ВЛЮБЕНИЯТ ПЕТЕЛ

Смях от съдебните зали

 На всички именници на Ивановден

    

      Циганинът Рамбо е  завел съдебно дело срещу  братовчед си Мерджан.Съдията  Сотир Съботинов пита в съдебната зала горкия Мерджан:

- Срещу вас гражданинът Рамбо е завел дело. Откраднали сте му черния петел, който той угоявал за днешния Ивановден. Истина ли е, че сте му откраднали черния петел?

- Не е истина, как  че е истина? – възмущава се Мерджан. – Яс това не го знам какво е, да откраднеш,  как  че крадна, откъде накъде?! При нас циганите това го нема! Кражба? Не, никога!

- Видeли са ви как жена ви е сварила черния петел и после го оскубала на двора, всички съседи са видeли... Това пише тук, в свидетелските показания. – заявява строго съдията.

- Нема такова нещо. Ей, какви хора, ще окачат като нищо човеко на въжето! – разперва театрално ръце Мерджан...Петело бе подгонил моята бела кокошка и така стана белята...

- Разкажете по подробно как  така черният петел се оказа в казана на двора! Как стана тази "беля"? – пита кротко съдията.

- Ами, тоя  црън петел беше влюбен в  мойта бела кокошка и кой къде е,  он се при нея, около нея. Абе, влюбен петел не сте ли видели? Като  се засили да я гони из дворо, две не види ... Голема любов. Неразделими, ако ме разбирате.

- И какво по-точно се случи този  Ивановден? – с едва прикрита усмивка пита съдята Сотир Съботинов.

- Абе, црънио петел беше подгонил моята бела кокошка и она, како си бегаше, прелете над огнището с котело, а црънийо гявол по нея... и ...

- Какво огнище, какъв котел ... Какво имаше в котела? – прекъсва го съдята Сотир Съботинов.

- А, нищо ... врела вода имаше ... Жената се беше приготвила да пере, та ...

- И какво се случи?

- Абе, тоя петел голем смотаняк, аджамия, а и  карък ... както се виде...

- И какво стана?- всички са насочили любопитни очи към подсъдимия Мерджан.

- Абе, црънийо петел като се беше засилил, абе направо лети като ракета ... И кога моята бела кокошка прелете над казано с врелата вода и пляскаше с крилата, тоя смотаняк фръкна и он, ама не успея да прелети над казано, сопна ли се, що ли, и като рече: глюююм! ... Глюмна се  у котело!...Жената се фана за главата. Вика “Мерджане, тръчи веднага, црънио петел падна у котело!” И яс като отивам и поглеждам, петело обрънал очите,разперил крилата... Абе, направо се сварил. Бре, каква беля!Айшето вика ” Що че правиме сега? Ако Рамбо научи, изгорели сме!” .. А он  вече научил ... и те ти го иде, ядосан. Че ни изтепа.. Викам му: “Рамбо, земи си петело”,а он: “Искам си  жив петело!”

Всички в залата ,съдята , съдебните заседатели, всички се заливат от смях ... Съдията Сотир Съботинов  си е свалил очилата и ги бърше с кърпичка,мъчи се за запази някаква солидност.

- И ... яс му викам на Рамбо, Абе, Рамбо, как да ти дам жив петело, като се свари... А он – “не , та не – искам си петело! Искам си жив петело"... А он се сварил. Тогава му рекох: "Добре,бе, те ти белата кокошка, земи белата кокошка, мир да е..." А тоя като рипна: "Не, не ми требе на мене бела кокошка, сакам си црънио петел!"...И те така: "Црънийо петел, та црънийо петел", а не иска да разбере, дека црън петел вече нема.    
   - Какво ще кажеш в заключение? Каква е последната ти дума, преди Съда да се оттегли на съвещание и да реши. – мъчи се Сотир Съботинов да прикрие смеха, който го е напушил отвътре.

- Епа, какво да кажа ... Сите видохте и разбрахте дека ние с Айшето не сме виновни... Црънийо петел е виновен. Сам си е виновен. Не съм го карал да рипа като кьорав у казано с врелата  вода. Те, кръста се. Господ ми е свидетел, така си беше.Влюбен петел. Нищо не може да се направи. Влюбен. Вие видели ли сте какво е това влюбен петел? Кога един петел е влюбен, нищо не може да се направи. – заключава съжалително Мерджан.

А в залата избухва взрив от смях.