Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2012 21:20 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ОМРАЗА
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 13471 Коментари: 55 Гласове:
43

Последна промяна: 17.02.2016 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ОМРАЗА

                                      На Martiniki
           Сигурно всеки от вас е чувал тази фраза: “Мразят се като куче и котка!”
    Аз съм имал много пъти възможност да се убедя, че това е така. Да, мразят се.
По-точно е да се каже, че кучето мрази  котката. Котката е най-често потърпевшата. Налага и се често при случайна среща с куче да използва цялата си котешка бързина, пъргавина и хитрост за да спаси кожата си от експлозивната и с нищо не предизвикана агресия на кучето. В секундата, когато  изниква пред кучето, вековният и враг се изстрелва като торпедо  по нея – без да се замисля, без да  се колебае, мълчаливо, мълниеносно, немилостиво. Спасение котката намира в най-близкото дърво, току под носа на кучето успява да се покатери и да заеме безопасна позиция в клоните. А надбяганото  и надхитрено куче обикаля около дървото, лае заплашително, сипейки по този начин пръски от слюнка и   проклятия към тази нагла и във висша степен отвратителна,  според него, твар.
    Откога и откъде  идва тази праисторическа ненавист?
    Сигурно още от времето на Адам и Ева. Това е съперничество за място под слънцето, съперничество за милостта на човека. Котката, като изпечена по природа подмазвачка и лицемерна дипломатка, печели  без проблем това житейско съревнование. Тя не се стреми само да се подреди в обкръжението на човека, а се навира, снишавайки се и мъркайки приспивно, влиза безшумно в дома му, настанява се на най-удобното место в дома – на пода, на килима, във фотйола, в леглото. А полека-лека се настанява и в скутите на стопанката. Задоволява се с малко млекце или остатъци от храната на стопаните.
    А кучето обикаля немило-недраго по двора, гледа всичко това и кръв капе от сърцето му.
     Каква несправедливост!
    Котката отговаря само да гони, и то когато е  в настроение, от къщата келавите мишки, страхливите плъхове и от време на време някое  безобидно влечуго, а кучето дава денонощен караул  да пази къщата и стопаните от нагли крадци, от  опасни и жестоки вълци, и лято, и зиме, в пек и студ. И я му подхвърлят комат клисав хлеб или парче оглозгана  кост, я не.
    Затова хората обичат да казват: Котката се привързва към къщата, а кучето – към стопаните.
    Каква несправедливост!
    Как да не мразиш тези проклети котки!
    За да не вземаме така безпринципно страна, налага се да посочим, че омразата между кучето и котката не е фатално предопределена. В природата има милост, толерантност и хармония. И справедливост от едно, по-висше ниво.
    Знае се, че не са малко случаите, когато и кучето, и котката си живеят в мир и съгласие и всеки знае своето си място. Това е, когато двамата попаднат на умни, грижливи и справедливи стопани. Тогава и кучето, и котката бързо разбират, че има място и за двамата, под справедливото върховно покровителство на стопаните.
    Всеки, който е наблюдавал съжителството между разни домашни животни в един селски двор е забелязал, каква безупречна йерархия и строго чинопочитание се установява. Да не споменавам, че не са редки случаите, когато се създава истинско приятелство между различни животни. Да не говорим за случаите, когато при екстрени и трагични  обстоятелства, се е случвало котка да се грижи майчински за току-що родено кученце. Или обратно.
    Чудни са чудесата ти, Господи!
    Първото ни домашно куче, красивата и елегантна афганистанска хрътка Анабела мразеше и преследваше котките с фанатичната омраза на истински афганистански талибан. Сигурно няма котка в Седми микрорайон на квартал “Люлин” в София, която да не е катерила светкавично канадските тополи между блоковете, преследвана от неумолимата преследвачка  Анабела.
    Брат й, също афганистнец, Шер, нямаше в кръвта си тази омраза и страст за преследване на котките. Случвало се е да подгони котка, но някак си вяло, без хъс, без “мотивация”.Потича малко,потича, спира се разколебан на сред пътя,огледа се небрежно, сякаш си казва:”Струва ли да се хабя заради това нещастно създание! При това не става за нищо,а за ядене – хептен.”
    За подвизите в Пастух на Пако, новото ни, черно и на пръв поглед страшновато куче, вече разказах. Не усетихме кога се бе превърнал в безмилостен  изтребител на селските котки, повечето от тях скитащи, бездомни.
    Виждал съм го как преследва една от котките на съседа Благой. Тя обаче е котка, която е родена и израсла тук, познава си терена отлично, скрива се за секунди на безопасно и сигурно място. А Пако обикаля, мъчи се да и хване дирите, виждал съм го изкатерен  върху керемидите на покрива на една от съседните къщи и да се оглежда наоколо безпомощен и объркан.Като глух пъдар.     А котката в това време е заела стратегическа защитна позиция на балкона на къщата на Благой. От балкона към тавана е изправена дървена,паянтова, стълба, по която при необходимост ще избяга, а за Пако тя си  е  направо непреодолимо препятствие. Усети ли го, че тръгва към нея, котката е вече на безопасно място на тавана..
    По едно време жените от съседната Долна махала започнаха да се питат една друга:
    - Абе, кой ни унищожава котките? Някой нещо да знае? Някой нещо да е видял?
    Питаха ме и мен, на което аз отговорях невъзмутимо:
    - Че откъде да знам. И аз това питам.
    По едно време намерих мъртва котка в двора.     Спогледнахме се с Благой, който бе  влязъл в двора по това време.
    - Какво значи това?- попитах го озадачено.
    - Ами Пако е донесъл нещо за ядене,мръвка,да  ви подпомогне малко в изхранването – насмя се той.
    Един ден отидох, заедно с Пако, на  гости на моя  съсед, даскал  Борис Стоичков.Докато си пиехме ракията, видяхме как Пако, се стрелна като светкавица и подгони една от котките, които се щураха из овощната  градина. За секунди котката се намери между зъбитe на неумолимия Пако. И падна мъртва.
    Борис каза:
    - Остави ми Пако за няколко дни. При мен  безстопанствените, диви котки  са истинска напаст. Всичко преобръщат наопъки. Не можеме със съпругата Верка, да оставим тендежера, какъвто и да е съд, без да го пребарат, без да го оближат тези натрапници. Ще ни докарат някоя болест.
    
