ЧУДО ЛИ Е, ТИ КАЖИ ?

                               На Димитричка

       Вратата се отваря и от кабинета на един от зам.министрите на македонското външно министерство излизат двама души. Гостът е на около 60 години, нисичък на  ръст, и дали поради тази причина,или по друга, но ходи някак си изпъчено, наперено, стъпва така да се каже с апломб, като че иска да покаже колко е той  важен.

   Придружава го млад служител от Протокола, облечен също официално, с костюм, вратовръзка, лъснати обувки.

    В сградата няма асансьор и двамата се насочват към стълбището. Ненаправил и една крачка  след първото стъпало, гостът изведнъж  полита неочаквано напред, строполва се като подкосен   и започва да се търкаля  като  изпусната футболна топка надолу:  изхвърчава луксозна папка изпод мишницата му, разпиляват се листи, а  тялото му се спира да се търкаля чак на площадката между етажите. Лицето му е окървавено, сгърчено от болка. Опитва се да  се изправи, но целият потръпва в конвулсия. Момчето се хвърля напред, опитва са да го повдигне, да му помогне да се изправи, но гостът  само охка безпомощно.

    - Господине, какво  стана,  господине? ... Чакайте да ви помогна ... ето, опрете се на ръката ми ... чакайте ...ах ... какво стана ... как така ... -  говори объркано  момчето от Протокола.

    В това време се появяват служители и служителки от съседните кабинети и суматохата става пълна.

    - Какво стана, какво стана? – надвикват се.

    - Бързо  извикайте Бърза помощ! ... Може да е инфаркт .... инсулт ... – гадаят.

    - От къде е гостот? – питат други.

    - От Бугария ... Имаше состанок кай зам. министерот Стояновски ...- отговаря момчето от Протокола.

    - Донесете вода! ...Вода донесете ...Дайте да го изправим да седне ... Не го пипайте ... Нека дойде докторот .. – чуват се най-различни предложения.

    В това време се чува воят на сирената на Бърза помощ.

 ***

    И какво стана понататък? – ще попитате вие.

    Ами, нищо - ще кажа аз.- Както се казва в подобни случаи: ами, събудих се.

    Ха-ха! Събудих се в леглото си. Сънувал съм.

    Тук, когато разказвам случката, моите приятели започват да се смеят неудържимо, а колежката Ценка  Малева казва: “Ти ли ме бутна или сама паднах!”

    Работата, обаче,  съвсем не е до шеги и даже е доста сериозна. Това ще ви кажа.

    Ето за какво става дума:

    През  2006 година ми се появи сериозен здравословен проблем. Ни в клин, ни в ръкав, съвсем неочаквано / и незаслужено! – ще добавя./ ми се схвана кръста. Като оставим настрана въпроса, че кръстът е особено важен за мъжете, промени  ми се походката, стойката и даже поведението като цяло. Започнаха  да ми изтръпват краката. Болка няма, но не си чувствах краката, появявиха се в начало нещо като мравки по тях.. Промяната първа забеляза жена ми.

    - Защо ходиш прегърбен? ... Какво става? ... Я се изправи, какво си се подгърбил като старец!

    Освен променената “визия”, така да се каже,  разбрах, че съществува реална опасност да се пребия, особено зимата – по заледените тротоари и улици. А най-много когато слизам по различните стълбища. Тази опасност започнах да сънувам. Вече го описах в кошмарния си сън.

    И така цялата 2006 година. Стисках зъби, преструвах се на читав и чаках годишната отпуска през август за да потърся медицинска помощ.

    Тук ще ви призная, че съм недоверчив към всякакви лекарства, а и към лекарите. Откровено казано, даже вярвам в чудеса, но не и в разните му болници и чудодейни лекарства.

    Затова решихме преди да се предам на лекарите, да отидем с жена ми  на море. Първо, да видим как ще ми подействат морската вода, морското слънце и морския пясък.Надежда някаква, наивна. А си и казахме утешително: “Може би това ни е и последното море!”

