Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2016 19:45 - СТАРИЯТ ГОТВАЧ
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 20171 Коментари: 37 Гласове:
26

Последна промяна: 10.03.2016 00:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СТАРИЯТ ГОТВАЧ
разказ от Константин Паустовски

                                         На Коста Иванов,Музикален гид,

                             Властелинът на Планините!

  

В една зимна вечер на 1786 година в околностите на Виена в малък селски дом умирал сляп старец – бившият готвач на графиня Тун.

Откровено казано, това бе даже не дом, а  дървена барака в дъното на  градината.  Градината бе покрита  с  гнили клони, съборени от вятъра. При всяка крачка клоните издаваха пукот и тогава вързаното на  верига куче започваше тихо да скимти в колибката си. То също умираше, както и стопанина му от старост  и вече не можеше да лае.

Преди няколко години говачът ослепя от  топлината на готварската печка. Управителят на  графинята  го засели тук в охранителната барака и от време на време му даваше по някой форинт. Заедно   с готвача живееше и неговата дъщеря Мария, осемнадесет годишна девойка. Цялото обзавеждане на бараката се състоеше от легло, амортизирани дървени скамейки и груба маса,  глинена посуда и накрая клавесин – единственото богатство на Мария. Клавесинът бе толкова  стар, струните му пееха  дълго и тихо в отговор  на всички появяващи се звуци около него. На шега готвачът  наричаше клавесина «пазач на дома». Никой не можеше да влезе в дома без клавесинът да го посрещне с  трептящо, старческо хриптене. Когато Мария  изми умиращия и му  облече  хладна, чиста рубашка, старецът каза:

- Никога не съм обичал свещениците и монасите. Не мога да извикам изповедник, но  трябва,  преди смъртта, да се изповядам.

- Какво да направя? - уплашено попитала Мария.

- Излез на улицата –казал старецът, - и помоли първия срещнат  да влезе   в нашия дом и да изповяда умиращия.Никой няма да ти откаже.

- Нашата улица е толкова пуста ... – прошепнала Мария, наметнала  кърпа и излязла.

Тя прекосила през градината, с усилие отворила външната вратичка.

Улицата била пуста. Вятърът подкарвал  по нея нападалите листа, а от тъмното небе падали  хладни капки дъжд. Мария чакала дълго и се ослушвала. Накрая й се сторило, че  от далечината на оградата идва човек, който си тананика.

Направила няколко крачки в посоката на звука, сблъсала се с човека  и  тихо ахнала.

Човекът  се спрял и попитал:

- Кой е тук?

Мария го хванала за ръка и с треперещ глас му предала молбата на баща си.

- Добре, - казал човекът спокойно. – Макар, че аз не съм свещеник, но няма значение. Да тръгваме.

Влезли в дома.

На светлината на свещта, Мария видяла  слаб дребен човек. Той хвърлил на скамейката  мокрия  плащ. Човекът бил облечен  с изящност и простота -  на пламъкът на свещта проблясвал черното му сако с  кристални копчета.Той бил още много млад, този непознат. Седнал  на табуретка до леглото, внимателно  и ведро  се вгледал в лицето на умиращия.

- Говорете! – казал той. – може би с властта, която ми е дадена не от Бога,  а от изкуството, на което служа, аз ще облекча последните ви минути и ще снема тежестите от душата ви.

- Аз работих цял  живот  докато не ослепях, - прошепнал стареца – А който работи, няма време да греши. Когато заболя жена ми – наричаха я Марта -  и лекарят й предписа разни  скъпи лекарства и нареди  да се храни добре.  Поради  това  аз откраднах от сервиза на графиня Тун малко златно блюдо. Продадох го за лекарствата и храната.Сега ми е тежко да си спомня за постъпката си, която скрих и от дъщеря си.

- А някой от прислугата  на княгинята не пострада ли заради това? - попита непознатия.

- Кълна се, господине, никой. -  отговорил стареца и заплакал. - Ако аз знаех, че откраднатото злато няма да помогне на  моята Марта, нима бих откраднал!

- Как се казвате?

- Йохан Майер, господине.

- Ето какво, Йохан Майер,  - казал непознатия и  положил шепата си на слепите очи на стареца, - Вие не сте виновен пред хората. Това, което сте извършили не е грях и не е кражба, а напротив, може да  ви бъде зачетено като подвиг  в името на любовта.

- Амин! – прошепнал стареца.

