МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: РАЗДЯЛА НА ГРАНИЦАТА

“Епопея  тъмна, непозната нам, епопея пълна с геройство и срам.”

                           Иван Вазов

      Вече видяхме как се изтегля 15-та пехотна дивизия от Македония през бурната и метежна 1944 година, дислоцирана в градовете Велес, Прилеп, Битола, Ресен и Охрид. Изтеглянето става в много комплицирана обстановка, със закъснение, с битки по пътя с изтеглящите се от Гърция немски войски от елитната дивизия “Принц Ойген”,  с разкъсвания на групи, които къде организирано, къде неорганизирано, се устремяват към старата българска граница. Видяхме и коварната роля на югославските партизани, които ги следват по петите като  гладни хиени, разоръжават  ги, правят всичко възможно да бъдат изтласкани по-бързо от македонска територия. Видяхме красноречивия случай със фелдфебел Борис Райнов, който за  десет дни извежда през каменистите македонски планини, гладни и жадни, 3 200 войници.

    Но  какво става с 14-та пехотна дивизия, чиито център е Скопие, където е и щаба на Пета армия,  начело с командващия генерал-майор Васил Бойдев?

    За тези паметни дни в началото на  “земетръсния” месец септември 1944 година ни разказва в крайно живописните си спомени подпоручик Владимир Матев.

    “ Казвам се Владимир Иванов Матев. Аз съм трето поколение офицери от Българската армия – дядо ми, баща ми и аз. И тримата сме наградени с по два ордена за храброст.
      Дядо ми е бил като взводен подофицер, мобилизиран в Сръбско-българската война 85-та година и при атаката на Мека Цръв неговата рота участва. Убиват ротния, заместника му убиват и той поема командването на ротата. И ранен продължава атаката на Мека Цръв и след като бива овладен Мека Цръв, ранените ги изпращат към превързочния пункт. В туй време минава княз Александър Батенберг и вижда групата ранени, между другите му показват дядо ми и на място го произвежда подпоручик. И така дядо ми започва военна кариера и стига до чин майор, като. граничен офицер. Заболява и се уволнява.
      Баща ми е кадет от 12-годишна възраст във Военното училище и е произведен 1907 г. подпоручик. Служи до 36-та година полковник, командир на полк. Той е награден в Балканската война и вторият орден е в Европейската. Той е участник в Дойранската епопея и там е награден с втори орден за храброст.
      Роден съм в Плевен на 5 октомври 19-та год. Обаче съм израсъл в Пловдив. Абе, аз съм израсъл в Сливен, в Станкето – в Дупница. Баща ми, където е служил по гарнизоните. Но най-вече съм израсъл в Пловдив.»

    В Скопие, в началото подпоручих Владимир Матев е адютант на генерал-майор Бойдев. Тъй като след завършването на Военното на Негово Царско Величество училище, а след това и тригодишно военно училище в Хановер, Германия за противовъздушна отбрана, назначен е скоро за  командир на  противовъздушна батарея от 150 души.

    «Обаче на 6-ти септември 1944  г. Пета армия се изтегля, а аз съм на позиция, никой не ми съобщава. Войниците ми казват: „Абе, господин подпоручик – още бях подпоручик – знаете ли, че Пета армия се изтегля?” Викам: „А!?” Възседнах коня и отивам в щаба. Отивам – празно, няма никой! Връщам се и им нареждам: „Зарязвайте оръдията!” Каквото имахме продукти натоварихме на една кола, с която се снабдявахме от 51-ви пехотен полк, имахме и към 15 автомата, взехме автоматите. А бяхме въоръжени не с карабини, а с пехотните тежки пушки. Взехме си автоматите и да се изтегляме. Те сутринта в 6 ч. 5-та армия се изтеглила, а аз към 11 ч. почвам да се изтеглям. Знаехме, че с немците сме във война, вече аз разбрах какво е положението.
   И германците в посоката на Куманово се насочват, за към България.»

