Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2012 17:44 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: АСТА – КАБУЛСКАТА ЗАЛОЖНИЦА
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 8040 Коментари: 26 Гласове:
24

Последна промяна: 14.11.2012 18:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКИ  ЗА КУЧЕТО: АСТА – КАБУЛСКАТА ЗАЛОЖНИЦА

                           На Димитрина

 

През 80-те години бях на работа в Афганистан. Първият проблем, който възникна буквално още първия ден след пристигането ни  в афганистанската столица, бе да се  купи кола. В Кабул чужденецът не може да направи и две крачки, ако няма кола. Не че няма градски транспорт – има, даже за наша изненеда  се оказа, че улиците на столицата се кръстосваха от български автобуси “Чавдар”, знаете имаше такава марка автобуси, произвеждани в завода в Ботевград. Тези автобуси бяха новоднили българските автобусни линии, но както се вижда бяха прескочили и високите планини на Хиндокуш. Както се казва, на крилете на “пролетарския интернационализъм”.

          Но като се вземе в предвид   местния стандарт  за хигиена, за спазване на някакъв що-годе редовен график на движение, ставаше ясно, че  българо-афганистанското творение не ни върши работа. А като видиш претъпканите автобуси с незатворени поради това врати, с развяващите се   навън чалми,  отпада автоматически идеята за какъвто и да е компромис.

Колата взехме от индийското посолство, благодарение на получено съобщение в българската мисия.  Двамата  индийци, мъж и жена, облечени в националните си носии, ни изпратиха до улицата пред  дома им в един от централните кабулски квартали – “Вазир Акбар Хан”. Мъжът ми подаде ключовете на колата, “Тойота”, на 8 години, но запазена, в добър външен вид, а както се оказа по-късно и в добро състояние като цяло. Отвори предните врати и  каза с усмивка:

- Заповядайте, колата е вече ваша. И късмет!

В този момент в колата се шмугна малко кученце, прескочи на задната седалка, като радостно въртеше опашкаи и гледаше с блеснали очи.

image

 

- Аста, ела тука -  изивика я ласкаво индийката, но кучето  я гледаше с радостни очи и като че ли с подканящ поглед: “Ела и ти при мен!”

 Мъжът също започва нежно да призовава  кучето: “Ела, Аста, ела да си ходиме у дома. Ела, миличка!”

 А кучето продължава да ги гледа радостно, върти опашка, гледа с отворена  уста и изплезен език, все едно всеки момент ще проговори.

- Милата, обича много да се вози в колата и сигурно мисли, че  отиваме на разходка – каза индийката.

Двамата  продължиха настойчово да призовават кучето да излезе от колата, но очевидно без шансове  за успех: кучето се сви на кравайче и само помръдваше леко с  уши.

- Ами оставете я на нас, ако няма да си я водите в Индия – предложи Дима.

Двамата съпрузи се спогледнаха и като че в същия миг се разбраха.

- Ами, да ви я дадем -  каза колебливо мъжа.

- Ами, да ви я дадем -  каза  по-уверено жената.

     И така, Аста заживя при нас. Около една седмица боледуваше по старите си стопани. Постепенно свикваше с нас, а и ние с нея. Свикна и с българската кухня, това като че ли най-много я впечатли, особено кюфтета, пърженитe  картофи,  печеното  пиле, рибната  консерва ...

Привърза се така към Дима, че стана нейна постоянна сянка: Тя в кухнята – и Аста в кухнята, до нея, тя в хола – и Аста в хола, в краката й, тя в банята –  Аста ляга пред вратата й, тя в градината – и Аста в градината. До стола й. Да не говорим за разходките из квартала – тук празникът е пълен. И така всеки ден, неусетно, “тихо и полека”  Аста стана част от нашия живот в непознатата страна, без да досажда – деликатно, предано,  любвеобвилно.  Кучето бе като кардиограма  на настроенията в семейството и на вески един от нас и най-важното – не допускаше лошо настроение и униние: гледаше ни с такава любов, преданост и  възторг – все едно, че бяхме най важните хора на света, ако не и ... единствените!

Още първите дни стана ясно за една нейна странност -  обича да си играе в двора на къщата, но само ако има някой от нас. Иначе не. Прави всичко възможно да е вътре. Отначало не разбирахме това, изкарвали сме я насила навън, особено сутрин – когато отиваме на работа. Тя се подчинява, но ни гледа с някакъв стаен в очите й непонятен страх. Скоро се изхитри, скриваше се под леглото или на някакво закътано място в къщата и не отговаряше на никакви повиквания. Скътаваше се точно навреме, нито по-рано, нито  по-късно, а минута преди да напуснем къщата. “Явлението” ни обясни ветеринарният лекар Братан Резашки. Кучето, според него, е претърпяло силен стрес от взрив и е развило свръхчувствителност  към този звук. А звукът от далечни взривове бе част от “звуковата картина” на Кабул. Ние бяхме свикнали на тези звукове, приличащи на ехо от взривове  в далечни кариери, но с каква чудовищна сила отекваха в малката главица на това същество!