    ***
    Все пак се наложи бързо да върнем Пако в Банкя. Не всички  котки в селото са безстопанствени и диви, нали?
    Сигурно ще попитате: А какво стана с първото куче,нежната красавица,афганистанската хрътка Анабела?
    Ами... Ами ...  загина.Стана жертва на страстта си да преследва с нищо невинните и симпатични котки, божи създания като  нея самата.
    На 1 юни 1998  година, в Деня на детето,  синът ми Християн извел любимата си хрътка Анабела на сутрешна разходка между жилищните блокове.
    В този ден леките автомобили се движат бавно и със запалени фарове,за да се знае, че това е Ден на детето ...и за да пазят децата,естесвено.
    За нещастие Анабела подгонила една котка, котката пресича улицата, Анабела стремглаво подир нея и така попада под гумите на лекия автомобил.
    Водачът спрял, огледал предната броня и десния калник, изпсувал злобно и продължил пътя си. Към кучето, проснато на асфалта, с лека струйчица пурпурна  кръв на муцунката, не погледнал.

***
    И какво да кажем сега ние,  накрая?
    А?
    Какво да кажем?
    Не ви ли се струва, че и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов,преданост и надежда  Него, техния Бог – Човека.
    И очакват да  каже: “Вие сте мои и аз съм ваш. С омразата – до тук!”

***
image

Шер и Анабела - малки

image

Анабела

image 

Пако  на скалата

image

Пако и Тетка /Тета/









Гласувай:
43
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Добро утро, Санде!
18.01.2012 06:47
Отново си ни представил разказ за животни, които са неотлъчно до хората.
Светът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.

