Прочетен: 20215 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2014 22:01
Кучето дойде откъм шосето Невестино - Бобошево. От там идват изпъдените от стопаните им кучета. Току-що бяхме приключили с уреждането на ново местожителство на Найден, ето ти ново куче. Обикаля около телената ограда на къщата ни в Пастух по цял ден, заляга във високите треви, слага се и се промъква като нелегален. Опитах се да го прогоня, като замахнах с камък покрай него, то отстъпи бързо и като се обърнах след минута, непознатият пришълец ме гледаше умолително и настойчиво. Отново извиках: “марш от тук”, кучето се сви, легна и започна да пълзи. Имаше мършав, отчаян и унизителен вид.
Оставих го на мира и се прибрах.
На другият ден, както се досещате, кучето бе пак там. През деня се появяваше на различни места около оградата, в зависимост от това къде аз се задържах повече. Гледаше ме с такава надежда и упование, все едно, че бях най-важния човек на света. Ако не и единственият.
Томето, дребно на ръст, черно куче на съседката Снежана, което вече се бе преселило при нас /двудомно куче – има и такива кучета/, лаеше яростно натрапника.
Смилих се и му хвърлих резен хляб - изяде го светкавично, просто го глътна без да дъвче. Хвърлих му втори резен – и него глътна по същия начин, с поглед безумен и трескав. Излишно е да ви казвам, че това се случи под осъдителния поглед на Томето.
Това реши всичко: нищо вече не бе в състояние да отмести непознатия пес. Все едно си каза: “умирам, но оставам тук!”
На третия ден го пуснах вътре. Оказа се кучка, две-три годишна. Красива, с мека, кафява, тип лисича козина. И при това – “не сама”. Жените установиха това бързо. Възможно е този факт да е и причината за “освобождаването” й от длъжност – близката поява на потомство.
И така заживя Тета при нас. Новото й име го измислих аз – “Тета” от “тетка” на местния диалект, “леля”. Мислех си,че името може по някакъв начин да я пази: фамилиарно звучи някак си – “тетка иде”, “тетка дойде”, “това е тетка”... А и си мисля наивно, като имам пред вид грубичките местни нрави, че все нещо ще те възпре да вдигнеш ръка срещу “тетка си”.
Томето бързо се примири с новата съквартирантка, даже двамата бързо се сприятелиха, намериха “общ език”, но той макар и значително по-дребен, го даваше малко шеф. Няма как – староседелец!
Повече от седмица Тета ядеше с вълчи апетит, после постепенно се успокои и започна да се храни бавно, а след време – даже с аристократична изисканост, включително и оставяйки част от храната.
А и външно се промени, освен че заглади косъма, вече стъпваше уверено, с възстановено достойнство и даже с достолепие.
Дойде и очакваният ден да стане майка. Подготвено и бе в сайванта закътано леговище, меко и удобно. Но Тета очевидно не мислеше като нас. Изведнъж изчезна. Обиколихме всички възможни места в къщата и около нея. Никаква следа. Като че потъна в земята. Не се отзоваваше и на вербални призиви. Доверие – никому.
Зачакахме при копанката с храна и вода.
И ето я, на втория ден се появи – гладна, жадна. Проследих я по обратния път към съседните обезлюдени къщи. И пак изненада – в последния момент я изтървах, изгуби се от погледа ми отведнъж. И нито звук. Напразно обикалях около сайвантите, разни изоставени пристройки...
На третия ден се повтори упражнението – вече с успех. Кученцата, шест, се оказаха на толкова закътано място, в дупката на стара, изоставена външна тоалетна, че не може да ти мине през акъла. Тета намерила това място за най-сигурно и недостъпно. С непогрешимия инстинкт на експерт в тази област.
Пренесохме мъничетата на по-рано подготвеното място в къщата и Тета прие това без съпротива.
Както в приказките: и си заживяли всички щастливо ...
Но! Където има хора - никога не вярвайте на приказки. Приказките са при приказките.
А при хората е друго.
Сега Тета е в Банкя - квартал "Вердикал".
За кученцата й трябва да се напише нов разказ.
Едно от кученцата - Радул, остана в селото, в съседство, а останалите пет ... историята е тъжна.
И страшна! Най-вероятно.
Но сега не ми се говори за това.
ЧОЧО ПОПЙОРДАНОВ В СКОПИЕ
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ВЪРЗАН ПАКО - МИРНО ...
След повече от седем месеца
ЗЛАТКА КОЛЕВА: Работохолиците се нуждаят...
