Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2014 12:15 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: КУЧЕТО, КОЕТО ЗАТВОРИ ХРАМА!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 7079 Коментари: 33 Гласове:
28

Последна промяна: 11.07.2014 07:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО:

КУЧЕТО, КОЕТО ЗАТВОРИ ХРАМА!

 
   Наистина. Един ден се оказа, че непознато куче е затворило селския параклис “Свети Иван”. Блокирало входа и не пуска никого. Това съобщиха на кметицата Цвета Николова летовници от близкото Вилно селище край река Струма.

- Как така е блокирало входа? Как така не пуска никого? – запитала с искрено удивление кметицата. – Защо не го прогонихте?

- Опитахме какво ли не. И с добро – предложихме му кифли, баница – не, та не! Гледа ни на кръв, ръмжи с оголени зъби и ни дава да разберем, че сме нежелателни. Явно ни предупреждава: Да се махаме! Пази параклиса, като че ли е назначено на този пост от Свети Петър.

- Как ще го молите, бе, това е куче, като не разбира от добро, хващате пръта! – рязко ги укори Цвета Николова.

- А мислите ли, че не сме опитали? – оправдаха се объркано летовниците -  викахме, заплашвахме го, хвърляхме дребни камъчета, накрая размахахме току пред муцуната му пръти, не се плаши, а  отстъпва назад и ни гледа, сякаш сме бандити.

- Ай, да му се не види! – зачуди се кметицата. Тя самата има на вилата кучета, има голям опит с тях.
   – Какво ли е това? Да не е бясно? Пускат постоянно тук по шосето в района на селцето какви ли не кучета, изхвърлени от собствениците им. Вякакви породи... Но до бясно куче не бяхме стигали.

image

Цвета Николова извика двама общински работници, работещи на дребен хонорар около кметството и им нареди:

- Отивате при Параклиса и прогонвате  натрапника. Всички средства ви позволявам, само няма да го убивате! Убийство – не! Ще научат от някоя от софийските телевизии и станахме новина! Ще ни разнасят по цялата страна и по цял свят даже, като онези с жестокия обичай от Бродилово.

Заминаха двамата мъже и след един час докладваха на Цвета Николова:

- Задачата е изпълнена! Като грабнахме по една неокастрена гьостерица и като му ревнахме “Марш от църквето!” и непознатият пес разбра веднага, че тук няма шест-пет, подви си опашката и избяга към ливадите около реката.

“Редът и спокойствието около параклиса са възстановени и можете спокойно да го посещавате.” Това съобщи Цвета Николова на летовниците от Вилното селище.

Малко по-късно и се обадиха същите летовници с неприятната новина: “Кучето си е там и достъпът до параклиса отново е блокиран”.

image

“Е е е е, това куче вече прекали! За какво му е отново да се барикадира в параклиса?! Чудна работа, не, ами много чудна! Като че ли изпълнява някаква непонятна заповед! Каква ли ще е?” – чудеха се хората.

Отново заминаха двамата работници със същото указание – да прогонят кучето, но при никакви обстоятелства да не го убиват. И всичко се повторило. Хвърляли и пиратки /кметицата не знае за тях!/. Само, че този път непознатият пес не се уплашил нито от размаханите тояги,нито от взривените пиратки, а се скрил навътре – в олтара.Заел позиция зад иконата на Свети Иван! Сякаш се е молил на светеца...“Помагай, помагай,Свети Иване!”

Макар и с много усилия, двамата общински работници, успели най - накрая да изтикат навън упоритият натрапник.

И всичко се повторило и потретило. На следващия ден кучето отново било на своя пост в Божия храм. Решително,  неотстъпчиво, немилостиво, отдадено на чудната си мисия!

***

 Мило ми куче, невинно! Ясно е, че ти си много обидено на хората. До край си разочаровано от тях. От неблагодарността им, от несправедливостта и от  непризнателността им, от измамата. Колко ли години си служило вярно и предано на стопаните – в студ и пек, в дъждове и виелици. Пазило си стадото. Храбро си посрещало кръвожадните набези на вълците, сред черен мрак и гръмотевици, сред ветрове и бури. Без претенции към храната – каквото има, каквото дадат стопаните, та даже и къшей черен, спечен като турска керемида хляб. И изведнъж – “свободен си!” Ненужен. Изхвърлен. Натирен. Без милост и жест на приятелство, на съчувствие и признателност. А най-много боли от подлостта на човека. Затваря те в багажника на колата си и те захвърля като ненужен парцал накрая на някакво сбутано селце. Без думи. Без  единствена дума...

