КАУЧУКОВО ДЪРВО

 

                                        на актрисата Светлана Славова

 

 

 

Някъде около 1992 – 1993 година в България нахлу по суша,  море и  въздух каучуковото дърво.

Нахлу  дръзко и войнствено, като изгони и изхвърли безцеремонно на улицата кроткия стопанин на  холовете по градове и села -  срамежливия и кротък фикус. Фикусът  -  милият, дискретен  свидетел  на какви ли не истории, на  семейни тържества и свади, на любовни сцени или кавги,  на  прелюбодейства и  семейни саги.

Пришелецът се разпространяваше с мълниеносна бързина и приличаше на национална щафета, която се предаваше от ръка на ръка и не знаше прегради. Бързо зае място не само по холовете, но и в офиси, канцеларии, болници, аптеки, магазини, фоайета.

За пръв път го видях пролетта на 1993 година в стаята на колежката Мая, около 30-годишна очарователна млада жена, подвижна и усмихната, ще си помислиш, че е човек, който няма никакви грижи. Тя вършеше работата си на референт  в Министерството за няколко балкански страни толкова безшумно и с такава лекота – ще  помислиш, че това е най-леката и приятна работа в света. Стаята и бе малък оазис на цветя, някои от тях – екзотични, донасяни като подарък от различни краища на света от приятели и колеги, знаещи за нейното хоби.

Запитах Мая какво е това ново стайно дърво – с маслено зелен цвят, с елегантни, източени  листа и красива  коронка.

- Каучуково дърво. – каза гордо Мая. -  От една година се появи и плъзна. Жизнено, устойчиво, некапризно и най-важно – красиво.

И като забеляза заинтригувания ми поглед, добави:

- Ако ти харесва, ще ти дам едно клонче, държиш го във вода докато пусне коренчета и го садиш. Не прекаляваш с поливането, особено зимата. Това е.

И така, сдобих се и аз с каучуково дърво и бързо   новото дръвче измести застарелия  фикус в хола на панелката в “Люлин”.

Растеше като че ли с дни, оформяше една красива коронка и все повече добиваше осанката на млад левент.

В началота на септември, същата година заминах на работа в Скопие и с  нас взехме клонче от дървото. Такъв беше съвета и пожеланието на Мая:

 - Вземи го със себе си. Нека това е “маслиновата ти клонка на мира”. Ще те пази от болести, от уроки и от лоши хора ... Ако има такива ... Верен другар е, ще видиш ...

Скопското издание на каучуковото дърво  тръгна добре, растеше бързо, наливаше се със сила младото му стебло, а клоните протягаха красивите си тъмнозелени ластари и към тавана се устремяваше една зелена пирамида. Скоро и то започна да се клонира – давахме клончета на приятели и то поемаше своя път в приятелската държава.

Интересна е тази негова дипломация ... На дръвцето ... Каучуковото.

Софийското каучуково дърво, за разлика от скопското,  имаше драматична участ. Грижите за него оставихме в ръцете на  по-малкия син Иван и приятелката му Сия. Те, обаче, са хора неспокойни, пътешественици, риболовци. Дървото оставаше без вода по седмица, а и повече и то трябваше да оцелява при незаслужени лишения и несгоди. Но оцеляваше.

Колко пъти аз или съпругата ми, при  инцидентни прескачания до София, сме го намирали да бере душа,  вадехме го направо от реанимацията и  то си поемаше дъх ... до следващото изпитание.

При срещите си с Мая по време на летните отпуски, тя не забравяше да се  поинтересува  как е дървото. Разказвах й и за това в София, и за това в Скопие.

Забравих  да ви кажа, че Мая пише стихове. Много често нейна любима тема са цветята, дърветата, билките, тревите. Пише, но не се осмелява да ги предлага за печат. Даже в интернет. Пише ги за себе си, а ги показва само на близки приятели.

- Знаеш ли, – сподели ми Мая веднъж -  цветята  са като хората: имат душа, имат си свои особености, свои предпочитания, даже всеко си има свой характер. Разбират от обич. Веднага ще позная кое цвете е обичано и кое съществува така, по инерция, без човешка ласка, като кучетата – помиярчета. И отвръща на любовта ти – щедро, безкористно, дарява те с усмивката на цветовете си и те гали с нежния си аромат. А понякога е и лекарство. Може да ти помогне, да те успокои от стрес и напрежение, даже да те предпази от болест.