- Амин! – повторил непознатия,

- А сега ми кажете последната си воля.

 – Аз искам някой да се погрижи за нашата Мария.

– Аз ще направя това.  А още какво бихте пожелали?

Тогава умиращия се усмихнал и казал високо:

- Искам да видя още веднъж Марта, такава, каквато я  срещнах  в младостта. Да видя слънцето и старата градина, когато  цъфне през пролетта. Но това е невъзможно , господине. Не ми се сърди за глупавите думи. Болестта, явно съвсем ми  е  замъглила ума.

- Добре,-  казал непознатият и  станал.

– Добре – повторил той и се доближил до клавесина. Седнал на табуретката.

- Добре! – високо извикал за трети път, и в хижичката се разнесъл бистрия звън на клавесина, все едно на пода  са хвърлили стотици кристални балони.

- Слушайте, - казал непознатия.
    – Слушайте и гледайте.

Той засвирил. По-късно Мария си спомняла лицето на непознатия, когато първият  клавиш зазвучал под неговата ръка.Необикновена бледност покрила лицето му, а в потъмнелите му очи заиграло езичето на свещта. За пръв път от много години клавесинът засвирил с пълен глас. Със звуците си той изпълнил не само хижата, но и цялата  градина. Старото куче се показало от колибката, склонило глава на едната страна и настръхвайки, тихо помахвало с опашка. Започнал да вали мокър сняг,  но кучето само поклащало уши.

- Аз виждам, господине! – казал старецът и се приповдигнал   на леглото.

– Аз виждам деня, когато срещнах Марта и тя от смущение счупи каната с мляко.Това бе зимата,в планината. Небето бе прозрачно, като синьо стъкло и Марта  се смееше

- Смееше се,   - повторил  той, заслушан в пеещия звук на струните.Непознатият свирел, загледан в черното стъкло.

- А сега,-  попитал той,- вие не виждате ли нещо?

Старецът мълчал,заслушан.

- Нима не виждате, - бързо казал непознатият, не  преставайки да свири.

– Нима не виждате как нощта от черна стана синя, а след това гълъбова и как топла светлина се спуска отнякъде от високо, и на старите вейки цъфват бели цветове.Според мен  това  е ябълков цвят,макар че оттук, от стаята те приличат на едри лалета. Вие виждате: първият лъч огря каменната ограда, затопли я, и от нея се вдига пара. Сигурно съхне мъха, покрит с топящия се сняг. А небето се вдига все по- нависоко, става все по-синьо, все по-прекрасно и ята птици вече летят на север над нашата стара Виена.

- Аз виждам всичко това! – извикал старецът

В следващия миг клавесинът запял  тържестевно, все едно че пеел не той,а стотици ликуващи гласове.

- Не, господине,  - казала Мария, -  Тези цветове съвсем не приличат на лалета.

Ябълките са разцъфнали за една нощ.
- казал непознатия.

- Да, това са цъфнали ябълки. Аз виждам всичко. Отвори прозореца, Мария! – помолил старецът.

Мария отворила прозореца. В Стаята  нахълтал хладен въздух. Непознатият свирел тихо и бавно. Старецът паднал на възглавницата, дишал жадно  и шарил с ръце по одеялото. Мария се хвърлила към него. Непознатият спрял да  свири. Седял бъзмълвно до клавесина, като  унесен от собствената си музика. Мария извикала. Непознатият станал и се приближил до леглото. Старецът казал задъхано:

- Аз видях всичко така ясно, както бе преди много години. Но не искам да умра без да узная вашето име. Името ви!.

 

- Казвам се Волфганг Амадеус Моцарт, - отговорил непознатият.

 

Мария се отдръпнала от леглото  и ниско, почти докосвайки  пода, се поклонила пред великия музикант. Когато се изправила, старецът бил вече мъртъв. Зад прозорците грейнала зората и в нейната светлина се оглеждала градината, покрита с цветовете на мокрия сняг.

 

/Превел от руски език: Санде/

  

   

    https://www.youtube.com/watch?v=CVWqAKRJRuA

 












Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави на всички!
09.03.2016 20:21
Поздрави на приятелите, съблогъри!
На първо място - Коста Иванов! Безподобния!
Не са забравени и приятелките. Поздрави на всички!



