АЗ, АТЕНТАТОРЪТ!

 

                       На Октай Енимехмедов!

 
       Той сигурно е най-странният атентатор на света. От днешна гледна точка той даже не е атентатор. Какъв е този атентатор, който на 1 юни 1980 година  попада съвсем случайно  на площада във Враца, където шумно, добре  организирано множество с цветя и  червени знаменца,  посреща първия държавен и партиен ръководител,  тогава, Тодор Живков? Какъв атентатор е човек, който няма никаква идея за това, което ще последва след минута, няма даже  джобно ножче в себе си. Но тази минута ще преобърне из основи живота му, ще го хвърли за 10 години в Старозагорския затвор.

Какво се случва в тази фатална минута, в която младият двадесет годишен снажен мъж се  изстрелва като стрела към мерцедеса на Живков?

Повечето хора знаят за тази история, но ще я разкажем още веднъж, защото атентатите, даже и такива  анекдотични  като този, не са се свършили, нито ще се свършат някога.

Цветан Килограмски

Цветан Килограмски - 100 килограмовия мускулест мъж от Кнежа,е обременен, обсебен от доста месеци с проблема на болния му  баща, на когото по някаква причина са отнели инвалидната пенсия. На няколко пъти родителите му писали жалби до разни институции, накрая и до ЦК на БКП, до Народното събрание и до самия Живков. Но получавали формални отговори, минавали месеци без отговор. Искали да стигнат по някакъв начин до Живков, но не успявали.

Виждайки,че мерцедесът на големеца спира на няколко метра от него, Цветан изведнъж решава: ето ти сгоден момент да му каже «две думи». С няколко скока се намира пред отворената от охраната врата и хваща ръката на Живков. Вижда смаяното му, уплашено лице, който произнася с разтреперан глас : «Какво съм ти направил, бе момче?» В същия миг е съборен от охраната. Овладява рефлекса да се дръпне, да попилее келавите пазаванти. И добре, че се «снишава»,  както обича да се изразява Първия. Иначе, куршумът му е бил сигурен, без съмнение.      Следват безкрайни  разпити, и в Районното управление на МВР във Враца и в София на «Развигор». Всички са смаяни, удивени от безумната постъпка на младежа, която със своята наивност е трудна за обяснение. Самият Цветан и тогава, и стотици пъти след това сам не може да си обясни спонтанната си, необмислена постъпка.Генерал Кашев, тогавашния шеф на УБО,  прави в негово присъствие и около 50 охранители, разбор на случилото се. Оказва се,че нестандартното поведение на «атентатора» е блокирало охранителите, включително и снайпериста, който виждал сцената като някакъв странен фарс.

Макар, че Цветан Килограмски разказал всичко чистосърдечно, службите, според него, замотали инцидента в  мъгла, изкарали го неуравновесен,  ненормален, скандалджия, даже рецидивист.

 Близо 500 души  били разпитани в предприятието «Геоложки проучавания», където работел Цветан.Но процеса е моделиран в крайна сметка в угода на УБО и обвинението.

И така 10 години затвор! Колко дни и нощи са това!  Унижения, наказания - карцери, карцери. Скалъпен вътрешен процес – в затвора, и нова присъда. Може ли да се разкаже всичко това? Не може. Неописуемо е. Необходим е мащаба и таланта на Достоевски /»Записки от мъртвия дом»/, или поне на Иво Андрич /»Проклета авлия»/.

В затвора колегите-затворници го наричат «Цецо-атентаторът», отнасят се с респект към него, не само заради внушителният му ръст, крали-марковската му физическа сила.   

И така до 1990 година, когато в България бушуват промените.

Самият Цецко /както му казват в Кнежа/ е удивен от новото време. Не му се вярва! Какво излиза сега? Неговото място в килията на «Развигор» от преди 10 години, сега е заето от ... всемогъщия  Тодор Живков. «Не е за вярване! – чуди се  доскорошния затворник – Чудни са чудесата ти, Господи! Аз излязох от затвора,  а в него влиза бай Тошо»  Даже с негов приятел от затвора посещават вилата на Живков на «Секвоя», когато вече той е под домашен  арест. Постовият не ги пуска.

Драги  ми читателю! Обърни внимание на този  знаменит момент! Той е невероятен, даже не само за българската история. Пред прага на всемогъщия до вчера управник е жертвата. След 10 години затвор. Когато не са живи и родителите му. Българинът Цветан Килограмски иска да уреди сметката. Не да убива. Не да обвинява. Иска да сподели истината. И то с кого? Със своя палач. На когото е простил всичко през тези години. Прозрял е цялата истина за този странен, неподвластен на никого живот.

