РАЗПРИЯТЕЛЯВАНЕ

/ Особености на руско-българската граница /

   На 16-ти ноември 1989 година реших да прескоча до Москва, да се видя с моя приятел от близо десетина години Мишата Осколчук. Запознахме се в Кабул, Афганистан, където живеехме  в съседство в квартал "Микрорайон", населяван главно от служители в държавната администрация и чужденци. Семействата ни също се сприятелиха. Заедно   
преживяхме и опасни моменти - нападения и взривове  на моджахедински ракети.
     И така, на летище "Шереметиево" съм, стиснал в ръцете си раничката с две бутилки  с  " Карнобатска" гроздова и две бутилки  "Мавруд" от Асеновград.
     Подавам си паспорта на гишето. Граничният служител го разглежда с неприсъщо  любопитство и бавене. Казва ми:
     -Но вие нямата входна виза!
Изненадан и учуден, отговарям:
     - Каква входна виза? Вие не знаете ли, че е безвизов режим?
     - А вие не знаете ли, че след промените в България, от вчера, режимът е вече визов.
    -  А?  Какви промени? Какви визи?  Това е абсурд! Аз съм минавал оттук  20 пъти, 30 пъти ...  свободно, без визи ...
     - Да, да,  разбирам ви, но това е вече минало, история, така да се каже...
    -  И сега какво?
     - Обратно за България ... Това е. Няма друго. Съжалявам, младежо...
     - Ама как така? Ама как така? Мишата  ме очаква...Мишата ме очаква ... Той не знае ... Моля ви, нека някой  да го уведоми за станалото. Кажете:  Християн .. няма да дойде, има проблем с визата ...
     - Не може. Не е в  наша надлежност да разговаряме с чакащите гражданни.
    -  Моля да говоря с вашия началинк.
     - Господин началник, моля ви да ме пуснат да се видя с моя приятел Мишата. Нали сме братски страни?! Ние сме  братя! Как е възможно да не видя брат си?
     - Да. Братя бяхме.... Но до вчера. Оплачете се на  вашето правителство.

***
     И така, останах да стоя отвън границата. Тъжен, нещастен, объркан....
    По едно време един от  граничните полицаи  се доближи до мен, застана  пред мен и с дясната си ръка ми  даде  почти незабеллежим знак: "Минавай.. Бързо."
     Почти като насън  се промъкнах напред.
И, ето ме, в прегръдките на Мишата.
    -  Какво стана бе братко? Какво беше това?
    -  Ами от вчера не сме били братя ... Аз пък да не зная.
     И потънах  в силната му прегръдка.

***
 Ще попитате: А на връщане? Какво стана на връщане?

Ами, прекръстиха се митничарите.

Дъщеря ми обеща да ми финансира едно пътуване до Аляска или до Сибир, но няма тези възможности и така вероятността да посетя Русия отпадна.

Митничарите да са живи.Политиците не ги мисля.Хората са братя и имат едни желания.Винаги.

***
КОСТА, КОЙТО НЕ Е ПОСЕТИЛ ГОЛЯМАТА СТРАНА ТРЕБЕ ДА СИ ТРАЕ.

Той знае малко. Почни нищо.

А политиката си е била винаги мръсна работа. Без морал. А хората, са си хора. Навсякъде.

Като нас.

а политиката, е бамбашка. Макар, че всичко, уж било в името на Човека...

... и главно от гледна точка на визите. Така всеки руски гражданин, който слезе на летище София, например, се намира на "българо-руската" граница.

А обикновеният човек го посрещат приятелите, скромно и сърдечно, независимо отдържавата, системата , рейтинга и т.н.

Много са пътищата към Рим. Ние да сме живи и здрави и по възможност - щастливи.

"Приятелството е повече от таланта, повече от държавата, то е почти наровно със семейството ."

"Кръстникът ", Марио Пузо, стр.29

Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.

Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..

"И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет."

Таня

1. С когото си поиска.

2. С никого не иска.

арменски виц

НОВИ ИЗРАЗИ- ИНТЕРЕСНО Е ЗАЩОТО СА СИ БЪЛГАРСКИ!
УСПЕХ!

Между нас граници не могат да измислят!

А и "бронебойни патрони, няма отрити, няма открити"!