“Ето това е човекът. Безбожник и неверник.Защо е толкова лош? .. Защо?” ... Чудеше се то.

“Затова няма да го пускам в храма му. Няма работа там.”- така реши кучето.


***

 Как завърши тази история, читателю? Ще попиташ съвсем основателно.

Ами, намери се спасителен изход.

Независимо от всички беди, несправедливости и драми, светът е широк и както казват, “спасение дебне от всякъде”!
Да не забравяме най-важното! Всичко това става пред очите на Свети Иван! В неговия храм! Мислите ли, че той ще остане равнодушен, ням свидетел на унизителната история и на безчовечността, и няма да се намеси?! Ето какво се случи:

На четвъртия ден  кучето бе отново на поста си пред Параклиса.

Очакваше ново нападение от страна на хората, когато острият му слух долови познатия до болка и скъп на душата му звън на хлопки и звънци, а ноздрите му уловиха познатия му   мирис на овце и кози, на агнета и ярета.

image

Към храма приближаваше Сергей Борисов със стадото си. Не се сдържа – изскочи радостно на банкета на шосето. Доближи човека, повървя с него, помириса дружелюбно крачолите му: ухаеха божествено! А и човекът го окуражи дружески:” Ела, приятел! Ела с  нас! Твоето място е с нас!” Бе разбрал, че неканеният гост е от прочутата порода “каракачанка”.

          image

И кучето застана най-отпред. Поведе стадото, като хвърляше бляскави, тържествуващи  погледи, към новия си стопанин.

Под всеопрощаващия и благославящ поглед на свети Иван.

***

 

 













Гласувай:
28
0



1. sande - Поздравявам с приложените клипове Всички, които са прочели и одобряват разказа за неканения пришълец, който ...
05.07.2014 13:07
.... затвори за няколко дни селския Храм - Параклиса "Свети Иван" в село Пастух, община Невестино. В знак на бунт!

Неговият нов стопанин Сергей Борисов опита многократно да отгатне името на каракачанката, но засега неуспешно. Тя не се отзова на нито едно от предложените имена.

Може би в това има наистина някакъв знак от Небето - това е кучето Незнаен воин, който ни предупреждава да бъдем Човеци. Иначе ще бъдем изгонени от Храма.
цитирай
2. makont - Здравей Санде,
05.07.2014 14:16
наистина вълнуващ разказ. Милото създание, потърсило е спасение в храма, след като човеците са го прокудили. Изобщо няма да засягам темата за човешката неблагодарност и безхаберие. Отношението ни към тези предани създания е достатъчен показател за това дали сме човеци или не. Това е призвание, както и добротата, или го имаш или го нямаш, дори имам чувството, че не се възпитава. Просто е даденост. Радвам се, че кученцето си е намерило стопанин и призвание. Пазач на стадото си е отговорна "професия", а те го могат, те до кръв ще бранят това, което им е поверено и този, когото обичат. Поздрави и хубав уикенд!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Привет Санде,
05.07.2014 15:12
Интересен разказ си направил. Кучетата имат нужда да се грижат за някой и да пазят покъщнина. Това куче явно си е харесало църквата, а може би и чува гласове от там, които са в друг диапазон.
Тази църква на Св.Иван Рилски ли е наречена или на Св.Йоан Предтеча?
цитирай
4. sande - Късносредновековна църква "Свети Иван".
05.07.2014 16:08
"Интересен разказ си направил. Кучетата имат нужда да се грижат за някой и да пазят покъщнина. Това куче явно си е харесало църквата, а може би и чува гласове от там, които са в друг диапазон.
Тази църква на Св.Иван Рилски ли е наречена или на Св.Йоан Предтеча?"