    Резултатът, обаче, бе катастрофален. Морските бани се оказаха напълно неподходящи и противопоказни. Кръстът се затегна още повече, а краката ми се сковаха допълнително. Разходката от “Трифон Зарезан”  на “Златните пясъци” до “Морското казино” в края  на морската плажна ивица я вземах на три-четири почивки. А в някои случаи се отказвах още след първите  сто метра от ведомствената вила.

    Прикованият към леглото! Не е никак радостна тази переспектива, нали?

    Веднага след завръщането в София  посетих Неврологичното отделение на Висшия военно-медицински институт.

    Направиха ми лабораторни изследвания. Докторът  дълго и внимателно се вглеждаше в написаното, поглеждаше ме, питаше откога, как се е развивало заболяването, бърчеше чело.Накрая каза колебливо:

    - Най-вероятно имате  прищипване на нерв. От там идва всичко.... Но  за да бъдем напълно сигурни, трябва да ви се направи ядрено-магнитен резонанс. Да видим къде е прищипването. И какво трябва да се направи... Не е проста работа.И тогава ще видим: операция ли, медикаментозно ли лечение, ... едва тогава ще се види.Следващата седмица може да направим  изследването.

    А отпуската свършваше.

    И така заминах за Скопие.  Остана да се види кога да стане този специален преглед.

    Между другото си помислих: Този ядреномагнитен резонанс може да го направя и в македонската столица. Защо не? Колко му е! Хем няма да отсъствам от работа.

    И така  свърши годината. Малко преди Нова година почувствах, освен обичайните притеснения, и леко неразположение, нещо като настинка.

    За да прекъсна  задаващата се неприятна ангина, взех   превантивни мерки с  намиращите се в домашната аптека дежурни за екстрени ситуации лекарства:  аспирекс /американски аспирин/ и една добавка “вирус стоп”.Това имахме в момента, това взех. Три дни подред – по три пъти, сутрин обед и вечер по едно хапче.

    И процесът спря.

    Гърлото вече не ме болеше, неприятната хрема спря.

    И!

    О, чудо!

    Болката в кръста изчезна, тръпненето в краката изчезна. Сякаш никога не го е имало.

    Изправих се. Здрав. Прав.Все едно, че кошмарния сън е бил наистина сън.

    Чувствах се като новороден.

    Изправен, уверен, подмладен с десетина години.Най-малко. Подскочих като младо момче. У-ха. Клекнах. У-ха! Отново подскочих. Заситних ръченица. У-ха!

    Не вярвах на себе си.Истина ли е всичко това? Къде отиде скованият кръст, къде избягаха мравките в краката? Къде отиде кошмарния сън с търкалянето по стълбите в македонското МВнР, окървавен и жалък? Къде избяга зловещия  и застрашителен ядрено-магнитен  резонанс?

    Като разказвах на приятели историята, те се присмиваха скептично: “Излекувал си се, защото никога не си  бил болен.”

    Докторите, на които разказвах случката мълчаха озадачени. “Всичко е възможно, макар и невероятно. Тези наивни “лекарства” всъщност са освободили по някакав чуден начин прищипнатия нерв. И това е възможно. Макар и  рядко случващо се. Щастливец си. Пази те някой, силен ти е ангела-пазител” – шегуваха се.А спомената вече колежка Ценка Малева ме потупа по рамото,ухилена до ушите: "Браво бе,най-после се намери човек да открие универсален лек срещу всякакви болежки: аспирин! Ти си за нобелова награда!"

    От този ден и кошмарния сън спря. Отиде си.

       Както се казва в такива случаи в приказките: “За вас лъжа, за мен – истина!”

    От този чуден ден изминаха шест години, но споменът за това чудо продължава да тича по петите ми. Животът, това чудо, понякога ни подлага на неочаквани и незаслужени изпитания, понякога съдбата е жестока и несправедлива,върви и мачка пред себе си като побесняла и неразумна стихия, но ето и такъв миг, когато небесата сякаш се отварят сияйно и милостива ръка се протяга над нас, за да ни погали, да ни помилва.

    Не е ли така? Чудо е. И колко прекрасно е всичко това!

