Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2011 21:50 - МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА МАКЕДОНИЯ -2
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 15639 Коментари: 38 Гласове:
22

Последна промяна: 14.01.2012 17:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ:  ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА МАКЕДОНИЯ -2


Епопея тъмна, непозната нам, епопея пълна с геройство и срам”
                                                                                                         Иван Вазов




"... група партизани... Те демонстрираха своето присъствие в Прилеп зад гърба на българската атакуваща пехота. Взеха участие в боя и тихо се изнесоха по първата следваща улица на запад от града. Прилепчани ги гледаха като чужденци — пришълци от Сърбия, готвещи им нова окупация в омразна Югославия. Нямаше нито един признак на радост или на възторг, или на умиление, както беше при посрещането на българската войска преди 4 години. Местното население безмълвно наблюдаваше отминаващите партизани..."

                             фелдфебел Борис Райнов от 15-та пехотна Охридска дивизия



                Да, зад гърба на българската войска като коварни хиени се промъкват югославските партизани. И  в Прилеп, и в Пл
e
тварския проход, и навсякъде.

Те предчувстват и очакват плячката. Със сатанинска радост виждат сриването на отлично подговената, въоръжена, оборудвана и корава българска армия.

На 9 септември 1944 г. Прилепският гарнизон с 1100 войници и 2-ра дружина на 45-и пехотен чегански полк с над 800 войници, 9-и и 10-и граничен подучастък в ожесточени боеве задържа огромните сили на хитлеристите, превъзхождащи ги многократно в жива сила и бойна техника.

            Така започва героичната епопея на Прилепския гарнизон начело с командира полковник Младенов.

Фелдфебел Борис Райнов с мъка успява да събере семейството си – жена му и двете девойчета и поемат по тесен селски път в околностите на Прилеп.

                Поемат пътя – към България!

                През долове, гори, хълмове и бърда. В един момент чуват силен вик:

- Стой не мърдай! Върнете се обратно! Ще стреляме!

«Те /партизаните/ ни дебнеха по всички пътища, пътеки, кърища и дерета на Македония.» - отбелязва Райнов.

Партизанин ги отвежда в центъра на близкото село. Задържат ги покрай някакъв плет със заповед да не мърдат от това място под заплаха от разстрел. Виждат огромни камари камъни, белеещи се в обширния селски двор. Убити от умора и вълнение, задрямват край плета. Когато  слънцето изгрява виждат, че камарите от „камъни" са всъщност натрупано българско военно имущество — шинели, одеяла, раници, куртки, панталони, каски, паласки, манерки, платнища...

                Борис казва на жена си:

- Имай пред вид, че  това снаряжение е заграбено от българските войници от Пета армия може би само в рамките  на  един ден. А колко ли е то за целия септември 1944 година?!

«Извикаха ни. Отнеха на мене и раниците, шинелите, одеялата, манерките, платнищата, дори калъфката ми с двете шепи захар. Не можах повече да се сдържа. Поисках среща с командира им, с политкомисаря. Като бойци срещу фашизма заслужавахме повече уважение. Едвам отървах платнището за постилка и завивка на децата. Но имало и по-трагични случаи — наши войници се върнали от Македония през същата есен боси и по „бели гащи"! След дълъг, неприятен и дори опасен за нас спор най-после ни пуснаха да вървим за България.»- пише в спомените си Борис Райнов.

Дават им партизански куриер, който яхнал на кон,  трябва  да ги придружава до българската граница. Към групата на фелдфебел Райнов  се присъединяват българки войници от Прилепския гарнизон от 15-а пехотна охридска дивизия. Някои от тях са избягали от фашисткия концлагер в Битоля.

Оказва се, че фелдфебел Борис Райнов е най-старшия чин на оттеглящите се в този район и по това време /след 24 септември/ български войници. Което естествено го поставя в ролята на командир на тази маса войници – в началото над 1500,  за да нарасне накрая до 3 200 души. Обърнете внимание, това е много важно: българският военен поема кормилото! А югославския партизанин да си яха коня.

