
Прочетен: 12652 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2011 12:44


ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Блеки е черна кучка, назована така от децата в жилищната кооперация, където живеем на улица “Козара” 42 в скопската населба /квартал/ “Капищец”. Интересното в случая е, че тя не принадлежи на никого, но не е скитащо се куче. Тя е кучето на кооперацията, кучето на всички. Всички се грижат за нея по негласен договор и без да има разписание кой, кога и за какво отговаря.
Блеки също знае това и обитава само този двор, не си позволява при никакви обстоятелства номадстване по съседни дворове и квартали.
Тя е приятелка с всички деца от кооперацията, както и с децата от съседния Дом за деца без родители. Познава всички, включително и онези, които не обичат кучета, но тя не придирва на това. В особени взаимоотношения е с тези, които имат домашни любимци: дружелюбна и игрива е, но знае мястото си в йерархията и не прекрачва допустимата граница.
Любимото и занимание, освен игрите с децата и с домашните любимци, е да придружава онези, които отиват да пазаруват в съседните магазини: отива с един – връща се с него/нея до входната врата, отива с друг – връща се. И така през целия ден. Получава си съответното поощрение на принципа “кой какво подхвърли е добре дошло”.
Нашата афганистанска хрътка Шер я хареса от пръв поглед, но и тя му отовори със взаимност: оцени по достойнство гордия и красив афганец. Ухажването, игрите им бяха забележителна ежедневна гледка за околните.
И всичко беше безоблачно и идилично, докато / ах, това докато!/ един ден по Божия воля около Блеки се насъбра цяла глутница от натрапници и съперници. Големи, малки, рошави, мръсни, настървени и нахъсени – като че по телефон им бяха съобщили, че тук има разгонена кучка.
Горкият Шер! Писано му бе да наблюдава от терасата на третия етаж с кървящо сърце и убийствена ревност вахканалията долу. Не го пускахме да се включи в групата по санитарни и други съображения. А и той с гордия си нрав едва ли би издържал тази разюздана компания.
Постоянно гледаше през железните процепи на терасата и жално скимтеше. Какво ставаше в неговото сърце, като гледаше любимата си Блеки в тази жалка компания – само той си знаеше.
За нас с Дима настъпи истински кошмар – този кучешки караманьол продължаваше няколко дни и за проклетия – най-често под нашата тераса. Ден и нощ. Истинска репресия. Не може да се седи в хола, нито да се спи в спалнята.
Накрая взехме решение - грях не грях - ще евакуираме Блеки.
Една привечер, на сумрак, тайно и пазейки се от чужди очи , примамихме нищо неподозиращата Блеки в колата /преди това я нахранихме богато/ и след десетина – петнадесет минути бяхме в квартал “Бутел” на 3-4 километра, от другата страна на Вардар. Пуснахме я на улицата, тя се засуети, огледа се уплашено и безпомощно, а ние изчезнахме обратно в тъмнината.
Излишно е да ви казвам, че в следващите дни Шер се успокои, а хората от кооперацията няколко дни при среща на улицата или в асансьора непрекъснато се гледаха подозрително и се питаха: “къде е Блеки?, какво стана с Блеки?, някой да е виждал Блеки?”
Като питаха мен, отговарях невъзмутимо: “че откъде да знам, и аз това питам!”
Сега, след толкова години, е безсмислено да се извиняваме на драгите ни съкооператори, има давност, но на милата Блеки дължим извинение:
“Прощавай, Блеки, но ние хората сме понякога несправедливи. Абе, направо подлеци!”.
***
Желая ти хубави почивни дни!:)))
И на тебе хубави дни - петък - събота - неделя!
Само радост и усмивки!
25.02.2011 14:20
И на тебе хубави дни - петък - събота - неделя!
Само радост и усмивки!
Ако се помисли малко, винаги може да се намери изход. Например да оставим Шер при приятели.
Или да пуснем афганския хубавец - какво толкова?
Пътища мнооого.
Но тогава така сме решили, без много да му мислим. Грешка.
Измисли Господ крокодила. Погледна го. Не го хареса!
Но стореното - сторено.
