Прочетен: 17703 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2015 05:05
ПРЕМЕЖДИЯТА ЙОВАНОВИ
В памет на дядо ми Йован
„Да беше мор, да беше чума,
а то градушка ни удари,
порой ни мътен влече ..” Пейо Яворов
Според вас има ли разлика в имената Иван и Йован? Зная, че мнозина ще отговорят: няма никаква разлика! Иван е Йован, Йован е Иван. И ще сбъркат. Други ще уточнят, че старите българи са предпочитали библейското Йован. Навежда веднага към прочутия Йоан, Йоан Златоуст, единия от тримата „светители”, вселенски учители, канонизиран за светец... Специално за Пастух ще ви кажа, че всеки може да бъде Иван, но Йован – не. Йован най-често е един. Най-авторитетният, най-мъжественият, най-храбрият, най-лудият.
Такъв бе дядо Йован Горов. Роден през 1870 година, живял на своята земя 82 години.Със съпругата му Тена са отгледали шест деца – пет сина и една дъщеря. Най-малкият Ангел загива през 1912 година в Балканската война. Първородният син е Никола, след него Иван (но си остава Иван, никога не става Йован), после Катерина, след нея Стоичко, моят баща, след него е Дине, за когото ще стане дума, защото той е „най-ученият”, гордостта на дядо Йован.
Целият живот на дядо Йован е низ от перипетии и опасни премеждия, някои от които връщания от „оня свят”. Такива са участията му във войните в края на ІХХ-ти и началото на ХХ-ти век, тежки трудови злополуки, като затрупването му от масивно свлачище от земя и камъни в местността “Жабарника” по време на прокарване на път, преобръщане с натоварена каруца в дълбоко дере, падане от висока топола и други по- незначителни Оцелява благодарение на желязното си здраве, сила и мъжественост. И малко късмет.
С най-опасното си изпитание се сблъсква през пролетта на 1950-та година. В селото се връща неочаквано в делничен ден синът му Дине. Казах „делничен” и веднага се улавям, че съм сбъркал, защото на село всички дни са делнични, освен религиозните празници. Виждайки,че синът му се приближава към родния дом, в душата на стария човек се надига мрачно предчувствие: това неочаквано пристигане не е на добро! Какво ли ще му сервира този път младият, буен мъж? Какъв ще бъде следващият скандал? Пак за пари ще се карат. Дине е с “широки пръсти”, гуляйджия, непоправим авантюрист. Затъва постоянно в дългове, от дълг в дълг, натрупва ги, не се спира. Заплашват го. А има хубава работа – чиновник е в Общината в Дупница. Пет години дядо Йован го издържа, да учи в Кюстендил, докато завърши средно си образование. Нещо, с което малко селяни се нагърбваха в онези години и още по-малко успяваха. Сега, остарял очаква помощ от Дине, а той го притиска постоянно с аферите си.
- Сега какво, пак ли старата песен на нов глас? – гледа го в упор баща му.
- Коя нива ще продаваме сега?
- Тате, започва колебливо Дине, това, което ще ти кажа е много важно за тебе, за нас.... Трябва веднага да започнем да продаваме земята ... гората – също.
- Какво? Какво? – гледа го с опулени, неразбиращи очи баща му. Не чух нещо. Какво да продаваме?
- Казах ти: земята!
- Защо да продаваме? От какъв зор? Че ние друго нямаме.
- Вие тук вестници не четете ли, радио не слушате ли? Не знаете ли властта какво готви? – казва внимателно Дине.
- Какво ме интересува, кой какво готви? Ние да си гледаме нашата работа. Аз вече на брат ти Стоичко предавам работата. Той да поема. – отговаря все още спокоен дядо Йован.
- Тате, ще ти кажа направо: ще ни вземат земята! – Дине го гледа в очите, без да трепне.
Тук дядо Йован избухва, а като избухне става неудържим. Не чува вече какво му се говори.
-Кой ще ми вземе земята, бе? Какви са тези улавщини? ... Ти си улав! Затова ли те учих толкова години, да ми говориш улавщини... Кой може да ми вземе земята! ... И аз къде ще съм през това време? .. А? Къде ще съм? ...И какво ще прави като я вземе? Какво ще прави с нея?
Дине познава сприхавия характер на баща си, неуправляемия му гняв.Затова се опитва да го спре, да го успокои, както се казва “с мекия бруст”.
- Властта, бе татко... Народната власт! ... Георги Димитров! ... Това, което се задава не можем да го спрем. Говори се за колективизация на земята, за кооперативни земеделски стопанства, като колхозите, в Съветския съюз. Ще вдигнат беднотията на крак, ща агитират, ще притискат, ще арестуват, ще обявяват за „народни врагове” .. Казвам ти. Да продаваме и ... да спасяваме, каквото може.
- Никой не може да ми вземе земята! – застава дядо Йован на средата на стаята, със стиснати юмруци, почервенял целия.- Никой! Земята си е моя. Никой, никой не може да ми я вземе!... А този Георги Димитров ще го дам под съд. В Германия се измъкна, но тука няма да може!
***
Дядо Йован почина на 26 април 1952 година. Не му се наложи да се бори с най-голямото си премеждие. Земята я взеха. През 1956 година бе създадено ТКЗС “Нов път”. По-късно хората се разбягаха по градовете Дупница, Кюстендил, Перник, София.
Сега полето е тихо, спокойно. Жив човек не минава. Бръмчат угрижени оси, безгрижни скакалци скачат, като на спартакиада, а през нощта щурците пеят. Пъргави мишлета се стрелкат между купчинките вкаменена, изоставена земя.