Поздрави!!
цитирай
2. martiniki - Благодаря за посвещението, Санде!Много хубав разказ!
18.01.2012 08:02
Омраза...Тази вражда е от памтивека, но в двора на село съм наблюдавала такава идилия между кучето Шаро и осемте (тогава) котки на свекърва ми. Кучето беше карачанско, овчарско - казвам беше, защото умря в началото на януари. Всички бяхме покрусени, не очаквахме:(Оказа се, че живеят десетина години и Шаро е умрял от старост:( А това куче беше толкова толерантно към котките - виждала съм го в зимата с пет котенца върху гърба му - топлят се. И той си кротува, лежи си. Обикновено кучетата, които взимат да пазят, са немски овчарки, кръщават ги с императорски имена. Сега например са Нерон и Агрипина, Гай е третото куче - канадски вълк, всъщност пак немска овчарка, но чисто черна. Сега в двора се разхожда една котка - Рижка, точно под носа на Нерон, който няма година и е много разгневен, че тя се мотае свободно и всеки път мине ли наблизо се опитва да я докопа:)
Той всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата
цитирай
3. sande - Поздравявам всички, прочели разказа, както и тези, които няма да го прочетат, с песните на Елвис Пресли ...
18.01.2012 08:11
С пожелание:

С омразата до тук! Да живее любовта!
цитирай
4. martiniki - о, да!
18.01.2012 08:18
И за Елвис благодаря! Поздравявам ответно с една от любимите си негови:

http://www.youtube.com/watch?v=OlKJ-0bnxdA&feature=related
цитирай
5. sande - Здравей, Тота!
18.01.2012 08:19
tota написа:
Отново си ни представил разказ за животни, които са неотлъчно до хората.
Светът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.

Поздрави!!


***
Продължавам темата за домашните любимци. Тя е безкрайна и винаги може да се каже нещо, надявам се полезно и интересно. Харесва ми тезатати за хармонията.
цитирай
6. audan - Говорещият с кучета
18.01.2012 08:20
По "National Geografic" върви едно предаване, което ми е любимо - "Говорещият с кучета". Там Цезар Милър във всеки епизод повтаря едно и също : няма лоши кучета, има невежи стопани! Или може и да са .. "вежи", но не са водачи на 100% за кучетата си.
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)

Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.

Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)
цитирай
7. megg - Добро утро, Санде!
18.01.2012 08:30
Едва ли казвам нещо ново; омразата може да съсипе онези, които не понасят другия, сякаш мразят и самия свят. Хубавото е, че " милост, толерантност и хармония " не само устояват, но са и по - силни, на тях се крепи животът.
Поздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)
цитирай
8. sande - Здравей, Мартиники!
18.01.2012 08:45
martiniki написа:
Омраза...Тази вражда е от памтивека, но в двора на село съм наблюдавала такава идилия между кучето Шаро и осемте (тогава) котки на свекърва ми. Кучето беше карачанско, овчарско - казвам беше, защото умря в началото на януари. Всички бяхме покрусени, не очаквахме:(Оказа се, че живеят десетина години и Шаро е умрял от старост:( А това куче беше толкова толерантно към котките - виждала съм го в зимата с пет котенца върху гърба му - топлят се. И той си кротува, лежи си. Обикновено кучетата, които взимат да пазят, са немски овчарки, кръщават ги с императорски имена. Сега например са Нерон и Агрипина, Гай е третото куче - канадски вълк, всъщност пак немска овчарка, но чисто черна. Сега в двора се разхожда една котка - Рижка, точно под носа на Нерон, който няма година и е много разгневен, че тя се мотае свободно и всеки път мине ли наблизо се опитва да я докопа:)
Той всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата


***
Радвам се, че си харсала разказа. С интерес прочетох разказаното за вашите кучета и котки. Дом, в който има домашни любимци е дом на добри и благородни хора. И все ми се струва, че такъв дом се ползва със закрилата и покровителството не само на тези животинки, но и на съдбата.
цитирай
9. sande - Поздрви, Ивайло - Аудань!
18.01.2012 08:56
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)

