Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 21:30 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО:ПАКО – САМОТНИЯТ БЕГАЧ НА ДЪЛГИ РАЗСТОЯНИЯ
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 7129 Коментари: 26 Гласове:
17

Последна промяна: 18.01.2016 17:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО:ПАКО – САМОТНИЯТ БЕГАЧ НА ДЪЛГИ РАЗСТОЯНИЯ



    “Миналата година цели три месеца – май, юни и юли -  Пако си имаше сериозен проблем. Не прие преместването му от Банкя  в къщата ни в Пастух. Пръв това трябваше да почувства верният му приятел Томето, който веднага се втурна да го приветства с весел лай и радостно въртене на опашката. Пако го изгледа смразяващо, люто му изръмжа, все едно, че никога не го е виждал, че онзи само дето не си прехапа езика от изненада и изумление. Гледаше го и не можеше да повярва това ли е добродушният Пако, с който миналата година през цялата пролет, лято и до късна есен кръстосваха селските улици, надбягваха се по баирите наоколо и плажовете на река Струма.

Томето постоя, постоя до входната врата и като се убеди, че е нежелан тук, си тръгна разочарован и с подвита опашка.Многократно коментирахме чудното поведение на Пако, което ни изненадваше с нови странности. Например, не  се дели от мен, върви след мен като сянка. Вратата отворена, но Пако не желае да излиза навън.  Разходка, но само с мен. Иначе не. И това почти три месеца! Непонятно, нелогично поведение,  за домашно куче, живеещо в двор в къщата в Банкя”. /”Приказки за  кучето: Пако – необузданият любовник”/

***

 Тази година се случи същото. Буквално същото. Само че Томето реши да не  чака Пако три месеца да се прави на важен и да му прави  фасони. Стогодишното Томе /на 14 години е/ реши да не му обръща внимание. Влиза си в двора, знае как да си отвори външната врата – със лек подскок и удар с гърдите, и се прави  и той на важен. Пако не го лае, не го напада, но се държи недружелюбно. Не му позволява да доближава стопаните, мълчаливо му препречва пътя. Не крие ревността си, нито недоволството си от натрапника. Това е ситуацията. Студен мир! Иначе Пако е миролюбив, не реагира ако Томето му яде от копанката. Приема  това нахалство като нормално, естествено. Особено за Пастушките условия. Селски стандарт, какво да правиш ...Вари ги, печи ги – селяни! “Тука е така”, както казва писателят Георги Марков.  Все пак, бавно и полека, доверието между двамата стари приятели ще се възстанови. Трябва малко време, но не и три месеца като миналата година.

image

    Тези дни, по Великденските празници, обаче, се случи нещо, което  ни изненада, нещо което не очаквахме, въпреки 40 годишния ни опит с кучета.В Пастух пристигна от Банкя синът ми, наричан между нас  “Главният”, с трите си дъщерички – на 3, на 5 и на 7 годинки. Радостта и олелията около двете кучета бе неописуема и е трудно да се каже кой се радваше повече – децата или двете кучета. Разбира се, както винаги,  помислено е и за вкусни подаръци. Един ден решихме всички да се поразходим до Кюстендил, който е  на двадесетина километра от Пастух. “Всички” означава “Главния” с трите дъщерички, аз – “Старшията” и съпругата ми  – “Домакинката”. А Пако? Пако трябва да остане да пази къщата. Заедно с Томето. Ако го вземем с нас, компанията става излишно голяма. Явяват се и други неудобства. А и не трябва да се разглезва според “Главния”. Но Пако не е на същото мнение, както ще стане ясно малко по-късно. Не само ,че не е на същото мнение, но  си има и свое мнение. Мнение, което е готов да отстоява дори,  ... дори с цената на живота си! Подсмихвате се снизходително и имате право. Но ще разберете, че имате право, но не сте прави. И аз така наивно си мислех в началото. И друг път съм споделял, че ние хората сме склонни да опростяваме нещата, да подценяваме животните. И забравяме, че животните са част от един по-голям свят, заедно с цялата жива и нежива природа / а има ли въобще нежива природа?/, в който всички сме свързани по различни начини и в който трябва да живеем  в мир, разбирателство и хармония. 