***

Намира се на 1 км. южно от селото, непосредствено в ляво от шосето Кюстендил - Бобошево на десния бряг на река Струма. Еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, с размери 7,50 Х 3,50 м. Състои се от наос, притвор и полукръгла апсида. Особеност на плана е открития притвор. Той е единствен известен пример при еднокорабна църква от това време в Западна България. Църквата е изградена през XVI век. Зидарията е от речни камъни, обработени бигорови блокчета и червени тухли, споени с бял хоросан. Църквата е била изцяло изписана отвътре. Понастоящем е реставрирана, но няма запазени стенописи.
Църквата е паметник на културата.

цитирай
5. sande - Село Пастух
05.07.2014 16:24
Село Пастух се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в североизточния край на географската област Пиянец, в близост до река Струма, от двете страни на шосето Кюстендил-Невестино-Бобошево.

Селото се намира на около 10 км. от общинския център - с.Невестино; на 25 км. от областния център - гр.Кюстендил, на 30 км. от гр.Дупница, на 15 км. от гр.Бобошево, на 100 км. от гр.София и на 50 км. от гр.Благоевград.

Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.

Махали : Горна, Долна, Краището, Брегарска, Спро̀тива, Воденичарска и Еленско Лозе.
Население
Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2007 2009
Население 373 446 430 430 433 468 381 267 140 88 70 61
История

Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта Пиянец. Загнездено е сред скалите и теснините на река Струма. Предполага се че в района на днешното село се е намирал средновековния град Житомиск.

През 1893 г. землището на селото е 4032 дка, от които 2297 дка ниви, 1533 дка гори, 187 дка лозя, 57 дка ливади и др. Основен поминък на населението са животновъдство и земеделие (зърнени храни, тютюн, лозарство и овощарство). Развити са и домашните занаяти - има 6 воденици, 2 кръчми, тепавица, бакалница, обущарница. Построено е училище (1929 г.), учредена е кредитна кооперация "Напредък" (1941 г.).

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Нов път", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Струма" - с.Невестино.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1962 г., асфалтирани са площадът и шосето (1978 г.), построен е мост над река Струма.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на риболовен, селски, културен и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
Църквата "Свети Иван"
Църквата "Света Троица"
Църквата "Света Богородица"
цитирай
6. mileidi - Ех, Санде много хубаво и поучително ...
05.07.2014 16:51
Ех , Санде много хубаво и поучително си разказал за тази безрезервна любов и отдаденост на тези създания. Защо е толкова лош човека ? Съгласна съм с мнението на Мая , добротата ако я нямаш в себе си , няма как да ти бъде дадено да бъдеш добър. Поздрави на теб и Незнайния воин :))
цитирай
7. planinitenabulgaria - Душата на човека и на кучето и сродна.
05.07.2014 17:21
Най-силният разказ за куче според ме е написан от Константин Канев в книгата му Родопски сказания. Разказът се казва Балабан. Отец Канев е свещеник и познавач на човешката душа.
Брависимо за този разказ. Аз се радвам, бе бях в с. Пастух и че на два пъти посетих параклиса "Св. Иван Рилский"
цитирай
8. sande - Поздрави, Милена!
05.07.2014 18:24
mileidi написа:
Ех , Санде много хубаво и поучително си разказал за тази безрезервна любов и отдаденост на тези създания. Защо е толкова лош човека ? Съгласна съм с мнението на Мая , добротата ако я нямаш в себе си , няма как да ти бъде дадено да бъдеш добър. Поздрави на теб и Незнайния воин :))


***
Права си, така е. Ако няма любов, поне да има доброта, почтеност, пратньорство. Защото човекът и кучето не могат един без друг подългия път във Времето.
цитирай
9. sande - Здравей, Коста! Изпращам ти поздрави по трасето Пастух - "Бевърли Хилс""
05.07.2014 18:29
planinitenabulgaria написа:
Най-силният разказ за куче според ме е написан от Константин Канев в книгата му Родопски сказания. Разказът се казва Балабан. Отец Канев е свещеник и познавач на човешката душа.
Брависимо за този разказ. Аз се радвам, бе бях в с. Пастух и че на два пъти посетих параклиса "Св. Иван Рилский"