***

Много интересно е това, което казваш.Животните наистина си имат своя интуиция и своя си идея и е глупаво ако ги подценяваме.Доказано е, че те не застрашават здравето на децата, а точно обратно - предпазват ги от болести. Издигат една предпазна мембрана пред настъплението на болестотворните микроби.
цитирай
10. sande - Благодаря ти, Мег, за хубавите думи!
18.01.2012 09:03
megg написа:
Едва ли казвам нещо ново; омразата може да съсипе онези, които не понасят другия, сякаш мразят и самия свят. Хубавото е, че " милост, толерантност и хармония " не само устояват, но са и по - силни, на тях се крепи животът.
Поздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)


***
Споделям изразеното мнение, че любовта е животворна и спасителна, а омразата - отровна и съсипваща човека.

Омразата - метафора на смъртта. Добрата и красива афганистанска хрътка Анабела намира смъртта си, водена от омразата си към котките.
цитирай
11. syrmaepon - Здравей,Санде,
18.01.2012 09:06
направо разказ по Киплинг,който е увековечил Договора между Човека,Котката и Кучето:
"— А сега ще сключваме нашия Мъжки договор. Ако ти, Котко, не ловиш мишки, когато си в Пещерата ни, всеки ден, дорде свят светува, аз, щом те видя, ще хвърлям по теб тези пет неща. И тъй ще правят всички истински Мъже след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но моят Мъж е по-хитър от нея!
А Котката преброи наредените неща (бяха пет и доста ръбести) и каза:
— Добре, ще ловя мишки, когато съм в Пещерата. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Мъжът. — Да не беше казала това по¬следното, щях да оставя тези пет неща на мира, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще хвърлям по теб обувките си и каменната си брадвичка (значи три неща на брой). И тъй ще правят всички истински Мъже след мен.
Тогава Кучето каза:
— Чакай малко! Ти не си сключвала договор с мен и с всички истински Кучета cлед мен!
И то показа зъбите си и продължи:
— Ако ти, Котано, не занимаваш Детенцето, когато си в Пещерата ни, всеки ден,
дорде свят светува, аз ще те гоня, докато те стигна, а щом те стигна, ще те хапя. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но Кучето е по-хитро от нея!
А Котката преброи зъбите на Кучето (бяха много и доста остри) и каза:
— Добре, ще занимавам Детенцето, когато съм в Пещерата, стига то да не ми дърпа прекалено силно опашката. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Кучето. — Да не беше казала това по¬следното, нямаше да използувам зъбите си, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще те карам да се катериш по дърветата. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И тогава Мъжът — без да губи време — хвърли двете си обувки и каменната си брадвичка по Котката и Котката хукна навън от Пещерата,"
цитирай
12. syrmaepon - Разбира се най-добре е всички да живеят в мир и съгласие,но когато има сключен договор
18.01.2012 09:14

налага се неговото изпълнение ))))))Аз също смятам,че е много вредно изцяло да се унищожава врагът,иначе Земята ще спре да се върти и всичко ще свърши.Друго нещо си е конкуренцията,която да те държи на нокти и в постоянна бойна готовност )))



audan написа:

Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)

Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.

Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)


Това са много добри препоръки.Нашите кучета на село/ и Мъник,също за който писах/ много мразеха котки, и ги лаеха яростно,но ни една не са убили.Не знам дали стопаните са неуверени,но определено котките ни се качваха на главите и май никакви мишки не ловяяха
цитирай
13. sande - Поздрави, Сирма, за страхотния цитат на Договора между Човека, Кучето и Котката на Киплинг.
18.01.2012 09:18
С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Превеждани и издавани в България. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст.

