ГОСПОДИ, ВОЗВАХ ТЕБЕ, О, ЧУЙ МЕ, ГОСПОДИ!

/Чудо ли е, ти кажи? -2/

 

    До пенсионирането си през  2005 година работех в камгарната фабрика “Велбъжд” в Кюстендил. Пенсионирах се на 52 години, сега съм на 59. Чувствам се добре.От  нищо не се оплаквам.

Но през 1988 година  имах големи здравословни проблеми. Разболях се. Откриха ми злокачествени възли на щитовидната жлеза. Направо се топях като свещ, слабеех, станах 46 килограма. Какво  ли не ми откриха докторите: заболяване на щитовидната жлеза,тумор на едната гърда, нерви, безсъние. Това е месец май.

Виждам, че съм на ръба, на самия край. Лежа в спалнята и плача. Боже, не ми се умира. Мъж оставям, две деца оставям / а сега имам и три внучета/. Боже, помогни ми! Боже, искам да живея!

Една приятелка дойде при мен и като ме видя жив скелет, ми рече:

- Николинке, ти имаш нужда от друг доктор, твойте доктори няма да могат да те  спасят, повярвай ми. Без божия помощ няма да можеш да се излекуваш!

- Какво да направя? – питам я.

- Моли се, ми казва, моли се на Бога. Този “доктор” сам ще те намери.

В София в Онкологията ми направиха операция. Извадиха ми три възела, един голям като тампон, с разклонения към сърцето.  Операцията бе сполучлива.

След две години, през 1990,  ми се наложи нова операция – този път ми отстраниха тумор на едната гърда.

До тогава пушех по една кутия цигари  на два часа. Пиех и алкохол,  редовно и то  в доста големи количества, да не казвам какви. Въобще нередовен живот. Шемет.

Същата жена ми каза: “Няма да  те спасят операциите, нищо, че са сполучливи. Ти трябва сама да се спасиш. Но без божия помощ няма как  да се получи. Това е твоят избор. Единствен. Избирай!”

През 1991 година в една ветровита септемврийска нощ не можах да заспя. Целият ми живот  мина пред очите ми  като на кино. В унес чувам гласове: “Много е важно да запомниш думата “достатъчно”. Достатъчно. Трябва да станеш нов човек.” Сънувам сън. Продължавам да чувам гласове: “Стани и си измий краката.  Извади чисто нов бял чаршаф и го постели. Падни на колене. Моли се. Облечи си небесно-синята престилка.Вземи лист и химикалка и пиши... До всички хора!... Небесно послание.”

Седнах и записах  няколко изречения, които ми продиктува тайнствения глас.

А той продължи : “Вземи си по три от таблетките в шкафчето и ги изпий.”

 Това е към пет и половина сутрина. Заспала съм.В просъница чувам гласовете на двама  мъже. “На 38 години е. Как ще понесе гледката? Трябва да я върнем на 6 годинки.”

 Събуждам се /но в съня си!/  и се виждам на  шест години.. До мен – трима мъже с дълги,бели бради. С ореол около главите. “Това са светии”, помислих си. “Ела със нас!” - казаха и прекрачихме през една врата. “Това е Ада!- казаха – Не се страхувай,върви”. Наоколо - тъмно, лепкава тъмнина,чуват се  писъци, плач. В далечината като зловещи призраци се очертават мрачни планини, свети река от разтопена лава, а в нея лежи човек, тялото му нетленно. Чува се зловещо свистене: огромни черни птици, със седемметрови криле, прелитат над нас.

Това продължи три дни.

Вървим към една от планините и доближаваме до огромна врата със  злтен обков. Виждам улици със златни бордюри. От двете страни зелени поляни като плюш. Дървета с червени плодове. Огромни бели замъци. Палати. От небесата се носи чудна, сладка, упойваща музика.Аз съм с дълга, бяла риза.”

Казват ми: “Това е Рая!... Но ти не си още готова за него.”

Това е там – Горе. Докато спя.

Но каква става тук – долу?