27.02.2011 17:02
... много заети. Трябва да ги примамиме някак си. Хубави хора, ама, заети!
27.02.2011 17:32
... жестокият и безмилостен, груб човек, изгоненият от Рая злобар...
Или нещастник...
Само дето след хепиенда си притурил и епилог, който свети сигнално червено...Цялата недоизказаност е почти дешифрирана с тревожното продължение...Такъв е животът:(
27.02.2011 17:53
Само дето след хепиенда си притурил и епилог, който свети сигнално червено...Цялата недоизказаност е почти дешифрирана с тревожното продължение...Такъв е животът:(
Не искам да има епилог. Първата част бе действително приказка.
27.02.2011 17:57
За съжаление името помага донякъде, но само донякъде ...
Очаквам с интерес разказа ти, за кученцата й.
То, Приятелю, кучешкия живот,
не ще да е по тъжен от..
човешкия.. понякога...
Поздрави Разказвачо !!!!
Права си. Като че ли този инстикт за продължение на рода е по-силен при кучетата.
Закон на природата. Но, Човекът е хитро същество - иска му се да избяга от законите на природата.
Очаквам с интерес разказа ти, за кученцата й.
То, Приятелю, кучешкия живот,
не ще да е по тъжен от..
човешкия.. понякога...
Поздрави Разказвачо !!!!
Аз обичам веселите и жизнерадостни истории. И за животните , и за хората!
Но ще видим. Иска ми се да напиша един разказ срещу хората, срещу човека, който да се казва: Не чети този разказ!
И да завършва с изречението:
Нали ви предупредих! Защо го прочетохте? ...
Много хубава тая Тетка, бе! Как да не те осинови? Те така правят кучетата - осиновяват те и те спасяват. Пък ти си мислиш, че ти тях спасяваш. Но не е така! За коматче хляб кучето те учи да бъдеш човек.
А бебоците са като играчки :)
Много хубава тая Тетка, бе! Как да не те осинови? Те така правят кучетата - осиновяват те и те спасяват. Пък ти си мислиш, че ти тях спасяваш. Но не е така! За коматче хляб кучето те учи да бъдеш човек.
А бебоците са като играчки :)
Кучето учи всеки да бъде човек и да не забравя, че той е номер едно.
Каква полза от стореното добро, щом в края на краищата пак ще ги изоставиш?
Ако напишеш за съдбата на малките кученца, няма да прочета.
Предупреждението ти ме плаши и се досещам...
По-хуманно е да се унищожават безболезнено. Тук, в Калифорния, така правят: ако едно куче не се осинови в определен срок, "приспиват" го и край на мъките.
Достойната смърт е за предпочитане пред една агония...
И за човека е така.
Добър си, Санде.
И ще има да страдаш...
Много хубава тая Тетка, бе! Как да не те осинови? Те така правят кучетата - осиновяват те и те спасяват. Пък ти си мислиш, че ти тях спасяваш. Но не е така! За коматче хляб кучето те учи да бъдеш човек.
А бебоците са като играчки :)
Ето, за втори път раждаш крилата фраза:Не ние, кучетата нас ни осиновяват!
Е, немам думи.
28.02.2011 08:33
Каква полза от стореното добро, щом в края на краищата пак ще ги изоставиш?
Ако напишеш за съдбата на малките кученца, няма да прочета.
Предупреждението ти ме плаши и се досещам...
По-хуманно е да се унищожават безболезнено. Тук, в Калифорния, така правят: ако едно куче не се осинови в определен срок, "приспиват" го и край на мъките.
Достойната смърт е за предпочитане пред една агония...
И за човека е така.
Добър си, Санде.
И ще има да страдаш...
Американците са хора практични и прагматични. Направили са си строга държава.
Право или криво, но на всяко нещо са намерили решението.
Но, мила, объръни внимание: аз не участвам в дебат за изоставените кучета. Макар, че имам мнение. Не е трудно да се реши този въпрос. Той е много по-лесен от този напричер за циганите. И не непременно да "приспиваме" хуманно кучетата, като американците.
Интересуваме Човека, отношението на този Бог към живата природа, към животните, към кучето като феномен. Интересуваме милостта му. Благородството му. Душата му. Човечността му. Отговорноста му.
Питам се защо е безмилостен? Защо е жесток? Защо е безчувствен? Защо?
Поздрави!
Добро утро. Когато дойде. Защото при теб зная, че сега е нощ.
Поздрави за добрината, която носиш в себе си!