    И така със своите войници подпоручик Матев  поема към Деве Баир.

    Оказва се, че частите на 14-та пехотна дивизия  от Пета армия  са спряни  там от германските войски.

    Германските военни предлагат на командира на дивизията полковник Бачийски два варианта: или българската войска да се присъедини към тях или ще бъдат разоръжени.

    Ето ви знаменита  сцена!

    Полковник Стойно Бачийски изважда пистолета си, целува го и го хвърля в краката на германските офицери.

    “Известно е, че германците са достойни мъже, кавалери”, казва Матев.

    Връщат пистолета на полковник Бачийски.

    Тогава той казва:

    - Ще го взема, ако оставите пистолетите на всички български офицери!

    Германците оставят  личното оръжие и на останалите офицери.

    И се създава една много дружеска атмосфера между германските и българските офицери.

    Ето това е. Говорете си каквото си искате. Военни хора. Бойната дружба си е бойна дружба!

    Полковник Бачийски предприеме смел тактически ход: за печелене на време се съгласява  неговите войници да се присъединят към германската войска. 

«И Бачийски трябваше да отиде на командното място да преговаря да се изтегляме. Качиха го на една кола и отидоха там.
     После той разправя, че цяла нощ са го държали, никакви преговори не са правили – сутринта. Обаче той решава следното – ще ги излъже, че ще тръгнем с тях, та да може малко да има време какво да правим… Щом ще тръгваме с тях, не ни вземат оръжията. И връща се, те го качват да подготви тръгването с германците, обаче германците отидоха към Скопие, той остана там при нас, събра ни всичките и каза: „Положението е следното – или пленници ще бъдем, или кой както види!” И тогава, това беше към шест часа сутринта, офицерите събраха частите и тръгнаха по посока, кой както намери, горе-долу познавахме там терена. Аз, понеже имахме тактически задачи с командира на армията, познавам терена – тръгнах по Пчиня. Обаче в това време един германски „Щорх”, наблюдава какво става. За щастие падна една мъгла, дал Господ. Падна една мъгла и цялата 5-та армия се пръсна, а там гора… Всеки си прибра войниците и тръгна с тях. „Трънливият път на 5-та армия” е това.»


***

                             Преди четири години напереният подпоручик Владимир Матев влезе гордо през седловината на Деве Баир  в Македония.

    Понякога между гордостта и фарса разликата е тънка като цигарена хартия.

    Случи се така, че тук остатъка  от неговата батарея, около 50 души, бе заградена от югославски партизани, три пъти повече на брой. Бързо познаха подпоручика, нищо че бе махнал куртката с пагоните. Познаха го по офицерските панталони и ботушите.

    Двама партизани го конвоират до щаба им.   Преспива там, в някаква воденица. Оказва се, че въпросът е от компетенцията на по-висш щаб. И отново го подкарват двамата партизани. По пътя единия от партизаните се отбива в шумките /нали е шумкар!?/,  Матев използва случая, препъва се нарочно и грабва със сила автомата на конвоиращия го. Онзи, пребледнял като платно, се обръща към него с думите:

    - Не мой, брате, не мой!

    И хуква през глава да бяга. Напред.

    Подпоручик Матев също хуква да бяга. Назад. В противоположната посока. Към България.

*** 
  
   Преди четири години напереният подпоручик Владимир Матев влезе гордо през седловината на Деве Баир  в Македония.

   Понякога между гордостта и фарса разликата е тънка като цигарена хартия.

  Представете си отново само как влиза в Македония младият, напeрен подпоручик Матев: гордо, с увереност, с бляскава офицерска униформа и още по-бляскави ботуши, с военна кола... И как я напуска четири години по-късно: жалък, без офицерската куртка и германският орден за храброст, направо се саморазжалвал, без ботушите, с ботушите на единия от партизаните, единия от които е без ток и кракът му стъпва направо на каменистата земя /взели са му неговите/, без личното си оръжие, без шапка ... И побягва от Македония със спринт. Да се смееш ли, да плачеш ли. Наистина гордост и ... фарс! 

