АЗ СЪМ ТВОЯТ БОГ!

              На Владимир Виденов- Владун

  
     Амурдин е афганистанец, войник, който е на пост пред посолството ни в Кабул.

   Завършил е английска филология в Кабулския университет. От бедно семейство, но много ученолюбив. Ето и сега, стои на пост, автоматът “Калашников” е преметнал на гърба, а в ръката му книга.

    Иска да научи български език. Интересно му е. Казва ми:

    -Искам да науча български език. Да разговарям с българите.

    Казвам:

    - Българските дипломати знаят английски език. Нямаш проблем.   

    А той:

    - Не всички са дипломати и не всички знаят английски. Често ме питат разни работи: къде се намира това, къде се намира онова ...А аз как да им обясня?! .. Проблем.

    И незабавно започва изучаването на този чуден за него, непознат български език. Пита ме:

    - Как е “добро утро”  на български!

    Казвам:

    - Гут морнинг.

    Записва си в тефтерчето. И веднага:

    - Как е здравей!

    - Хелоу.

    - А “как си?”

    - Хао ар ю?

    - А  как  е “добре, аз съм добре”?

    - Гут. А ем гут.

    Записва си.

    И след малко го виждам да крачи пред посолството и да си повтаря: “Гут морнинг. Добро утро. Хелоу. Здравей. Хао ар ю? Как си? Гут. А ем гут. Аз съм добре.”

    И продължава: “Здравей! Как си? Добре. Аз съм добре.  Аз съм добре. Аз съм добре. Аз съм добре.”

    И така в продължение на два-три месеца Амурдин научи сносно разговорния български език, за елементарен разговор.

    И започна да поздравява на български език преминаващите българи, в това число и командированите.

    Командированите българи, а  особено журналистите, се впечатляваха от този усмихнат, чуден афганистански войник, който ги поздравява на  български език и ги пита любезно как са, имат ли проблеми, може  ли с нещо да им помогне и пр.

    Не мина и без комични  ситуации. Журналистът от  вестник “Отечествен фронт”, кореспондент на вестника,  тогава,  в Москва Кольо Гергински, казва на Амурдин:

    - Хубаво, че си научил български език. Прекрасно. Хубаво е, че  поздравяваш  на български език, но може и по-учтиво да ги поздравяваш. Това са дипломати! Поздравът  ти  трябва да бъде  на ниво, съответстващ. Например: “Здравейте!” Но по-учтиво е да им кажеш: “Здравейте, селяни!”

    - А а а, много добре, че ми каза... Не съм знаел ... И към амбасадора ли така де се обръщам?

    - И към него. Той разбира се е най-големия селянин. На него ще кажеш: “Здравей, селянино!”  В единствено число. Да се знае кой е шефа.

    Както може да очаквате, новото “учтиво” обръщение на Амурдин предизвика не само усмивки но, и бурен смях сред служителите в посолството, а бедният Амурдин разбра бързо за шегата на българския журналист и за конфузията, в която   е бил вкаран.

    След време завърши  военната му служба като постови войник пред посолството, но познанията му по български език, макар и скромни, изиграха огромна роля в неговия живот, ако не и фатална. Работата е в това, че той продължи след това работата си в тяхната  Държавна служба за сигурност, която си оглавяваше дълги години от Мухамед  Наджибула /при  президентите Нур Мохамед Тараки,  Хафизула Амин, Бабрак  Кармал, до момента, в който Наджибула стана президент на Революционния съвет /президент/.  През 1989 г.  муджахидините, а след това и талибаните / 1992 г./ взеха властта, обесиха Наджибула на арката на входа на Президентството, разпердушиниха всички държавни и обществени ведомства, служби и организации, медии – телевизия, радио, вестници. Установиха тотален контрол и диктат над всичко, включително и над личния живот на хората – облекло и пр.

    В този катастрофален момент и надвиснала смъртна опасност, Амурдин се намери със семейството си зад дебелите стени на българското посолство в Кабул, което преди това бе евакуирано. Назначен бе за охрана и това го спаси. Огромен негов шанс! Посолството се счита за българска територия и се ползва като всички останали с дипломатически имунитет.Така той спаси българското посолство в хаоса на метежните дни от разграбване и мародерство, но посолството спаси него.

