СЪБУДИ СЕ ЗА СКАНДАЛ!

 
  Живеем във време на скандали. Пускаш телевизора и чуваш: “У у у у у у! Чер ве ни  бо клу ци! Ма  фи я! О став  ка!” И виждаш живописно море от хора в центъра на  София  - пред Народното събрание, пред Министерския съвет, на площад “Независимост”,  на “Орлов мост”.

Млади, стари, деца.  Знамена,  плакати. Полицейски кордони. Полицаи  с щитове и палки, напрегнати, угрижени .. Бял автобус с депутати, се щура, обсаден от  гневно множество – ту напред , ту назад. Проблем.

А ние си седим мирно под асмата в двора на приятеля  ми от село Пастух Сергей Борисов и си сръбваме ракийка, замезвайки с  току-що откъснати от градината му и нарязани на две-на три домати и краставици.

   - Е, ово е стандарт!- казвам театрално, като посочвам масата ,  а Серги ме поглежда учудено.

    - Какъв стандарт, тука нема стандарт, а има скандал. Ама  голем, скандал! Ние сите свикнахме да живеем у един постоянен скандал.

    - Със скандали трудно се свиква, особено като този в София – отбелязвам.

- Абе,и ние трябваше да сме там! – възкликва Серги.- Требе сите да се отнесеме на площадо у София. Ама  кой че гледа стоката тука? Това са десет кози и петнайсет овце, отделно коня , птиците, градината, нивите, сеното за зимата ....? На кого да ги оставя? От тука, че протестираме, дано  някой ни чуе ...

Сергей е  около 50-годишен мъж, снажен и енергичен, единственият в селото, който има малко стопанство, от което се издържа, той и съпругата му Соня.

 

Сергей

    - А на всичко отгоре си имам  собствни проблеми, ядове. От две седмици взех за помощник нашия приятел Здравчо. Той да пасе стадото. Знаеш, това е ежедневен ангажимент, сериозен. А и за него е добре: нема работа, нема пенсия, нема нищо. И какво стана, нема да поверваш. Минавам вчера покрай Механата на шосето, гледам вътре Здравчо се разположил като  пет пари  у кесия, седи си на маса с приятели и си пие нещо. А стадото – отсреща в гората. Козите и овцете оставени сами! Е, побеснях. “Абе, Здравчо, може ли да оставиш животните сами, ти добре ли си? А той ми отвръща най-наивно: “ Наминах за малко да си купя цигари.”

   - Не! Оволнявам го! Още днес. Сега, като дойде ще му скъсам квитанцията. Не става. Така  не се получава некако.

   След малко, ето ти го и провинения пастир – 63-годишния Здравчо.

                                                                                                               Здравчо

    Серги му сипва чашка ракия. Мълчи. Вдигаме наздравица.

    Във въздуха витае скандалът. Тягостната тишина я нарушава Серги.

    -Здравчо, до тук  сме. От утре не идвай.

    Здравчо мълчи гузно.

    - Не може ти да оставиш животните сами. Не може, бе! Това е абсурд. Даже за пет минути. Те са свикнали с мен. Аз не си позволявам да се отделя от тях  даже и за минута. А ти – в кръчмата. Абе, какъв човек си ти? Аз мислех, че ти  помагам, без работа си ...

     Здравчо мълчи, не отговаря, не се оправдава, не коментира. Това още повече ядосва благодетеля му, шефа Сергей.

     -Абе, ти си нелигитимен! Сигурен съм, че немаш нито паспорт, нито лична карта. Тебе те нема никъде. Ти не съществуваш. Нема те. .. Нема те никъде.

   - Как да ме нема? Ето ме.- отговаря спокойно Здравчо - Имам си и лична карта. Всичко.

    - Немаш. Ето, обзалагам се. Оставям на масата  сто лева. Донеси документ.

Здравчо става и след 15 минути се връща. Остави на масата  лична карта и шофьорска книжка.

     - Ето. Всичко си имам. – рече.

     Серги погледна двете книжки, повъртя  ги в ръката си и каза:

     - С изтекъл срок са. Ти си нелигитимен. От утре си уволнен.Не заради документите, а заради постъпката ти днес... Аз това не го прощавам. Не! До тук сме.

     Здравчо става и мълчаливо си тръгва. Ламаринената врата в края на двора простенва и  той се изгубва в  топлата юлска вечер..

     След два  дни , към обяд, намина да ме види. Тъкмо се бях приготвил да прескоча до Невестино  по работа. От там пазаруваме. Сипнах му сто грама ракия. /Тука е така. Такъв е протокола Пастушки./ Попитах го защо нищо не каза, не протестира онзи ден при Серго.