***

     Не ти ли се струва, драги  читателю, че в тази драматично - комична сцена,станала почти на границата между България и Македония, като да се съдържа някаква поличба. Не ти ли се струва, че и сега, 60 години след тези събития, двамата братя продължават да бягат в две различни, противоположни посоки.

    Ще се срещнат ли някога? Все пак земята е кръгла.

                       

                                  

                                 

Кадри от Обединението на България, 1941 г.

http://www.youtube.com/watch?v=cXoNFqvzhfE&feature=related

 Bitolia 1942. Anniversary of the Liberation.

http://www.youtube.com/watch?v=Lm-A14CrDTY&feature=related

 Зажалила е маjка Бугариjа / Mother Bulgaria is sad

http://www.youtube.com/watch?v=X-nTWkWL4F0&feature=related

 Родино моя

http://www.youtube.com/watch?v=qBBG5IVP3RI

 

 

 

"Понякога между гордостта и фарса разликата е тънка като цигарена хартия. " А между официалната и истинската история разликата е дебела като македонска глава :) (Някой да не се засегне! И моята е такава!)

Благодаря ти, приятелю, за поредната лекция от Сандевия университет! Колкото повече те чета, толкова по-ясно разбирам колко не знам. Преди си мислех, че имам бели петна в познанията си по история, сега разбирам, че май познанията ми са като платното на Биляна :(

P.S. Изгледах и много внимателно слушах клипчетата. Прави ми впечатление, че във всички хроники преди 1944 г. и в речите на депутатите и на проф. Филов се чува хубавият мек български език. Явно след 9.IX. са наложили дърварския диалект на другарите от новата власт. Не че не обичам нашенския говор, но... Така! Това беше емоционална забежка :)

Радвам се, че първа прочете разказа-репортаж за раздялата ни с Македония през 1944 година.

Ти имаш красиво слово и лека ръка.

Повлечи крак повече хора да прочетат избледнялата вече страница от близката ни история.

Независимо, че времената са вече други, не е лошо да се знаят некои работи за историята. Между другото.

Приятно ми е, че си забелязала съпоставката "гордост - фарс". Защото е точно така. Представи си само как влиза в Македония младият, напeрен подпоручик Матев: гордо, с увереност, с бляскава офицерска униформа и още по-бляскави ботуши, с военна кола... И как я напуска четири години по-късно: жалък, без офицерската куртка и германският орден за храброст, направо се саморазжалвал, без ботушите, с ботушите на единия от партизаните, единия от които е без ток и кракът му стъпва направо на каменистата земя /взели са му неговите/, без личното си оръжие, без шапка ... И побягва от Македония със спринт. Да се смееш ли, да плачеш ли. Наистина гордост и ... фарс!

А за българския език си права. Загубили сме някъде мекият, свеж, топъл и гъвкав български език и сме го заменили с груб, булеварден и дърварски език.

Понеже вече сте прочели "жалостивия" разказ - Реквием за Пета българска армия, трябва още веднъж да се каже:

Пета българска армия не е победена!.

Тя е предадена.

От "международното и вътрешното положение",тогава.

От историческите събития, довели до падането на Царство България на 9 септември 1944 година.

За Пета армия и цялата българска гражданска, военна и полицейска администрация тези събития се оказват гибелни.

Всички и всичко е обявено безмилостно от новата власт за фашистко.

И в България, но и в Югославия! А в Р Македония и тогава, и сега, се играе същото юдинско хоро.

Случилото се е десетки пъти по-какастрофално от катастрофалното земетресетие в Скопие от 1963 година. Несравнимо.

С всиките му последствия до ден днешен.

