ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО  2

 

Ние, хората, можем само да мразим като кучето – със сини пламъци в очите, но да обичаме като кучето, ние не можем.

                                                            Йордан Радичков

 

Прав е големият писател: никой, освен кучето, не може да ви даде повече обич, привързаност, вярност и  всеотдайност.  При това – без тънки сметки и почти безвъзмездно. И при това -  без край и  ... докрай...Не са малко и случаите, когато и двамата – стопанина и кучето му - загиват заедно: при пожари, природни бедствия и други извънредни обстоятелства.

Кучето ви обича и ви е вярно при всякакви обстоятелства. То не се интересува, млад ли сте или стар, мъж, жена или дете сте, грозен ли сте или хубавец /хубавица/, беден ли сте или богат, здрав или болен, щастлив или нещастен, щедър или скъперник. Не се интересува от вашата националност, раса, етнос, религия. А от партийната ви   принадлежност - хептен. В това отношение неговата толерантност е безгранична..

Не познава завистта, подлостта,  измамата, изневярата, двуличието, предателството, високомерието, користта.

Не познава лошото настроение, апатията, скуката. Винаги готово за екшън  и авантюра – за  игри, надбягване, спорт, пътешествия, приключения, като форсиране на реки, катерене в планината и др.

И всичко това – за коричка хляб и паничка вода. Важното е да е сигурно. Каквото има – това е. “ Е, да не си кривим душата – не се отказваме и от нещо  повече:  всичко човешко  не ни е чуждо!” – чувам гласа на кучето.

 А пък появи ли се кокал, е, тогава вече  еуфорията е пълна – очите издават особен, скъпернически блясък и всеки натрапник, та даже и близък човек,  се посреща със застрашително ръмжене.

Кучето е съпричастно с всичко, което правите – следи с любопитство заниманията ви в градината, на двора, а особено ако нещо къкри на огнището.

При това не забравя нито за момент  главната си отговорност на пазач. Дори когато спи, ушите и ноздрите му  пресяват шумовете, звуците, миризмите, опасностите, идващи от страни. Познава гласовете на стопаните и близките, разпознава отдалече шума на приближаващия автомобил.

Тук не говорим за ловното или овчарското куче – това  е друга, много по-особена и специална тема. Тук не става дума  и за бездомните кучета – тези мили скитници, които ни гледат без укор, с изгаснала надежда и ни  прощават всичко.

За какво тогава ни е необходимо домашното куче във времената, когато “девалвира” главната му функция на пазач – във времената  на бодигардовете, видеокамерите, СОТ и пр.?

Вече казахме –за приятелството и другарството.

Все ми се струва,че Господ  и затова го е създал: да ни бъде другар, да пази живо детето в нас, докато постепнно остаряваме.

.

Може би казаното по-горе ви звучи твърде познато и нравоучително. Ще се опитам да се реванширам по- нататък, като ви разкажа приказки за моите кучета.

 

***

 

А ето ви един букет от крилати  сентенции, предоставени ми от г-н Янчев, за което го поздравлявам и му благодаря искрено:

