Прочетен: 6944 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2015 13:04
АСФАЛТОВА РАКИЯ
Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има.
Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза:
- Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в “Рилска малина” и може да ни помогне да си купим ефтини бракувани или обезценени плодове, за предпочитане сливи, но може и други.
Обещах да проуча въпроса и още на следващят ден “докладвах”: може, има сливи, праскови, ябълки, а също така биха могли да ни продадат бракуван конфитюр, наречен още “бомбаж”.
Предложих да си купим сливи, а от конфитюра да се откажем.
- Искам да си направим хубава ракия, а конфитюра, както знаеш, е 50 на сто захар, а захарта е опасна, ракията става опасна ... – измрънках аз предпазливо.
- Ракията не е опасна, опасни сме ние, а най-голямата опасност е да нямаме ракия –контрира Киро.
- Все пак по-добре е да си направим хубава ракия – настоявах внимателно.
- Какво, какво? – удиви се искрено Киро - Какво значи хубава ракия, която ще свърши след двадесет дена, най-много месец? И пак без ракия! Какво хубаво има в това?
И започна да ме убеждава още по-разпалено:
- Санде, на нас не ни трябва хубава ракия, а мно о о г о ракия! Примерно 150 кила ракия, да има бе, а не постоянно да ... У дома в квартал “Спартак” масата под лозницата не се вдига, постоянно има “спявка” ... с братята, с приятелите ... От чешмата да течеше, няма да стигне. Застудее ли, пренасяме се в механата в мазето.
Съгласих се с “железните” аргументи на моя приятел и планът влезе в действие още на следващия ден: купихме, благодарение на “връзката”, около 500 кила шкартирани сливи / това означава сливи, които поради изтекъл срок на годност не стават вече технологически за компот или конфитюр и в консервната фабрика ги използват за производство на ракия или в отделни случаи ги продават на персонала/. Купихме, въпреки мойте “съображения”, и стотина килца бракуван конфитюр.
И така след като мина определения за това период на ферментация, ракията бе сварена / в Дупница казват изпечена/.
Сподобихме се с Киро с мно о о о г о ракия! Горе-долу в заплануваното количество, но той вместо да се радва, нещо не бе на кеф, гледаше мрачно и люто. Попитах го:
- Какво става бе, Кире, не си ли доволен, не ти ли се напълни сърцето? Я гледай каква ракийка изпраскахме? И колко!
А той:
- Маани, маани, голема беля стана, голем сакатлък, голем провал, голем резил!
- Не думай бе – ококорих се аз – какъв сакътлък, какъв провал?
И ми разказа опечалено. Споделил пред един от курсистите в автошколата за намерението си да си направи ракия. Момчето било от петричкия край и казало на баща си – бригадир в ТКЗС-то за кахърите на своя инструктор по кормуване и шеф на авто-мото клуба. Бащата казал: “ Доведи го, ще му съберем от нападалите праскови колкото си иска, ще плати пощо-защо /демек, колкото да не е без хич, жълти стотинки, както се казва/.”
И така Киро се озовал във въпросното селце и се върнал с над 300 кила праскови-капушки, така им казват на нападалите по земята плодове. Понеже нямал повече свободни съдове и в бързината /келепир е това, не се изпуска!/ грабнал пет празни метални бидони от близката до дома му Асфалтова база. Фатална грешка! Както се разбрало после.
Когато сипали ферметиралите плодове в казана, бидоните се лъснали “като циганин на месечина”. В този момент Киро почувствал, че нещо не е наред и много скоро се сбъднали и най-мрачните му предчувствия: от вълшебния чучур на казана потекла асфалтова ракия! Киселината на прасковите и ферментацията смъкали “до голо” останалия по стените на бидоните асфалт. И от тук – в ракията. “Четирдесет литра, ни по-малко, ни повече”, ридае Киро.
Питал този-онзи, всички казвали “да изпие една студена вода”, нищо не може да се направи.
След време го попитах какво стана с асфалтовата ракия, а той махна с ръка и с престорено нехаен тон ми отговори:
- А а , изпи се. Изпиха я циганите, кога на половин цена, кога като награда за свършена работа в градината у дома. Капка не остана.