    През 2002 година бе награден с орден от българското правителство и с екскурзия до България от Министерството на външните работи.  

    Като мюсюлманин и на служба пред  старото посолство, Амурдин не близваше  алкохол. “Аллах ми забранява”, така отговаряше на нашите покани  при тържества и други поводи. Но тази забрана, оказа се по-късно, е паднала по време на работата му в Държавна сигурност.Там в едното крило на сградата работеха афганистанци, а в другото – руснаци. А при руснаците, знае се, водката се лее непрекъснато. Има и такава руска фраза: “Само водка да има, повод винаги ще се намери!” А водката там бе може би единственото нещо, което никога не свършва. Държавата може да свърши, но водката не.

    Руснаците или по точно казано за тогава – "съветските другари", бързо научили  Амурдин да пие водка.

    - Ей, че това било нещо много хубаво!... Да пиеш водка... Славна работа ... Нещо прекрасно! ... Каква сила само ти дава, какво настроение, как ти развързва езика! Всички стават бързо приятели.  Как съм живял до тогава без водка!? -  говореше ми Амурдин с възторг, когато сме се виждали в посолството. Което фактически и означаваше, че никак не е зле, ако го почерпя или му подаря бутилчица с вълшебната течност.

    Започнал да си носи водка  и у дома и вечер да си сръбва с мезенце, както се полага, разнежен сред семейната среда. Подканял непрекъснато и жена му Фатма да се пийне с него. Тя отказвала категорично и непрекъснато с думите: “Аллах не ми разрешава! Грях е това! Не бива! ”

    Амурдин не се отказвал и успял, все пак, да сломи тази съпротива. С много прост метод. Всеки месец, на определените дати, той давал на Фатма пликовете с пари – аванс, заплата.

    На една от тези дати не последвало даване на плик с афгани. На въпроса й “къде са парите”, Амурдин  поставил на масата бутилка с водка и две чаши.   Налял и предложил на благоверната съпруга и правоверна мюсюлманка да се почерпят по случай деня на получаването на заплатата. Тя отговорила, както винаги с дежурните думи: “Не мога. Аллах ми забранява. Моят Бог. Не мога да извърша грях!”

    На което Амурдин отговорил: “Тогава искай пари от Аллах. Той да ти даде.”

    И добавил: “Ти трябва да знаеш, че аз съм твоят Аллах! Аз съм твоя Бог! Аз!”

    Така се разрешил проблема.

     И си пийнали. Двамата – Фатма и нейния  Бог. Амурдин.

 

 

 

  Mohtaram Rahim Mehriyar -Naznine Dokhtar ha

http://www.youtube.com/watch?v=Cx64tGpCIWk

 Rahim Mehryar-ATN Awards 2009

http://www.youtube.com/watch?v=cP5FX8vm1ss&feature=related

Rahim Mehryar - Ghazal - Ay Dil Che MeKhahi Ze Man -رحیم مهریار-غزل

http://www.youtube.com/watch?v=8aIdAtcwUeU&feature=related

Rahim Mehryar _ ( رحیم مهریار ( سلطان غزل

http://www.youtube.com/watch?v=TrKZQusE-zI&feature=related

 Ahmad Zahir - همه روز از تو به قهرم - احمد ظاهر

http://www.youtube.com/watch?v=VRiChp8vXwM&feature=related

Много забавен ! Превратностите на съдбата .
Как щял да даде фира , горкия в събитията.

Чудесен разказ, приятелю!
Поздравления!Казвам аз на моя съпруг ,от 33г че аз съм неговия Бог, а той все се опитва да ме опровергава, но сега след твоя разказ е друго.......вече съм сигурна, че е така.......
Благодаря и за хубавите снимки и музика!
Хубава вечер!:)))

трайна следа неща от живота . Интересна и вълнуваща
е съдбата на твоя герой ... Случайности няма , съдбата поднася
много неслучайни събития и срещи на всеки човек.
Благодаря за споделените с нас - увлекателно и с чувство за хумор,
сериозно и правдиво ...
Поздрави !

