ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО : НЕБЕСНА БЛАГОДАТ!

 Ние, хората, можем само да мразим като кучето – със сини пламъци в очите, но да обичаме като кучето, ние не можем!

Йордан Радичков

         Прав е големият писател: никой, освен кучето, ne може да ви даде повече обич, привързаност, вярност и  всеотдайност.  При това – без тънки сметки и почти безвъзмездно. И при това -  без край и  ... докрай...Не са малко и случаите, когато и двамата – стопанина и кучето му - загиват заедно: при пожари, природни бедствия и други извънредни обстоятелства.

Кучето ви обича и ви е вярно при всякакви обстоятелства. То не се интересува, млад ли сте или стар, мъж, жена или дете сте, грозен ли сте или хубавец /хубавица/, беден ли сте или богат, здрав или болен, щастлив или нещастен, щедър или скъперник. Не се интересува от вашата националност, раса, етнос, религия. А от партийната ви   принадлежност - хептен. В това отношение неговата толерантност е безгранична..

Не познава завистта, подлостта,  измамата, изневярата, двуличието, предателството, високомерието, користта.

Не познава лошото настроение, апатията, скуката. Винаги готово за екшън  и авантюра – за  игри, надбягване, спорт, пътешествия, приключения, като форсиране на реки, катерене в планината и др.

И всичко това – за коричка хляб и паничка вода. Важното е да е сигурно. Каквото има – това е. “ Е, да не си кривим душата – не се отказваме и от нещо  повече:  всичко човешко  не ни е чуждо!” – чувам гласа на кучето.

 А пък появи ли се кокал, е, тогава вече  еуфорията е пълна – очите издават особен, скъпернически блясък и всеки натрапник, та даже и близък човек,  се посреща със застрашително ръмжене.
Пабло Пикасо: "Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."

Кучето е съпричастно с всичко, което правите – следи с любопитство заниманията ви в градината, на двора, а особено ако нещо къкри на огнището.

При това не забравя нито за момент  главната си отговорност на пазач. Дори когато спи, ушите и ноздрите му  пресяват шумовете, звуците, миризмите, опасностите, идващи от страни. Познава гласовете на стопаните и близките, разпознава отдалече шума на приближаващия автомобил.

Тук не говорим за ловното или овчарското куче – това  е друга, много по-особена и специална тема. Тук не става дума  и за бездомните кучета – тези мили скитници, които ни гледат без укор, с изгаснала надежда и ни  прощават всичко.

За какво тогава ни е необходимо домашното куче във времената, когато “девалвира” главната му функция на пазач – във времената  на бодигардовете, видеокамерите, СОТ и пр.?

Вече казахме –за приятелството и другарството.

Все ми се струва,че Господ  и затова го е създал: да ни бъде другар, да пази живо детето в нас, докато постепенно остаряваме.

          Лошото е, че човекът като че ли е на път, да изостави своя другар, улисан в  ежедневните си грижи, тревоги, проблеми, кризи, несполуки, суети. Пак ще се обърна за помощ към големия писател Радичков и към тревожните му призиви:

“Човек може така да върви до края на дните си, следван по петите от кучето! Но човекът - чуй ме, Господи - си прибра кравайчето, прогони кучето от себе си, нарече го с какви ли не груби думи, помияр го нарече, Господи, бездомно куче го нарече и като видя с каква радост се съешава с другите кучета, му завидя и се закани да го скопи, за да го лиши от последната му кучешка радост... Не позволявай това да се случи, Господи, ти знаеш как да се намесиш и не ни отказвай своята небесна благодат!” /от разказа “Небесна благодат”/

 ***

сърцеведът Йордан Радичков... трогна ме и твоят разказ, Санде...
но Господ си знае работата... сърдечен поздрав, за теб..

... с което ще се опитам да ви представя една, втора част документални разкази за познатите ви герои Тета, Пако, Томето, Радул и други от симпатичната компания.

