Добре известно е защо не се случва. Наслагват се много причини и фактори.

В бивша Югославия, в НРМ и сега в Р Македония /в учебните заведения, в обществено-политическия живот, науката, медиите и пр. се говори за окупация/ винаги се е лансирала тезата за "българска окупация на Македония". До ден днешен. Причините също са известни и ясни. Между българите няма спор и по това.

Благодаря за поясненията и допълненията.

П.П. Санде не съди така строго - Ако цар Борис бе послушал Христо Силянов, да даде по-голямо самоуправление на новоосвободените земи - нямаше да се стигне до това ... или ако се бе стигнало - вината нямаше да се носи едностранно от “бугарският окупатор“ !! - тогава не им е достигнала мъдрост и държавнически усет, а и поради ламтежа за кариера и служби ... !!

***
Нямам за цел да съдя никого строго, Гет.

Жестока строгост е проявила тогава железната военна машина. Аз съм в разказа - там се опитах да върна лентата с тази трагедия във Ваташа.

Поздрави!

Признавам, жал ми стана за великия наивитет на хора от ранга на Мутафчиев, Снегаров, Арнаудов, Дуйчев, за заслепението при една наистина законна придобивка, от връщането на България това, което наистина й принадлежи. Ами че те държат своите тържествени речи, изпълнени с триумфираща радост, само няколко дни, по-малко от две седмици, след като германците са отворили войната на Русия, война, която пречупи гръбнака на „хилядолетния Райх", а заедно с това лиши и нас от ефимерната придобивка, траяла някакви си четири години! Толкова ли заслепяващо нещо са придобивките в политиката, толкова ли е трудно да се види, че придобитото с насилие тъпкано се връща! Но наистина тоя път трябва да се смята извървян и окървавен! Време е окончателно да се простим с него.
http://www.promacedonia.org/poklon/index.html

- От времето на османската империя имаме едно понятие Левант !! Това е и геостратигическият център на икономически, културни и политически борби, и то поне от 15-ти век преди Христа !! - Който държи и доминира в този район, то той държи ключовете към подстъпите на Европа и предна Азия(Ориент).
- Маркирам накратко ... в началото на 20-ти век Солун го наричат също и втори Ерусалим, поради голямата юдейска диаспора в него - те държат монопола там ! ... няма да се отплесвам, само маркирам мюсюлманската секта с наименование “дьонме“ от чиито среди израства и Мустафа Кемал “обновителят“ на Турция !!

- Пак по същите причини се водят и войните наречени Кръстоносни походи - казват ни, че искали да освобождават “Божи гроб“ - Защо ще го освобождават, та като отиват там кръстоносците, заварват поне дванадесет функциониращи църкви - никой не е препятствал християнските поклонници да ходят там !
- Никой не иска да говори !! - Кой внуши на матушка Рус, религиозната доктрина, прераснала в политическа и на която автентичното и име е “Москва Трети Ерусалим“ ! ... не Рим, това става по-късно ! ...
-Какво представлява църковната реформа на патриарх Никон ? - има още много неща, които не се казват или преиначават в историята - но спирам !
- Именно по тези причини - на нас не ни е било писано да се възсъздадем, като държава, в реалните ни етногеографски граници ! ... па после иде Коминтерна, СССР-окупация ... и до настоящият момент, в който се изкупува земята ни !! - А познайте от кой ?!! :(((

- Казвам го с болка и уважение към вас всички ! ... защото България загива ... пред очите ни !!!

