Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2012 23:03 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ – 3
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 11609 Коментари: 32 Гласове:
24

Последна промяна: 01.08.2012 07:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ – 3

 
                           На МАЯ- makont

 
    Посвещавам този разказ на Мая, защото тя направи една невероятна  и храбра прогноза: двамата верни приятели ще се сдушат отново!

Невероятно, но факт. Пако и Томето са отново приятели!

image

Както ви разказах в предишнита история:  бях загубил всякаква надежда /и не само аз/, че те ще намерят отново пътя към приятелството. Та това са повече от три месеца студен мир. Тук съм от началото на април, а чудото се случи в средата на юли.

Не е ли за чудене? След като повече от три  месеца  двете кучета се разминават в едно сравнително малко пространство, повечето време на една  селска улица,  като белите мечки в Задполярието. Описал съм ви поведението на Пако в предишния разказ, затова сега ще се въздържа от подробности. Но ще напомня за онези, които са забравили или не са чели тази история за приятелството на двете кучета, че те се познават от три години и че това приятелство е преминало през разни перипетии и изпитания.Включително големи скандали като миналогодишния, когато Пако при първата им среща злобно изревнува, захапа за вратлето Томето и го захвърли като парцал  в бухналите цветя и храсти в градинката на двора. И така нататък ...

image

И постепенно всичко се забрави, двете кучета продължиха да бъдат неразделни другари.

А аз направих някои  самоуверени, а както се оказа, и лекомислени  заключения, от които тази година набързо се отказах . И сгреших отново.

А ето я и прогнозата на Мая:

«10. makont - А аз не мога да повярвам, че "приятелството" между тях е изчезнало,
27.06 21:15

просто времето на раздяла е било повече и е правопропорционално на времето на проучване, до възстановяване на дружбата им. А и фактът, че вие сменяте местонахождението лятото, това ги тревожи. Не се чувстват сигурни на новата територия, дори и позната по някакъв начин. Аз също наблюдавам моите Жижета, когато заминем на някъде, те са страшно несгурни и търсят ли, търсят опора в нас. Явно първо е чувството да не ги изоставм там, на новото място. Вярно, че за три месеца това чувство би трябвало да е опитомено, но знае ли човек кучешката душа. Въпреки всичко, аз съм за това, че те ще се сдушат и ще се завърне старото приятелство. Усмивки, Санде прегърни верният приятел!

 image

Какво и как се случи?

Ами в средата на юли, време на годишния си отпуск, в Пастух дойде синът ми Християн с трите си дъщерички: Дарина /7/, Емилия /5/ и Надежда /3/. Още в първата минута на пристигането им в двора  на семейната къща настъпи невероятна еуфория: весела детска глъч изпълни простора, хълмът оживя, задрямалият в тромава, летна мараня ден се събуди, раздвижи се, разплиска се като немирна и  ведра морска вълна. Смях  и радостни писъци до бога! ... Децата скачат, Пако скача и не може да си намери място от радост...

И ... внимание тук!

... Томето също скача  от радост.                   Скимти весело, върти опашка, подскача, иска му се да целуне всеки новопристигнал.

Никой не е забелязал кога е пристигнал, кога е влязъл, включително и бдителния, ревнив и недружелюбен до този момент Пако.

Около колата се завихри истински карнавал. Децата се радват и се надпреварват да галят кучетата, да ги даряват с разни вкусотийки, за които са помислили предварително.

Идва и съседката Снежана, соственичката на Томето. Не се учудва,че двете кучета са отново заедно.

Ето това се случи. Децата донесоха празника, радостта, веселието. Играта.

И в тази искрена, по детски проста непринуденост на взаимната обич и възторг при общуването, се изпари стаената с месеци неприязненост между кучетата, срина се за секунди  ревността и подозрителността на Пако.

Върна се доверието му към хората.И към стария другар – Томето. Всичко си застана на мястото. Равновесието и сигурността за него бяха възстановени.

Сега вече гледаше с други очи на непретенциозния и скромен приятел Томето. Дружелюбно, доверчиво.

И се започнаха игрите с децата, пътешествията по баирите и поляните на Пастух, къпането в Струма, форсирането на реката и катеренето по древната крепост “Градището”.

Когато гостите си заминаха за Банкя, двете кучета продължиха да си живеят в мир и разбирателство. Както е било винаги.

