КОТЕТО СПАСЕТЕ!

 

Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.  

Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?   

Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.   

Даже селфи си щракнахме двама! – 
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.   

Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей!
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!

 

Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност във топчица черна! –
Теб! –  сполай ти, че прати ми днес.

                                                                                 Валери Станков
 
   Чух плачещо коте.Гласът – нежен, звучен,но  тревожен, паникьосан, идваше откъм  вилите отсреща. Неговият безпомощен и  жален плач странно  контрастираше над стихналата долина, потънала в есенна дрямка. “Оставено е само от майка му или от  виладжиите, тези дни си заминават към големите градове” – помислих си. Лошото е, че някои от тях оставят  след края на отпуската си временните домашни любимци - котки, кучета, на произвола  на съдбата. Да се оправят – кой как може.

Малко по-късно  този тревожен звук не се чуваше. Като да се стопи в тишината.

И изведнъж го чух съвсем близо… Погледнах  по посока на гласчето и го видях: стоеше над главата ми, на   покрива на лятната кухня, накрая на олука, оглеждайки се страхливо, протягайки предните лапички, желаейки да скочи при мен.Покачих се на един стол и го поех. Веднага се сгуши  на гърдите ми, галейки се, нежно мъркайки.Целуна ме. Притихна. Пуснах го внимателно на земята. Веднага започна да изучава непозната обстановка: щъка си под масата, около масата, около барплота, около мивката. След това – около къщата.

Голям късмет за котето! Предишния ден Пако -  кошмарът на котките тук, замина със сина за Банкя. Една от причините да бъде откомандирован от Пастух са точно котките: започна да се носи из селото  мрачната му слава на  немилостив убиец на котки. За няколко месеца успя  да изчисти селото от скитащи котки. Но не всички котки са скитащи, нали?

Ако сега Пако беше тук, котето нямаше никакъв шанс.Но котето пристигна в точния час. Нито  по-рано, нито по-късно, когато и аз ще съм заминал.

Случайно ли бе това?

Нахраних  гостенина под мълчаливия и осъдителен поглед на Томето /другото куче, приятел на Пако/ с кисело млекце. Похапна си, облиза се, и продължи с изучаването на обстановката.Оказа се много любопитно коте, смел изследовател. Чух го да топурка  по тавана на пристройката, показа се и на откритите греди, чудеше се как да слезе, видя му се високо, два метра са  това и повече. Пак се покачих на стол и го свалих.

Трябваше спешно да се намерят стопани на котето, приемно семейство, така да се каже.  Сложих Найден – така междувременно кръстих котето – в  платнена торба и се запътихме заедно с Томето към Вилното селище на  брега на  Струма, недалеко. Още щом пуснах Найден на пясъка, към нас се запъти познат собственик на вили за туристически услуги.

- Какво е това  коте? Веднага си го върнете обратно! Тук не искаме котки  и кучета! Само бели правят, разнасят боклуци от контейнерите. Няма да им бъда слуга, да се разберем! Аз такива  безпризорни кучета и  котки ги хвърлям у сред реката! – развика се мъжът.

Казах, че нося котето като  подарък на жената на брат му Йордан - Иванка.

- И тя не ги иска!... И те не искат животинки. Зная аз какво искат и какво не искат. А не са и тук сега, заминаха за Кюстендил.

Тръгнах си обратно. А Найден междувременно се бе скътал някъде около бараките. След  около час се обади по мобилнея телефон Иванка:

- Някакво коте си оставил, не го искаме. Не го искаме.

В тона й имаше  раздразнение.

- Аз пък мислех, че ще се зарадваш на котето. Чух, че имате проблеми с мишките. .. Не знаех ... Но, добре, ще си прибера котето. -  направих лека маневра за да успокоя нещата, омаловажавайки случката.

Жената каза “добре, добре” и с това приключихме.

Веднага отидох да си прибера котето.

Котето го нямаше.

Обиколих около постройките, пристройките, брега на реката – няма никакво коте. Няма го Найден..

Чува се само кроткия плясък на вълните.

А голямата, висока скала над “Беленица” бе хвърлила  мрачна  сянка над реката.

Тишина. Няма коте, няма дявол.

През нощта сънувах кошмарен сън.Чувам паникьосаните  писъци на котето. Виждам, че се  е вкопчило в някакъв пън и водата го върти в дълбокия и мрачен вир пред високата скала при “Беленица”. Котето се държи с всички сили за пъна, но водата го върти, вълните го блъскат в скалата, всеки момент ще потъне... Скочих ... И се събудих.

Рано сутринта отново се върнах на същото място. Отново обиколих всички възможни места, където би  могъл да се подслони Найден. Няма жива душа.Тишина. Всички спят. Жабите в разливите на реката също спят. Чува се само тихия плясък на речните вълни.

Къде си  Найдене? Къде си, милото ми коте, гостенчето ми красиво? ... Дано си живо!

Укорявах се горчиво, с болезнено чувство за непростима вина. “Грешката е моя... Ах,защо го оставих само?... Защо?... Без да съм говорил с Иванка. Грешка, която му струваше  живота... Ясно какво се  е случило.”

