ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ: ЛЕЛЯ ПЕТРА!

На моите земляци и приятели от Долината на Струма /Пастух, Сопово, Бобошево, Доброво, Скрино, Вуково, Четирци, Невестино/. Поздрав!



     Леля Петра е селянка от Дупнишкото село  Сопово. Около 60-годишна, но изглежда по-млада. Средна на ръст, стегната, енергична, с изправена стойка, с черна , леко посребряваща  коса, с черни, подвижни очи,  които ви гледат с любопитство, с блага усмивка, която като че ли не слиза никога от лицето  й. Най-интересното при нея е, че е постоянно във някакъв подем, в някаква еуфория, в някакъв възторг и удивление. Тя е от редката порода хора, които не губят при каквито и да е обстоятелства  веселия си нрав, положителната си енeргия и виталното си излъчване.

    Нейната най-голяма слабост са новите думи. Чуе ли нова дума от радиото или от телевизията, веднага я взема “на въоръжение”. Започва да я използва при всеки благоприятен повод, понякога бъркайки  истинското и значение. Така нейният говор често изглежда наивно-претенциозен и естравагантен,пъстър,добродушно-приповдигнат, разкрасен като разперен паун.  От което, разбира се,  се случва да произтичат забавни ситуации, каламбури, някои от които стават крилата фрази, влизат във веселите, шегаджийски и незлобиви селски разговорки.

    С мъжа й Миял и други селяни и селянки чакат на  ж.п. спирката - Бобошево влака за Дупница. По едно време леля Петра се обръща към Миял, който се е улисал в сладки приказки със съселяните си:

    - Мияле, айде да комбинираме багажо, оти влако функционира откъде  Мурсалево.

    Така е. Багажът трябва да се „комбинира” навреме  по обем, по тежест, да се види какво тя ще вземе, какво Миял. Защото вече се чува от далечината как  пътническият влак си  “функционира” и всеки момент ще пристигне.

    Разказва леля Петра  за посещението им с Миял в Кочериново на  гости на сестра и, която е омъжена  там.

    - Вчера – разказва леля Петра на приятелките си от махалата – бяхме с Миял на  госке на сестра ми у Кочериново. Хората дадоха ядене, пиене, ама  яс немах никаков авторитет да ям.

    Някои от присъстващите се подсмихват на  неподходящо и не на место използваната дума “авторитет”. Даже някой я подкача:

    - Ама, лельо Петро, наистина ли така беше? ... Па не ти  ли дойде по некое време ... апетито?

    Леля Петра разбира светкавично закачката около думата. Затова отговаря  невъзмутимо:

    - Е па, он може да е дохождал, ама  еле яс не си бех дома ...

    И поглежда с хитровата усмивка, правейки се на разсеяна, но се вижда, че е разбрала забележката.

    Питат я дали ще си  дойдат децата им за Нова година – дъщерята е  на гурбет в Италия, а синът в Испания. Леля Петра отговаря умислено /което с нея се случва рядко/:

    - Ей,  така сме се заглобили с тая глобализация! ...  Не знам какво,че правиме... Интеграция, интеграция ... Те ти сега интеграция! ... Останахме тука като некакви заложници, като некакви заточеници, като арестанти...Не може да се  рестартираме по никой начин... Абе, направо си останахме без деца ... Внучетата, че ни заборават, а и да не ни заборават, нема да знаят български език. .. А ние за кога да учиме чужди езици!...Как да се активираме ...Деградация... Нема друга опция..  С Миял не можеме да стигнеме до консесус,  яс му викам да си ги викнеме да си дойдат  тука, а Миял  вика “тука е криза, нема работа, как, че  живеят тука?” А ние вече остарехме, как да се рестартираме? Не сме вече мобилни като едно време.