Вървят само нощем с голяма предпазливост по забутани пътечки и планински долове. Възнамеряват да пресекат шосето при Валес през деня на път за моста през Вардар. Може да се представите  колко невъзможно е да се укрие така огромна маса от хора при германско самолетно нападение. Каквото между другото се случва, но бомбардировачите са вече хвърлили  смъртоносния си товар и българските войници минават само със страха си. Продължават пътя и по каменисти хълмове, прорязани от дерета, безводни и със сипеи свлачища, близо до десния бряг на р. Вардар.

            На 27 септември 1944 г. се приближават плътно до реката в село, разположено срещу моста при град Велес. Става ясно, че по моста не може да се мине – охранява се от германски постове.

            Остава единствения изход – да се прегази пълноводната река. Намират водач от селото, който да ги преведе, на мяст
о, където има брод.

Събират пари и купуват хляб от селото.

И ето ви знаменита, трогателна сцена. Един селянин донася баница и я  поднася на фелдфебела.

- Повелете. Да се почастите. – казва селянина.

                 Борис го гледа трогнат, с навлажнени очи. И като посочва огромната тълпа от над 3 000  гладни мъже,  отговаря:

- Благодаря ти,  братко, от името  на тези български войници! Върни си баницата обратно и я изяжте за наше здраве.  Сам виждаш ... няма как да я разделя на 3000 парчета!

- Дай я на децата. – противи се селянина.

- Не може. Няма как. Или за всички, или за никой!

            Прегръща селянина и го потупва по рамото.
            Така или иначе, организирано и на малки групи и благодарение на добре подбрания брод от селския водач, преминават успешно  Вардар.

И така, отново на път – през бърда и каменисти сипиеи, през безводни полета, гладни и жадни войниците ни, начело с фелдфебел Борис Райнов, упорито напредват към българската граница.

За 10 дни, под лъчите на кроткото есенно слънце усилен ход и в хладните нощи с малки почивки, те са вече  в района на Горноджумайското село Лешко. На 4 октомври 1944 година.

Същият ден се представя  в казармата в Горна Джумая, където получава две седмици отпуск. Не споменава пред никого, че е извел от Македония 3 200 войници.

Фелдфебел Борис Райнов, съпругата му и двете му дъщерички са вече в родното Бураново. Идват пеша от ж.п. гара Мурсалево.

                Със себе си не носят нищо.

                 Защото нямат нищо, освен парцалите на гърба.

                 Из-зад каменните и дървени огради на селото ги гледат учудено местните жители, като непознати. Чудят се: Какви са тези странни отшелници? Толкова парцаливи, толкона измъчени. / В такива случай местните хора казват: Този изглежда като «битолски просяк» или  като «изпаднал германец»/.

                  Къщата е пуста, старите родители починали. Взели от съседите черги за завивка. Имущество нямат никакво. Дрехи нямат никакви. Всичко е останало в Македония.

В родния си дом Борис, след повече от месец убийствно напрежение, изтощен до краен предел – физически и емоционално, спи непробуден, сладък сън.

                В сутрешните часове  го връхлита сън. Сънува,че  някъде из каменистите македонски планини ги гони глутница гладни кучета, яростни, нахъсени ... пипа се за колана - пистолетът го няма ! Застава решително  пред жена си и двете си деца. .. И се събужда.

                  Скача на крака и с трескав жест си търси пистолета.

                 И в същия миг долавя познатия до болка  лай на селските кучета, нестройният хор на надвикващите се петли.

                Жена му надига глава и произнася сънено:

- Борисе, какво става? Какво си скочил? Като някакъв сомнамбул си... Вече сме си у дома.

- Нищо, нищо, спи. Да не събудим децата. – отговаря сконфузено.

                  Излиза на балкона и дълго гледа аленеещият се вече изгрев. Пред очите му като огромна пирамида се изправя Рила планина – строга, непоклатима, вечна! Подпираща синкавото небе.
                 От очите му бликват сълзи, не ги бърше, оставя ги да се стичат по брадясалото му лице.  Иска му се да коленичи пред тази величествена хубост и да промълви:
                 "О, мил роден край, о слънце мило, нищо не са нашите мъки пред твоята хубост, пред твоята майчина ласка!"

                  В душата му нахлува спокойствие, увереност, сила. В очите му просветва.