В ранното утро леките изпарения  над реката, мъглата, която не се бе вдигнала от близките хълмове, придаваше на вилното селище някакви призрачни, даже зловещи контури, като от някакъв мрачен филм.

Казах на Томето: “Да бягаме, Томе! Да бягаме,миличък, докато не е изскочил из мъглата някой върколак да ни хвърли “у сред реката”!”

 

***

 

На следващит ден ...

На следващият ден ми се обади Иванка.

    -  Санде, нали щеше да си вземеш котето?

    ....???!

Стори ми се, че това е някаква жалка, езуитска  подигравка.

- ... Ами търсих го. Не го намерих.- отговорих със свито гърло.

- Ха! Че то е тук. Чака те.

Гласът на Иванка звучеше бодро, весело, закачливо.

След десет минути бяхме там. Щом ме видя Найден тръгна към мен. Позна ме.

Иванка разказа, че котето, след като разбрало, че тук няма собственици, тръгнало на обиколка по съседните вили. Влиза в първата вила – изгонват го, влиза във втора – изпъждат го, влиза в трета – елегантно му посочват външната врата. И котето – какво да прави, никъде не го искат! – връща се отново на мястото , където го бях оставил при пристигането.

Дадох го на съседката Николина. /героиня на разказите ми  за чудесата в нашия живот “Господи, возвах тебе, о, чуй ме Господи” и  “Клас, стани!”/.

Тя се зарадва.Плесна с ръце: “Ах, милото ... Господ ми  го изпраща!” – рече. И го целуна по муцунката.

А Найден се насочи направо към вратата. Влезе гордо, уверено, изпъчено, с лека стъпка, както се влиза в роден дом.

 

***

 

... да пазим живо котето в нас.

Случката е истинска, разказана едно към едно. Не се наложи да измислям, или да украсявам.

Понякога животът е най-добрия разказвач.

С най-добри пожелания за красива и щедра есен.

Както винаги любимО!

Трудно се намират вече любящи стопани и грижовни, но все още се срещат такива ) За щастие на бездомните котета..

Заради онази любов между хората и животните, породена от разбирането, че сме едно цяло. Какъв би бил животът ни без тях - домашните любимци, без птиците, без насекомите? Безличен и безполезен.
За това не може да пренебрегваме грижата дори към самотните и бездомни същества. Това отношение към животните говори за самите нас.

Поздрави, Санде!

Радвам се на твоето присъствие тук.

Поздрави и пожелания за красива и щедра есен във всяко отношение!

***
Трудностите в живота на хората през последните години се трзяват директо и на домашните любимци - кучета , котки. Другите животни и птици не чувстват това, защото са привилигировани: дават месо, млеко, яйца. А горките кучета и котки разчитат единствено на чувства, на взаимност, на потребност от нежност. А тези неща лесно девалвират в смутни, преходни времена.

***
Животните са божии същества /не твари/. Не те живеят по милостта на Човека, а Човекът живее заедно с тях в една по-широка рамка. Божията рамка. Природната рамка. Даже ако хората изчезнат по някаква причина /болести, войни/ животните и птиците ще останат и след Него.

Поздрави и най-добри пожелания за красива и благодатна есен.

Понякога забравяме, че спасявайки някое създание - животинче, птиче, човек, дърво ... - спасяваме себе си, за да можем утре без угризения, с чисти лица, да се огледаме. В себе си.
Хубава история за живота - с всичкото му. Майсторски разказана!
Поздрав, Санде!

Котето в случая е един символ, една метафора на живия живот, на всичко, което заобикаля човека и към което човекът не може да бъде безразличен. Темата е световна и безкрайно сложна и аз не бих желал да опростявам нещата или да издигам лозунги. Но отношението на отделния човек към тази тема е показателно за равнището на обществото, за моралните стойности и ценности.

Ще добавя нещо. Даже да не спасим "котето", да не си навличаме греха като лекомислено унищожим живо същество. Ако ще това да е щурец, скакалец или мравка.

Поздрави, Мег!

Вълнуваща история в чудесен разказ...
... спасим ли котето, спасили сме себе си ...
Отношението на човек към животните
определя неговия морал, поведение,
ценности и достойнства...
Хубава вечер !

Ще си останеш добра душа винаги. Господ да ти дава дълъг живот. Не всекиму е дадено да има в сърцето си това малко беззащитно котенце. Който го има е дарен от Горе!

[quote=stela50]Вълнуваща история в чудесен разказ...
... спасим ли котето, спасили сме себе си ...
Отношението на човек към животните
определя неговия морал, поведение,
ценности и достойнства...
Хубава вечер !

***
Радвам се, че си прочела тази семпла историйка за живота около река Струма.
За наша радост тя завършва с хепиенд, което не е най-типичното тук. Най-често нежеланите котенце или новородени кученца ги слагат в един кашон от Плод-зеленчук,казват им "чао" и ги пускат в реката. И никой никого не упреква. Това е жестоката истина.