"Няма по-добър психиатър в света от куче, което ближе лицето ти" Ben Williams
"Голямото удоволствие да имаш куче е, че когато ти се правиш на глупак пред него, то не само, че няма да ти се скара, но ще направи и себе си на глупак" Samuel Butler
"Кучетата са чудеса с лапи" Susan Ariel Rainbow Kennedy
"Човекът е идеята на кучето, затова какъв трябва да е Господ" Holbrook Jackson
"Кучето е единственото животно, което е виждало своя Бог"
"Кучетата живеят прекалено кратко. Това е техният единствен недостатък" Agnes Sligh Turnbull
"Моето куче - сърце в краката ми" Edith Wharton
"Мисля, че кучетата са най-невероятните създания; те дават безусловна любов. За мен те са модел за това какво означава да си жив" Gilda Radner
"Говоря му, когато съм тъжен; и съм сигурен, че той ме разбира. Когато ме поглежда толкова грижливо, и нежно ближе ръцете ми; след това трие носа си в дрехите ми, но аз никога не му правя забележка. За Бога, мога да си купя нови дрехи, но такъв приятел никога" W. Dayton Wedgefarth
"Ако е обучен добре, човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето" Corey Ford
"Ако мислиш, че кучетата не могат да броят, опитай да сложиш три кучешки бисквити в джоба си и после дай на Фидо само две от тях" Phil Pastoret
"Моята цел в живота е да бъда толкова добър човек, колкото кучето ми мисли, че вече съм"
"Колкото повече опознавам хората, толкова повече харесвам кучетата" Mme. de Staлl
"Кучетата не са целия ни живот, но правят животът ни цялостен" Roger Caras
"Кучето е джентълмен. Надявам се да отида в неговия Рай, не в човешкия" Mark Twain
"Най-висшата любов е тази на майката; после на кучето; после на любимия" Полска поговорка
"Кучетата са ни дали всичко от себе си. Ние сме центърът на тяхната Вселена. Ние сме фокусът на тяхната любов, вяра и доверие. Те ни служат в замяна на остатъци от храна. Без съмнение това е най-добрата сделка, която човекът е правил" Roger Caras
"Кучето ми се тревожи за икономиката, защото храната му стана 99 цента за кутия. Това е почти 7 долара в кучешки пари" Joe Weinstein
"Животът е като кучешки впряг. Ако не си водещото куче, сценарият никога не се променя." Lewis Grizzard
"Няма вяра, която да не е била пречупена, освен вярата на истински вярното куче" Konrad Lorenz
"Мислиш, че кучетата няма да отидат в Рая? Казвам ти, че те ще са там много преди някой от нас" Robert Louis Stevenson
"Ако погледнеш куче и не изпиташ силно вълнение или привличане, сигурно си котка"
"Чудя се дали и другите кучета мислят, че пуделите са членове на странен религиозен култ" Rita Rudner

 Ако си куче и стопанинът ти ти предложи да носиш пуловер ... ти му предложи да носи опашка." - Fran Lebowitz
"Можете да кажете на едно куче какви ли не глуспости и то ще ви погледне с онзи поглед, който казва Господи, ти си ПРАВ! НИКОГА не бих се сетил за това! - Dave Barry
"Човекът е животно, което върти сделки; никое друго животно не го прави, едно куче не би сменило кокала си с друго." - Adam Smith.
”Ако кучето ви не харесва нещо най- вероятно и вие не трябва да го харесвате." - Unknown
"Старите кучета, както и старите обувки, са удобни. Може малко да са загубили форма или да са малко износени по ръбовете, но ви пасват идеално." - Bonnie Wilcox
"Който е казал, че щастието не се купува е забравил малките кученца." - Gene Hill
"Колкото повече хора срещам, толкова повече харесвам кучето си." - Unknown
"По кучешки години вече съм мъртъв." - Unknown
"За да се наслаждавате истински на едно куче, не трябва просто да го обучите да бъде полу-човек. Важното е да сте склонни да приемете възможността да станете полу-куче." - Edward Hoagland
"Веднъж реших да не излизам с едно момче, защото той не беше въодушевен да се запознае с кучето ми. Изглеждаше така, сякаш не искаше да се запознае с майка ми." - Bonnie Schacter
"Кучетата са нашата връзка с рая. Те не познават злото или завистта, или недоволството. Да седнеш през един прекрасен следобед на склона с куче е като да се върнеш в Рая, където това да не правиш нищо не е отегчително това е мир и спокойствие." - Milan Kundera
"По-добре да видя портрет на куче, което познавам, отколкото всички алегорични рисунки на света, които биха могли да ми покажат." - Samuel Johnson
"Когато вечер се чувствате уморен като куче, може би това е защото цял ден сте ръмжал." - Unknown
"Булдозите са очарователни с лице като на жабка, на която сте седнали." - Colette
"Те (кучетата) никога не говорят за себе си, но ви слушат когато вие говорите за себе си и с онова изражение, което говори, че разговорът им е интересен." - Jerome K. Jerome

Честита Нова година, скъпи Санде! Нека следващите 365 дни минат за тебе в здраве, веселие и усещане за пълнота в живота!