    Леля Петра заминава за минералните бани в Кюстендил. Дали и направление докторите от Дупница за лечение на ревматизма, който я мъчи от години. На тръгване  тя дава наставления кой какво да върши в нейно отсъствие. Тук освен Миял, остават  сестра и Фидана, недъгава с левия крак и свекървата Кръстана, вече прехвърляща 80-те, доста болнава. Тя е най-големия кахър на леля Петра.    Затова поръчва на сбогуване:

    - Гледайте се тука в разбирателство и в конструктивен дух и сите да сте адекватни. ...И да не ми спретнете некоя промоция! ...И да не  земете да ми изпратите некоя тържествена вест за мама! ...Яз отивам на почивка и не требе да ме стресирате и комплексирате по никой начин!

заглобили /диал./ - затънали

 ***

 

Първите думи ми харесаха. Ще те посетя отново, приятелю:)).
Хубава вечер!

Гледайте се тука в разбирателство и в конструктивен дух и сите да сте адекватни. ...И да не ми спретнете некоя промоция! ...И да не земете да ми изпратите некоя тържествена вест за мама! ...Яз отивам на почивка и не требе да ме стресирате и комплесирате по никой начин!


КАК ДА НЕ СЕ ЗАСМЕЕ ЧОВЕК..КАЖИ КАК?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Трябва да бъдем в конструктивен дух и да сме адекватни!

***

Леля Петра ще те изчака, тя не бърза за никъде в тази глобализация. За къде да бърза?

***
Леля Петра наистина е "образ невъзможен", винаги може да ни насмее, разведри и никога не ще ни "стресира и изкомплексира".

И промоциите са редки...на хубави случки и усмивки...Има ги тук ,там като леля Петра да сгряват и да имаме апетит за живота...

Колко доБре си го хванала - промоция на леля Петра от дупнишкото селце Сопово!

Благодаря ти, мила!

Разказ почти по Чудомировски. Образи от нашата действителност. Добре, че ги има. Така животът изглежда по различен, не толкова сериозен и сякаш дните минават по леко. Във всяко село има по една леля Петра. Тъжното е, че хората там остават все по - малко и малко. А колкото до употребата на чуждиците - пуста мода щом и селата не е отминала какво ли ще стане с езика ни?
"Ей, така сме се заглобили с тая глобализация! ... Не знам какво,че правиме... Интеграция, интеграция ... Те ти сега интеграция!"
Какво ли? Ще си переме пешкиро, та белким я очистиме!!

Поздрави!

Права си, Тота, че във всяко село ще се намери по една леля Петра, която е "народния артист". Тя добре разбира, че "играе". Даже по някакъв свой начин и интуиция използва чуждиците, като да им се надсмива добродушно, на тях и на свързаните с тях промени в живота. Както се вижда,тя не е във възторг от промените, но ги приема като нещо, което не зависи от самата нея. Така ми се струва на мен.

Поздрави!

Не разбирам какъв косур и намирате ))) виж как на място си ги реди словата...
Вчера случайно се загледах в телевизора и в едно предаване една досущ такава леля,малко балканджийка,разправяше за неволите си в големия сняг по пътя от Враца до София.Напълни ми душата - ето така си ги представям истинските българи - окумуш,разтропана,само дето не ги е строила всички по пътя.Ама жалко,че рядко ги показват истинските хора.Показват сал едни скучни,смешни ,псевдоизучени мишоци...

Което си е така.Тя е истинска, жизнена и много симпатична. Тя няма кусури, а особености, колоритности, които я правят интересен и привлекателен човек от днешния ден.

Наистина, тя е супер леля.

голям образ тази леля

Важното е, според мен, какво стои зад това. А както се убеждаваме зад ефектните пози стои една много земна и симпатична жена, народен бисер.

който си го може-може-когато те чета тотално изключвам и
се пренасям там-в света на твоите живи,реални и хубави като
характери герои-обичам да те чета,Sande!!

Радвам се, че не забравяш приятелите си.