***
Светът е по начало жесток. А в таква преходни ,временни времена, още повече. И в града, и в селото. Хората казват: "Нас кой ни жали, че ние да жалиме животинките". Но все пак - има хора и хора.Това е живота в "прекрасния и гневен свят", както казва Андрей Платонов.

Поздрави, приятелю!

спасителни операции. И аз търся дом за едно коте, но в градски условия. Имаше двама кандидати, едно детенце и една девойка, но се отказаха. Всички съжаляват, мнооого обичат котки, но никой не го иска. Аз с две кучета не мога да гледам и него в апартамент, просто ще го тормозят. Та това е положението. Ах и ох, много, но милост и желание наистина да помогнеш, няма. Май звуча отчаяно малко. Поздрави, радвам се, че поне твоето коте е намерило стопанин.

Опитваме се да спасяваме котета, но те не са едно или две. Кое по-напред?

Затова пишем. Дано с това да събудим заспалото милосърдие на хората,че да проявят милост към животинките - божии създания.

Поздрави!

Ако доброто и добрината ни води, има място за всички. Никой не е излишен.

Понякога една такава постъпка показва какви хора сме, Санде.
Поздрави и нека има повече доброта в сърцата ни!

И като се погледнеме, какво ще видиме?

Няма да се харесаме.

А най-интересното е, че никой не е виновен за нищо.

Много харесвам разказите ви! Толкова истински. А сега ако някой ви погледне и види разказа ще се смее. Хората сме станала по-долни от животните. Ето наскоро имаше новина в която пишеше как 2 новородени кученца паднали заедно в кладенец и вътре имало кобра, която ги бутала да не се одавят.
Продължавайте да бъдете така добър! Аз хранех пък едно куче-толкова красиво и игриво, че всички кучетари ми завиждаха и го гонеха.
Не можах и до днес да разбера какви хора може да са като са имали кучета и те са умрели и ми забраняваха да го храня. Бях на път да го осиновя и да му изкарам документи и тогава се изгуби. Увековечих Кремона-кученцето ми в един мой любовен разказ!

И ти като Мег си поетеса, а поетесите, знае се, са чувствителни към болките на света, независимо дали става дума за хора, за птици, за животни, за домашни любимци или за такива, обречени на страдания.
Човекът и живият свят около него - това е една от моите постоянни теми. Защото това е темата за хармонията в нашия живот, единството ни със всичко, което ни заобикаля, и за което не можеш да кажеш: "Това не ме интересува! Това не ме засяга!"

Поздрави!

Спасение за котето или за нас?
Аз "осинових" едно коте за 15 дни.
Само за 15, защото толкова бях по "ония места", в които се крия:) по някога.
Това коте си ме хареса от пръв поглед.
И аз него също.
Купувах му храна от отсрещния зоомагазин, то се галеше в ръцете и в краката ми, сядаше в скута ми. Досущ като моето коте, което го няма вече близо четири години.
Исках да си го взема, но в последните няколко дни от престоя ми там то изчезна.
Питах в зоомагазина - не бяха го виждали.
Още му стои в едно пликче храната, която му купих.
Надявам се да си е намерило и то една добра НИКОЛИНА, която да му се радва и да се грижи за него!
Поздрави, Санде!

Твоето коте е същото като това от Пастух.

То няма да загине.

Защото има такива хора като Николина и като теб.

човекът:)

Поздрави сърдечни, мила Мартиники!

Котето, човечността, божията промисъл... Няма по-страшно животно от чвора-безбожник! Аз така мисля, Санде. Знам, че и ти така мислиш. А сам знаеш и това, че е чудо, че не са го удавили в реката, защото хората там така правят - давят всичко, което не се музе, не се стриже и не снася яйца. Благодаря ти, че си спасил една жива душичка, приятелю!
Честит празник!

Да, Чайче,мислим еднакво. Истината е доста неприятна, а понякога направо жестока. Особено в тези дни, когато селата си отиват. За какво да мислят хората: за себе си, или за горките животинки. Затова често: стара кошница или кашон от "Плод-зеленчук" и животинките, цели семейства, новородени - право у "сред реката".На добър час, милички, и за нас е трудно тук, и вас не ви очаква нищо хубаво. Прощавайте!
Но има и други хора: вярващи, богобоязливи, милостиви, човечни. Има едно семейстово в края на нашата улица - Огнян и Венчето. Дворът им бъка от кучета, котки ... всички мирно съжителстват с домашните птици, с децата. В мир и хармония. И са доволни.За всички има място.

Честит празник и на теб!

***
Споделям мисълта ти.Според мен трябва да разберем,чев случая не става дума за сантименталност, слабост, жалостивост и пр. Важното е да сме наясно, че всички ние - хората, животните, природата - всички сме един свят. Цялостен, хармоничен, единен, взаимозависим, взаимно допълващ се, единна система. Но човекът, все пак има особена роля.Той трябва да бъде гарант за мира и хармонията и оцеляването.

Поздрави!