ЕДИН ОБИКНОВЕН НЕОБИКНОВЕН ДЕН

 Чудо ли е, ти кажи? – 3

 

    Ето какво ми разказа Надя Котева, медицинска сестра във ВВМИ - София, моя близка.

Сигурно и на вас ви се е случвало да се сблъскате със затворени врати. Уж са отворени, но за вас се оказват затворени. Не ви върви. Или се  движите в някакъв безкраен коридор, от който изход няма. Или попадате в някакъв омагьосан кръг като карък. Или просто имате лош  ден. Но затова пък какво е усещането, когато изведнъж тежките врати се отварят и пред вас проблясва път, осеян едва ли не с рози. Посрещат ви с цветя на червен килим, застлан заради вас. Посрещат ви с усмивки, черпят ви с бонбони, с кафе. Всички  са усмихнати, любезни, внимателни. А вие летите.  Като че ли небесата се отварят и звучи празнична музика.

Точно това ми се случи в един пролетен ден на 1980-та година. Тогава се преселихме с мъжа ми Велизар и дъщеричката   Йовка в София. И естествено първата ми грижа бе да си намеря работа като медицинска сестра в някоя от болниците в София. Дотогава работех във Военната болница в Дупница.  Затова реших първо да се насоча към ВВМИ, където между другото имах и познати - лекари, сестри. Колко пъти е ставало дума за това преди, моите познати са ми казвали насърчително: “Ти само ела, работа за медицинска сестра винаги  ще се намери.”

И ето ме по шумните коридори на болницата, с опашките от пациенти пред кабинетите, с белите престилки на сестрите, които щъкат насам-натам, обстановка, ежедневие, познати ми до болка.

Но работата с работата се закучи. Нямало  вакантни места за  сестри. Това е положението. Няма. Така ми отговаряха навсякъде, и в отдела за кадри, и при моите познати в болницата. Колкото да бяха щедри преди това, сега повдигаха безпомощно рамене. Няма свободни места, даже имало цял дълъг списък от кандидатки за работа, които чакали от месеци. Бре, да му се не види? Колкото лесно да изглеждаше отстрани, толкова трудно се оказа  на практика.Някои от моите познати, с които разговарях в кафенето отвън, ми казаха директно: “Без връзки не може да си намериш работа, и тук, а и в другите болници в столицата."

И така – надолу по стълбите, които водят нагоре.... Или по точно: надолу с асансьора, който ме отведе нагоре.

Свила  съм се, сбърчила съм чело, умислена и отчаяна. Между етажите в асансьора влезе снажен мъж в бяла престилка. От лицето му, от цялата му фигура се излъчваше енергия, увереност, добро самочувствие. Веднага ме заговори с приятелска усмивка.

-         Здравейте! По каква работа насам? Някакви проблеми?

Какво да отговоря  на непознат, макар и любезен? Рекох  сдържано:

.- Който работи в болница знае, че  понякога и животът  е проблем.... Нищо ... ще си ги решаваме проблемите, кой как може. Какво  да се прави....

Непознатият, с някаква вътрешна интуиция или поради професионална опитност усети, че си  имам грижа. Затова, излизайки от асансьора, неочаквано за мен ме попита:

- Ясно имате проблем. И какъв е той? ... Може пък нещо да се направи.

Много се учудих на този странен човек и на странния му интерес към моята скромна особа. И за да приключа този, във всяко отношение странен разговор с непознатия , му  казах директно:

- Търся работа. Отскоро сме в София. Медицинска сестра съм по професия.

   И за мое  изумление непознатият се усмихна широко, все едно,че се познаваме минимум от сто години и рече:

- Зная. Нали се познаваме!...Елате с мен.

Поколебах се, но тръгнах като ошашавена с него.

   Кой ли е този  човек, кой ли е този човек? ... От къде ме познава?... – питах се. А и нещо ми прищракна в съзнанието, че и аз май съм го виждала някъде, някога, непознатият-познат.

Мистерията се разкри за секунди по един наистина бляскав начин. Липсваха само фоерверки.

Спряхме пред солидна врата на която прочетох надпис: ДИРЕКТОР, проф. Д-р Спас Хаджиконев.

Ето кой бил. Самият директор на ВВМИ.

Минахме покрай секретарката в предверието на кабинета, тя стана и ни пздрави с лек поклон  и влязохме в обширен кабинет.

Гледах смаяна.

- Настанете се тук спокойно  – и ми посочи кожения диван, а сам напусна кабинета, като се извини: “Почакайте ме минутка”.

    И  се върна с малък сребърен поднос и две чашки димящо кафе.

- И аз мога да ви поднеса кафе, както вие на мен преди една година в болницата в Дупница. С чаровната си усмивка и приятелския  жест, който не съм забравил.

