Разказ с неочакван край

 

 

      Искам да напиша разказ за хубава жена.Сигурен съм, че бихте казали: Че какво по-лесно от това? В България е пълно  с хубави жени! Имате основание. Но има една малка особеност. Разказът трябва да бъде задължително с неочакван край. Това ме затруднява. Щом е за хубава жена, значи ще бъде за любов. Но с неочакван край. Какво би означавало това? ... Сигурно  някакава мелодрама ще се получи.... Не, не искам това. Не искам сълзи, разочарования, болки.

Докато разсъждавах, телефонът иззвъня. Чувам гласа на приятеля ми Любчо Терзийски, адвокат в  Адвокатска кантора в София. С него се познаваме от дълги години. И двамата сме от Дупница. Похвали ме за “Писма - та от Пастух”. Допаднали  му особено разказите ми за кучета.   Попита ме как съм, с какво се занимавам сега. Отговорих му, че се измъчвам с написването на  разказ за хубава жена, но не мога  да измисля неочаквания му край.

- Ха! Няма какво да измисляш!... Разкажи за моята случка с Венета, фризьорката от София. Знаеш с какъв плам започна флирта и как неочаквано и ...нелепо завърши.

- Е е е ! Браво! Камък ми падна  от сърцето ... Може.

Та, ето я случката или събитието, ако това предпочитате, или събитията!

Един топъл септемврийски ден през 1993 година в  Кантората  влиза млада жена. Хубава. Не просто хубава, а много хубава. За да си спестя описанието, което по начало е много трудно, ще ви кажа: Представете си  героинята на известния филм “Хубава жена”, в ролята Джулия Робъртс... Джулия Робъртс ... Едно българско копие. Дори и по-хубава, ако питате  младия адвокат.

 

Веднага трябва да уточня, че  и моят приятел си го биваше: висок, строен, с пленителна усмивка, която се  подчертава от добре подържаните мустаци на мургавото лице и блестящите под тях бели зъби.

Консултацията е във връзка с бракоразводното дело на клиентката.

С професионалния опит на 35-годишния адвокат, а и определено експерт по „тънките дела”, както и чисто мъжкият инстинкт към хубавата жена, Любчо предлага да продължат разговара си в близката  комфортна кафе-сладкарница. Така  се освобождават и от баналната канцеларска, офис-обстановка, заедно със секретарката и машинописката.

Двамата си допадат. Това е началото...

 

***

 Срещите им зачестяват, ту във въпросната кафе-сладкарница, ту в  малък, спретнат ресторант, близо до Салона за красота, работното място на Венета.

На 17 ноември 1993 година обядват в същия ресторант. Този ден е  забележителен , особено за футболните запалянковци,  и не само,  с това, че в Париж на Стадион “Парк де Пренс” ще се играе  квалификационен  футболен мач между  българския национален отбор и френските национали за  Световното първенство в САЩ през 1994 година.

    - Днес трябва да се прибера  по – рано у дома. Искам да гледам футболния мач -  казва Любчо.

    - А защо да не го гледаме заедно. Моята квартира е по-близко. – предлага Венета.

    Любчо си поглежда часовника.

    - Наистина това е отлична идея ... отлично предложение. Предложение, на което не може да се откаже, както обича да казва Дон Корлеоне от известната книга. Имаме малко време. Мачът  вече  е започнал, закъсняваме. А ако победим, ще отпразнуваме заедно победата.

След половин час двамата са пред шест етажен жилищен блок, недалеч от Радио София. Асансьорът не работи. Когато стигат таванския етаж, Венета посочва една от вратите:

- Ето тук е моето гнездо! Влизай и се разполагай. Аз  ще се отбия за малко  в банята.
     Там Венета намира приятелката си и ахва от изненада: - Петя, ама ти тук ли си? Кой вятър те довя, точно днес? 
     - Ето ме цяла целеничка, но не съм сама...Но ти, нали щеше да пътуваш днес?
     - Промени се планът ми. Но, и аз не съм сама. Ами, сега, какво ще правим?

     - Докато те се разберат,Санде, се случи това, което се случи и което няма как да забравя – продължава  разказа си Любчо. - Натиснах дръжката  на бравата, влизам и изведнъж  се оказвам пред обширна спалня. А на нея – гол мъж! ... Не само гол, но и  готов! ... Мощен, масивен,  космат...  Не стана ясно кой от двамата бе  повече изненадан. Мъжът  посегна да закрие ... В тази секунда аз бях вече в коридора. Спуснах се бегом по стълбището, бегом стигнах и до стоянката на такси. И полетях. Спрях се знаеш ли кога? ... Когато стигнах “Люлин”- Седми. Седми етаж. Целият етаж гърмеше от аплодисментите на Стадиона  “Парк де Пренс” в Париж. С треперещи пръсти  пуснах телевизора. И чух ликуващите викове на Николай Колев - Мичмана:

-         Гооол! Гоол! Гоол!

Господ е българин!

 

Послеслов: Вместо разказ за хубава жена, се получи  само разказ с неочакван край. Както в последствие се изяснило, приятелката на Венета решила да използва свободния "терен" и  поканила любовника си. Знаела, че Венета ще отсъства този ден. Тя пък взела и  отложила пътуването си за следващия ден. И така  се озовава в неловката ситуация.