***

Благодаря за вниманието.

Ами това е. Съдбата си знае работата. Спасява истинският човек.

***

ТИ СИ.

Докосването до друг свят, култура винаги се помнят. Афганистан преживя много превратности, но въпреки това и там има интересни хора, като твоя герой Амурдин. Той, в контактите си с руснаците и българите открива друг свят в който общуването е съпроводено и с пиене. Научил е добър урок, че той е самият бог в семейството и е успял да го докаже по своеобразен начин, показвайки финансовото си надмощие.
Увлекателен разказ, забавен, а картините и музиката допълват този друг свят до който ти си се докоснал.
Поздрави!

Странните неща от живота и неговите превратности. Най ги обичам! Работил съм и в Русия, и е истина че могат да напият и пророка Мохамед, толкова им отива. А за езиковите бъзици - наистина сме много гадни посевместно. В магазина на жена ми, където работи, излъгали една китайка как е добро утро. И рано сутринта влиза един клиент, китайката го разбира че е българин, и решава да го 'поздрави' на български. ,,Свирка искаш ли..." Представете си ококорените очи на нашенеца! Или шурея, който е моряк, разправяше че когато акостирали в Нигерия, на пристанището ги посрещнал един 'отговорен' негър с думите - гъза ме боли...

***

А пък един от ИЧС се обажда по телелефона и пита:
- Кой бажда?
Майката:
- Биси майката бажда.

[quote=tota]Докосването до друг свят, култура винаги се помнят. Афганистан преживя много превратности, но въпреки това и там има интересни хора, като твоя герой Амурдин. Той, в контактите си с руснаците и българите открива друг свят в който общуването е съпроводено и с пиене. Научил е добър урок, че той е самият бог в семейството и е успял да го докаже по своеобразен начин, показвайки финансовото си надмощие.

***
Има и достоинство.

Има, има - поздрав от един читател!

Да сте живи и здрави, вие, които сте решили, че си струва да си загубите малко от скъпоценното, отреденото време, за да прочетете , докато самите пишете, какво пишат другите.

Поредният ти интересен и забавен разказ!
Може да звучи невероятно, но на мен дълго време еталон за свестен човек ми беше афганистанец. Беше ми колега. Това е най-кроткия, възпитан, ученолюбив и трудолюбив човек, който някога съм виждала. И говореше перфектен български, без какъвто и да било акцент. Явно им се отдава. И точно като твоя герой, се връзваше на всякакви бъзици. Никога не се разсърди, никога не наруга майтапчиите и никога не свали усмивката от лицето си. Чуден човек! Завършихме, върна се в Кабул и не знам какво стана с него. Но след твоя разказ се замислих какви беди минаха през главите на тези нещастни хора, които и без това се борят с бедност и ужасни природни условия. Когато чуя някой да хленчи, все се сещам за моя колега, който казваше: "Мрънкай си за разтуха, но се моли за Хиндукуш, там е адът на земята". Е, твоят герой е късметлия, че поне не е живял по чукарите.
Поздрави, Санде!

спечелих настроение!

поздрави, Санде

Толкова свежо нещо не съм чел отдавна. Страшно ми допадна. Все едно съм го писал аз. Браво!!!

***

Впечатленията ти са точни. А съм бил в Афганистан два мандата, общо 7 години. Бях когато влязоха съветските войски и когато излязоха. Десет години бяха там,без резултат. Съсипа се държава, война до ден днешен, от декември 1979 година.
Афганистанците са много жизнени хора, работливи, сървайвари. Много учтиви един към друг, вежливи, сърдечни, готови да помогнат на всеки. Честността и чувството за достоинство са пословични. Обичат веселието, пеят всички.

Поздрави!

***
Радвам се, че си спечелила настроение.Това ме окуражава. Не струва пари, не се и печелят пари. Но приятели - да. Това е печалбата.

***
Поздрави!

***

Тези неща са такива, че и да искаш не можеш да ги измислиш. Не е необходимо да украсяваш. Това са си живописни камъчета от мозайката на живота.

чест и достойнство ги позабравихме тези неща..