Колко права бе Мая! Софийското каучуково дърво растеше като безпризорно, растеше някак си разжабено, разкрилено,   растеше несъразмерно, високо, но хилаво, с клони, безпомощно протегнати на всички страни, а в лунни нощи приличаше повече на някакъв странен, неъзможен  призрак, каквито призраци се срещат из комиксите.

И все пак оцеля през тези три години на нашето отсътвие от София.

Макар и като някакъв окъсан и измършавял войник, който се завръща от вражески плен.

Когато се завърнахме окончателно /преди това подарихме нашето каучуково дърво на съседите в жилищната кооперация, приятелското семейство Олга и Йове Миовски/, веднага се заех да почистя клоните, да поокастря някои от тях, да прережа тези, които опираха вече в тавана.

След като завърших тази операция, забелязах по ръцете си  бяла течност, като млеко, лепнеща. Измих се набързо в банята.

И тук започва, драги ми читателю,  драмата.

По едно време почувствах нарастващи, ужасни болки в очите. Все едно са ми хвърлили стърготини в тях, или пясък... Болка като при работа с оксижен без предпазни очила.

Болката ставаше нетърпима. Вдигна се паника у дома. Стана ясно, че бедата е дошла от каучуковото дърво.

Дървото, което бях спасявал толкова пъти от  мъки и от явна смърт, сега си отмъщаваше /така си помислих в заслепението си/ по този нелеп начин.

Синът ме откара спешно в Поликлиниката  в Седми микрорайон в “Люлин”.

Тогава си спомних внезапно, че през този странен    ден каучуковото дърво ме преследваше неотстъпно като някаква тъмна сянка на чудно знамение, а може би като някаква необяснима поличба - видях го в магазина за мебели в “Младост”, в магазина за килими на “Дондуков”, в една аптека на “Стамболийски”, в книжарницата на същата улица ... Ха!

Очната лекарка запита от какво е станала  инфекцията.

- От каучуково дърво. – казах.

- Какво дърво? – запита невярващо тя.

И тогава го видях  ... мъдри се  зад нея ... нагло  и  присмехулно /така ми се стори тогава/. В ъгъла на стаята, зад бюрото на  лекарката.

 - Ето го! – извиках аз, все едно бях видял опасния престъпник, който е все още на свобода.

- Ясно. – усмихна се докторката на несдържаната  ми реакция. – Всичко е ясно ... Не сте знаели как да се пазите. Не сте първия ... Имахме случаи на натровени деца ... Трябва да се пазите от  млечния му сок, а ако попадне на ръцете ви – да се измиете многократно и внимателно с топла вода и сапун. .. Нямало е кой да ви предупреди.

Предписа ми как да се самолекувам с промивки на очите с минерална вода и още същата вечер ... прогледнах.

Щом прогледнах, грабнах проклетото дърво, изнесох го и го хвърлих до контейнерите за смет пред блока. Заедно със скъпата му кашпа. Без много да разсъждавам.

Казах ядосано: “ Умри, предател!” и му обърнах гръб.

След петнадесет минути погледнах от терасата.

Каучуковото дърво го нямаше.

Някой го бе грабнал, зарадван на плячката.

 

***

 

Скоро след това  се срещнахме с Мая.. Разказах и как завърши приказката с каучуковото дърво.

Тя онемя от изненада.

- Санде, какво си направил? Боже, как си могъл? – проплака. - Защо си се ядосал на невинното дърво? ...  Та не разбра ли, че при срещата с теб то е заплакало от радост!... Дървото помни -  усетило е ласкавите ти ръце. И е предизвикало и твоите сълзи.... Само, че ти не си разбрал ... дървото. .. Как е възможно?... Три години го спасяваш ... И за една минута го предаваш! ... Отказваш  се от него... Не, не е възможно. .. Ти не си този ... Не е истина! ... Не мога да повярвам ... – продължаваше да се вайка и тюхка горката Мая.

