Постинг
18.12.2016 10:22 -
Приказки за кучето: Рекет
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 5875 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2016 11:57
Прочетен: 5875 Коментари: 15 Гласове:
14
Последна промяна: 18.12.2016 11:57
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: РЕКЕТ Отвлякоха кучето на Младен Митев. Хубавото черно коли Виктор, на галено Вики. Младен е наш съсед в жилищната кооперация на улица “Козара” 42 в скопската населба / квартал/ “Капищец”. Филмов продуцент на свободна практика. Негови са заснетите през 1992 г. за нуждите на Македонската телевизия Македонски народни приказки, които сигурно и досега се показват в детските й предавания. Веднага трябва да кажа, че в първия момент никой не подозираше отвличане на кучето. Започна се усилено търсене на всички познати места, където обикновено се правеха ежедневните разходки. Младен и съпругата му Петра допускаха първото, което идва на човек в такъв случай: че се е загубило, следвайки бродеща кучешка дружина. Но след като изминаха 3-4 дни в безплодно издирване, в което се включихме и ние с Дима, започнаха гаданията какво може да се е случило с храбрия домашен любимец. Например – дали не е жертва на уличния автомобилен трафик. И съответно преглеждане на уличните кофи за смет, разговори с работниците по сметоизвозването. Без резултат. Разговори с персонала и децата на съседния интернат за деца без родители. Без резултат. Тогава изникна версията за отвличане на кучето от - както се казва- неизвестен извършител. Става дума за 1994 година, тогава такива случай бяха рядкост. У Митеви всички бяха като болни, въртяха се като слънчасали и само за това говореха – и Петра и дъщерята Весна, уведомена бе и по-голямата им дъщеря Сандра, която работеше в Германия. На края на мъчителната седмица Младен пусна обяви в два от най-тиражните скопски вестници с обещание за ваграда от 500 германски марки за този, който намери кучето. Още същия ден се яви по телефона мъжки глас: кучето с описаните данни било намерено, предаването му може да се осъществи във вила извън града и предупреждение – никава полиция или други “изненади”. Иначе – знае се какво. На другият ден Младен пое с колата си по описания от похитителите път. Мястото се оказа вила извън града на хълм, от който се вижда виещият се път от километри. Ето ви знаменитaта сцена: Похитителите – двама, маскирани, правят се на интересни, питат го: “А как да сме сигурни, че кучето е твоето?” Младен: “Пуснете го при мен”. И ето, отваря се една врата и се показва Виктор, тръгва към Младен и се занася като пиян, подскача да стигне протегнатите му ръце, но се строполва в краката му. Няма сили, цялото трепери. Гладувало през цялото време на пленничеството. “ Наведох се и го грабнах, а то се притиска в мен и ме целува, целия станах в лиги, разплаках се, извадих 500-те марки и ги дадох на маскираните, взеха ги и без думи, като сенки, гузно, гузно се изнизаха. Струва ме се, че и те бяха развълнувани, не знам” – говори ми Младен. “Кокошкарска работа” – заключавам. А Младен: “Абе, така се почва – от простото към сложното, от малкото към голямото, сега куче, утре – някой от нас, да пази Господ”. И добавя с възторг: “Ама и нашият Вики, обявил им гладана стачка, а?! Гладна стачка до смърт!”
***
А Виктор оправда името си. Победител.
Победител!
Не е въпроса само за кучешка преданост, за вярност, за интелигентност, за твърдост, за инат.
Виктор не приема насилието, злото.
Казва му безстрашно: Не!
Ето какво означава на кучешки:
Свобода или смърт!
Кучетата са умни, предани и интелигeнтни! Има на какво да ни научат:))
цитирай Имах един колега на времето, всички знаехме, че е доносник. След 1989 г. не збогатя. Рядко го ссрещам, все се оплаква, че не е "успял". А за колегите си той казваше
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
цитирай- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
miaa написа:
Кучетата са умни, предани и интелигeнтни! Има на какво да ни научат:))
***
Радвам се, че прочете тази непретенциозна историйка за кучето Виктор. Малко, незначително, незабележимо даже.