П.П. Моля изгледайте първите десет минути, от това филмче, вероятно ще разберете същностното на това, което обяснявам ! http://www.youtube.com/watch?v=KWdvW0PnnPo&feature=related

"- Казвам го с болка и уважение към вас всички ! ... защото България загива ... пред очите ни !!!"
Изслушах, това не е ли поредно шоу от сценария...
Това води да противопоставяне също...
Медалът винаги има две страни....изгорели са толкова млади хора, толкова честни хора безропотно дадоха своя труд за изграждането на България...и си отидоха от този свят огорчени, че са били употребени ...
Гет, винтчета и болтчета винаги ще се намерят!!!!!
На вътрешни фактори или на външни сили, които имат проводници ...
Ще допълня с мои мисли писани преди време и прозрения на големи българи, доловили процесите много преди нас: "Колкото повече се стопяват хората наричани българи, толкова по бързо държавата ни ще бъде довършена. Тази земя, осеяна с костите на много поколения за да сме сега тук на този кръстопът. Прав е бил и Димо Кьорчев, изричайки: „Какъв ще бъде мирът – не можем да знаем. Само знам, че от мира ме е страх , не от войната. Но едно знам сигурно. След тая война съществованието на малките държави ще бъде почти невъзможно...Не искам да кажа, че веднага няма да има малки държави, но само това: тяхното съществование ще бъде невъзможно...Те или ще се групират в големи единици, или ще бъдат погълнати от големите, или ще влачат едно привидно съществование. Клиенти. Сателити. Протежета.”
Какви прозрения? Колко точно са доловени световните процеси още преди Първата световна война. Професор Балабанов е допълнил: „Само тия малки държави ще могат по-дълго да противодействат на тая съдба, които се стремят, не да мерят мегдан с големите, а просто да се засилват вътрешно, да работят усилено за културното си и национално затвърдяване, да се обособят по-рязко, да си създадат як гръбнак, и яка броня.”
" А ние накъде вървим с това противопоставяне?
Въпросът ми е: има ли сила и воля това да се спре??? Да се възроди България!!

Не очаквах, че от тази одиозна история ще изскочат подобни видения?

Ако знаех, че това ще напишете, нямаше изобщо да напиша и един ред.

Много е черно всичко. Повече, отколкото може да се понесе.

Ей, към вас учените трябва "твърда ръка". Деморализирате народонаселението.

Не ми се сърдете. Аз вече виках Господ.

- Санде, навремето имахме естествени културни средища във всяко едно село, във всеки един квартал ... не случайно тези места ги назоваваха Народни и носеха имена, като “Пробуда“, “Виделина“ ... “Светлина“ !! Там се съхраняваше духът ни и израстваха човеците поглъщайки знание-светлина !
- Кога започнем да се отваряме за истината на Бог, изпадаме, в това що е казано в Библия “Еклесиаст“ :
“И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта, Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него. ... И който увеличава знание увеличава и печал.“
Аз пък ще допълня тези слова - не ни е необходимо трупане на знания, върху други такива - Требе ни ПОзнание !! - А то се постига - кога Човек е в Бог !! ... защото трупане на знания само по себе си е горделивост и безцелно занимание(суета) - по тази начин предаваме сърцето си и затваряме Пътя ни към Бог !

- Пак ще повторя - Истинският мъж го поставя на колене, само и единствено Любовта пред - Бог, Родина и Жената !!

- С уважение !

от Гет ктист

Бог. Един е Бог.

Родина. Една е Родината.

Не е най-важно какво Родината ще направи за нас, а ние каво ще направим за Нея!

И жената. Една е. Майка и любима.

- Има сила - която наричаме воля !
- Волята се управлява от духът ни - духът ни се разбужда от Словото !! От Правдивото слово - защото то е и светлина !! Светлината-слово разпръсква мрака, що е обвзел умовете и сърцата ни - Па кога в тях изчезнат сенките-демони(от всякой вид) - душата ни ще да възликува - Защото ще да се е отворила към бог, освободена от демоните, които са и пречили преди това !
- Да се запитаме тогава и назовем на глас - Кои демони скриват Пътят ни към Сметлината, за Да бъдем в Бог ?!

***

Кои са демоните?
Пари.
Сребролюбие.

Алчност.

Корист.

Омраза към ближния.