цитирай

В българския Йерусалим!
13.10 08:57
Проф. Иван Снегаров

ДЕЛОТО НА КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ

(Реч, произнесена на 2. VII. 1941 г. в гр. Охрид)

Ето ни в града на славното българско минало. Ето ни в свещения град, за който всяко българско сърце силно тупти. Ето ни в чертозите на вековния народен блян. Преди три месени недостъпен беше българският Йерусалим. Топяха се нашите сърца да го видим и му се поклоним. Тиранинът бе поставил сатанински препятствия, за да го откъсне от всякакво общение с българското царство. Но неочаквано, по мановение на самоотвержения германски народ, изгря свободата и над тоя вълшебен и свещен български кът. Днес ние сме честити да стоим на българския Сион, гдето лъчезарното небе най-нежно целува българската земя. Виждате, драги гости: град Охрид е твърде скромен, с много порутени къщи. Тежкото турско и още по-несносното сръбско робство са ударили своя печат върху него. Той изглежда твърде отслабнал и посърнал от терзания и тъга за свободата. При все това той винаги, и в най-мрачното време, е сияел с особен ореол. Под неговите дрипи се крие духовно величие. От неговия образ се излъчва древна слава като животворен ефир. Кой друг български град може да му съперничи по трайна историческа слава? Първата ли българска столица Плиска? Този някогашен първенец между градовете на българското царство отдавна е изчезнал от лицето на земята. Втората ли прекрасна, златоцветна българска столица Преслав? Обаче и тя също отдавна, още в 972 г., престана да бъде двигател на българския културен живот. Може би другата гиздава българска столица Търново, която близо половина век била повелител на по-голямата част от Балканския полуостров и два века е всявала страх във византийската империя. Но и тоя горд български град е изтръпнал под кървавите ужаси, що го връхлетели на 17 юлий 1393 г. и после, и и после, и престанал вече за дълги векове да бъде ръководител не само на българския народ. Не само турският ятаган, но и фанариотски хомот го е смирил до неузнаваемост.

Само Охрид, столицата на вихрено юначния цар Самуил, е преминал и изтърпял народните бедствия през средните векове, без да изгуби своята ръководна мощ. Охридската архиепископия, наричана в турско време патриаршия, е преодоляла византийското и сръбското (средновековно) владичество и е действувала още близо 400 години под турско робство. В нейно лице Западна България или Македония, както в ново време взеха да я наричат, почти осем века е имала напълно обособен вътрешен живот. Ако и подчинена на чужда държава, Македония, възглавявана от Охрид, била духовно суверенна величина, която официално била наричана България (на гръцки ) не само от своите свещеноначалници — охридските патриарси, но и от цариградските и други патриарси.

Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел — св. Климент Охридски, за новите коринтяни, сир. българите, както го възпява един охридски архиепископ-песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня — честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя.
...http://www.promacedonia.org/poklon/index.html

Тончо Жечев - от предговора към Поклоннически слова за Македония:
12.10 14:04
Признавам, жал ми стана за великия наивитет на хора от ранга на Мутафчиев, Снегаров, Арнаудов, Дуйчев, за заслепението при една наистина законна придобивка, от връщането на България това, което наистина й принадлежи. Ами че те държат своите тържествени речи, изпълнени с триумфираща радост, само няколко дни, по-малко от две седмици, след като германците са отворили войната на Русия, война, която пречупи гръбнака на „хилядолетния Райх", а заедно с това лиши и нас от ефимерната придобивка, траяла някакви си четири години! Толкова ли заслепяващо нещо са придобивките в политиката, толкова ли е трудно да се види, че придобитото с насилие тъпкано се връща! Но наистина тоя път трябва да се смята извървян и окървавен! Време е окончателно да се простим с него.
http://www.promacedonia.org/poklon/index.html

Стойно Бачийски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойно Бачийски
1 септември 1897 - 1948
dot.png


Звание Полковник
Командвания Командир на 51-ви пехотен вардарски полк (II СВ)

Стойно Цветков Бачийски е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.
Биография [редактиране]

Стойне Бачийски е роден на 1 септември 1897 в Княжево. Произведен е в подпоручик на 6 септември 1926 година, в поручик на 21 октомври 1929 година, в капитан на на 15 юни 1928 година, в майор на 6 май 1936 година, в подполковник на 6 май 1940 година.[1]

Като офицер от запаса полковник Стойне Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942-1943 година е командир на 51-ви пехотен вардарски полк в Скопие и като такъв участва във всички антипартизански акции. По негова заповед са избити 10 комунисти партизани.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под народния съд, но поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно.

