ВИЖ,  КОЙ НИ ДОШЪЛ НА ГОСТИ !

  

На 11 август, събота, към 9 часа сутринта, забелязахме че имаме гост. Неканен.

     Но предизвика изненада и радост в махалата “Дабьето”,  където обитаеми са само две къщи.       Нашата семейна къща, която  аз, може би  малко претенциозно наричам “Каменното гнездо “Попадия”,  не  принадлежи към тази махала, макар, че се намира на 20 метра от нея и е еднствена на хълма над река Струма, който носи името “Попадия”. Защо така? Не зная. Когато е трябвало да попитам, не съм попитал, а сега кого да питам? Мен ме питат.

Гостенинът разгледа важно-важно обстановката тук и по всичко изглежда му хареса тишината и спокойствието, защото се задържа  на стълба около два часа. Не се умори да стои толкова дълго време на дългите си крака на нищожния като площ връх на стълба.

Черното и стршновато куче Пако, което на доброволни начала изпълнява ролята на квартален полицай, се затича веднага и започна да лае пришълеца.

Ау- ау, ау-ау!

Досетих се, че му нарежда да се легитимира незабавно. /Все пак, знаете, атентатори се появиха, камикадзета някакви ... Трябва да се внимава с непознати особи, нали?/

Но господин Щрък не му обърна никакво внимание. Не го удостои с капка внимание, даже с поглед. .. Стоеше си гордо, невъзмутимо и стори ми се ... замислено. Явно имаше си свои грижи или задачи.

Към Пако за подсилване се присъедини и Томето. Двамата полаяха, полаяха и като видяха, че гостът  не ги забелязва даже,  се прибраха в двора доста объркани и замислени. “Най-вероятно гостът е чужденец и не знае български-кучешки” – помислиха си за успокоение двамата приятели - пазачи.

Летовниците, които преминаваха на път за плажовете на реката, се спираха, любуваха се на красивата птица, коментираха:

“Сигурно е стар и уморен щъркел и е спрял да си почине, преди да поеме на Юг!”

“А може би е дошъл тук на разузнаване, за да избере място  за ново гнездо догодина?!”

“А може би някой го е  изпратил с някаква мисия, кой-знае каква?!”

“А ако това е някакъв Божи знак, точно сега – пред Успение Богородично?!”

“А ако носи знака на някаква поличба?!”

Това си гадаеха хората, докато гледаха птицата и цъкаха с езици.

Малко преди обяд щъркелът размаха криле, вдигна се към синевата и отлетя  на Юг, следвайки бляскащата като змия  гъвкава лента на река Струма, шумяща между високите скатове на планината.

             И какво да кажем сега ние, накрая?

“Довиждане щъркеле, довиждане непознат приятелю! Лек път и полет!... Ще  те чакаме пролетта, да сме живи и здрави. И ти, и ние.”

 

като прочетох твоя разказ и някак леко ми стана на душата. Така хубаво и спокойно ми стана. Когато пишем за животинките, ние се приближаваме до някакво съвършенство, нужно нам. Обичам щъркелите. И аз винаги им се чудя как правят гнездо на стълб. Как го захващат. Обичам, когато пътуваме за Видин по пътя да броя щъркеловите гнезда, всяка година знам кое къде е и един вид проверявам стопаните дали са се върнали. Гнездата винаги са пълни, няма изоставено. Дори откривам и нови. И това е само по пътя, навътре по селата кой знае още колко дългокраки приятели има. Те винаги носят радост, особено пролет, когато ги видиш за пръв път. А иначе и моите Жижки лаят по всички видове птици. Нямаш си представа как гонят гаргите в парка. Дори и летящите. Те лаят и тичат долу, а ятото си лети горе, иди ги хвани. Поздрави и спокойна вечер!

щастлив човек си ти, приятелю... прекрасна поличба е
да те навести щъркел... и сигурно напролет пак
ще се върне при вас... сърдечен поздрав
за теб...

Важното е пролетта като се прочетем, да сме Всички налице, здрави, бодри и по възможност - щастливи.

Хубава поличба е това посещение на щъркела на това място!!
Ето интересни неща за щъркелите:
"Белият щъркел е птица, която носи различна символика при различните народи, които са водили съвместен живот с нея в продължение на столетия. Тя носи семеен уют и щастие за дома, над който гнезди, символ е на плодородието и родителските грижи. Благодарение и на храната, която консумира, тя предпазва реколтата от унищожението и от вредители, като така оказва пряко въздействие върху осигуряването на храната за хората. Ежегодните миграции свързани с изчезването на птиците в края на лятото и повторната им поява след края на студената зима са предпоставка за възникването на множество легенди."