Желание за власт над другите.

Измамата.

Подлостта.

Безбожието.

Да знаеш, че никой твой разказ не съм чела повече. Сещам се, че чакаш коментар, пък той не ще. Парализира ми се душата още на третия абзац и няма изгледи да се оправи. От потрес, приятелю! И от омерзение! Какви ганусни гадини са понякога хората! Не говоря за наши и ваши. За всички. И за балканската семка, която е особено жестока.
Чудех се как да нарека тази лудост и първото, което ми дойде на акъл, беше зверство. Но като преспах, реших, че никое животно не заслужава да бъде сравнявано с човека. Защото животното убива само за да се храни. А човекът е готов да убие по заповед, поради безгръбначие, дебелоочие, бездушие, празноглавие... И всичкото това обикновено се скрива зад паравана на идеите. А аз, ако има нещо, в което да съм абсолютно убедена, то е, че никоя идея не заслужава дори и една черна майчина забрадка. Защото, както времето доказва, никоя идея не е вечна, а някои идеи са си ерзац по рождение.
И пак дойдохме до думите. С думи и най-голямото зверство може да бъде облечено в благовидна форма. За момента, който обслужва.
А човещината... тя винаги е гола като истината. И точно толкова беззащитна.

Разбрах те, както и ти мен.
Шест години съм работил като български чиновник в Р Македония /да не използваме естравагантни думи като дипломат и пр./ Познавам стотици македонци, имам много приятели между тях. Винаги съм чувствал, даже с кожата си, че витае нещо недоизказано между нас, някаква срамна тайна тежи над главите ни. От тогава съм си обещал: Ще я разкрия тази срамна тайна, ще заговоря за нея!... А срамните тайни се оказаха повече. Ще им дойде и на тях времето.
Истината. Без нея не можем и една крачка да направим напред.
Тя трябва да ни води. Само чрез цялата истина можем да изживеем своя катарзис и да се въздигнем.
Няма полза от това да се оправдаваме или да обвиняме този или онзи, че бил не знам какъв и не знам що си било.
Както казва Апостола"да си кажем кривиците и напред да вървим".

Благодаря ти, мила. Всяка твоя дума е съкровена истина, бисерна сълза за невинните младежи от Ваташа.

Проф. Иван Снегаров

ДЕЛОТО НА КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ

(Реч, произнесена на 2. VII. 1941 г. в гр. Охрид)

Ето ни в града на славното българско минало. Ето ни в свещения град, за който всяко българско сърце силно тупти. Ето ни в чертозите на вековния народен блян. Преди три месени недостъпен беше българският Йерусалим. Топяха се нашите сърца да го видим и му се поклоним. Тиранинът бе поставил сатанински препятствия, за да го откъсне от всякакво общение с българското царство. Но неочаквано, по мановение на самоотвержения германски народ, изгря свободата и над тоя вълшебен и свещен български кът. Днес ние сме честити да стоим на българския Сион, гдето лъчезарното небе най-нежно целува българската земя. Виждате, драги гости: град Охрид е твърде скромен, с много порутени къщи. Тежкото турско и още по-несносното сръбско робство са ударили своя печат върху него. Той изглежда твърде отслабнал и посърнал от терзания и тъга за свободата. При все това той винаги, и в най-мрачното време, е сияел с особен ореол. Под неговите дрипи се крие духовно величие. От неговия образ се излъчва древна слава като животворен ефир. Кой друг български град може да му съперничи по трайна историческа слава? Първата ли българска столица Плиска? Този някогашен първенец между градовете на българското царство отдавна е изчезнал от лицето на земята. Втората ли прекрасна, златоцветна българска столица Преслав? Обаче и тя също отдавна, още в 972 г., престана да бъде двигател на българския културен живот. Може би другата гиздава българска столица Търново, която близо половина век била повелител на по-голямата част от Балканския полуостров и два века е всявала страх във византийската империя. Но и тоя горд български град е изтръпнал под кървавите ужаси, що го връхлетели на 17 юлий 1393 г. и после, и и после, и престанал вече за дълги векове да бъде ръководител не само на българския народ. Не само турският ятаган, но и фанариотски хомот го е смирил до неузнаваемост.