Е, тук ми заприлича на Чудомир!
Ама за каква "ЛЕЛЯ" Петра пишеш:)))?
Ами тя почти наборка:))), а ти я лельосваш:))), добре, че не си писал за БАБА Петра:))).
Колоритен образ е леля Петра. Изпълнил си я с живот и си я представих визуално.
Честно да ти кажа, наред с усмивката, която предизвика у мен ми беше повечето време тъжничко. Там дето пишеш за "глабализация, интеграция, криза...", направо ми се доплака, защото тук думите са използвани точно и много на място.
Сетих се, че сегашните не ЛЕЛИПЕТРИ използват думи, къде, къде по-неточно от натутаралната леля Петра.
Пък у съвременните ЛЕЛИПЕТРИ да си видял такава загриженост за близките, още повече за свекървите:)))?
Поздравявам те за този разказ, Санде!
Хубава вечер и приятелска прегръдка.

... че тя си е леля Петра. Завинаги

Поздрави!.

Леле как ме разсмя, Санде! Обаждах се на мама да и чета разказа ти, че и тя има една братовчедка, дето ги сглобява такива купешки. Проведохме си литературно четене чрез мобилни комуникации и се смяхме със сълзи.

А па какО сме се заглобИли с таА глобализация :)))) Това е гениално, Санде! Само дай превод, че народът сто на сто не знае какво е да се заглобиш :)

Айдеее, и сестра ми звъни по късна доба :)

***

Радвам се, че съм те насмял с този чисто нашенски образ - от Долината на великата река Струма.
Хубав ден!

Често се случват такива неща, аман от тези чуждици. Същото е и с непознати думи. Синът ми като беще малък бе чул думата "аплодисменти% и някак си бе разбрал за какво служи, та веднъж казвайки едно стихотворение, тържествено се обърна към нас и заяви: "А сега аКлодисменти, моля". И те така. Те поне не знаят, и малкия и леля Петра, но разни префърцунени думи, чуждици, дето навлизат в речта ни напоследък и съвсем съзнателно се използват, честно много ме дразнят. От типа на "Порт фолио", "лайф стайл" и т.н., представяш ли си, ако ги чуе леля Петра, каква интерпретация ке им даде. Лека нощ от мен и сънувай на чист български хубави и цветни сънища.

И аз като теб това мисля за чуждиците, които навлязоха в българския език като досаден троскот. Което е интересното - най-малко на село и повече по градовете, главните улици, имената на фирмите, рекламите, а се разхождат спокойно из телевизиите, трибуната на Парламента даже и пр.

А от устата на една селска жена като леля Петра чуждиците изглеждат доста смешни и подигравателни.

Поздрави!

Глобална и авторитетна комбинация насред деградацията. Не й трябва на нея рестартиране - тя си е адекватна:)))

Деградация - дебългаризация, циганизация - финализация.
http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/eko

Глобализация - дебългаризция - земляни

Не вярвах, че обикновената селска жена леля Петра е стигнала сама до тази печална диагноза.

То майтап, майтап, ама по смисъл "заглобили" и "гпобализация" могат да си излязат синоними. :)

За тези, които не знаят тази диалектна дума:
Да се заглобиш означава да затънеш с двата крака в кал дълбоко, да затънеш в тресавище, от което с труд може да се измъкнеш.

с глас се разсмях рано заранта:)))) Благодаря.

Радвам се на смеха ти. Какво по-хубаво от това!

Поздрави!

Разсмя ме с този майсторски разказ!:))) Щастлив си ти, че познаваш такава жена като леля Петра - такива хора освежават сивотата на ежедневието:)))
Иначе е права за всичко:)
Поздрави!

Радвам се, че си намерил време да наминеш насам и да се запознаеш с леля Петра, малкия човек, който поддържа народния дух.

Уникален си :-):-)
Поздрави!

Радвам се, че намина през кюстендилското селце Сопово и се запозна с "народната" артистка леля Петра.

През лятото, здраве и живот, може със Звездичката да посетите този интересен и забележителен чисто български край - долината на река Струма, село Скрино със манастира на покровителя на българския народ Свети Иван Рилски. И разбира се - Пастух.