Прочетен: 9761 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 05:00
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ГЛАДНА СТАЧКА! ДО СМЪРТ!
Отвлякоха кучето на Младен Митев. Хубавото, приличащо на черно, къдраво агънце коли Виктор, на галено Вики. Малкият домашен любимец така се е сраснал със семейството, че ходи подир Петра, съпругата на Младен, като сянка, не се отделя от нея и за секунда. Ако тя влезе в магазин, Вики застава отстрани, на тревната площ, за да не пречи на движението. Клечи и гледа неотлъчно към вратата, чака появяването на стопанката. Нищо не е в състояние да отклони вниманието му или да го накара да напусне поста, даже преминаващите покрай него кучета. Ако някоя милостива жена или позната съседка от блока му подаде парче хляб или баничка, отвръща нос гнусливо. Научен е от чужда ръка да не взема нищо.
Младен е наш съсед в жилищната кооперация на улица “Козара” 42 в скопската населба / квартал/ “Капищец”. Филмов продуцент на свободна практика. Негови са заснетите през 1992 г. за нуждите на Македонската телевизия Македонски народни приказки, които сигурно и досега се показват в детските й предавания.
Веднага трябва да кажа, че в първия момент никой не подозираше отвличане на кучето. Започна се усилено търсене на всички познати места, където обикновено се правеха ежедневните разходки. Младен и съпругата му Петра допускаха първото, което идва на човек в такъв случай: че се е загубило, следвайки бродеща кучешка дружина. Макар, че както вече казах - Вики не се отклонява никога от пътя. Но нещо все пак се случило. Какво ли може да бъде? Но след като изминаха 3-4 дни в безплодно издирване, в което се включихме и ние с Дима, започнаха гаданията какво може да се е случило с храбрия домашен любимец. Например – дали не е жертва на уличния автомобилен трафик. И съответно преглеждане на уличните кофи за смет, разговори с работниците по сметоизвозването. Без резултат.
Разговори с персонала и децата на съседния интернат за деца без родители. Без резултат.
Тогава изникна версията за отвличане на кучето от - както се казва- неизвестен извършител. Става дума за 1994 година, тогава такива случаи бяха рядкост.
У Митеви всички бяха като болни, въртяха се като слънчасали и само за това говореха – и Петра, и дъщерята Весна, уведомена бе и по-голямата им дъщеря Сандра, която работеше в Германия.
На края на мъчителната седмица Младен пусна обяви в два от най-тиражните скопски вестници с обещание за 500 германски марки за този, който намери кучето.
Още същия ден се яви по телефона мъжки глас: кучето с описаните данни било намерено, предаването му може да се осъществи във вила извън града и предупреждение – никава полиция или други изненади. Иначе – знае се какво.
На другият ден Младен пое с колата си по описания от похитителите път. Мястото се оказа вила извън града на хълм, от който се вижда виещият се път от километри.
Ето ви знаменитата сцена:
Похитителите – двама, маскирани, правят се на интересни, питат го: “А как да сме сигурни, че кучето е твоето?”
Младен: “Пуснете го при мен”.
И ето, отваря се една врата и се показва Виктор, тръгва към Младен и се занася като пиян, подскача да стигне протегнатите му ръце, но се строполва в краката му.
Няма сили, цялото трепери. Гладувало през цялото време на пленничеството. “ Наведох се и го грабнах, а то се притиска в мен и ме целува, целия станах в лиги, разплаках се, извадих 500-те марки и ги дадох на маскираните, взеха ги и без думи, като сенки, гузно, гузно се отдалечиха. Струва ме се, че и те бяха развълнувани, не знам” – разказва ми Младен, все още неизлязъл от преживения екшън.
- Ей, кокошкарска работа ... Какво тичане ви отвориха! ... Колко вълнения! ... Само Германия дето не вдигнахте на крака! – коментирам аз щастливия изход.
А Младен:
- А, и в Германия разбраха за произшествието – колежките и приятелите на Сандра, всеки ден в комюникета съобщавахме за резултатите от търсенето.
И допълва:
А за кокошкарската работа не си прав! Така се почва – от простото към сложното, от малкото към голямото... Днес – кучето, утре киднепират теб или мен! ... Или детето ... И искат откуп! Само, че вече не 500 марки, а майка си и баща си! ... Да пази Господ!”
И добавя с възторг:
- Ама и нашият Вики си го бива, обявил им гладна стачка, а!? Гладна стачка ! ... До смърт!