                 Разместеният свят се намества. Всичко си идва на мястото.

 image

 Стара къща село Бураново


image

 Стара къща  село Бураново

 image

 Село Бураново

 
Поздрав към  всички прочели репортажа – песента на

 Румяна  Попова Одам, одам, стара ле майко, во  Пирина

http://www.youtube.com/watch?v=mKxwIp1B7_g

 

 

 











Гласувай:
22
0



1. virtu - Благодаря , Санде ,
04.11.2011 21:56
за репортажа ! Жив и здрав ми бъди !
цитирай
2. tota - Поздрави, Санде!
04.11.2011 22:28
За това, че в навечерието на задушница ти с "МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА МАКЕДОНИЯ -2" почете не само Борис Райнов, а всичики български войници от Прилепския гарнизон от 15-а пехотна охридска дивизия, достойно служили на Родината!!
Поклон чеда на майка България, понесли и почести и несгоди, но останали българи!!
цитирай
3. 4aiotgluhar4e - Мили ми приятелю, благодаря ти за ...
04.11.2011 23:08
Мили ми приятелю, благодаря ти за поредния урок по история!
Прочетох с интерес и честно си признавам, че за тази част от историята ни знам много малко. Имам обяснение защо не са ни учили на тези неудобни факти по време на соца, но все още нямам отговор защо толкова години след него не коригираха и допълниха историята. Още повече, че съседите ни нямат никакъв респект от нея и си я присвояват, прекрояват, мърсят и т.н. както им изнася.

На последната снимка мъничко се вижда черквата в Бураново, мисля, че Св. Илия се казваше, но не съм сигурна. Та там, в тази черква, имаше един уникален пиринчен свещник с интересна история. Свещникът се валял по долапите в килийното училище и не се знае какво е щяло да му се случи, но веднъж на гости на попа дошъл Владимир Димитров Майстора, знаеш, Фролош е на хврълей. Той го видял, харесал го и отчето се разпоредило незабавно да бъде върнат пред олтара, но да не се шуми много, за да не го задигнат. Ако не е откраднат, трябва още да е там.

Еееех, Санде, виж твоите репортажи какви неща ми припомниха. Хубав е този край! С право Борис Райнов се е мъчил да върне семейството си в него.
цитирай
4. sande - Към всички!
05.11.2011 03:03
Понеже вече сте прочели "жалостивия" разказ - Реквием за Пета българска армия, трябва още веднъж да се каже:

Пета българска армия не е победена!.

Тя е предадена.

От "международното и вътрешното положение",тогава.

От историческите събития, довели до падането на Царство България на 9 септември 1944 година.

За Пета армия и цялата българска гражданска, военна и полицейска администрация тези събития се оказват гибелни.

Всички и всичко е обявено безмилостно от новата власт за фашистко.

И в България, но и в Югославия! А в Р Македония и тогава, и сега, се играе същото юдинско хоро.

Случилото се е десетки пъти по-какастрофално от катастрофалното земетресетие в Скопие от 1963 година. Несравнимо.

С всиките му последствия до ден днешен.

цитирай
5. sande - Здравей, Ан! Радвам се,че си прочела разказа - реквием за Пета българска армия!
05.11.2011 03:36
virtu написа:
за репортажа ! Жив и здрав ми бъди !


***

Повлечи крак, дано му потръгне на разказа.

Че нещо ...

Поздрави и възхищения!
цитирай
6. sande - Благодаря ти, Тота, за вниманието към разказа и за поклона към достойните чеда на майка България!
05.11.2011 03:46
tota написа:
За това, че в навечерието на задушница ти с "МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА МАКЕДОНИЯ -2" почете не само Борис Райнов, а всичики български войници от Прилепския гарнизон от 15-а пехотна охридска дивизия, достойно служили на Родината!!
Поклон чеда на майка България, понесли и почести и несгоди, но останали българи!!


***

Разказът - реквием за Пета българска армия не е писан с оглед Задушницата, но ти благодаря, че го свърза. Наистина, няма по-подходящ момент да се поклоним прд верните синове на България, тези мъченици и страдалци.