Без каквито и да е конфликти, включително и  около чувствителната област – храната. Всеки си знае копанката. Даже нещо интересно – ако на някого  остане храна, другият я дояжда. За всеки случай захваща със зъби кутията, премества я на ново место /демек приватизира я “законно”/ и започва да дояжда останалата храна. Кучешка им работа.

 image

И сега какво да кажем накрая? Освен да поздравим Маконт за нейното ясновидство и далновидност. Може би само трябва да кажем: За кучетата нищо не казвайте окончателно.

Нищо не е последно.

Освен доброто.









Гласувай:
24



1. yuliya2006 - ЛЮБИМИЯ МИ РАЗКАЗВАЧ Е ОТНОВО НА ...
30.07.2012 23:12
ЛЮБИМИЯ МИ РАЗКАЗВАЧ Е ОТНОВО НА ЛИНИЯ И БЛАГОДАРЯ!
ВСЕ СИ МИСЛЯ ЗАЩО НЕЩА ПИСАНИ ИЗЯЩНО,УЖ НЕВЕРОЯТНО СЛОЖНО И ТИ НЕМЕЕШ, НО МИНЕ МИГ И ОТ ТОЗИ СВЯТ НИЩО
А ДРУГИ НАПИСАНИ С ОБИКНОВЕНИ ДУМИ..ПРОСТИЧКО..НО ТЕ ДОКОСВАТ
И МИНАВАТ ДНИ, МЕСЕЦИ,ГОДИНИ А ТИ ВСЕ СИ СПОМНЯШ ЗА ТЯХ..ЗА ПОСЛАНИЯТА КОДИРАНИ В ТЯХ..ЗА ИСТИНИТЕ, КОЙТО ОТКРИВАШ

ДА ТЕ ИМА ПРИЯТЕЛЮ..ДА ТЕ ИМА! А АЗ ТИХИЧКО ЩЕ ПРИСЕДНА И ЩЕ ТЕ ЧЕТА..КАТО МЪДРОСТ..КАТО ОБИЧ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. анонимен - Поздрави на всички от автора с безбрежната музика на Жан Мишел Жар!
30.07.2012 23:18
Поздрави и от двамата приятели - Пако и Томето.

Бау, бау!
цитирай
3. syrmaepon - Ех,децата !
31.07.2012 08:07
Те са обединяващото звено между нас всички и причина за най-хубавите проявления в нас ))) .Поздрави,Санде!
цитирай
4. mariniki - децата... с тяхната невинност и любов...
31.07.2012 10:06
засега на тях се крепи добротата на света... който обича
животните... той обича и хората..
чудесен разказ, Санде.. поздравявам те...
най-сърдечно...
цитирай
5. анонимен - Поздрави, yuliya2006, Поздрави Джулия Бел!
31.07.2012 10:48
Радвам се, че първа прочете разказчето и му даде път. Ще му върви на читатели, а пък какво повече да искаме, на какво повече да се радваме, освен на хубавата дума, написана от приятелска, а в случая - и от талантлива ръка.

Благодаря ти и ти желая един вълшебен август!
цитирай
6. анонимен - Санде: Не може авторът да е анонимен, но ето, че може. Поздрави, Сирме!
31.07.2012 10:58
syrmaepon написа:
Те са обединяващото звено между нас всички и причина за най-хубавите проявления в нас ))) .Поздрави,Санде!


***

Това се потвърждава и от чудото с двете кучета. Децата донесоха приказната атмосфера, която зарази за секунди двамата стари приятели и чрез тази магия ги освободи от лошата магия на отчуждението и егоизма.

цитирай
7. sande - Здравей, Мариники!
31.07.2012 11:01
mariniki написа:
засега на тях се крепи добротата на света... който обича
животните... той обича и хората..
чудесен разказ, Санде.. поздравявам те...
най-сърдечно...