***
Ще го потърся този разказ на Константин Канев. Заинтригува ме.
Хубаво е, че ти видя тези божествени места и се надявам пак да се видим в Пастух, след завръщането ти от Америка.
цитирай
10. mt46 - Поздрав за разказа!...
05.07.2014 22:22
Тук намерих разказа "Балабан" -
http://karakachan.org/bg/publikatzii/hudozhestvena-literatura/24-balaban-avtor-konstantin-kanev
цитирай
11. sande - Дали сме човеци или не ...
05.07.2014 22:56
makont написа:
наистина вълнуващ разказ. Милото създание, потърсило е спасение в храма, след като човеците са го прокудили. Изобщо няма да засягам темата за човешката неблагодарност и безхаберие. Отношението ни към тези предани създания е достатъчен показател за това дали сме човеци или не. Това е призвание, както и добротата, или го имаш или го нямаш, дори имам чувството, че не се възпитава. Просто е даденост. Радвам се, че кученцето си е намерило стопанин и призвание. Пазач на стадото си е отговорна "професия", а те го могат, те до кръв ще бранят това, което им е поверено и този, когото обичат. Поздрави и хубав уикенд!


***
Драга, Маконт, благодаря ти за коментара. Кучетата не знаят какво е това фалш. Те са откровени до наивност. Те ни показват естеството на живота и така да се каже - моралната норма.

Поздрави!
цитирай
12. sande - Благодаря, Марине, за знаменития разказ на Константин Канев.
05.07.2014 23:02
mt46 написа:
Тук намерих разказа "Балабан" -
http://karakachan.org/bg/publikatzii/hudozhestvena-literatura/24-balaban-avtor-konstantin-kanev


***
Той носи виталността, чара и непоторимия дух на Родопа и хората й.
цитирай
13. germantiger - ЗА
06.07.2014 07:53
Аз НЕ "въздигам" кучето или животното близо до човека, защото то не е така добро или зло (прощавай силните категории).

Иначе казано/написано - когато някой познат (не ти в случая) пред мен възвеличава "човещината" на животните, аз имам чудесните примери за контрапункт от собствения ми опит. Как братя ядат малкия си брат кученца, как майка им гние на метри от тях отровена, как нищо особено (или човшеко) не се случва в състоянието им след премазване на две от влак на събрата им с който ден ката ден бяха заедно итн итн итн.

...

Чудесен разказ, поздравления, защото лично аз се замислих дори за неговата почти абсолютна истинност! Хареса ми, като "изключим" разсъжденията на животното... ;) но именно художествената измислица въздейства, именно тя има своето място, а и кой знае какво им е в главите ;)
цитирай
14. syrmaepon - Здравей Санде ! Разказът е интер...
06.07.2014 09:14
Здравей Санде ! Разказът е интересен и вероятно ни показва, как Бог общува с нас, макар и чрез посредник едно куче. Както е казано:

„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.” (Йоана 10:14)

Когато човек прави нещо свято, дори когато влиза в един храм, то трябва да е истинско и да е запалило пламък в сърцето ти. Иначе по-добре да не влизаш......
цитирай
15. yotovava - “Ето това е човекът. Безбожник и ...
06.07.2014 10:31
“Ето това е човекът. Безбожник и неверник.Защо е толкова лош? .. Защо?” ... Чудеше се то.

“Затова няма да го пускам в храма му. Няма работа там.”- така реши кучето.
цитирай
16. tota - Разказ като приказка. . . за потр...
06.07.2014 10:42
Разказ като приказка...за потребността от хармония в природата...всяко живо същество да е на своето място...кучето знае, че неговото място е до човека...Дали човекът оценя това? За съжаление не винаги. Затова хора, не изхвърляйте кучетата! Лошо ще ви стигне!
Хареса ми разказа. Заради втория план. В него е сполуката. Кучето не допуска хора при себе си не просто от страх, а отмъщава на неблагодарния, безчувствен и жесток човек. Темата се издига до Бога! В първия план е обикновена фотография, във втория – художествена картина със свои внушения. Напомня ми на разказа “Горски дух” на Хайтов, където в смътни часове се носи над доловете предупредителният вик: “Хорааа, не кърдисвайте гората! Лошо ще ви стигне!”