Като достойния син на Бураново и на България - скромния фелдфебел от Пета българска армия, военния музикант Борис Райнов.
цитирай
7. sande - Здравй, Чайче, права си - това е селската черква "Свети Илия" в Бураново.
05.11.2011 03:58
4aiotgluhar4e написа:
Мили ми приятелю, благодаря ти за поредния урок по история!
Прочетох с интерес и честно си признавам, че за тази част от историята ни знам много малко. Имам обяснение защо не са ни учили на тези неудобни факти по време на соца, но все още нямам отговор защо толкова години след него не коригираха и допълниха историята. Още повече, че съседите ни нямат никакъв респект от нея и си я присвояват, прекрояват, мърсят и т.н. както им изнася.

На последната снимка мъничко се вижда черквата в Бураново, мисля, че Св. Илия се казваше, но не съм сигурна. Та там, в тази черква, имаше един уникален пиринчен свещник с интересна история. Свещникът се валял по долапите в килийното училище и не се знае какво е щяло да му се случи, но веднъж на гости на попа дошъл Владимир Димитров Майстора, знаеш, Фролош е на хврълей. Той го видял, харесал го и отчето се разпоредило незабавно да бъде върнат пред олтара, но да не се шуми много, за да не го задигнат. Ако не е откраднат, трябва още да е там.

Еееех, Санде, виж твоите репортажи какви неща ми припомниха. Хубав е този край! С право Борис Райнов се е мъчил да върне семейството си в него.


***

Не знаех тази история за пиринчения свещник, за свещеника и за Владимир Димитров - Майстора. Ще се поинтересувам за съдбата му.
От Бураново е съпругата ми Димитрина Райнова,и тя е от този голям род на Райновите. А спомените на този славен фелдфебел - музикант Борис Райнов са наистина един уникат, неоценимо живо свидетелство за този период от нашата история.
Излишно е да казвам, че твоето внимание е много специална награда за мен.

Благодаря ти.
цитирай
8. pioneer - В Германия санде, покрай деветте ...
05.11.2011 10:29
В Германия санде, покрай деветте милиони членове на партията на Адолф, най-вече ще чуете по телевизията за някаква нелегална група на съпротива към нацистите - съставена от цели ШЕСТ членове - от Мюнхен с име Weisse Rose.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0
цитирай
9. sande - Коле, благодаря ти, не знаех нищо за тази "мощна съпротивителна група" ...
05.11.2011 10:56
"Днес членовете на групата са почитани в Германия и други страни като герои, които с осъзнат риск за живота си са се противопоставяли на Третия Райх. Един от по-известните им цитати, "Ние няма да мълчим. Ние ще бъдем вашата гузна съвест.", се е превърнал в лозунг на редица антивоенни политически движения, вкл. протестите против войната срещу Ирак, израелската блокада над Газа и строежа на израелски селища в Западния бряг и Газа, и др." Уикипедия

***
От само 6 души, студенти. Единствени.
Интересно нещо е това историята. Шест души само, но храбростта и саможертвата им струват за 600 000, даже за за шест милиона.

А ние всеки, който е надигнал малко глава, го правим активен борец против фашизма и капитализма, пръвоборец, както им казвате в Македония, паметници им правиме, улици и площади им кръщаваме,специални пенсии им се отпускаха.

Но Германия си е Германия. А ние сме си бамбашка.
цитирай
10. yotovava - Поздрав, Летописецо,
05.11.2011 12:20
пиши, то ще остане.
Валя
цитирай
11. sande - Здравей, Валя, радвам се, че намина в това хубаво есенно време, когато е по-добре да си сред природата ...
05.11.2011 12:47
Тези теми, Валя, сама разбираш, че не са от най-приятните, а и мненията не са еднакви и еднозначни. Още са живи много от участниците в събитията. Да са живи и здрави 100 и повече години.

Но, че трябва да се пише, трябва.
цитирай
12. sande - Не знае ли някой къде е моят приятел поручик Галицин, къде са господа офицерите, медсестрите ?...
05.11.2011 13:01
... поручик Ржевски. Корнет Оболенски да налее вино и да вдигнем нашата наздравица!

Каква несправедливост! Точно на военните теми да ги няма.

