ЛЕНИН – ВЛЮБЕНИЯТ В ЛЕНА


                        
    Днес научих тази прелюбопитна история. Гледах предаването по БНТ „Малки истории”, коментарно предаване с  водещ Мартина Шопова.  Темата бе имената на хората, именната система в най-широк спектър – как се появяват имената, как и защо се избират, какво означават, как се развива традицията.
    Професол Тодор Балкански разказа с присъщото му сладкодумие  интересна история за името на Ленин – Владимир Илич Улянов, вождът на пролетарската революция в Русия, на т.н. ВОСР. Името, което  остави незаличим отпечатък на историческата съдба на Русия и на десетки други страни, а и като цяло на света.
    Ето и самата история.
    През 1897 година заради революционна дейност срещу  самодържавието в Русия,  никому неизвестният тогава Владимир Улянов, е изпратен на заточения в село Шушенское, Енисейска област, намиращо се в южната част на Сибир.
    По същото време тук е интерниран и българинът  Георги Бузик, от Таврийската област в Русия.
    Там и двамата се влюбват в красива руска девойка – Лена, естонска германка, най-вероятно дъщеря на някои от служитлите или  от заточениците.
    Владимир Улянов впряга целият си талант на ухажор, впряга цялата си пламенност и цялото си красноречие, което по-късно омайва милиони. Но ... любовният дуел е спечелен от българина Георги Бузик.
    А Владимир Улянов остава с пръст в устата.
    Тогава амбициозният Владимир си избира сам името Ленин. Владимир на Лена. На Лена, която е дала сърцето си на българина.
    И набързо се жени  за Надежда Константинвна Крупская.Вече постоянно е с новото си презиме – Ленин. Сякаш иска да потуши по този начин фиаското си пред Лена и пред българина Георги.
 
    ***
    Професор Тодор Балкански разказа, че за тази история разполага с автентични документи. В семейството на Георги Бузик и сега се пазят писма – спомени от това време и  историята на Владимир Улянов, дядото Петър Бузяк и красивата Лена.

***
    
     И какво да кажем ние сега?
    „И ний сме дали нещо на света!”
    Отмънкали сме „мацката” на великия Владимир Улянов.
    Но сме дали на света името Ленин.

защо трябва да даваме нещо ,просто присъстваме по света ,и дано винаги е така...

УНИКАЛНА ИСТОРИЯ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

***
Така е. Ама не само присъстваме, но и побеждаваме. Понякога.

***

И талантлива, побеждаваща.

А най-много поздравявам тези, които не са я прочели.

Определено Лена е направила правилния избор ))) по интуиция сигурно...А кой знае,може тази несподелена любов да е подтикнала другаря Ленин към някои действия и към пълно отдаване на политиката,пък и някои хора вярват,че името предопределя съдбата...
Поздрави,Санде и с малко музика )))

http://syrmaepon.blog.bg/drugi/2012/01/08/dagestan-avarska-i-lakska-muzika.879014

Има такава мъдрост, че името прави човека...и предопределя съдбата. Не е случаен този избор - Ленин на Лена. Толкова превратности е донесло в историята това име. За добро или зло. Кой знае? Но пък звучи добре.

Поздрави, Санде!

ДОБРО УТРО:)
ОВА БЕШЕ ПОУЧНО:)
ЛЕЊИН ОД ДРУГ АСПЕКТ..
БАЛГОДАРАМ ПРИЈАТЕЛЕ:))

***

И да няма нищо вярно, хубаво е, че железния болшевик не е чак дотам железен.

А пък и "българската връзка" го прави наш човек.

Поздрави!

***
Друго си е: Ленин - наш човек!

Интересно какво щеше да стане,ако Лена беше избрала Улянов - дали Русия щеше да се сдобие с друг Ленин ?

Гледах го и аз. Нещо, което излиза наяве след сто години. Става за роман.

На Гугъл - БНТ, малки истории - може да се види по всяко време. О7.01.

Поздрави!

Интересно какво щеше да стане,ако Лена беше избрала Улянов - дали Русия щеше да се сдобие с друг Ленин ?
цитирай

***

Тогава щеше да бъде сигурно два пъти Ленин.