африканска приказка
Натъжих се ,колко ли безпомощни се чувстват така изоставените мили кученца .
Дано Бог прости на нас ,хората за такива моменти ...
Понякога обстоятелствата налагат .
Но това не пречи да ти кажа колко хубаво си го разказал .
25.02.2011 16:04
Възнамерявам за напиша цяла книжка с къси разкази за кучета.
Разкажи я непременно тази твоя история.
Темата за кучетата всъщност е тема за Човека, тема за нас, какви сме и какви трябва да бъдем.
Страшни са тези сцени.
Викате вие „сурия„ кучета, место „глутница„?
Има ли такива неща в София?
25.02.2011 16:46
Нема още потенциал за тази работа.
Това още не е приоритет или функционираща система.
Кучетата, както и циганите са като огледало за една държава.
Каквато държавата, такива и циганите й. такива и кучетата й.
В кратките разказчета за домашните любимци /преди всичко/ ме интересува връзката - човек-куче. Приятелството, дружбата, душевния контакт. Колкото са за кучетата - два пъти ме интересуват хората. Човека като феномен и отношението му към живия свят и конкретно в случая - кучето. Пратено му от Създателя, от Бога, за да го придружава.
Организационнит и природозащитен проблем, скитащите кучета ме интересуват и то доста, но в тези разказчета - не. Тука е важна човешката душа.
25.02.2011 18:35
Иначе е непростимо...
Поздрав и спокоен уикенд! :)
25.02.2011 18:49
Да, вярвам, че самото признание и споделянето с вас на тази ,все пак, обикновена случка е донякъде изкупление.
Поздрави!
25.02.2011 18:54
Иначе е непростимо...
Поздрав и спокоен уикенд! :)
... и този човек, ако е човек - трябва да бъде верен. Както кучето е безрезервно верно. Да не го предава при никакви обстоятелства. Това е важно за самият човек! Кучето ще забрави.
25.02.2011 21:17
Това бе откритие за нас. Не знаехме преди това какво всъщност представлява кучето за човека. Ако не го приемеш и не заобичаш / а това най-често няма как да не стане/ няма да узнаеш тази тайна на природата.
Прекрасни кучета. Ако имате такива приятели, други не ви требват.
Поздрави!
Поздрави!!
Аз по принцип много съчуствувам на домашните животни, щото за мен животно не е ли на свобода, не е щастливо.
Ама и аз съм го правил този "грях".
В студенстки град делях стая с един луд-та-дрънка македонец от Скопие - Круме. Един ден намерихме едно бездомно куче, много зле изглеждаше горката (оказа се женска), беше си счупила крачето, ама имаше някаква искра в очите. Нарекох я "Весела". Крачето го оправи доктора, съвзе се животинчето и както Беки стана любимката на блок 33, ако не и целия студентски град. Тя си беше свободна, ходеше си насам натам като другите бездомни кучета и само вечер се прибираше да спи в нашата стая.
Един ден се прибирам и тя ме чака пред блока и влиза с мен. Стигаме до асансьора и както обикновенно тя първа скача в него и ме чака да влезна.
Аз обаче си викам: "Я да и извъртя един номер". Натиснах копчето за 4 етаж и я пуснах сама нагоре.
След това натиснах копчето за извикване обратно.
Мислех си, че като стигне горе вратата ще се отвори и Весела ще се запилее някъде из блока. За моя изненада, когато асансьора се върна, тя си беше вътре. Но веднага щом вратата се отвори и изкочи навън и застана зад мен. Погледнах я и казах: "Браво Весела, браво. Добре хайде влизай пак аз ще се кача с теб този път. Хайде де влизай, не бой се!"
Не, кучето не ще и да помръдне. Освен ако аз не влезна първи в асансьора, тя отказа да влезе сама. Само след мен. Влизам, тя влиза с мен, след това бързо излизам и тя с мен.
Викам си: "Брях какво умно същество, от първия път схвана, че и въртя номер". Качихме се двамата.
Та така весела и умна, беше нашата Весела!
