ДИМЧО НА ХАНЪМИ ГОВОРИ: ХАНЪМИ, МЛАДИ КАДЪНИ, НЕ МЕ ЗИМАЙТЕ НА ДУША!

 
«Ела си Димчо на кула, да пиеш люта ракия, да ядеш мезе кокошка, да любиш млади кадъни.»

                

     Чуйте песента. Аз я чух за първи път преди около месец.И останах смаян, удивен, очарован.  А и изненадан. Защо изненадан? Защото познавам фолклора. И у нас, и този около Вардар.

Наистина, чудно! Очевидно стара песен, а я чувам за първи път!

Защо чувам тази хубава стара песен за първи път?

Потърсих истината в Мрежата. И изненадите следваха една след друга!

Оказва се, че песента е пята от всички известни народни певци и певици. Достатъчно е да споменем имената на Никола Бадев, Анка Гиева и др. Влизала е в Антологии.Позната е от Канада до Австралия, където живеят наши братя. И постепенно е заглъхнла. Победена от безмилостния ход на времето, от шумотевицата на новите времена. Стояла е скътана като празнична носия в старите сандъци, останали от нашите дядовци и баби, загубила свежестта и блясъка си, покрита с прахта и паяжината на миналото. Покрита с мълчание.

Тя е от малкото песни, в които е прославен не комита, не герой, не борец, не «юнак над юнаци», а млад, красив мъж! Мъж, по който въздишат жените! А в случая – «ханъми, млади  кадъни»!Още в началото  ни изненадва чудо: не става дума за отделна кадъна ... Всички харесват, всички обичат Димчо!Всички!...Невероятно!

Стара песен, но заглъхнала.

И, о, чудо! Изважда я на светло групата «Неврокопски танцьори». Танцьорите се оказват не само брилянтни танцьори, но и невероятни певци! И песента оживява с нова сила и чар. Интересното е, че, според мен, това изпълнение на песента бие всички останали в продължение на век!

Песента си е намерила майсторите.В ХХІ-ви век!

Сега тя звучи живо, мило, с неочакван чар, празнично, възторжено – като ехо от далечни времена.

Но чудесата не спират. Оказва се, че в песента е възпят конкретен човек. Това е Димчо Стоилков от Кочани, Република Македония. (1899-1961). Баща му Иван (1858-1934) и майка му Мария (1867-1924) Стоилкови са имали 11 деца.

Димчо е бил личен момък, невероятен красавец, левент, който „събирал очите” не само на младите християнки, но и на мюсюлманките, в това число и на ханъмите от Юручките махали в Кочани. Когато Димчо минавал сам или с другари и тесните сокаци, пенджерите на къщите се отваряли, все едно завихрени от някава чудна вихрушка, на кулите / балконите/ изведнъж разцъфвали като цветя забрадките на младите ханъми, из-зад каменните огради надничали недружелюбните, злобни физиономии на мъжете-юруци. Завистта им избивала в неприкрита омраза.

Димчо е първият художник – самоук в Кочани. Също и първи фотограф. Един ден в ателието му влизат няколко млади ханъми – шумни, засмeни. Димчо им направил снимки, по една с фередже и друга – без фередже. Когато една от тях – Гюлфие, сваля фереджето, младият фотограф е смутен: вижда срещу себе си дивовато красиво лице, дълбоки, пронизващи черни очи, с тънки вежди, политнали като лястовичи криле, сочни, ягодови устни. Димчо обещава сам да донесе готовите снимки /да си намери повод/ след няколко дни. Когато донася фотографиите, Гюлфие го кани на кулата да го почерпи с ракия.

               Едва са започнали разговора, изведнъж съзират конник, слизащ от близкия хълм.Това е Харун Юсуфи – жестокият съпруг на Гюлфие.На него я дава баща й Джемал срещу десет овце, десет кози и една крава. Стреснат, Димчо напуска софрата, преоблечен набързо в дрехи и с фрередже на баба Джена, Харуновата майка. Така се измъква Димчо, на минута от опасния сблъсък с ревнивия юрук.

По време на българската власт в Македония 1941 – 1944 г. Димчо Стоилков е кмет на Кочани. Тогава вече се пее неговата песен “Прошетал Димчо, разшетал низ юручките махали”.