Ясно е - военни мироопазващи мисии - Босна, Афганистан, Косово, Ирак, Либия ... Край нямат. Нищо, ще ги дочакаме. Ще дойде този ден тържествен!
цитирай
13. sande - Приятеле, аз искам да я изоставя, писна ми от нея, ама тя не ме изоставя...
05.11.2011 14:22
анонимен написа:
Аман! :-)


***

И нема да ме изостави. Така ще си умра.

Со Македония во сръцето
цитирай
14. sande - Какво да кажеме ние, с гайдите?
05.11.2011 14:25
анонимен написа:
Даа, навремето имахме армия. Сега пожарникари.


***

Нищо не можем да кажеме.

Българската армия си замина. Така както славната Пета армия.

На днешния християнски празник Архангелова задушница да запалим свещица!

Боже, прости ни!
цитирай
15. sande - Специален поздрав за анонимните, засега са кротки ...
05.11.2011 14:32
Анонимните са като Незнайния воин.

Без тях победа няма.
цитирай
16. stela50 - Прочетох с интерес и вълнение твоите репортажи ,Санде ...
05.11.2011 14:49
На днешния ден почитаме всички , напуснали този свят ,
да е Светла паметта на воините , достойно служили на Родината
с любов и верност до край ...
Да запалим свещ за тях с преклонение и възхищение !
цитирай
17. sande - Благодаря ти, Стела, благодаря ти за съпреживяването по повод съдбата на воините, положили младия си живот пред олтара на Отечеството!
05.11.2011 15:03
Те са служили на майка България!

Да запалим свещица за праведните им души.
цитирай
18. vahisht - Ех, Санде....
05.11.2011 15:28
само човек с голямо родолюбиво сърце и чиста душа може да нарисува такива картини.....
"Пред очите му като огромна пирамида се изправя Рила планина – строга, непоклатима, вечна! Подпираща синкавото небе.
От очите му бликват сълзи, не ги бърше, оставя ги да се стичат по брадясалото му лице. Иска му се да коленичи пред тази величествена хубост и да промълви:
"О, мил роден край, о слънце мило, нищо не са нашите мъки пред твоята хубост, пред твоята майчина ласка!"

В душата му нахлува спокойствие, увереност, сила. В очите му просветва.

Разместеният свят се намества. Всичко си идва на мястото."

Тази песен е за теб, Войводо:
http://www.youtube.com/watch?v=7KWySyLp9hQ

Поздрави!!!
цитирай
19. pioneer - sande видял, усетил, допрел рез...
05.11.2011 15:33
sande видял, усетил, допрел резултатите от 100 годишното посърбуване на българското население в Македония. За това е толко немирен.
Никога няма да се успокои!
Вие другите, кои само сте чели за това не можете да разберете.
Извини санде за обръщението в трето лице единина! :-)
цитирай
20. sande - Благодаря ти, Василе, благодаря ти приятелю, благодаря ти, войводо!
05.11.2011 15:46
vahisht написа:
само човек с голямо родолюбиво сърце и чиста душа може да нарисува такива картини.....
"Пред очите му като огромна пирамида се изправя Рила планина – строга, непоклатима, вечна! Подпираща синкавото небе.
От очите му бликват сълзи, не ги бърше, оставя ги да се стичат по брадясалото му лице. Иска му се да коленичи пред тази величествена хубост и да промълви:
"О, мил роден край, о слънце мило, нищо не са нашите мъки пред твоята хубост, пред твоята майчина ласка!"

В душата му нахлува спокойствие, увереност, сила. В очите му просветва.

Разместеният свят се намества. Всичко си идва на мястото."

Тази песен е за теб, Войводо:
http://www.youtube.com/watch?v=7KWySyLp9hQ

Поздрави!!!


***

Ще чуя песента.
цитирай
21. sande - У право си, Коле, тоа е тоа, нема да се смириме, ке се бориме за нашите бракя во Вардарска Македония, требе да се найдеме во 21 век!
05.11.2011 15:52
pioneer написа:
sande видял, усетил, допрел резултатите от 100 годишното посърбуване на българското население в Македония. За това е толко немирен.
Никога няма да се успокои!
Вие другите, кои само сте чели за това не можете да разберете.
Извини санде за обръщението в трето лице единина! :-)


***

Инако ке загинеме сите. За радост на наште душмани.