цитирай
2. kasnaprolet9999 - Страхотно!!!! Сигурна съм, че К...
09.03.2016 21:19
Страхотно!!!! Сигурна съм, че Коста ще го оцени високо. Аз ти давам 6+ и ще го споделя на моята страничка. Очарована съм.
цитирай
3. kvg55 - Поздрави!
09.03.2016 21:33
Само Моцарт може да преобърне музиката в картини,
които слепите виждат.
цитирай
4. martiniki - много хубав разказ!
10.03.2016 09:36
трогателен
цитирай
5. planinitenabulgaria - Благодаря за посвещението, Сашо!
10.03.2016 09:56
Още една от легендите за Моцарт, доста романтична. А сега и аз да опиша една:
Вечерта преди да почине Моцарт е много възбузен, защото в 19 ч. започва представление на Вълшебната флейта. Той поставя часовника пред себе си и с вътрешния си слух участва в представлението си. Опитва се да запее определена ария, надува си бузите, удря ги, имитирайки тимпан. Силите му издържат до края на представлението, след което той изпада в безсъзнатие и умира.
Истината е, че Моцарт не е отровен от Салиери, а е починал от усложнение след настинка в бъбреците. А Салиери съвсем не е този, когото набеждават, а е бил много сериозен музикант, уважаван от всички въъв Виена, при това администратор. Обивявайки го несправедливо, че е отровил поради завист Моцарт, Салиери стига до лудница и умираа там...
След около час-два отвори и моя блог.
Още веднаж - благодаря!
цитирай
6. sande - Благодаря ти, Невенке!
10.03.2016 10:24
kasnaprolet9999 написа:
Страхотно!!!! Сигурна съм, че Коста ще го оцени високо. Аз ти давам 6+ и ще го споделя на моята страничка. Очарована съм.


***
Константин Паустовски ми е любим автор. "Златната роза", "Насаме с есента", "Избранная проза"` 1965 г. Москва.
цитирай
7. sande - Наистина, Красимире! Велик Музикант!
10.03.2016 10:28
kvg55 написа:
Само Моцарт може да преобърне музиката в картини,
които слепите виждат.


***
Един от великите! Великан в музиката. И велик Човек!
цитирай
8. sande - Поздрави, Дора!
10.03.2016 10:32
martiniki написа:
трогателен


***
Видях те! С ослепителната рубинена рокля.

Ти раздени Деня! Или по-точно: Раздени нощта!

А ябълките в градината разцъфтяха.
цитирай
9. sande - Благодаря ти, Коста, за трогателната и възхитителна легенда за смъртта на Моцарт.
10.03.2016 10:38
planinitenabulgaria написа:
Още една от легендите за Моцарт, доста романтична. А сега и аз да опиша една:
Вечерта преди да почине Моцарт е много възбузен, защото в 19 ч. започва представление на Вълшебната флейта. Той поставя часовника пред себе си и с вътрешния си слух участва в представлението си. Опитва се да запее определена ария, надува си бузите, удря ги, имитирайки тимпан. Силите му издържат до края на представлението, след което той изпада в безсъзнатие и умира.
Истината е, че Моцарт не е отровен от Салиери, а е починал от усложнение след настинка в бъбреците. А Салиери съвсем не е този, когото набеждават, а е бил много сериозен музикант, уважаван от всички въъв Виена, при това администратор. Обивявайки го несправедливо, че е отровил поради завист Моцарт, Салиери стига до лудница и умираа там...
След около час-два отвори и моя блог.
Още веднаж - благодаря!


***
И аз се съмнявам за историята със завистливия и бездарен Салиери.

Около великите личности често витаят сенките на лъжливите градски легенди.

Поздрави!
цитирай
10. syrmaepon - Винаги са вдъхновяващи тези лег...
10.03.2016 10:57
Винаги са вдъхновяващи тези легенди, но пък и душите на хората постоянно търсят успокоение чрез красотата.
цитирай
11. donchevav - Мило приятелско посвещение! А л...
10.03.2016 11:01
Мило приятелско посвещение! А легендата е прекрасна - като музиката на великия Моцарт! Благодаря за светлата емоция!
Поздрави, скъпи Санде!
цитирай
12. sande - Сирме, вдъхновение ни трябва и на нас, обикновените хора! Вдъхновение!
10.03.2016 11:20
syrmaepon написа:
Винаги са вдъхновяващи тези легенди, но пък и душите на хората постоянно търсят успокоение чрез красотата.