И като видя сигурно моето объркване, смутеното ми лице, целият ми нещастен вид, милата душица Мая смегчи тона:

- Санде, приятелю скъпи, знаеш ли какво означава каучуково дърво? ... На езика на индианците, населяващи бреговете на Амазонка.... Кау – дърво. Учу -  плача... Плачещо дърво...  Как не си почувствал, че дървото плаче?... За тебе. ... А ти си го предал... Ах, аз съм виновна, аз ... Как не те предупредих! ...

 

***

 

Като ви поздравявам с "Добре дошли" в Блога, надявам се силно, че прочелите разказа, сте го харесали.
Надявам се също така, че ще харесате омайната картина, вълнуващата музика на ENYA и проникновено нежното стихотворение на Велин Георгиев "Разговор с цветята".

 

 

 

РАЗГОВОР С ЦВЕТЯТА

 

 

Сякаш детският радостен свят

се е сбрал на тази планинска поляна.

Цвят до цвят,

цвят до цвят,

цвят до цвят.

 

Мълчаливи цветя, радостта ви е в мене преляна.

Аз не знам имената ви и съм смутен,

че ми махате тръпнещи, че ме привличате.

Като вас и човекът е с хубави чувства роден,

но единствено в детството само

човекът със вас си прилича.

 

Нямам думи за пъстрия ваш многоцветен събор.

И езика ви  ласкав, създаден за обич,

по смисъл разбирам.

В мен нахлуват безгласите звуци на вашия хор –

с аромат напоени, от чашки-устички извиращи.

 

Научете ме, милички мои, на своя вълшебен език.

Искам пленник да съм в обществото ви младо.

 

Нещо тихо и бавно по моите мигли пълзи.

О, роса от очите ми пада.

 

***

Моето го откраднаха! Нямаше място в къщи и го изнесох на стълбищната площадка, малко да се облагороди бетона, там е слънчево сутрин... Един ден цветето изчезна! Знам кой е, преди години така ми изчезна и един олеандър, който зимуваше на площадката...
Но... аз също вярвам, че цветята носят част от душата на собственика. Когато почина леля ми, един месец след нея загина и фикуса, който тя отглеждаше, въпреки че аз ходех редовно да го поливам. Отиде си с нея, сигурно да краси новия и дом някъде отвъд...
Поздрави със стиснато гърло! : )

когато нещо ни нарани, първата ни реакция е да го унищожим. Така и не се научихме да броим до сто. Няма чувства, разбиране, съпричастност. Бам и в кофата. Често постъпваме така, първосигнално и унищожаваме. Трудно е да се научиш да погледнеш през другите очи, на цветето, на животинката, на другия човек. Не знам защо се натъжих и точно такава асоциация предизвика в мен твоя разказ. Сега усмивка от мен и хубав ден!

Трогателен разказ, Санде! Със сигурност цветята усещат обичта на този който ги отглежда и разбират от обичта му. Но ти не се вини, че така си постъпил. Просто не си знаел...Навярно и аз така щях да постъпя, ако беше възникнал този проблем.
Поздрави!

Да, права си в прозрението си за цветята. Те не са неми, бездушни и безразлични наблюдатели на нашия живот, или обикновени украшения. Те са част от нас.
От нашия живот, от нашите сетива, чувства. Част от нашия свят. Добре е да се замисляме за тези неща. Понякога.

" ...надявам се силно, че прочелите разказа, сте го харесали.
Надявам се също така, че ще харесате омайната картина, вълнуващата музика на ENYA и проникновено нежното стихотворение на Велин Георгиев "Разговор с цветята". "

НАДЯВАШ СЕ?!
Ами не се надявай, а бъди УБЕДЕН в това!
Прекрасен разказ за едно каучуково дърво, което и аз имах преди години, но /ако реша мога и да ти разкажа неговата история някой път/ сега думата ми е за твоя разказ - много метафори открих тук, които като всяко друго нещо ме накараха да се замисля, натъжа, поусмихна...
Чародейник си, Санде!
Чрез езика на цветята ме накара да си помисля и за езика между хората, за обичта, любовта, разбирателството, приятелството, добросъседство ... За много неща, които изпълват ежедневието ни.

Моите цветя са в период на буен цъфтеж и разтеж:))) - обичаме се с тях:).

Поздрави за този прекрасен разказ, Санде, в който преплиташ толкова много теми, които аз открих тук!
А картината и Ениа ми дават много наслада!
Поздрави на и за този великолепен поет Велин Георгиев.