  ***               
Иван Мърквичка Ръченица  / не оригинал/
Владимир Высоцкий Утренняя гимнастика

http://www.youtube.com/watch?v=GVWkrzWTDV0&feature=related

Владимир Высоцкий На Большом Каретном

http://www.youtube.com/watch?v=snh5EPtTUZw

 

 

... и "На Большом Каретном"!

С пожелание да сме живи и здрави и да вярваме, че има и чудеса!

Благодаря, Санде, за прекрасния разказ и и за вечния , незабравим Висоцки !
Сърдечни поздрави! Хубав ден --топъл и уютен!:)))

всекиму, който има нужда - такова чудо!

Защото сигурно не са малко онези, които се надяват на чудо. А както се вижда чудото не е невъзможно. Има го, някъде е около нас.

Поздрави!

Радвам се, че между първите прочете новия ми разказ. Още повече ми е приятно, че не съм те разочаровал.

Добре е, че чудеса се случват. Макар и не толкова често. А пък и ако се случват често, няма да са чудеса.

Но пожелавам искрено на всеки, който има проблем или страдание, освен всичко, да вярва и в чудесата. Лек има за всеки, който вярва, че има лек.

наистина стават чудеса , припомни ми една случка ,
която рядко разказвам , защото звучи невероятно ...
Та аз съм от тези , които винаги ще вярват в чудеса .
С удоволствие прочетох ... Благодаря и за поздрава
с любимия Висоцки .
Поздрави !

- Според скромните знания на един потомък, от род на знахари и билкари :))

- Появява се обикновено между 40-50 год. най-вече при мъжете ; в резултат на отслабване на кръстната мускулатура и стари травми. Морските ... най-вече бани са противопоказни. Налага се прилагане на загревающи лапи от съвсем прости и често срещащи се в природата продукти ... като, например чесън плюс растително масло ... счуква се и се капват няколко капки от растителното масло. Така изготвената констистенция трябва да е възможно по-гъста, като мармалад(шипки) ... но хайде да не досаждам и оспамвам темата ти - Защото народът ни го е казал - за всяка болка расте и съответната билка :)) !
- В тази връзка ме връщаш назад в спомените ми ... когато са ми възлагали от Комисията по лекарствените средства и Министерство на здравеопазването да извършвам проверки, относно лица упражняващи лечение неправомерно. Да знаеш колко родени таланти и събирана вековечна традиционна мъдрост бе унищожена по този начин ! - но нейсе !! ... основното, което следва да знаем, че правилна е формулата "Здрав(ият) дух, води до здраво тяло", а не както ни се внушава от класическата(официална) медицина "Здраво тяло - здрав дух!"
- Ювенал го е казал точно:"Mens sana in corpore sano - Здрав дух в здраво тяло". - Но виж какво нещо е Словото и как някои, могат с едното разместване местата на думите, да ни внушат нещо невярно ?!!

***
Радвам се, че прочете за това чудо, а се надявам, че някога ще разкажеш и за твоето чудо.

Гет, аз даже не знаех какво е това лумбаго, чувал съм само тази дума.

Но и постфактум не е лошо да науча нещо по въпроса.

Благодаря ти.

Поздрави!

Санде, как само разказваш - и живо, и увлекателно - за сериозното, за неочаквани изпитания по този свой начин - дяволито и с усмивка.
Поздравления и благодаря за поздрава! :)

Санде, отново една интересно разказана случка. И както е казала по - горе, Мег, въпреки болката с устойчивост и усмивка. Само в такива случаи се появява чудото!!
Благодаря за поздрава!!

Поздрави!!

***

Радвам се, че намина и прочете чудната история, а още повече, че ти е допаднала. Благодаря за вниманието!

***
Какво да ти кажа. Тук в Блога ние за едната добра дума се моткаме. А когато думата е казана от човек, на когото вярваш - това вече е наистина стимул.

Благодаря за посещението.

Каквото и да е.