***
Иначе ставаме сал едни мрънкачи и посетители на търговски вериги. Недоволни от себе си и най-вече - от другите.
цитирай
13. sande - Коста Иванов е една планета. Навярно все още неоткрита.
10.03.2016 11:29
donchevav написа:
Мило приятелско посвещение! А легендата е прекрасна - като музиката на великия Моцарт! Благодаря за светлата емоция!
Поздрави, скъпи Санде!


***
Ако мериме с блогърския аршин.

Но е прекрасно и вдъхновяващо, че подобни личности има сред нас.

Поздрави, Венета!
цитирай
14. planinitenabulgaria - Един поздрав към обичащите музиката блогъри с
10.03.2016 17:09
произведението на Моцарт, което той посочва като най-скъпото си:

https://www.youtube/watch?v=3zxqpLEQcp0

А знае ли някой, кое е любимото произведение на Шопен измежду неговите собствени?
цитирай
15. sande - Може би "Пролетен валс" ?
10.03.2016 18:28
https://www.youtube/watch?v=rkkslGeqPI0
цитирай
16. sande - Или "Ноктюрно №2 Ми бемол"
10.03.2016 18:35
https://www.youtube/watch?v=YdgUCwgF


Поздрави, Коста!
цитирай
17. stela50 - Поздравления, Санде...
10.03.2016 19:01
за хубавия превод на един прекрасен трогателен разказ,
за заслуженото посвещение... за музиката...
Благодаря ти !
цитирай
18. sande - Здравей, Таня! Радвам се, че си харесала разказа и за посвещението.
10.03.2016 20:21
Константин Паустовски ми е любим писател.

Благодаря ти за съпричастието.

Голямите писатели ни събират и сприятеляват.

Поздрави!
цитирай
19. planinitenabulgaria - Моцарт е знаел дори кога ще умре...
10.03.2016 22:44
Няколко месеца преди Моцарт да почине Хайдн заминава на първото си турне в Лондон. Неочаквано при него идва Моцарт, както той казва, да се сбогуват. Хайдн, който е на 58 години казва на Моцарт, който е на 34, че е в отлично здраве и няма защо да се безпокои за него. Разделят се, Моцарт е тъжен. След няколко месеца най-страшната вест за татко Хайдн го постига в Лондон – Моцарт е починал. Тъгата е огромна, Хайдн го счита за свой духовен син. Моцарт до този момент се е учел от татко Хайдн, надминал го е, сега след смъртта му Хайдн започва да се учи от него. Ето къде съм описал това:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610 .
Една забележка, към тези, които казват ЧОВЕКЪТ Моцарт. Още една забележка към тези, които твърдят, че разбират музиката му. Първо, Моцарт не може да бъде възприет като човек и второ, музиката му може да бъде обичана, но не и разбирана. Тя е най-трудната от всички и за разбиране и за изпълнение. В блога си съм дал пример с мнението на Верди. Това се отнася не само до музиката му, но гова, което в изкуството паричаме МОЦАРТ...

А ето и верният отговор за Шопен...
Етюд №3 от Етюдите опус 10. Шопен твърди, че това е най-красивата мелодия, която е композирал.
цитирай
20. sande - Моцарт до този момент се е учел от татко Хайдн, надминал го е, сега след смъртта му Хайдн започва да се учи от него. Ето къде съм описал това:
11.03.2016 09:53
http://planinitenabulgaria/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610 .

***

Поздрави, Коста!
цитирай
21. sande - Хайдн го счита за свой духовен син.
11.03.2016 10:07
[quote=planinitenabulgaria] Няколко месеца преди Моцарт да почине Хайдн заминава на първото си турне в Лондон. Неочаквано при него идва Моцарт, както той казва, да се сбогуват. Хайдн, който е на 58 години казва на Моцарт, който е на 34, че е в отлично здраве и няма защо да се безпокои за него. Разделят се, Моцарт е тъжен. След няколко месеца най-страшната вест за татко Хайдн го постига в Лондон – Моцарт е починал. Тъгата е огромна, Хайдн го счита за свой духовен син. Моцарт до този момент се е учел от татко Хайдн, надминал го е, сега след смъртта му Хайдн започва да се учи от него. Ето къде съм описал това:
http://planinitenabulgaria/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610 .
Една забележка, към тези, които казват ЧОВЕКЪТ Моцарт. Още една забележка към тези, които твърдят, че разбират музиката му. Първо, Моцарт не може да бъде възприет като човек и второ, музиката му може да бъде обичана, но не и разбирана. Тя е най-трудната от всички и за разбиране и за изпълнение. В блога си съм дал пример с мнението на Верди. Това се отнася не само до музиката му, но гова, което в изкуството паричаме МОЦАРТ...

