Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2013 19:46 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ПАКО – НЕОБУЗДАНИЯТ СВАТБАР
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 6645 Коментари: 23 Гласове:
20

Последна промяна: 22.04.2013 06:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО:ПАКО – НЕОБУЗДАНИЯТ СВАТБАР


 

    Миналата година цели три месеца – май, юни и юли -  Пако си имаше сериозен проблем. Не прие преместването му от Банкя  в къщата ни в Пастух. Пръв това трябваше да почувства верният му приятел Томето, който веднага се втурна да го приветства с весел лай и радостно въртене на опашката. Пако го изгледа смразяващо, люто му изръмжа, все едно, че никога не го е виждал, че онзи само дето не си прехапа езика от изненада и изумление. Гледаше го и не можеше да повярва това ли е добродушният Пако, с който миналата година през цялата пролет, лято и до късна есен кръстосваха селските улици, надбягваха се по баирите наоколо и плажовете на река Струма.

Томето постоя, постоя до входната врата и като се убеди, че е нежелан тук, си тръгна разочарован и с подвита опашка.

image

Многократно коментирахме чудното поведение на Пако, което ни изненадваше с нови странности. Например, не  се дели от мен, върви след мен като сянка. Вратата отворена, но Пако не желае да излиза навън.  Разходка, но само с мен. Иначе не. И това почти три месеца! Непонятно, нелогично поведение,  за домашно куче, живеещо в двор в къщата в Банкя ...  Когато ежедневно сме виждали трепетното му желание да изскочи навън, да изтича при другите кучета от квартала.

Сега вече всичко е ясно. Домът в Банкя той е приел като негов дом, откакто преди няколко години синът ми го донесе  като малко, мърляво кученце, скитащо безпризорно около колите на бензиностанцията.  Свикнал е не само с името си, но и с двора, който старателно е маркирал, по кучешки, и е очертал законната си територия.

Сега, преместен на нова служба, Пако се е почувствал предаден от стопаните си, абе, с една дума – изхвърлен. Е, как да не се обидиш смъртно от такава черна неблагодарност, от такава незаслужена подигравка? Такива са хората. Неблагодарници. Ще те използват когато им трябваш, а после те изхвърлят в някакво затънтено село сред проскубани селски песове – нещастници. ..
   
По този повод един приятел с безспорно чувство за хумор ми каза: "А защо мислиш, че Пако е страдал защото е допуснал, че е изгонен от Банкя? Ами ако смята, че ти си изгонения?! И е решил да ти даде всеотдайно цялата си морална подкрепа, като не се отделя нито минута от теб." Виж ти! ... А, защо не?

    В един от предишнните разкази съм описал как рухна тази “Берлинска стена”. Пастушка стена. Да му се не види.

image

Сега, след няколко дни, Пако го очаква същото приключение. Ще видим каква ще бъде реакцията му.

Още повече, че тази пролет Пако стана известен с непрекъснатите си опити да бяга навън и собствениците употребиха усилия да го спрат.

В квартала тук, носещ странното име “Вердикал” е прието от жителите домашните кучета /има ги почти във всеки двор/ да стоят вързани. Това добре, но как юначният Пако да стои в двора като до ушите и обонянието му пристигат сигнали, че наоколо има разгонени кучки?! Как? Той надава любовни викове: “Тук съм! Идвам! Сега! Веднага!”, но как да напусне двора? Навсякъде мрежи като в концлагер... А собствениците, никак не искат да  му влязат в положението! В мигове на безизходица и дълбоко отчаяние, над близката река “Скакля” се носи протяжният му вой. Главният му стопанин се появява по халат на терасата и му отправя люти забележки: “Ей, Пако, млъкни!Какво виеш като на умряло?! Излагаш ни.Ах, ако слезна сега - ще видиш!”

Накрая Пако реши да вземе нещата в свои ръце.  Намери слабите места на оградната мрежа и започна да се измъква безпроблемно. И не само да  бяга с веселата дружинка, но и да се очертае като личен сватбар. Старшиият барикадира пробитите места с нови парчета мрежа, камъни, дъски ... Но Пако не се предаде – разрушаваше ги  като опитен сапьор. И отново литваше навън ... към  любовта и свободата! Научи се да подкопава мрежата,да пробива дупки, на стари и нови, и нови места. Тогава строгите стопани и на първо място Старшият започна да го връзва с железен синджир, но Пако се  изхитри да се изхлузва от  каишката около врата.