Мъжът ми се прибрал от работа, видял, че съм в безсъзнание, видял разпиляните лекарства... Видял и посланието, което съм написала.. Звъни на Бърза помощ, закарват ме в  болницата,в едно отделение, в друго, накрая - в писхиатрията. Като се събуждам повтарям в унес, че съм внучка на Хан Аспарух и искам всички хора да се обичат.

След като разговаря подробно и обстоятелствено с мен, след като ми направиха изследвания, доторът ми рече: “Ти не си за тук. Не виждаме причини да си при нас. Твоето заболяване е свързано с вярата, с религията.”

В Онкологията в София бях на редовна  проверка. Докторката ми прави кардиограма. Първи път апаратът показва права линия. Ха! – учуди се докторката. Апаратът е изправен, а все едно не работи. Втори път - същото. “Невероятно. Не може да бъде!” диви се лекарката. “Какво е това чудо?! Прави линии. Не е възможно! Апаратът е изправен.”

Признавам си, че през това време аз мислено не бях в лекарския кабинет.Аз бях Горе, при моите светии и настойници.

На третия път, като видях опуленото лице на лекарката, безкрайната  и изненада и учудване, “слязох на земята, приземих се”, така да се каже. И апаратът ... заработи,  на екрана се появи пазнатата назъбена графика. А резултатът - отличен.

Лекарката ме гледаше смаяна, като извънземно същество. “Какво беше това? А? Какво беше това” – продължаваше да мълви.

Не и казах нищо.

В Онкологията ми направиха нов, основен преглед  /И двете операции  са ми правени там./Дадоха ми шест месеца болнични.

Отидох в работата. Там  ме отписали: едни казали, че съм полудяла, други, че съм умряла, трети, че съм пътник. Абе,едва ли не бяха разочаровани, че се появих жива. Гледат ме като шашардисани, все едно, че съм възкръснала от гробищата. Да ме извинят, но така си беше. Даже си разделили бижутата ми.

Раздадох всичките си останали бижута,. Всичко махнах от себе си – гердани,колиета, обеци, пръстени, всякакви дрънкулки. Всичко. Останах си само с моя Бог. И с Библията.

***

Сега съм добре. Нямам здравословни проблеми. Никакви. Живея в родната си къща в Пастух, заедно със старата си  майка /83/ и с моите “белушки и “червенушки”, начело с петела Йордан, за който ви е разказал Санде.

***

И какво да кажем накрая, драги ми читателю? Вярно  ли е всичко това? Какво мислиш? Лично аз нищо не мога да кажа. Оставям това на вас. Мога само да потвърдя, че  моята съселянка Николина Борисова Ангелова е добре.Често я посещават децата, внучетата. Минават покрай оградата, отиват на плаж  на реката - шумни, усмихнати, весели. Весела дружина. Покрай тях припка и малко, игриво кученце – Фея.

***

а и твоето сърце е целунал Бог ,разказвачо...

Благодаря ти, Санде!

***
Благодаря ти.

***
Бог има за този, който вярва.

За този, който не вярва - няма Бог.

Любов има за този, който вярва.

За тоди, който не вярва истински - няма любов.

Има изцеление и спасение за този който всеотдайно и безрезерво вярва. Даже да го смятат за гупак и наивник.

За този, който не вярва - няма.

Ако имате въпроси към нея, задайте и ги директно.

Тя ще ви отговори лично.

Бог е любов и милосърдие... лошото е, че
хората го забравят... на Николинка пожелавам
още много дълги години живот и здраве...
стопляш сърцето с разказите си..
светъл поздрав за теб...

Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото нямат време, а и не вярват много-много в разни чудеса и чудесии.

Поздравявам специално Николина Борисова Асенова от село Пастух!

***
Благодаря ти за посещението. И за светлите, нежни думи.

Благодаря ти! Чудесен постинг!

... Анонимен в собствения си Блог, в собствената си страничка. Защо?

Откъде да знам. И аз това питам.

Но в света на чудесата всичко е възможно. Нема лошо. Да сме живи и здрави.

Николина най-доброто ,тя и силна и смела жена,благодаря ,че ни запозна с нея,жива и здрава да е...яка ,истинска българка,силен е коренът ни и благословен от Бог

Николина ще се зарадва.

Поздрави!

