ВЪЛШЕБНИЯТ ОВЕС

Чудо ли е, ти кажи? 5

На: kasnaprolet9999

       
Пътуваме с  приятел към Пастух с кола по шосето  от Кюстендил – Невестино. Когато вижда първите къщи на селото от лявата  страна на река Струма, приятелят ми възкликва възторжено:

- Това е селото, нали?

Казвам:

- Това е най-отдалечената махала – “Воденичарската”. А сега ще видиш и другите - на централната част на селото:  първите къщи от дясно, на височинката са от “Брегарската махала”. По- нататък е Горната махала, след това – Долната махала, зад хълма с училището е  “Кацарската махала”, а дъното – под южния планински склон  е “Краището”. След големия  завой на реката, заобикаляща местността “Еленско лозе” е Вилното селище.

- Много голямо село, бе! – не спира да се удивлява приятелят ми..

- Голямо е! – съгласявам се аз. – Сега  ще видиш и жителите му. Всичките!

- Как така всичките? – поглежда ме изненадано.

- Ами, всичките. По това време, към  12.30 часа всички се събират пред Механа “Пастух” на шосето в очакване на бусчето с хляба. Вторник, четвъртък и събота – това е разписанието. Това ще ти отговорят ако ги попиташ   за какво са се събрали: “Чекаме лебо!”

След  минута сме пред “множеството”. Виждаме скупчени 10-тина души. Възрастни хора, над 70 годишни, повече баби.

- Това  ли е селото?-  върти невярващи  очи приятелят.

- Е, не е баш целото... Има и друга подобна групичка на мегдана, пред  Кметството /затворено/.  Друг хлебопродавец идва там, понеделник, сряда и петък.   Той посещава и отдалечената през моста на реката , на километър,  “Воденичарска махала”. На общо колко  ги докарахме ? ... Тридесетина души. Последните мохикани!

- Бре, бре, бре! – диви се  приятелят – Красиво село, приказка .... А хора не останали... Заминали.

На тези  импровизирани “сбирки”  в очакване на хляба  се обменя най-важната  информация – за  туршията, за компотите, за виното и ракията. И за децата, за внуците – кога са идвали, кога пак ще дойдат... Най-често се коментират и здравословните  теми. За селото отговаря лекарка от Община “Невестино”,  идва  като спешна помощ, на повикване.

Главният лек е ракийката, в редовни, но умерени количества. Чашка – две, малка. И билките.Някои  жени са много вещи в билкарството, което се предава по наследство. Една от  най-опитните е баба Емилия.Тя има винаги на разположение цял склад от лечебни билки. Разказа ми интересна история за нейния баща – дядо Димитър. На 75 години заболява от рак на стомаха. Болките са нетърпими и човек приема смъртта като спасение. Лекарите казали, че  една операция би могла да забави фаталния изход,но колко? Въпрос. Няколко месеца,може би. Но заслужава ли си при тези болки? Тогава една от билкарките, родственица му посочила лек. Сварява се овес и се пие водата. И дядо Димитър започнал  лечението си с отварата. Сутрин на гладно 2-3 чаши от течността. И веднага почувствал облекчение, болките стихнали. Започнали да му правят и попара от хляб  и овесената течност. Овесена каша – също. И така в  продължение на три месеца.Излекувал се. Умрял на 83 години.От старост. Без болки.

По този повод баба Емилия казва:  “Винаги има лек. Лековете са около  нас. И нищо не струват. Само требе да се познават. Ето овеса, растение ...Кой му обръща внимание ... А ето, спаси човека. Случайно ли е любимата  храна на конете, а ?”

 

 

Поздравявам и онези, които няма да го прочетат, защото си имат по-важна работа.

Специални поздрави на баба Юлия, баба Вита и цялата седянка.

Кодовото изречение "Чекаме лебо" или "Чакама ляба" - съпътстваше детските ми години - през 1960те - тълпата, събрана пред хлебарницата... точно бяха взели последните инатчийски ниви за ТКЗСтата и даваха хляба с купони - защото хората нямаше с какво да си хранят животните...