Рано сутрин се завръщаше, ни лук ял, ни лук мирисал ... Нито на сватба бил.

Скоро във “Вердикал” ще се появи и поколението Паково. Което е сигурно, е сигурно.

А, може някой любопитен да запита какво означава “Вердикал”, какъв е този “Вердикал”, освен,че е било село, сега интегрална част от Банкя? Попитах магазинерката Миланка, от която си купувам бира. Казах и, че това име ми звучи доста странно, непознато, загадъчно. А тя се изсмя:

“Не се чуди, тука е  шоплук. Шопите не обичат да усукват. Означава: “Връти у калта!”

    Та това е. Че врътиме у калта, нема накъде.

    А на Пако ще се наложи да връти у Пастух. С Томето. Че и там сватби ги чакат. Ех, любов необяснима!








Гласувай:
20
0



1. sande - Поздравявам всички, прочели разказа за любовните терзания на Пако и им пожелавам ...
19.04.2013 20:17
... и им пожелавам любовта да ги води в мръчкавото настояще и в "бъдещето тъмно".

И всички да сме щастливи.
цитирай
2. bven - Присъединявам се и аз:))
19.04.2013 21:05
Приятни почивни дни!
цитирай
3. makont - Засмях се на любовните трепети на Пако,
19.04.2013 21:34
о боже, при тях всичко е искрено до болка и не търпи отлагане. Има ли зов, скъсваш веригите и отиваш при любимата. Много са ми интересни, и като са вързани или в къщи страдат, оклюмали са, някой от момчетата отказват да ядат (това ми го казват стопаните на мъжките кучета, когато примерно са влюбени в някоя кучка в деликатно положение). Аз за това внимавам с моите момичета, ако сме атрактивни, тайничко и отдалеч, за да не разбием нечие влюбено сърце. Прекрасни са тези твой "кучешки" разкази, Санде! Усмихната вечер!
цитирай
4. yuliya2006 - Та това е. Че врътиме у калта, нема ...
19.04.2013 23:06
Та това е. Че врътиме у калта, нема накъде.


КАКТО ВИНАГИ...ЛЮБИМО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
5. sande - Поздрави, Татяна!
20.04.2013 06:37
bven написа:
Приятни почивни дни!


***
Радвам се на посещението ти.

Приятни събота и неделя!
цитирай
6. sande - Пред любовта няма прегради!
20.04.2013 06:43
makont написа:
о боже, при тях всичко е искрено до болка и не търпи отлагане. Има ли зов, скъсваш веригите и отиваш при любимата. Много са ми интересни, и като са вързани или в къщи страдат, оклюмали са, някой от момчетата отказват да ядат (това ми го казват стопаните на мъжките кучета, когато примерно са влюбени в някоя кучка в деликатно положение). Аз за това внимавам с моите момичета, ако сме атрактивни, тайничко и отдалеч, за да не разбием нечие влюбено сърце. Прекрасни са тези твой "кучешки" разкази, Санде! Усмихната вечер!


***
Вярно е, и яденето на Пако започна в тези дни да остава.

Любовта го зове, любовта е във въздуха, вятърът носи поривите й.

Поздрави!
цитирай
7. sande - Че прескачаме огради, че късаме синджири, че копаем тунели, че врътиме у калта, защото ...
20.04.2013 06:46
yuliya2006 написа:
Та това е. Че врътиме у калта, нема накъде.