Вчера, влязох при теб, но точно тогава ми спря интернета, та чак сега дойде.
Историята ми беше много интересна, и ти благодаря!
Виждам, че syrmaepon е написал почти същото, което ми дойде наум и на мен. Само , че аз бих добавил - дали световната история нямаше да се промени, ако българинът не бе спечелил тази сърдечна битка?:) Като се има предвид свързаностите и зависимостите в живота. Кой знае...
Поздрави и от мен!

Иначе нямаше да разбера за това интересно нещо... Наистина, навремето много съм се чудела откъде идва този "псевдоним" на Ленин.... Виж ти! :)

Поздрави!

***
Интересно, как досега никъде не сме прочели откъде идва това име Ленин. А може да има и други обяснения сигурно, но не сме им обърнали внимание.

***
На всичко отгоре излиза, че така се е казвала любимата, а вероятно и съпруга, на българина Георги Бузик от Тараклия.

Другото обяснение е, че идва от река Лена в Сибир.

Да, може да е на великата река Лена. Велик човек - велика река - велико име.

Но вариантът на професор Тодор Балкански ми изглежда по-реалистичен и вероятен.

Да, може и наистина да е велик. През 1918 г. обикаля из улиците на Петроград - и когато забелязва, че има фенери, от които НЕ ВИСИ обесен човек, заплашва, че партийният секретар на района ще бъде разстрелян за назидание - защото от всички фенери трябва ДА ВИСИ по един обесен. През 1921 г., когато току-що разгромената в Първата световна война България, сама изнемогваща и плащаща репарации на победителите от Антатнтата, въпреки всичко изпраща жито за Поволжието, където вилнее жесток глад, отнесъл над 7 милиона човешки живота - по същото това време на гладна смърт Улянов-Ленин заповядва готвачът му да бъде хвърлен в ареста за 1 седмица, защото черният хайвер НАКИСЕЛЯВАЛ. Явно само велик човек е способен на такива постъпки.

Този след него е още "по-велик" - Сталин.

А река Лена е логичен вариант за името, но девойката Лена е като че ли по-вероятен.

(чак сега успях да прочета историята) си мислех, че е влюбен в лена- може пък и конкретно в някоя голяама ленена нива
http://agronet.bg/images/stories/rastenievadstvo/len.jpg;)
и си казвам - логично, оттам и Лен ин
а то каква история, съвсем шерше ла фам

А често забравяме това.

ех, слабости човешки...

Търсете Жената. Велика истина.

Най-силно е бил влюбен обаче Ленин не в Лена,а в Зиновиев,когото е наричал гальовно "моят Гершеле" и за когото се е подмивал,както стана ясно напоследък в Русия и Украйна. Това е излязло наяве след разсекретяването на писмата на Ленин до Зиновиев,който много го е ревнувал от Надежда Крупская и я е наричал с какви ли не обидни прозвища,а тя се отвратила от тях,когато ги хванала "на калъп". Повече за целта може да се прочете,когато в "Гугъл" се потърси статията "Зиновиев до Ленин: Целувам теб и твоето марксистко дупе". Материали по случая има в http://baraban.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=70:lenin-zinoviev-trotzki-marksistkiyat-lyuboven-triagalnik&catid=38:imena&Itemid=59 и в много други подобни статии,които могат да се открият чрез "Гугъл" като се напише "Ленин и Зиновиев".

Това сигурно е най-големия заговор в историята на света.

Чрез т.н. ВОСР Русия и останалата част от СССР бяха отстрнени за много дълго от световната политика и икономика, вкарани бяха в "Девета глуха".

Русия загуби най-много.

Поздрави, Ангеле!

Ленин грозен еврейски педал,остава и някой да го избере можел е да се чифтосва анално само със себеподобните си дегенерати и да се опитва да разруши една от най ярко изявените държави на арийците,впрочем и днес с половин уста се говори кои са всъщност руснаците арийско викингско племе

Ако има световен заговор, сигурно това е най-гениалния

Изписани са цели библиотеки, но истината не се знае, а лъжата триумфира.