Тук спря „Новия път”.
Тагове:
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ – 2
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ – 3
Много подходящо мото за безрадостната селска и българска участ си поставил:
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
Мор е било, чума по хората и по свидните животни, които нашите баби са извеждали през портата, превити о две от мъка, и с горък плач като за умряло са ги предавали в ръцете на доброволците колективизатори. Мор е било, чума – геноцид…трябваха ми много години след Десети ноември, да осъзная това – така ни бяха промили мозъците две поколения по-късно.
Благодаря, скъпи Санде! Постингът ти връща към скъпи на сърцето времена, поражда сладостна тъга от възкресените спомени, задава въпроси. А сладкодумието, с което разказваш, мога да си обясня с голямата обич, с гордостта, с преклонението към човека с библейското име Йован, родовия стожер, патриархалния стълб. Но и с божията дарба, която носиш в сърцето, скъпи Санде! Сполай ти! Поздрави!
Българите в Западните покрайнини, откъснати от родината си остават по родните си места, защото Тито не разреши колективизацията по съветски тип в Югославия. Такива като мен, които познават българите от този регион знаят как би изглеждала България днес ако не бяхме 45 години под съветска окупация.
Комплименти ЗАСЛУЖЕНИ, но както казваше ТОДОР КОЛЕВ - ЗЛИШНА РАБОТА ;)
Кратък постинг (лаконично без Злишно), ясен в изводите (може би, за повечето четящи), колоритен в разказа и разбира се снимката - такива снимки уважавам заради въздействието!
Много подходящо мото за безрадостната селска и българска участ си поставил:
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
Мор е било, чума по хората и по свидните животни, които нашите баби са извеждали през портата, превити о две от мъка, и с горък плач като за умряло са ги предавали в ръцете на доброволците колективизатори. Мор е било, чума – геноцид…трябваха ми много години след Десети ноември, да осъзная това – така ни бяха промили мозъците две поколения по-късно.
Благодаря, скъпи Санде! Постингът ти връща към скъпи на сърцето времена, поражда сладостна тъга от възкресените спомени, задава въпроси. А сладкодумието, с което разказваш, мога да си обясня с голямата обич, с гордостта, с преклонението към човека с библейското име Йован, родовия стожер, патриархалния стълб. Но и с божията дарба, която носиш в сърцето, скъпи Санде! Сполай ти! Поздрави!
***
Едро скроени, почтени, безкомпромисни,човечни, храбри. Не склнящи глава пред никого и пред нищо. Имащи своя марка за хората и света.Трудни за описване.
***
За дядо Иван може да се разказва дълго.Жалко, че тогава съм бил малък и не съм ги разбирал работите.
05.04.2015 12:11
***
Поздрави, Ангеле. Разбирам свещения ти гняв,
но това е - Съдба! Дано историята ни служи за поука и нова надежда!
05.04.2015 12:13
В тези въпроси се съдържа всичко - и любовта към земята, и стопанина, и страхът за хляба, и за неизвестното, което следва.
Днес, обръщайки поглед назад във времето, можем да изразяваме всякакви свои мисли за "онова време" , водени от преживяно, от споделени чувства и вълнения на наши близки. Остава един въпрос, на който няма отговор: Защо всичко това се случи и тогава, и сега? Нали е демокрация? Можеше ли, малка България, да поеме по своя своеобразен, специфичен път на развитие - да развива селското стопанство и индустриите, които получаваха суровина от него? Този модел се е оформил в началото на ХХ век. Въпреки, че е имало и мислещи хора, тогава в описаното в разказа време, друг път е бил невъзможен. Защото този модел на кооперирането на селското стопанство е наложен? Друг не може и да има. Изпълнители, винаги се намират. Тук ще вметна, споделено ми от възрастни хора, непосредствено след т.н. отново "демокрация". Пак, тогава, по време на кооперирането, когато млад човек гиубеждава да си дадат земята, възрастен се спира до него и му казва: "Момче, спрете всичко това? Ще дойде ден да я връщате, но няма да има на кой да я дадете? Той е прозрял отчуждението от земята, което ще застигне българина. За съжаление. Връщам се назад отново, не че въпросът за комасацията на земята не е стоял на дневен ред? Опити са правени през 1938 година, но безуспешни. Провокирам автора да напише още един разказ за връщането на земята в реални граници и ролята на ликвидационните съвети за окончателното ликвидиране на селското стопанство. Отново не беше отчетено своеобразието и географските дадености на страната и беше наложен чужд модел? На големите фермерски стопанства? Да допуснем, че може в равнините райони, а в полупланинските и планински? Какво ще развиваме? Насърчение и техника трябват на селското стопанство И държавници, българи!
05.04.2015 12:28
Българите в Западните покрайнини, откъснати от родината си остават по родните си места, защото Тито не разреши колективизацията по съветски тип в Югославия. Такива като мен, които познават българите от този регион знаят как би изглеждала България днес ако не бяхме 45 години под съветска окупация.
***
Твойте спомени са точно копие на станалото в Пастух, а и в цялата страна. Но след ВСВ, след световния пожар, времето са оказва фатално удобно за нахлуване на новата, комунистическа идеология, за пръкване на нов тип държави, нови граници, нови съпреничества, погроми и поражения. А който на всички отгоре си няма и късмет и го отпращат: Съдбата, световните фактори, дяволите, по дяволите - какво да кажем за него? Проиграно е, прахосано е златно време в експерименти на Сатаната. Може да се оплачем на Арменския поп.
