Има следната легенда за името "Пастух":
Много, много отдавна, в тъмния рог на времето, на мястото на днешното село имало неголямо езеро.  Тогавашните негови жители  живеели в примитивни каменни и глинени къщи, покрити със слама, скупчени в  подножието на югозападните хълмове. ( В края на 18 в. селото било отнесено от порой и тогава се заселило  по-надолу, на днешното си място.) По пасищата на бреговите на езерото се подвизавало хергеле диви коне, водени от красив черен кон - Пастух. Пастирът на стадото - пастух. (Така и днес в Сърбия и в Македония наричат алфа - водача на стадото.)
Един ден денят угаснал: небето се скрило зад тежки, космати и настръхнали облаци, гръмове и светкавици се стоварили върху беззащитната котловина и хората й, чувал се ревът на пороя "Врачулица", затреперала земята, глух тътен извирал от земята, като от преизподнята.
На другия ден изгряло ясно и спокойно слънце. Като нищо да не се е случило. Само лека пара се носела над полето и гората като нежна дантела. Смаяни хората  гледали с почуда, че прекрасното езеро изчезнало. Заминало нанякъде  или се оттекло в коритото на река Струма.
Нямало го и  вихреното хергеле.
Предвождано от своя мистичен пастух, изчезнало в неизвестна посока.
Не се появило повече.
Останало името – Пастух.

***

За  изчезналото езеро ми разказа Крум Думбачки, който намерил наивистично според мен, "железно" според  него, доказателство по време на копаенето на кладенец /бунар/ в Горната махала, където на определена дълбочина се появила тинеста почва /талог/.

***

 
А ето го и самият пастух,  заедно с дивото си стадо, появило се сякаш от легендите, заснет от автора във високите склонове на македонската планина Бистра през 2007 година на път за село Галичник.
Какво си мислите? А ако това са неговите наследници? Защо не?
Какво ни казват тези скитници със замислените си погледи?
Може би ни казват:
Здравейте! Ние също сме от Пастух!

***

1 въпрос за църквата "Свети Димитър". Преди около 2-3 месеца ходих до селото да търся някаква информация за нея. Една жена ми обясни че църквата е разрушена още през 50-те, като на място сега има изградена чешма "Свети Димитър". Жената обаче не беше сигурна дали чешмата е на самото място на църквата. Според нея възможно е част от основите да са в ниското до нея. Връщах се на два пъти след като разговарях с нея, но около извора имаше огромни гъсталаци от изсъхнали къпини и храсти и не можах да открия нищо.
2. Прочетох в твой коментар за параклис в местността "Калугерица". Можеш ли да уточниш мястото, запазен ли е, или отдавна не съществува.
3. През пролетта мисля да подема инициатива за разчистване на терена около "Св.Богородица", а ако се намерят средства и за изгражданен на навес над развлините, тъй като за последните 40 години, стените са се разрушили с още около 20-30 см. запазените макар и малко стенописи в апсидата сега вече са напълно унищожени, а цялата стена до входа всеки момент ще се разсипе, тъй като спойващия хоросан е отмит от дъждовете.
Поздрави. Бартол.

И аз искам да науча повече за тези църкви. До като се мотках натам-насам, а след 1980 година обикалях по света, закъснях с 50 години. Хората, които имаше какво да ми разкажат, измряха. Оцелялите там сега не знам какво помнят. Но ще измъкна каквото може.
Интересно е, че чешмата е в наше место, което ни е върнато от поземлената комисия в Невестино.
Поздрави. Санде

а миналото лято подслушах в автобуса от Благоевград за Кюстендил как един човек разправяше за някакво тясно място насред баира в най-тъмната част на дефилето - някаква ливадка сред скалите, наречена "МетърО" - където козите обичали да прескачат, ама не можели да излязат и бая зор виждали да ги изкарат обратно:))))

За Метъро не зная, не е в землището на Пастух. Възнамерявам в най-близко време да погледна топонимията в селцето, много, много интересна е: зад всяко име на местност, пътечка, изворче, църква, старо дърво, нива, пасище, има някаква легенда, история, предание, приказка. Макар и с фатално закъснение, защото старите Разказвачи, вече ги няма, кръжат някъде отгоре и наблюдават какво и как го правиме, кимат одобрително или се мръщят на глупостите, които вършиме.
Поздрави и възхищения.

Наистина, старите разказвачи ги няма, ама тук-там оцеляло по нещо - за съжаление теренните изследвания са записвали суров материал - липсва магията - пък и нали трябва да ги разкажем на езика на децата и мрежата - да се разбират и да могат да се превеждат глобално - за да не се забравя, че ние сме още тук.

Хубава седмица!

СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев

Поздравления, Санде!
Б.

Аз пък знам подобна за община Девин. Покрай един мост умрял във войната един черен кон. И след това на няколко пъти се появявал пред непознати коли на същия мост, застанал пред тях и не мърдащ. Веднъж майката на бившия ми приятел го е видяла. втренчил се в нея, а черните му очи били плашещи. Дори се чул шум на копита. тя се помолила на Богородица и духът на коня изчезнал без следа.

Радвам се, че прочете легендата за родното ми село. Тука е и Корпункта.

Хареса ми легендата от община Девин.

Благодаря ти.