Само Охрид, столицата на вихрено юначния цар Самуил, е преминал и изтърпял народните бедствия през средните векове, без да изгуби своята ръководна мощ. Охридската архиепископия, наричана в турско време патриаршия, е преодоляла византийското и сръбското (средновековно) владичество и е действувала още близо 400 години под турско робство. В нейно лице Западна България или Македония, както в ново време взеха да я наричат, почти осем века е имала напълно обособен вътрешен живот. Ако и подчинена на чужда държава, Македония, възглавявана от Охрид, била духовно суверенна величина, която официално била наричана България (на гръцки ) не само от своите свещеноначалници — охридските патриарси, но и от цариградските и други патриарси.

Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел — св. Климент Охридски, за новите коринтяни, сир. българите, както го възпява един охридски архиепископ-песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня — честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя.

- Борбата която всеки един захваща, движен от стремеж за един по-справедлив свят - я започва първо вътре в себе си !
- Страшна е ! - защото се бори с демони ... още по-страшна е, че демоните не са външни сили а наши си !
- От всички най-страшен е димонът на горделивостта - Егото ни ! - което постоянно ни плаши “А кога се освободиш от нас ти ще да си безпомощен, като едно току родено дете, при това голо ... защото от теб ще е паднала “дрехата ни“ - Дрехата която аз и моите братя сме ти облекли ... за да те защитим от Този “страшен“ свят, който те е обградил !
- Истината ли ни казва този най-страшен демон ? - Този демон, който изпълва ежедневно мислите ни с брътвежите си, внушаващи ни страх, несигурност, дребни страсти, амбиции, ежби и др.подобни ! - Гласът на този демон - скрива нещо, нещо много съществено ... защото чрез него ни говори Бог - Той се нарича Дух божий !!
- Но за достигне Истината до нас, следва да смъкнем дрехата на Лъжата ! - знам че е страшно това, което съветвам - Но си струва !

- Простете, ако съм ви прозвучал твърде странно и назидателно-мистично !!

от Гит ктист

***
Ти не говориш, Григоре. Ти чинодействаш!

Тази истина, за която са загинали най-светлите умове на Човечеството.
Ако истината погине, по-добре и нас да ни няма. Кому сме нужни?

- Поради това дай да поразчупим малко темата и настроенията в които изпаднахме !!
Защо си изтри откровението че ... харесваш Жената в ... множествено число ?! - няма лошо едно ли е, или сто и едно - важен е мерака ... любовта, в тази ми ти работа ! !
- Защо без мерак работа - после, само срам за майстора ! ... ма хай, да спирам ... да не почна пак да ги редя, издълбоко и отдалеко :)) !!

- Шегата и усмивката ни спасяват от лудостта ... ако и да е, само от време на време !! :)))

Размислих дали е редно в такъв сериозен коментар да проявявам волност.

И сбърках. Шегата, самоиронията си беше на място. Ние сме хора.Нема лошо да харесваме жените, чашката ...

Ами излиза,че в това е и същността на трагедията, а и на разказа.

Винаги съм твърдял, че ме е страх от сериозните хора. От онези, които се вземат много насериозно.

С какво тези 12 младежи са застрашавали някого?

Втората светова война, в която участват милионни войски?

Хитлеровата армия?

Българската армия?

Царство България?

С какво са опасни?

Много, прекалено много сериозно са се вземали нашите войскари.

Аз наистина, ако бях на мястото на Апостолов, Костов, Опреков, Жуглов, бих нардил да се окачат шмайзерите на някоя трънка. И цял ден да ядем и пием, да скачаме, да пеем и се веселим. Така щяхме със сигурност да опазим майка България. Или поне да не й навредим. Да я закичиме с петното на позора, с един срам за сто години напред!