На 8 март 1948 година, заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ.

човек не може да премине само с поглед по редовете, друго, друго трябва да има читателя ...тези истории не се четат с очи....Ще се върна отново, когато поотлежи в мен написаното...
Да, Санде земята е кръгла, но у някои съзнанието е плоско, дано се съберат братята някой ден....
Поздравления не само на думи, за труда и родолюбието ти Санде!!!

Радвам се,че прочете продължението на македонските репортажи, където се опитвам да кажа някои неща 1 към 1.

И да се кажат заслужени думи за нашите офицери и войници от това време. С репортажа за Ваташа се създаде една крайно негативна картина за зверства и беззаконие. Но нещата трябва да се видят справедливо от всички страни. Истината не е чернобела. Военно време и битката е световна! На живот и смърт!
Ние сме свиквали например партизаните да ги виждаме само като герои - антифашисти. Само в този контекст.
А те вдигат оръжие срещу съществуващата законна власт.
И сега ако някой вдигне оръжие срещу съществуващата законна власт, ще бъде унищожен.

А в Македония, както се вижда, партизаните се борят за Югославия и срещу България. Срещу бъдещето на собствения си народ. И така става. Така е и сега. Ние сме лошите, сърбите са добрите.

Не си въобразявам да казвам истини от последна инстанция. Нямам такива амбиции. За тази работа си има учени, БАН, институти и пр.

Но нещо можем да кажеме и ние, нали? Не е забранено. Нема лошо.

за прочита и на този репортаж . Наистина хората трябва да познават своята истинска история , да знаят повече за родолюбивите българи , за пораженията , които се превръщат в победи , за Любовта към всяка педя родна земя и борбата
на живот и смърт за нея ,за героизма и честта ,за трудните решения, които се приемат като примирение, за болката от една раздяла...
Поздрави !

То нашите армии все на хартия са победени....За братята ,какво да пиша не знам,ще се съберат навярно,когато кандисат чужди да ни пишат историята..
Текстът е написан с любов и наистина биле са истински мъже,войните в тази епоха,хубаво е че имената им не се забравят

***

Според мен на нищо не трябва да слагаме точка. Ще пишем. Защото манипулаторите и лъжците не са се свършили.

А не трябва да се забравят и достойните синове на България, които, по господстваща идеология, интернационализми и др., бяха загърбени или даже дамгосани като фашисти. А те са си български патриоти. Никога не е късно за истините.

***

Съдбата на Македония ще ни бъде винаги близка. Защото хората с македонска жилка в България са повече, отколкото макетата в РМ. Те са втъкани в основата и ватъка на българската нация,защото историята ни е преплетена и е ... една!
От истината не може да се бяга.

Само , че периодично обръщани, като политиката в онези смутни времена....ние българите разделени от двете страни на браздата, после разделени и заради съюзници и заради идеология....Много стана ...трудно се преглъща тази дума разделени, разделени, разделени, разделени ...Какво са преживели нашите войски и народът ни тогава заради превратностите...Зная, Санде, зная какво са преживели, нали за тези превратности и служене на чужди господари иде реч. На колко години сменяме господарите си ...Кой понася това? Отговорът е ясен - народът. В това е трагедията на България!!!
Докато не осъзнаем, че думата, която трябва да изговаряме е обединение, обединени и не работим в тази посока ще понасяме превратнисти и унищожаване на потенциала на нацията ...
Тъжни картини ...тежка съдба има малките народи ...смачкани преди да възкръснат.
Поздрави! И продължавай - хората на пагона заслужават това!!И войните редом с тях носили с чест службата в името на България!! Не е важно от коя страна са били!!