Така е с хубавите жени. Те са непредсказуеми. Случката тогава не се случила.

Важното е, че в Париж се получи.

 

 Сашо Горов – Санде

 

Ама че сюжет. С нерегламентираните любовни връзки винаги може да се получи изненада. А тогава нямаше и мобилни телефони, да уведомиш другия за намеренията си, да се изясни бързо и своевременно недоразумението. От липсата на комуникация са се провалили две интимни срещи.

Хубава жена?
Ами човек трябва първо да се огледа за хубава жена вкъщи. Ще я намери със сигурност.
На такива дати като 17.11.'93 човек трябва да си стои вкъщи да гледа мач:) и да вика с пълно гърло "ГООООООООЛ!!!!!!. Още повече в последните минути, когато наистина се доказа, че "Господ Е българин".
Иначе с чужди терени, чужди ергени и виж какво става:))).
Разказът ти е супер!
Още не ми слиза усмивката от лицето:))).
Жив и здрав да си, Санде! Продължавай с тези разкази! Радвай ни, усмихвай ни, натъжавай ни... Ти си майстор!
Хубав ден!

Веднага се познава мъжкото настроение - март, слънце, цветя, Баба Марта аха-аха се усмихва, пролет, любов....да не продължавам :)

[quote=kvg55]Ама че сюжет. С нерегламентираните любовни връзки винаги може да се получи изненада. А тогава нямаше и мобилни телефони, да уведомиш другия за намеренията си, да се изясни бързо и своевременно недоразумението. От липсата на комуникация са се провалили две интимни срещи.[/quote

***

"по регламента ", както казваш. Ама тук всичко е извън регламента. Не е като футболният мач в Париж.Важното е, че всички са живи и здрави.

***
... но какъв е регламеннта в живота. Няма регламент! Не се знае знае ли се. А и дяволската магия на хубавата жена? ... А и няма неутрални терени. Няма съдя, съдии, телевизия, всевиждащите медии. Въобще ..
Благодаря ти за хубавия коментар!

" "

***
Поздрави, Сирме!

Много се смях, това шубето е голям страх. Ами какво е това безумно тичане по стълбите, как изобщо си представя ,че онзи мъж ще тича гол след него та да го хване? И какво, оставил е приятелката си на този орангутан, егати мъжа, аз такъв не бих го погледнала повече:)) Двете мацки сигурно са се видяли в тоалетната и има два варианта за продължение, единият е женски бой, а другият шведска тройка. Така че можеш да направиш втори разказ с продължение, за да се посмея още малко. Много си забавен.

но в по-напредналата си възраст, след 40, жената осъществява едни други връзки, добре премислени и много силни. Пожелавам ти да напишеш и такъв разказ, където няма как краят да е неочакван. Поздрави за късия разказ!

" "

***
В случая има жесток реализъм. Голият мъж няма кого да гони. Тя идва изкъпана след минута. Нашият герой е гръмнат, шашнат,/може би/, но във всички случай -изненадан, стресиран, уплашен /даже/ и се спасява поединично /първосигнално./ Не го е страх от Онзи ... натопорчения ... И той не знае от какво го е страх... Но знае, че трябва да бяга от този ... кошмар
И бяга, без да мисли.

""

***
Темата е безкрайна и повече от сериозна. За сериозните връзки, особено след 40 са писали Лев Толстой /Ана Каренина/ , Густаф Флобер /Мадам Бовари/ и други голями писатели, та за мен не са оставили нищо май.

От много, ама много хубава жена, очаквай всичко....
Поздравления, Санде!
Б.

Господ може да е българин!

Но Тя е дявол.

Сатана.

гоооол във вратата на французите и... в леглото на Венета. Господ наистина е бил българин. Усуканите ситуации са завършили комично, но футболът в България върви. Пролет е, време за усмивки! Връщам ти усмивките, Санде!

Случката е истинска. Нищо не е измислено, освен имената на героите.
Аз не мисля, че е налице "скок встрани от общоприетото за морално поведение". Венета не живее с мъжа си и е в процес на развод.Тя даже е потърпевша в разказа, защото не стига въобще до леглото си. Тича надолу по стълбите подир нещастния адвокат. А нейната приятелка и съквартирантка си е поканила приятеля за да се възползва от "свободния терен". В което няма нищо осъдително. Предполагам, че игривият тон на разказвача подвежда. Може би.

И аз се смях – заради усложнените ситуации и перипетиите пред героите, заради играта на думи – неизмислена ситуация, както ти ни уверяваш, и заради измислените имена на героите:)))) Благодаря ти за този белетристичен разкош! Поздрави, скъпи Санде! Весела пролет!

Хубава жена ... в къщи. Ами, ако я няма в къщи. Ако е все намръщена, кисела, ядосана, кавгаджийка?

Хубава жена в къщи. Това е идеал на много мъже.

Но чуждото си е чуждо. По-сладко е, дявол да го вземе.

Поздрави, Венета!

Помня това гооол и Господ е българин, казани с пълно гърло и тогава бях в 4 клас и гледах футбол с татко. Имах опасения че на другия ден този крещящия ще е без глас!