Комплименти ЗАСЛУЖЕНИ, но както казваше ТОДОР КОЛЕВ - ЗЛИШНА РАБОТА ;)
Кратък постинг (лаконично без Злишно), ясен в изводите (може би, за повечето четящи), колоритен в разказа и разбира се снимката - такива снимки уважавам заради въздействието!
***
В историята, както се вижда, няма дубъл. Станалото станало.
В тези въпроси се съдържа всичко - и любовта към земята, и стопанина, и страхът за хляба, и за неизвестното, което следва.
Днес, обръщайки поглед назад във времето, можем да изразяваме всякакви свои мисли за "онова време" , водени от преживяно, от споделени чувства и вълнения на наши близки. Остава един въпрос, на който няма отговор: Защо всичко това се случи и тогава, и сега? Нали е демокрация? Можеше ли, малка България, да поеме по своя своеобразен, специфичен път на развитие - да развива селското стопанство и индустриите, които получаваха суровина от него? Този модел се е оформил в началото на ХХ век. Въпреки, че е имало и мислещи хора, тогава в описаното в разказа време, друг път е бил невъзможен. Защото този модел на кооперирането на селското стопанство е наложен? Друг не може и да има. Изпълнители, винаги се намират. Тук ще вметна, споделено ми от възрастни хора, непосредствено след т.н. отново "демокрация". Пак, тогава, по време на кооперирането, когато млад човек гиубеждава да си дадат земята, възрастен се спира до него и му казва: "Момче, спрете всичко това? Ще дойде ден да я връщате, но няма да има на кой да я дадете? Той е прозрял отчуждението от земята, което ще застигне българина. За съжаление. Връщам се назад отново, не че въпросът за комасацията на земята не е стоял на дневен ред? Опити са правени през 1938 година, но безуспешни. Провокирам автора да напише още един разказ за връщането на земята в реални граници и ролята на ликвидационните съвети за окончателното ликвидиране на селското стопанство. Отново не беше отчетено своеобразието и географските дадености на страната и беше наложен чужд модел? На големите фермерски стопанства? Да допуснем, че може в равнините райони, а в полупланинските и планински? Какво ще развиваме? Насърчение и техника трябват на селското стопанство И държавници,
***
Кой? Въпросът все опира до "Кой?"
***
Кой? Въпросът все опира до "Кой?"
Санде, разбира се, че бившите собственици /такива стават наследниците им/, дори и да я получат, както стана след това в" реални граници" не са в състояние да организират стопанска дейност, защото земеделието не нито лесна наука, нито работа. Отчуждението от земята е факт. Няма го и стопанинът, който да милее за земята. Вместо в реални граници, достатъчно беше да се възстанови рентата, премахната през 1959 година и по този начин се урежда отново собствеността върху земята. От тук нататък, който иска кооперация - кооперация, който иска акционерно дружество - това да прави, който я иска сам да я работи да взема да я работи. Държавата да насърчава само. Болният проблем беше унищожението на машините, на трайните насаждения, на заплодени животни. Не ми се коментира повече. Такова падение селското ни стопанство не имало и във военните години? Преди да действат по този начин ликвидаторите да бяха се поучили от немския опит И не само.
05.04.2015 18:37
"Нас ни биха, за да ни я вземат, а вас ще бият, за да ви я върнат."
***
Кой? Въпросът все опира до "Кой?"
Винаги кръгът от приближените му се е състояло от пет до шест човека; тези хора или сами са се присламчвали към него и доверието му, или са били негови приятели, а по този начин и съучастници в жестокостите му, другари в удоволствията, устроители на неговите наслаждения и съучастници в неговото грабителство.
Тези шест властват над други шестстотин, намиращи се под властта им и те са в отношение към тях, както първите шест са по отношение на тирана.
Шестстотинте имат под властта си шест хиляди, които те са издигнали, като управители на провинции или на финансовите дела, по този начин да им слугуват чрез користолюбието и жестокостта си.
Зад тези имаме още по-голяма свита. За този който има желание да разплита тази мрежа, ще установи, че не са шест хиляди, но и стотици хиляди, и милиони са приковани чрез тази верига към тирана.
Именно поради това се умножават(постоянно) длъжностите, чиято истинска същност е единствена и само поддръжката на т и р а н и я т а."
- ни го е обяснил Лев Толстой
- Какво е социализма ... същото като глобализма(по-точното е мондиализъм), първообраза на който се корени в древните градове по поречията на Тигър и Ефрат или Нил ... където имаме - Поставеният от Бог Владетел, една прослойка жреци - служители на Култа по обожествяване на Личността на Владетеля и установеният(уж) от Бог ред ... Всичко останало е една маса б е з п р а в н а ... както щете я наричайте тази форма на владение от човек над човека: роб(ство)тоест работещ тежък или непривлекателен) или парии(извън кастови) ... или прекариат, казано на прост български: просяци ... !
- Социализма е само форма на казаното от В. Фъртунов: http://lubamanolova.info/component/tag/%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC - "- змът" не е повече от облечена в купешки думи имперска политика за поддържане на ред сред омешаните тълпи в провинциите на империята. Провежда се с информационни технологии за масова манипулация, защото живеем във времето на информационните технологии. Във времената на меча се е извършвало с меч, във времената на кладите се е извършвало с огън.