Класика.
цитирай
14. sande - Киплинг
18.01.2012 09:30
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

цитирай
15. audan - За всеко има място
18.01.2012 12:02
Не мразя кучетата. Имал съм доста добри познанства, но сме различни с тях.
Те са шумни(лаят), стават рано(ужас!) дори в почивните дни(това не се издържа!) и искат да ги разхождаш(мразя физзарядката още от у-ще. Да не говорим за казармата)... Изобщо коренно са различни от мен.
Не знам, дали защото съм зодия Лъв или защото съм роден през нощта, но котките ги усещам като роднини. А котешките номера не ми минават. ;)

В Древен Египет кучето и котката били правилно подредени-единият е дневен, другият - нощен пазач.

Фараоново куче. Сравнително скоро се оказа, че Анубис не чакалоглав, а кучеглав
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg

Фараоновото куче е хрътка. И досега в много страни, включително арабските ловът се извършва с кон и граблива птица или с кон и куче. Но малцина знаят, че в Древен Египет ловували и с ... лъвове!
Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.

И ако някому му се струва, че не може лъв да се опитоми, то вижте този клип.
Лъвчето израснало в Англия, но пораснало и трябвало да го пуснат в дивата Природа. Тук му идват на свиждане. :)

http://vbox7.com/play:2b1264b1


цитирай
16. sande - Много интересно е клипчето за лъвчето, израснало с хора и пуснато като пораснал лъв сред дивата природа..
18.01.2012 12:27
Много интересно е това, което разказваш, както и линковете за кучетата и за лъва.

Благодаря ти, Ивайло!
цитирай
17. sande - Препоръчвам на всички, които минават от тук, да погледнат долното клипче. Супер интересна история!
18.01.2012 12:40
http://vbox7.com/play:2b1264b1

Както и:

http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
цитирай
18. stela50 - Много хубав разказ ...
18.01.2012 13:22
Поздрави , Санде !
цитирай
19. sande - Благодаря ти, Таня, за посещението!
18.01.2012 13:30
Радвам се, че си харесала разказа за войната на кучетата с котките.

Поздрави на славния град Пловдив!
цитирай
20. gocho52 - Имах куче и котка,
18.01.2012 14:00
които спяха заедно , прегърнати...
Идваше ми и аз да легна редом до тях.
цитирай
21. sande - Поздрави, варненски приятелю Георги!
18.01.2012 14:12
Имах куче и котка,

които спяха заедно , прегърнати...
Идваше ми и аз да легна редом до тях.

***

С малко думи си казал всичко.

Благодаря ти, човече!
цитирай
22. makont - От сърце написано, Санде.
18.01.2012 18:14
Аз лично смятам, че тази вражда е измислена от нас хората. И при животинките всичко е до индивидуалност, различни са. Когато са при добри стопани и има любов тя се приема и от животинките. Поздрави Санде.
цитирай
23. sande - Здравей, Мая! Добър вечер!
18.01.2012 18:28
Твърде е възможно да си права.

Човекът - това хитро, грандоманско, егоистично и самовлюбено същество, е забравил природата, животните, птиците, цветята, мравките, калинките и пеперудите е навирил нос и е въобще невъзможно да се говори с него.

И където се намеси - трева не расте повече.
цитирай
24. shtaparov - В нашия дом
18.01.2012 21:18
И в нашия дом има подобно разделение: котаракът Мишан блаженствува,храни се охолно и се разполага на топло,а кучета не се допускат поради характера на личните ни предпочитания.
цитирай
25. 4aiotgluhar4e - Защо да е омраза, Санде? Това е пр...
19.01.2012 01:46
Защо да е омраза, Санде? Това е просто инстинкт. Природа!
Пък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.

Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)
цитирай
26. sande - Здравей, Ангеле!
19.01.2012 09:12
shtaparov написа:
И в нашия дом има подобно разделение: котаракът Мишан блаженствува,храни се охолно и се разполага на топло,а кучета не се допускат поради характера на личните ни предпочитания.


***
Важното е да има мир и любов!
цитирай
27. syrmaepon - Клипчето наистина е красноречиво
19.01.2012 09:16
sande написа:
http://vbox7.com/play:2b1264b1

Както и:

http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg


audan написа:


Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.


