Постинг
18.12.2016 10:22 -
Приказки за кучето: Рекет
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 5424 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2016 11:57
Прочетен: 5424 Коментари: 15 Гласове:
14
Последна промяна: 18.12.2016 11:57
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: РЕКЕТ Отвлякоха кучето на Младен Митев. Хубавото черно коли Виктор, на галено Вики. Младен е наш съсед в жилищната кооперация на улица “Козара” 42 в скопската населба / квартал/ “Капищец”. Филмов продуцент на свободна практика. Негови са заснетите през 1992 г. за нуждите на Македонската телевизия Македонски народни приказки, които сигурно и досега се показват в детските й предавания. Веднага трябва да кажа, че в първия момент никой не подозираше отвличане на кучето. Започна се усилено търсене на всички познати места, където обикновено се правеха ежедневните разходки. Младен и съпругата му Петра допускаха първото, което идва на човек в такъв случай: че се е загубило, следвайки бродеща кучешка дружина. Но след като изминаха 3-4 дни в безплодно издирване, в което се включихме и ние с Дима, започнаха гаданията какво може да се е случило с храбрия домашен любимец. Например – дали не е жертва на уличния автомобилен трафик. И съответно преглеждане на уличните кофи за смет, разговори с работниците по сметоизвозването. Без резултат. Разговори с персонала и децата на съседния интернат за деца без родители. Без резултат. Тогава изникна версията за отвличане на кучето от - както се казва- неизвестен извършител. Става дума за 1994 година, тогава такива случай бяха рядкост. У Митеви всички бяха като болни, въртяха се като слънчасали и само за това говореха – и Петра и дъщерята Весна, уведомена бе и по-голямата им дъщеря Сандра, която работеше в Германия. На края на мъчителната седмица Младен пусна обяви в два от най-тиражните скопски вестници с обещание за ваграда от 500 германски марки за този, който намери кучето. Още същия ден се яви по телефона мъжки глас: кучето с описаните данни било намерено, предаването му може да се осъществи във вила извън града и предупреждение – никава полиция или други “изненади”. Иначе – знае се какво. На другият ден Младен пое с колата си по описания от похитителите път. Мястото се оказа вила извън града на хълм, от който се вижда виещият се път от километри. Ето ви знаменитaта сцена: Похитителите – двама, маскирани, правят се на интересни, питат го: “А как да сме сигурни, че кучето е твоето?” Младен: “Пуснете го при мен”. И ето, отваря се една врата и се показва Виктор, тръгва към Младен и се занася като пиян, подскача да стигне протегнатите му ръце, но се строполва в краката му. Няма сили, цялото трепери. Гладувало през цялото време на пленничеството. “ Наведох се и го грабнах, а то се притиска в мен и ме целува, целия станах в лиги, разплаках се, извадих 500-те марки и ги дадох на маскираните, взеха ги и без думи, като сенки, гузно, гузно се изнизаха. Струва ме се, че и те бяха развълнувани, не знам” – говори ми Младен. “Кокошкарска работа” – заключавам. А Младен: “Абе, така се почва – от простото към сложното, от малкото към голямото, сега куче, утре – някой от нас, да пази Господ”. И добавя с възторг: “Ама и нашият Вики, обявил им гладана стачка, а?! Гладна стачка до смърт!”
***
А Виктор оправда името си. Победител.
Победител!
Не е въпроса само за кучешка преданост, за вярност, за интелигентност, за твърдост, за инат.
Виктор не приема насилието, злото.
Казва му безстрашно: Не!
Ето какво означава на кучешки:
Свобода или смърт!
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Многохилядни народни митинги...
ЕДИН ЩРИХ ЗА ГОВОРНАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИ...
Многохилядни народни митинги...
ЕДИН ЩРИХ ЗА ГОВОРНАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИ...
Кучетата са умни, предани и интелигeнтни! Има на какво да ни научат:))
цитирай Имах един колега на времето, всички знаехме, че е доносник. След 1989 г. не збогатя. Рядко го ссрещам, все се оплаква, че не е "успял". А за колегите си той казваше
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
цитирай- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
miaa написа:
Кучетата са умни, предани и интелигeнтни! Има на какво да ни научат:))
***
Радвам се, че прочете тази непретенциозна историйка за кучето Виктор. Малко, незначително, незабележимо даже.
Но си има мнение.
И го отстоява до смърт
Случката е истинска. Не исках да се правя на писател и да я украсявам.
Истините понякога са скромни.
planinitenabulgaria написа:
Имах един колега на времето, всички знаехме, че е доносник. След 1989 г. не збогатя. Рядко го ссрещам, все се оплаква, че не е "успял". А за колегите си той казваше
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
- От чистачки на автомобили започнаха.
Тия идиоти от разказа - от кучета. Ака не са били платениитези пари, кучето е щяло да умре.