***
Много вълнуваща информация!

А за "човекът МОЦАРТ". Аз споменах този щрих. Имам пред вид фразата на Моцарт от разказа на Паустовски: "Аз ще се погрижа за Мария." Изповядващият няма задължение да се погрижи за дъщерята на изповядания. Но Моцарт прави това. Човекът!
цитирай
22. sande - А знае ли някой, кое е любимото произведение на Шопен измежду неговите собствени?
11.03.2016 10:13
" А ето и верният отговор за Шопен...
Етюд №3 от Етюдите опус 10. Шопен твърди, че това е най-красивата мелодия, която е композирал."
цитирай

***
Благодаря, Коста!
цитирай
23. makont - И аз видях!
11.03.2016 16:45
Благодаря!
цитирай
24. sande - Поздрави, Мая /Маконт/! С Моцарт вижда и слепия, умиращ старец ..
11.03.2016 17:03
- Аз видях всичко така ясно, както бе преди много години. Но не искам да умра без да узная вашето име. Името ви!.



- Казвам се Волфганг Амадеус Моцарт, - отговорил непознатият.
цитирай
25. tryn - Поздравления, Санде!
11.03.2016 23:53
За издбора и хубавия превод на легендата – благодаря!
Елица
цитирай
26. sande - Здравей, Елице, здравей Поетесо!
12.03.2016 00:57
Радвам се, че прочете тази светла и вълшебна история.

Поздрави!
цитирай
27. katan - Санде, скъпи приятелю!
12.03.2016 12:14
Прочетох разказа на Паустовски, който и на мен ми от любимите автори преди дни.
С този разказ ти /той/ изтръгна от мен възторг и сълзи пред олтара на изкуството.
Прочетох го в превод на Атанас Далчев и направих сравнение. Много добре се е получил превода при теб! Поздравявам те и за това!
Върнах се и на "Едвард Григ", "Рошавият врабец" и на още много от разказите на Константин Паустовски.
Ти ми припомни този забележителен творец.
Благодаря ти, Санде!
" - От малка радост хората се смеят, а от голяма - плачат" - от разказа "Рошавият врабец".
И аз така - плаках от голяма радост, благодарейки на Паустовски, на теб и на Коста, на който си посветил постинга.
Пожелавам на теб и на всички, прочели разказа голяма радост! Нека се мокрят очите ни само от радост и възторг!
цитирай
28. sande - " - От малка радост хората се смеят, а от голяма - плачат" - от разказа "Рошавият врабец".
12.03.2016 13:26
Благодаря ти, Кате, за този щедър коментар, който е достоен за великия Моцарт, както и за голямия писател Константин Паустовски.

Сега е ред аз да се разплача.

Ще се върна на "Рошавият врабец", а още по-добре да препрочета отново Паустовски. От собствен опит зная, че на всяка възраст четенето е различно.

Поздрави!
цитирай
29. katan - Санде!
13.03.2016 11:20
Препрочете ли нещо?
Аз четох от "Златната роза", но хаотично - от различни места.
Вкусът сега е друг.
Книгата ми е подарена през 1968-ма, по повод завършването на 8-ми клас.
Чела съм я няколко пъти - на 14 години ми беше малко скучновата /дете/.
После на около 25 - интересна.
На 40 ми се стори много дълбока, на места поетична проза.
После още няколко пъти и все намирам нещо ново, ненамерено до сега.
Снощи четох "В КАМИОНА", "СРЕДНОЩНИЯТ ДИЛИЖАНС" и "НАПЪТСТВИЕ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ" /това точно половин страничка в края на "Златната роза".
Върнах се и на Едвард Григ, но искам да се поправя за заглавието - то е "КОШНИЦА С БОРОВИ ШИШАРКИ".
Приятно четене, Санде!

И ... МОЛЯ ТЕ ЗА ПРОШКА!
цитирай
30. sande - Простено ти е!
13.03.2016 17:44
Константин Паустовски носи това послание.

В неговите творби няма агресия, грубост, античовечност.