Гледала съм отдавна филмче,че наистина котките са нощни ловци,но освен това показаха и ,че не търпят друг мъжки около себе си ,дори свое поколение ))))

С една дума, Царя на ловците ))))
цитирай
28. sande - Поздрави, Чайче!
19.01.2012 09:18
4aiotgluhar4e написа:
Защо да е омраза, Санде? Това е просто инстинкт. Природа!
Пък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.

Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)


***
Радвам се, че си харесала разказа за кучето и за котката, за мира и войната, за дружбата и за службата.

И за хората, които трябва да учиме езици, включително този на различните животни.

Вашето куче не може да бъде от представителната извадка. То е привилегировано. То даже не знае, че е куче, не сте му казвали. А нашите кучета не знаят, че аз не съм куче. Не съм им казвал.Затова и не ме слушат много-много.

Хубав ден!
цитирай
29. sande - Добро утро, Сирме!
19.01.2012 09:24
Толкова красноречиво изглежда това филмче за лъва и английското семейство, че просто изглежда невероятно. Но е факт. Особно ме впечатли не само това, че лъвът не ги е забравил, но че ги "представи" на лъвицата - "съпругата".
цитирай
30. syrmaepon - кой знае
19.01.2012 10:07
може да има такъв ред в "лъвските обичаи" )))))
цитирай
31. audan - Обяснение за доброто отношение
19.01.2012 12:39
Широко му около врата на тоа лъв - няма тъща! :)))
цитирай
32. sande - Може и да има такъв "ред", обичай при лъвовете ...
19.01.2012 12:47
syrmaepon написа:
може да има такъв ред в "лъвските обичаи" )))))


***
Поздрави! Хубав ден!
цитирай
33. sande - Тъщата е опасно зло...
19.01.2012 12:51
[quote=audan]Широко му около врата на тоа лъв - няма тъща! :)))[/quote

***

Има и такъв арменски виц:

Спрашивают Радио Ереван:
Что вы бы сделали, если тигр напал на вашу тьощю?

Радио Ереван отвечает:

Сам напал, пусть сам спасяется!
цитирай
34. audan - Амазонката
21.01.2012 02:47
syrmaepon написа:
Гледала съм отдавна филмче,че наистина котките са нощни ловци,но освен това показаха и ,че не търпят друг мъжки около себе си ,дори свое поколение ))))

С една дума, Царя на ловците ))))

Да, не търпят други мъжки. Дори убиват малките от други мъжки, когато "завземат" прайд.

Обаче с лов се занимават най-вече ... лъвиците.Те са героините, които осигуряват храната за прайда.
Мъжките са главно за :
- бой с други мъжки лъвове;
- за защита на прайда;
- за лов, когато има ранена женска или силите на лъвиците са недостатъчни да се справят с голямо животно-жертва, а по-дребни няма;
- обучение на младите лъвчета, докато последните не пораснат и не оспорят първенството на "цар Лъв". Тогава победеният напуска прайда. Обикновено това са младите.

Така че лъвиците имат своето достойно място в сърцето на лъва. :)

Лъвът и Бикът били съученици и се срещнали 10 години след завършването си. Отишли на бар, пийнали по едно и се разговорили.
По едно време Лъвът казал:
- Аз трябва да се прибирам. Става късно. Жена ми ме чака.
- Е, ти да не се страхуваш от жена си. А уж си лъв.- подиграл го Бикът. - Аз съм бик, пък не ми пука какво иска жена ми.
- Да, лъв съм и жена ми е лъвица. А твоята е ... крава.

Лов на зебри от лъвици
http://vbox7.com/play:eaf8247f
Но ако няма зебри, а само биволи? Тогава идват и лъвовете
http://vbox7.com/play:3c1d686b
Не правете това в ...саваната си
http://vbox7.com/play:5606262c
цитирай
35. sande - Блгодаря ти, Ивайло /Аудан/, за интересния коментар ... както и за ...
21.01.2012 08:21
... линковете към джунглата и саваната.

Поздрави - на теб и на Сирма!
цитирай
36. audan - Сирма
21.01.2012 11:54
"Сирма" с варианти "сЪрма", "сАрма" - светла, сияйна,блестяща.