Чакай малко, че: " О, роса от очите ми пада."

Кръстил съм героинята си - нежната поетеса Мая, на твоето име.
А тя носи всички послания на разказа, включително и това, за което ти споменаваш - как гледаме на света, на цветята и животните.

Ако ги разбираме, всъщност разбираме себе си. И имаме шанс да постигнем така желаната хармония и мир със себе си.

Ако не - Господ да ни е на помощ.

Поздрави!

Радвам се, че споделяш посланията на разказа и гледната точка, по-скоро проникновенията на героинята от разказа Мая.

Поздрави и усмивки!

Убеждавам се, че писането не е суетно занимание от немане що да се прави, не е губене на време, след като има хора като теб, които се вълнуват от тези неща, споделят ги и даже отиват и по-напред.

Целувам Ви ръката, госпожо!

разказът е зрял и изпипан ,далеч не само за цветята,а и за стойностните неща в живота ни ,за правилата ,грижите и отплатата,дори за приятелството,за всичко има в него.Чакам други разкази....

Санде, Санде!
Няма нищо по-лошо от "гледането в една точка".
Не случайно поговорката казва: "За лудо работи, за лудо не стой".
Сега не е на мода, но аз я предпочитам.
Каква е тази официалност: "Целувам Ви ръката, госпожо!" ?!:)))
Аз пък съвсем неофициално и много приятелски те прегръщам и ти благодаря, че те има!

Колкото и да не съм суетен, драго ми е,че намирате разказа за "изпипан". Ти сама знаеш цената на това "пипане".

Особено ми хареса това, че търсите посланията на разказа в по-широки координати.

Поздрави и най-добри пожелания!

Ами, все отнякъде трябвало да се започне...

А по-сериозно казано, ти ме развълнува с коментара си и реших да изразя възторга си по този по-тържествен начин.

Ето и сега, тук в малкото полупланинско селце, ставам на крака, заставам до бюрото, с поглед към зелените върхове и белите облаци над тях и ти казвам:

Благодаря ти, Катя! Радвам се,че имам възможност да общувам с подобни личности.

Прекрасен разказ! Споделени уроци - направо от Живота!
Харесаха ми много - и картината, и стихотворението...
Благодаря, че сподели с нас Съкровищата на твоята Мъдрост!
Хубав, слънчев и прохладен ден ти желая, приятелю :):):)

Прочетох разказа ти с особено чувство, сякаш съм в някаква капсула, в която е чисто, топло и уютно. Умееш да създаваш светове, нали знаеш!

За дървото... Не е от 92-93 година, по-отрано е. Майката на мой съученик гледаше "ластици" (така му казваха с любов) и понеже не можеше да се разделя с нито една част от растението, почистваше, слагаше в чашка с водичка и засаждаше отново. На един рожден ден в хола им преброих 29 саксии. Като си тръгнахме, останаха 20, а една от напусналите отиде при мама. С предупреждението, че ако го нараниш, ще плачеш. Още го гледа, но винаги внимава, когато го почиства.
Права е била колежката ти, растенията разбират дали ги обичаш. И аз съм го проверила. Имам едно разкошно авокадо, което отгледах сама от костилка. Когато ме няма, го поливат, но то видимо клюмва. Обяснявам, че не е толкова трудно, само трябва с чашата вода да му кажеш добро утро, но моите мъже отговарят "Ти да не си мръднала?" и не искат да си говорят с него. А после се чудят защо при мен расте като дете. Ами защото го гледам като дете!

Поздрави, приятелю! Сигурно се сещаш какво си мисля, че трябва да направиш :))) Да, да, имаш дълг, а дълговете трябва да се плащат :)))

Ама наистина ли, Санде:)))?
"Късно живееш":)))))))))))))))))))). Това си беше като виц по наше време:))).

Сега и аз сериозно - харесаха ми зелените върхове и белите облаци над малкото полупланинско селце. Щастливец си, че имаш тази възможност! Аз пък виждам блокове, блокове, блокове...
Добре, че живея на високо, та имам и друг прекрасен изглед.

Но не ставай заради мен, аз би трябвало да стана!
И аз се радвам, че те открих, макар и доста късно тук, Санде!
Да си жив и здрав!