/Сега си спомних.Директорът на нашата болница ме помоли преди това да  донеса в кабинета му две кафета, имал важен гост от София./

    - А работа ще ви намерим. Работа да искате. - допълни с небрежен жест доктор Хаджиконев.

***

    И какво да кажем накрая, драги ми читателю? Какво да кажем? Нищо не  можем да кажем. Ето го празника в делника! Ето ги истинските хора между нас. Има ги.

пее Емил ...пък макар и само топъл поглед да си дал...

Много ме зарадва споделеното от теб!
Празник в делника е...което показва нагледно , колко е важно да направиш нещо по добър начин отколкото да махнеш с ръка...карай нататък!

Има хора които проследяват с поглед случващото се с останалите представители на рода си , има за радост и хора , които се включват в действието преди да изтече във времето и пространството...това са Те,тези които правят празник, денят ни!
Поздрави и най- добри пожелания от мен!

Поздравявам и онези, които няма да го прочетат, тъй като бързат и са заети с по-важни работи.

Благодаря за посещението и за топлия поглед.

***
Често тези незапланувани празници в делника са по-ценни и важни за нас от календарните и натруфените.

Поздрави!

и светлината в нас не угасва...Всеки може да направи нещо много малко,а ако всички направят по нещо малко,Бог ще стори голямото....

http://syrmaepon.blog.bg/drugi/2012/10/01/pritcha-za-liastovicata-i-vranata.1004982

Хубаво е да споделиш човешката радост. В разказа ти има много топлина и човечност, има я и в хората, все още я има. И тя винаги се проявява точно тогава, когато не я очакваш, когато си почти изгубил надежда. Тогава разбираш, че живота всъщност е хубав и винаги, ама винаги не всичко е загубено. Поздрави, Санде, последните ти два разказа са много хубави!

***
Благодаря ти, Сирме. Ще видя притчата за лястовицата.

Хората имаме нужда красиви приказки. От вярата в доброто и благородното.

Поздрави!

***
И за вярата ти в доброто начало на живота, който има смисъл. И за вярата ти в Човека, който е мерило за всичко.

Поздрави!

Стана ми и доста тъжно, защото през последните години, вероятността ,тези "обикновенонеобикновени дни" да ти се случат е все по-малка.
Приятно ми беше да прочета, но ме натъжи.
Хубав ден за теб Санде и да опишеш един такъв по близък по време!:))

Но харата сме си хора. Аз не сравнявам времена и хора.

По-скоро ме заинтересова явлението "чудо", което може да се случи на всеки и назависимо от различните епохи, времена и временца.
Това е извън контекста на времето и особено на политиката.

Но ще те послушам и ще напиша за "чудеса" от по ново време "ап то дейт", както казват англичаните.

Драго ми бе да те видя тук , драга ми Непросвет Тронкова!

Поздрави!

СЛУЧАЙНИ НЕЩА В ЖИВОТА НЯМА...ХИЛЯДИ ПЪТИ СЪМ СЕ УВЕРЯВАЛА В ТОВА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

***
Сигурно няма случайни работи, защото животът не е случаен и ние не сме случайни.
Така каза и Николина. Не било случайно, че аз съм се появил за да ми разкаже своята си история с изцелението. Страдала от това, че нямало как да я разкаже на повече хора и повече хора да узнаят за силата на вярата и чудото.

С най-добри пожелания за добри чудеса!

истинска, затрогваща...
има и добри хора...

Дамммм..., сложен народ сме ние. Битието ни се люшка между "Направи добро и го хвърли на пътя" и "Няма ненаказано добро." То в живота по принцип всичко има, и добро, и лошо, но как ми се иска такива случаи, като разказания от теб, Санде, да вземат превес и да започнем да се държим като човеци.
Хубав разказ, приятелю, топъл, обнадеждаващ. Имам нужда от оптимизъм и най- обикновена човещина. Имам нужда да ги виждам, поне от време на време. Толкова ли е много? Благодаря ти, Санде!

Хубав разказ, Санде, позитивен.
Има, има добри хора, и не само в далечната 80-та, има ги и сега. Мисля си, че този добър човек е щял да помогне на жената, и без да я е познавал. На такива хора не им е нужно да им е направено добро, за да му отговорят, то им идва отвътре... Истински добрият човек изпитва радост да помогне, дори и на непознат, стига да може.
Благодарности, и поздрави!

:

***
Радвам се ,че си прочела тази истоия за малките чудеса от ежедневието, които не се случават толкова често, н все пак ги има.

Красив и слънчев октомври!