Какво се случи с нея по нататък е малко тъжно, раждане в багажника на такси (москвич), пак счупено краче ... та няма да ви разказвам в подробности, щото не беше весела съдбата и.
25.02.2011 23:46
Нали знаеш, има кучета, които се мислят за хора. И живеят като хора, и приятели си намират. Важното е сърце да има, всичко друго се нарежда.
Обичам кучешките ти приказки. Поздрави :)))
26.02.2011 02:20
Поздрави!
Истината е важна. Не вината. Всеки е виновен за нещо.
26.02.2011 02:23
Поздрави!!
Ами има ли нещо по-жестоко от самия живот?
Кой ни пита? и за какво?
26.02.2011 02:28
Аз по принцип много съчуствувам на домашните животни, щото за мен животно не е ли на свобода, не е щастливо.
Ама и аз съм го правил този "грях".
В студенстки град делях стая с един луд-та-дрънка македонец от Скопие - Круме. Един ден намерихме едно бездомно куче, много зле изглеждаше горката (оказа се женска), беше си счупила крачето, ама имаше някаква искра в очите. Нарекох я "Весела". Крачето го оправи доктора, съвзе се животинчето и както Беки стана любимката на блок 33, ако не и целия студентски град. Тя си беше свободна, ходеше си насам натам като другите бездомни кучета и само вечер се прибираше да спи в нашата стая.
Един ден се прибирам и тя ме чака пред блока и влиза с мен. Стигаме до асансьора и както обикновенно тя първа скача в него и ме чака да влезна.
Аз обаче си викам: "Я да и извъртя един номер". Натиснах копчето за 4 етаж и я пуснах сама нагоре.
След това натиснах копчето за извикване обратно.
Мислех си, че като стигне горе вратата ще се отвори и Весела ще се запилее някъде из блока. За моя изненада, когато асансьора се върна, тя си беше вътре. Но веднага щом вратата се отвори и изкочи навън и застана зад мен. Погледнах я и казах: "Браво Весела, браво. Добре хайде влизай пак аз ще се кача с теб този път. Хайде де влизай, не бой се!"
Не, кучето не ще и да помръдне. Освен ако аз не влезна първи в асансьора, тя отказа да влезе сама. Само след мен. Влизам, тя влиза с мен, след това бързо излизам и тя с мен.
Викам си: "Брях какво умно същество, от първия път схвана, че и въртя номер". Качихме се двамата.
Та така весела и умна, беше нашата Весела!
Какво се случи с нея по нататък е малко тъжно, раждане в багажника на такси (москвич), пак счупено краче ... та няма да ви разказвам в подробности, щото не беше весела съдбата и.
Аксо аз ни кажа какво знаоя, ще ви хвръкнат шапките! Зная случки, които ме е страх да разкажа.
Ще плачете като деца.
26.02.2011 02:35
Това е смисъла на тези разкази. Те, ,чрез отделни истински случки, трябва да кажат и хубавитеу но и болните и болезнени истини - за кучетата и за техния Бог - Човека!
Колкото и да е мъчително, а за някои и безсмислено, да се разкаже какво е това Човек и какво е това - Куче, защо са свързани тези две същества. Като в мозайка, разказ след разказ искав да кажа нещо. Пък ако ще да ми се подиграват.
26.02.2011 02:41
Нали знаеш, има кучета, които се мислят за хора. И живеят като хора, и приятели си намират. Важното е сърце да има, всичко друго се нарежда.
Обичам кучешките ти приказки. Поздрави :)))
Трогваш ме до сълзи с божественото си разбиране на тази чудна, прекрасна, но и много осквернена история - човека и кучето. От Човека.
Жалко за Човека.
26.02.2011 03:38
Корнет Оболенски да се погрижи за виното.
Топъл и слънчев уикенд от мен.
Валя
26.02.2011 08:24
Топъл и слънчев уикенд от мен.
Валя
Блеки бе много интелигентно куче и е намерила начин да се справи със новата ситуация, сигурен съм.
Това е от мен. Поздрави, сладкодумен приятелю, харесах много този разказ!
