Прочетен: 15745 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2011 05:20
ТЕНДЖЕРЕТО БЕГЛЕЦ
На Д.
На съседа Генчо му избяга тенджерето с обяда. Наистина. Той ми го каза. Като ме видя на двора, дойде до оградата, явно притеснен, и вика:
- Санде, изчезвало ли ти е нещо в последно време?
- Да, бе. Точно мислех да ти се оплача: изчезна ми едно черничево буренце, 30-литрово, бях го оставил тука, под ореха да се закисва. Наканил се бях да прелея в него гроздовата ракия от новата реколта, а ето виж - буренцето отлетя в неизвестна посока ... А бе, все едно крилца му поникнаха. А, в същия ден и теслата ми изчезна, и тя излетя нанякъде.
- Брех, майка му стара! – плесна с ръце Генчо – Какво става тука? ... Да не е някой от строителите на съседната къща? ... Там има едни циганета – хамалета, да не са те ?!
- Не ми се вярва. – казвам – Защо му е на циганина празно буре, да беше пълно – да. А то празно буре... А за теслата пък въобще не мисля, че циганин може да бъде съблазнен от тесла, както и от мотика, кирка, лопата... Нали се работи с тях ...Циганинът бяга като дявол от тамян от подобни “пособия”.
- А пък на мен днес ми изчезна малкото емайлирано тендежере, с което си подгряваме храната. Вчера Стефания сготви за обяд зрял боб с македонска наденица, с мерудии, както му е реда... Обядвахме и си оставихме и за днес, само да го притоплиме, да го подгрееме. Знаеш, да не къкри постоянно тенджерето... Но не му било писано, замина обяда в неизвестна посока, заедно с тенджерето ...
- Виж ти какво произшествие ... Вие потърсихте ли добре тенджерето, да не сте го бутнали някъде в някой долап? – питам аз озадачения Генчо.
- Как? Обърнахме къщата, гледахме във фурната, в хладилника, в шкафовете ... Даже в банята претърсихме, няма го и няма го ... – гледа ме безпомощно съседа. – И по двора даже търсихме да не го е отмъкнало кучето...Знаеш ли какво ме безпокои най-много: кой може така да ти влезе в къщата? ... Днес – тенджерето с обяда, а утре ще изчезне печката, хладилника ... Абе, ще ни оставят на гола поляна! ... Ей, озверя този народ!
- Ай, да му се не види! – чудя се и аз. – Каква е тази наглост, по цял ден сте си у дома, куче имате ... Чудна работа не, ами много чудна!..
Гадаем и двамата, опитваме се да разгадаем загадката. “Да не е шега на приятели?” ... “Не, не е, нямам такива шегобийци”... – казва Генчо.
Казвам, че дяволът понякога е скрит в малките работи: нещо изглежда абсолютно абсурдно и невероятно, пък накрая се оказва проста работа, случайност.
И за да разведря поне малко моят приятел Генчо, разказвам му случката с друг един мой приятел – Сашо Велков, рейнджър в Камбоджа. Тръгва моят адаш със свой колега от Мисията на далечно патрулно пътешествие някъде из джунглите на тази далечна страна. Изминават повече от двеста километра и спират за малко на една полянка да се разтъпчат. И тогава Сашо Велков вижда на тревата плик и писмо. Писмото е до него и е от ... жена му Искра.
Сашо гледа вцепенен писмото. Да, от жена му е. Нейният почерк, а и съдържанието е за него: “Здравей, скъпи Саше! Как си, миличък, броиш ли дните до завръщането в България? Ние всички сме добре и те очакваме. Децата ходят на училище, майка също е добре.” И т.н.
Чудното и невероятното е,че Сашо Велков никога не е идвал преди това тук.
Почва да се щипе.”Истина ли е това? Халюцинация ли е това? Полудявам ли?” - пита се с невярващи очи.
Какво се оказва накрая?
Предишният ден негов колега и съсед по легло е минал от тук. Рано сутринта в бързината е грабнал от шкафчето на Сашо вестниците, а с тях и писмото от жена му. Тук, на тази полянка са спряли за тоалетна. И така писмото е изхвърчало там, където най-малко може да го очакваш.
- Да а а а, ясна е станала загадката в Камбоджа, а ние сме у дома си и не можем да раберем къде избяга тенджерето с обяда, черничовото буре за ракия и теслата! – заключава Генчо дълбокомислено.