те твоите разкази са лековити...

Долових онова чувство, което изпитвам и аз... Май още не сме осъзнали какво се случва в действителност?!
Поздравления за разказа!
Б.

Та как така няма да те четем?!
Та твоите разказчета са толкова хубави,побрали в себе си
мъдростта на обикновения трудов човек-много човешка мъка,
любов,и топлота си скътал в тях-удоволствие е да се отбие
човек при теб-поздрави на Пастух:)))

:-))))
Mnogo hubavo rekol tazi gore, lekoviti ti se razkazite!
Do solzi se smejah.

Това е много вярно. Колкото по-скъп лекът, толкова по-вреден. Колкото по-изкуствен лекът толкова по-вреден.

***
... Който хранеше семействто си и България с хляб.

А сега го чака да дойде от града!

Не е истина! ...

***
Сега зайците ли да броим или хората ...

[quote=minavamottuk]те твоите разкази са лековити...[/quo

***
Да даваме надежда на хората, както е казвал Апостола Васил Левски. Надежда ни трябва.

Поздрави!

***

Едно време си отива. Идва друго време.

Поздрави от Пастух на Пловдив!

***
Радвам се, че съм те зарадвал. Какво ни остава друго?

***

И низ България.

***

Спаси се сам. Бъди си доктор. Иначе си прочети молитвата и лягай.

че ние ги забравихме,но пък ни остава или да се излекуваме сами или да четем лековити разкази и тъй - с надежда и вяра,да преборим болежките.

Разказът ми хареса много! Майстор на словото!

***
Радвам се, че намина. Поздрави, Сирме!

***
Радвам се на одобрението ти. Дай, Боже, да успяваме.

с вяра!

Знам, че овесените ядки са много полезно, но не бях чувала, че овеса лекува рак. Това е страшно интересно и благодаря ти, че си посветил постинга си на мен. Тези дни и аз бях в нашето село Макоцево и посадих около реката бабини зъби, дано се прихванат, защото и те стават за много болести. Премахват холестероловите плаки, унищожават бактерии и вируси. Много ми харесва постинга ти, но ми стана тъжно за това красиво село. За съжаление много села са обезлюдени и след броени години няма да остане никой там, ще ги заселят с цигани.

***
Поздрави!

***
За овеса и аз не знаех. Ще разпитам повече тази жена. За подробности.

А за селата - жалко, че има такава тенденция. Засега не се вижда как може да бъде спряна.

Поздрави!

защото са близко до сърцето и докосват. Да тъжна картинка е опустялото село, но е красиво и носи своя дух, като го видиш и на душата ти става леко и очите се пълнят със сълзи, защото не могат да понесат всичката тази хубост. Поздрави, Санде!

Това е най-вероятно грешка на патолога, защото диагнозата често се бърка с хиперпластични регенераторни процеси в стомаха при язвена болест и гастрит...
Но... екстрактите от овес са най-използваните в епителизиращи кремове при изгаряния, екземи, кожни раздразнения, така че явно има мощен оздравителен ефект.

А вярно - имаше купони за хляб през 60-те и че на нашето семейство се падаха два хляба. Спомням си ги - топли, кръгли, с твърда ухаеща кора...

Поздрави!

да прочета за поредното чудо и да послушам стойностни,
народни песни... сърдечен поздрав,
приятелю... за теб..

Заболява при вида на запустяващите домове; на красотата, която вече ни радва само в песни, снимки, възстановки ... и хубавото слово.
А чудесата! - наистина са около нас, в самите нас - "Само требе да се познават." И да повярваме!
Поздрави, Санде, за вълнуващия разказ!