Най-мащабният експеримент за национално-културно прочистване, мондиалистите успяха да стартират не другаде, а на Стария континент. И този експеримент наречен Европейски съюз се провали с гръм и трясък, но не заради взривообразното нарастване на егоизма, както Ивайло Дичев твърди, а заради неминуемия провал на империята САЩ, чийто боздуган мондиалистите използваха да си разчистят пътя към мечтания световен общ пазар. И още нещо – заради перверзността на самата идея за унищожение на основните клетки и системи на човешката общност – семейството и нацията.
Може пък да е по-добре, че дядо Йован не доживял колективизацията - казват, Господ бил милостив. Моят дядо пък продавал, колкото можал, останалото му я взели. Но моят дядо бил на друг акъл. Защото за да имаш нещо трябва наистина да го искаш силно и да го цениш. Сега като ни я върнаха, малцина са тези дето разбират езика на земята.
***
Кой? Въпросът все опира до "Кой?"
Санде, разбира се, че бившите собственици /такива стават наследниците им/, дори и да я получат, както стана след това в" реални граници" не са в състояние да организират стопанска дейност, защото земеделието не нито лесна наука, нито работа. Отчуждението от земята е факт. Няма го и стопанинът, който да милее за земята. Вместо в реални граници, достатъчно беше да се възстанови рентата, премахната през 1959 година и по този начин се урежда отново собствеността върху земята. От тук нататък, който иска кооперация - кооперация, който иска акционерно дружество - това да прави, който я иска сам да я работи да взема да я работи. Държавата да насърчава само. Болният проблем беше унищожението на машините, на трайните насаждения, на заплодени животни. Не ми се коментира повече. Такова падение селското ни стопанство не имало и във военните години? Преди да действат по този начин ликвидаторите да бяха се поучили от немския опит И не само.
***
След като се видя, че ТКЗС-то забоксува, трансформираха го набързо в ДЗС. Към Панчарево с още 20-тина други села. Така селяните станаха наемни работници. И се разбягаха. Останалите остаряха, измряха.След Промяната 1989 г. - разграбване каквото е останало. Тъжно.
06.04.2015 10:20
***
Тито видя всичко навреме и пусна селяните дасе оправят сами, без задължителните Заедници. Но и неговия проект пропадна.
18. get - Не оръжието и въоръжените хора, ...
05.04 20:24
Не оръжието и въоръжените хора, конни и пеши, защитават тирана, но, колкото и да е трудно да повярваме в това - трима или четирима са хората поддържащи тирана, държейки по този начин цялата страна в робство.
Винаги кръгът от приближените му се е състояло от пет до шест човека; тези хора или сами са се присламчвали към него и доверието му, или са били негови приятели, а по този начин и съучастници в жестокостите му, другари в удоволствията, устроители на неговите наслаждения и съучастници в неговото грабителство.
Тези шест властват над други шестстотин, намиращи се под властта им и те са в отношение към тях, както първите шест са по отношение на тирана.
"Нас ни биха, за да ни я вземат, а вас ще бият, за да ви я върнат."
***
Кой? Въпросът все опира до "Кой?"
***
Дядо ти пък вместо да продава земята, купил...Той пък хептен карък.
Може пък да е по-добре, че дядо Йован не доживял колективизацията - казват, Господ бил милостив. Моят дядо пък продавал, колкото можал, останалото му я взели. Но моят дядо бил на друг акъл. Защото за да имаш нещо трябва наистина да го искаш силно и да го цениш. Сега като ни я върнаха, малцина са тези дето разбират езика на земята.
***
Казват че всесилната наука "статистика" сочила ясно: никой умрял не се е върнал от оня свят и никой, който е напуснал селото не се е върнал обратно.Нови времена идват и ще се види кое как.
Силен разказ, тъжна история, Санде! Връща към корените - там, където боли. И на снимките - красива земя, но изоставена. " Сега полето е тихо..." - плашеща е тази тишина...
Поздрави!
Много тъжна!
Дядо ми беше градски човек, но роден на село и имащ там много земя.
Отказвал до последно да даде земите си в ТКЗС-то, но през 1956-та му ги "взели".
Нищо не продал. Бил е враг на народа, защото е членувал в БЗНС на Н.Петков и са го осъдили /все пак съд/ на 8 месеца затвор.
"Лежал" в затвора на Града, а не на друго място.
Голям човек беше, като твоя дядо ЙОВАН!
Бил е доброволец!!!! в Балканскат война!
Твоята история ме подсети и за друго нещо - в Полша индустрията беше "общонародна собственост", като у нас по време на "онези години", но селското стопанство беше ЧАСТНА собственост.
Не знам дали си спомняш колко негодуваха всички управници тогава?
Не можело така.
Оказа се, че може.
Принудителното обезземляване на българските селяни, чиито корени бяха дълбоко сраснали със земята ги направиха насила граждани и обезлюдиха селата, напълниха градовете с "панелки" и всичко друго, което помним.
Реституцията на земята какво направи на дело?
НИЩОООО!
Повечето земи пустеят, а ние от зеленчуковата и овощна градина се превърнахме във вносители на ябълки, домати, картофи, МОРКОВИ от ... ПОЛША!!!!
Тъжна история, Санде, откъдето и да я погледнем...
Кам такива хора сега като дядо Йован и моя дядо Кольо?! Кам ги?!
Може пък да е по-добре, че дядо Йован не доживял колективизацията - казват, Господ бил милостив. Моят дядо пък продавал, колкото можал, останалото му я взели. Но моят дядо бил на друг акъл. Защото за да имаш нещо трябва наистина да го искаш силно и да го цениш. Сега като ни я върнаха, малцина са тези дето разбират езика на земята.