като обещая нещо сън не ме хваща понякога, докато не го изпълня...
Ако все още си спомняш, макар и с голямо закъснение те поздравявам с това отдавна обещано изпълнение:
http://mountain.bajhui.org/pictures/Planino_Perin_planino.mp3
Остани със здраве, братко Санде!!!

***
Офицерите и войниците полагат клетва.

Има заповеди, има субординация. Войникът изпълнява.

Истината не е с едно лице. Но може да закъснява.

15- та дивизия влиза в сражения с германските войски първо по заповед от Щаба в Скопие, но и да се брани от пленяване и унищожение, след като се "обръщаме".

14-та дивизия има по-добра участ, тръгва за България на 6-ти септември, а фелдфбел Борис Райнов с 3 200 войници тръгва към старата българска граница едва на 24 септември и пристига в Горноджумайското село Лешко на 4-ти октомври 1944-та.

Както се вижда, има и сблъсъци, има и приятелства, надхитряне и пр. Както е в реалния живот, където обстоятелствата често са различни.

А югослвските партизани са си мръсни хиени. Те си имат указания от Тито.

***

Хареса ми, чух я с удоволствие.

Поздрави!

- Няма "югослави" и страна Югославия, има видиотени от исторически лъжи ... наши братя по кръв и история !!

- Кой ги направи такива - австро-унгарската и руска имперски и политически доктрини(плюс исторически теории), па накрая с помоща на "просветена" Франция, бе създадено и Югославското кралство !!
- Ама то само с тях ли е така ??? - век по-рано, същото става с родствените нам хора на север от Дунав, кога бе създадена другата държава Румъния !!
- Па после и еленофонните българи от "гръцка" Македония (1913г) и пак еленофонните "кариоти" от Беломорска тракия (1923г.) ... и-и-и от тогаз та и до сега !!
- Не вярвате ли - ще ви го покажа с един пример фолклора - защото той е един от носителите на прастари традиции, едно от най-консервативните като елемент начала в народностното съзнание !
- Ето ви играното и в момента от вече гърцизираните славофони в Беломорска тракия, така наречено хоро - BAINTOUSKA - http://www.youtube.com/watch?v=K5EJ38q8Juk ... а това е "сверняшкото" българско "Пайдушко" http://www.youtube.com/watch?v=NNtduvZgDpQ&feature=related
... Да не ви показвам и т.нар. "Трите пъти"(българско) на гръцки "Трие стеис" !!

- Страшното е ... че българската армия(в Македония и Беломорска тракия) и бе съдено да погине(имам в предвид, настоящият пост !) - първо при преговорите между "високо" договарящите се страни в Ялта, второ от наши политици на ясла в Москва и при Коминтерна със секретар Георгий Дмитриевич(така го пиша, защото ъм момента той е съветски - не български гражданин !! и като такъв после идва и оглавява България !!)
- За това бе работено съзнателно и от антиБЪЛГАРСКАТА ни Историческа наука !! - Визирам така наречената "школа Златарски", която първоначално преписа тюркски корен на българският етнос ... па после и се видя малко и още реши, че сме и хуни ... но не се заблуждавайте като говореше за хуни, имаше в предвид "монголски номади", като тези от картинката - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2d/Hunnen.jpg ... От времето на 80-те години на 19-ти век нищо не се променило !! - Нищичко ... вече учениците на тези антибългари, продължават да пишат историята ни !!
- Пример за това е проведеният през м.август настоящата година, в София ХХІІ конгрес по "византинистика", въпреки че такова животно-държава НЯМА !! :(((