Ccudesa se javuvat samo po vreme na golemi krizi vv opsstestvoto :-)

***
Радвам се, че прочете и те поздравявам!

***
... но той е имал волята за живот, вярвал е в чудесата на овеса и е оздравял.

Без вяра не става Това ми каза Надя,медицинската сестра от ВВМИ: само с овес не става! Трябва и да повярваш! Това е чудото.

Поздрави!

***
Радвам се, че намина и че вярваш в чудесата.

***
Благодаря ти, че прочете този разказ и че го одобряваш.

***

А пък чудото вземе, че стане.

Поздрави, велешанино!

Живея на границата между духовното и материалното и непрекъснато залитам в една от двете посоки. Понякога колкото и да е голяма Вярата - умираш! Това е моят опит. Неведнъж съм ставала свидетел на смърт на хора с голяма вяра, че ще оздравеят и ще живеят. Ако вярата се съчетае с една по-добра диагноза, то следва и добра прогноза. Цинично звучи, но ние, лекарите, винаги сме обвинявани в цинизъм, само защото мислим с главите си и не реем мисли в облаците.
Не съм против Вярата, напротив! Но не бива да я правим някакъв абсолют. Защото все пак живеем в материалния свят...
Българинът има нужда от друг вид Вяра - първо, Вяра в Бога и добродетелите на християнството, второ - Вяра в себе си и своите способности, Вяра, че може да вземе нещата в ръцете си. Тази Вяра, която десетилетия беше унищожавана, за да стигнем сега до този хал... А да пристъпваме към Вярата, когато всичко е загубено или почти загубено, след като сме живяли без Вяра, някак не го приемам...
Много хора не обичат откровен и остър тон. Ако това ти се стори така, прости ми! Но съм от хората, които обичат да изричат това, което е в ума.

Може.

Може и само с овес.

Мже даже и без овес.

Това е чудото.

Чудесата, които ни се случват не са от ранга на земята, а на небето.

В същия миг, когато посегнем да ги обясним с нашите земни аргументи, те се разпадат мигновено и престават да са чудеса.

Те са необясними и са от друго, неподвластно на нашия разсъдък измерение.

Иначе приемам думите ти, драта ми Даниела, и ти благодаря за този коментар.

С най-голямо уважение: Санде

Ccesto kazvam deka kitajcite i koreancite masovno uccat matematika fizika inzzinerstvo. Vredni se na rabota i slussat ssefovete.
Tova ssto stava tamu e CCUDO!
Za ccuda trebvat samo dve zdravi race i bistra glava.

Ах ти, сладкодумнико! Как ме върна в детството! Много мило ми стана, Санде!

Да, така беше, ритъмът на живота се определяше от доставките на хляб. Мислех, че сега не е така, но явно съм сгрешила.
Спомних си една весела случка. С приятелка отиваме на село и в автобуса една жена ме заприказва. Като слязохме, приятелката ме пита коя е и аз съвсем естествено казах: "Цвета хлебарката". Последва такъв смях... Тя си помислила, че хлебарката е прякор и си представила как бързо бяга. А ти знаеш, човекът, който продава хляб на село, е институция :)

Да се цери рак с овес... Честно казано за първи път чувам, но нали знаеш, когато човек иска да живее, и медицината е безсилна :)))

***
Съгласен съм, инж. Никола Хаджиничев от Велес, на работа во Германия. И Германия представлява едно чудо. Много са германските чудеса в техниката, където са ненадминати. Освен да направят Втора Световна война, могат да направят и друг работи и да са пример на света ... Пример.

***
Разговарях още веднъж с баба Юлия по темата за овесеното чудо. Тя още веднъж повтори, че всичко е истина. Тя познава билките и чудесата и самата разчита единствено на тях, сама преодолява болести и болежки. А за овеса каза, че ако на дядо Димитър е помогнал, това не означава, че е универсален лек, откритие и т.н. На него е помогнал. На него!

Иначе няма чудо. Защо точно на дядо Димитър? Ето го чудото.

Поздрави от Долината на Струма!