***
Казват че всесилната наука "статистика" сочила ясно: никой умрял не се е върнал от оня свят и никой, който е напуснал селото не се е върнал обратно.Нови времена идват и ще се види кое как.
Тая цивилизация - глобализация - урбанизация не върви на добре
06.04.2015 18:25
Много тъжна!
Дядо ми беше градски човек, но роден на село и имащ там много земя.
Отказвал до последно да даде земите си в ТКЗС-то, но през 1956-та му ги "взели".
Нищо не продал. Бил е враг на народа, защото е членувал в БЗНС на Н.Петков и са го осъдили /все пак съд/ на 8 месеца затвор.
"Лежал" в затвора на Града, а не на друго място.
Голям човек беше, като твоя дядо ЙОВАН!
Бил е доброволец!!!! в Балканскат война!
Твоята история ме подсети и за друго нещо - в Полша индустрията беше "общонародна собственост", като у нас по време на "онези години", но селското стопанство беше ЧАСТНА собственост.
Не знам дали си спомняш колко негодуваха всички управници тогава?
Не можело така.
Оказа се, че може.
Принудителното обезземляване на българските селяни, чиито корени бяха дълбоко сраснали със земята ги направиха насила граждани и обезлюдиха селата, напълниха градовете с "панелки" и всичко друго, което помним.
Реституцията на земята какво направи на дело?
НИЩОООО!
Повечето земи пустеят, а ние от зеленчуковата и овощна градина се превърнахме във вносители на ябълки, домати, картофи, МОРКОВИ от ... ПОЛША!!!!
Тъжна история, Санде, откъдето и да я погледнем...
Кам такива хора сега като дядо Йован и моя дядо Кольо?! Кам ги?!
***
Защото моделът бе един, пренесен буквално от Съветския съюз, възхваляван денонощно до небето от пропагандата.
Преди време прочетох наново "Разораната целина" от Михаил Шолохов.
Все едно нова книга съм прочел. Ако преди съм се впечатлявал, респектирал, вярвал, възхищавал, забавлявал, сега прочетох сатира, комедия! Пълен фарс на съдбовни промени. Богатите и заможни селяни /Яков Лукич/ са "народни врагове", сприрачка на прогреса, контри! Идиоти и експлоатотори! А бедните и безимотни селяни са носителита на прогреса. Фарс.Селяните ги организира и учи работник, "путиловец".Схематичност, пропаганда и идеологически клишета.
Нямам думи.
06.04.2015 18:29
Може пък да е по-добре, че дядо Йован не доживял колективизацията - казват, Господ бил милостив. Моят дядо пък продавал, колкото можал, останалото му я взели. Но моят дядо бил на друг акъл. Защото за да имаш нещо трябва наистина да го искаш силно и да го цениш. Сега като ни я върнаха, малцина са тези дето разбират езика на земята.
***
Казват че всесилната наука "статистика" сочила ясно: никой умрял не се е върнал от оня свят и никой, който е напуснал селото не се е върнал обратно.Нови времена идват и ще се види кое как.
Тая цивилизация - глобализация - урбанизация не върви на добре
***
Имаш пред вид по-широко: ще се върнат хората, ще се наложи да се върнат. Под една или друга форма. Може. Ще се наложи. Но как? Въпрос.
А щетите са непоправими от стореното.
06.04.2015 20:54
18. get - Не оръжието и въоръжените хора, ...
05.04 20:24
Не оръжието и въоръжените хора, конни и пеши, защитават тирана, но, колкото и да е трудно да повярваме в това - трима или четирима са хората поддържащи тирана, държейки по този начин цялата страна в робство.
... малко или много съм вярвал в много от идеологическите постановки на "научния социализъм"!
- Една от тях бе: първоначален съюз със селото ... което в последствие следва да се у н и щ о ж и ! ... Защото в очите на марксизъм-ленинизма олицетворяваше дребно-собственическата стихия ПРОТИВНО на социалистическата о р г а н и з и р а н о с т :((( Много трябваше да преживея и изстрадам, като личен опит (на собствен гръб) за да разбера едни думи чути (още като юноша) от разговор между баба ми родственица на съпругата Дечка, на Стоян Сюлемезов, един от военните ръководители на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона. Преди "Девети" той става много популярен, като един от организаторите на "кооперативното движение" в източна Тракия.
- Та след това пространно встъпление, се връщам на разговора и думите, които аз юношата чух от Стоян Сюлемезов: "Марийке, ТеКеЗеСеТо уби селянина!"
- Санде, приятелю! - тук чух много мнения!
- Най-точно според мен е мнението (пост-25) megg: "Обич е ( била ) земята..."
Като разбрал съм едно!
- Земята е Жена - и двете създадени да раждат Живот! - без Обич, уважение и грижа, те линеят, вехнат ... и умират!
Второ: Примерно Сирмето изказва опасения относно: глобализация и урбанизация ... ако заменя думите със синонимните им мондиализъм + гето - Ще бъде по-точно, ми се струва?
- Мисля, повечето знаят факта, че хората поставени да живеят в условия подобни на тези в "гето", страдат, в три пъти п о в е ч е от психични заболявания, от тези, живеещи в близък досег с Природата?!
П.П.
Вероятно следва да се замислим над този факт ... и над проблема? - Кой се опитва да превърне света ... не както ни убеждават,в едно "голямо село" ... а в Гето?!
- Поздрав!