Но си има мнение.
И го отстоява до смърт
Случката е истинска. Не исках да се правя на писател и да я украсявам.
Истините понякога са скромни.
planinitenabulgaria написа:
Имах един колега на времето, всички знаехме, че е доносник. След 1989 г. не збогатя. Рядко го ссрещам, все се оплаква, че не е "успял". А за колегите си той казваше
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
***
Балзак казва: Зад всяко богатство се крие едно престъпление !
Тези, вероятно цигани / защото македонците поначало са горделиви и достойни хора/ Се спасяват кой как може. Но не се спират.
В Дупница циганите казват: Каквото няма, ще го купиме! А ако не можем да го купиме, ще го откраднеме.
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
цитирайА колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А кучето от мъка не се хранило...
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
цитирайМъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
donchevav написа:
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
tryn написа:
А кучето от мъка не се хранило...
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
***
Може би си права - в житейски план.
Но в художествен - аз имам право да го възвеличая.
Светли празници !
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
***
Може би си права - в житейски план.
Но в художествен - аз имам право да го възвеличая.
Светли празници !
9.
donchevav -
http://donchevav.blog.bg/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135
19.12.2016 15:58
19.12.2016 15:58
sande написа:
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
donchevav написа:
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
Благодаря ти, скъпи Санде! С удоволствие ти подарявам всичко, което си харесаш от споделеното в моя коментар. Съжалявам, че ти е прозвучало като разказ в разказ - просто написаното от тебе наистина много ме развълнува, възкреси в мен доста силни преживявания по повод отвличания на любими животни. А за изчезването и щастливото намиране на сиамката Мими имам постинг / което с нищо не те ограничава, разбира се/ - или дори няколко постинга:))) Един от адресите съм поставила в заглавието. Поздрави - с извинение за отклонението- и отнетото време! Весели празници!
Ще се запозная по-отблизо със сиамката Мими и случаката, описана в постинга ти.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много хубав, смислен, разчувстващ и поучителен разказ си сътворил. Много можем да научим от животните, ако преборим надменното си отношение към тях, приятелю и се радвам, че с разказите си прокарваш тази пътека.
цитирай" Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))). "
***
Какво мога да кажа аз - Санде!
Нищо. Млъквам.Занемявам.
цитирай***
Какво мога да кажа аз - Санде!
Нищо. Млъквам.Занемявам.
batogo написа:
Много хубав, смислен, разчувстващ и поучителен разказ си сътворил. Много можем да научим от животните, ако преборим надменното си отношение към тях, приятелю и се радвам, че с разказите си прокарваш тази пътека.
***
На това кладенче ще ходим. Даже да пресъхне, пак там ще ходим.
Този разказ, измислен или не, е много покъртителен и разказан увлекателно.
Напомни ми за две мои кучета (коли и пудел), откраднати и невърнати, въпреки обявите за откуп, които пускахме (преди години) по телевизията. Още страдаме за тях... Сега сме щастливи с едно помиярче, а то е още по- щастливо, защото не го лишаваме от нищо, дори креватчето му е с дюшече и одеялце,въпреки климатика през зимата.
Благодаря за хубавия разказ!
Прекрасна вечер!
Литатру
цитирайНапомни ми за две мои кучета (коли и пудел), откраднати и невърнати, въпреки обявите за откуп, които пускахме (преди години) по телевизията. Още страдаме за тях... Сега сме щастливи с едно помиярче, а то е още по- щастливо, защото не го лишаваме от нищо, дори креватчето му е с дюшече и одеялце,въпреки климатика през зимата.
Благодаря за хубавия разказ!
Прекрасна вечер!
Литатру
Тези са били много закъсали изроди!
цитирай