Не разбирам много от кучета, макар че винаги сме имали по едно, две и дори три. Много верни приятели са - съгласна съм с всичко, написано по-горе. Не ми звучи нравоучително - напротив, още по-категорично може да бъде, особено ако се отнася за последните години на общуването с кучето. Когато немската ни овчарка Сара стана на 16 години, почти се парализира - и взе да се страхува от силните шумове, гръмотевици и пр. В последната й Нова година, докато всички пиеха шампанско и гърмяха пиратки, ние със съпруга ми стояхме пред кучешката колиба на Сара, аз - нежно и успокоително галейки кучето, той- прегърнал мене. Беше една от най-хубавите ми Нови години! След шест месеца Сара си отиде - преживя майка ми /беше нейно куче/ само с една година....

"Ако е обучен добре, човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето" Corey Ford
Поздрави, скъпи Санде!

1. Отивах винаги пеша до работата си, която бе отдалечена на 2 км. от дома ми. От врата до врата - 20 мин. По пътя имаше една страхотно интелигентна кучка, която започнах да храня. Чакаше ме сутрин, изпращаше ме да се върна. Кучката обаче взе, че се разгони и настана сватба. Аз пак я хранех, но шефът на сватбата, едно огромно куче, изревнува и ме ухапа по едната буза на гъза. Скъса ми панталона, протече много кръв. Отидох направо при докторката да промие раната. Тя свърши това, би ми противотетанус серум. Кръвта спря, но течеше лимфа, лепнаха ми една дамска превръзка, Денят ми продължи нормално, но към обед бузата така ме заболя, че се прибрах и легнах по корем. Болката премина и надолу по крака. Три дни бях в болнични, на четвъртия сватбата бе приключила и всичко си течеше отново по Божия закон. Това е единственият път, когато ме ухапа куче.

2. Преди дни на случайно място в планината към мен се присламчи огромна немска овчарка, която си търсеше партньор за игра. Тичаше край мен със скорост на ракета на Путин, връщаше се, но се сблъска с мен на няколко пъти и ме събори. След като станех от снега тя се изправяше пред мен, прегръщаше ме и ближеше лицето ми. След това - отново като ракета на Путин. На връщане тя пак беще с мен, но от една къща залаяха две кучета, джуджета спрямо овчарката. Тя се закова на място, не мръдна в посока към тях, изскимтя жално няколко пъти и се върна.
Омръзна ми да ме блъска и да се пазя, но като си тръгна ми стана мъчно...

***

А кучето, без да е специално обучено, си е най-добрия приятел на човека. То си е така програмиратно. Това е Божията му програма.Не знаех, че темата за кучетата е толкова сложна. Както хората са най-различни /при все, че си приличат/,така и всяко куче си има индивидуалност, обусловена от породата му, индивидеалност, наследственост, "семейнно и материално положение", късмет, националност, държава, регион, география и пр. Бях на 36 години, семеен, с две деца, когато за пръв път се запознах с кучета. До тогава не знаех, че ги обичам, че ще ми станат любими приятели. /Разказа "Аста - кабулската принцеса"/ В България поначало кучето е декласирано, охулено, оклеветено, пренебрегато, без авторитет и пр. /малко по-добра е ситуцията при овчарските кучета, ловджийските / Както казва Рени, всичко, което не дава месо, не се музе, не дава яица пр., е подритвано от НВ Човека. Тука е така! - както казва Георги Марков.

***

Кучетата имат дарбата да познават хората още при първата им среща. Ако човекън е с лош характер или не обича кучета, веднага се дистанцират, не го доближават, гледат го накриво, като бандит или терорист-джихадист. И обратното. Теб кучетата те обичат. В Това се уверих и при госуването ти със съпругата в Пастух. Имат ти безрезервно доверие. Покрил си критериите им.