Наричали САРМАтите именно така (или са се самоназовавали така), заради лъскавите люспести доспехи, които носели.

http://passion-don.org/history-1/images/sarmat.jpg
http://www.novgorod.ru/images/1336.gif

И ако картинките не ви внушават страх, то си представете, че сте "велика армия от 30 човека" от VII век. Имате кожена броня, кожен или дървен шит и сте пешаци. А сега си представете как срещу вас приближава с тропот и викове нещо блестящо с насочени към вас копия ...
цитирай
37. sande - Не знаех какво означава името Сирма, но няма спор че ...
23.01.2012 03:23
... че е сияйна.

Сияйна е, блестяща, но не вярвам да е така войнствена като сарматите. Но знае ли човек?
Особено като имаме пред вид Сирма войвода.
цитирай
38. yotovava - Преди две години спасих от смърт едно малко коте, всъщност бяха три, но двете не оцеляха - майката беше отровена.
23.01.2012 19:14
Кръстих го Сървайвър, макар да беше женско. Стана прекрасна котка. И март месец, повикана от нагона, се изскубна вън на студа. Имаше две кучета, които хранех. Едното намерило пролука в ограда и влязло в двора. И уби Сървайвър. Сложно нещо е природата. А тя не беше научена да се бои, камо ли да се бие.

Поздрав, Разказвачо
Природата винаги ще ни озадачава.

Валя
цитирай
39. sande - Валя Йотова: Природата винаги ще ни озадачава ...
23.01.2012 20:12
Трогателна е тази история.

Не винаги можем да си обясним поведението и постъпките на животните. Но не са неуправляеми. С повече опит и наблюдение - може да разчетем поведението на животните. И да ги насочваме, да ги контролираме.

Добре е да четем по-често тази книга - Книгата на природата.

Поздрави, Валя!
цитирай
40. vahisht - Санде, радва ме всеки един ...
27.01.2012 22:39
твой разказ на тема природа и животински свят, особено този който е в непосредствена близост до Човека. Много хора виждат животните около нас, но много малко ги разбират, а и още по-малко пишат за тях. Винаги като чета разказите ти на тази тематика с нещо ми напомнят Емилиян Станев....
Много точно си го казал, ще го перефразирам с поговорка от нашия край"Какъвто е стопанина , такова е и кучето му"
Поздрав с този разказ:
http://liternet.bg/publish9/estanev/vylchi.htm

Поздрави!!!
цитирай
41. sande - Здравей, приятелю Василе!
28.01.2012 09:40
Съгласен съм, че стопанина и кучето му се влияят взаимно. Най-често за добро. Но ако стопанинът е нервак, зъл и грубиян, и кучето става зло.

Емилиян Станев е световен писател за мен, особено с разказите си за животни.

Аз се мъча да бъда негов ученик, но доколко успявам, това е друг въпрос.

Поздрави!
цитирай
42. vladun - Прочетох и харесах, Санде, слад...
28.01.2012 13:26
Прочетох и харесах, Санде, сладкодумецо!
цитирай
43. sande - Здравей, Владо!
28.01.2012 13:49
vladun написа:
Прочетох и харесах, Санде, сладкодумецо!


***

Драго ми е, че се появи сред тези януарски виелици и че одобряваш разказа.