09.10.2011 15:15 - МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ЗАПЛАКАЛО Е СЕЛО ВАТАША

автор: sande категория: Изкуство
прочетен: 44579 коментари: 105 гласове: 26
последна промяна: 02.02.2012 15:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в BlogПостингът е бил сред най-популярни в Blog


МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ЗАПЛАКАЛО Е СЕЛО ВАТАША



“Видяла ли си ти земя, такова варварство и варвари такива?!"

Муса Джалил



15 юни 1943 година. Денят е топъл, над плодородната Тиквешия трепти мараня. По пътищата се вдига прах от военни камиони, от полицейски камионетки, от мотоциклети. Техният рев контрастира странно и чудновато на спокойното поле, потънало в лятната мараня, на тихото бръмчене на улисаните в ежедневната си залисия работливи пчели
В този ден рано сутринта пловдивчанинът Борис Жеглов, заместник - началник по сигурността в Щипското управление на българската полиция, предава на полковник Любен Апостолов, командир на 56-ти пехотен полк, списък на 13 македонски младежи и 4 девойки, за които имал сигурни сведения, че са свързани с партизаните и е предстоящо отиване при тях.
Партизанското движение в Македония е слабо, за разлика от другите части на бивша Югославия. Покраинският комитет на ЮКП е формално функциониращ, партийните организации не са активни, съществуват само на книга. Партизаните, които се мяркат тук-там из македонските планини са съставени предимно от изпратени сърби, черногорци и сърби от Косово.
Поради тази причина Тито изпраща Светозар Вукманович – Темпо със задачата да активизира партийните структури, да даде “ново темпо” на партизанското движение, като го “македонизира".
В същото време представителите на българската администрация в Македония – цивилна, военна и полицейска са “на бойна нога”. Инструкциите и заповедите, пристигащи от София са строги, безкомпромисни. Това може да се види от инструкцията, която издава командващия Пета армия, генерал - майор Бойдев, изпратена на 6 октомври 1941 година до българския военен контингент в Македония / с тази инструкция е запознат и административния, и полицейския апарат/. В нея се казва: “Когато борбата с партизанските отряди и групи не е по силите на администрацията и полицията, войската поема цялостното ръководство като има на разположение всички средства, с които разполага администрацията, полицията и всички военни средства.
Партизаните трябва да бъдат унищожавани безпощадно като се използват всички средства на разположение: минохвъргачки, артилерия. Всяка къща от която се стреля следва да бъде разрушена с военни средства или да бъде запалена с бензин или газ. При борбата с партизаните да не се прилага Женевската конвенция. Тя остава в сила само в случаите на залавяне на парашутисти. Партизаните да се убиват на място, пленници да не се вземат. Села, в които се укриват партизани, да се запалват, като се даде срок от два часа на жените, децата и старците да напуснат селото. Всеки, хванат с оръжие да се убива на място."
Както се вижда – Бойдев не си поплюва.
И ето ни отново в канцеларията на командващия 56-ти пехотен полк, полковник Любен Апостолов. Тук е и началника на скопската областна полиция Асен Богданов.
Полковник Апостолов вика един войник и му нарежда:
- Ето ти бележка до поручик Костов във Ваташа. Заминаваш веднага и му предаваш бележката.
Асен Богданов нарежда на Борис Жеглов да замине веднага за Ваташа и да разпита арестуваните. Казва му:
- Ти само разпитваш. На поручик Костов е наредено какво да прави по - нататък.
Жеглов заминава с мотоциклет за Ваташа. Намира пред селската механа поручик Костов и заместник - началника на полицейското управление в Кавадарци Петко Опреков.
Веднага в механата започва разпита на задържаните младежи.
В края на полицейския разпит са освободени един младеж и една девойка. Останалите 12 младежи и 3 девойки остават с обвинение за връзка с партизаните и предстоящо бягство в планината.
Това са: Диме Чекоров /18/, Пано Джунов /18/, Ристо Гьондев /18/, Блажо Ицев /18/, Перо Видев /15/, Пано Мешков /15/, Ферчо Попгеоргиев //22/, Васил Аджи Йорданов /26/, Ванчо Гюрев /18/, Перо Ампов /18/, Герасим Матаков /17/ и Илчо Димов /18/.