P.S. Със скитащите кучета не се справи дори и бат Бойко. Значи - български ръководител няма да се справи. Бих искал германец или японец за министър председател и не се шегувам. А полицията да е от "въртящи" се чужденци - по 3-4 месеца в един район, а после да се местят в друг, за да не се съюзяват с живущите в съответното населено място.
26.02.2011 09:23
Това е от мен. Поздрави, сладкодумен приятелю, харесах много този разказ!
P.S. Със скитащите кучета не се справи дори и бат Бойко. Значи - български ръководител няма да се справи. Бих искал германец или японец за министър председател и не се шегувам. А полицията да е от "въртящи" се чужденци - по 3-4 месеца в един район, а после да се местят в друг, за да не се съюзяват с живущите в съответното населено място.
Аз тук се опитвам да кажа нещо за взаимоотнощенията човек - куче. А за проблема със скитащите кучета трябва на първо место държавата, общините да намерят начини и средства да се справят цивилизовано. Щом другите в Европа могат, значи и ние трябва да можем.
Опасявам се, че и за този въпрос и за много други ни трябва ВРЕМЕ.
Поздрави!
Баща ми беше кучкар - в смисъл не можеше да живее без куче в къщи. За разлика от майка ми. Ясно е какви разправии стават в такива семейства..
Второто ни куче - едър красив черен кралски пудел Роко - беше много любвеобвилен и предимно насочваше любовта си към майка ми. Съответно една вечер тя застана на Ф и заяви на бащами "Или аз, или кучето!". На следващия ден кучето изчезна.
Ние - децата - непрекъснато питахме баща ми какво е станало с Роко, но той само ръмжеше и се зъбеше. И майка ми не изглеждаше много щастлива..
Два месеца по-късно майка ми се сблъскала на улицата с Роко, воден на каишка от едно момиченце. Срещата била много емоционална - майка ми се разплакала, момиченцето се разплакало - помислило си че ще и вземат кучето. И наистина майка ми се прибра в къщи и почна да врънка баща ми да си приберем Роко.
Тогава стана ясно, че той го завел с колата на солниците и го пуснал там. Роко се добрал до Морската градина и там бил намерен от момиченцето и майка й...
Спомням си обаче, че баща ми каза само една приказка на майка ми: "Роко си намери по-добри хора!" и затвори темата завинаги.
26.02.2011 13:23
Баща ми беше кучкар - в смисъл не можеше да живее без куче в къщи. За разлика от майка ми. Ясно е какви разправии стават в такива семейства..
Второто ни куче - едър красив черен кралски пудел Роко - беше много любвеобвилен и предимно насочваше любовта си към майка ми. Съответно една вечер тя застана на Ф и заяви на бащами "Или аз, или кучето!". На следващия ден кучето изчезна.
Ние - децата - непрекъснато питахме баща ми какво е станало с Роко, но той само ръмжеше и се зъбеше. И майка ми не изглеждаше много щастлива..
Два месеца по-късно майка ми се сблъскала на улицата с Роко, воден на каишка от едно момиченце. Срещата била много емоционална - майка ми се разплакала, момиченцето се разплакало - помислило си че ще и вземат кучето. И наистина майка ми се прибра в къщи и почна да врънка баща ми да си приберем Роко.
Тогава стана ясно, че той го завел с колата на солниците и го пуснал там. Роко се добрал до Морската градина и там бил намерен от момиченцето и майка й...
Спомням си обаче, че баща ми каза само една приказка на майка ми: "Роко си намери по-добри хора!" и затвори темата завинаги.
Ако сам не го превърнеш в разказ, моля те , подари ми го.
Поздрави!
Това бе откритие за нас. Не знаехме преди това какво всъщност представлява кучето за човека. Ако не го приемеш и не заобичаш / а това най-често няма как да не стане/ няма да узнаеш тази тайна на природата.
Прекрасни кучета. Ако имате такива приятели, други не ви требват.
Исках да питам защо до сега не си метнал в блога си снимки на тези 3-ма сладурковци..Тета и Пако и Томето.
Очаквам с нетърпение ;)
Приятна почивка !!!!