***
Благодаря ти, Чайче, за този коментар и за интересния паралел - добро лошо. Също част от народопсихологията българска. Това е характерен пример, както и
поговорката:
Сговорна дружина - планина повдига!

Но има и обратен варант:

Общата кобила и кучетата не я ядат!

Защо така? Казват учени хора, че българският народ като напатен народ не се "изхвърля" със сентенция само в една посока, а посочва и обратната страна на медала. За да ни предпази от илюзии и разочарования. Мъдро, нали?

***
Съгласен съм с теб, че добрия човек би постъпил така в отговор на добро, което му е направено.
Все пак, на мен ми се иска в тазиистория да има ималко недоизказаност, загадъчност, магия. Как този успешен мъж, заемащ висока длъжност, видяр две и двеста, е бил впечатлен ат младата медицинска сестра в мижавия кабинет на директора на Военната болница в Дупница /Станке Димитров/. И е запмнил мига. Запомнил е лицето на младата жена. Не е ли станало нещо във въздуха. Трепнало е нещо в сърцето му. Не зная.

За всичко си има хора, Санде. Едни са съчинили оптимистичната поговорка, други - песимистичната, останали са да живеят и двете като ин и ян. Прав си, че трябва да има баланс и по възможност да не затъваме в илюзии, но аз си мисля, че по нашите земи винаги е имало два свята. Единият е красив и чист - светът на словото, на мъдростта, а другият е действителността и тя, за съжаление, винаги е била горчива. Важното е, че и в нея има светлинки като описания от теб доктор.

Твоят подход, Чайче, е без всякакви илюзии.

Може би е по-точен. За съжаление или за несъжаление. Каквото е - това е.

В прекрасния и гневен свят, както би казал Андрей Платонов.

Хубав октомври ти пожелавам.

Само ще допълня Чайчето за двата паралелни свята с думите на моята майка, която казваше, че всичко има в този живот - и добро, и лошо.
Това говори още, че народът ни е мъдър, защото е познавал същността на живота с двете основни негови черти - доброто и лошото. И не се е опиянявал от доброто, защото е знаел, че нещата се редуват.
Прочетох споделеното. Постъпката на началника на болницата има и друга страна - не само впечатлението, което е оставила Надка у него. Освен добротата у него може да прозира още и силата на властта, която е притежавал. Обикновено овластените добри хора изпитват удовлетворение, когато могат да си послужат с нея. Но те са единици. За съжаление.
А, може би и късметът е изиграл роля. Не случайно съществува тази дума в речника ни.
По важното е, че има и такива обикновени, необикновени дни. Дано по - често да ги има!

Поне на мен не ми се иска да е така...

Иска ми се голямия шеф да е човек.

Все пак това е разказ.

Поздрави!

Какъвто е.

Защо не?

Той е!

***
Мъдри са думите на майка ти. Доброто и лошото вървят заедно. Макар, че на нас ни се иска дъ вървят поотделно и да не си говорят.

Но се опира на доброто. Това е живеца на живота. Без доброто живота погрознява и губи виталното си начало.

Да употребиш властта за да подхраниш своето его - често се случва. Тук това аз не съм го желал. И не го ценя.

Случайност? Случайност винаги има. Но всички, освен мен, твърдят, че нищо случайно няма.

Поздрави, Ати!

***
Голямият началник може да бъде и голям човек. Защо не?

Това е прекрасно.

За това си заслужава да се пише.

Поздрави!

Голямият началник е бил и голям човек.

Имало е такива хора.

Сигурно и сега ги има.

***

По колко начина може да се поднесе кафе от една млада, симпатична жена, на високопоставен мъж?

С подмазване.

Равнодушно, като келнерка.

По зъдължение.

С дискретен маниер, който съдържа достолепно уважение към човека, който е на гости.

Сдържано, но с радост.

Това е като аплодисменти на публиката.

А финият човек е почувствал това светкавично. И го е запомнил.

Празника на мига!В един сив, нищо незначещ провинциален ден, в една най-обикновена, сива болница.

Защо гледаме на нещата толкова банално? Защо?

Какво ще кажете?

Нямат ли край тези военни мисии?

