Прочетен: 16621 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2013 11:43
АЛЛАХ АКБАР!
На Джулия yuliya2006
На един от пазарите в Триполи си купих говорящ папагал. Крещеше на посетителите на магазинчето и минувачите от сутрин до вечер “Аллах Акбар! Аллах Акбар!” На което някои oт поздравените отговаряха дружелюбно, с усмивка и лек поклон: “Аллах Акбар!” Макар, че дотогава сигурно си е имал арабско име, което така и не разбрах какво е, кръстих го Мар. Защо Мар? От Муамар. Муамар Кадафи, всемогъщия до преди време диктатор. Сами се досещате, че няма като как да го наричам Муамар. Ще стане инфекция. Все някой ще ме наклевети. Както неотдавна бях наклеветен, че си варя ракия в домашни условия , нещо, което правеха повечето от работещите в Либия българи, а и други от балканските страни. Пристигнаха полицаи, обърнаха жилището наопаки, намериха бързо скътаната в гардероба светена течност.
Обадих се веднага по джиесема на познат либийски генерал, на който от време на време правех сервизни услуги на хладилниците в птицефермата му. Генералът поиска веднага да говори с началника на полицейската група. Не зная какво си говориха, но ми се размина солената глоба при такива случаи.
А ракията задигнаха. После научих, че си я поделили с генерала. За ракията не съжалявам, но покрай нея полицаите отмъкнаха и скътаните няколко бутилки с любимото ми уиски “Джони Уокър”.
Затова – Мар. Внимателно с имената. Мар свикна бързо с новото си име и се отзоваваше с готовност и въодушевление. Веднага започна да учи български и по някоя английска или френска дума.
Първото, което научи бе обръщението: “Здравей, пич!”. След това “Бай, бай”. След това “Сори, пич!” След това: “Леле, леле!”, “Браво!”, “А, така!”, “Пуркоа, бе джанъм?”,"Тейк ит изи и бъди рахат", “Аз съм Мар!”, “Не играя комар!” и много други весели закачки. Последното което научи бе:” Виски”, “Дай виски!”, “Искам виски!, “Мар иска виски!”
Ето как стана това.
Като си тръгнах за България с лекия автомобил, реших да взема със себе си и Мар. Излишно е да ви казвам, че чудната птица обича пътешествията: оживява се, застава на задното стъкло и започва да ги реди:
“Аллах Акбар!”
“Леле, леле!”
“Здравей , пич!”
“А, така!”
“Пуркоа, бе джанъм?”
"Тейк ит изи и бъди рахат!"
“Сори, пич!”
“Аз съм Мар!”
“Не играя комар!”
Ако ни спре пътна полиция, Мар започва декламацията си. Полицайте се впечатляват от бодрия му вик: “Аллах Акбар, Аллах Акбар!”. И минаваме леко, без забележки и компликации.
Нататък, обаче, при преминаването на различните държавни граници възниква проблем. За пернатия приятел трябва да притежавам съответен сертификат, издаден от ветеринарните власти. А аз, в бързината и множеството ангажименти преди заминаването, не успях да извадя такъв документ.
И сега притиснат и притеснен от възможните усложнения, реших да прибягна към малка хитрост. Наближавайки поредния граничен пункт, изваждам бутилка уиски “Джони уокър” /скрито преди това внимателно в колата, знае се, че в Либия е строго забранен алкохола/. Сипвам в капачката малко от скъпоценната течност, разтварям леко човчицата на птичето и му сипвам няколко капки. Казвам му нежно: "Това е виски. Не се плаши. За твое добро е". Само след миг птичето клюмва глава, приспано е. Поставям го на задната седалка и го прикривам небрежно с една хавлиена кърпа.
И така преминаваме. Без проблеми. До следващото ГКПП. Пак същата процедура. И отново напред! Така до Калотина. Там същия номер - и на сръбската, и на българската граница.
Като стигнахме до блока ми в софийския квартал “Люлин”, Мар се беше вече даврандисал и гледаше тържествуващо, надавайки бойния си вик:
“Аллах Акбар, Аллах Акбар!”
Отдъхнах си.
Но за малко. Защото Мар смени паролата. Новата парола бе:
“Виски.”
“Искам виски!”
“Дай виски!”
Бре, да му се не види! Ще почне да ме подпива пустото му дяволче – подплаших се не на шега.
“ – Да си крещи “Аллах Акбар, Аллах Акбар” колкото си иска, само да не ми иска уиски.”
***
Това ми разказа моя дълогодишен приятел, техник по хладилна техника Ивайло Бонев.
***
Как се разреши проблема с пропилия се по време на пътуването либийски папагал Мар? - ще попитате вие, най-законно и логично.
Ами, пият си заедно уискито. На терасата в жилищния блок. И замезват: Ивайло с шам фъстък, а Мар – с просо за папагали.
И са щастливи, в пълна хармония и разбирателство. Нямат проблеми.
От време на време, в пристъп на възторг, Мар се провиква от балкона бодро:
“Аллах Акбар!”
“Леле, леле!”
“А, така!”
02.11.2012 17:49
Поздравявам специално хората, които са били на работа в Либия или сега продължават да работят там. Медицинските сестри - също специален поздрав! Какво ли си спомнят сега? Леле-леле!
Спокойни почивни дни!
Развесели ме!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Спокойни почивни дни!
***
Повлечи крак. Да му върви на разказчето.
Развесели ме!