Гробът на славния Димчо и днес може да видите в градските гробища “Бутел” в Скопие.

Ако приседнете на мраморната плоча на гроба, под сянката на прастар чинар,тихият ветрец, който идва от митичната Шар Планина и къдри нежно листата на стогодишното дърво, сигурно ще ви нашепне песента за Димчо:

“Прошетал Димчо, разшетал,
низ юуручките маала.

Го догледале анами,
анами, млади кадани.

Анами на Димчо говорат:
- Елай си Димчо на кула,
да пиеш лута ракия,
да пиеш лута ракия,
да ядеш мезе сиренье,
да любиш млади  кадани.

Димчо на анами говори:
- Анами, млади кадани,
не ме земайте на душа,
юуруци ќе ме заколат!»

            И накрая последната изненада!

Ами аз познавам Димчо Стоилков! . Разбира се, не този, който лежи в хладния гроб.

Оказа се, най-неочаквано и за самият мен,че познавам неговия внук Димчо Стоилков. Инженер – енергетик. И той като дядо си – висок, строен, с красиво, изразително лице, усмихнат, лъчезарен. Никога обаче не е ставало дума, нито за легендарния му дядо,нито за знаменитата песен.

Отдавна има български паспорт, но не го използва за пътуване, пътува зад граница с македонския. «Аз съм двудомен, както обозначават тук Димитър Талев, големият писател. Тук е моето малко отечество,а зад «Деве Баир» е голямото ...»

Така казва Димчо.

благодаря ти разказвачо на приказки за българщината ,където и да е ,под което и небе ,тя е душата ни ,българи сме орисани и такива ще си останем в този глобален ,изчанчен свят...

претворена в прекрасна народна песен... невероятна.
И срещата с внука на Димчо е не само изненада,
но сякаш необходимост, много важна в историята
на разказа. Благодаря за споделеното.
Поздрави за великолепния пост, Санде !

Вълнуващ разказ, роден от една песен и едно познанство. Неведоми са пътищата. Няма случайни неща. Но това, което ме впечатлява е песента, в която е изпят един копнеж по красотата, едно пламнало чувство по младия, силен, обаятелен младеж, различен от овчарите юруци.
И най - вече онова, което разкрива песента, че с братята македонци сме един народ с общ корен. За това са изричани и тези думи: «Аз съм двудомен... Тук е моето малко отечество, а зад «Деве Баир» е голямото ...» Майка България.
Каквото и да се опитват да съчиняват, съхраненото в песните, обичаите сами по себе си говори за това, че сме едно - братя, една кръв.
Позволих си да прибавя и линковете на останалите песни. Звучат нежно, мелодично, като езика ни.
Anka Gieva- Prošetal Dimčo Rašetal
http://www.youtube.com/watch?v=X3hQrnmWbh8

Misko Krstevski - Prosetal Dimco rasetal
http://www.youtube.com/watch?v=v7DZzIlo4dg

Nikola Badev- Prošetal Dimčo, Rašetal
http://www.youtube.com/watch?v=UTeoOP4PzTk

Zoran Dzorlev - Saso Gigov Gis: Prosetal Dimco
http://www.youtube.com/watch?v=wKVQM2kHAGo

Желая ти нови творчески успехи и то на тази тематика!!

Колчем погледна в блога ти, все ми разтупваш сърцето..

***
Ако леля Петра от с. Сопово дупнишко и тя мине от тук, сигурно ще каже:
" Ей, така сме се заглобили с тая глобализация! ... Не знам какво,че правиме... Интеграция, интеграция ... Те ти сега интеграция! ... Останахме тука като некакви заложници, като некакви заточеници, като арестанти...Без децата..."

Поздрави!

Звучи като легенда и все пак ти го доказваш, че това е истинска случка, описана в песента. Случаят е много интересен и забавен. Благодаря ти, че ни разказа всичко това, превъплатено в тази хубава песен.

[quote=stela50]претворена в прекрасна народна песен... невероятна.
И срещата с внука на Димчо е не само изненада,
но сякаш необходимост, много важна в историята
на разказа. Благодаря за споделеното.
Поздрави за великолепния пост, Санде !

***
Таня, аз вярвам на народните песни. Там е душата народна. Даже и когато са простички и на пръв поглед наивни,от тях научаваме интересни и важни неща. В тях не се лъже!