В този момент ми се обади по телефона моя позната. Сподели панкьосана, че в “Кауфланд” я обрали. От чантата неизвестни крадци измъкнали 600 лева и документите – лична карта, шофьорска книжка, карта за банкомат / а нищо чудно вътре в някое тефтерче да е и номера на пинкода/ и други лични вещи, които могат да се намерят в една женска чанта. Отговорих и: “Да сме живи и здрави, пък другото се оправя.”
Като казах на Генчо за произшествието, той възкликна с горчиви ирония в гласа:
- А а а а, ето виждаш ли, имало и по-зле пострадали от нас!
***
Тази история, драги ми читателю, завършва с хепиенд за Генчо.
По едно време се обади жена му Стефания.
- Генчо о о о, идвай си за обяд. Дойде си тенджерето с боба, намери се.
Оказа се, че напразно сме нарочили въпросното тендежере за беглец. Пък то си стояло мирно и кротко от външнта страна, на перваза на кухненския прозорец. Стефания вчера, пресипвайки боба от голямото тенджере в малкото, го оставила на това място да се охлади. Отгоре му хвърлила стар пешкир, който създал камуфлажа. Преди да го пъхне в хладилника.И после го забравила.
Макар, че всичко е ясно от само себе си, аз не мога да не ви предупредя: Внимавайте много като ходите за празнични покупки в разните Били, Кауфланди, Хитове и др., защото крадците вече ви очакват – хитри, нагли, нахъсени. Въпросът е кой – кого! Иначе – празно тенджере.
Бурето и теслата? Тесла. Теслица.
У дома се случи следното :купих си яйца ......и избягаха, но след време ги открих.....
вместо да влязат в хладилника....влезли в пералнята...
Случват се и такива неща приятелю!
Хубава вечер, светла и усмихната!:)))
Какво ли не се случва и къде ли не откриваме понякога
" избягалите " ни неща ... Спомни ми подобен случай .
Много свежо ,забавно и интересно .
Хубава вечер !
У дома се случи следното :купих си яйца ......и избягаха, но след време ги открих.....
вместо да влязат в хладилника....влезли в пералнята...
Случват се и такива неща приятелю!
Хубава вечер, светла и усмихната!:)))
***
Има изненади и чудеса приятни, но има и не особено приятни, даже гафове.
Понеже сега е сезонът, когато по селата колят прасетата, случва се тук-там гуцката да избяга, да офейка. А пък наскоро един касапин бе забил ножа вместо в гърлото на прасето, в коляното си. За малко сам да се заколи.
Какво ли не се случва и къде ли не откриваме понякога
" избягалите " ни неща ... Спомни ми подобен случай .
Много свежо ,забавно и интересно .
Хубава вечер !
***
Хубава вечер и приятен неделен ден!
Забавно ми беше. А, ти Санде продължавай да разказваш!!
10.12.2011 20:44
Забавно ми беше. А, ти Санде продължавай да разказваш!!
***
А дребните апаши обикалят около нас, нвъртат се във и около супермаркетите, гледат да направиш една погрешна стъпка, едно разсейване за минутка, и си пребаран. И какво следва?... Празно тенджере.
И усмивки, разбира се. Но е важното кой се смее последен. Нали?
Благодаря за вниманието.
***
И усмивки.
10.12.2011 23:14
и тайничко се е подхилвало каква суетня е създало-
и на мен ми се е случвало да търся някое скрило се
"тенджере",а то да е пред очите ми-добра суматоха е създало-
поне се посмях от сърце:)))
***
Може и сълзи, но от смях.
Хубав ден!
и тайничко се е подхилвало каква суетня е създало-
и на мен ми се е случвало да търся някое скрило се
"тенджере",а то да е пред очите ми-добра суматоха е създало-
поне се посмях от сърце:)))
***
Така е. Едва ли има човек, на който да не са се случвали подобни неща. Класическият номер е с очилата -когато ги търсиш навсякъде, а те ти на носа.
***
Радвам се, че си харесал веселото разказче за тенджерето - беглец.
***
Приятно ми е, че си харесал веселия разказ.
Поздрави на Перник и на коравите перничани!
Наскоро прочетох, че пернишките крадци били толкова корави, че като обират къща, крадат и доберманите-пазачи.
***
Радвам се на посещението и на смеха ти. Да не те напуска никога доброто настроение.
При теб, както и при него има толкова много нюанси в само една дума, в зависимост от това как е казана и къде е ударението.
Хареса ми и това, че героите ти са по Радичковски изтипосани:))).
Съжалявам за твоята позната. Дано има способността да се възхити на чудото, а то да й се случи - от сърце й го пожелавам.