***
Балзак казва: Зад всяко богатство се крие едно престъпление !
Тези, вероятно цигани / защото македонците поначало са горделиви и достойни хора/ Се спасяват кой как може. Но не се спират.
В Дупница циганите казват: Каквото няма, ще го купиме! А ако не можем да го купиме, ще го откраднеме.
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
цитирайА колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А кучето от мъка не се хранило...
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
цитирайМъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
donchevav написа:
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
tryn написа:
А кучето от мъка не се хранило...
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
***
Може би си права - в житейски план.
Но в художествен - аз имам право да го възвеличая.
Светли празници !
Мъка, породена от безкористна обич и привързаност към стопанина му.
Всички други мотиви му ги приписваме ние, хората.
Благодаря, Санде!
Светли празници!
***
Може би си права - в житейски план.
Но в художествен - аз имам право да го възвеличая.
Светли празници !
9.
donchevav -
http://donchevav.blog.bg/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135
19.12.2016 15:58
19.12.2016 15:58
sande написа:
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
donchevav написа:
Твоят разказ много ме развълнува, Санде! Преживявала съм няколко такива отвличания. Само в един от случаите кучето се върна /при това само, с подбити от тичането по асфалта лапи/. Беше невероятно силен тигров боксер. В друг случай, подмамили според съседи очевидци пясъчната ни питбулка Джиджи, похитителите бяха имали неблагоразумието да се похвалят с придобивката в Интернет - познахме я, влязохме в контакт, но не ни я върнаха за никакви пари. Полиция, това-онова...нищо. А отвлечената ни сиамка открихме сами след 6 месеца. Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))).
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
А колитата са невероятни. Като хора са, че и повече. Имали сме - трудно се прежалва загубата им...
Благодаря ти, Санде, че ме накара да си спомня едни от най-вълнуващите моменти в живота ми! Весели празници!
***
Това е отличен разказ. Може да си го запазиш, а може и да ми го подариш. Да го включа в моите "Приказки за кучето". Безценен е.
Благодаря ти, скъпи Санде! С удоволствие ти подарявам всичко, което си харесаш от споделеното в моя коментар. Съжалявам, че ти е прозвучало като разказ в разказ - просто написаното от тебе наистина много ме развълнува, възкреси в мен доста силни преживявания по повод отвличания на любими животни. А за изчезването и щастливото намиране на сиамката Мими имам постинг / което с нищо не те ограничава, разбира се/ - или дори няколко постинга:))) Един от адресите съм поставила в заглавието. Поздрави - с извинение за отклонението- и отнетото време! Весели празници!
Ще се запозная по-отблизо със сиамката Мими и случаката, описана в постинга ти.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много хубав, смислен, разчувстващ и поучителен разказ си сътворил. Много можем да научим от животните, ако преборим надменното си отношение към тях, приятелю и се радвам, че с разказите си прокарваш тази пътека.
цитирай" Тя реагира точно както ти разказваш за колито Виктор - пълзя по корем, докато дойде при мене, вкопчи се в гърдите ми и остана там 3 дни и 3 нощи - не преувеличавам! Добре, че беше 1-3 февруари /по-миналата година/, та беше ваканция, иначе сигурно щеше да се наложи да ходя на училище с котка на гърди:))). "
***
Какво мога да кажа аз - Санде!
Нищо. Млъквам.Занемявам.
цитирай***
Какво мога да кажа аз - Санде!
Нищо. Млъквам.Занемявам.
batogo написа:
Много хубав, смислен, разчувстващ и поучителен разказ си сътворил. Много можем да научим от животните, ако преборим надменното си отношение към тях, приятелю и се радвам, че с разказите си прокарваш тази пътека.
***
На това кладенче ще ходим. Даже да пресъхне, пак там ще ходим.
Този разказ, измислен или не, е много покъртителен и разказан увлекателно.
Напомни ми за две мои кучета (коли и пудел), откраднати и невърнати, въпреки обявите за откуп, които пускахме (преди години) по телевизията. Още страдаме за тях... Сега сме щастливи с едно помиярче, а то е още по- щастливо, защото не го лишаваме от нищо, дори креватчето му е с дюшече и одеялце,въпреки климатика през зимата.
Благодаря за хубавия разказ!
Прекрасна вечер!
Литатру
цитирайНапомни ми за две мои кучета (коли и пудел), откраднати и невърнати, въпреки обявите за откуп, които пускахме (преди години) по телевизията. Още страдаме за тях... Сега сме щастливи с едно помиярче, а то е още по- щастливо, защото не го лишаваме от нищо, дори креватчето му е с дюшече и одеялце,въпреки климатика през зимата.
Благодаря за хубавия разказ!
Прекрасна вечер!
Литатру
Тези са били много закъсали изроди!
цитирай