КОТЕ В КАПАН ЗА МИШКИ

 

 

Веднага ще попитате: кое е това коте, което е попаднало само в капана за мишки? И  дали въобще е възможно това?

 Котето, познавате, от разказа  „Перли от  сметището”. То успя да се спаси с помощта на кучето Рошко, което пък бе спасено по милост Божия и човешка  от кучешката пещера край известното село Карлуково.

След прекараните четири месеца в Пастух, котето Зоро стана жител на Банкя.  С всички права и задължения. И напълно забрави за гладните и мизерни дни  от сметището на село. Заглади косъма, наля тялото. Погледът му придоби метален блясък, а походката стана гъвкава и самоуверена – като на тигърче.

И тук с Рошко са все така неразделими. Където е единият, там е и другият. Обикновено спят заедно, прегърнати, Зоро – в обятията на Рошко. Гледката е мила, трогателна, идилична. Внушава спокойствие, доверие,сигурност, преданост. Любов.

Наскоро Зоро оправда героичното си име – улови мишка! Малко е да кажа, че бях приятно изненадан. В двора се разхождат важно-важно  двете котки – Леа и Клеопатра. Освен да важничат и да се припичат на слънцето, за друго не ги търси.

    Появата  на мишки  в къщите на хората е проблем. Бих добавил неприятен проблем. Тези малки хитри мишлета се промъкват в мазетата, търсят храна. Пакостят. Могат да донесат и  зараза. Битката с тях, както знаете, не е никак лесна.Освен заложения капан, този път в нея се включи и котаракът.

     Влизам един ден в мазето. С мен се вмъкна и бдителният Зоро.И изведнъж чух писък на мишка. Погледнах по посока на звука: с изненада видях, че в кaпана с лепило за мишки, зад бидона, се бе хванало мишле! В този момент мълниеносно върху капана връхлетя Зоро. И остана там...  и той  залепен здраво в капана. Редом с мишлето.

Ето ви вече нещастие!Ето една голяма несправедливост!   Зоро въртеше безпомощно оранжевите си очички. Не се уплаши. Не се дърпаше. Бе учуден и стъписан във висша степен  от  случилото се с него. Превърна се в статуя.

    Полека–полека, внимателно го освободих  от жестоката хватка на  йезуитския китайски капан. Пуснах го и той веднага  излезе навън,заемайки се  с  чистене на лепкавите си лапички. Сигурно  в този миг  сипеше ругатни и проклятия до девето коляно срещу този  невидим враг, който се опита не само да му попречи да хване малкия пакостник,  но даже и да го нарани.   

 

***

И какво да кажем сега, читателю?

Какво?

Нищо не можем да кажем...Неспокоен е светът на животните. И те си имат своите проблеми.

Неспокоен е светът и на хората. Несправедлив.

Ето сега по телевизора съобщават за бунтове на  афганистанските бежанци в лагера, в Харманли.

Ние не сме там. Но като  погледнем – от Китай до Карлуково и от Карлуково до  Банкя, все проблеми, все насилие... Няма спокойствие! Борба!

В капана сме. Капана за мишки...

 

Спасените в Ада!

Бисери в Сметището!

В сряда Яни Макулев и Стоян Брашн...
15.06 11:33
В сряда Яни Макулев и Стоян Брашнаров, пещерняци от клуб "Хелектит", чуват силен вой докато изследват една от многото пещери край село Карлуково. На дъното на пещерата виждат силует на куче, което отчаяно се мъчи да се спаси от дълбоката близо 20 метра дупка. Тъй като в този момент не носят със себе си нужните въжета и екипировка, днес пак тръгват за Карлуково, за да извадят изплашеното животно.

Входът на пещерата е обилно залят със стъкла, пластмаса и боклуци от всякакво естество. Тихо е, не се чува лай. Отиваме да проверим какво се случва с кучето. Викаме го, но в пещерата видимо няма следи от живот. Само пластове боклук. Яни хвърля няколко филии хляб.

Изведнъж от тъмнината излизат не едно, а три кучета - всички в окаяно състояние и почти умрели от глад. От горе се вижда, че са само кожа и кости - кожата им е хлътнала в ребрата и хълбоците им са изскочили. Едното има рана на главата си, а другото - рижавото, едва се движи от слабост.

Няма как и трите да са се озовали долу сами. Яни Макулев, който от години обикаля района разказва за честата практика селяни да изхвърлят нежаланите животни в множеството пропасти край Карлуково. Една от тях дори е наречена Кучешката дупка.