любов, вярност, преданост, жертвоготовност...човекът обаче не обича да се учи от по"низшестоящите", той си знае всичко:(
Самозабравил се е човекът, дано не е твърде болезнено опомнянето.

Поздрави за твоето отношение, Сашо!

***
Благодаря ти за споделянето.

***
Те - кучетата - действат по Божията програма.

А ние - хората - по дяволската! Парадоксална е иронията, но като гледам тези дни реките от лъжи, манипулации, измами, демагогия ... какво да кажем?

Поздрави, Дора!

Приятно е да научим, че следва продължение на разказите ти за познатите ни герои Тета, Пако, Томето, Радул и други.
Кучето е не само най - добрият приятел на човека, той го обича истински и безрезервно. Без да търси отплата.
Щастливи са, които имат такива приятели, които обичат без думи стопаните си!

Поздрави!

Когато бях на около три години живях доста време във ветеринарната лечебница в Годеч, където баща ми бе агроном. Там имаще две кучета -Лида и Зоро, които винаги ме придружаваха, където и да ходя, по-верни и обичливи приятели не съм имала. Много красиво хъски си снимал, направо очите ми останаха в него. Поздрави!!

***
... където прекарва от ноември до май всяка година, преди заминаването за Пастух.Тука е неговия дом, тук е израсъл и тук се чувствма като пълновластен господар. А Пастух - това е друга, доста чудновата и неочаквана тема.

Поздрави!

***
... и това приятелство те съпровожда до днешен ден. Затова знаеш най-добре кой на кого дава повече - ние ли на кучетата или те на нас.

на кучетата и конете. Имам някакво спициално отношение към кучетата, което те го усещат, укротяват се и идват при мен. Докато работех в Енергото това бе един от големите ми бонуси.

Интересно, от собствени впечатления се убеждавам, че кучетата безпогрешно разпознават добрия човек от лошия, този който ги обича, от онзи който не ги обича. Удивлявал съм се, как от значително разстояние приятелските кучета улавят звука на колата още при влизането ни в селото. Звука на колата! А по шосето минават стотици коли ежедневно. И вече са застанали на пътя с блеснали очи.Празникът започва.

В началото докато четях ми стана възторжено, защото знам за каква любов безкористна става дума, но в края на разказа очите ми се насълзиха. Това е, защото се чувствам виновна, за подлостта на целия човешки род, към тези предани и прекрасни създания. За това, че не мога да помогна на всички. Виж, моите са като принцеси, в къщи кучето е човек. Но тези на улицата, знаеш ли, те не искат само хляб. Те искат ласка, искат обич. Има една красива черна кучка с бяло петно на гърдите, винаги, като излезем с моите мопсчета, тя идва при нас и ляга по гръб в тревата. Иска да я галим и се чувства толкова щастлива, че и обръщаме внимание и я даряваме с ласки. В тях има толкова много обич!!! Поздрави за хубавия постинг.

Обичта към кучето и заложена в нас. Ние съществуваме "в пакет". Кучето не може без човека. А човекът много често не знае, че в него е заключена тази любов. Кучето само ще я отключи, ще се справи само. Но човекът е този, който трябва направи първата крачка. От личен опит го знам.

Светът, в който има такава хармония и радост от живота! ... И нашият, човешкият - изгубил някъде по пътя напред мъдростта на природното.
Хубав и вълнуващ разказ, Санде! С такова познаване, разбиране и с детайли може да пише за животните само човек, който ги обича. Много ми хареса и идеята, че : "... Господ затова го е създал: да ни бъде другар, да пази детето в нас ..."
Поздрав!

Най-малко кучето.

Представете си света без кучета.Невъзможно. Аз не говоря за ползи или за взаимни ползи. А за хармонията на света, на живия свят, където нищо не може да се отнеме и нищо да се добави.

Поздрави, Мег!

Бог е дал на човека кучето за приятел и за поука какво представлява приятелството. Поздрав за хубавия разказ!

Кучето е, пак ще кажа - Божията програма!

Поздрави!