Поздрави!

***
Напълно споделям казаното от теб, че " с братята македонци сме един народ с общи корен. За това са изричани и тези думи: «Аз съм двудомен... Тук е моето малко отечество, а зад «Деве Баир» е голямото ...» Майка България.
Каквото и да се опитват да съчиняват, съхраненото в песните, обичаите сами по себе си говори за това, че сме едно - братя, една кръв".

Специално благодаря за приложените линкове за други изпълнения на песента"Прошетал Димчо". Така всеки, който пожелае, може да проследи как е изпълняванао от различни певци и музиканти, през различни времена.

Поздрави!

***
Да благодарим на тези хубави момци от Неврокоп - Гоце Делчев, Неврокопските танцьори, които ни разтупаха сърцата с тази забравена доскоро, прекрасна песен!

Поздрави!

***
Песните ни казват истината и ни сближават истински, а не натровените пропагандисти и клакьори на сатаната!

С най-добри пожелания за теб иблизките на сърцето ти хора!

Много ти благодаря за тази чудесна песен, Сашо! Чувам я за първи път...
А и за историята , която разказваш в случая... Впрочем, винаги с интерес чета твоите разкази!
Б.

Но си заслужаваш медал за щателно проверената и разказана история.
Страхотна е.

Поздрави, Борисе! Поздрави на славния град Пловдив!

И аз, Борисе, не знаех, че има такава песен.

Но - ето я!

Ете и една обратна, умрела некоя за Осман бегот :-)

http://www.youtube.com/watch?v=tiLuxKwFa2g

Поздрави Санде от двудомния Никола!

Не помисли ли со едно малечко парче от мозокот дека анимозитетот към турците во голем дел е измислен, наметнат.

Ја, излези стара мајко,
На пенџерето,
Па да видиш кој помина-
Умрев за него.
Ми помина Осман-бегот,
Мила мајчице,
Ми помина Осман-бегот-
Умрев за него.
Кај што оди-ветер вее,
Мила мајчице,
Кај што стои-сонце грее-
Умрев за него.
Ќе се турчам,ќе се грчам,
Мила мајчице,
Ќе се турчам, ќе се грчам-
Умрев за него.
Ќе го земам Осман-бегот-
Умрев за него.
Ќе ме носи во Охрида,
Мила мајчице,
Ќе ме носи во Охрида-
Умрев за него.
Ќе ме шета со кајчето
По езерото.

Пак ме разнежи....
Ете Санде и една обратна.

http://www.youtube.com/watch?v=tiLuxKwFa2g

Поздрави от двудомния Никола :-)

Поздрави Романтичке!
Историята е наистина романтична.

Много завладяваща история!

Много отдавна не съм влизала в блога ти и в блога по принцип, но заслугата е на Ати :). Твоите разкази винаги са много интересни и задълбочени. Удивлявам се на това, че когато нещо ти направи впечатление, ти се хвърляш смело с главата напред и започваш да дълбаеш, докато изровиш съкровището. И ти благодаря, че го споделяш с нас!
Поздрави!

за да възкръсне отново. Да се отърси от праха и да блесне. Всяка песен има своя история. Поздрави за това, че ни разкриваш съдбата човешка, скрита в тази песен. Все пак очарователно е, че е възпята и мъжката красота по един такъв неповторим начин. Благодаря за споделените мигове и хубавото чувство, което остана в мен, след като ти погостувах. Усмихнат и слънчев ден!

***
Всички ние на балканските простори сме натровени фатално от антитурска пропаганда.
Което си е донякъде обяснимо.

Преди години чух в Скопие известният театрален режисьор, посланик, бивш кандидат-президент, да казва: Мечтая да видя текст, в който една красива християнка извиква: Обичам го турчето!

***
Поздрави!

***
Ами в известен, метафоричен смисъл всички сме двудомни: малкото Отечество - България, голямото - Европа! Или жители на Земята и жители на Вечността.

***

Поздрави!

***
Поздрави!

***
Изтъкани сме от шаблони, от готови клишета, от предубеждения, от интриги ...

Поздрави!

***
Тези песни са част от тъканта на народния живот през времето и не умират, живи или латентно живи.

Поздрави!