Хубав разказ ,вълнуващ и докосващ , красив разговор с цветята ,
приказна картина и нежна музика ...
Поздравления !

иска дълги наблюдения и постоянство.
Поздрави
Валя

Санде, отново ни изненада с разказа за каучуковото дърво.
На преден план след прочитането, прозира въпросът за хармонията на човека с природата. В конкретния случай хармония на човека с едно декоративно дърво. Нещо към което човек се стреми откакто е напуснал естествената си среда и живее в каменните /бетонните/ градове. Той отглежда декоративни дървета, храсти, цветя за да му е красиво и отдава от себе си любов на тези растения. Защото животът е по - красив, когато сме заобиколени от растителния и животински свят. По този начин се доближаваме до естествената среда, която сме напуснали.

Санде, човек прилепва към всичко. Ти си обичал това растение, а не си го разбрал. Болката е надделяла, но ти стократно си съжалил за постъпката си. Зная, че е така.
Твоята реакция, описана в разказа, би я повторил всеки, който не познава самото растение, неговото проявление. Достигаш до прозрения, че хармонията е грижа и най - вече любов. Не зависимо към кого я отправяш любовта , именно тя води до хармонизиране на живота. Чрез нея се достига до грижа, компромис, всеотдайност и т. н. все важни неща за общуването между хората. На това ни учи и твоят разказ.

Знаеш ли интересно съчетание е разказът ти и стихотворението на Велин. Те не се конкурират, а допълват. И това прави публикацията представителна, стойностна, четивна, радваща душата, замисляща...
Хубав разказ, хубава картина, хубава музика! Три в едно.

Поздрави, Санде! Продължавай да ни радваш с твоите разкази. Има какво да ни кажеш още!!

Или по-скоро за човека и дървото, за човека и цветята, за човека и природата,
за това, което човек не знае за себе си или се срамува да признае ... За да не му кажат другите, че е сантиментален или просто се вдетинява.

Наистина българката обича цветята. А българина - не зная. Особено по селата.
Цветята - това е женска работа. Ако мъж се занимава с цветя - доста вероятното е да му се присмеят.

И нещо друто - Велин Георгиев сравнява цветята с децата. И е прав. Но ние като,че ли усме склонни да убиваме детето в себе си. Убий детето! Колко страшно звучи ...

Тук целуваха ръка невестите на родителите си или на свекър и свекърва, на кум и кумица. Децата на по-възрастните. Преди. Сега, освен всичко друго, няма нито кой, нито на кого, нито защо на някого да се целува ръка.
А не бе лошо. Някои се бяха изхитрили и като влезе у дома непознат човек, казват на детето: "Целуни ръка на този чичко, той ще ти даде левче."

Още веднъж - поздрави!

Това стихотворение на моя дългогодишен приятел Велин Георгиев "Разговор с цветята" наистина "пасна" на разказа, без да го ощетявам.

Поздрави и усмивки!

Очарована съм, от прекрасния разказ , приятелю!Всичко много ми хареса.....
Обожавам цветята, имам много, много !Отглеждам ги с много обич , нежност и внимание...Ако се случи нещо с някое от тях....боря се до край, да го спася!Те усещат......всичко това и се отблагодаряват по свой начин....
Съгласна съм, че цветята са като децата......
Желая ти прекрасна вечер!:)))

Права си: трудно се учи този език.

А това би трябвало да бъде езика, на който разговаряме със себе си.

Поздрави, Валя!

Благодаря ти. Ласкае ме факта, че тук срещам много от познайничките си от твоя Салон за нежни души.

Поздрави!

Санде, нали знаеш, че съм малко чалнат и ще си кажа нещата по моему.

Хубав е разказа, да, добре ги редиш щото си убав чоляк, ама тези проекции на човешки "чувства" върху растения и животни са неискрени и типични за човека-сирак, тоест всички нас.

С една дума СУЕТА - всичко е суета!

Какво имам предвид?

Човекът е единственото животно, което е толкова отделено от цялостта живота, за него светът е разделен. Имаме две страни "АЗ" и всичко останало. В стремежа си поне да бъдем ЧАСТ от живота наоколо, ние сме си измислили "съединители" като домашни разстения, домашни любимци и разходки до природата.