***
Радвам се на вниманието ти. И съвсем дискретно казано - гордея се.
цитирай
8. sande - Кой ще ми обясни защо е така?
31.07.2012 11:07
Авторът анонимен. При Сирма - анонимен. При Мариники - не.
цитирай
9. megg - За Пако и Томето ...
31.07.2012 12:45
Много човешки разказ! Тихичко разказваш, Санде, дълбоко докосваш.
А чудесата ... такъв усет имат за тях животните и децата! Стига да имаме очи ...
Благодаря ти, Санде! За силния разказ, за мъдрия финал!
цитирай
10. nicodima - Здравей, Санде!
31.07.2012 12:52
Ако бяха хора, щяха да се ненавиждат до края на дните си...
Но в животните ги няма понятията завист и жестокост, има го само житейското състезание - да оцелееш с всички средства. И това оформя поведенческите им реакции.
Много научно стана : )...
Поздрави!
цитирай
11. pevetsa - Поздрави Санде :)
31.07.2012 19:47
В заставата където служех бях инструктор на служебно куче.
Имаше три кучета, които имаха вражда помежду си ...
Тъй щото старите често са ги насъсквали едно друго, за да са жестоки, ако има нарушител, за да бъдат дресирани!?
След смяната на набора, това се преустанови, и дори започнахме тренировки с две кучета по следа, и работеха заедно, просто зависи кой как им въздейства.
цитирай
12. анонимен - Санде: Благодаря ти, Мег, за коментара!
31.07.2012 20:23
megg написа:
Много човешки разказ! Тихичко разказваш, Санде, дълбоко докосваш.
А чудесата ... такъв усет имат за тях животните и децата! Стига да имаме очи ...
Благодаря ти, Санде! За силния разказ, за мъдрия финал!


***
Радвам се, че си харесала продължението на историйката за двете кучета.
Без чудеса животът става много сив, плосък, банален, скучен, бездуховен.
Колко права си за магията на думата "обичам", която кой знае защо хората забравят.

Поздрави!
цитирай
13. анонимен - Здравей, Никодима!
31.07.2012 20:27
nicodima написа:
Ако бяха хора, щяха да се ненавиждат до края на дните си...
Но в животните ги няма понятията завист и жестокост, има го само житейското състезание - да оцелееш с всички средства. И това оформя поведенческите им реакции.
Много научно стана : )...
Поздрави!


***
Споделям "научния" ти коментар. Той е житейски верен.

Поздрави!
цитирай
14. анонимен - Поздрави, Алекс, поздрави на славния град Русе, където слих войник в Школата за санитарни инструктори!
31.07.2012 20:33
pevetsa написа:
В заставата където служех бях инструктор на служебно куче.
Имаше три кучета, които имаха вражда помежду си ...
Тъй щото старите често са ги насъсквали едно друго, за да са жестоки, ако има нарушител, за да бъдат дресирани!?
След смяната на набора, това се преустанови, и дори започнахме тренировки с две кучета по следа, и работеха заедно, просто зависи кой как им въздейства.


***
Може да бъркам,но все ми се струва, че неразбориите сред животните най често като че ли се дължат на Н.В. Човека, който не желае да разбере върховенството си, милостта и покровитвото, което дължи на Природата.

Благодаря ти за коментара.
цитирай
15. yotovava - Не се забравят, Санде
01.08.2012 12:41
колкото и да не вярваме в кучешките способности.
цитирай
16. анонимен - Санде: Здравей, Валя!
01.08.2012 14:17
Ние сме практични, рационални и умни /примерно казано/ и това ни пречи да разберем говора на кучетата. Както и на врабчетата, гълъбите, сойките, славеите, мравките, тревите , вятъра ...
цитирай
17. makont - Здравей Санде,
01.08.2012 15:31
прочетох и се усмихнах от сърце, значи децата са били катализатора за отприщване на притаените чувства на близост. Да, децата са способни на всичко, с тяхната невинност и чистота. Поздрави на теб и на твоята вярна дружина!
цитирай
18. анонимен - Санде: Поздрави, Маконт!
01.08.2012 15:54
Да, Мая, излиза, че е така. Децата с тяхната естествена любов, невинност, бурна радост и възторг, непосредственост и чистота отключиха притесненото и свито сърце на предчувстващия нещастия Пако, роден на улицата благородник.
А Томето използва еуфорията на карнавала за да си заеме полагащото му се място.

Твоята интуиция предсказа това преди тази неподозирана случка..
цитирай
19. kalin8 - Привет!
01.08.2012 21:17
Поздравления, Санде!
Б.
цитирай
20. sande - Санде: Поздрави на Пловдив от Пастух.
01.08.2012 22:05
Тук сме 20 души и 20 кучета.

Не сме зле. Разбираме се.

Гледаме Олимпийските игри.
цитирай
21. martiniki - Чудесна развръзка. Поздрави на Мая за предричането!:)
04.08.2012 07:04
Нека винаги доброто има последната дума.

Поздрави, Санде!:)
цитирай
22. анонимен - Здравей, Мартиники!
04.08.2012 10:26
Да, и аз така мисля и това имах пред вид.

Към доброто води любовта, сигурността. За Пако.

Вниманието, нежността, любовта. За Томето.

И дожбрата храна. Жизнения стандарт, с една дума.