   Когато колата ни се отдалечи от последните къщи на селото, забелязахме, че кучето тича по асфалта след нас. “Главния” натисна педала на  газта, вярвайки, че Пако ще се откаже в това  неравностойно състезание. На един от завоите  видях в далечината, че  той продължава да  гони колата и като че ли няма никакво намерение да се отказва от надбягването. Шосето е с много завои и скоростта на колата е около 80км/ч., скорост непостижима за едно куче, та дори това куче да е ... Пако. Близо до село Четирци /5 км./ спряхме на една отбивка, където има и чешма. Решихме да почакаме малко, убедени, че Пако се е отказал и се е върнал в селото. Притеснявахме се  да не го блъсне някоя кола или камион.

- Тати, трябваше да вземем Пако с нас, какво ще стане  сега с него?!, хленчеха децата.

- Пако трябва да си знае мястото ... мястото му е в Пастух, да  пази къщата... А не да ходи с нас на сладолед в Кюстендил – отговори авторитетно “Главния”.

- Ама, той не иска да пази къщата, а да пази нас!... Да си ходи с нас.  – не се предаваха децата.

В този миг в далечината се показа Пако! Маратонецът Пако. Самотният бегач на дълги разстояния.

Всички гледахме слисани. Чуваше се само  тихата, протяжна песен на бързоструйната Струма.Пако пристигна без да намалява скоростта си, с изплезен език и целият в пяна. Легна във вадата, отвеждаща водата от чешмата, а след това се премести в коритото й. Каталясал, с разранени крака.

Децата се развикаха: “Пако, Пако, миличък ... извинявай, че те накарахме да тичаш подир нас”.Започнаха да го галят, да  го целуват по мократа муцунка.

Изплезеният Пако,със сплъстена козина, гроги, но с усмихнати, ликуващи очи, сякаш ни казваше: “ Обичам ви, обичам ви, обичам ви ... аз съм с вас ... нищо не може да ни раздели. Нищо!”

Тогава “Главният” рече: “Връщаме  се! “Старшията” и Пако остават в  Пастух, а ние поемаме отново за Кюстендил.

***

 image

image










Гласувай:
19
2



1. sande - Поздравявам всички, прочели разказа с приложените мелодии. Вие сте "кучкари" и ме разбирате ...
20.05.2013 21:46
Поздравявам и всички, които няма да го пречатат. Те губят, но нищо не може да се направи. Няма как да си помогнем един на друг. Светът е шарен.

На моята красива бивша колежка Тони пожелавам много любов!
цитирай
2. nicodima - Наистина, много подценяваме животните!
20.05.2013 22:33
На обществения паркинг, където "спи" колата ми има един вълчак. Или полу-, ама не му личи : ))... Жизнерадостен сладур, който от километри разбира, когато нося кокалчета. Вероятно ги надушва, но като бързам за работа и го подминавам, лежи и не помръдва. Интересчия такъв!
А Пако си заслужава нашийника, трогателна животинка...
цитирай
3. neprosvet - Привет, Санде!
21.05.2013 07:00
Всеки иска да бъде обичан! Водени от инстинкта си животните ни го показват по трогателен начин, за разлика от хората, които са водени от разума.
За пореден път ми допадна твоят Пако-човешки разказ!
Сърдечни поздрави!
цитирай
4. syrmaepon - Здравей и поздрави, Санде!Такъв е ...
21.05.2013 08:33
Здравей и поздрави,Санде!Такъв е животът ни - пастушески и училището на живота няма край )
цитирай
5. marrta - Много хубава история, Санде
21.05.2013 09:26
Eх, този верен Пако!
цитирай
6. sande - Пред мрака на истините. Ако можеха да говорят ...
21.05.2013 10:15
nicodima написа:
На обществения паркинг, където "спи" колата ми има един вълчак. Или полу-, ама не му личи : ))... Жизнерадостен сладур, който от километри разбира, когато нося кокалчета. Вероятно ги надушва, но като бързам за работа и го подминавам, лежи и не помръдва. Интересчия такъв!
А Пако си заслужава нашийника, трогателна животинка...


***
Човекът наистина по начало се големее излишно и е високомерен. Но животните го приземяват.

Поздрави, Никодима!
цитирай
7. sande - Поздрави!
21.05.2013 10:20
neprosvet написа:
Всеки иска да бъде обичан! Водени от инстинкта си животните ни го показват по трогателен начин, за разлика от хората, които са водени от разума.
За пореден път ми допадна твоят Пако-човешки разказ!
Сърдечни поздрави!