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Гладна стачка, а:) "Ако можеха да говорят"!...А ти добре си го изговорил, sande!
02.03.2011 13:32
Гладна стачка, а:) "Ако можеха да говорят"!...А ти добре си го изговорил, sande!
Може да има случаи, но аз не съм чул.
При нас атмосферата бе тотално розлична от тази в Македония. Тук краденето на коли бе ежедневие, за да се стигне по-късно и до отвличане на хора и изнудване за огромни суми. В престъпноста ние сме наистина шампиони.
Там полицията пипаше здраво, даже двадесетина наши младежи попаднаха за по 6 години в затвора в Идризово в Скопие за кражби на коли. И си ги излежаха годинките. А тамошната полиция не се захващаше много за такива дребни, наистина кокошкарски работи, като крадене на кучета.
02.03.2011 14:23
02.03.2011 14:43
Ще се оплачеме ... на арменския поп.
Благодаря ви, че сте наминали насам. За мен е чест!
02.03.2011 15:43
Аз съм те пуснал в сърцето си, а този нищо и никакъв блог да не те пуска да прочетеш една най-обикновена "кучешка историйка".
Извинявам се.
Ще се оплачеме ... на арменския поп.
Благодаря ви, че сте наминали насам. За мен е чест!
Сигурно е някакъв вероятно технически гаф, системна грешка!
Как добре успяваш да омагьосаш съзнанието ми, докато чета..
Все едно ме водиш за ръка- на където си решил..
И за разказа -
Адмирации за волята на смелия Вики..
Не им се е дал на бандюгите а ?????? :))))
Кучетата са толкова изпълнителни...щом е научено да не взема храна от чужд човек, то не взема, докато не му разреши стопанина!
02.03.2011 18:01
Как добре успяваш да омагьосаш съзнанието ми, докато чета..
Все едно ме водиш за ръка- на където си решил..
И за разказа -
Адмирации за волята на смелия Вики..
Не им се е дал на бандюгите а ?????? :))))
Благодатна е темата за кучетата, но и неблагодарна, защото все още се смята за периферна, а кучетата - тези чудни спътници на човека, са нарочени, понякога недолюбвани и неразбрани, а към хората, които пишат за тях, мнителният, прагматичен и вечно мрънкащ българин смята, че си нямат друга, по- сериозна работа.
02.03.2011 18:28
Кучетата са толкова изпълнителни...щом е научено да не взема храна от чужд човек, то не взема, докато не му разреши стопанина!
Темата я продължавам, но изглежда, ще трябва да превключвам и на други теми, по-разнообразни, да не стане отегчително. Не знам.
Аз имах подобен случай с котенце, което беше фатално привързано към мен. След като заминах за известно време в друг град, то отказало да се храни, макар че беше при познати му хора...
Някои животинки са по-верни и всеотдайни в лчбовта си – от нас, хората.
Хубаво разказваш, Санде.
Благодаря и поздрави за благородството на цялото в семейство! :)
02.03.2011 19:20
Може ли да ти е домашен любимец детето ти, да речем? Когато си го отгледал от съвсем малко пале, делил си хляба, леглото, радостите и скърбите с него - то става ако не човек, то пълноправен член на семейството. Със задълженията и правата си. Едно умно куче веднага надушва настроението ти. Ако си радостен-и то, ако си нещастен-е много мило. Всячески иска да те разсее и разтуши. Та така, пак се отплеснах - нали ми е слабост. Разбрах ги отлично тези хора Саше, и аз бих постъпил като тях. Благодарим че го сподели и хвала за найденото!
02.03.2011 19:34
Аз имах подобен случай с котенце, което беше фатално привързано към мен. След като заминах за известно време в друг град, то отказало да се храни, макар че беше при познати му хора...
Хубаво разказваш, Санде.
Благодаря и поздрави за благородството на цялото в семейство! :)
Някои животинки са по-верни и всеотдайни в лчбовта си – от нас, хората.
... може да е "стачкувало" от стрес, от страх, от мъка, както казваш.
Но на Младен му беше много драго,че кучето е отказвало храна и според него е
"стачкувало" заради насилието над него.
02.03.2011 19:38
След това бяха нащрек и много внимаваха да не се повтори неприятната случка.
Поздрави!