единствен си си направил труда да видиш името ми..и повече дори...

А за вярата - Господ дарява и взима и така трябва ,защото всички сме негови чеда...

ОТНОВО НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ ПРИЯТЕЛЮ!
ЗА СИЛАТА НА ДУХ,ВЯРА И ОЦЕЛЯВАНЕ...ЗА НЯКОИ НЕВЪЗМОЖНО, НО ЖИВОТА НИ ПОКАЗВА ПРИМЕР ЗА ТОВА
ПОЗДРАВИ НА ТАЗИ СЛЪНЧЕВА ЖЕНА, ДОКОСНАТА ОТ БОГ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

***
Защото как ще се борим срещу кризата и недоимъка, ако не знаем какви са щетите и откъде идват.

Отново сърдечни поздрави и най-добри пожелания!

***
И аз това ще кажа.

А на Николина утре ще предам твоя поздрав и пожелание.

***
Ще предам на Николина твоите сърдечни поздрави. Утре. На площада, където чакаме колата с хляба. / така е: понеделник, сряда и петък. Пием заедно кафе по график./
Спасението е в нас и в нашата вяра и сила.

Поздрави, Джулия!

Силата на човек е във вярата. Тя е тази, която може да го крепи и в най - трудните минути.Това преживяване, което си пресъздал отново ни навява на мисълта, че освен вярата за оцеляването на човека е и воденето на природосъобразен начин на живот. Изпитанията, които са и били изпратени и думата "достатъчно" са станали причина да се изправи на краката и да продължи житейския си път. Бих добавила и думата потребност и полезност - на децата и на съпруга си. Молбата и да иска да продължи да живее е била продиктувана именно от това.
Случката ни разкрива, че не сме сами на тази земя!! И за да оцелеем на нея трябва силно да вярваме в доброто и да бъдем човеци!!

Поздрави! Поздрави и на Николина за волята и да избере сама своя път!!!!

Благодаря за коментара.
Наистина много често в трудни моменти хората не вярват, че нещата зависят от тях, предават се. "Така е писано!", казват и отказват да се борят. Не търсят спасение.
Приятелката на Николина казва: Ти сама трябва да се спасиш! Избирай!
НО ОТ КАКВО ДА ИЗБИРА? Избира едно от едно. Спасението.

Поздрави!

Знам точно какво е да си на ръба.
Тогава идва ВЯРАТА, която те въздига, която прави невъзможното възможно.
На мястото, където описваш случката с поредния преглед си помислих за Вера Кочовска /Бог да Я прости!/.
По същия начин и тя е "шашнала" японската техника и специалисти.
Те я бяха признали за извънземна.
Допускам, че има свръхестествени сили, които понякога ни показват ПЪТЯ.
Случай с мен, съвсем истински и преживян преди повече от 30 години - бях задремала за секунди /това си е прецедент за мен:)/ и в тази дрямка - полубудна ми се яви една блага женска фигура и ми каза, че детето ми не е кръстено.
В този миг чух писъка му и скочих.
Детето беше паднало и си счупило ръчичката /по-късно стана ясно/.
След няколко дни бяхме на черква с двете ми деца. Аз се помолих и си запалихме свещички. Малкото и то искаше да запали, аз му казах: "Другия път".
В това време дойде жената, която продаваше свещи и попита защо не сега.
Казах й, че не е кръстено.
След малко повече от половин час излязохме с едно православно християнче повече:).
Кръстница му стана тази жена.
Така и с Николинка - с Божията помощ и нейното желание сега е стопанка на Йордан Петела, на няколко белушки и чернушки:), щастлива баба на три внучета и всичко останало.
На снимките, на фона на зеленото и цъфналото мушкато ми прилича на съвременна Мадона - на Пастушка Мадона.
Поздрави на Николинка и автора, който я направи героиня на тези два разказа.

Сега продължавам напред:))).