Ами означава:

Не ме обичайте.

Не ме допускайте в сърцата си.

Не се влюбвайта в мен.

Трогателен израз. Злато, замъглено от патината на времето.

и историята и е жива приказка. Не ме зимайте на душа - не ме носете в душите си:)

И Дядо Вазов на първата си кслужба - учител в Берсковица - не е останал безразличен към красотата на една млада кадъна /омъжена жена/, Зихра. Той не е можел да скрива увлечението си по нея и това става причина местните чорбаджии, за един от които той пише поемата "Грамада", да го изгонят от Берковица. Да изгониш такова нещо от града си знам само още един подобен случай: Брежнев изгони от СССР Ростропович заради това, че приел прри себе си Солженицин. Разтоварвайки Ростпропович, който е бил с вързани ръце на летището в Цюрих, джелатите от КГБ са го изритали от самолета, та едва не се е пребил по стълбата. Добре, че виолончелото му е било в съпругата му, Галина Вишневская.
Юруците са пътуващи животновъди с кюрдски произход. Те не осядат постоянно някъде, а се придвижват непрекъснато с животните си, търсейки удобни за животните си места по планините и по районите с мек климат, където са ги сваряли на зимна паша.
Поздравления за постинга.

Прекрасен разказ ! И достоен за сценарий на филм - балкански. Но такива са нашите балкански истории - диви и пронизващи, като очите на балканска девайка

***
Не ме носете в душите си.

Поздрави!

***
Интересно е това, което си разказал.

В Афганистан също има номадски племена. Движат се по границата с Пакистан и Белуджистан /над 2500 км. дължина, т.н. линия Дюранд. Афганистанците не я признават тази граница, никога. Казват: когато ние отидев в Англия и им теглим една граница, тогава ще признаем границата, която ни е теглил този английски инженер.
Номадите се движат според сезоните и пашата за овцете.Пътуват заедно с жените, децата, снатоварените камили.

Коста, знаеш ли дали като мюсюлмани могат да имат по две и повече жени?

***
Благодаря ти за прочита и хубавите думи!

Върнах се да допълня нещо, което се породи у мен след прочита на коментарите. Съгласна съм с мисълта, че за любовта няма ограничения. Това е факт неоспорим. Но песента разкрива преди всичко едно харесване, един копнеж, който остава непостигнат. Отговорът е в думите на Димчо:
"- Анъми, млади кадани,
не ме земайте на душа,
юуруци ќе ме заколат!"
Не ме зимайте на душа, не ме вземайте надълбоко, не се влюбвайте в мен, не ме допускайте в сърцето си, не ме носете в душата /пояснения на израза сте направили и ти и Мартиники/. Отчитат се и последствията, които могат да възникнат от една такава дори само забежка от страна на Димчо. Тези негови думи хвърлят светлина върху личностните му качества. Той е отговорен за постъпките си и наясно с обстоятелствата и нравите.
Но има и нещо друго, което прозира косвено от текста. Недопускането на отношения с друговерци и от двете страни, с цел опазване на народността /визирам основно бракосъчетания/. И това е определящо в отношенията между народите, с различно вероизповедание на една територия.
Дори и да ги квалифицираме като предразсъдъци тези отношения са дали отпечатък до ден днешен, дори и когато имаме размиване на народността в рамките на глобализиращия се свят.
Мога да приведа не малко примери, като отричане на рода от момичето, защото се омъжва за турчин, недопускане на брак и неприемане на младеж и родителите му, защото са българомохамедани. Стига се до намеса на властта за разрешаване на ситуацията. Има и изключения, но те са единични. За да се изживее това се изисква извисеност на духа и вглеждане в същността на човека, а не в произхода му.
Допълвам, смесените бракове винаги носят своя риск, заради различията в нравите и културата.
Затова възниква и този прекрасен израз "не ме вземайте на душа", защото всичко е предрешено. Недопустимо, невъзможно. Обществото не го приема.

"Допълвам смесените бракове винаги носят своя риск, заради различията в нравите и културата.
Затова възниква и този прекрасен израз "не ме вземайте на душа", защото всичко е предрешено. Недопустимо, невъзможно. "

***
Това наистина е много важно, изключително важно, за да вникнем истински в тази история. И в тази хубава песен.

"Не ме вземайте на душа!"Ами Димчо иска да ги предпази тези чаровни "ханъми, млади кадъни" !