Когато едно животно или растение е в цялостта на живота, то не проектира своя образ и чувства върху останалите, то не вижда себе си като отделна единица, която съществува извън живота. То Е животът, не просто част от живота, ами целият живот. Затова и няма нужда да се огледа в другите както хората го правят.

А ние точно това правим. Понеже не стоим удобно в позицията, в която сме се оказали (извън цялостта на нещата), ние имаме нужда да виждаме "огледалния" ни образ върху всичко наоколо ни. Затова и се самозаблуждаваме, че обичаме и сме загрижени за останалите същества, защото виждаме, че те реагират по определен начин, който ни ласкае.

Каучоковото дърво не е плакало за теб, нито ти е отмъщавало, на него нито не му пука за теб, нито те обича или харесва. Същото се отнася и за кучетата, например.

Човекът си мисли, че кучето му е вярно и го обича. Нищо подобно, кучето е намерило в лицето на човека един много ефективен начин за доставка на храна и подслон. То е готово и на главата да се изправи ако се наложи, но да запази тази си привилегия.

Добре звучат тези неща, красиво, това удухотворяване на растения и животни с нашите "фалшиви" човешки чувства, но ако се погледнем в истинското огледало ще открием, че всичко това е само суета и СТРАХ, че сме сами, отделени от живота.

Хармония? Това не е никаква хармония, ние просто сме работници в зоологическа градина!

Поздрави
Твой другар, зелас!

... че темата за цветята и за човека ти е близка и своя.

Хубава вечер и добро настроение!

Къде са приятелите Гет, Зелас, Пионер - Никола, Владун ...

Поручик Галицин - ясно, той е все на военни мисии, край нямат ...Поне ще разкаже някои свежи истории от "горещите точки".

Зелас : "Каучуковото дърво не е плакало за теб, нито ти е отмъщавало, на него нито не му пука за теб, нито те обича или харесва. Същото се отнася и за кучетата, например.

Човекът си мисли, че кучето му е вярно и го обича. Нищо подобно, кучето е намерило в лицето на човека един много ефективен начин за доставка на храна и подслон. То е готово и на главата да се изправи ако се наложи, но да запази тази си привилегия.

Добре звучат тези неща, красиво, това удухотворяване на растения и животни с нашите "фалшиви" човешки чувства, но ако се погледнем в истинското огледало ще открием, че всичко това е само суета и СТРАХ, че сме сами, отделени от живота.

Хармония? Това не е никаква хармония, ние просто сме работници в зоологическа градина!"

***

Напротив, въпреки призива на Зелас да не четем това мнение, аз призовавам да го прочетете.

То е интересно. И е израз на едно друго мислене, друго светоусещане и друга философия.

Радвам се, че се появи, приятелю Пламене.

Поздрави от Пастух!

Разказа и изказа ти са блестящи..
Внушенията- право в десятката !
Умееш ги тези неща Приятелю !
Пиши...

Твоя дружка - Севда :)

- Зелас, Зелас пак със свойственият си душевно-хаотичен стил и изказ на изложение !! :((
Попадала ли е в ръцете ти,книгата „Отец Сергий” от Лев Толстой ?
Накратко тя е написана по действителен случай ! През четиредесетте години на 19 в. се случило нещо, което удивило петербургската общественост: красавецът, княз, командир на лейб-ескадрон от кирасирският полк, на който предсказвали блестяща кариера, като адютант на престолонаследника, при император Николай І, месец преди сватбата си ... за красавицата, фрейлина(придворна дама) ползваща се особената благосклонност на императрицата, си подава оставката ! Прекъснал всичките си връзки с годеницата и се замонашил.
- Да ! – това е по действителен случай а блестящият лейб-гвардеец и княз, се казвал Степан Касатски ... ?! Това събитие се струвало необяснимо за хората, които не познавали скритите причини довели до него ? – Това, в частност, относно действителният човек прототип на литературният герой . Но известно ли ти е как Толстой разработва сюжета и какви са изводите от цялото произведение ?
- Така че, прощавай но нещо не ми се връзва трактовката ти нещо от сорта на картезианство, дзен и „табула раса”(празна дъска – това относно човешкото съзнание, като такова) ... С РАЗКАЗА НА САНДЕ !!
- И за кучетата не си прав – Има достатъчно много примери а и статуи на кучета, които години ... до смъртта им, са чакали завръщането на отдавна мъртвите им господари !!
Завършвам – За мен разумността и чувството са присъщи, както на частицата от микрикосмоса, така и на високоорганизираните системи на макрокосмоса !!