Художествено Мег е обрисувала какво е била земята за българския селянин - да, земята е обич, но тя е това, защото преди всичко е сигурност за стопанина й, но същевременно грижа и изнурителен труд, докато получи плодовете й.
Тук прозира нещо друго, без собственост, няма стопанин, но има и още нещо. Много по - лесно се държи в подчинение човек, който вече ще очаква някой друг да му създаде работа и да го наеме да работи само за прехраната си. Той вече става зависим, не е свободен. А, откъсването на човек от естествената му среда го променя коренно и физически и психически.
Всъщност в основата стои собствеността - в случая е земята, но може да бъде работилницата на занаятчията. Когато я притежаваш ти ставаш и стопанин и свободен човек, въпреки всичко друго.
18. get - Не оръжието и въоръжените хора, ...
05.04 20:24
Не оръжието и въоръжените хора, конни и пеши, защитават тирана, но, колкото и да е трудно да повярваме в това - трима или четирима са хората поддържащи тирана, държейки по този начин цялата страна в робство.
... малко или много съм вярвал в много от идеологическите постановки на "научния социализъм"!
- Една от тях бе: първоначален съюз със селото ... което в последствие следва да се у н и щ о ж и ! ... Защото в очите на марксизъм-ленинизма олицетворяваше дребно-собственическата стихия ПРОТИВНО на социалистическата о р г а н и з и р а н о с т :((( Много трябваше да преживея и изстрадам, като личен опит (на собствен гръб) за да разбера едни думи чути (още като юноша) от разговор между баба ми родственица на съпругата Дечка, на Стоян Сюлемезов, един от военните ръководители на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона. Преди "Девети" той става много популярен, като един от организаторите на "кооперативното движение" в източна Тракия.
- Та след това пространно встъпление, се връщам на разговора и думите, които аз юношата чух от Стоян Сюлемезов: "Марийке, ТеКеЗеСеТо уби селянина!"
- Санде, приятелю! - тук чух много мнения!
- Най-точно според мен е мнението (пост-25) megg: "Обич е ( била ) земята..."
Като разбрал съм едно!
- Земята е Жена - и двете създадени да раждат Живот! - без Обич, уважение и грижа, те линеят, вехнат ... и умират!
Второ: Примерно Сирмето изказва опасения относно: глобализация и урбанизация ... ако заменя думите със синонимните им мондиализъм + гето - Ще бъде по-точно, ми се струва?
- Мисля, повечето знаят факта, че хората поставени да живеят в условия подобни на тези в "гето", страдат, в три пъти п о в е ч е от психични заболявания, от тези, живеещи в близък досег с Природата?!
П.П.
Вероятно следва да се замислим над този факт ... и над проблема? - Кой се опитва да превърне света ... не както ни убеждават,в едно "голямо село" ... а в Гето?!
***
Художествено Мег е обрисувала какво е била земята за българския селянин - да, земята е обич, но тя е това, защото преди всичко е сигурност за стопанина й, но същевременно грижа и изнурителен труд, докато получи плодовете й.
Тук прозира нещо друго, без собственост, няма стопанин, но има и още нещо. Много по - лесно се държи в подчинение човек, който вече ще очаква някой друг да му създаде работа и да го наеме да работи само за прехраната си. Той вече става зависим, не е свободен. А, откъсването на човек от естествената му среда го променя коренно и физически и психически.
Всъщност в основата стои собствеността - в случая е земята, но може да бъде работилницата на занаятчията. Когато я притежаваш ти ставаш и стопанин и свободен човек, въпреки всичко друго.
***
Мег е забелязала израза "живял на земята си". Дядо Йован е живял целия си живот /почти век/ не къде и да е, а на земята си. Затова до лудост не приема идеята, че някой /който и да е!/ може да му отнеме земята.
Земята е повече от живота му.
Тя е всичко.
Между другото ви подсещам,че тази негова земя /70 дка./ е част от земното кълбо!
Може ли да си беден и нещастен като притежаваш част от земното кълбо?
Сега, когато препрочитам краткия разказ за дългия житейски път на дядо Йован, виждам ясно, че картинката е едностранчива. Налагат се черните краски. Разказът звучи тъжно.
Не е ли имало и хубави неща?
Имало е.
Първите 7-8 години полето е шумно и весело. Полето гърми от песни!
Мадежите са радостни, щастливи от колективния труд.
През 1950 година е прокарано от трудови войски шосето Невестино - Бобошево! Събитието на века!
През 1960 година е построен нов, солиден мост над река Струма.
През 1958 година селото е електрифицирано. Събитие на века!
през 1962 година селото е водоснабдено!
И въпреки всичко пътят , даже и асфалтиран, води Пастух към гибел.
Заради отнетата на селяните земя.
Боже, прости ни!
08.04.2015 01:28
Художествено Мег е ... - да, земята е обич, но тя е това, защото преди всичко е сигурност за стопанина й, но същевременно грижа и изнурителен труд, докато получи плодовете й.
Тук прозира нещо друго, без собственост, няма стопанин, но има и още нещо. Много по - лесно се държи в подчинение човек, който вече ще очаква някой друг да му създаде работа и да го наеме да работи само за прехраната си. Той вече става зависим, не е свободен. А, откъсването на човек от естествената му среда го променя коренно и физически и психически.
Всъщност в основата стои собствеността - в случая е земята, но може да бъде работилницата на занаятчията. Когато я притежаваш ти ставаш и стопанин и свободен човек, въпреки всичко друго.
