КЛАС, СТАНИ!

         На учителите от Блога! С любов!

      Всяка сутрин  ме събужда един гласовит петел. Дочуват се и други, но този е като войнишка тръба: силен, призивен, категоричен.

Пее от близкия хълм “Дабьето”, който доминира над селото и се вижда от всички страни.

Там е смълчаното селско Училище, в което  от 40 години няма ученици. Там е и Салона  за събрания, вечеринки и танцови забави, в който от толкова години не е стъпвал крак.

Видях училищния двор, където сме тичали като деца, влязох в класните стаи. Няма ги прозорците, няма ги вратите. Празно. И тъжно.

 

      А на двора срещнах дружина кокошки, водени от напет и важен петел. Стъпва важно, гордо, бдително се оглежда. Като недоверчива свекърва непрекъснато нещо мърмори,гълчи, подвиква на кокошките – бели и черни. Предупреждава ги да внимават и за най-малката опасност. Поглежда ме недоверчиво, изпитателно и за всеки случай  повежда кокошките настрани. Знае ли се кой си и какво им мислиш?

Това е Йордан Петела. Правилно сте прочели: Йордан Петела е. Така се казва.

Собственичката на дружинката Николина Ангелова, чиято къща е в непосрествено съседство с Училището, ми обясни: “ Този петел ми го донесе като малко петле моят братовчед от село Илия, Кюстендилско, Йордан. Затова го кръстих на негово  име, от благодарност. А петлето си научи името и се отзовава на него. Порасна, стана петел – левент, умен и интелигентен, истински водач на моите “белушки” и “чернушки”, така си ги наричам  кокошчиците, които също ми познават гласа и идват    когато ги повикам. Но е достатъчно да извика “Йордане, Йордане” и Йордан се появява, а  след него и “белушките” и “чернушките”. Интересното е, че Йордан реагира на всяка, според него, опасност и надава тревожен сигнал: “ко, ко, кооо!” Било то човек, който пристига при мен или минава покрай оградата, независимо дали е познат или непознат. Също ако минава куче, котка или някакво животно или прелита наблизо птица.”

Като бдителен бодигард е.

Казах “бодигард”, но като  гледам дружинката “белушки” и чернушки”, начело с достолепния Йордан Петела, как крачи бодро и шумно из  запустялия училищен двор,  си помислих: “А не са ли това палавите момичета и момчета от моето  детство, води ги учителят, директорът на Училището Йордан Петела?!”

Милите ми.

Ето ги идват: шумни,млади, весели!

И Училището като във вълшебна приказка се преобразява. Каквото  е сега – изоставено ... опустошено...разгромено... погрозняло ... осквернено ... /тук очите ми натежават, извинявайте/, изведнъж грейва в белота и слънчеви сияния, красиво, достолепно, примамливо! ... От разтворените прозорци излита като ято гълъби весела песничка, от едната стая, преплита се с песничката от другата стая ... Песента лети към синьото небе.

О, благодат! О, божествен благодат!

 

А в свежата утрин, далеч преди да се покаже  лъчезарния диск на слънцето из-зад  върха на пирамидата “Градището”, чувам страстния зов на Йордан Петела:

“Ставайте,  хора, ставайте! Че имаме  хубав ден... Че имаме важна работа!”

          Пей, Йордане, пей Народен  Будителю! Пей, мили приятелю!

Пей  докато ни има. И след нас ..

 

Клас, стани!

 

 

!

каквото си поискаш,и ни напомняш което искаме да забравим,Санде!Поздрави на Пастух!

... за България! Поздравявам Всички с Екинокс, Равноденствие на Жан Мишел Жар.

Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото са много заети - с бизнес, с преследване на близки и далечни цели, или просто не им се четат ... глупости.

Нищо не е последно. Животът продължава. Това ни казва Жан Мишел Жар.

Поздрави на моята съселянка Николина

Санде, приятелю...
прочетох през сълзи... за жалост
истинно.. топъл поздрав
за теб..

Прекрасен постинг, Санде!
Наздраве!

БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!