Сега, когато България е изпълнена с разделение, с омраза, с непримиримост. Чуйте.

 «Ох, ако знаете какво ми беше тогава! Какво чувствах ... Исках да коленича, да го  докосна с ръка, като в онзи фатален ден преди  десет  години на площада във Враца.Исках да му кажа две думи. Да му кажа, че тогава съм разчитал и съм се надявал единствено на него. Исках  да му кажа, че никога не съм го  мразил. И сега не го мразя, след всичко преживяно... Нито се радвам, че е като мене – арестант. Прошка трябва да има. Нали сме хора – християни!»

Велики думи! Трогателни. Думи на един българин към друг българин. Колко ни липсва милосърдието! Благородството.Великото опрощение. Всичко, което е над идеологии, над партии,над държави, над времето, над болки и тегла,над всичко!

Интересен би бил този несъстоял се разговор,  започнал преди толкова години на шумния градски площад във Враца и завършил така драматично  за Цветан Килограмски. Той е сигурен - не таи злоба и отмъстителност в душата си, времето е изтекло като река, не можеш го върна обратно.  

    И досега Цецко трудно свързва двата края, сменя работи една след друга, ремонтира къщата, прибира царевицата, прави фураж на животните. Не се оплаква, не обвинява държавата, правителството, никого.

Следи политическия живот в страната. Впечатлил се е силно от историята  с Октай Енимехмедов. «Ох! ... И той е един  «атентатор» ...  като мен.- въздъхва - Моля се,паля свещи за него. Дай, Боже да не преживее всичко това, което аз преживях»- мълви и се кръсти арестантът, бившия затворник, обитателят на карцерите, «атетантаторът» Цветан Килограмски от Кнежа.

Боже, истина ли е това?!

 

Поздравявам и Октай Енимехмедов с Танца на Зорба в изпълнение на Дейвид Гарет.
Ако някой има връзка с него , да го поздрави.

Интересно случка.
Обществото е затвор.
Само в алъш-вериша е истината - хехе!

Поздрави, Санде!

http://www.youtube.com/watch?v=V_VxISlnxkk

за Енимехмедов, не знам, но този Килограмси е голям човек, не Тоновски а Титански:))
На 20, всеки допуска наивно хлапашки грешки....Но след като му е съсипана най-хубавата част от живота, да намериш сили да простиш и да забравиш е непосилно за голяма част от човеците, а от нас, блогерите 0,00001% са способни на това:))
Санде, за хората като теб и Килограмски:
Наздраве!

Безценни са човещината и прошката... Лошото е, че управниците се научиха да злоупотребяват и да се гаврят с тях, което постепенно ги изкоренява от живота ни...

Срещу такива атентатори, породени от човешка мъка е най-трудна борбата. Защото не е ясно кой е предателят всъшност.

***
Може да се каже. Но при нас сега прилича на бунт в затвора. На метеж.
И не винаги е ясно кой кой е.

Поздрави, Пламене! Стой си мирно в лондонската мъгла кротко.

***
Приветствам твоя коментар! Цветан Килограмски е иститнски българин. Заслужава да кажем, да не спестим добрата дума.Особено в дни, когато злобата ,омразата и реваншизма ни залива като цунами.

***
Дефицитни се оказаха тези върховни добродетели - човещината и прошката...

С най-добри пожелания за здраве и успех в твоите занимания и интереси.

***
Радвам се, прчете за тази "атентаторска" история от близкото минало.

Много лица има, но може би най - чистите й са силата да простиш и ... вярата, че човекът отсреща не я е изгубил, че ще помогне. Понякога цената е висока, както за "атентатора" Цецо, понякога всички се оказват жертви ...
Хубава история, Санде, много истини има в нея!
Поздрав!

Опитах се да направя паралел между двамата "атентатори"...
И в двата случая никой не е искал никого да убива, а да каже нещо, нали?!
И в двата случая силовите служби излизат герои - "Колко голям и страшен атентатор обезвредихме!!!"
Само не съм сигурен дали Октай ще прости на тези, дето му подготвиха тази ...На чист български казано "уйдурма"!
Поздрави за написаното!
Б.

***
Поздрави, Мег!
Радвам се на посещението и коментара ти.

***
Прав си. Уйдурмите, паяжините, са специалитета на много структури и сили, за съжаление - и до момента. Справка: улиците и площадите на България днес. А и около Университетите.