Поздравявам те, Григоре! /А жените трябва да ги обичаме, какво друго./

Не става ясно от разказа дали тези младежи наистина са свързани с партизаните по някакъв начин, но определено са третирани несправедливо, което си е престъпление.
От друга страна - има една хубава пословица: До би мирно стояло - не би чудо видяло!
Никога не съм е не ще оправдая убийства.

Извън конкретното събитие, което осъждам - имам един въпрос: Как следва да се третират хора днес, които с оръжие се бият против властта и то подтиквани от чужда държава по време на война?
Т.нар.антифашистичко движение в Македония за какво се е борило?
Против "фашизмата" или против Българската държава подтиквано от антибългарската мотивация на сръбските комун.онанисти?

Титовите емисари, хората на Темпо, са сновали между населението, опитвали са да "масовизират" партизанското движение, но в Македония то си е незначително. Изпращали са сърби от други територии на Югославия и пр.
Според мен, без да имам сигурни данни, младежите са наклеветени, като преди това тези зад кулисите, са се опитали да ги заплетат, малко или повече. Но достатъчно за попаднат в полезрението на на бълагарските агенти като Жеглов и други.
Най-важното е постигнато - сатанизиране на България и нареждането й сред фашистките държави.
В това са подпомогнати малоко по-късно от етечествено-фронтовската власт в България, която на драго сърце предава цялата царска цивилна, военна и полицейска администрация, обявявайки я за фашистка.
И прочее, все нататък...
Много мръсна игра.

Опитвам се да намеря отговор на проявения интерес към „Македонските репортажи: Заплакало е село Ваташа „ автор на който е Сашо Горов – Санде.

Кое в тях провокира читателя?
Дали това, че авторът повдига завесата на една тема, която дълги години е премълчавана или самата трагедия - българи изправени срещу българи?
Отнет е живот на българи, живеещи от двете страни на браздата – младите прекършени живота на 12 момчета – почти деца и по – късно на изпълнилите заповед офицери и войници, заради службата, която са носили във военновременни условия.

И все пак кое е това, което пробужда интереса?
Случилото се!! За което обикновеният човек не може да намери обяснение и оправдание. Защо е допуснато? Нима не можеше българският офицер Костов да поеме отговорност и да защити тези младежи, почти деца така, както авторът ни внушава: „Вие сте деца на Майка България! Никой, никой не може да ви докосне с пръст. Докато аз съм тук!”
Да, но това е невъзможно, защото военната машина е жестока. При нея ако не изпълниш нареждане – ти плащаш с живота си.
Но по въздействащата е отровата, която прониква в съзнанието, отровата от идеологеми, които целят завладяването на ума и направляването на действията на човека. Идеологиите разделящи хората и противопоставящи ги един на друг като използват различния им социален статус за постигане на интересите си.
И тогава по време на Втората световна война светът е разделен не само на военни групировки изправени една срещу друга, но и заради идеалът, който проповядва по – добър живот, социална справедливост. И изправя брат срещу – брата, деца срещу бащи.

Балканите, в които се преплитат интереси на външни сили, които противопоставят от една страна балканските държави една на друга и идеологии, които разделят народите вътре в страните.
Така се стига да трагедии, като тази увековечена в песента и намерила място в македонските репортажи.
Време е да осъзнаем, че сме едно!! И да не допускаме разделение и противопоставяне, а да постигнем икономическо и културно сътрудничество помежду си и единение. За да ни има тук на този кръстопът!!

Вие сте деца на Майка България! Ключова фраза. Култова.

Ако се бе тръгнало от тук, могло е да се избегне трагедията.

Изходи много. Вярвам това. Въпреки военното време. Даже тъкмо поради него.