Може ли да ти е домашен любимец детето ти, да речем? Когато си го отгледал от съвсем малко пале, делил си хляба, леглото, радостите и скърбите с него - то става ако не човек, то пълноправен член на семейството. Със задълженията и правата си. Едно умно куче веднага надушва настроението ти. Ако си радостен-и то, ако си нещастен-е много мило. Всячески иска да те разсее и разтуши. Та така, пак се отплеснах - нали ми е слабост. Разбрах ги отлично тези хора Саше, и аз бих постъпил като тях. Благодарим че го сподели и хвала за найденото!
Да, това е идеята и доброто намерение, да подготвя, да скалъпя една книжица с подобни истории за кучета и собствениците им. Даваш ми кураж.
Продължавай да ни раадваш с твоите т.н кучешки историики. Поучителни са.
Хубава вечер!!
Поздрави, Санде.
Валя
Как добре успяваш да омагьосаш съзнанието ми, докато чета..
Все едно ме водиш за ръка- на където си решил..
И за разказа -
Адмирации за волята на смелия Вики..
Не им се е дал на бандюгите а ?????? :))))
Благодатна е темата за кучетата, но и неблагодарна, защото все още се смята за периферна, а кучетата - тези чудни спътници на човека, са нарочени, понякога недолюбвани и неразбрани, а към хората, които пишат за тях, мнителният, прагматичен и вечно мрънкащ българин смята, че си нямат друга, по- сериозна работа.
1. Кучето - най-добрия приятел на Човека !!!
Как да не е важно да се пише за най- добрия приятел? :)))
2.Я ми кажи Санде - ти заради този мнителен, прагматичен и вечно мрънкащ българин ли пишеш разказите си, или за сладури като мен и тези, които те четат с интерес и очакване за новия ти разказ ? :)
Поздрави приятелю'!!!!
02.03.2011 19:53
Продължавай да ни раадваш с твоите т.н кучешки историики. Поучителни са.
Хубава вечер!!
... до смърт с глад", заради насилието над него.
Поздрави и хубави празници тези дни!
02.03.2011 19:57
Поздрави, Санде.
Валя
Благодаря, Валя за посещението.
Хубави празници!
02.03.2011 20:03
Как добре успяваш да омагьосаш съзнанието ми, докато чета..
Все едно ме водиш за ръка- на където си решил..
И за разказа -
Адмирации за волята на смелия Вики..
Не им се е дал на бандюгите а ?????? :))))
Благодатна е темата за кучетата, но и неблагодарна, защото все още се смята за периферна, а кучетата - тези чудни спътници на човека, са нарочени, понякога недолюбвани и неразбрани, а към хората, които пишат за тях, мнителният, прагматичен и вечно мрънкащ българин смята, че си нямат друга, по- сериозна работа.
1. Кучето - най-добрия приятел на Човека !!!
Как да не е важно да се пише за най- добрия приятел? :)))
2.Я ми кажи Санде - ти заради този мнителен, прагматичен и вечно мрънкащ българин ли пишеш разказите си, или за сладури като мен и тези, които те четат с интерес и очакване за новия ти разказ ? :)
Поздрави приятелю'!!!!
Аз, и сигурно не само аз, пиша за тези, които обичат животните, в случая кучетата. В България те не са малко. А тези, които не обичат кучетата, сигурно няма да прочетат подобни разкази.
Благодаря ти за уточненията.
Това е само още едно доказателство как парите превръщат хората в кокошкари!
Отървем ли се от парите този свят ще е песен ... е не точно, ама поне ще я пеем правилно!
02.03.2011 20:34
02.03.2011 21:12
Това е само още едно доказателство как парите превръщат хората в кокошкари!
Отървем ли се от парите този свят ще е песен ... е не точно, ама поне ще я пеем правилно![/quote
Особено, когато ги нямам. Направо се мразя.
02.03.2011 21:16
Поздрави и хубави празници!
А аз ако ги докопам ония изверги, дето са посегнали на чистата кучешка душица... Да не ти разправям какво цунами съм :)))
Поздрави за утрешния празник и тук!
03.03.2011 05:53
Поздрави и хубави празници!
Поздрави!
03.03.2011 05:58
А аз ако ги докопам ония изверги, дето са посегнали на чистата кучешка душица... Да не ти разправям какво цунами съм :)))
Поздрави за утрешния празник и тук!
... да те изберем за председател на нашата дружинка -"Любители на домашни любимци".
Поздравления!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ПРИЯТЕЛЮ!
03.03.2011 13:38
Поздравления!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ПРИЯТЕЛЮ!
Да бъдем като американците - за тях хепиенда е задължителен. Тук парите решиха въпроса.