Здравчо отпи глътка от ракията и ме погледна учудено.

     - Че аз не протестирам. Серги протестира. Нищо не  казах, защото не беше изобщо прав, ама въобще. А оставката си хвърлих още в механата, след като влезе и се развика. Засрами ме пред хората.

      Подалият оставка пастир Здравчо ме погледна с бистрите си, по детски  чисти очи, удари с юмрук по масата и каза като на себе си:

    -Какъв е той , бе?!... Какво си въобразява?... Че ми ока той на мене, че ми врека там ... Че ме срами  пред хората.... Оставка!... Щом си недоволен от мене – оставка!

Извиних се и го оставих да си допива ракийката, а аз заминах за Невестино. След около час се върнах и още като затворих вратата на колата, чух, че Здравчо продължава монолога си. В първия момент помислих, че е дошъл и някой друг , но Здравчо  продължаваше  да си говори сам.:

- Че ми ока той на мене... Че обижда. ... Че аз съм бил първенец в мартеновия цех в Перник седем години,бе! Старшина в бойно поделение в София , седем години, майстор у строителството ... триесе години  овчар у Пастух, пръв! ... Он че ми каже на мене как се овце пасат! ... Че ми се прави он  на олигарх! Затова – оставка! Да оди да си  ги пасе сам.
     От мене: Оставка! О став ка!

 

 Снимка Сашо Горов - Санде

 Настало е време да съживим душата българска!!

Поучителен разказ... Поздрав!

Мани ги хората, Санде, само знаят да лаят.
Виж козичките на последното видео са много хубави!

Поздрави!
Плам Човекоумразни :)

Специално поздравявам протестиращите срещу! Народни водачи ни трябват, а не задкулисни играчи и демагози.

всеки не мой го работи )))))

И животни всеки не може да гледа. Убедила съм се. Както и за всяка друга работа се иска мерак и любов към животинките. Като деца треба да се гледат)))

те умело биват ползвани от политпроститутите, които противопоставят образовани срещу по-необразовани, селяни срещу граждани, едни професии срещу други. Вбиват клин и между интелектуалците. Разконспирирах блогова проститутка, която беше доста четена и я тургаха на първа страница, активирана да напише поръчков постинг. Написаното от нея ми е дотолкова познато, че ще я скондапцам когато намеря време. Дано да се засрами.
Поздравления за клипа с чановете и тюмбелеците. Предполагам, че параклисчето е някъде около манастира "Св. Кузма и Дамян". В друг от клиповете различих Безбожкото езеро и вр. Юлена.

Он че ми каже на мене той....Оставка! Видя ли Доктора ка цопна у гьоло...Простотията ни иде от Русията. Нема управия братко. Гледам джазфеста и си мисля за протеста-сичката дърта номенклатура рано рано заема пейките на площада /аванта../ и като дойдат младите няма място за тях. Внучка ми ме пита - Дедко, защо тия хора са тук? Ами, те разбират ли от джаз? - Разбират деди. - Но защо се мръщят и не ръкопляскат? - Защото те не харесват джаз, а харесват "Имала майка едно ми чедо.." - А защо не идат да си го слушат в механата? - Там не е безплатно, деди. - Но младежите се кефят, а те им пречат да гледат и слушат! Виж къде са се накатерили ония младежи за да видят сцената. - Спокойно, ще им се приспи и ще си идат. - Но дядо, концерта ще свърши докато на тия старци им се приспи...

***
Тука е така! - както казва писателят Георги Марков. Добре сме, но ше се оправим, казвам аз!

Поздрави от Пастух и Долината на Струма!!

***
Ти си добре, там където си. За тебе поне да не мисля.

***
Така казва и моят приятел Сергей. Хората могат да се оправяват с разните ситуации и сами, а домашните животни не могат без стопанин. Без човек те просто ще загинат, ако не подивеят преди това. Това е наистина нещо забележително и трогателно.

[quote=planinitenabulgaria] те умело биват ползвани от политпроститутите, които противопоставят образовани срещу по-необразовани, селяни срещу граждани, едни професии срещу други. Вбиват клин и между интелектуалците. Разконспирирах блогова проститутка, която беше доста четена и я тургаха на първа страница, активирана да напише поръчков постинг. Написаното от нея ми е дотолкова познато, че ще я скондапцам когато намеря време. Дано да се засрами.
Поздравления за клипа с чановете и тюмбелеците. Предполагам, че параклисчето е някъде около манастира "Св. Кузма и Дамян". В друг от клиповете различих Безбожкото езеро и вр. Юлена.
[/quote

***
Баща ми обичаше да казва: Не знам как е, ама и така не е! След тези така и несъстояли се промени, народът е като изоставено стадо. Глухо и страшно кънтят чанове и тюмбелеци.
А тези подставени коментатори в Блога са нещо отвратително. Те са като червената агитка пред пилоните на НДК. Хараламбат си и даже може и да си вярват. На никого не е забранено да чака светлото бъдеще.

