Прочетен: 6272 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2010 10:49
ЦИГАНСКИ ИСТОРИИ: Ж.П. РЕЛСАТА
Циганинът Рамо с помоща на братовчед си Мерджан открадна от ж.п. линията релса, подготвена за ремонт. Двамата използваха вечерния сумрак, за да я натоварят на каруцата, като се оглеждаха непрекъснато никой да не ги види. Релсата се оказва тежка и те бая се узориха докато я качат на платформата.
Обещаха си да се почерпят следващата вечер след като получат през деня парите от фирмата за скрап.
Сутринта, обаче, ги очакаше неприятна изненада: пристигна полицейска патрулка с двама полицаи и се насочи към тяхната къщурка.
Жената на Рамо, Айше първа видя неканените гости, изскочи навън и като истинска Раймонда Диен застана пред опасната релса.
- Какво ви води насам, сигурно търсите някого – опитва се тя да ги забаламоса и да спечели време, с надеждата Рамо да измисли нещо.
Полицаите веднага забелязаха релсата, която се мъдреше отпред и никак не можеше да се скрие.
- Ами търсиме една хвърчаща релса, чудиме се как е кацнала точно пред вас – казват полицаите.
- На това ли викате релса, ние също се чудехме с Рамо откъде ли е паднало това парче железо – казва е престорена небрежност Айше.
- Ние също се чудиме как тази тежка релса долетя във вашия двор и защо сте я откраднали?- казват строго полицаите.
В разговора се влючва Рамо, който си пада малко артист:
- Стига с тая релса, бе! Релса, та релса, като че ли некой е кьорав та не види, че е релса! Ами то, откъде и да я погледнеш, все си е релса... - в очите му се чете напрежение.
- Въпросът ни е защо я откраднахте? – питат строго полицаите, като разбират същевременно колко абсурден е въпроса им. Ясно е защо.
- Как така сме я откраднали? Къде сте чули циганин да крадне, ние това го не знаеме! – ококорва се възмутено Рамо, сякаш го обвиняват незаслужено в обир на банка.
- Айде сега, знае се къде са милиончетата, не са у циганите!- подсилва защитата Айше.
- Трябва сега да дойдете с нас в Райното управление, да дадете показания кога и как откраднахте релсата – казват строго полицаите.
При споменаването на “районното” двамата автоматически, като наговорили се, сменят тактиката
- Молиме ви, немойте така, как така у Районното. Ние сме поштени хора, каква работа имаме ние у Районното?
Рамо хваща единия от полицаите за лакътя:
- Ти баща, ти майка, немойте така, ще ни затворите къщата, кой ще ни храни децата? Още днеска ще закараме скапаната релса къде требе.
- Значи признавате че сте я откраднали.
- Само това не може да признаеме. Не сме краднали никаква релса. - отговаря невъзмутимо Рамо.
- А как се намери тука, пред вас. С крилца ли долетя?
Пауза. В сгъстеното напрежение циганския компютър ражда отговора, единствения възможен за тях спасителен отговор:
- Децата!
- Какво децата? – учудват се полицаите.
- Децата. Детска работа. Играли си покрай ж.п. линията и я добиркаха.
И двамата, Рамо и Айше, в един глас:
- Детска работа ... какво да ги правиш ...деца ...
Полицаите, смаяни от изкусната лъжа, изстрелват в упор въпроса:
- Е как тези малки деца са донесли релса, тежка повече от 100 килограма?
Отговорът е също изстрел в 10-ката:
- Е откъде децата да знаят, че е 100 килограма? Кой да им каже на децата, че е 100 килограма?! – отговарят Рамо и Айше с цялата убедителност, на която е способен един циганин.
Циганин зазида шест кучета
Защо не може да има български филм на уж...
Валя
Не кълват на никаква стръв, нито обръщат внимание на захранката.
Малко е неугледно - търкалящи се празни бутилки от асфалтова ракия, от вино, повредено с кока-кола, компанията заминала в неизвестна посока, цигани с открадната ж.п. релса, която не успяват да пласират... Това засега е човешкия материал, доста е жалостиво всичко, но това е засега.
Поздрави и най-добри пожелания!
23.11.2010 19:01
Поздрави и хубава вечер!
Поздрави и хубава вечер!
Ако едно име ви говори нещо и ако това име поражда доверие, това е най-важното. Независимо дали става дума за стока, купена от супермаркет или за духовни стойсти. Доверието е скъпо.
Благодаря ви!
Кога ще правим керпичени къщи..... :-) :-)
Поздрави!
Кога ще правим керпичени къщи..... :-) :-)
Поздрави!
Зарадвахте ме вчера с живописния пътепис за изоставените села в Стара планина.Това е и моя любима тема. Не настоящето, не бъдещето, а миналото ме трогва и вълнува. Ако бягаме от корените си сме загинали приживе.
Още веднъж се убеждавам, че човек трябва да прави това, което най-добре може да прави.А вие го можете - за ваша радост, а и за радост на много други хора, които правите съпричастни. Да не забравяме, че има хора, които и да искат, не могат - поради възраст, болести или липса на средства.
Към "Каменното гнездо" съм написал текст, той е посветен и на вас. Ако имате време го прочетете.
Поздрави!
27.11.2010 11:11
Полицая: Абе ти на нас тези шменти капели не ги разправяй - каъъък тез сополанковци ще я донесат до тука?
Рамо: Не са я носили бе гусин старшина - бутали са я. Оня ден така добутаха тука един валяк. Требеше и него после да го връщаме.
Полицая: Ай сиктер бе! Ццццц... Добре, са ще ви се размине, ама глейте кво бутат се пак.
Айше, плескайки зад врата един от сополанковците: Чухте ли бе келешари, какво каза гусин старшия!?
Полицаите си тръгват. Рамо с погребална физиономия отива да търси Мержан, да бутат релсата обратно.
Благодаря за посещението.
Поздрави
Сърдечни поздрави и приятни празници!
Сърдечни поздрави и приятни празници!
... истински голям поет. Пиши, брато!
Приятно е, наистина в твоя блог, приятелю!
Поздравления!
Б.
Не зная.
А руските и сръбските са романтици.
Нашите нямат време за романтика. Защото трябва да се краде. Да се краде и лъже. Каква ти романтика тук!