Да ги предпази! Защото знае, це последиците могат да са страшни, даже трагични! Какъв благороден мъж!

"Не ни искат тук! Да си ходим!" Цитирам себе си от разказа за невъзможната любов между християнката Биляна и мюсюлманина - албанец Арбен в Скопие, която завършва в ледените води на Вардар.

Благодаря още веднъж за този прочит и коментар!

http://sande.blog.bg/izkustvo/2013/02/09/ne-ni-iskat-tuk-da-si-hodim.1051518

"Разрешено им е, но не става. Номадите живеят много тежък живот с животните по планините и едвам намират и по една жена. Никак не е лесно да живееш с мъж номад, да пътуваш непрестанно. Номадите се борят с крадците, с вълците, трябва да плащат данъци на местните власти за ползване на пасищата.
Номади са напускали табора и са се женили за местни жени, но турските закони са ги задължавали да носят фамилията Юрукоглу, да се знае произхода им. Турците са имали специални изисквания към фамилиите и са ги променяли. Напр. ако в едно семейство се раждат ненормални деца, всичките придобиват фамилия Герджикоглу, ако са с дефектни уши - колакусоглу, ако са с повече от пет пръста, напр. шест, фамилията ще е Алтъпърмаклъогло, ако децата са едри стават Балабаноглу, ако са много едри - Буюклиоглу.

Освен юруци у нас е имало още каракачани /бългорогърци/, арнаути /албанци/, власи /румънци/. Най-многобройни са били каракачаните, които са имали селища в планината и администрациия - техен кмет и пълномощник да оправя споровете им - като за кмета е имало добре уредена къща. Той е имал възможност за две булки, но пък за тях двуженство не става."

Поздрави!

Би трябвало да няма вече. Нито в България, нито в Р Македония. Тези горди номади слязоха в градовете, социализираха се , измешаха се в обществото, сигурно вече са изтрити, заличени всички характерни особености на тези общности.

Но може нещо да е и остнанало. Някой ми гласувал отрицателно. Някой юрук, накаква спяща клетка.

Или пък някой ми го връща за нещо.

Временно ме мрази. Да е жив и здрав!

planinitenabulgaria: "Разрешено им е, но не става. Номадите живеят много тежък живот с животните по планините и едвам намират и по една жена. Никак не е лесно да живееш с мъж номад, да пътуваш непрестанно. Номадите се борят с крадците, с вълците, трябва да плащат данъци на местните власти за ползване на пасищата.
Номади са напускали табора и са се женили за местни жени, но турските закони са ги задължавали да носят фамилията Юрукоглу, да се знае произхода им. Турците са имали специални изисквания към фамилиите и са ги променяли. Напр. ако в едно семейство се раждат ненормални деца, всичките придобиват фамилия Герджикоглу, ако са с дефектни уши - колакусоглу, ако са с повече от пет пръста, напр. шест, фамилията ще е Алтъпърмаклъогло, ако децата са едри стават Балабаноглу, ако са много едри - Буюклиоглу.

Освен юруци у нас е имало още каракачани /бългорогърци/, арнаути /албанци/, власи /румънци/. Най-многобройни са били каракачаните, които са имали селища в планината и администрациия - техен кмет и пълномощник да оправя споровете им - като за кмета е имало добре уредена къща. Той е имал възможност за две булки, но пък за тях двуженство не става."

Поздрави![/quote]

***
Радвам се на академичните ти познания, както и на изключителния ти опит, натрупан по време на пътуванията ти из планините.

Афганистанските номадки и номади също не познават многожнството.Между впрочем, интересен факт е това, че номадките не ходят забулени. Единствено те!
Интересно е това за именната система от времето на османската империя.

Важно е и уточнението, че кадъната е омъжена жена.

Поздрави!

Приказка за хубост, за трепнали сърца, за родно... Много хубава песен, Санде, не я бях чувала. И историята е грабваща.
Поздрав!