Истниския въпрос е бил:

Какво ще правим с младежите?

Ще ги унищожаваме ли?

Или ще ги спасяваме?

Потрес и мъка бушуват в мен.
Не мога да пиша.
"И заплака Господ.

От безсилие."

Тези са убити в мир и без процес. 1951.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0

***
Как не се намери поне един човек, от майка роден, да предупреди младежите, да избягат, та ако ще и при партизаните.

По добре при партизаните, отколкото в гроба.

Но е права Ати, военната машина по време на война е нещо страшно.

***

Ще прочета линка да видиме що е напишано. От кого. И како.

Струмишката петорка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на Струмишката петорка в Струмица

Струмишката петорка (на македонска литературна норма: Струмичката петорка, или Петте струмички студенти) са струмичаните студенти Мирчо Хр. Пецев, Стефан К. Топчев, Борислав Ал. Белев, Георги Т. Костуранов и Георги Т. Яръмов, участващи в революционна група, близка до идеите на ВМРО за извоюване на политическа независимост на Социалистическа република Македония[1].

Комунистическите власти арестуват петимата студенти под претекст, че обмислят бягство зад граница в Гърция. Хора на УДБА ги отведждат в село Дорломбос, където на 13 август 1951 година ги разстрелват без присъда и изпотрошават костите им[2]. Случаят получава широк международен отглас, а скоро след това в Ню Джърси, САЩ, и в Сао Пауло, Бразилия, Македонската патриотична организация[3] създава свои структури с името „Струмишката петорка“[4].

След демократичните промени в Република Македония се дава гласност на политическото убийство. В родния им град се изнасят панихиди на годишнината от убийството на студентите. През 2001 година в центъра на Струмица е открит паметник на петимата студенти.[5] Техен паметник ще бъде поставен в Музея на македонската революция в Скопие.[6]
Външни препратки [редактиране]
***

Благодаря, Никола!

Васил Бойдев е роден на 1 януари 1893 г. в Казанлък. Завършва Военното училище и постъпва в българската войска през 1912 г. Достига до чин генерал-лейтенант. Заема редица отговорни длъжности: началник-щаб на Осма Пехотна дивизия, началник–щаб на Втора Военна инспекционна област, началник на Въздушните войски (1935–1936 г.), командващ Пета армия (1941 г.). /Командир на Въздушните войски (1936-1941) и командир на 5-та армия (1942 – май 1944)/ През 1941 г. при сключване на споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България, преговорите са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесетта немска армия през януари в Синая, Румъния. Уволнен е от войската през 1944 г.

Помни земята ни - и варварство, и варвари ... А в пожълтелите страници на историята говорят истини и " истини"; срамно е, когато човешкото не може да каже нищо, защото го няма.
Много силен разказ, Санде, някъде в стомаха се събират болка и потрес, погнуса и тиха тъга ... и горчи, горчи.

Защото си очаквана. Неканена специално - но очаквана.
Драго ми е, че макар и по такъв повод,споделяме искрено и като приятели.

Във всяка дума си вложил сърце и душа.
Със завидни познания и достойна хуманна позиция показваш жестоката истина. За да остане жива за бъдните поколения.

Описаният епизод на насилие и зверства показва още веднъж, че войната е едно безумие, което озверява човека...

Благодаря за написаното и за прекрасната македонска песен!
Светъл поздрав!

Благодаря ти за топлите, сърдечни думи.

"Отдалечен ще бъдеш близко!" Това са думи на една наша поетеса, чието име съм забравил, но помня стиха.

B Македония се снима международна ко-продукция "Трето полувреме" с явната цел да се насажда омраза срещу България, особено сред младите. Филмът е с огромен бюджет от 2 150 000 евро, продукцията е обявена за "проект от национален интерес" и е получила държавна субсидия от 1 000 000 евро, както и 500 000 евро от Македонския филмов фонд.

http://frognews.bg/news_39889/Antibalgarski_makedonski_film_razbuni_evrodeputati/

Ето как историята се връща наистина като фарс!