Со божия помощ требе да се спасиме от погибел!
цитирай
22. ckarlet - Интересно и достъпно написано, ...
05.11.2011 16:32
Интересно и достъпно написано, Sande! Видях, че съм пропуснала предишният ти постинг, но се върнах да го прочета и сега прочетох последния. Доста труд си положил, за да напишеш този репортаж. Поздравявам те и аз!
цитирай
23. sande - Здравей, Скарлет Симеонова, драго ми е, че прочете този разказ!
05.11.2011 17:13
Благодаря ти за поздравлението. Много мило.
цитирай
24. ivankalilova - Здравей Санде!
05.11.2011 20:15
С огромно удоволствие и интерес прочетох поредния Македонски репортаж!
От сърце ти благодаря, за споделеното !
Сърдечни поздрави!
цитирай
25. sande - Добър вечер, Ваня, радвам се, че одобряваш написаното.
05.11.2011 20:47
В днещния ден на Архангелова задушница, която ти така талантливо отбеляза в Блога си, заслужаваше да направим един поклон към доблестните синове на България от Пета българска армия, която имаше щастието / и нещастието!/ да бъде стоманения щит на българската власт във Вардарска Македония 1941-1944 година.



цитирай
26. tota - МЪЖКА ЗАДУШНИЦА
05.11.2011 22:45
МЪЖКА ЗАДУШНИЦА

Поклон пред вас, мъже и синове!
Поклон пред вас, бащи и братя!
Пред вас - орли на бойното поле,
бранители на свободата.

Клетвата си войнска устояхте.
Загуба не знайте в люта бран.
От смъртта дори не се бояхте -
не познахте нито страх, ни срам.

Отредена й душница такава -
Архангелска тя се назовава.
Задушница за смелите мъже,
загинали на бойното поле.

Народе мой, стори дълбок поклон
пред чедата си непрежалими.
Прославили войнишкия пагон,
сънят си вечен нека спят щастливи!

Автор: Цветанка Костова

http://magnoliya.blog.bg/hobi/2011/11/05/myjka-zadushnica.846794
цитирай
27. katan - Санде!
06.11.2011 13:09
Отново ме върна във вчерашния ден.
Този твой разказ ми спомни много разкази, които съм чувала от татко, които не са така героични, но са истински, изстрадани от семейството им.
Фелдфебел Райнов е един герой, като много други, за които дори не подозираме.
Разплака ме и продължавам да се опитвам да махна влагата оточите си и буцата от гърлото си.
Какви хора са били ОНЕЗИ българи - или за всички или за никой /за баницата говоря/; да не се изтъкне /сега има ли го това?!/, че е извел и довел в родната България 3 200 души?
Неспокоен е сънят му - може ли да е спокоен, Санде, след всичко, което е пеживял?
Може ли да не сънува Македония, приятелю?
Може ли ... ?????
Дали всичко си идва на мястото, Санде?
И кога ще си дойде точно на мястото, приятелю?
цитирай
28. sande - Поздрави, Катя, и да не искаме, ще се връщаме във вчерашния ден, защото ...
06.11.2011 15:43
... там е душата ни.
Не можем да забравим.

Как фелдфбел Борис Райнов да забрави посрещането на македонските българи в Прилеп, радостта и мъката на истинските македонски българи, които изживяха празника си за съединение с майка България през тези четири години и отново бяха попарени всичките им надежди.

А душманите и до ден днешен тържествуват. Разделени сме. Скарани сме. Не сме заедно. Макар, че си платиха за злините и продължават да си плащат.
цитирай
29. анонимен - Здрасти!
07.11.2011 08:50
Нашия род е от Прилеп.
Благодаря!
цитирай
30. sande - Здравей, Катана,
07.11.2011 11:39
Сега разбрах защо си така бунтовен, непримирим и войнствен, човек на гордия дух, войник на правдата!

В жилите ти тече кръвта на тези славни хора, които нито една буря, балканска и световна, не успя да прекърши.