Разказът е чудесен, много ми хареса! С неочкван край, и навежда на всякакви размисли, за природата, и ние като част от нея.
Но сякаш усетих и алегория, и каучуковото дърво изведнаж се превърна в човек, който не е бил разбран... Съгласен съм с Мая, че не трябва да се прибързва с нищо. Но всички грешим понякога. Да си призная, и аз съм правил прибързани постъпки:)
Поздрави!

Наистина колко често хората не сме разбрани или сме разбрани погрешно ...
Или искаш да направиш добро, а излиза нещо друго ... Или очакваш благодарност или нормално признание, а получаваш сатър.

Поздрави!

"Тук целуваха ръка невестите на родителите си или на свекър и свекърва, на кум и КУМА/моя поправка/ кумица/е друго - тя целува ръка на КУМАТА - мое допълнение/. Децата на по-възрастните. Преди. Сега, освен всичко друго, няма нито кой, нито на кого, нито защо на някого да се целува ръка.
А не бе лошо. Някои се бяха изхитрили и като влезе у дома непознат човек, казват на детето: "Целуни ръка на този чичко, той ще ти даде левче."

За мен целуването на ръка не е само галантност като при французите и поляците. За мен целуването на ръка е висша форма на уважение!
И аз съм научена да целувам ръка с уважение.
Другото си беше една закачка в отговор на твоята.
Много се отдалечихме от същността на темата - постинга ти, който ме накара да напиша мнението си и да получа в отговор тази фраза.
Постингът /разказът/ ти е забележителен, затова се връщам няколко пъти тук, което не ми е присъщо. А виждайки отговорите ти се чувствам задължена да ти отговоря, за да няма "скрито-покрито" или разбрано погрешно.
Обещавам да e за последно!

Видях и гледната точка на Зелас, и колкото и да не ми се иска да си призная е прав, но само до някъде ...
Приятна вечер и успех!

Иначе сериозните неща са казани в разказа така както аз ги разбирам и чувствам.

Жестът /желанието/ да ти целуна ръка също е сериозен.

Много ценя твоето мнение. Ти си ме разбрала отлично.

Аз теб - не по малко. А шегите са си шеги. Те са си в редата на нещата.

Поздрави и усмивки!

гетски, гетски, не ми е попадала щото съм неук и не мога да чета - тук до мен седи едно руско седемгодишно детенце, Юлка, която ми чете и на която диктувам.

Сега ще ми рисува портрет та требе да спираме, айде бай!

повече се занимавам с цветя, садя, пресаждам, опитвам да си хвана един резник сега на копривка; тази сутрин чета за кализията - домашен женшен или златен мустак, един приятел ми я похвали - много полезна била настойката и - вътрешно и външно;

често сравняват децата с цветя, жените с цветя също, но рядко човек води такъв искрен до роса разговор с цветята

една нормална човешка история.Едно време в къщи моята майка също отглеждаше фикус,но нещо модата с каучука сме я пропуснали... Аз също обичам цветя,имаше един период с голямо желание и радост се грижех за тях и съм съгласна,че те имат нужда от ласка,имено от ласка и някоя дума не само просто от обичайните грижи - да отделиш няколко минути да ги погледнеш,да им се полюбуваш.Всяко живо същество има нужда от внимание.
Напоследък съм занемарила това занимание,може би когато човек има грижи,забравя да дарява любов.....
За реакцията описана в разказа - не знам,мисля че не бих реагирала така,просто стечение на обстоятелствата... И фикуса пуска бяло млечице и с него трябва да се внимава )))

Хубав разказ! Много ми хареса.
Вълнуващ и докосващ. Поздравления!

ни в един тих, истинен свят, там няма "Атака", няма Бойко Борисов, но има хармония, доброта, чувствителност. Благодаря ти, Санде.
Връщаш ни изначалните ценности!

Поздравявам те!

Това е наградата за всеки, който се опитва да пише. Добрата дума.

Нищо не струва, а е толкова скъпа!