Яни и Стоян слагат седалки и започват да опъват парапет, за който да се вържем. Сякаш разбрали, че спасението е близо, кучетата се скупчват едно до друго и скимтят жално. Оказва се, че не са три, а четири. Еднакво окаяни, мършави и изплашени.

Яни се спуска в пропастта, дълбока около 20 метра. Стоян отгоре ще дърпа кучетата.
"Тук долу не се живее. Смърди по-зле от сметище", съобщава Яни от дъното.

Кучетата са необичайно дружелюбни с него и сами се бутат към въжетата, с които усещат, че ще бъдат измъкнати.
В рамките на половин час и четирите са спасени. Очите им са мътни, едва ходят. Според Яни и Стоян са били долу от близо седмица без храна и никаква вода.
В следващия час гледката е трогателна - много рядко човек може да види как едно същество и

19. sande - Какво каза малкото, тримесечно коте, на Рошко в решаващият, фатален момент?
26.09 05:57
Каза му: Обичам те, обичай ме!

Но на тяхния си език.

Който ние не знаеме.Макар, че говорим много езици. Но нашите езици са конфекция. Служат най-често на лъжата и измамата.

Казаното от котето на кучето е между живота и смъртта. Или живееш, или умираш.

4. sande - Обичайте се! Правете любов, не война!
24.09 20:09
Това ви го казваме аз - Рошко, и приятелят му котарак - Зоро!
Това е. Друго няма.
Не бъдете като момите - тиквешанки, дето се степали, очите си изкинали !
Погледнете тримесечното коте /котараче/... То се спасява чрез Любов!
Наистина забележително. И поучително.
Казвам Ви: не съм измислил нищо. Това е истината!

Да се поучим.

Наскоро и аз бях свидетел, как една котка, хранениче с бърз скок и удар по прозореца имаше съвсем успешен улов. Сега имаме ново хранениче, мъжко и досега не се е изявявал като ловец, поне пред нас. Но горкия го споходиха и него гладни и сурови дни, защото самотно обитава двора, а стопаните са в града. Последните новини от него са, че все още е жив и посещава съседите по двор и къща, те слава богу обичат котки и животни и там получава някаква дажба.
Такава е съдбата на хора и животни днес - осиротели, чакат и се надяват за помощ от някоя добра душа.

така е, Санде, в капана сме, а най вече тия капани ние сами си ги залагаме...

и би трябвало в 21 -ви век да е приключила. Нищо подобно Мишките оцеляват. Те са неунищожими. Неизтребими. По целата планета. Не е ли така и с котките и кучетата макар че те са полезни, под закрилата на Човека. Животът е вечен!
А хората?

Поздрави!

***
Не е ли чудно, Валя, в 21 век сме затънали в проблеми, опасности, мигранти, войни, тероризъм ...
И трябва да търсим спасението.

Поздрави!

Позната история, но разказана по такъв начин, доставя голямо удоволствие, а и те кара да се замислиш. И аз имам две доволни от живота котки, които уж като майки трябва да са по-големи ловци от котараците, но не - малкият котаранчо Янчо им бяга с много точки напред. Труди се неуморно, защото като у всички зърнопроизводители, и у нас се появяват мишки - въпреки дузината прехвалени електронни устройства. И механични капани имаме, и такива с лепило залагаме. Върху лепилените често прибираме странна реколта. Веднъж Янчо се беше залепил и в ужаса си да се освободи, бе мъкнал кората с лепило по ламината из всички стаи - седмици наред не можех да изчистя лепкавите следи, които ставаха по-тъмни, събирайки нов и нов боклук:))))
Много е интересен светът на животинките, скъпи Санде! Прекрасен е, стига взаимоотношенията им да са естествени - както в природата. Да не попадат в капан - независимо за кого е предназначен... Така е и при хората - все някой се опитва да ни отклони от естествените ни човешки реакции, заложени от природата - и да ни напъха в свои сметки и капани...
Поздрави, скъпи Санде!

Спасение има винаги.

Това ни казват кучето Рошко и безпризорното коте, получило по-късно храброто име Зоро.

Зоро се спаси като целуна Рошко и му прошепна нещо на ухото. Ако не бях свидетел на тази знамените сцена, нямаше да повярвам!

Любов или смърт! Това си казаха двамата.

Без любов няма живот.

***

До неотдавна не знаех, че живота и поведението на животните е толкова смислен и интересен. Не само на котките и кучетата, а на целия жив свят. А наскоро четох неочаквани неща и за растенията. И те си общуват.