image

/От 7 до 16 юни ,943 година от Министерството на войната на Царство България е наредено провеждането на така наречената Юнска офанзива за прочистването на Тиквешията /областта на град Кавадарци в Македония/ от партизани и техните помагачи.
Партизанските отряди и чети се оттеглят в Кожух планина. Войската подпалва напред всички плевни и бачила в Праведничкото поле. С бомби са разрушени къщи на заподозрени селяни в селата Шивец, Ресава, Ваташа и др. Разстреляни са без съд и присъда над 50 селяни: в Шивец – 4-ма, в Мраморец 5-ма, в Дреново – 4-ма, в Сърбавец – 5-ма, в Неготино -4-ма, в Кавадарци – 5-ма... През полицейските управления преминават над 100 души, повечето от които са жестоко измъчвани и пребити. От Кавадарци, Неготино и другите села са интернирани 35 души./
Тръгват извън селото взвод войници, начело с поручик Костов, няколко стражари, Петко Опреков и Борис Жеглов. Поручик Костов и Петко Опреков се олюляват. Явно са в нетрезво състояние.
Внушителната колона се движи покрай овощните градини, отрупани с череши по това време. Някои се пресягат и си откъсват от вкусния плод.
От страни погледната колоната изглежда мирна, живописна: младежи и девойки, войници, полицаи – ще помислиш, че отиват на пикник сред полето. Остава да екне волна песен.
Поручик Костов спира в една долчинка и разперва театрално ръце пред арестуваните младеж.
- Тръгваме по партизанската пътека, а?! Нали от тук минават партизаните?... По тази пътека ... Нали? ... По нея ли мислехте да избягате ? ... Ще ни заведете ли при другарите си? ...
Костов спира взводния командир на войниците, намигва заговорнически на полицаите да го изчакат. Говори им нещо на ухо, с кръвясали от пиенето и системното недоспиване очи, В ъглите на устата му блести тънка пяна от слюнка.
На около три километра, южно от селото, спират. Поручик Костов нарежда:
- Наредете се един до друг. Ще ви направим снимка... Нали сте герои ... Патриоти ... Заслужавате снимка ...

***
С широка, блага усмика Костов, строен, хубав български офицер, каза :
- Слагайте скарата! Вадете яденето и пиенето. Ще празнуваме!

И рече Костов:

- Срещу вас, мили мои момчета и момичета, има донос, клевета... По военните закони трябва да ви разстреляме...Днес. Сега. На това място....Но вие сте млади. Животът е пред вас... Даже да е така, даже да има нещо истина в донесението срещу вас, простено ви е! ... Внимавайте за по-нататък...Законите са си закони. Лоши, добри, трябва да ги спазваме... А имате и душмани... Както и ние. ..Кажете на вашите майки и татковци какво съм ви рекъл...А сега ще пеем и ще танцуваме. Ще ядем и ще пием... Вие сте деца на майка Балгария! ...Никой, никой не може да ви пипне с пръст ... Докато аз съм тук!

***
Де да беше така, драги ми читателю, ще кажа аз като Александър Бек във "Волоколамското шосе".
Това само си го помислих, аз - Санде, вашия наивен разказвач.
А ето какво се случи:
Когато младежите се наредиха в несръчна и неравна редица, като подпираха раменете си един в друг, Костов извади пистолета си и извика с ярост в гласа:
-Огън по кучетата! Огън по партизанските копелета!
И в следващия миг започва пукотевицата. Стреля се на месо.
Долчинката се изпълва с дим. Чуват се стонове, писъци, предсмъртни хрипове.
Мирише на барут и млада кръв.
Струва ти се, че надвесеното небе връща кънтежа на изстрелите, че близката Кожух планина връща ехото им.
Птиците отлитат уплашени.
Полето притихва.
Тревите се снишават.
Река Луда Мара, и тя притихва, спотаява се. От високите върби излита ято черни птици и се устремява към Кожух планина.
Слънцето се прикрива зад черен облак.
Цялата природа, жива и мъртва, замлъква в потрес.
Поручик Костов псува с пяна на уста.. Петко Опреков, целият почервенял като рак, плюе . Борис Жеглов е блед като платно. На ръцете са му увиснали ужасени и пискащи трите девойчета.
- Молим ти се, чичко, не ни давай, не ни давай! – изговарят те.
Поручик Косто