КАКТО ВИНАГИ...ЛЮБИМО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


***
... защото всички пътища водят към Нея!

Поздрави, Поетесо!
цитирай
8. neprosvet - Привет, Санде!
20.04.2013 08:13
Обичам твоите разкази за кучета и хора...или за хора и кучета!
Явно е, че Пако, с напредване на възрастта не обича промените. Има обаче един зов на природата, който го стимулира да приема промените, преди да започне да се завръща с подвита опашка.:)
Нима не е така и при хората?!
Седмица с мнооооооооооого слънце!:)

цитирай
9. tota - Никой не може да върви срещу природата...
20.04.2013 08:24
Светът на животните е интересен, а на кучетата - приятели на човека - най - вече. Познавачите на живота им споделят, че те имат чудесна система чрез обоняние да подушат феромоните /респективно гените/на партньора за да преценят дали ще имат здраво и плодовито потомство.И допълват. Уговорени бракове има само при хората заради закърняване на това сетиво и заради други социални и културни извращения. При животните е валиден инстинктът за продължение, но с подбор за здраво потомство.
Затова и Вие не сте могли да спрете Пако.Той е бил избран там някъде. Но пък ще остави здраво и силно потомство.

Поздрави, Санде! Продължавай да разказваш. Светът на животните е част от живота. А, какъв би бил той без тях?
цитирай
10. sande - Разказите за кучета са всъщност разкази за хората ... Поне такава е идеята.
20.04.2013 08:44
neprosvet написа:
Обичам твоите разкази за кучета и хора...или за хора и кучета!
Явно е, че Пако, с напредване на възрастта не обича промените. Има обаче един зов на природата, който го стимулира да приема промените, преди да започне да се завръща с подвита опашка.:)
Нима не е така и при хората?!
Седмица с мнооооооооооого слънце!:)



***
Защото за кучета не може да се говори извън темата за Човека. Човек може и без кучета, но кучетата не могат да съществуват отделно от човека. Не е ли така?
цитирай
11. sande - Благодаря за интересния коментар!
20.04.2013 08:56
tota написа:
Светът на животните е интересен, а на кучетата - приятели на човека - най - вече. Познавачите на живота им споделят, че те имат чудесна система чрез обоняние да подушат феромоните /респективно гените/на партньора за да преценят дали ще имат здраво и плодовито потомство.И допълват. Уговорени бракове има само при хората заради закърняване на това сетиво и заради други социални и културни извращения. При животните е валиден инстинктът за продължение, но с подбор за здраво потомство.
Затова и Вие не сте могли да спрете Пако.Той е бил избран там някъде. Но пък ще остави здраво и силно потомство.

Поздрави, Санде! Продължавай да разказваш. Светът на животните е част от живота. А, какъв би бил той без тях?


***
Пако е младо, силно, жизнено куче, добре гледано. И затова е предпочитан от партньорките.Макар,че не мога да определя породата му. Вероятно е някакъв микс. Интелигентен е. Фактът ,че мрежата не е препятствие за него, забелязва и най-малката пролука в оградата, която ние не забелязваме, но той преценява на секундата.

Поздрави от Банкя-Вердикал - Пастух!
цитирай
12. martiniki - Умник е Пако
20.04.2013 09:54
видно е! Рядко човек си прави труд да разбере как мисли, как живее едно куче, да го тълкува и то правилно. Навремето много обичах "Кащанка", мисля, че това е първия разказ за животно, който ми направи впечатление, всичко си представях и още си спомням картини от въобразеното. Малцина са разказвачите, които умеят да така да разкажат, все едно са на мястото на кучето - толкова добре да разбират природата му. Поздравления за умението, авторе!

Вчера гледах "Възпитание в жестокост на жените и кучетата". Много хубав филм

http://www.youtube.com/watch?v=mCaGibzYoPs
цитирай
13. sande - Благодаря, Мартиники, радвам се на посещението ти, както и на това , че ...
20.04.2013 10:24
... че си харесала новия разказ за приключенията на Пако. Скоро ще отпътуваме за Пастух и ще бъде интересно да се види как този път ще приеме новата обстановка. Ще има ли пак дилеми, съмнения, страдания, нова аклиматизация. Както и ново преоткриване на старите приятели.

Поздрави!
цитирай
14. syrmaepon - Здравей,Санде!
20.04.2013 11:54
Радвам се ,че се завърна,беше ми домъчняло за Пако и Томето.Дано ги чакат нови приключения,че да ни позабавляват и нас.
цитирай
15. sande - Здравей, Сирме! Ние сме тук и пак сме си същите ...
20.04.2013 13:41
Скоро ще получиш репортаж от мястото на срещата - Пастух. Пако още не знае за новото назначение.Каква ли ще бъде този път реакцията?