***
И аз нямам думи. Колкото ми останаха ги събрах около Йордан Петела, за да ви разкажа за едно българско училище.

Всички знаем, че не е само това в Пастух.

***
Радвам се , че те е развълнувало написаното за училището в Пастух и неговите днешни обитатели.

Поздрави и най-добри пожелания!

***
Поздрави и нови поетически вдъхновения и открития!

***
Колкото и да искаме, не можем да забравим тези неща. Те тичат по петите ни.

Поздрави и сърдечни пожелания за много радостни мигове!

***
... за да видиш моето училище.

Поздрави!

и със сълзи в очите вълнуващият разказ ...
Мило и тъжно, бодро и носталгично, разочаровано
и оптимистично звучи историята за старото училище
и спомените от изминали години...
Поздрави и благодарности !

Никой не би останал равнодушен пред картината, която си описал - вместо звъна на училищния звънец, гласът на петела Йордан оглася селцето Ви. Вместо детска глъч, смях и песни - кокошките се надбягват в двора, покрай училището...Но още по тъжна е опустошената сграда, която пази спомена за живота в нея...
Тъжна е нашата действителност, но не бива да виним само превратностите на времето и последиците от тях, за нея. Самите ние - хората не сме на мястото си ...Гледам снимките и недоумявам - липсват прозорците, чиновете, дъските...къде ли са отишли? Нима тези, които са ги взели не ги е заболяло...Та това е родното им училище - то е храм, пред който се благоговее...
Защо не е помислено да се съхрани сградата така както е била? Да се запази една класна стая, а в останалите помещения да се уреди музейна сбирка. Паметта да е жива... За съжаление
не всяко поколение е на висота - едните градили, другите, допуснали да се съсипе съграденото...
Такава тъжна съдба имат училищата в много населени места. Без училище и без църква постепенно си отива и селото...Българското село ...на къде сме без него?

Поздрави!!

***
Истината не трябва да се спестява, колкото и неудобна да е. Като в огледало в нея ще видим и себе си, и времето в което живеем.

Сърдечни поздрави от Пастух!

***
Поздравявам те с едно от любимите ми стихотворения на тази тема. За Петревене се отнася, но и за Пастух, а и за стотици залязващи български села.

СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев

Населени места в община Невестино

(15.12.2008)

Невестино - 647 души
Ваксево - 592 души
Четирци - 189 души
Рашка гращица - 180 души
Еремия - 180 души
Друмохар - 166 души
Неделкова гращица - 146 души
Лиляч - 134 души
Пелатиково - 133 души
Тишаново - 101 души
Долна Козница - 100 души
Згурово - 97 души



Църварица - 67 души
Пастух - 65 души
Мърводол - 61 души
Страдалово - 61 души
Илия - 60 души
Кадровица - 53 души
Смоличано - 35 души
Раково - 32 души
Длъхчево-Сабляр - 23 души
Ветрен - 15 души
Чеканец - 0 души

Население

3 148 души (15.12.2008)

Етнически състав

(2001)

99.1% - българи
цитирай
Изтрий

ДНЕС ИДВАМ В ТВОЯ МЪДЪР ДОМ ПРИЯТЕЛЮ И ТИ СЕ ПОКЛАНЯМ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Трудно ми е да изроня от клавиатурата каквото и да било. Представям си как си го писал и се сещам какво ти е било...
http://youtu.be/r3YTyH9iTKA

... "Недей разплаква моето сърце."

***
Ще видя приложението. Благодаря ти, землячке мила.

Трудно се пишат тези неща, права си. Това е като самобичуване, като поглед в огледалото - с отчаяние.

Поздрави!

друго нямаше ли какво да напишеш, бе братко...
Този петел още канти в главата ми и всичко ми горчи....
За миналите дни, за класовете които ставаха, но не оставаха по родните си места, за тези, които някога ще стават- много ми се иска да бъде така:
Наздраве!

Сипи си една ракийка, братко, отлей малко на земята и кажи още веднъж: Наздраве!

Заедно с мене.

Поздрави!

Тъжно и мило ми стана за твоите младежки спомени, не можем да върнем времето назад, но е хубаво да си спомняме за стойностните неща в живота. Поздрави!!!