Поздрави!

СВОБОДА ЗА ОКТАЙ ЕНИМЕХМЕДОВ!!!

***
Той излежа присъдата си в ареста. Преди присъдата.

Поздрави за споделеното, Борисе!
Паралел може да се направи само в самия акт, във всичко друго има разминаване. Подтикът е различен, насочеността - също, само квалификацията е една - атентатори.
Поздрави и за автора, че дава гласност на прояви "допускани наивно", необмислени, несъобразени с това, което може да последва.
Споделеното е урок за младите хора, да владеят импулсивността си и да не допускат да бъдат употребявани.
Колкото до прошката, тя е присъща на силните!!

Октай Енимехмедов: БРАВО, СТУДЕНТИ! И ОТ ЗАТВОРА АЗ СЪМ ЕДИН ОТ ВАС!

Неделя, 03 Ноември 2013 11:53
Печат
Е-мейл

Оценете

1
2
3
4
5

(1 глас)
Октай Енимехмедов Октай Енимехмедов

• ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЗАТВОРНИК Октай Енимехмедов написа отворено писмо до „ранобудните студенти“

• То е публикувано от брат му Метин на страницата му във Фейсбук.

• Ето пълния текст.


„Отворено писмо до ранобудните студенти от Октай Енимехмедов (политически затворник).

Млади българи юнаци, колеги, студенти, достойни граждани на Република България. Вие, които се опълчвате срещу наглостта и безотговорността на управниците в държавата, вие които имате моралното право да протестирате, вие сте гордостта на тази страна!

Съпричастен съм към вашите действия и Ви подкрепям безрезервно.

Надявам се все повече будни граждани да се присъединят към вашата съпротива, която чувствам като лична кауза.

Ръководени от личните си убеждения, това е нашият шанс да изразим желанията си пред очите на света, че нашите намерения са чисти и единственото, което желаем, е един по-добър и достоен начин на живот тук в собствената ни страна.

Колкото до нашите политици, нека това Будно Гражданско Общество (БГО) бъде техният коректив за техните действия.

Бъдещето на България, бъдещето на света е в нас младите.

Да превърнем Родината си в едно по-добро място за живеене.

Бог да благослови България и нейният народ!”

Под написаното на ръка писмо стои датата 28 октомври 2013 г., както и подписът на Октай.

Енимехмедов продължава да е в ареста с обвинение за опит за убийство на Доган.

През октомври той поиска мярката му за неотклонение да бъде променена от задържа под стража в домашен арест, но съдебният състав прие, че е налице опасност той да извърши друго престъпление или да се укрие и го остави зад решетките.

Делото срещу Октай умишлено се влачи, тъй като призованите да се явят като свидетели Ахмед Доган и наследилият го като председател на ДПС Лютви Местан не се явяват в съда по различни причини.

Пак си сложил пръст в раната. Четох, препрочитах, премислях... Че за прошката се иска сила, спор няма. Че малко хора имат силата да постят - също. Но не спирам да си мисля за ролята или може би съдбата на хората, които охраняват властта. В такива ситуации, особено при Октай, застават съвест срещу съвест. Съвестта, както знаеш, е най-фината част от човешката душа - мярката, правото да се наричаш човек. И срещу тази сложна духовна борба се изправя пазвантина, който по служебна характеристика не трябва да мисли, трябва да "неутрализира" физическото проявление на едната съвест. Сложна работа! И изисква да неутрализираш собствената си съвест. Впрочем, това се отнася и за прокуратурата, която толкова се е нуетрализирала, че колко месеци вече не може да открие диваците, които едва не убиха поваленото момче. Гнусна работа! На тях кой ще прости?

"Макар, че Цветан Килограмски разказал всичко чистосърдечно, службите, според него, замотали инцидента в мъгла, изкарали го неуравновесен, ненормален, скандалджия, даже рецидивист"

Съвест срещу съвест. Сложна работа! - казваш. Така е. Най-важното е съвестта, морала. Но институциите твърде често работят за "честта на пагона". И съвестта отива настрани.
Да си спомним знаменитото открито писмо на Зола "Аз обвинявам!": Ако във френски затвор лежи невинен офицер, Франция не съществува!"