- Простете за резкоста на тона ми - но ме боли, когато мисля и говоря за тези неща !!
- Президент "историк" - нещо смислено от него да сме видели, като национална доктрина - Не !
- Директор на НИМ човек от герчещи се по произход българи ... доказва, че антична Македония нямала нищо общо с македонците ... разбирай нас българите - Ами с кои бе - тиквена главо с гърците ли има общо !!?? ... смешника археолог Н. Овчаров прави открития на вече открити археологимески обекти, като им слага съзнателно на имената гръцки окончания от Перпер(ек) ... го прави на ПерпеРИКОН ?? ... и тича за справка Солун за консултации !!
- А "демоНократичния" президент П. Стоянов, отписва българското по признак население зад границата с изказването си "Борбите за Македония са едно романтично минало от българската история" !!? - о после отива да чете добре платени лекции в американски университети !!
- Бесен съм от толкова НАГЛОСТ !!!
- Поради това загиваха навремето момчетата ни в униформа на български войници а в момента българският народностен елемент в тази стара наша страна ... се топи !! :((((


от Гет ктист

Какво може да се направи.

Нищо.

Ще си пишеме. Какво друго?

Много интересни факти, и това е особено важно. За момент се почувствах като в " Приключенията на добрия войник Швейк". Е ли , или не е... Благодаря ти за споделеното!

Само дето в историята на Ярослав Хашек доминират светлите, хумористични тонове, докато тук са повече и в повече мрачните, драматичните, даже трилърски тонове. Има много възторг, мечти, надежди, радостни сълзи и ... горчиви сълзи. А накрая и кръв.

Поздрави и най-добри пожелания за теб!

Много добре си ги написал тези хроники, Санде, чета с голям интерес!
Поздрави!!!

И ти, и аз сме свързани с тази тема, по един или друг начин, основно с наши приятели...

Темата е открита, комплицирана, затлачена с какви ли не боклуци. Но ние ще я разчистваме.

Според силите си.

Поздрави!

днес пътят към истината е много дълъг, затлачен от години на безхаберие и лъжи.
Но категорично е по-добър от краткия път на войната и конфронтацията.
А дали може да се съкрати, все повече ще зависи не от политиците, а от прагматизма на "обикновените " хора - стига те самите да го осъзнаят това .
До нови срещи !

... оказва по-дълъг, даже най-дългия.[

Както в нашия случай. Тук се сблъскваме с шегите, коварствата и гаврите на историята. Побеждава неправдата. Побеждава подлостта.Побеждава срама.

"Най е дълъг най-късия път.

Пет минути от къщи до тука.

Път от скука.

Той е толкова прав, че по него

до плач ти е криво.

Път от скука.

Ни обич предлага, нито

някакво чудо красиво.

Път, от който аз вече съм стар,
много дълъг и тъй незначителен."

Велин Георгиев

След като Ж.Желев пръв призна Македония,след разпадането на така наречената
СФРЮ ,да го пита чолек кой дявол ,го би по главата.
Ако политиците ни бяха поставили въпроса пред Европа,че България е ощетена
при съдаването на комунистическа СФРЮ-друго би било,нали сме член на ЕС,
защо трябва да сме ощетени?

Желю Желев отговаря: Трябваше да я признаем, за да и помогнем, за да не стане някой сакатлък, някое нападение и пр. и пр.

Важното е, че се измъкна от мъртвата хватка на Югославия и Сърбия.

Другото може да се оправи. По-късно. Постепенно.

За Македония България воюва през Балканската и Първата световна война на равнище въоръжен народ - без успех. Участват и воловте, и конете. Включитлно и нашите - на дядо ми Йован. Всички, без изключение, са против голяма България на това място- По-голяма от Франция.

Заради Македония ставаме ортаци на Хитлер, приемайки авантюристичен риск. Всичко или нищо!

Резултатът е известен - нищо.