         Преживяхме заедно и реални взривове в близост и ракетни обстрели.

И всички възможни празници. За Аста това бяха, разбира се, истински пиршества. Поставяхме й блюдото на широк поднос или тепсия и тя се хранеше с изисканите маниери на истинска принцеса. Случвало се е, когато сме сами, или с много близки приятели, да сяда  с нас и на масата и тя го приемаше това за нормално. Хранеше се внимателно  и, пак ще кажа, с "аристократични маниери". Затова започнахме да я наричаме не куче, а "тотуче", т.е. куче, което не знае, че е куче, куче-човек.

Стана майка – веднъж. Родиха се три красиви, пъргави и игриви кученца, досущ като нея. Гледаше ги грижливо и с истинска майчина любов. Но не повтори. Стори й се доста голяма тази авантюра.

Ние тогава не знаехме, че и нас и Аста ни очаква  една опасна и неочаквана авантюра. Работата е в това, че кучетата в Кабул са уязвими от една много опасна болест – гана! Гана – зловеща дума. От тази болест кучетата умират в разстояне на няколко дни в страшни мъки. Изсъхват, превръщат се в живи  скелети преди да издъхнат. Спасение има – ваксиниране! Но кой да го знае това?

При първите признаци на заболяването / Аста престана да се храни, очите и помътняха/, потърсихме нашия ветеринар Братан. Дойдоха  от ветеринарната лечебница с кола, взеха кучето. Казаха: “гана!” Не бяха оптимисти за  изхода от болестта. Аста ни гледаше безпомощно с помръкналите си очи, все едно, че се сбогуваше завинаги  с нас.

Отначало хранехме някакаква мъждукаща надежда, но след като измина седмица, а телефонът равнодушно мълчеше,надеждата ни мъчително угасваше.

Докато един ден, на връщане от кинопрожекция, на входа на посолството ни посрещна ухилен шофьора на посланика,наш добър приятел, Георги Партулов.

- Изненада! ... Изненада! Познайте каква е изненадата?

И виждайки смутенте ни погледи, Гошо рече тържествуващо:

- Аста си дойде! ... Аста ви чака. Върнала се от небето.
    Гледахме смаяни. Аста тичаше към нас с блеснали от радост очи,залитаща смешно от слабост, като малко пърхащо ангелче. Наистина - гост от небето! Божия благодат.

И досега се чудя: ние ли дадохме на това кученце грижа, внимание и любов, или тази малка топчица живот ни даде на нас нежност, упование, обич, каквато в чист вид  съществува само някъде  там – в природата.

Дойде врме за раздяла. Ах, тези раздели, ах, тази малка смърт!  ...

Уговорихме се с приятели да им дадем Аста. Но ... се случи друго.

Колата продадохме на индийци. Ще кажете: “Айде стига, бе!”... Но така беше... Както казват: Неведоми са пътищата господни! Но!

Дойдоха хората, излязохме на улицата. Отворих предните врати на “тойотката”, дадох ключа на мъжа с думите:

- Заповядайте, колата е вече ваша. И късмет!

В този момент всички видяхме как  в колата се шмугна  Аста, прескочи на задната седалка, като радостно въртеше опашкаи и гледаше с блеснали очи.

... И се повтори същата сцена, като тази от преди ... три години. Само, че този път ние увещавахме Аста да слезе, а индийците се чудеха какво става. Обяснихме им.

Тогава двамата се спогледнаха и младата жена каза с усмивка:

- А защо не ни я дадете, ще се грижим за нея както трябва, а и децата ще  се радват много.

          Този път ние с Дима се спогледнахме: какво пък, не е лошо, кучето има опит с индийци, “знае езици”, а и децата им ще го обичат.

Затвориха вратите и колата потегли. Аста ни гледаше през задното стъкло с изненада, объркване  и учудване, образът и постопенно избледнянаше, докато колата се скри зад завоя.

Ние си тръгнахме. Накъде?