В следващият миг устните му се разляха в широка усмивка:
- Имам един приятел от циганите, около нас знаеш е пълно с мургави братя, Мерджан се казва, около 40-годишен, голям артист! През ден влизаше в двора с танцова стъпка: “Давай чичо, давай бе чичо, давай от асфалтовата!” Питам го “Мерджане, не ви ли става нещо от тази ракия?” А той: “Ау, бате, това е ногу убава ракия, по убава е от уиски. Сега отвътре сме като асфалтирани, знаеш ли как се лизга* ракията? Немаш ли още от нея?”
А жена му Айшето вика: “Става му, става, ама да не ти казвам какво. От тая асфалтова ракия не знам колко пъти правя оборот, вече ме е срам от дофтурите. Бог да ви убие”. Казва го с усмивка, при която светват на слънцето 5-6 метални зъба, с блясък като асфалтовите бидони.
* лизга – диал. – хлъзга се
Поздрав
Валя
Хахаха!
14.11.2010 08:38
... или друга подобна, като видял Асан че Айшето носи хлеб от магазина, шибнал и един шамар и обяснил: "Пруууста жена! Оно пари за ракия нема, она леб ми купила!"
:-)
Поздрави Сашо!Беше ми приятно в твоя блог!
Поздрав
Валя
Радвам се. Поздрави и усмивки!
Човек никога не знае от какво и от къде ще му дойде.
Поздрави!
Хахаха!
Така е.
Поздрави.
... или друга подобна, като видял Асан че Айшето носи хлеб от магазина, шибнал и един шамар и обяснил: "Пруууста жена! Оно пари за ракия нема, она леб ми купила!"
:-)
Аз го знам това за лютия македонец, но и за циганина става.
ІЗнам един друг, ама е много солен, как Айшето благославя за блогодарност: да ти се случи най-хубавото. А това е да си имаш работа с хасан след третата мастика, в случая след третата асфалтовка.
Поздрави Сашо!Беше ми приятно в твоя блог!
Благодаря за хубавите думи. Както се казва: Ще се стараем!
А по темата-
Във фейсбук има 2 групи в които съм участник , макар и не активен..но е голяма вечселба.;)
Споделям ти го, защото пишеш толкова увлекателно, че взимайки повод от там,
би могъл да напишеш 2-ра , 3-та част по темата- толкова е благодарна и неизчерпаема :)
Поздрави !
А по темата-
Във фейсбук има 2 групи в които съм участник , макар и не активен..но е голяма вечселба.;)
Споделям ти го, защото пишеш толкова увлекателно, че взимайки повод от там,
би могъл да напишеш 2-ра , 3-та част по темата- толкова е благодарна и неизчерпаема :)
Поздрави !
Благодаря ти, Севда. Твоите сладки думи ме окуражават. Те са като елексир, като глътка въздух за обесения. Това е толкова важно, да получиши отговор! Както казва Иван Вазов: "Като няма труд поету награда, чезне песен, фантазия отпада".
14.11.2010 15:16
Още се хиля с глас, браво на теб!!!!:)))))
Още се хиля с глас, браво на теб!!!!:)))))
И твоите неща ме радват. Чета ги с удоволствие и се радвам,че намирам хора, с които да беседвам или да се шегуваме над нещата от живота. Понякога те са толкова изненадващи и живописни, че не се налага да измисляме или да ги украсяваме.
Позцдрави.
Случката е истинска и не е измислена, само е малко поукрасена, без което не може.
Както казва Емилиян Станев " Като се лъжеме, трябва да си вярваме!"
Радвам се на срещата. Бъди жива и здрава и ... невероятна!
22.11.2010 09:40
Наздраве от автора на Слово за ракията.
Аз тебе много те уважавам, браттт...
Благодаря за вниманието.
Поздрави
Поздрави
Наздраве от автора на Слово за ракията.
Аз тебе много те уважавам, браттт...
Поздравявам те още веднъж за Словото, защото в началото бе Словото, след него дойдоха виното и ракията. И от тогава си вървят заедно.