Гостенинът е много важен за тези народи,защото е пратеник от Бог ,дали за изпитания или за друго....

За да оцеляват при тези сурови условия /до 7 000 и нещо метра високи планини/ те са научени на солидарност и взаимопомощ.

Не се нагрубяват, обиждат. Псуването е изключено. Защо? Защото това означава началото на война между фамилиите и накрая жертви от двете страни.

Те могат да критикуват държавата, но не обичат някои от страни, чужденец, да я критикува.

Чужденецът не може да стои по-горе от афганистанеца, той може да разчита само на неговото гостоприемство и закрила.

Ако влезеш в дома на афганистанец, ти си неприкосновен и под закрилата на домакините. Ранена сърна от ловна група на краля влиза в двора на селянин. Кралската дружинка влиза, но не посмява да вземе сърната. Кралят прави поклон и се оттегля. Звучи почти като легенда.
Разбира се дългогодишната война е разместила и деформирала традиционните ценности.

... в Афганистан наричат "афганистанския Елвис Пресли"! Умира млад, при неизяснени обстоятелства.

за хубавия и увлекателен разказ....напомни ми за за Дауд и Мохамед, двама мои приятели от Афганистан и за ....тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=8lFApJsOZCE

Поздрави!!!

Както и за песента, сега ще я чуя.

Поздрави!

Чудесно написан разказ, Санде!
Благодарение на твоята история, научих повече за тези хора, за които знаех твърде малко неща, при това не особено ласкави.
Благодаря ти, и те поздравявам!

Радвам се,че одобряваш написаното. А за афганистанците наистина се знае малко у нас, а повечето информации са свързани с война, тероризъм, наркотици.
Но за човека, за човека трябва да се разказва. А има какво и по-нататък ще се опитам да напиша и други неща.

Поздрави!

Запомня се, а това е белег за сериозна проза. Пък и с чувство за хумор, с добре изведен финал.... Става ясно и че от руснаците човек нищо друго не може да научи. )))

тук на Земята трябва да слушаме нашия си бог. Там отгоре много правила, много нещо! Усмихващ разказ. Усмихната и спорна да ти е и седмицата!

***
А за руснаците какво да ти кажа: научиха афганистанците да пият водка, верно не всички се пропиха, но за 10 години колкото можаха.

А ги отучиха от някои традиционни обичаи - например да се пазарят при продажбата на стока, а също така и да дават на вересия.

***
Правилно казваш. Тук на земята всеки трябва да си познава лично Господа и да се съобразява.
А когато трябва - и да си пийне със своя Бог. Никак не е лошо. Нали?

Поздрави и усмивки!

И на мен ми допадна. Добре измислено!

Съпреживях разказваните неща, посмях се с езиковите майтапи! :))) А това последното за "аз съм твоя Аллах!" е страхотно! :))))

Може и да не ми повярваш, но в този случай нищо не е измислено. Всичко е едно към едно. Има само един момент, който е под известно съмнение за мен. Не съм съвсем сигурен, че Амурдин е успял така лесно да склони жена си да пие водка с него. Той така твърди, но дали е точно така, той си зне. А аз съм по принцип за "хепи енд" на разказите.

***
Добре е човек да е наясно със своя Аллах, да се разбира с него, пък и ако си пият заедно водката - какво по-добро от това!

Точ във точ!!!
Абсолютно си прав за нашенските навици...Циливилизация, да му се не види!!!
Б.

Едно, че забавният ти разказ е чудесно написан, друго, че четейки го си спомних как аз самият много пъти съм се озовавал в конфузни ситуации като героя ти и само чувството за хумор и артистизмът са ме спасявали...
Благодаря ти от сърце, човеко!

***
Драго ми е, Борисе, че прочете този разказ за далечната нам страна и за хората й.

...

Както се вижда, хората, макар и отдалечени на хиляди километри едни и
от други, зад девет планини в десета, си приличат. Близки са ни.

Поздрави!

... Или е пил водка със своя Бог до късно. Нема лошо.

Поздравявам ви, Владо и Борисе, с песента "Понякога любовта е болка", изпълнявана от най-известния афганистански певец Ахмад Захир.