Санде, с разказа ми припомни спомен от детството. Кучето ни ухапа братовчед ми. Стринка ми настоя да бъде пребито и прогонено, а чичо ми и каза: ”Да пребия кучето, все едно бия себе си! Да го прогоня, все едно гоня човек от дома си!
Не мога да забравя тези негови думи. Те са показателни за това, че кучето е част от семейството и неговото място е до хората.

Поздравления!
цитирай
17. sande - Благодаря за коментара, Тигре!
06.07.2014 11:53
germantiger написа:
Аз НЕ "въздигам" кучето или животното близо до човека, защото то не е така добро или зло (прощавай силните категории).

Иначе казано/написано - когато някой познат (не ти в случая) пред мен възвеличава "човещината" на животните, аз имам чудесните примери за контрапункт от собствения ми опит. Как братя ядат малкия си брат кученца, как майка им гние на метри от тях отровена, как нищо особено (или човшеко) не се случва в състоянието им след премазване на две от влак на събрата им с който ден ката ден бяха заедно итн итн итн.

...

Чудесен разказ, поздравления, защото лично аз се замислих дори за неговата почти абсолютна истинност! Хареса ми, като "изключим" разсъжденията на животното... ;) но именно художествената измислица въздейства, именно тя има своето място, а и кой знае какво им е в главите ;)


***
Ако можеха да говорят! Има такъв цикъл разкази от класика Йордан Йовков.
Мислех си какво ще ни каже, ако каракачанката можеше да говори.

Поздрави!
цитирай
18. sande - Здравей, Сирме!
06.07.2014 11:55
syrmaepon написа:
Здравей Санде ! Разказът е интересен и вероятно ни показва, как Бог общува с нас, макар и чрез посредник едно куче. Както е казано:

„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.” (Йоана 10:14)

Когато човек прави нещо свято, дори когато влиза в един храм, то трябва да е истинско и да е запалило пламък в сърцето ти. Иначе по-добре да не влизаш......


***
Съгласен съм с теб. Затова са Храмовете -- за изповед, за прошка, за душевно пречистване и въздигане.
цитирай
19. sande - На Човекът трябва да му бъде напомняно, че трябва да бъде Човек!
06.07.2014 11:59
yotovava написа:
“Ето това е човекът. Безбожник и неверник.Защо е толкова лош? .. Защо?” ... Чудеше се то.

“Затова няма да го пускам в храма му. Няма работа там.”- така реши кучето.


***
Благодаря, че намина покрай Храма в Пастух и се запозна седна истинска история, в която само думите на кучето са измислени, но са вероятни.
цитирай
20. sande - Заради втория план ...
06.07.2014 12:02
tota написа:
Разказ като приказка...за потребността от хармония в природата...всяко живо същество да е на своето място...кучето знае, че неговото място е до човека...Дали човекът оценя това? За съжаление не винаги. Затова хора, не изхвърляйте кучетата! Лошо ще ви стигне!
Хареса ми разказа. Заради втория план. В него е сполуката. Кучето не допуска хора при себе си не просто от страх, а отмъщава на неблагодарния, безчувствен и жесток човек. Темата се издига до Бога! В първия план е обикновена фотография, във втория – художествена картина със свои внушения. Напомня ми на разказа “Горски дух” на Хайтов, където в смътни часове се носи над доловете предупредителният вик: “Хорааа, не кърдисвайте гората! Лошо ще ви стигне!”

Санде, с разказа ми припомни спомен от детството. Кучето ни ухапа братовчед ми. Стринка ми настоя да бъде пребито и прогонено, а чичо ми и каза: ”Да пребия кучето, все едно бия себе си! Да го прогоня, все едно гоня човек от дома си!
Не мога да забравя тези негови думи. Те са показателни за това, че кучето е част от семейството и неговото място е до хората.

Поздравления!


***
Благодаря за този коментар и за "втория план", който всъщност е първия.
Точно уловено.

Поздрави!
цитирай
21. get - - Ех Лазаре-е! - как ми се ще, всеки от нас да е един "Лазар" ... било библейски ...
08.07.2014 23:03
... било по Радичков?

- Но аз като, един "верблюд" - ще плагиатствам:
Един циганин имаше няколко циганчета.
Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола.

Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление:
„Лебеди мои!“

- И ще приключа, питайки се ... кога ще дойде "Цветница", та и ние - да станем ... Лазаре-е ... !?

