Прочетен: 3198 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2020 18:20
МИГЪТ
Затварям очите си и мигът отминава. Всички мои мечти преминават през дните ми – неосъществени и несбъднати, но мигът не може да бъде спрян. Светът около мен се разпада, остава само вятърът. Онзи вятър, в който все още вярвам. Протягам ръка в усилие да спра поне него. Но може ли да се улови вятър.? Трябва да се вкопча в нещо. Всичко се изплъзва. Защо все още търся? Не е ли време да отпусна юмруци? Те не са нужни. С тях може само да нараня онази звезда, която вятърът довя. А тя е толкова далече, че за да я видиш трябва дълго да се взираш. От усилието толкова много боли... Но си заслужава. Ето и този миг изчезва... Вятърът носи и облаци, прах и тъмнина. И много, много въпроси. Те не са необходими. Ако не повярваш, че звездата свети и за теб, нямаш нужда от отговори...
Ще почакам следващия миг!
А песента на Рейнбоу е велика като създателите си!
Само ако искрено повярваме в тези думи, приятелю, няма да пропуснем Мига!
А песента на Рейнбоу е велика като създателите си!
Звездите светят за всички нас, приятелю. Нужно е само да съумеем да ги видим и да ги докоснем без да ги нараним...
Оптимистично и светло. И мъдро. Много ми хареса!
Поздравления, Вал!
Оптимистично и светло. И мъдро. Много ми хареса!
Поздравления, Вал!
Познато ти е, нали? Дори героят от великото произведение не може да спре мига. Той му е даден с цената на жесток кървав договор, но няма начин да остане при него. Така е при всички нас - грешни и праведни. Ако мигът можеше да остане при нас, той постепенно ще се превърне в сиво и скучно ежедневие...