- Ние сме българи ! - и като такъв ще поставя въпроса, поставен ни от един друг голям българин Д. Крапчев !!
- Какви са ни приоритетите ?!!
”За­що­то книгата е най-мощният двигател на културата , а българ­ският народ ще изкове своето бъдеще само с оралото и с кни­га­та. Недейте се грижи само за оралото, погрижете се за книгата , за ми­сълта и светли­ната" - Данаил Крапчев

- За къде сме се запътили днес като нация, щом не държим в ръце нито ралото , нито книгата. Не са ни приоритети, казано на съвременен език, но зад това значение се крие друг смисъл – самите ние, като българи не сме си при­оритет и затова неусетно и бавно напускаме историческата сцена !!
- Ето какво пише Й. Бадев(през 40-те години във вестника).
„ Бедните културни творци! Те стърчат високо в живота и против волята си понякога сочат пътя на масите.
Затова вестителите и строителите на „ нови режими”, на "нов ред" , на "нова религия" и "ново щастие" на земята тъй често и тъй стръвно ги обез­главяват или пропъждат в далечно изгнание."

- А, Какво прави ВИСОКО ИЗПРАВЕНИЯТ Крапчев, когато царят през 1941 г. го кани да оглави нашата мисия в Македония ? - просто му казва:"Македония не следва да е автономна, а да се пресъедини към България !"
- Поради това срещу него са вършени атентати от комунсти-терористи още преди 1944г. На "10 септ.1944" той е една от първите жертви убити без съд и присъда ... неизвестно къде и от "кой" !! ... в последствие задочно му е издадена, смъртна присъда, от "Народният съд" !!
- Не постигна ли подобна съдба и карикатуриста Р.Алексиев ... тази "божа душичка" ненаправила нищо лошо през живота си ??!

В заключение ще кажа - Ако искате да я има България - бъдете Изправени Хора !! - Българи !!!

Може само да се цитира:
"В заключение ще кажа - Ако искате да я има България - бъдете Изправени Хора !! - Българи !!!"

И само да се замълчи.

С уважение!

Йсип БрозТито - той е в основата на всичко. Не искал, видите ли от окупационни българските войски да се превърнат в осводителни от хитлеризма, затова "ке ги тепаме":(((.
Сещам се и за едно самоубийство на командира на Прилепския гарнизон, ако не бъркам, може да е и на Битолския. Всичко е по памет без помощни средства.
Интересни истории си описал, Санде.
Поне за мен беше много интересно и много мъчно. Историята описана от подпоручик Владимир Матев е истински преживяна, но много силно ме впечатли постъпката на полковник Стойно Бачийски. Мисля си дали това не е онзи офицер, който сформира едва една дружина от няколкото полка или армия?
Може и той да е, но не си спомням името.Не съм го чела, татко ми го е разказвал. Разказвал ми е и е правил сравнение между двете армии - немската и руската /не като армиии, а като хора и манталитет/. Сравнението беше в полза на германците ...
Не за това ми е думата сега.
Героизма и фарса ..., а и поличбата - ами поличба си е.
Един народ 60 години бяга в различни посоки ...
РМакедония не се е отървала от мъртвата хватка на СФРЮ и Сърбия, защото РБЪЛГАРИЯ като да се е отказала от нея.
Земята е кръгла, но дали ще се срещнат някога?
Труден въпрос. Отговор нямам.

И аз нямам отговор.

Това са гадните номера на историята.

Нишо не е последно.

Поздрави, мила!

33. sande - Обединението!
18.02 10:25
Пред мрака на истините!
Най-много истините закъсняват ...
Н.В. Цар Борис Трети - единственият в света, който спечелва ВСВ. Без единствен изстрел. Обединява си Отечеството! Установява цивилна, полицейска и военна администрация в новите територии. Това е факт, достоен за Вековете! Велика България наистина! Георги Димитров І "вожда и учителя" на българите /с второ отделение!/ предава всичко. Всичко е обявено за фашистко - Царството, новите земи, Правителството, Парламента, медиите, Армията, офицерите - всичко! Фашистко, антинародно!? Великият Цар Борис Трети загубва всичко! И себе си дори!

цитирай

Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите.
Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ?
Защо ?
Ами защото и той не може.
Даже може да стане и по-лошо.
Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

Между другото: това се потвърждава - на Деветото.
цитирай