***
Радвам се, че съм те развеселил с този разказ. Аз друго и не искам.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
***
Сърдечни поздрави!
Продължавай да ни усмихваш с разказаното тук!!
Много бързо свикват на пороци и на мързел.
Никоя твар в природата не обича да се труди.
Само хората се правим, че работим и ни харесва.
Много хубав разказ, Санде.
Кога ще напишеш разказ за кучето Весела и асансьора?
Наздраве!
03.11.2012 02:56
Продължавай да ни усмихваш с разказаното тук!!
***
... но и без уиски не може. С уискито хармонията става пълна. А така!
Поздрави!
03.11.2012 03:02
Много бързо свикват на пороци и на мързел.
Никоя твар в природата не обича да се труди.
Само хората се правим, че работим и ни харесва.
Много хубав разказ, Санде.
Кога ще напишеш разказ за кучето Весела и асансьора?
***
Той и затова пие. Защото го е яд.
Интересна е тази история - за кучето Весела и за асансьора, но трябва да ми я разкажеш отново. Забравл съм детайлите, а те са най-важното.
Поздрави, приятелю!
Наздраве!
***
Благодаря за почерпката. Сигурен съм, че Ивайло и папагалът Мар са преминали на бира, след като са свършили уискито.Уискито може да свърши, бирата - не. А и на папагалчето му е харесало повече
бирата. Бира - за всеки, който разбира!
Хубав ден! Може и наздраве с бира, все още е топло и върви!:)))
03.11.2012 09:14
Хубав ден! Може и наздраве с бира, все още е топло и върви!:)))
***
Скандира без умора "Аллах Акбар", но това не му пречи да си пие уискито. Или каквото там другите пият.
Поздрави в слънчевата неделя!
***
Водка да има, повод винаги ще се намери! Казват руснаците.А още по-добре и водка и бира! А защо не и вино. А и шампанско - при по специален повод.
Благодаря!! Не си изгубих времето, че го прочетох - напротив! :)))
Хубав уикенд!!
к.к.
Поздрави!
В Велес, Македонија нема папагалчари, ама затова има много галапчари!
Толкова се залјубени гулабите, това е чудо едно. Само да им видиш лицето додека ги хранат гулабите. На седмото небо се, блика срешта и радост! :-)
Младо гулапче се казва јаврија. Не дај боже јаврија да слета во тужд гулабарник. Оште се млади и не знаат да си најдат домата како треба по летенето. Да слета во гулабарникот на комшијата. До војна може да дојде работата. Голема завист постои само кај галапчарите. Кој да има похубави птици.
Има едни чуват гулаби надвор а канаринци по дома. Во соба 4x5 метри, живеат цела фамилија и оште 15 кафези со канаринци наоколу. Тука јадат тука спијат!
Чудни луге. :-))))
03.11.2012 15:56
Къде е корнет Оболенски да налее вино?
Нямат ли край тези мироопазващи мисии?
топло и искрено... поздрав мил и сърдечен
за теб...
03.11.2012 16:12
В Велес, Македонија нема папагалчари, ама затова има много галапчари!
Толкова се залјубени гулабите, това е чудо едно. Само да им видиш лицето додека ги хранат гулабите. На седмото небо се, блика срешта и радост! :-)
Младо гулапче се казва јаврија. Не дај боже јаврија да слета во тужд гулабарник. Оште се млади и не знаат да си најдат домата како треба по летенето. Да слета во гулабарникот на комшијата. До војна може да дојде работата. Голема завист постои само кај галапчарите. Кој да има похубави птици.
Има едни чуват гулаби надвор а канаринци по дома. Во соба 4x5 метри, живеат цела фамилија и оште 15 кафези со канаринци наоколу. Тука јадат тука спијат!
Чудни луге. :-))))
***
Чини ми се дека галабарството во Бугария е во упадък, не е на мода. Не съм сигурен. Иначе долги години галабарството и галабарите беа "хит оф да момент".
Сега не са. Живеат си мирно во новите квартали на градовите, намират храна во кантите со смет /гюбре/ и си летат слободно.
***
А, така!
топло и искрено... поздрав мил и сърдечен
за теб...
***
Радвам се, че намина. С усмивка.
Поздравления за разказа!
Б.
Знаеш ли сетих се за един папагал, наш съсед. Стопаните му живеят в блока отсреща, един вход по-надолу. Лятно време го изнасят на балкона, на втория етаж, а той свирка след момичетата. Един ден чувам патаклама и излизам на болкона да видя какво става, а долу една мацка налага едно съседско момче с чантата по главата. Папагалът свирнал, тя помислила, че момчето се задява и като го почнала... Добре, че изскочи стопанката да успокои обстановката. Момичето се извини, но съседът го отнесе :)))
Това лято пък репертоарът се обогати: папагалът лаеше като каракачанката на долния етаж и непрекъснато я събуждаше. Изобщо, големи разбойници са тези пъстроперковци. Но пък са много красиви.
04.11.2012 04:40
Поздрави!
05.11.2012 13:15
Поздрави!
05.11.2012 19:47
Поздрави, Христо!
09.11.2012 18:03
***
Поздрави,приятелю! А, наздраве!
Здравей, Санде, разказваш увлекателно, топло, а когато историята е забавна, няма как да не се усмихнеш!
Приятни почивни дни! :)
***
Радвам се, че се запозна с тези двама весели приятели.
И та теб - весели празнични дни!