докато не се лута и не потърси избавление от своите слабости и болести човек не може да разбере, че в него има много повече като сила на духа, която може да се изправи в даден момент и да му помогне да преодолее отчаянието. Но без вяра казва библията не е възможно да се угоди на Бога. Така и без вяра не е възможно спасение. Човек днес дава вярата си на различни неща, но важното е човек да намери истинската вяра, която може да спаси погиналото в нас и да ни даде нов поглед за нещата, за които човек си мисли, че е обречен. Радвам се, че тази жена се е докоснала до вярата, защото тя е която ще я крепи и ще й дава сили трудните моменти. Дори вярата помага на човек да се научи да лети над ежедневните неща и да обърне поглед нагоре, към Небето.
Господ да благослови вярата на тази жена и да й даде изцеление!
Поздрав и на теб Сашо за разказа!

***
Радвам се на коментара ти и на разказаното лично преживяване.
Днес сутринта на гости ми бе Николина, заедно с нейна приятелка. Прочете разказа и бе трогната, макар че аз общо взето повтарям нейните думи. Развълнува се, най-много от факта, че много хора ще прочетат нейната история и вероятно ще имат полза за самите себе си, за свои близки. Искаше да ми целува ръка, каза, че и моето появяване и божия работа. Не било случайно.

Сърдечни поздрави!

... Да, това е наистина автентична история за вярата и изцелението.

Права си, че обикновено хората не осъзнаваме, с какви скрити сили разполагаме и колко повече нещата зависят от самите нас.

С най-добри пожелания за храбрите пътешественици!

01.10 18:51
ПРИНЦЕСА


За моя мил баща съм аз принцеса.
В живота труден единствена утеха.
Внуците и внучките за него – те са
едничка радост, гордост и разтуха.
Благодаря на татко, като и на Бога.
Закрилата безценна те за мен са.
Без тяхната любов и милост аз не мога.
На всички братя и сестри желая здраве,
и вярата в Спасителя Христос да ни помага,
на всеки да дари любов и мирно сглаве.

Николина Ангелова
Пастух 2012 г.
цитирай

Да, това си е чудо. Веднъж и на мен ми са случи да се разхождам в отвъдното, имаше и един беловлас старец, който ме разходи с лодка по някаква река, не бе страшно.Веднъж пък ми направиха операция и ми сложиха някакво апаратче отзад на врата няколко същества в странни дрехи. Паралелният свят се грижи за някои от нас.

Започнах да чета от там, до където бях стигнала.
Харесах разказа за Николинка, изпълнен с толкова топлота и искреност!
Желая и много здраве и вълнуващи и радостни преживявания с обичаните от не я
внуци и близки хора!
Не съм религиозна, но твърдо си вървам в Създателя-Бог. Уверена съм, че той помага на всички добронамерени хора, които истински му се помолят и имат още недовършена мисия на тази Земя. Нали Бог е любов, и ако и ние я притежаваме трябва да я отдаваме и получаваме докато ни има?!
Спирам до тук.
Поздрави за топлият, искрен разказ!
Ще се върна за да продължа нататък.
Хубави слънчеви и прекрасни дни за теб и малкото останали жители на това красиво кътче - Пастух!:)))

***

Радвам се, че вярваш в чудесата. Те помагат в решителен момент и смъртоносна опасност, както сполучливо казваш "на някои".

Съдбата знае кого да пази.

***

Погледни още веднъж снимката на Николинка, направена от мен на балкона на дядовата и къща в Пастух. Тук живее с майка си, която е на 80 и не знам на колк години. Жизнена. Пийва си с мен и щерката ракийка. А Николина е спокойна, жизнерадостна ... здрава.

Намерила е хармонията между нея и останалия свят.

Снай-добри пожелания за здраве и добри чудеса!

Корнет Оболенски да налее вино!

Нямат ли край тези безкрайни военни мисии?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657275

Наистина, защо ли ?

Николинка е истинска. Не е измислена.

Разказаната история е истинска. Макар да изглежда фантастична, измислена.

Сигурно е някой прекален светец. А прекаленият светец и Богу не е драг.

Или е някой богохулник... Прости му, Боже.

А може да е и някой гипсиран камунист, марксист- ленинец.

Сигурно е някой караконджул. И без тях не може.

Нашата героиня Николина Ангелова от село Паастух, Кюстендилско е жива и здрава. Няма здравослоовни проблеми. Щастлива е.

Поздрав от Нея и мен до Всички !