Wf7Xti <a href="http://kvuinkpybksn.com/">kvuinkpybksn</a>, [url=http://iwtmmwriyujw.com/]iwtmmwriyujw[/url], [link=http://duvhbeslqxdo.com/]duvhbeslqxdo[/link], http://edyyirdpezxf.com/

z4HfrY <a href="http://mjghnghqubpq.com/">mjghnghqubpq</a>, [url=http://essuvqdoxnpo.com/]essuvqdoxnpo[/url], [link=http://phjlhpiwxuol.com/]phjlhpiwxuol[/link], http://cigbeoyqymcl.com/

QJnsmh <a href="http://sldmmiawmzlr.com/">sldmmiawmzlr</a>, [url=http://vmwkbbwqkhfp.com/]vmwkbbwqkhfp[/url], [link=http://ygiypwtohuxp.com/]ygiypwtohuxp[/link], http://lcvllvvhywqr.com/

dHuM60 <a href="http://wssxdpsayiqq.com/">wssxdpsayiqq</a>, [url=http://ujomikcmcbtz.com/]ujomikcmcbtz[/url], [link=http://ekbazbtvulzz.com/]ekbazbtvulzz[/link], http://tsikosknzpcl.com/

23ezom <a href="http://zxzmtabjreev.com/">zxzmtabjreev</a>, [url=http://ytwhzjblpxhv.com/]ytwhzjblpxhv[/url], [link=http://dsasnymdrrpd.com/]dsasnymdrrpd[/link], http://twcetcnhnebu.com/

9OYRJB <a href="http://uehsnheywuen.com/">uehsnheywuen</a>, [url=http://wkfhnpqayyac.com/]wkfhnpqayyac[/url], [link=http://edrayuztbftk.com/]edrayuztbftk[/link], http://jowozmudtteq.com/

AMbnCB <a href="http://htvbjxxsnggu.com/">htvbjxxsnggu</a>, [url=http://zcncrziggxwm.com/]zcncrziggxwm[/url], [link=http://yefdvbfgdhdf.com/]yefdvbfgdhdf[/link], http://bwxfgqdmlvco.com/

ilhvDu <a href="http://etscskhfpwdu.com/">etscskhfpwdu</a>, [url=http://phvoparqmmyu.com/]phvoparqmmyu[/url], [link=http://ujpofvhsfrdm.com/]ujpofvhsfrdm[/link], http://drjzikvmxwks.com/

2yeSMC <a href="http://fjibkrqecwfz.com/">fjibkrqecwfz</a>, [url=http://wojcxkselkcu.com/]wojcxkselkcu[/url], [link=http://xnymqugyjndm.com/]xnymqugyjndm[/link], http://htubezaalail.com/

EsYMkP <a href="http://qghdlejztqcx.com/">qghdlejztqcx</a>, [url=http://cadccayzalmi.com/]cadccayzalmi[/url], [link=http://lqduygblejns.com/]lqduygblejns[/link], http://djfsmcgiwslg.com/

ioWyNg <a href="http://wuvvoskqnlpt.com/">wuvvoskqnlpt</a>, [url=http://tjpkodyabpso.com/]tjpkodyabpso[/url], [link=http://oqihqvvovxxf.com/]oqihqvvovxxf[/link], http://dinftogqfrcb.com/

kIiBTp <a href="http://ltokcgxodkmu.com/">ltokcgxodkmu</a>, [url=http://cdfsnsfbuuha.com/]cdfsnsfbuuha[/url], [link=http://ndgaimxrvvfv.com/]ndgaimxrvvfv[/link], http://dqqqnqqjyenv.com/

1rVxyj <a href="http://uxrounplquml.com/">uxrounplquml</a>, [url=http://apswxfvzheyq.com/]apswxfvzheyq[/url], [link=http://nuhiyygtsijy.com/]nuhiyygtsijy[/link], http://vvazaycijmun.com/

YyIKiO <a href="http://auonevgcvvxf.com/">auonevgcvvxf</a>, [url=http://bkbprvlxzkrc.com/]bkbprvlxzkrc[/url], [link=http://usidqkxlgfmk.com/]usidqkxlgfmk[/link], http://erikcttzoqzp.com/

qZflIJ <a href="http://ejlprpdtzpkt.com/">ejlprpdtzpkt</a>, [url=http://khrneckphjkt.com/]khrneckphjkt[/url], [link=http://dajndzlqpzmj.com/]dajndzlqpzmj[/link], http://rkucynaeksex.com/

VUMh0s <a href="http://fghmadkaaeos.com/">fghmadkaaeos</a>, [url=http://idfocjdthzvi.com/]idfocjdthzvi[/url], [link=http://iilacmjddyni.com/]iilacmjddyni[/link], http://klxaojymulfw.com/

GYHJXD <a href="http://wdnhpeukckvs.com/">wdnhpeukckvs</a>, [url=http://fvqvfdcrdelc.com/]fvqvfdcrdelc[/url], [link=http://brtucwisphum.com/]brtucwisphum[/link], http://oijcefuoimgr.com/

6VeqMR <a href="http://dpozauglhmfl.com/">dpozauglhmfl</a>, [url=http://cagomayeezme.com/]cagomayeezme[/url], [link=http://nxsjdxeutnuw.com/]nxsjdxeutnuw[/link], http://vkgabyvvgcfi.com/