Много жалка история, ако филмът затъне в миризливото блатото на антибългаризма!

Защото!

Това, което разказвам тук, колкото и трагично и отвратително да е, се случва в един много сложен исторически контекст: Втора световна война! Световна война, в която са въвлечени милиони. Жертвите са ежедневие. Статистика. И от двете страни падат жертви с хиляди ежедневно.

Борби на компартии, Коминтерн, Сталин, домогвания за световно господство, за доминация, за нов световен ред, за разделение и делене на света, на държавите, планове за създаване на нови конфигурации от нации и народи, на нови федерации и пр. ...

Дано нашите комшии /Братя/ не потрошат парите за изобретяване на нова отрова. Която е най-опасна и пагубна за самите тях.

Благодаря за линка.

Поздрави!

Любен Апостолов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Апостолов
военен деец
Роден: 27 април 1895
Крива паланка, днес Република Македония
Починал: 1945
Кавадарци, днес Република Македония

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.
Биография [редактиране]

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи като офицер в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година. След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

история си разказал отново Сашо, за времена и места, които са ми непознати... Мътни времена са били и страшни! Жалко за невинните животи, които са си отишли...

За съжаление, невинни жертви са давани от всички страни. Това не би успокоило никого. Но е добре да прочетем храбро и честно страниците от близкото минало преди да ги затворим. И да останат само в музеите.

Поздрави!

През 1943 година партизанско движение в Македоние няма!!! Има само сръбски емисари и четници на Тито. Целият партизански отряд от Македонски брод е бил 9 човека – един грамотен и осем неграмотни. Толкова успяват да подлъжат.
Триумфът на партизанското движение е една паметна плоча в Струга – „Тук на 7 септември беше създадена славната Стружка партизанска бригада”- на 7 септември 1944 година!!! Михайло Апостоловски пише сам „ние бяхме малцинство в партизанските отряди”, те са основно червеноармейци, има 4 партизански отряда - в края на така наречената народоослободителна борба. На показания и документи цитирани от Народния съд не вярвам - всичките са фалшифицирани - с прозрачна комунистическа цел. Огромното мнозинство от администрацията, полицията и армията в Македония са местни хора - който по му харесва може и да ги нарече македонци, но са с българско национално съзнание като почти цялото славяянско население. Описаният случай със загиналите младежи е размахван от сърбоманската македонистка пропаганда и кое в него е истина , кое не е не е ясно - минали са много години и пропагандата е заличила следите от истината. Естествено във всяка войска може да се намери някой негодник и престъпник, но българската в Македония не е била такава - пък и повечето, както посочих са били рекрутирани от областта. Факт е че загиналите комунисти - като комунисти, а не като македонци във Вардарска Македония са стотина души - несравнимо по-малко отколкото в самата България. Така че, това което авторът се опитва да пробута като някаква си сензационна тайна от бугарската окупация е откровена спекулация. За сведение според данните кото започват най-после да се прокрадват и в Македония при дебългаризацията са репресирани след 1944 година над 50 000 души. С всички тези факти естествено не искам да кажа, че в днешна Македония хората нямат право да се самоопределят като каквито си искат - кеф им албанци, кеф им сърби, кеф им македонци. Но защо нямат право да бъдат българи?