***
Радвам се, че си намерила време да се откъснеш за малко от щетоводните книжа и да надникнеш тук.

Хубаво лято ти пожелавам, с много любов!
цитирай
8. sande - Здравей, Сирме!
21.05.2013 10:25
syrmaepon написа:
Здравей и поздрави,Санде!Такъв е животът ни - пастушески и училището на живота няма край )


***
Хората обикновено са забързани, ангажирани, угрижени и най-често не забелязват или подценяват животните, примитивно разсъждават, че най-важното е храната. И за тях, и за животните. Забравят, че най-важното е обичта. Пако го казва това непрекъснато,24 часа, без да досажда или да се самоизтъква. И без тънки сметки или капризи.

Поздрави!
цитирай
9. sande - Радвам се, че си харесала разказчето ...
21.05.2013 10:28
marrta написа:
Eх, този верен Пако!


***
Сериалът за кучетата продължава и не се налага много да се измисля.

Поздрави!
цитирай
10. pazzza - еее, ще уморите животината зарад ...
21.05.2013 10:54
еее, ще уморите животината зарад един сладолед, бе!!!:))))) Поздрави, Санде, чакам следващите приключения на Пако, хубав ден:)))
цитирай
11. makont - Те са толкова предани, толкова предани,
21.05.2013 11:02
ние никога няма да ги разберем. Ограничените сме ние, не те. Нашият разум спира чувствата, привързаността, всичко, което е свързано с истинската любов. А те я имат в изобилие и като обичат, обичат, завинаги... Прегръдки за Пако от двете принцеси Йода и Жизел.
цитирай
12. sande - Поздрави, Петя!
21.05.2013 12:03
pazzza написа:
еее, ще уморите животината зарад един сладолед, бе!!!:))))) Поздрави, Санде, чакам следващите приключения на Пако, хубав ден:)))


***
С най-добри пожелания за едно слънчево, плодородно и щедро лято!
цитирай
13. sande - Поздрави от Пастух за теб, както и за двете принцеси Йода и Жизел!
21.05.2013 12:06
makont написа:
ние никога няма да ги разберем. Ограничените сме ние, не те. Нашият разум спира чувствата, привързаността, всичко, което е свързано с истинската любов. А те я имат в изобилие и като обичат, обичат, завинаги... Прегръдки за Пако от двете принцеси Йода и Жизел.


***
"Ние хората можем само да мразим като кучето - със сини пламъци в очите, но да обичаме като кучето ние не можем." Йордан Радичков
цитирай
14. hloris - Здравей,Санде:))
21.05.2013 18:30
Прочетох разказчето за Пако,и мога да ти кажа,че ние имаме много какво да учим от тях,кучетата.Това ти казвам аз,една лудо запалена кучкарка,която си има един страхотен бодигард в лицето на едно бившо полицейско куче Мечо,което е неотлъчно до мен,когато излизам да пазарувам,толкова любов,преданост,и загриженост аз не съм виждала от хората напоследък....
Има много,много какво да учим от тях,наистина!
Толкова са приказно хубави,почерпени от живота твоите разказчета за Томе и за Пако,винаги с голямо удоволствие ти гостувам,защото тук научавам как да се учим на милосърдие и състрадателност....
Благодаря ти от сърце,приятелю,благодаря ти:)
Поздрави на Пастух!
цитирай
15. sande - Поздрави от Пастух на запалените "кучкари"!
21.05.2013 21:10
Тук споделяме тези, които обичаме кучетата и това е прекрасно.

Тайната ми надежда е да спечелим за тази "кауза" и други, които по разни причини досега са били далеч от тази тема, но имат предразположение да се приобщят към нас и към всички, които обичат животните.
цитирай
16. yuliya2006 - САНДЕ, ЧЕТА ТЕ И ВСЕ СИ МИСЛЯ. . . ЗА ...
21.05.2013 21:27
САНДЕ, ЧЕТА ТЕ И ВСЕ СИ МИСЛЯ...ЗА ТОВА ЧЕ ТАКИВА РАЗКАЗИ ОТ ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ УЧАТ В УЧИЛИЩАТА...ТЕ КАЗВАТ МНОГО, ТЕ СА ПРЕКРАСЕН УРОК !

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
17. megg - Да се огледаш в едни ликуващи очи,
21.05.2013 21:34
преливащи от обич - много е хубаво, много! Светът на животните и на хората, където всички сме проявление на живота - какъвто си го направим и какъвто си го ценим.
Много хубав разказ за обич, преданост, избор!
Поздрав, Санде!
цитирай
18. sande - Поздрави, Джулия! Радва ме твоето внимание.
21.05.2013 21:56
yuliya2006 написа:
САНДЕ, ЧЕТА ТЕ И ВСЕ СИ МИСЛЯ...ЗА ТОВА ЧЕ ТАКИВА РАЗКАЗИ ОТ ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ УЧАТ В УЧИЛИЩАТА...ТЕ КАЗВАТ МНОГО, ТЕ СА ПРЕКРАСЕН УРОК !