Това е света на хармонията. Светът около нас. Светът, който трябва да приемем вътре в нас.

Засега, като че ли надеждата не е голяма.

А и мъжете ги няма. С малко изключение.

Което нещо говори.

Радвам се, че одобряваш разказа за каучуковото дърво.

Хубав ден!

Това е света на хармонията. Светът около нас. Светът, който трябва да приемем вътре в нас.

Засега, като че ли надеждата не е голяма.

А и мъжете ги няма. С малко изключение.

Което нещо говори.

Чудесно си го написал, Санде!
Поздравявам те с това прекрасно стихотворение на Емили Дикинсън, преведено на български от Атанас Далчев!
http://vbox7.com/play:3914ea5f

Благодаря и за стихотворението.

Радвам се, че се отби, тук , под старата черница в Пастух.

Понякога човек не знае какво да очаква от цветята и дървесата...
Или пък...Изобщо не знае?!
Поздрави!
Б.

Да,не знаем доста често. Струва ми се, че човекът по отношение на природата е едно високомерно същество, гледа от високо, плюе, хвърля си цигарата и отминава, а въщност природата е негова майка и е милостива, знаейки колко е слаб и безпомощен.

Красив разказ!
А сега може ли да си поръчам и един за черницата - обичам черници - от корена до върха заедно с белите и черните чернички:))))

Може би трябваще да покажа снимка на барем едно от двете каучукови дървета.

Софийското бе незаслужено оплюто и изхвърлено. Поне снимката да бъде някаква закъсняла реабилитация. Надявам се самия разказ да е тази реабилитация. Но и снимката като на табло: "Те са нашата гордост!"

Поздрави, Разказвачке!

- Та нали ми проповядваш, да се ВЪЗдигнем над дребното ежедневие, самозаблудите, та дори и над самите си нас ... със своите "дребнави" страхове и СТРАСТИ !!? :((
- Явно съм надценил ситуацията, пък и поради нотките на обида - Голямо прощавай ! - пишейки ти не съм се движел от злоумисъл !?

- С уважение !

от Гет "ктист"

П.П. - Санде,
както виждаш хора сме и поради това слаби ! - Така че, не само сока от каучуковото дърво може да предизвика мъка ... и сълзи ?!

дърво като дърво, нали санде.
И тук важи изреката на професор Видинчев. „Ако изнасилиш природата, винаги ще получиш удар по главата като отговор!„
В Скопие насаждиха някакви канадски топъли през града. След земетресението 1963 год.. Ги исекоа всички последните години. Защо? Имаха много бурен сексуален живот! На пролетта пускаха огромни количества от едно като вълна, памук. Алергични на полени, като мен, голяма мъка си имаха.

дърво като дърво, нали санде.
И тук важи изреката на професор Видинчев. „Ако изнасилиш природата, винаги ще получиш удар по главата като отговор!„
В Скопие насаждиха някакви канадски топъли през града. След земетресението 1963 год.. Ги исекоа всички последните години. Защо? Имаха много бурен сексуален живот! На пролетта пускаха огромни количества от едно като вълна, памук. Алергичнитe на полени, като мен, голяма мъка си имаха.

.. Но не и безкрайно търпелива. Има граница на търпението.

После ... После - следва удар!

Тя остава, тя е вечна. А ние сме временно и си отиваме.

Най-силното нещо е крехката трева. Непобедима. Вечна.

Важното е как.

...и да разбере...
Много поздрави и благодарности Приятелю!

Поздрави !

uninstall acrobat reader 9 adobe acrobat professional 9 http://bdkvyrc.hostingsociety.com/adobe-acrobat-edit-pdf-files.html adobe acrobat

Санде, същото ми се случи и на мен, възпали ми си само едното око и започна да сърби и сълзи. Един час не можа да се оправи, то за това и направих този постинг. Сега и бузите ми са зачервени, вероятно съм развила алергия от сока. Мих се много след като го подкастрих, а то е останало по някакъв начин в кожата ми. Освен това се каня да го напускам, защото ще се пенсионирам скоро и сигурно за това ме е разплакало.

Но и те те познават и обичат.

И бдят над теб, треперят нещо лошо да не ти се случи. А само хубаво!!

http://vbox7/play:3914ea5f