СЪРБИТЕ, НАШИТЕ "ДУШМАНИ"

Предварително се извинявам за нецензурните думи, те са много, повече отколкото може да се очаква. Но, това е. Нещо като го има, значи го има. Който е пуритан, да си остане такъв.

Сърбите действително псуват Бога. Но това е до такава степен битовизирано, че не се възприема като псувня, а като фразеология, като част от живата реч. И смисъла е съвсем друг – да се подчертае нещо силно.

Ето ви един пример:

Един сърбин разказва за вчерашния горещ ден така:

“Юче е било връло вруче. Скували сме се, йебем ти Бога, йебем ти Сунце, йебем ти Свет! “ / “Вчера  беше много топло. Сварихме се, ....”/

Може и по друг начин да се направи градацията  и Бога да е по средата или накрая. Но това е израза за подсилване на горещия ден. Може да се използва и за други най-различни ситуации.

Българите сме не по-малко псувачи от сърбите, особено в миналото, на полето или в кръчмата.

Ето ви един пример:

Селянин пътува от града за селото си, но попада на дълга колона от коли, безпокои се, че ще го хване тъмнината. По едно вереме забелязва, че на шосето има  ужасна катастрофа. Оглежда се дали не може да премине в насрещната колона за да направи завой  и да се върне обратно,  да търси друг път, но и другото платно е блокирано плътно!

Като се прибира късно вечерта в селската кръчма  разказва случилото се така:

“Гледам, гледам дееба мама му и си викам: ебах мама му  дееба! Кога погледнах: оно си ебало мамата да го еба! И си викам: заеби дееба, е сега се преебах!”

И селяните го разбират отлично какво му се е случило.