"За да се наслаждавате истински на едно куче, не трябва просто да го обучите да бъде полу-човек. Важното е да сте склонни да приемете възможността да станете полу-куче." - Edward Hoagland

:)))))))))))))))))))

***

Бургазлийката Рени ми написа веднъж: "Нашето куче не знае, че е куче. Не сме му казвали." А аз и отговорих: Нашите кучета пък не знаят, че аз не съм куче. Не сме им казвали. Те ме приемат като един от тях. Само, че куче-тарикат: карам кола, имам джиесем, спя в отделна стая, на легло, разполагам с продукти, и за мен, и за тях ...

***

Радвам се, че уважи компанията.

Да сме живи и здрави! Другото ще го нагласим все някак. А и нашите домашни любимци разчштат на нас. Те ще продължат да ни пазят от болести, уроки, дяволи, караконджули, шейтани ...

Много съм жалостив, милостив, наивен, деликатен, даже страхлив. ... Няма да се справя.

Глутницата, та даже и от двама-трима първоначално, е бойна група, разбойническа група, агресивна, бандитска. Най опасни са хората. Ще ни напднат, ще ни преследват, ще ни изтрепят.Ще ни затрият с автоманични пушки и пр.

Валери Станков
3 мин. ·

КУЧЕТО НА ГАРА ВАРНА

... нали съм старо гараджийско псе,
в чакалнята – или във VIP-салона
посрещам влака – и си мисля все,
че някой ден ще слезеш на перона,
а аз ще гледам стройния ти ток! –
и в неговото мраморно звънтене
дано ме зърне кучешкият Бог,
че в тоя миг си мислиш ти за мене,

след миг ще милнеш двете ми уши! –
замръзнали от глад, от студ и ужас,
под твоето парфюмче „Givenchy”
готов съм – вярно куче, да ти служа,
гушни ме – миг до топлата си гръд? –
за сън и обич толкова съм капнал...
И ще те следвам! – даже и отвъд,
където брат ми спи до Клеопатра.

4 януарий 2017 г.
гр. Варна, 16, 30 ч.

Даряващ обич и получаващ обич и не само от четирикраките ни приятели, но и от човеците. Кучетата са последните ангели на земята, останали до човека, четох го някъде и съм напълно съгласна. Ангели пазители, дарители на обич, на вярност, на преданост, без даискат нищо в замяна. Една муцунка, едни тъжни очи, едно близване за целувка и една коричка хляб, но споделена. Поздрави!

Последните ангели на земята! Колко красиво е казано ! И точно.

Кучетата съществуват заради нас, не благодарение на нас.

- Това е Венета. Без преувеличение!
20.12.2016 11:21
" Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))). "

***

Какво мога да кажа аз - Санде!

Нищо. Млъквам.Занемявам.

Недялко Славов
преди 8 часа ·

Виждали сте човешките очи на тези кучета. И обратното – кучешките очи на тези хора-слуги, зарязани от своите господари.
Само див ужас е останал в тях.
Няма вече гранулирана храна, няма кокъл -играчка, няма топка-играчка, няма пантоф-играчка, няма топъл диван, няма сервилно облайване по заповед на господаря, няма вярна служба, няма угодливо връщане на хвърлената пръчка, няма галене зад ушите, няма потупване по рамото за доброто облайване– има зимна заледена улица, има контейнери за боклук и озъбени клошари, има помияри, правени от хиляди бащи и едни черни мъже от службите за евтаназия – психопати с вертикални дяволски зеници.
Защо ли днес все повече си мисля за тях. За двукраките слуги и четирикраките същества захвърлени от своите господари. За печалната им кучешка човешка порода, за ужасените им човешки кучешки очи. За презрението ми към първите, за болката ми към вторите.

Олег Ковачев
7 август 2016 г. ·

"По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
- Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си."

Притчата е много трогателна и вярна, благодаря :)