Това бе откритие за нас. Не знаехме преди това какво всъщност представлява кучето за човека. Ако не го приемеш и не заобичаш / а това най-често няма как да не стане/ няма да узнаеш тази тайна на природата.
Прекрасни кучета. Ако имате такива приятели, други не ви требват.
Исках да питам защо до сега не си метнал в блога си снимки на тези 3-ма сладурковци..
Очаквам с нетърпение ;)
Приятна почивка !!!!
... А от приятелите не се отказвам.
Ще ги покажа тези знамените сладури. Но в разказа "Чуй ме, Господи!" в началото - това са Тета и Томето. Снимката е в Пастух.
Пако - ще го покажа с някой нов разказ.
Хубава и спокойна събота-неделя!
Като че ли и е стигнала интелигентността да разбере, че ние, хората, често жертваме други същества заради удобството си...
Поздрави!
26.02.2011 19:00
Като че ли и е стигнала интелигентността да разбере, че ние, хората, често жертваме други същества заради удобството си...
Поздрави!
Защо? Защото трябва да мине по шосето от Скопие за България /Сърбия, Гърция/, т.е. да мине по част от магистралата, където няма тротоар, а по нея хвърчат коли и камиони, движението е интензивно.
Както казва Разказвачката - "гаднярска" работа.
Но пак ще кажа: Блеки бе много интелигентно куче, свикнало да общува с най-различни хора "на ниво". Сигурен съм, че е намерила е нов кръг на приятели.
26.02.2011 19:02
И на определен егоизъм и практицизъм от наша страна: за да запазиме нашето куче, пострада "общото".
Благодаря за откровената реакция.
26.02.2011 20:28
26.02.2011 20:32
Радвам се, Светославе, че се запознах с теб.
Усхех, ще се радвам да поддържаме контакт!
Аз ако пиша толкова за водката колкото ми е слабост, трябва да публикувам през 5 минути статии.
Ние тук в поделението имаме едно куче, кръстили сме го Буш, на бившия президент на американците. Решило е и ползва пилона на знамето и територията около него за ходене по големи и малки нужди. Много неприятно. Виках го един два пъти на разговор, но не си взе бележка. Поручик Ржевски редовно се оцапва като минава от там, дори веднъж беше паднал (пихме до късно и се спънал) и имаше по мундира ла*на от Буш.
Оставям те. Браво за хубавия разказ. Отивам да видя къде изчезна корнет Оболенски. Пратихме го преди 30 минути за водка, а го няма никакъв. Да не е отворил бутилката по-пътя да я "пробва", че има такъв навик.
01.03.2011 16:56
Аз ако пиша толкова за водката колкото ми е слабост, трябва да публикувам през 5 минути статии.
Ние тук в поделението имаме едно куче, кръстили сме го Буш, на бившия президент на американците. Решило е и ползва пилона на знамето и територията около него за ходене по големи и малки нужди. Много неприятно. Виках го един два пъти на разговор, но не си взе бележка. Поручик Ржевски редовно се оцапва като минава от там, дори веднъж беше паднал (пихме до късно и се спънал) и имаше по мундира ла*на от Буш.
Оставям те. Браво за хубавия разказ. Отивам да видя къде изчезна корнет Оболенски. Пратихме го преди 30 минути за водка, а го няма никакъв. Да не е отворил бутилката по-пътя да я "пробва", че има такъв навик.
... купонът продължава с пълна сила.
А за кучетата. Подготвям една неголяма книжчица "Приказки за кучета", та затова
са и разказчетата. Имаме три кучета и от над 20 години сме били с тези приятели- общо десет.
Наздраве, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ... молодьож!
Но пак да кажа - разказът е написан хубаво и искрено - мен ме грабна!
Поздрави, Санде, ще чакам книжката ти с нетърпение!:)
03.03.2011 12:43
Но пак да кажа - разказът е написан хубаво и искрено - мен ме грабна!
Поздрави, Санде, ще чакам книжката ти с нетърпение!:)
Радвам се, че ти е харесало разказчето. Блеки се е оправила, тя е интелигентно куче и се е научила, да разчита само на себе си.
Но ние човеците, хората, дали ще се оправим? Ето ти въпрос.