Откъде да знам. Нанякъде ...


image

Кабул - общ изглед


 

                                                                      





Гласувай:
24
0



1. sande - Санде: Поздравявам всички прочели разказа с песента "Понякога любовта е болка" на Ахмад Захир, легендата на афганистанската музика!
12.11.2012 17:52
Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото са ангажирани с по-важни работи.
цитирай
2. jabalka - Привет! :))
12.11.2012 18:30
Ах тези топки нежности...!
Наистина понякога кучетата са една крачка пред нас, като децата ни!
Пъргав ум, бързи реакции!
Поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
3. mariniki - стоплят душата ми...
12.11.2012 20:36
твоите истински истории...
така топло и мило разказваш...
Санде, благодаря за чудесния поздрав...
цитирай
4. makont - Разказваш толкова увлекателно. "Раздялата, тази малка смърт",
12.11.2012 20:53
много ми хареса тази история, Санде, но едва сдържах сълзите си, аз просто съм развила свръх чувствителност кам раздяла с любимо куче, само си представих какво ви е било...Но важното е, че кученцето е попаднало в добри ръце и ще е щастливо. Ние можем да помълчим, да потъгуваме и да продължим. Усмивки и хубава есенна вечер!
цитирай
5. sande - Санде: Кучетата - една крачка пред нас. Като децата ни...
13.11.2012 05:50
jabalka написа:
Ах тези топки нежности...!
Наистина понякога кучетата са една крачка пред нас, като децата ни!
Пъргав ум, бързи реакции!
Поздрави и най-добри пожелания!


***
Добре казано.

Поздрави, Ябълчице!
цитирай
6. sande - Санде: Здравей , Мария!
13.11.2012 05:59
mariniki написа:
твоите истински истории...
така топло и мило разказваш...
Санде, благодаря за чудесния поздрав...


***
Един далечен, източен град сред високи планини. Едно мило, любимо малко кученце. Един кадифен, омаен глас. Един вълнуващ тромпет. И сълзите на една жена. Една раздяла. Радвам се, че ти е харесал поздрава.
цитирай
7. sande - Санде: Тези раздели са тъжни, но неминуеми. За съжаление.
13.11.2012 06:06
Пътуването към България тогава бе през Делхи - Дубай - София и заедно с престоите отнемаше няколко дни. Прекачвания. Много сложно, почти невъзможно бе да вземем кученцето с нас.

Въобще разделите с домашните любимци са неизбежни. Остава спомена. Споменът живее.

Поздрави, Мая!
цитирай
8. syrmaepon - Наистина
13.11.2012 08:45
животът на човека е едно пътешествие и поредица от срещи и раздели и накрая отнася със себе си единственото богатство - спомените...
Поздрави за както винаги топлия разказ!
цитирай
9. sande - Санде: "Понякога любовта е болка" ...
13.11.2012 10:32
Здравей, Сирме!

Така се казва песента на Ахмад Захир. Разделите не понякога, но най-често са свързани с болка. И светъл спомен.
цитирай
10. neprosvet - Привет, Санде!
13.11.2012 18:07
Прекрасен разказ и мил спомен!
Прочетох с удоволствие!Благодаря ти!
Сърдечни поздрави от Варна!:))
цитирай
11. sande - Санде: Къде е поручик Галицин? Поручик Ржевски. Къде са господа офицерите?
13.11.2012 20:24
Къде са медсестрте, къде е корнет Оболенски да налее вино?

Нямат ли край тези мироопазващи мисии?
цитирай
12. sande - Санде: Поздрави Непросвет Тронкова, поздрави щетоводителке ...
13.11.2012 20:30
neprosvet написа:
Прекрасен разказ и мил спомен!
Прочетох с удоволствие!Благодаря ти!
Сърдечни поздрави от Варна!:))


***
Радвам се,че независимо от твоите сериозни ангажименти и отговорности, намери време да наминеш към нас, произвеждащи бели и щети.
цитирай
13. 4aiotgluhar4e - Санде стайл!
14.11.2012 01:24
От първата до последната дума! Топло, мило, да ти се отпусне душата и после дръж за гърлото и под очички рекичка :)
Магьосник си Санде, и друг път съм ти го казвала. Но ме накара да се замисля аз дали щях да си дам кучето. Утре, след като преспя с въпроса ще се върна да ти кажа, въпреки че от сега ми е ясно какъв ще е отговорът.
Благодаря ти, Санде!
цитирай
14. sande - Санде: Здравей,Чайче! "Едно е да искаш, друго е да може, а пък трето и четвърто да го направиш" - казвше ...
14.11.2012 04:42
... казваше един известен писател.

Радвам се, че по такъв превъзходен начин си прочела разказа. Защото знаеш - това е разговор между двама. Единия разказал, другия прочел. Ако между тях не светне волтовата дъга на емоцията - и двамата са си загубили времето.