А иначе, както казва Й.Радичков, парите нямат стойност. Парте ги ценят хората, заради глупостта си да бъдат горди и независими.
Радвам се на намереното тенджере:))).
За Сашо Велков какво да ти кажа?
Спомням си участници в тази мисия с изранени колене, които не можеха да зарастнат дълго време, заради климата там, но получени на едни места, които ние тук нямаме законно ...
С този разказ ме върна и в едно време от преди 30-ина години, когато и на нас ни изчезнаха едни бутилки с червено съдържание.
Мистерия ти казвам:)))).
Всички буркани и бурканчЕта си стоят мирно и кротко по рафтовете в мазето, в очакване да им дойде времето и да бъдат отворени и излапани, а бутилките - нъц, нЕма ги.
Много бяха - сироп от малини и вишни - всичките с онзи примамлив червен цвят на виното:)))).
Какво ли е било изражението на "намерилите" ги, а:)))?
Поздрави, скъпи ми приятелю!
Хубав ден и много настроение!
П.П. Белким се намери и твоето черничево буренце, а и теслата :)))
Такива ми ти истории, Санде!
11.12.2011 13:26
Не искам само да го е срам от моите писания.
Моята позната влезе в разказа без да ме пита. Тя, като благородна душичка и много състрадателна, влезе за да окуражи бедния Генчо, който имаше опасност не само да остане гладен този ден, ами и направо да се поболее за пустото му избягало тенджере с боб.
А тази чувствителна жена ще бъде възнаградена. Или компенсирана.
Няма да съжаляваме за минали работи.
А моето мило буренце аз съм го прежалил. Само да е живо и здраво. Нека радва други хора.
А теслата - да попадне в ръката на майстор.
Поздрави!
Тесла - беглец!
Може и съседа да отиде за хляб и хляба да се върне , а него да го няма и ден днешен... отишъл да проучи по - други пазари!
Хареса ми разказа ! Много!
Преди десетина дни след работа ходих на пазар в един голям магазин. Купих едни пантофи, сирене, мляко и един пакет замразена царевица. Прибрах се, разпределих ги по местата, преоблякох се и преди да започна да приготвям вечерята, рекох да надена новите пантофки. Не ги намерих върху шкафа, където си мислех, че съм ги оставила, и реших, че котаракът ги е завлякъл някъде. Като стигнах до салатата, потърсих царевицата и що да видя - няма я във фризера. Потърсих сиренето, и него го нямаше в хладилника. В това време мъжът ми се прибра и попита що ще тази царевица в шкафа с пантофите и така цялата история лъсна. Хубаво ги бях подредила: царевицата при обувките, сиренето във фризера, а пантофите... в хладилника :))) И трите ги нямаше едновременно! Обаче ми стана кеф, че не съм само аз :)
Поздрави, приятелю! Развесели ме :)
Благодаря ти.
Наистина този разказ може да се пренапише от всеки един от вас. И всеки да сложи вътре собствените си чудеса.
Поздрави!
11.12.2011 21:09
Преди десетина дни след работа ходих на пазар в един голям магазин. Купих едни пантофи, сирене, мляко и един пакет замразена царевица. Прибрах се, разпределих ги по местата, преоблякох се и преди да започна да приготвям вечерята, рекох да надена новите пантофки. Не ги намерих върху шкафа, където си мислех, че съм ги оставила, и реших, че котаракът ги е завлякъл някъде. Като стигнах до салатата, потърсих царевицата и що да видя - няма я във фризера. Потърсих сиренето, и него го нямаше в хладилника. В това време мъжът ми се прибра и попита що ще тази царевица в шкафа с пантофите и така цялата история лъсна. Хубаво ги бях подредила: царевицата при обувките, сиренето във фризера, а пантофите... в хладилника :))) И трите ги нямаше едновременно! Обаче ми стана кеф, че не съм само аз :)
Поздрави, приятелю! Развесели ме :)
***
И даже ежедневни.
Развесели ме с твоите преживелици.
За добро или лошо.Нещата от живота. Животът в "прекрасния и гневен свят", както казва Андрей Платонов.
Магиите на живота.
Важното е да няма човешки жертви. Буретата да си хвърчат. Както и тенджеретата.
14.12.2011 12:46
Б.
14.12.2011 20:59
Както казват: Голяма е Русия, а няма накъде да се отстъпва.
Б.
***
Пловдив гостува на Пастух!
Пастух поздравява Пловдив!
Права си, тук има подтекст и някакво важно послание.
Но какво ли е?
"Ако не хванеш пътя, ние го хващаме без теб!"
Въпросът е: кой път?!