знаеш ли, гледах интервюто с този човек. Останах с усещането, че това е един невероятно добър човек, несломен, не мразещ, благороден, въпреки ада на несправедливостта, който се е излял върху него. Хубаво е, че си повдигнал тази тема. Аз искам да акцентирам на нещо друго, само един чвек с чиста душа, може да си въобрази, че има лек за неговата болка, че този, който е облечен във власт ще го изслуша и ще го разбере, игнорирайки цялата охрана. Наивност ли е това, болка ли е или просто вяра в човещината, която, дори и в затвора, въпреки несправедливостта срещу него, не го е напуснала. Ето това ни липсва, човещината, дори и малко наивна, но вярата, че човек при човек отива, че човек, човека разбира, мисля, че вече трудно се среща. Премисляме, мерим, режем и все не се получава. Сега ще съсипят и това момче, дръзнало да се опълчи срещу Доган. Какво се е променило, нищо. И не са виновни само пазвантите, а системата, която ги е накарала да загубят човешкия си облик и да се превърнат в кучета. Тъжна работа, Санде.

Кога ли ще се избистря тия мътни води в красивото ни езерце - както го е казал народът ни - де го чукаш, де се пука...

***
Благодари ти, Мая, за този блестящ коментар, към който не мога да добавя нищо. Мога само да замълча.

***
Преди малко четох пътеписите на нашия съблогър Коста Иванов. Гледах снимките. Ние сме земя, целуната от Бога. Надарени с цялата хубост и прелест на света.

А смe толкова зли и лоши.

Тъжно.

***

Добрите хора страдат безнадеждно.

Добрите хора страдат безнадеждно.
С очи открити ходят по земята,
прощават в любовта, обичат нежно
конете, вятъра, дъжда, децата.

Добрите хора красота жадуват.
От малкото доволни, с чест живеят.
Подаръци с последен лев купуват,
със жест да ги поднасят не умеят.

Добрите хора винаги ги мамят.
Утеха в добрината си намират.
Когато на света ги вече няма,
тогава ги и жалят, и разбират.

Иван Тренев

***

Днес сараите на Доган са една от резиденциите на Центъра. Там нищо не е променено. Зад паравана - хора, защитаващи правата и свободите на угнетените турци - се крият същите тези, които навремето съдиха Цецо. Едва ли са се променили много.

Аз си давам непрекъснато сам кураж и сигурно съм наивен като самия Цецо, но опасността пред Октай Енимехмедов да получи душманска, жестока присъда е реална. Ако го съдят за опит за убийство, каквото всъщност няма.

Не е, но е истина!
Гледах го по телевизията и видях и чух точно този човек, за когото пишеш Санде.
В него нямаше омраза, обвинение,отмъстителност.
Един добър човек, който е искал да помогне на баща си. Тогава помощ можеше да окаже само един единствен човек в държавата, /ако стигнеш до него и не те изкарат атентатор/.
И двамата "атентатори", за които пишеш са хора като нас, обикновени.
При Октай има нещо по-различно, но при Цецко е само една обич.
Аз лично заставам зад думите му :"Прошка трябва да има. Нали сме хора – християни!"

Поздрави, Санде!
Благодаря за размислите, на които ме наведе и които няма да ме напуснат дълго!

Радвам се на коментара ти.

Съгласен съм. Силният, благородният прощава. Скоро гледах предаване за един престъпник от гоцеделчевско село. Помак. Уби жена си и двете си деца. Сега казва за длагата си присъда: Живея заради отмъщението. Чакам да изляза от затвора за да отмъщавам. А виновният е той. Примитив. Животно.

А нашият Цецко е герой от приказките. Вярвам, че и Октай Енимехмедов е светла личност и не заслужава да бъде погубена младостта му..

Бъркаш в отворени рани. Кой знае от масата, кой е Октай Енимехмедов. Какво е искало да покаже това момче. Не е ли неговата наивна постъпка началото на края на тази престъпна клика...! И не е ли добродушието на Цецо в основата на днешното бездушие. Доброто трябва да има юмруци...Ако ги няма, злото го блъска с пестници..Спорна е работата. Поздрав.

И ти ме хвърляш в размисъл.

Доброто не трябва да бъде наивно. Защото ще бъде смазано и поругано. Нищо, че е нравствен и морален пример.

Октай Енимехмедов, младият и красив мъж, се изправя с камуфлажен пистолет срещу злото. И е пометен от злото. Ще видим и каква "награда" ще му определи Съда.

Безсмислена ли е постъпката му?

Да си припомним Христо Ботев, който се изправя срещу империята "с гол в ръката нож".