- Чалга-рап !?
http://vbox7.com/play:866d87b0ac

и-и-и оригиналът !! ... "Ти си ми бога, ти си ми царя" - http://www.music.store.bg/c/p-l/sid-1649/t-wma/dima-gugov-ti-si-mi-boga-ti-si-mi-caria.html

- Както се казва на "вкуса и цвет, товарща нет !" ... моето предпочитание, намя да казвам какво е :))

Чалгата -рап е интересна, но аз съм за оригинала. Стара Градска песен, от класиката в този жанр.
Васил ми изпрати друго едно изпълнение на същата песен. Много добро също.
Но - всеки с правото си да има свои предпочитания.
Както се казва: Всеки със своя си ... "бог".

Благодаря ти за оригиналния прочит. Гет ктист ки!

Амурдин бая рискува като научил благоверната си половинка да пие. Ама много рискува. Защото познавам една врачанка, която като пийне, си бие мъжа. :)

Прав си. Има риск с тази водка. Първо, не се знае накъде може да избие една жена като си пийне водка

Вотро, увеличават се разноските.Подпива мъжа.

От друга страна - пияна жена, весел креват...


Требе да се внимава.

Не знам как пишеш, не знам и как чета аз, но в твоите разкази винаги намирам поне още няколко пласта:))) под основния:).
Симпатичен е твоят Амурдин:).
На мен лично ми хареса образът му, който си изградил.
Всичко ми се струва толкова истинско, защото знам, че е било така.
Няма да се впускам в следващите пластове:))), защото те не са от най-приятните, но не са толкова неприятни, че да изтрият усмивката ми.
Така е, Санде - за тези /а и не само за тези/ жени и Бог и цар е този, който дава парите за семейството. В случая - Амурдин.
Приятен разказ, казвам ти го с чисто сърце и съвест.
За другите размисли - може би друг път, а може и да замълча и да си запазя размислите само за себе си, а:)))).
Поздрави, Санде! Продължаваяй, защото можеш!
Хубава вечер, приятелю!

Радвам се, че одобряваш написаното.
Вярно е,че биха могли да се открият, при внимателно четене, и други пластове. Но аз гледам да се вмествам в краткия разказ - до 3 страници обикновено.

Точно това, че жената склонява да пие е друг пласт. Аз и не съм съвсем сигурен, че това е пиене. Може би само близва, колкото да омилостиви и да зарадва своя Бог.
През тези десетина години, да ги наречем руски години, афганистанците живнаха, настъпи разчупване в нравите, които са закостенели от векове. Момичетата тръгнаха по дънки, махнаха бурките, фереджетата, дългите до пети дрехи, сиви, черни... Жените започнаха да се разхождат и да се смеят на публични места.
Представяш ли си! Да се смеят. Революция.
Не възхвалявам съветската окупация, която беше абсурдна, текезесета, колхози и други глупости, офета и пр. Това пък им съсипа страната и ги върна още по-назад. Но както и да е. Войната продължава - от 1979 година до ден днешен.

Поздрави и усмивки!

... и във войната хората намират с какво да бъдат хора и единствени.

Много човешки разказ!

***
Тези пожари възникват лесно, а както се вижда, се гасят много трудно. Тридесет години. Много е. А и краят му не се вижда.

Поздрави!

Въпреки че е малко оф-топик в този постинг, честитя хубавия празник на теб, на семейството ти, на всички хора, свързани с морето, на бургаското човечество :))) и на всички именници. А на теб ти честитя професионалния празник :) Хубаво нещо е това рибарлъка, ама на река! Най-добре на нашата :)
Наздраве, Санде!

Много мило от твоя страна, че не забравяш земляка си.

Дано следващата година е все така щедра и още по-щедра към риболовците на река Струма!

Весели предстоящи празници!

При първата ми отпуска през лятото на 1980 г. Баща ми ме попита: Казваш "високи планини". А горите какви са ?

Отговорих: Гори няма. Всичко е изрязано. Голи баири и хълмове.

Как така? - учуди се човека.

Казах: Няма. Нито едно дърво не видях. Едно няма.