Така е в "прекрасния и гневен свят", както казва Андрей Платонов.

Слънчеви поздрави!

Хубав ден!

Радвам се на посещнието ти и ти пожелавам красиви есенни дни.

голям и покъртителен за това, което е останало от нашето УЧИЛИЩЕ.
Те са били 3, а сега няма нито едно, а сме на по-малко от 15 километра от града - от Русе....
Друг е въпроса какво се учи сега в училищата.
Как не се пишат двойки, как се "преминават" учениците от клас в клас и накрая излизат полуграмотни, неможещи да четат гладко един нормален текст...
Ако някога в България има война, то тя трябва да е да българското училище и образование.
И, тази война трябва да има един единствен победител - УЧИЛИЩЕТО!
Отнемането на училището е отнемане на живота, защото в миналото то е било най-важното място - родилния дом на просперитета на една нация...
А, сега??????
Йордан петела!!!!!!
Сърцето ми плаче....:(

И все пак,има надежда,че едни деца ще преоткрият това скрито щастие и ще изберат да се върнат )))) А училището ще дочака - щом си има такъв напет пазител )))

***
Както видя, аз моето съм го оставил на Йордан Петела.

Поздрави!

***
И аз искам да бъда оптимист като теб за бъдещето на селските училища , но статистиката малко ме отчайва ... Но здраве да е!

и то не за едно, а за две училища.
Едното в което съм учил и сега е изрисувано с драсканици - пусто и самотно. Само по избори хората го навестяват, защото в него има две избирателни секции.
Другото - бивше училище, впоследствие - здравна служба с родилен дом, където съм роден и аз, а сега случайнозабогатели "бизнесмени" си го прехвърлят от ръка на ръка и с неясно бъдеще ....

А в свежата утрин, далеч преди да се покаже лъчезарния диск на слънцето из-зад върха на пирамидата “Градището”, чувам страстния зов на Йордан Петела:

Докато Йордан Петела ни събужда със своя страстен и възторжен зов, нищо не е загубено. Имаме още шансове.

Умееш да разплакваш, да предизвикваш усмивка и много, много размишления като истински разказвач.
Все още ми е "стиснато гърлото", макар това да го чета за втори път.
Преди време ти бях написала някъде за "реквием на българското село".
И този твой реквием за БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ въобще е в твоя си типичен САНДЕВСКИ стил.
Снимките от празната училищна стая през прозореца без рамки и стъкла са все едно картина на Салвадор Дали.
Училишният звънец накрая все пак вдъхва оптимизъм и надежа, че някой ден, НЯКЪДЕ /не в Пастух:(/ може да зазвъни и събере малки-любознайковци в класна стая, с "КЛАС СТАНИ!"
Тогава ми става малко мъчно за Йордан Петела и неговите белушки и чернушки:), че ще трябва да освободят "терена":), но ... това е животът.
Поздрави, скъпи Санде!
/До съвсем скоро в следващия ти постинг:)/.

Деца от различни краища ще идват тук на курорт, риболовците на риболови така ще продължава живота ...

А училището ще бъде само спомен.

Сърдечни поздрави, Катя! Благодаря за вниманието, чудесния ти коментар.

gBmr8N <a href="http://xpwqbawexape.com/">xpwqbawexape</a>, [url=http://fhwxkbmerxda.com/]fhwxkbmerxda[/url], [link=http://bskblwnmifon.com/]bskblwnmifon[/link], http://owjjeaqkhcuq.com/

7hOg9l <a href="http://eorblznoomuy.com/">eorblznoomuy</a>, [url=http://fodwsihnbxvk.com/]fodwsihnbxvk[/url], [link=http://eyyhlrsxboub.com/]eyyhlrsxboub[/link], http://nzwtadsvidvf.com/

C8pyV3 <a href="http://fttehapzlgdj.com/">fttehapzlgdj</a>, [url=http://nrfzreqvltmi.com/]nrfzreqvltmi[/url], [link=http://kdkxuyzvibtl.com/]kdkxuyzvibtl[/link], http://fokrkrpxagap.com/