Никой не тръгва след него и четата му. Робът спи.

Но остава величествен пример в историята, с който се гордеем.Той ни е защитил всички - нас, робите.

А за Цецко. Детска работа. Наивна. Плаща най-скъпата цена.

Но си остава човек. Не оскотява.

Това са други измерения. И за мен непознати.

Но съм съгласен с теб, че доброто не трябва да бъде наивно и беззащитно.

Спорни работи. Или по-скоро - сложни. За размисъл.

Поздрави!

Неволно съм натиснал отрицателен вот.Клавиатурата е така миниатюрна. Постингът Ви е чудесен.Поздрави.

Радвам се, че си прочел за нашите съвременни "атентатори".

Цецко, какво да го мислиме. Той си е платил високата, незаслужена цена. Макар, че и той иска да помогне на Октай.

А пък ние да се помолим за младия бунтар Октай Енимехмедов - един храбър и достоен български гражданин. Един от нас!

Все пак с атентатора са се отнесли по човешки -жив е,оцелял е ,а геноцида над българите отне живота на 2 000 000българи за тези демократични години.
Поклон пред жертвите на демокрацията!

Октай сигурно също е молил за нещо Доган, но той не би допуснал да влезне в затвора. Пази се.
Стихотворението за добрите хора-дойде ми като мехлем за душата!

Истината е тъжна!
Ще си позволя да поставя едно стихотворение на Мурмашка,когото вероятно помните!Бог да го прости!

26.09.2012 18:31 - Зов

Автор: murmashka Категория: Поезия
Прочетен: 204 Коментари: 3 Гласове: 7


Превърнати в прах са предците ни наши
Мнозина от тях ги не помнят сега
Страната обират и грабят апаши
със алчни,свирепи,жестоки сърца

Предци за родината кръв са отдали
с мечти за свободна,прекрасна земя
А днешни бандити строят магистрали
Страната гладува.Те правят пара

И турчин да бейства отново желае
А циганин лъже и нагло краде
Бандит - премиера за всичко нехае
И няма в страната щастливо сърце

Предците свободна страна завещаха
да пазим от външните зли врагове
Бандитите днешни с измама успяха
властта да завземат.- страната да мре

Полиция - тяхна.И тя е продажна
Съдилища също са в тяхни ръце
Страната беднее.За тях пък е важно
бандита да граби където си ще

Нима ще търпиме бандит да ни граби
с ортака си верен там - шеф полицай ?
Нима сме страхливи и толкова слаби ?
Нима не желаем да сложиме край ?

Зова ви да сложиме край на теглото
И нека бандити в затвор да седят!
Зова ви да смъкнем от шия ярмото
И нека свободно отдъхнем от тях!


Дано съумеем да прозрем какво ни е нужно за да оцелеем!Нека милосърдието и добротата се умножат и родят в повече!Надежда!
Благодаря!

"Доброто не трябва да бъде наивно. Защото ще бъде смазано и поругано. Нищо, че е нравствен и морален пример."...-Да-но нали затова е добро-да е по детски наивно и чисто!То е за повечето недостижимост,от която се боят!

"Безсмислена ли е постъпката му?"-Постъпката на Октай е изпитание не само за самия него-Тя е изпитание за цялата ни Вселена!Затова я наричам дълбоко ВСЕЛЕНСКА!

Да си припомним Христо Ботев, който се изправя срещу империята "с гол в ръката нож"....А защо да не е възможно Душата му да носи тази на революционера и гения?!

Благодаря ти за невероятните размисли в Душата ми!!!

***
Десет. Най-хубавите. Жестока е присъдата.

А за Октай, не си представям, на какво и колко ще го осъдят. С този разказ и посвещението ми се иска да му помогна. Поне малко.

***
Но тези не са романтици като нас. А са и самовлюбени и жестоки.

Иначе един жест на Доган би могъл да го издигне много високо. Морално.

***
Съгласен съм с твоята красива мисъл: Постъпката му е изпитание не сама за него, но и за нас, за цялата вселена.
Аз се питам къде са журналистите? Творците. Защо не издигнат глас в защита на младия мъж. Поне да знаехме повече за мотивите му. А то- слухове, интриги, клевети, поръчки, сеирджийство. Кал. Тъжно е това, наистина.

Шщо прави и каде е судията на килограмски денес? Сигурно мирно спи.

Или пие.

И яде.

И дебелее.

Сега са го издигнали за кандидат- депутат в Бургаско.

!