Остава да се види, както казват македонците.
цитирай
16. megg - Предвечният зов
20.04.2013 16:11
Велика сила е той. Поздравления за разказа, Санде; харесвам лекотата и майсторлъка, с които рисуваш историята на юнак Пако - този " личен сватбар", на Томето, а в тези разкази сме и ние - човеците; та нали всички сме живинки ...
Приятни почивни дни! :)
цитирай
17. sande - Предвечният зов на кръвта, на любовта, на продължението на рода ...
20.04.2013 17:16
Така е, драга Мег. Срещу този зов няма прегради, няма огради открити, няма открити ...

Освен всичко друго "сватбарят" е безмилостен боец на Арената на любовта. Налага се Пако да влезе в жестоки битки, понякога до кръв и до смърт, с други претенденти за сърцето на дамата. "Сватбата" най-често си е война, битка. Щафетата се предава на скъпа цена!

Поздрави!
цитирай
18. 4aiotgluhar4e - Ха, значи така, Старши! Ти да пречиш ...
20.04.2013 22:27
Ха, значи така, Старши! Ти да пречиш на любовта! Не съм очаквала това от теб :) Я бързо да направиш един кастинг за булки да си се отсватби момчето, че от селските моми я му върже някоя, я не :)))

Здрасти, Санде!!! Как хубаво ми стана да прочета веселата ти история. Дойде ми като мехлем за болящ кръст и изгорял нос. Днес, докато се дупехме да събираме боклуците на мърлячите български, едно такова малко паленце тичаше около нас и носеше книжки в уста. Мила картинка са, радват душата. Аз нали съм си животинкаджийка по природа, на куче нито мога да се разсърдя, нито да се скарам.
Поздрави, приятелю! Поздрави Струма от мен :)
цитирай
19. анонимен - Здравей, Чайче! Поздрави на красивия град Бургас!
21.04.2013 10:31
Като разказвах за странното поведение на Пако в Пастух миналото лято, един приятел с безспорно чувство за хумор ми каза: "А защо мислиш, че Пако е страдал защото е допуснал, че е изгонен от Банкя? Ами ако смята, че ти си изгонения?! И е решил да ти даде всеотдайно цялата си морална подкрепа, като не се отделя нито минута от теб."

Виж, ти. Казано на шега, а си заслужава да се замислиш. Особено в разказ като този.

Въпросът си остава. Разбираме ли ги кучетата ние???

Човекът по начало е високомерен по отношения на животните и може би опростява работите. А не трябва.
цитирай
20. katan - Поздрави за разказа, Санде!
30.04.2013 15:20
Весело и приятно и малко тъжно ми стана от майсторския ти разказ, Санде.
Предаността на кучетата към стопанина, особено, ако той е СТАРШИ:))) е пословична.
Спомням си филма "БЕЛИЯТ БИМ ЧЕРНОТО УХО" и сиротното куче накрая - почти като съкрушен от скръб ЧОВЕК.
Твоят разказ и спомена за филма ме натъжиха, защото ми се иска отношенията човек-човек да са като отношенията куче-човек.
Разказът ти ме развесели и разведри с всичко друго описано в него.
Особено весело ми стана от това, че ПАКО не те оставя сам, защото са те напъдили от Вердикал:))))).
Как да не бди над теб ден и нощ?:)))
Ще се осъзнае и в Пастух и ще започне да зачезва:))) по пастушки моми и невести:))).
За любовта няма географски понятия, само трябва да й дойде времето:))).

Поздрави, Санде - на теб, Пако и Томето!:))))
цитирай
21. sande - Здравей, Кате!
01.05.2013 16:13
Радвам се на прочита ти на "кучешкия разказ".

Ако Пако можеше да говори и особено да пише - и той щеше да ти благодари.

В следващия разказ на тази тема ще ти отговоря на коментара.

Вместо Пако.
цитирай
22. mariniki - любовта...
05.05.2013 20:25
винаги е необяснима, Санде...
светли дни и топли благопожелания за теб...
цитирай
23. sande - Здравей, Мариники!
07.05.2013 16:49
Нека празниците продължат! И с много любов!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1604959
Постинги: 181
Коментари: 5681
Гласове: 10541
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031