Човекът, по начало е много високомерен и грандоман. Мисли си, че всичко съществува заради него. А не е така. Даже да изчезнат по някаква причина хората, животът в природата ще продължи.

Поздрави, мила Венета!

Представи си стреса, който е изживял Зоро.
Добре, че си бил там и си му помогнал.
На нас човеците български няма кой да помогне.
Едни врати залостихме, други отворихме като врати на хан ...
Остана ни само да ближем наранените си души и тела ...
Поздрави, Санде! Покрай Зоро се сетих и за нас ...

Зоро нямаше време да осъзнае какво става, както боеца не може да осъзнае, че е стъпил на мина и че ще умре.

Наистина го спасих. След всичките му перипетии в Пастух.Но няма да му натяквам, че ми дължи живота си.Той ми се доверява и аз на него също. Заедно ще гоним тези мигранти и джихадисти.

Поздрави, Кате - Катан !

Интересен разказ, който ни навежда на други мисли. За лесната плячка, за нейната примамлимост, за борбата между видовете, която може да ги лиши от свободата. Може да се случи с всеки един, в конкретния случай с котето, ако не е преценена опасността, която дебне отвсякъде.. И да попадне в клетката - капан - затвор. Лесната плячка винаги има цена. Понякога - висока.
В този объркан свят всички са в капана. И тези, които подмамени или поради войната са тръгнали да търсят по лек живот или да се спасят и тези, които са отворили вратичката на капана са вече в него. В случая само намесата на здравомислещия човек ,може би, да успее ,да намери решение на проблема, наречен капан.
Поздрави, Санде!

Наздраве!
Чу

Това,което бих искала да споделя ,след прочита на разказа ти е,че Ако ние-хората се опитаме дори с милиметър да увеличим Любовта си към останалите живи същества,то те ще се опитат да ни разберат!Защото ние мислейки,че сме в капан-не разбираме най-простичкото,а то е-че ние със своето зло и несъстрадание-СМЕ КАПАНА ЗА ОСТАНАЛИТЕ същества!

Поздрави!

***

Споделям интересните ти разсъждения по темата за капана /капаните/ в живота.

***
Сиренцето в капана не стига, сиренцето е малко, сиренцето не стига, деца!
Но ние сме царе да гоним "светлото бъдеще".

***
Погледнете мигрантите в Харманли. Тръгнали са да се спасяват от войната, мизерията и т.н. Тръгнали са към примамливата свобода. А попадат в бежански лагер, който се превръща в стена, в затвор. Заклещени като Зоро в капан.В капана на жадуваната Свобода! Капана на свободата. Затвора на Свободата. Вместо смях - сълзи. Вместо радост - болка. Вместо съчувствие, солидарност . - полицаи с автомати и палки ! Вместо лелеяния Рай в Европа - в Ада. Заедно с децата... Каква ирония печална!

Печал в Рая!

Затова си опознал душата на животинките и страдаш за бездомните.
И аз ги обичам.
Но може ли да се помогне на всички изоставени по този начин?
Това е социален проблем и обществеността трябва да вземе ефективни мерки.
Истинският хуманизъм започва от любовта към животните.
Благословен да си, Санде!

На животинките може да се помогне винаги. Те са непренциозни.
Но трябва да ги обичаме.

Както се вижда от разказчето за Зоро, обаче, проблемите с хората са много по-трудни, та даже и неразрешими понякога. Много са капаните пред хората. повече от тези за мишките.
Да оставим настрана временно бежанците. Много са капаните пред човека: капаните на младостта, капана на старостта, капаните на болестите, капанита на богатството, капана на бедността, капана на амбициите, капаните на любовта и пр. и пр. Многоточие.

Бъди вдъхновена и щастлива, Поетесо!

Адски добър човек си, Санде, нивга не съм правил комплименти на мъж, но сега ти го казвам в очите - незаменим пич иприятел те сещам, с цялата си душа и сърце.
Благодаря ти!

***

Валери, трогателни са думите ти.
Казани от истински мъж. И талантлив творец.

Радвам се че си жив и здрав! Аз от отдавна не бях влизала в блога. Поздрави от Смолян!

Къде изчезна, къде се изгуби ?

Да не са те хванали в някой капан ? Или сама да си се хванала, не даой си, Боже ...

Напр.: в капана на брака. Да не си бракувана вече? Опасен капан!

И да нямаш вече време за ФБ, за приятелите ... Ех!

А и бебета все пискат. Да са живи и здрави, да си пискат.

Котката е пълна тайна, като звяр. Кучето е просто и наивно, като човек. К. Чапек