Дългата ми медицинска практика ме сблъска с образци на човешка жестокост към себеподобните, акцентирам - в мирно време, какво ли е тогава към животните?! Жестокостта човешка е осъзната, няма инстинктивна жестокост, в която обвиняват хищниците. Те просто убиват, за да се нахранят и никога в повече от това, което им трябва.
Жестокостта е най-ирационално изразеното безсилие на духа...
28.02.2011 10:50
Поздрави за добрината, която носиш в себе си!
Благодаря ти, ckarlet, че прочете разказчето за Тета.
А за останалите 5 кученца - сладуранковски - предполагам, че са заминали в кашон по река Струма за слънчевото Беломорие. Там е топло.
Да се хвърлят малките в реката - по селата около река Струма, това е нещо обичайно. Това е горчивата истина. "Животът - тежък, скучен, озъбено свирепо куче." Интересното е, че така постъпват даже хора, които обичат кучета и имат едно-две, та и три. Но - милост няма.
28.02.2011 10:54
Дългата ми медицинска практика ме сблъска с образци на човешка жестокост към себеподобните, акцентирам - в мирно време, какво ли е тогава към животните?! Жестокостта човешка е осъзната, няма инстинктивна жестокост, в която обвиняват хищниците. Те просто убиват, за да се нахранят и никога в повече от това, което им трябва.
Жестокостта е най-ирационално изразеното безсилие на духа...
В потвърждение, погледни какво съм написал на Скарлет.
Поздрави!
пак разкажи?
Поздрави!
пак разкажи?
Поздрави!
Поздрави и най-добри пожелания!
Чу
28.02.2011 14:52
Чу
Трилъри не ми се пишат. Но може би се налага.
Поздрави, Валери от мен и останалите читатели в Библиотеката в Пастух!
Честита баба Марта!
Старото поверие гласи, че тя носи здраве, щастие, обич и късмет!
А аз го пожелавам от сърце!
http://i252.photobucket.com/albums/hh22/petiofi1/c2.jpg
Честита баба Марта!
Здраве, щастие, обич и късмет - както е в поверието!
Много силно впечатление ми направи едно изречение, затова ще го цитирам:
"Където има хора - никога не вярвайте на приказки. Приказките са при ... приказките." (а не при хората - допълвам...)
Приятно ми беше, Санде. Твоите разкази излъчват уют и доброта. Поздрави за 1 март!
01.03.2011 13:19
Много силно впечатление ми направи едно изречение, затова ще го цитирам:
"Където има хора - никога не вярвайте на приказки. Приказките са при ... приказките." (а не при хората - допълвам...)
Приятно ми беше, Санде. Твоите разкази излъчват уют и доброта. Поздрави за 1 март!
Леки и приятни разказчета, за кучетата, които сме имали в последните двасет и нещо години. Както и за кучета на наши приятели и познати.
Но по този, постлан с добри намерения път, се натъкнах на човешката грубост и незачитане на кучето като божие създание и негов спътник и другар, сблъсках се и с невероятна жестокост, проявявана от Н.В. Човека. И няма как да се отмине това. Иначе си пеем приспивни песни.
Хубава вечер ти желая!
01.03.2011 23:40
Много хубава тая Тетка, бе! Как да не те осинови? Те така правят кучетата - осиновяват те и те спасяват. Пък ти си мислиш, че ти тях спасяваш. Но не е така! За коматче хляб кучето те учи да бъдеш човек.
А бебоците са като играчки :)
Ето, за втори път раждаш крилата фраза:Не ние, кучетата нас ни осиновяват!
Е, немам думи.
Честита Баба Марта, приятелю! Пожелавам ти здраве, обич и цял Пастух късмет :)))
Я виж кой още те поздравява: http://www.youtube.com/watch?v=N7IZmRnAo6s&feature=related :)
02.03.2011 01:29
Хубава вечер ти желая!
... "Ако можеха да говорят".
Благодаря за хубавите думи.
29.03.2011 08:30
Много хубава тая Тетка, бе! Как да не те осинови? Те така правят кучетата - осиновяват те и те спасяват. Пък ти си мислиш, че ти тях спасяваш. Но не е така! За коматче хляб кучето те учи да бъдеш човек.
А бебоците са като играчки :)
Ето, за втори път раждаш крилата фраза:Не ние, кучетата нас ни осиновяват!
Е, немам думи.
Честита Баба Марта, приятелю! Пожелавам ти здраве, обич и цял Пастух късмет :)))
Я виж кой още те поздравява: http://www.youtube.com/watch?v=N7IZmRnAo6s&feature=related :)