"Когато прогресивните сили, победят здравият разум, идва ..."? Няма да я завърша а ще я оставя, всеки от вас, сам да си избере продължението :(( !
- В случая - Примера със земята е като с примера и за работилницата - всичко опира до м я р к а т а и до това, каква обществена полза, допринася всеки един от нас с владените от него средства за производство?
- Действително си права, казвайки: "стопанин и свободен човек"! Тъй като, само и единствено икономически с в о б о д н и я човек може да е политически независим! Затова държавата - никога няма да ни остави да бъдем "пролетарии" - винаги ще ни натиква в рамката, понятийно отговаряща на "прекариат", българско: просяк - т.е. зависещ от подаянията на властта!
Спасението е алтруизма(чувството за взаимопомощ) силата, която опазва общността (дори и в животинският свят) - при нас човеците, тя е тази, която гради обществото, създава култура, а от там цивилизация - егоизма е този, който погубва нас и света. За съжаление напоследък света добива все повече гротескно-меркантилни черти - та се питам - колко от нас, ще успеят да преборят присъщото ни, като материални създания - чувство за егоизъм?
- Освен и аз като Санде, да ... моля?
- Боже, опази ни от нас, грешните!
09.04.2015 10:18
Като смени етикетите на всичко, какво се променя?
Народна власт;
Народна армия;
Народна милиция;
Народна младеж;
Народно читалище;
Народна просвета;
............................
Народен враг; /враг, враг, ама и той народен/
Как ще обединяваш богати с бедни, имотни с безимотни, заможни с посредствени, работливи с мързеливи, талантливи с бездарни, амбициозни с безразлични консуматори ? В живота всичко е рангирано в зависимост от произхода, наследството на поколенията преди тебе, трудовите и умствени качества и пр. Или всичко това е кръгла нула! Лозунгите са важни!
Едно, трябва да знаем, че малката държава не може да бъде независима. Затова не е дадена възможност да се отчете своеобразието на селското ни стопанство и съответно то да е в основата на аграрната политика. Друго нещо много значимо за провеждането на тази политика са държавниците и кадрите на следващите етажи. Въпреки зависимостта, в каквато и степен да е, ТЕ трябва да съумеят да работят за развитието на този значим отрасъл и да спрат процесите на неговия упадък. Винаги може да се намерят механизми, стига воля да има за това. Двата модела, могат да дадат посоката. Гет е посочил пътя на спасението ни - взаимопомощта, но и насърчение от държавата, но друго, различно от разните европейски проекти.
10.04.2015 09:37
Уравниловката. "Последните стават пэрви"! Селяни без земя се изравниха с имотните, като последните бяха дамгосани заради имането си.Ратаите се изравниха с вчерашните им господари, работодатели.
Държавниците и кадрите на следващите /съответните/ етажи, Ати! Ами службогонците бързо се наместиха в местната власт. Селска бюрокрация.Те ти дават характеристика, път в живота.
10.04.2015 12:44
- Това не започва от 20-те години в Съветска Руссия ... а базисните отношения(положения), поради които ИМЕННО В имперска РУС, победи "най-справедливият" социален "строй" имат дълбоко проникнали исторически корени и предпоставки - поради това ... ?
фатално. Унищожително. Гибелно!
Уравниловката. "Последните стават пэрви"! Селяни без земя се изравниха с имотните, като последните бяха дамгосани заради имането си.Ратаите се изравниха с вчерашните им господари, работодатели.
Държавниците и кадрите на следващите /съответните/ етажи, Ати! Ами службогонците бързо се наместиха в местната власт. Селска бюрокрация.Те ти дават характеристика, път в живота.
... в първият си пост, тръгнах с едни твърде трудни за осмисляне и с т о р и ч е с к и п р и м е р и за форми на държавно управление наложили се още от III-то хилядолетие пр. н. е. в Предна Азия(Близък изток) и Египет?
- Това което се опитах давайки го като пример, и за да привлека вниманието Ви към проблема ... ако трябва да го нарека, съобразно предметно-понятийната система утвърдена в социалните науки, се нарича "в о е н е н комунизъм"! Маркс в сравнително историческите си изследвания, използва за същото, термина: "азиатски модел за производство"!
Има още много за коментиране ... но ще приключа, казвайки - Не на "9. септември", а още при освобождението ни в 1878 год. тези два културно-исторически модела присъщи единият за царска Русия ... вторият за Европейска България - влязоха в конфликт - поради това обществото ни, се разболя и получи де"персонофикационно-раздвоение от което още не се е излекувало ... изразяващо се, във все още шестващият дори и тук в блог бг., "Български синдром на русофило-русофобството" ... ?! Простете ако е нескромно, че изобретих този "синдром" или ... понятие :)) ?!
- Желая ви, По"здрави и светли, празнични дни!
поздрави за хубавия разказ!
- Това което се опитах давайки го като пример, и за да привлека вниманието Ви към проблема ... ако трябва да го нарека, съобразно предметно-понятийната система утвърдена в социалните науки, се нарича "в о е н е н комунизъм"! Маркс в сравнително историческите си изследвания, използва за същото, термина: "азиатски модел за производство"!
Има още много за коментиране ... но ще приключа, казвайки - Не на "9. септември", а още при освобождението ни в 1878 год. тези два културно-исторически модела присъщи единият за царска Русия ... вторият за Европейска България - влязоха в конфликт - поради това обществото ни, се разболя и получи де"персонофикационно-раздвоение от което още не се е излекувало ... изразяващо се, във все още шестващият дори и тук в блог бг., "Български синдром на русофило-русофобството" ... ?! Простете ако е нескромно, че изобретих този "синдром" или ... понятие :)) ?!"