До 8-ми клас бях ходещо кюфте с "букет" съпътстващи патогенни симптоми- стенокардия, лошо оросяване на крайниците, синузит и дори първи стадий на диабет.
Но ... в мен се влюби най-хубавото момиче не само в класа, но и в целия град - Исперих. И с мен стана чудо. Тогава се замислих кое предпочитам - да съм идеален според мен, но никой да не ми обръща внимание или да съм какъвто съм си и да ме харесват жените. Избрах второто и ... стана чудо - постепенно се превърнах от псевдо-сумист в строен момък.

Минаха години и сега малко се движа, което води до "схващания", както му казва народът. Лекувам се така - клякам. Да, клякам изправен гръбнак и ръце напред, с които съм се захванал в неподвижен предмет или за ръцете на помощник.
Резултатът е бърз и чудодеен.

И още нещо.
Миналата или по-миналата година България посети един 108-годишен индиец, който не се държеше "като пенсионер". :) Това беше онзи йога, който по време на Соца правеше представления в Цирка. Е, пак дойде и беше в чудесна форма.
Основния му съвет беше - спете по корем!

Е, логично е,че ако го послушаме, ще станем като него - възрастни, но не стари. Та нима това не е прекрасно?!

ПП Само да вметна, че учителят на йогата беше на 158 г., ако не греша,но във всеки случай повече от 150.

Пожелавам ти повече да не се сещаш за тези мъки!
Нещо от моя блог-рол:
Любе-Ясный сокол
http://www.youtube.com/watch?v=1otHMfUajI8
Б.

***

Болката може да се победи, а най-добре е сама да си отиде. По живо, по здраво.

Поздрави, Гери!

***
Старите да можеха, младите да знаеха.

Да се надявам така да ми мине и на мен кракът - днес яко се изтърсих, силно се надявам да е само изкълчване или разтегнато сухожилие.
Хубава вечер, Санде

Валя

Юнак /юначка/без рани не може.

***

Благодаря ти за тези пожелания и за хубавата песен.

Както казват в нашия край: Да бъдем крепки и непоправими!

Духа и вярата довеждат много премеждия до край добър и до Вяра-
Макар и чели сме за граховото зърно и планините...!
Та вярата ни прави прави чудесата !
Благодаря за поздрава и лека вечер!

Дай, Боже, всекиму такива чудеса! И весели хорА!

На върха на пръстите ми е да напиша "Браво! Хубав разказ!", но знам, че не е разказ, живот е. А в живота като те боли, хич не ти е до браво. Но пък животът ни учи на много неща. Както е рекъл един забележителен българин, "со кротце, со благо и со малко кьотек" :))) Сигурна съм, че на всички ни трябва по едно такова сдрусване, за да се стреснем и да се вкараме в релси.

Извън това, чудо казваш... Може, ама надали. По-скоро друго се е случило. От хремата си кихнал и нервът се е освободил. А ако е чудо, значи си го заслужил. Баба ми казваше, че чудеса се случват на добрите хора. Значи и ти си такъв :)

Мен ако питаш, избутай спомена, който те следва, в кьоравото кьоше и се радвай на живота. Поздрави, приятелю, и благодаря за Висоцки!

***
И аз това ще кажа:Лек има за този , който вярва, че има. Както и любов. Както и Бог!

***
Хубав ден ти пожелавам! Свети Валентин да те закриля!

много приятно както винаги.Изпитанията навярно ни ги изпраща Бог,инак как да оценим неговата сила ,пък и проверява ни вярата наверно

***
Благодаря ти за топлите думи. В студената зима топлата дума е като грейка.

Какво да ти пожелая в Деня на Свети Валентин?

Намисли си нещо. Пожелавам ти го! С гаранция и обратна разписка.

***
Може би нищо не е случайно.След отминалите опасности, болести, преживелици, ставаме по-силни.

Поздрави и най-добри пожелания за двата празника!

разказваш, Санде и по този начин караш читателя да съпреживява, както болежките така и чудото освободило те от тях!
Тук ще прикрепя една от любимите си фрази:
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."-A.A
С мое продължение: Първият начин прави хората понякога нещастни, а при втория те почти винаги са щастливи:)- В.Б

Бъди здрав и щастлив, Санде!

И на мен ми харесва много повече втората версия.

Бог има за този, който вярва, че го има. Който вярва, че няма - за него няма.