Поздрави и възхищения!
цитирай
15. martiniki - трогателна история, Санде,
14.11.2012 08:06
и трогващо си я разказал. Тотуче значи;)
цитирай
16. tota - Разминаването и раздялата винаги задават тези въпроси:
14.11.2012 08:44
"Ние си тръгнахме. Накъде? Откъде да знам. Нанякъде ..."
Няма значение за кого става въпрос, винаги боли, защото в душите е останала следа от красивите мигове, мигове на топлина и обич. Самият факт, че след толкова години с чувство пресъздаваш тази среща с кученцето Аста и породената впоследствие взаимност, разкрива преживяното, отпечатъка от него. А, какво ли е имало в главицата на Тотучето? Дали не му е идвало да скочи и да тича обратно към Вас? Знае ли се?
Тъжна история, стяга, хваща те за гърлото...
Поздрави, Санде!
цитирай
17. sande - Санде: Това е наистина нещо много повече от куче. Затова - тотуче.
14.11.2012 14:33
tota написа:
"Ние си тръгнахме. Накъде? Откъде да знам. Нанякъде ..."
Няма значение за кого става въпрос, винаги боли, защото в душите е останала следа от красивите мигове, мигове на топлина и обич. Самият факт, че след толкова години с чувство пресъздаваш тази среща с кученцето Аста и породената впоследствие взаимност, разкрива преживяното, отпечатъка от него. А, какво ли е имало в главицата на Тотучето? Дали не му е идвало да скочи и да тича обратно към Вас? Знае ли се?
Тъжна история, стяга, хваща те за гърлото...
Поздрави, Санде!


***
Радвам се, че разказа за кучето - тотуче те е развълнувал-
цитирай
18. sande - Санде: Здравей, Мартиники! "Ако можеха да говорят!" - И Йордан Йовков, големия писател, си задаваше тзи въпрос...
14.11.2012 14:41
martiniki написа:
и трогващо си я разказал. Тотуче значи;)


Поздрави!
цитирай
19. 4aiotgluhar4e - Нямаше да го дам, Санде! Който е в...
14.11.2012 22:52
Нямаше да го дам, Санде! Който е влязъл под крилото ми, докато е жив, там стои :)))
цитирай
20. yotovava - :))))))))))))))
15.11.2012 07:13
Поздрави, Сладкодумнико :)
цитирай
21. sande - Санде: Чайче, ти си велика!
15.11.2012 07:15
И единствена.

Сигурно и аз щях да постъпя така.

Сега.
цитирай
22. sande - Санде: Здравей, Валя!
15.11.2012 09:01
yotovava написа:
Поздрави, Сладкодумнико :)



***
Радвам се на посещението ти.
цитирай
23. henzelski - Санде,
15.11.2012 15:37
тъжно ми стана накрая, но такъв е животът, нали...
цитирай
24. sande - Санде: Поздрави, Красимире -. henzelski! От живота не можем да се измъкнеме живи ...
15.11.2012 16:00
Какво да направим с разделите? Не само в конкретния случай. Животът е един непрекъснат сериал от срещи и раздели. Нищо не може да се направи. Остава спомена. Това е и съдбата на хората - да станат накрая спомен. Това е.
цитирай
25. yuliya2006 - ЛЮБИМ МЪДРЕЦ И ПРИЯТЕЛ! С ОБИЧ ...
15.11.2012 22:31
ЛЮБИМ МЪДРЕЦ И ПРИЯТЕЛ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
26. sande - Санде: Здравей, Джулия!
16.11.2012 07:42
Любов: Все едно, че сме най-важните хора на света, ако не и ... единствените.

Бъди щастлива!
цитирай
27. megg - Много хубава история, Санде!
16.11.2012 08:47
Така топло поднесена! Радости, скърби; срещи, раздели ... свят! Накъдето и да отвежда пътят, в това "нанякъде" ще върви и споменът за тотучето, ще върви с обичта.
Хубав петък! :)
цитирай
28. sande - Санде: Поздрави, Мег, радвам се, че прочете тази неизмислена история за тотучето Аста ...
16.11.2012 16:13
... а още повече, че историята ти е харесала. Наистина накъдето и да води пътят, споменът върви като любвеобвилно кученце след нас... Докато и ние самите не станеме спомен. А животът не спира, животът продължава "в прекрасния и гневен свят" , както казва Андрей Платонов. Пътища ще има винаги. Срещи , раздели и спомени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1690551
Постинги: 181
Коментари: 5688
Гласове: 10724
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031