Бях я забравила тази песен. По-точно беше ми попаднала в мъглата между спомените и измислиците. Нали знаеш, понякога има разни работи, дето си мислиш, че помниш, пък близките ти казват "Не може да помниш, разказвано ти е." Тази песен ми причини мисловни сърбежи, от вчера се чудя аз ли я познавам или тя мен. Звучеше ми като да е бабина песен. Днес организирах скайп-конференция и я пуснах на мама. И загадката е разрешена: баба ми я е пяла. Нали съм ти казвала, че нейният род е дошъл от Кратово, пък то Кратово - Кочани пеш се ходи. Приемам го като някакъв знак, защото скоро имаше кръгла годишнина от смъртта й. Пуснах Димчовата силно, поревах си малко, отидох да запаля свещичка и така подредихме нещата - песента ще се слуша в нашия дом и духовете се поуспокоиха :)
Хората казват, че случайни неща няма. Някой горе те е накарал да разкажеш за песента, същият този Някой е направил възможно аз да прочета и чуя, да питам и да получа отговор и това да е точно сега. Така кръгът се затвори. Благодаря ти, Санде! Тежеше ми, че не можах да отида на панихидата. Изпълнението на Неврокопския ансамбъл е наистина великолепно.

И в кръга на шегата, ама и малко сериозно, правят ли още такива мъже като Димчо? :) :) :)

***
Радвам се, че си харесала и песента, и историята, свързана с нея.

С най-сърдечни пожелания за една красива пролет, творчески вдъхновения и разкошно лято в приказния ви град!

***
Мойте, по линия на майка ми, са преселници от Берово. Приели ги в Долна Козница - бедно село,с баири и нивички, както и драки. Богатите села се пазели от бежанци, а тези там казали: тук е беднотия, но ще се посместиме, каквото за нас - това и за вас.

Докато слушах песента и пишех историята, на няколко пъти се присетих за тебе. Казвах си: трябва да внимавам, да не разочаровам Чайчето, родената в Долината на нашата Струма, а и македонско девойче.

А такива мъже като Димчо, достойни за песен, която да се пее над 100 години,
нещо като че ли са кът. Гледай какви хора се вихрят на политическата сцена - юруци, цръни кютуци.

Развълнува ме.

Поздрави!

Преди известно време я чух ОТНОВО тази песен, благодарение на теб!
Спомням си я от ранното си детство - баба ми пееше.
Сега този твой разказ ме "сграбчи" с две ръце!
По понятни причини съм до тук.
Поздрави за всичко, което вършиш, Санде!

Зная, че и ти като "македонски девойче" няма как да незнаеш за тази стара, хубава македонска песен.

Интересно е да се сравнят текстовете на тази песен. Основто текстът е стабилен и постоянен, но има и опити тя да бъде актуализирана, подобрена и пр. /най-често - несполучлив/. Напр. изпуска се израза "да любиш млади кадъни". Това е разрушаване на песента - защото в тази фраза е цялата песен. Обърни внимани - кадъни, не кадъна! Значи, че всички обичат Димчо!

Или "не ме взимайте на душа". Ами Димчо иска да ги предпази от увлечение! Той не се страхува толкова за себе си, колкото за "Младите кадъни" . Знае какво може да ги сполети от суровите им мъже.

С най-добри пожелания за една красива пролет!

Текста на песента е много силен. Чуй само думите на Димчо: "не ме взимайте на душа", а освен това става дума за кадънИ, а не само за една!
Левент е бил Димчо, левент и истински мъж, а не ...!
Ако се зачета и заслушам вероятно ще открия още много силни места в тази отколешна песен.
Поздрави, Санде!

Песента наистина е чудесна ! Браво на Вас. Наистина и аз за пръв път я чувам, но е много приятно ! Поздрави.

***
Поздрави, Катя!

Погледни сега кои са на сцената: Юруци, цръни кютуци!

http://www.folklor-tv.bg/stars/nevrokopskite_tanciori/nevrokopskite_tanciori.html

Не трае сърце, намери си приказка за душа...

***
Радвам се ,че сте харесали тази стара песен.

***

... Радвам се, че се появи след кратко отсъствие. Посрещаме те с песен!

Здравейте! Влязох случайно - след съобщение на "Лични". Зачетох се...и пак...после изчетох коментарите! Уникално попадение! Развълнува ме! Поздавления за задълбоченото изследване!

Вие сте там, където ви обичат и очакват.