Дори славния комунистически партизански командир Михайл Апостолов, бивш офицер от сръбската армия - по рождение, но прекръстил се няколко пъти, след разгрома на Югославия идва в България, за да моли да бъде назначен в Българската армия. Отговорът е че не е възможно този който се клел пред цар Петър, да се кълне и на цар Борис, и ако иска може най-много да го назначат в трудови войски. И той тогава реши да избере Тито - от гледна точка на кариерата правилно решение, не го осъждам. Но да ми го размахват като герой на македонската народоослободителна борба е доста пресилено. Друг херой Лазар Кулишев по това време е в Плевенския затвор - баща му като участник в македоноодринското опълчение пише молба да го помилват за комунистическите му глупости и подчертава колко от добро българско патриотично семейство произхожда. Защо убиват Ченто, Шаторов и други, сърбоманските комуняги много добре знаят. И пак повтарям, езикът на шовинизма ми е чужд, въобще не мисля че някой в Македония трябва да бъде правен насила какъвто и да било, но защо българите в Македония нямат право да бъдат българи? Защо в талоните за преброяване на населението в графа националност има всякакви - сърби, гърци, турци - но не и българи. И защо скопската пропаганда непрекъснато бълва змии и гущери срещу България и новините за нея са все негативни. Защо и сега харчи милиони, въпреки че Македония не е затънала в богатство държава, за антибългарски мегапродукции от типа на Трето полувреме? Въобще не вярвам на благите и сълзливи приказки на фамозния разказвач за българските зверства в Македония - не е имало такава българска политика спрямо българското тогава население на Македония. Сега какви са да си решават сами - но защо винаги всичко в Скопие е на антибългарска основа? С какво ги застрашава България? С това че ги призна първа като държава? С това че им дава български паспорти? С това че македонски младежи следват в български университети и идват на работа в България? Какво лошо са видяли от нас?

За да не ме смятат за анонимен, си посочвам истинското име: Ангел Николов. И една подробност: Прадядо ми е бежанец от Крушево, сред приятелите ми почти няма фамилия, която да няма някакви корени в Македония. Някои семейства са били разделени след Втората световна война. Най-близкият ми колега от последната месторабота е от семейство от Пиринска Македония, което е избито наполовина от комунистите след 9.9.1944 защото не са искали да се пишат вместо българи македонци. Въпреки че са били съпартизани с Никола Парапунов, дето в днешната БЮРМ ги смятат за техни такива. На друг баща му е лежал по затвори и лагери поради същата причина.

1
Това е антивоенен разказ. Нищо измислено няма, освен лирическите отклонения на автора, намесването на Господа, но това е негово право - на автора.
Иначе всичко си е едно към едно. 12-те са разстреляни и това нито е било тайна някаква, някога, а още повече сензацийка. Има си костница, има си братска могила, има си документи, има си живи хора, има си наследници на почернените семейства. Механата и сега си стои там на мегдана с фирма "Дванадесетте другари".

За истината няма давност. А и в разказа не се обобщава за всички българи, за България – още по-малко, и прочее, това е един трагичен случай. Но по време на войни те не са един и два.

Аз не искам да се мълчи за тези неща. Имало е и хубаво, имало е и лошо.

А ето ти как обощаваш, Ангеле, с какъв неуважителен език ми говориш.

"Въобще не вярвам на благите и сълзливи приказки на фамозния разказвач за българските зверства в Македония - не е имало такава българска политика спрямо българското тогава население на Македония. "


Аз уважавам твоите познания по българо-македонската тема и не ги оспорвам.

Но има и некой други работи, Ангеле. Не е лошо да си ги кажеме.Това са деца на България и са разстреляни трагично от братята им-българи.При определени исторически обстоятелства. Истината е свята. Убийството даже на едно дете, на един младеж, на който и да е, е трагедия. Това не са «сълзливи приказки». Да ги споменем младинците, да ги оплачем, да им се поклоним.
Така ще бъдем по-силни и почтени. Достойни.

***
цитирай
Редактирай | Изтрий

Бройките на жертвите, които споменавате в Тиквешията, както и характера на военните действия там документални ли са или художествена измислица?

Събирани в растояние на шест години.1993 - 1996 и 2004 - 2007.
Българската армия и полиция също дават жертви при нападенията на партизански акции и др., включително и мои близки. Отделно са процесите на Народниот суд, за който споменавам, където присъдите са жестоки.