***
Аз имах скромното желание да кажаи няколко непрентенциозни думи за дядо ми Йован и за малкото отечество - Пастух.
Благодаря ти за интересните и мъдри съждения. Весели празници!
поздрави за хубавия разказ!
***
Добре е да не забравяме нашите деди.
А дядо Йован вече се разхожда из Мрежата.
С края на войната трябваше да се удари българското общество по три направления !
1. Майките да тръгват на работа , да оставят децата си в градини. На три месеца оставяха децата си , за да градят цоцолизма. Така удариха основната клетка на обществото - семейството.Пропагандираше се , че може децата да растат и без баща . Сега виждаме последствията !
2. Отнеха земята на хората и ги отучиха от тежкия къртовски труд . Сега търсят овчари . Ха ха ! Когато намерят , да ми се обадят. Отнеха и собствеността , та всички да са просяци. После направиха обновяване на парите , за да откраднат де що е останало.
3. Удариха българската наука , език , религия и всичко , що ръководеше хората в техните отношения и живот .
Цяло чудо е , че след тази масирана атака ОСТАНАХА ЧОВЕЦИ ,непокварени !
Ето тук се провали тяхната идеология .
Останаха хора състрадателни , мислещи , трудолюбиви !
Радвам се на коментара ти.Тук и други рекоха, че и техния дядо прилича, даже физически, на дядо Йован.
Така е. Това е модела на истинския българин, на дядо Йован,който живееше живота си на своята земя. Той беше роб на тази земя. И неин върховен господар!
нищо че ме натъжи, но ми припомни нещо много
и мило, и тъжно... светли пролетни дни
за теб, пожелавам от сърце..
Струва ми се, че няма да бъде пресилено, ако в този образ съзрем метафора.
Метафора на българския селянин и съдбовната му връзка със земята.
Както при всяка истинска метафора дядо Йован е по-голям от себе си. Само земята е по-голяма от Него.
Тя ражда живота! Никой не е по-голям от хляба.
Поздрави!
Малко са тез, които могат да разберат сериозността на случилото се с България и хората й след колективизацията, макар аз да пиша за него някак псевдовеесело...
Насаденото зло тогава днес дава обилни плодове.
Всяка сутриндядо Йован яха коня си Сарай и излиза на разходка в полето. Обикаля нивите си. Няма район, в който той да няма нива, ливада, градина, пасище. Срещне ли непознат човек, спира го и го пита:
Добра среща.Кой си ?
Откъде си ?
От коя фамилия ?
Къде отиваш ! По каква работа , при кого ?
Оди си слободно.Пато е сигурен. Не е слободен само за айдуци. Таков дойде ле, тука си и останува. Засекогаш !
"Земята я взеха. През 1956 година бе създадено ТКЗС “Нов път”. По-късно хората се разбягаха по градовете Дупница, Кюстендил, Перник, София.
Сега полето е тихо, спокойно. Жив човек не минава. Бръмчат угрижени оси, безгрижни скакалци скачат, като на спартакиада, а през нощта щурците пеят. Пъргави мишлета се стрелкат между купчинките вкаменена, изоставена земя.
Тук спря „Новия път”. "
Честно ли е, sande, да прескочиш РАЗЦВЕТА на земеделието в ТКЗС и от РОДИЛНИТЕ МЪКИ на колективизацията, да преминеш към днешните СМЪРТНИ МЪКИ на "реалните граници", като че колктивизацията е виновна?
У Е Д Р Я В А Н Е Т О на земеделието е ОБЕКТИВНА НЕОБХОДИМОСТ за ПРОГРЕСА. Уедряване е имало във всички РАЗВИТИ страни. И ВИНАГИ е било ТРАГЕДИЯ. Може ли да е лесно разорението на дребните собственици, пролетаризирането им? Днес 3% от жителите изхранват САЩ. Предците на останалите са минали през АДА на мизерията в бордеите, през дивия капитализъм във фабриките, с 12 и повече часа работен ден, с деца без детство...
Социализмът предложи НЕСРАВНИМО ПО-ЧОВЕЧНО УЕДРЯВАНЕ.
За слепците като Санде и другите психо-десни, е кривото огледало на омразата...
Разликата е азбучно ясна. При капитализма, трагедията е за 90% дребни собственици. При социализма, трагедията е за НЯКОЛКО ДУШИ едри собственици в едно село. Свидетел съм. Така беше. На дуварите на богатите се появиха двуметрови надписи "ТУК ЖИВЕЕ НАРОДЕН ВРАГ КУЛАК". Но след 3-4 години тия надписи изчезнаха и СЕЛАТА СЕ ОБНОВИХА, забогатяха, сдобиха са с нови читалища, фурни за хляб, 90% нови къщи...
А относно повтаряния МИЛИОНИ ПЪТИ въпрос "Как ще работят заедно работливи и мързеливи, богати и бедни, умни и прости..." тоя въпрос се реши от МЛАДИТЕ. Интересен феномен е по селата, че наборите-съученици са близки и имат (изключенията настрана) естествено човешко разбирателство, симпатия помежду си. И даже Санде отбелязва, че младите са се радвали на задружния труд, като на седянка. НАИСТИНА, прастарата българска седянка, както и ТРУДОВАТА "тлака", събираха младежта БЕЗ РАЗЛИКА на имот и др., подобно на чудесния американски сериал "Приятели".