С най-добри пожелания за нови пътешествия и открития!

***
Разпокъсан народ се обединява, разделен - не. Или много по-трудно. Покрай тези протести се видя добре какво е днес България. Тъжна картинка, жалостива. Дано да е за хубаво, както казваше Джаврие от турския сериал.

Поздрави!

Имаш си го таланта. Ми аз, к`во? Кат не ме бива в прозата, да подам ли оставка?
Сега, сериозно. Разделени сме. На роби и свободни. И мечтаещи да си останат роби. Това е положението.

само дето ме притеснява, че тези дето трябва да прочетат и проумеят, не виждат по-далеч от носа си

Изгубихме пътя един към друг. Всяко нещо има решение, но никой не се съобразява с душевността на другия. Така е и в национален мащаб. Всеки се бори за нещо, газейки през другите. За това не сме единни. Не си говорим.... Усмивки все пак и да спазвате протокола, ей!

И - тъжна. Зад наглед обикновени житейски ситуации - тежки истини. За нас. И за пътя ни ...
Защо не можем като на хорото - хубавото наше хоро - така, ръка в ръката, заедно?! ...
Поздрав!

***
Права си. Отчуждени сме. Старото не си е заминало, новото не е дошло.

Поздрави от Пастух и Долината на Струма!

***
Доколкото зная, ти си на морето. Там е друго сега. Шумно, безгрижно, весело. Туристи, курортисти. Плясък на вълни и безбрежна синя морска шир.

А тук е време на скандали. Инфектирани сме от София.

Иначе е голяма красота и тук. Днес, в деня на Богородица, има голям събор в Невестино.

Поздрави!

Тъжен разказ за днешното болно време. Борбата за живот и оцеляване на отрудените хора от една страна и от другата - новобогаташите, които забравиха за род и Родина. Двете крайности отворили дълбока пропаст помежду ни не ни водят до никъде.

Поздрави!

Аз съм по принцип оптимист и вярвам, че България няма да загине.

Но, след проваления 24-годишен преход от кукловодите и т.н. политически елити, виждам, че ни чакат тежки дни.

Поздрави на Пловдив!

И от мен поздравления за разказа!
Хареса ми!!!
Б.

Радвам се, че си харесал разказа за пастушките протести. Те са като матрьошки, влизат у големата матрьошка в София.

безумия... Аман, аман вече от тези нашенски скандали.

***
А то сал едни мишоци отпред.

Поздрави!

Тоя Здравчо ми се очертава тройката на класацията на символите на българския професионализъм. Заедно с оная директорица, дето нацепила рояла за подпалки.
Е, лидерът - главния кадровик на родината - е непоклатим! И ще стои на върха, докато не отговори на основния въпрос. Кой?

Поздрави, Санде! Усетих се, че някак съчувствам на Здравчо. Май всички сме здравчовци, а?

Този Здравчо е една много специална история. От сравнително заможно семейство е. По местните стандарти. Седем години работи в Мартеновия цех на ДМЗ - Перник. После седем години - старшина във военно поделение в Суходол. Послез 3-4 години майстор в строителството в София. Живее в моя бивш квартал "Люлин" , даже наблизо, но не знаех.През 1986 година се развежда след бурни скандали с жена си. Казва, че му изневерявала. Сега тя е в Испания има дъщеря от жена си, а сега и внуче. Живяха в Испания, сега не зная къде са. А той се завръща в Пастух и става селския овчар. Сега и овце и кози няма, освен тези на Сергей.
Никога не е и помислял да се жени втори път. Една женитба стига! - общава житейския си опит. Живее абсолютно сам в старата бащина къща.Приятел ми е. Невероятно предан. Има слабост към алкохола, ама тук кой ли нема.

Поздрави!

Ама и снимки слагаш. Сигурно си им взел разрешението. Развесели ме. Селото ви е прекрасно.

Държавата.....ужас!
Прилича на мъж и жена, които са си изневерявали много пъти, тя е вярвала налъжити е му. А аз не съм виждала и едно такова семейство което да се е разпаднало и отново събрато. Ех, Ванга позна за протестите, за разпада...

***
Ето, това е!
Какво да кажем? Нищо.