Любов има за този който вярва в любовта. За този, който не вярва, че има истинска любов, за него няма. А и любовта бяга от него.

Така и за чудесата. Който не вярва в чудото - и чудото не вярва в него. И ще му избяга.

че от бумаги едва ми се подава главата, но като приключа ще прочета. Така по вентилаторния метод не обичам да чета и затова не започвам. Усмихнат уикенд от мен!

Хубав съботен ден!

много интересно разказано, не те натоварва докато четеш и те кара да се усмихнеш накрая. Чудото е в самия теб, според мен. Болката си отива, когато спрем да мислим за нея. Знаеш ли, аз почти не боледувам(да не чуе дявола), защото просто нямам време за това. Толкова много работа и всеки си иска своето и дори да боли, работя, особено сега. И то боли, боли пък спре, след като не може да ме тормози. Усмивки от мен, Санде!

Защото се знае, че по начало жените са много повече ангажирани и натоварени в семейството, с много повече грижи и ежедневни задължение по сравнение с мъжете.

С пожелание да бъдеш винаги "във форма", здрава и пъргава и да не ти се налага да разчиташ на чудеса. Чудо е да няма чудеса.

Бъди винаги усмихната, здрава и щастлива!

Не се предавай, Санде, пред никакви вируси, прищипнати нерви и хапове...
И дълго да ситниш Ръченицата на Живота, за да ни радваш с невероятните си разкази за човешките премеждия и чудеса :):):)

Понеже днес е такъв ден и са много тези, които се връщат към думите на Васил Левски, аз ще се възползвам от това, за да припомня какво казва Апостола пред турския съд. На въпрос с какво се е занимавал, той отговаря:

"Давах надежда на българите!"

Ами и аз, според скромните си възможности, се опитвам с тези истории, да давам надежда на хората, че никога нищо не е загубено.

И да си ситним "Ръченицата на Живота", който сам по себе си е едно Чудо.

Подир всичката жлъч и безмерна глупост, дето се изливат от бг страниците в нета, току се заричам, че нивгаш вече няма да припаря ни до блог, ни до форуми разни, изобще до ничии мисловни напъни за творчество, споделени мисли или каквото му се казва на цялото това "писане, заради самото писане".
И те ти на - чудо! Изскокне от нейде я разказ, я стих, я просто размишление, дето тъй ми гъделичка ума и го чета с тъй искрено наслаждение, та пак си връщам вярата, че има добронамерени хора, с талант да изразяват на хартия преживявания, впечатления, собствени съждения. И...забождам нос в компютъра и се почва пак едно ровене в тинята....
Вас, Санде, Ви навестявам често-често, и въпреки, че на моменти се чувствам малко дефицитна откъм речников фонд, или иначе казано - далеч от дарбата на можещите да пишат, - удоволствието от гостуването ми в блога Ви остава. Желая Ви много и чудесни чудеса:)))) и.....пак ще Ви навестя:)))

Много пъти съм си задавал въпроса: Защо пиша? За кого? Има ли смисъл? не е ли това занимание безсмислено?!

Губене на време ли е? Суета ли е? Наивност ли е? Гъделичкане на егото...

Твоите думи ми дават надежда, че не е безсмислено /съвсем!/ това занимание на самотника.

Още повече, когато това са думи на човек, който носи тази искра, сам пише, сам страда от това самотно занимание.

Благодаря ти.

Това документалистика ли е или сюрреализъм?

Случката със заболяването и изцеляването е разказана едно към едно.

Другите работи, сънища, диалози, фабула, конструкция - са авторови писания и пр. Без което не може.

Поздрави!

Страдалец си бил, Санде, но нека да останат в миналото - и болката и кошмарите!
Честита баба Марта!

Важното е да сме живи и здрави. Другото ще го купиме. А пък циганите казват: "Ако не можеме да го купиме, че го откраднеме!"

КОТЕТО СПАСЕТЕ!




Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.

Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?

Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.

Даже селфи си щракнахме двама! –
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.

Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей!
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!



Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност във топчица черна! –
Теб! – сполай ти, че прати ми днес.

Валери Станков