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


***
да не се вземаме толкова насериозно, но по принцип напълно споделям мисълта ти, че децата в училище трябва да се научат да четат Книгата на живота.
цитирай
19. sande - Здравей,Мег!
21.05.2013 21:59
[Здравей, Мегquote=megg]преливащи от обич - много е хубаво, много! Светът на животните и на хората, където всички сме проявление на живота - какъвто си го направим и какъвто си го ценим.
Много хубав разказ за обич, преданост, избор!
Поздрав, Санде! [/quote]

***
Благодаря ти за нежните и верни думи.
цитирай
20. planinitenabulgaria - Кучетата имат специално отношение към мен!
21.05.2013 22:21
Цял живот имам срещи с кучета, гледам ги и на вилата си. Свикнал съм с кучетата и където и да съм ги срещал, те не са се държали никога агресивно с мен. Винаги имам по нещо за тях. Имах обаче две кучета, които останаха кучетата на моя живот - от хората се различаваха само по това, че не могат да говорят.
Когато съм срещал по планината вълци за да не излъчвам безпокойство си казвам, че те са като кучетата няма да ме нападнат. Но има разлика...
цитирай
21. sande - Поздрави, Коста!
22.05.2013 09:20
От собствен опит зная,че кучетата разпознават безпогрешно хората. Не се държат агресивно никога към онези, които ги обичат, даже и да не го показват, с думи или жест. Когато към тях приближава човек, който не ги обича, който ги мрази, презира, който го е страх, или е с психични отклонения или направо луд - кучетата стават неспокойни, усещат някаква заплаха срещу тях или собствениците ... Стават неспокойни, раздразнителни, или направо агресивни, в зависимост от степента на почувстваната опасност.

Кучетата на теб са ти писали 6! Ти си в привилегирования списък на Приятелите.

За разлика от хората, те не бъркат.
цитирай
22. mariniki - от животните...
22.05.2013 13:43
можем само да се научим на доброта, на истинска безкористна любов...
на търпение... на живот без злоба и злост... питам се понякога, защо Господ
е дарил нас хората да общуваме с думи... използваме този си дар
повече да се обиждаме... отколкото да се обичаме...
размисли ме, Санде... толкова сме грешни ние хората..
цитирай
23. sande - Здравей, Мариники!
22.05.2013 15:30
Споделям твоя коментар. Без да отиваме в крайности не може да не признаем , че коренът на злото в света е в хората. С извинение. Само войните да вземем за пример с милионни жертви. Какъв абсурд е всичко! Парите - всичко се върти около тях. Говорим за обич, но къде е? Безкористност, всеотдайност, преданост... Думи, думи ...

Поздрави, Поетесо!
цитирай
24. sande - Поздрави, нежна Поетесо!
03.12.2014 17:53
[quote=hloris]"Прочетох разказчето за Пако,и мога да ти кажа,че ние имаме много какво да учим от тях,кучетата.Това ти казвам аз,една лудо запалена кучкарка,която си има един страхотен бодигард в лицето на едно бившо полицейско куче Мечо,което е неотлъчно до мен,когато излизам да пазарувам,толкова любов,преданост,и загриженост аз не съм виждала от хората напоследък..

***

И друг път съм споделял, че ние хората сме склонни да опростяваме нещата, да подценяваме животните. И забравяме, че животните са част от един по-голям свят, заедно с цялата жива и нежива природа / а има ли въобще нежива природа?/, в който всички сме свързани по различни начини и в който трябва да живеем в мир, разбирателство и хармония.
цитирай
25. romanticgirl25 - Прекрасна история
27.05.2017 14:24
Която показва че кучетата много ни обичат. И си уникален баща щом наричаш сина аи главният! Много сладки кучета! Жив да си!
цитирай
26. sande - Пако го смята за Главния ...
03.12.2017 10:44
romanticgirl25 написа:
Която показва че кучетата много ни обичат. И си уникален баща щом наричаш сина аи главният! Много сладки кучета! Жив да си!


***
Пако, а и въобще кучетата, а се ориентират отлично кой кой е имат отлична субординация, всичко е рангирано в йерархия прецизно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1704761
Постинги: 181
Коментари: 5690
Гласове: 10750
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930