Той прославя Човека.
цитирай
31. hel - Разказ, който сгрява! Благодар...
20.03.2016 22:54
Разказ, който сгрява! Благодаря!
Честита пролет!
цитирай
32. sande - Поздрави, hel!
21.03.2016 11:22
"
hel написа:
Разказ, който сгрява! Благодаря!
Честита пролет!
"

***
Радвам се на добрата дума.
цитирай
33. wonder - Страхотно посвещение, великол...
01.04.2016 12:10
Страхотно посвещение, великолепна музика в "гълъбова" просияваща нощ, в която пее "езичето на свещта", а ябълката разцъфтява.
Благодаря за удоволствието да се потопя в приятелството ви! Коста е истински верен приятел!
Благодаря за подарената книгата, която с радост ще прочета! :)))
цитирай
34. sande - Поздрави, Поетесо!
05.04.2016 09:47
Радвам се на красивите ти думи. Те са като ябълков цвят.

А Коста Иванов сам не може да се опише, както и някой друг.
цитирай
35. sande - Моцарт ...
27.01.2017 12:02
Волфганг Амадеус Моцарт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волфганг Амадеус Моцарт
Croce-Mozart-Detail
австрийски композитор
Информация
Роден
27 януари 1756 г.
Wappen Erzbistum Salzburg Залцбург, Залцбургско архиепископство
Починал
5 декември 1791 г. (на 35 г.)
Австрия Виена, Австрия
Стил класическа музика
Професии композитор и диригент
Инструменти

пиано, клавесин, орган, цигулка

Wolfgang Amadeus Mozart Signature
Уебсайт Страница в IMDb
Волфганг Амадеус Моцарт в Общомедия

Волфганг Амадеус Моцарт (на немски: Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart, произношение на немски произношение на немски) [1] е плодовит и влиятелен австрийски композитор от класическата епоха.

Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композиции[2], много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.

Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като до тогава вече е написал около 450 творби.
цитирай
36. sande - За Моцарт ...
27.01.2017 13:51
ЗА МОЦАРТ, ЗА „ОТВЛИЧАНЕТО ОТ САРАЯ” И ДРУГИ ИСТОРИИ - Огнян Стамболиев

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта Печат Вашият e-mail



АМАДЕУС, ЛЮБИМОТО ДЕТЕ НА БОГА




MozartЖивотът на Моцарт е подобен на легенда. Дебютирал като дете- чудо, покорил слушателите на Европа със своя рядък талант на изпълнител- виртуоз, на композитор и импровизатор, приет за член на престижната Болонска академия/Италия/ на 14 години / !/, той остави огнена диря в света на прекрасното, която продължава да ни вълнува и днес, два века след смъртта му.

Разбира се, изкуството, и по-специално музиката, познава и други такива явления.Но твърде рядко децата- чудо да достигали тъй бързо и категорично до творческа зрялост и са оставяли нещо значимо и трайно след себе си.

Някои неправилно считат Моцарт за слънчева, класически уравновесена личност, рожба на епохата Рококо, поектирала се безметежно и класически умерено и в творчеството си. Времето отдавна опроверга това повърхностно схващане. Детето- чудо, което смайваше европейската аристокрация, се оформи по- късно като горд, независим творец, със свои дълбоко оригинални и напълно новаторски разбирания за съотношението музика- поезия, като истински реформатор в света на операта.

Съществуването на Моцарт / както ни е известно от хилядите страници, изписани за него/ е изпълнено и с немалко трудности и лишения. В зрелите години блестящите успехи от детството биват забравени. Но неговият неизтощим оптимизъм, геният му, съчетан с изумителната му трудоспособност и професионализъм, непрестанно го водят към нови успехи, към нови върхове. И дали тези върхове ще се нарекат Симфония “Юпитер”, дали това ще бъдат последните му опери: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Така правят всички”, “Вълшебната флейта”, дали ще става дума за клавирните и цигулковите концерти, за последните квартети, увертюрите или за който и да е от зрелите му опуси - все едно: Моцарт си остава навсякъде Моцарт или Амадеус, в превод “обичаният от Бога”! И в 16-те си опери, и в своите 41 симфонии, и в безсмъртния си “Реквием”, и във всичките си над 600 опуса от невероятната си, неземна, космическа, нечовешка музика...

ЗА „ОТВЛИЧАНЕТО ОТ САРАЯ”...
цитирай
37. sande - imena
03.02.2019 17:22
https://www.google/search?q=G-sHAP4IAts8LsHHOqUjjZZFnWm&rlz=1C1AOHY_bgBG821BG821&oq=G-sHAP4IAts8LsHHOqUjjZZFnWm&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671201
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031