Поздрави на фамилията и на първо место - на шефа.
цитирай
23. tota - Санде,
05.08.2012 22:27
Поздрави за разказа. Интересна е тематиката, свързана с животните, още повече, когато е за кучетата. Твоя любима тема. От разказа прозират истини, че човекът малко познава природата на животните. За разлика от нас хората, техният свят е истински и в него няма място за лицемерие или за показност. Те са това, което са. Непринудени. Привързаността към хората ги прави различни в различни ситуации, но имат верен поглед относно това дали са обичани и желани или - не!!
Двамата приятели отново неизменно заедно. Какво по - хубаво от това?

цитирай
24. sande - Санде: Хората поначало като че ли подценяват животните ...
06.08.2012 07:23
Даже често право пропорционално на културта им. Даже в яда си използват като епитет "животно, такова".А те са толкова благородни.
Благодаря за коментара, Тота.
цитирай
25. ivankalilova - Благодаря, за чудесния разказ, ...
08.08.2012 13:29
Благодаря, за чудесния разказ , Санде!Приятелите.......потъват двамата в омаен свят
от съкровени планове и тайни.Сами са те сред хилядния град,сами са под просторите безкрайни.........приятелите....
Сърдечни поздрави!:)))
цитирай
26. анонимен - Санде: Благословени думи от щедра и разкошна душа.
08.08.2012 14:58
Благодаря ти, Ваня!

Колко малко му трябва на човек ...
цитирай
27. katan - Здравей, скъпи Санде!
16.08.2012 10:32
От много месеци не съм чела и коментирала тук. Прични - бол.
От вчера виждам, че ми е интересно да чета и пиша:).
Прочетох само тази част от разказа ти за Пако и Томето, но си припомних какво беше написал за тях преди време.
Разказът ти ме накара да направя аналогия между хората и животните /в случая с кучетата/.
Много често използваме изрази и сравнения като "кучешки живот", "верен като куче", "ще му мине като на куче" ...
Замислих се за приятелството, дружбата, верността и още много други неща.
Винаги съм смятала, че кучетата са по-добри от хората.
Дай на едно куче хляб и обич и то ще ти е верно до край.
Е, има и друга поговорка - "Храни куче да те лае", но всяко правило си има изключение:).
Децата са великото чудо на природата!
Виждаш как тяхната врява и еуфория са се отразили на отношенията на Пако и Томето:).

Поздрави, Санде!

Ще се отбивам, само да е живот и здраве!
цитирай
28. анонимен - Здравей, Катенце!
16.08.2012 13:46
Радвам се, че си прочела историйката за двамата приятели - Пако и Томето, както и за коментара ти.

Споделям мнението ти за кучетата и за хората. От кучетата нямам разочарование. Наистина са образец на вярност, любов и преданост. Поради обстоятелството, че тук в родното ми село Пастух повечето време съм сам, не съм самотен с тези необикновени приятели. Откривам ежедневно какви чисти същества са. Най-важното за тях се оказва вниманието и любовта на човека. Това е висшата ценност в кучешката ценостна система. Не друго. Храната е на второ, трето, четвърто, пето место.

Без храна може. Без любов - не!
цитирай
29. vladun - Да, Санде!
23.08.2012 16:03
Аз също предерекох, че приятелството ще се върне, само че не предположих, че именно децата ще донесат кучешкия мир.

Увлекателен и поучителен разказ - при хората това не би могло да стане!

Поздрави от Перник!!!

цитирай
30. анонимен - Санде: Владо, стана безпределно ясно, че ние хората сме по-лоши от кучетата, по-долни ...
24.08.2012 10:49
Стана ясно, че Пако е станало зряло куче.

Преместването му от Банкя в Пастух е пирел като катастрофа.Разрушен е динамичния стереотип. И от тук - страх, несигурност, не иска никой да види.

До идването на децата.

Поздрави на коравия град Перник!
цитирай
31. romanticgirl25 - е....прекрасен край
09.10.2013 18:23
Можем много, ама много да научим за взаимоотношенията от тези сладки създания.
А въпроса с промените в характера-то за мен е ясно-Пако се е страхувал като малко дете да не го оставиш там сам за наказание както майките оставят заключено детенцето в стаята.
Затова е бил послушен.
Но имаш страхотни кучета- Пако толкова величествен и грамаден и Томето е мек и нежен -очите ми го подсказват и мъничък столетник:)
цитирай
32. sande - Поздрави, romanticgirl25 !
01.08.2016 10:01
Радвам се на вниманието ти и

на любовта ти към кучетата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2668368
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031