Поздрави!
цитирай
31. sande - Генерал-лейтенант Васил Бойдев!
01.01.2013 18:43
1 ЯНУАРИ
На днешен ден :

1893 г. В Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 - 1983). Командващ Въздушните войски от 1936 до 1941 г. и командващ Пета Армия от 1941 до май 1944 г. Един от героите на сраженията със съглашенците край Охридското езеро през 1916 - 1917 г. На негово име е наречено Бойдево, село Пещани, Охридско, където офицерът воюва през двете световни войни. През 1941 г. при сключване на споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България, преговорите са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесета немска армия през януари в Синая, Румъния. Уволнен е от войската през 1944 г. Умира в Троян на 23 април 1983 г.
цитирай
32. sparotok - !
01.04.2014 20:30
Тъжно! А още по-тъжно е, че потомците на тези, които грабеха и убиваха през 1944 година днес управляват България.
цитирай
33. razkazvachka - Разместеният свят
01.04.2014 20:50
пак ме върна на ТЕМАТА

а хвърлих око малко нагоре - към коментарите...

трудно е да коментирам, без да се отвличам - отивам да пиша глава от роман за границите на историята и принципа "разделяй и владей"

цитирай
34. edinman - Здравей Санде
01.04.2014 22:10
Прочетох материалите като анонимен, но сърцето ме подкани да застана с името си под твоите думи!
Правя го както за моята чест и достойнство, така и заради вуйчо ми Бог да го прости, който често ми е говорил за тези събития като участник и потърпевщ от сръбски плен! Жив и здрав да си!
цитирай
35. sande - Поздрави, приятелю!
16.05.2014 07:03
Радвам се на думите ти.

Да не забравяме миналото.

С почит.
цитирай
36. sande - Здравей, Сирме!
01.04.2017 12:58
Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

Между другото: това се потвърждава - на Деветото.
цитирай

Редактирай | Изтрий Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

Между другото: това се потвърждава - на Деветото.
цитирай

Редактирай | Изтрий
цитирай
37. sande - Пред мрака на истините!
01.04.2017 13:11
33. sande - Обединението!
18.02 10:25
Пред мрака на истините!
Най-много истините закъсняват ...
Н.В. Цар Борис Трети - единственият в света, който спечелва ВСВ. Без единствен изстрел. Обединява си Отечеството! Установява цивилна, полицейска и военна администрация в новите територии. Това е факт, достоен за Вековете! Велика България наистина! Георги Димитров І "вожда и учителя" на българите /с второ отделение!/ предава всичко. Всичко е обявено за фашистко - Царството, новите земи, Правителството, Парламента, медиите, Армията, офицерите - всичко! Фашистко, антинародно!? Великият Цар Борис Трети загубва всичко! И себе си дори!

цитирай
цитирай
38. sande - Пред мрака на истините!
19.04.2017 04:30
И ето ви знаменита, трогателна сцена. Един селянин донася баница и я поднася на фелдфебела.

- Повелете. Да се почастите. – казва селянина.

Борис го гледа трогнат, с навлажнени очи. И като посочва огромната тълпа от над 3 000 гладни мъже, отговаря:

- Благодаря ти, братко, от името на тези български войници! Върни си баницата обратно и я изяжте за наше здраве. Сам виждаш ... няма как да я разделя на 3000 парчета!

- Дай я на децата. – противи се селянина.

- Не може. Няма как. Или за всички, или за никой!

Прегръща селянина и го потупва по рамото.
цитирай
39. sande - Кого нападат и избиват Рилските партизани на Жельо Демиревски в Жабокрек ?
19.04.2017 04:45
Партизаните нападат германските войници.

Кои са германците ?

Бойните другари на българската войска от Новите територии - Беломорска Тракия, Егейска Македония и Вардарска Македония.

Участниците в Обединението - вековния блян на българите. Ранени германски войници и офицери. На лечение в Почивната станция.

Партизаните се бият срещу Освободтелите -германци! В полза на кого? На Освободителите на Девети! Червената армия и СССР.

Пред мрака на истините!

цитирай
40. kasnaprolet9999 - Покъртителна история, няма спр...
06.04.2018 19:36
Покъртителна история, няма справедливост за нас българите, въпреки че всяка педя земя е пропита с кръвта ни. На големи мъки сме подложени през цялата ни история и пак не се научихме да се обичаме и помагаме взаимно. Поздрави за точния разказ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2236134
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11654
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930