Това са живите истории, които ме провокират да откривам толкова неща. И тези селца, и хората, които живеят в тях. Осъзнала съм, че могат да бъдат съкровище! Толкова ценна информация може да научи човек от тях. И контакта с тях - какво да ти кажа, той променя и нас, променя нещо и човека, с когото разговаряме. Има някаква магия в този жив рразговор, в това, което човек открива от живота на обикновените селяни, живяли в едни времена, които отмират, но в които има много истински и ценни неща, които човек в градската атмосфера е загубил безвъзвратно за съжаление... И най-ценното от всичко е именно автентичното, което човек може да намери на това място, което често остава скрито, но когато човек го търси, то му открива такива хоризонти, една невероятна красота и едно скрито богарство. Като в този случай, който ни разказваш. А живота на човек е богатство и е хубаво човек съумее да открие чудото, което променя живота на човек и му създава една положителна нагласа за живота!
Благодаря ти за разказа! За мен беше много интересно да чуя за тези жители на селото ви!
Поздрави!

/п.п. благодарско и за клиповете от Кюестендилско, тъй като вашия край ми е абсолютно непознат, което важи и за фолклора ви./

Благодаря ти за коментара.

Права си, с тези хора си отива цяла една епоха, цял един свят!

Последните мохикани.

Последните.

Това е вълнуващо.

Къде е поручик Ржевски с щабното куче Буш?

Къде е корнет Оболенски да налее вино?

Нямат ли край тези мироопазващи мисии?

Стотици села мъждукат на доизживяване - факт. Аз имам едно стихотворение - Пенкьовци.... Поздрави, Санде!

Ну ми се мисли за опустяващите села.

Чума се е задала за селата. Чумни времена.

Земята запустява, става целина. А и водата започва да бяга. Кладенчетата пресъхват.

А приложените изображения- само с красота българска изпълнени
Райска земя!

Райска земя.

Българска.

ВЪЛШЕБНИК!

Те са като биле омайниче.Омайват.

много ми хареса! И друг път ще наминавам.

Радвам се, че си харесал тази моментална снимка на едно българско село, което прилича на красив залез.

СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев

Общината
04.09 07:38
Населени места в община Невестино

(15.12.2008)

Невестино - 647 души
Ваксево - 592 души
Четирци - 189 души
Рашка гращица - 180 души
Еремия - 180 души
Друмохар - 166 души
Неделкова гращица - 146 души
Лиляч - 134 души
Пелатиково - 133 души
Тишаново - 101 души
Долна Козница - 100 души
Згурово - 97 души



Църварица - 67 души
Пастух - 65 души
Мърводол - 61 души
Страдалово - 61 души
Илия - 60 души
Кадровица - 53 души
Смоличано - 35 души
Раково - 32 души
Длъхчево-Сабляр - 23 души
Ветрен - 15 души
Чеканец - 0 души

Население

3 148 души (15.12.2008)

Етнически състав

(2001)

99.1% - българи
цитирай

Оште едно чудо, од овесните
:-)

http://www.sustainableworks.org/node/375

pioneer написа това от горе
Поздрави санде
:-)

Овесот може да биде лек. Дедо Димитър Андонов от село Горна Козница, Кюстендилско, се е спасил со овес от жестоката болест. На него овесот е дал помощ. Спасение!

Самата баба Емилия, керката, вели дека това е чудо. Овесот, каже, не е унверсален лек срещу рак. Но на дедо Димитър е помогнал. Чудо.

Чета с удоволствие твоите мили, тъжно-красиви разкази!

Една лекарка ми беше казала, че овесените ядки, на които аз съм фен, са метлата на стомаха и червата...твоят разказ, просто допълва това мнение.
Е, да си призная малко ти завиждам за красивите гледки, които радват очите и топлят душата и сърцето!:)))
Сърдечни поздрави!

Това е една перфектна здравословна закуска.

Радвам се, че намина, драга ми Непросвет Тронкова.

Една хубава неделя ти пожелавам!