Тук : Легенди за щъркела
http://club50plus.bg/fun/lubopitno/2796-legenda-shturkel.html

Светът не би бил това без тези прекрасни птици.

***

Радвам се, че пърлва прочете разказчето. Ти имаш лека ръка.
Ще му върви на читатели. Това е важно. Иначе защо се пулим пред тези гламави компютри, а не си живеем живота.

Но читателите са важни. Най-важното.

***

Благодаря ти, Поетесо, за нежните думи.

Ние всички рваботим и се стараем всички да сме щастливи.

Но без благословията на щъркела май няма да стане.

***

Ти, както винаги, по един много изискан начин разширяваш територията на темата.

А тези птици са наистина една невероятна, чудесна метафора, за мястото им в Света на Човека и Мирозданието.

ДА ПРЕМИНЕШ ГРАНИЦАТА И ДА ОБЩУВАШ С ЦВЕТЯТА..ЖИВОТНИТЕ.. И КАКВО ЛИ НЕ ОЩЕ..ТОВА СИ Е ДАРБА ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

След изпращането ,ще очакваме на пролет и посрещането на твоя самотен гостенин,а може вече да не е толкова самотен ))

Още повече, че са написани от човек, който непрекъснато преминава границата... От грубата реалност, към небесата на Поезията, от практичния, приземен свят - към мечтите и безкрайните светове на очакването и надеждата.
От поезията - към прозата на живота.

Поздрави, Поетесо!

***

Самотен щъркел нема. Нали те "донасят" децата.

Ще дойдат със съпругата/съпруга и ще се вдигне до Бога олелията на домочадието.

Поздрави!

Дано следващата пролет си направи гнездо там! Това е хубав знак и ще чакаме снимки на новите жители.

преди дългия си път на юг. )))

***
Дай Боже! Мястото му е тук и му е сторено.

Поздрави!

***

Поздрави, Поете! Да спечелиш още много, много награди. Да се Слави името ти.

за кратка почивка Белият Щъркел ... На хубаво е ...
Догодина сигурно ще се върне на същото това място.
И как не - снимките показват едно от райските кътчета
на страната ни. Леко и приятно върви разказът ти,
в хармония с приказната природа ,с нежност и разбиране
към животните... Добър разказвач си , Санде ...
Благодаря за написаното и хубавите снимки .
Сърдечни поздрави !

Пълнят им дома и сърцата. Прекрасната птица там, върху стълба, ... знак е, така я приех, така я усетих. И е хубав знак!
Много ми хареса разказът ти, Санде, с лекота водиш , хубаво разказваш! Благодаря!
И за споделеното в снимки - също!
Поздрав! :)

***
Те идват от дълбините на времето и са свързани винаги с Човека.

Къде правят гнездата си? Къде отглеждат малките си?

Някакъв пример дават на хората...

Някакъв урок ... уроци...

Благодаря ти , Таня, за прекрасния коментар, за сърдечните думи.

Поздрави от Пастух!

***

И аз така си мисля. Появата на тази митична птица и престоя й тук повече от два часа е знак. Не зная какъв, но сигурно е добър.

Тези птици не носят лоши вести и прокоби, а благи вести.

Поздрави от Каменното гнездо "Попадия"!

Навестил ви е за благоденствие.
Каня се да ти пиша, откак четох разказа, но рядко се задържам в блога, и изобщо на компютър последния месец. Голям пожар горя тази година близо до лозята ни, страшна хала, километри покрай пътя всичко почерня, стигна и хвана първите дворове на съседното село, добре, че нямаше засегнати къщи. Ден-два след това бяхме на гроздобер, над нас летяха много щъркели, виеха се дълго - мислех си, че сега трябва да сменят териториите си за ловуване и да летят по-дълго за храна, кой знае колко мишки и гущери изгоряха в пламъците:(

Безплатен портал за обяви. Ако предлагате или търсите стоки и услуги, това е вашият сайт за обяви, подреден удобно по секции. - http://www.proo-obyavi.bg/

***
***
Радвам се, че намина към нашия хълм "Попадия", който наистина имаше неочакван, но важен гост. И дано е донесъл хубава вест.

Дано тази година имате добра реколта и успех в семейния бизнес Че ситуацията в Бг си остава доста мръчкава и ще чакаме помощ единствено от щъркелите.

Поздрави!.

Чест и почитания!

Дочакахме.

Наздраве за поручик Галиция, поручик Ржевски, господа офицерите, медсестрите и вся осталня непиющая ... молодьож!

И за щабното куче Буш!
Корнет Оболенски, налейте вина!