Поздрави!
цитирай
44. planinitenabulgaria - За кучетата и котките:
28.01.2012 23:45
Аз имах две кучета на местото, царе на котките. Всичките ги изловиха и изядоха. Една германка си разхождала котарака - тлъст 8 кг. великан и той изчезнал. Една седмица след това кучетата нищо не ядоха. Но си намериха мастора: Тръгват да ме изпращат и виждат котарак. Прехвърлиха се през мрежата и аз казах на човека да си прибере котарака. Човекът каза: не бой се, той ще се оправи. Двете кучета заскимтяха, бягат към мрежата, но не могат да се качат, защото котаракът ги връща с ноктите си.Човекът влезе и ги отърва, но бяха целите в рани.Платиха си за нападевията над котките.
Коста
цитирай
45. ivankalilova - Здравей, Санде ! С малко закъс...
29.01.2012 09:24
Здравей, Санде !
С малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))
цитирай
46. sande - Здравей, Коста!
29.01.2012 11:12
planinitenabulgaria написа:
Аз имах две кучета на местото, царе на котките. Всичките ги изловиха и изядоха. Една германка си разхождала котарака - тлъст 8 кг. великан и той изчезнал. Една седмица след това кучетата нищо не ядоха. Но си намериха мастора: Тръгват да ме изпращат и виждат котарак. Прехвърлиха се през мрежата и аз казах на човека да си прибере котарака. Човекът каза: не бой се, той ще се оправи. Двете кучета заскимтяха, бягат към мрежата, но не могат да се качат, защото котаракът ги връща с ноктите си.Човекът влезе и ги отърва, но бяха целите в рани.Платиха си за нападевията над котките.
Коста


***

Като човек пътешественик ти знаеш много интересни истории с кучета и котки.

Аз съм забелязал, че кучетата и котките могат бързо да свикнат да живеят заедно без проблем. Но само под строгия и ежедневен контрол на човека. Особено в началото, докато свикнат. Важното е да разберат, че ядене има за всички и че никой няма да бъде ощетен.

Поздрави, Коста!
цитирай
47. sande - Поздрави, Ваня!
29.01.2012 12:06
ivankalilova написа:
Здравей, Санде !
С малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))


***
Радвам се, че съм те зарадвал с тази кучешко-котешка история.

Благодаря ти за вниманието и за топлите думи.
цитирай
48. kalin8 - Поздрави , Сашо!
02.02.2012 11:42
наместо коментар:
http://www.proza.ru/2009/11/29/911
Поздрави за разказа!
Б.
цитирай
49. sande - Здравей, Борисе!
02.02.2012 11:59
Видях го котарака Рико.

Прилича на магьосник.

Поздрави!
цитирай
50. mt46 - Поздрав
02.02.2012 17:11
за хубавия разказ! Има хора, които са по-лоши от кучета...
цитирай
51. sande - Кучетата по начало не са лоши. Те се раждат с любов и бгаговение към своя Бог - Човека, но ...
03.02.2012 09:21
... но това хитро, надменно, егоцентрично, самовлюбено, немилостиво, твърде често жестоко същество - Човека, ги прави лоши, враждебни и озлобени.

Поздрави, Марине!
цитирай
52. dolsineq - Прав си, Санде, кучете и котката са ...
03.02.2012 12:07
Прав си, Санде, кучете и котката са във вечно съперничество. Не съм се замисляла, защо е така, но разказът ти дава добър отговор. Лично аз никога не съм имала куче, но котка винаги. Преди доста години, съседът ми остави за временно отглеждане неговият Рожко – красиво и умно куче, с бял, къдрав кожух. Рожко много бързо се привърза към мен и навсякъде ме следваше, но все още не се беше запознал с Томи – моят котарак. Един ден прозорецът беше отворен и Томито застанал там, наблюдава навън. Рожко обикновено беше отвързан и си обикаляше спокойно двора. Та минал в същият момент покрай прозореца, видял котарака и като го залая, горкото ми коте се свря под масата и не мръдна повече от там...:)
цитирай
53. sande - Здравей, Снежанке!
03.02.2012 14:08
Радвам се, че мина оттук, с твоя Рожко и с котето Томи.

С най-добри пожелания за всички!
цитирай
54. sande - Бонус! За всички, които имат домашни любимци - виж клипчето:
06.03.2012 08:24
Кучетата и котките могат да живеят съвместно, в мир и съгласие. Даже да се обичат и да се защищават взаимно.
Омразата, за която стана дума в разказа е създадена и я създава, предизвиква и обуславя Човека. За съжаление.

http://vbox7.com/play:9468994e26
цитирай
55. sande - Киплинг
23.06.2017 01:17
sande написа:
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1603512
Постинги: 181
Коментари: 5681
Гласове: 10540
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031