- Поздрави, Санде ... от мен, най-черното и най-мръсно ... !

П.П.
http://chitanka.info/text/8220-verbljud - за любителите на магическият "реализъм" във "верблюда" - Подсещане
цитирай
22. sande - Поздрави от Пастух, Гет!
09.07.2014 10:41

Ако кажеш: ”Стани, Лазаре!”,
ще стане ли,
Ако кажеш: ”Събуди се, Лазаре!”,
ще се събуди ли,
Ако кажеш: ”Лазаре, вдигни се!”,
ще се вдигне ли…

И ако попита Лазар:
Ти кой си?
И ако попита Лазар:
Защо ме будиш?
И ако попита Лазар:
Защо ме викаш?

И ако Лазар каже:
Не съм те молил!
И ако Лазар каже:
Не си ме питал!
И ако Лазар каже:
Не те познавам!

И ако Лазар не иска
да стане,
и ако Лазар не иска
да диша,
и ако Лазар не иска
нищо,
тогава Ти, Боже, наричай ме
Лазар…

Румен Леонидов
цитирай
23. donchevav - Звучи много иносказателно, като ...
11.07.2014 02:49
Звучи много иносказателно, като притча! Хареса ми! Поздрави!
цитирай
24. sande - Ами то си е като притча, Венетке ...
12.07.2014 23:37
Но си е реална случка.

Изоставеното и стресирано куче намира пристан в Параклиса наблизо до селото.

Не пуска никого в Храма.

Но с помоща и благословията на Свети Иван историята завършва щастливо.

Поздрави!
цитирай
25. katan - Санде, многозначителен е разказа ти!
13.07.2014 18:35
Едно куче е по-човек от някои хора!
Написал си в коментар и името на неговия нов стопанин С.Б.
Прочетох и коментара на Ати.
Аз добавям още един трети план.
Много може да се размисли човек, когато прочете разказа ти.
Поздрави, Санде! За всички пластове, които си напластил в този разказ!
цитирай
26. sande - Харесва ми и третия план, Кате!
14.07.2014 14:13
Кучето ви обича и ви е вярно при всякакви обстоятелства. То не се интересува, млад ли сте или стар, мъж, жена или дете сте, грозен ли сте или хубавец /хубавица/, беден ли сте или богат, здрав или болен, щастлив или нещастен, щедър или скъперник. Не се интересува от вашата националност, раса, етнос, религия. А от партийната ви принадлежност - хептен. В това отношение неговата толерантност е безгранична..

Не познава завистта, подлостта, измамата, изневярата, двуличието, предателството, високомерието, користта.

Не познава лошото настроение, апатията, скуката.

Поздрави!
цитирай
27. razkazvachka - Много хубав разказ!
16.08.2014 17:29
Другия понеделник като мина покрай параклиса, ще погледна дали има някой пазач :)
цитирай
28. sande - Гери, няма пазач повече, Свети Иван е сам .-..
19.08.2014 18:12
А кучето си има нов господар, Сергей Борисов. Новата длъжност е позната и авторитетна.
цитирай
29. batogo - !!!:))) Поздрав!
29.08.2014 13:55
Много истински и поучителен разказ! Дано помогне поне на част от неблагодарните стопани да си осъзнаят грешките... :)
цитирай
30. sande - Благодаря ти, Огняне!
29.08.2014 19:13
Хората най-често забравяме, че кучето е най-верният ни приятел. То съществува и го има заради нас. То е достойно за дружбата и приятелството ни.
цитирай
31. zvezdichka - Вълнуваща история с добър край!
29.10.2014 11:05
Благодаря ти, че ни я сподели с нас Сашо!

Доброто отношение провокира добро!
цитирай
32. sande - Поздрави, Цанке и Ивайло!
29.10.2014 13:37
Вие минахте покрай този храм, Вилното селище и Струмските лъки.
Бяхте в този благословен от Свети Иван край.
Радвам се, че прочете тази история от село Пастух .
С най-добри пожелания за нови пътешествия приключения!
цитирай
33. vladun - Поздрави, сладкодумецо!
30.12.2017 11:44
Поздрави, сладкодумецо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1517493
Постинги: 181
Коментари: 5673
Гласове: 10416
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728