Прочетен: 18835 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2014 00:51
"Носи ме, влак, на свойте рамене железни,
като откъсната ръка над пропасти и бездни."
Борис Христов
Идват и такива часове.Неканени.Часове на светла радост и на светла тъга. Тъга по безгрижното детство, потънало и загубило се някъде из високите треви, ухаещи на пелин, на мента,на маточина, на бял равнец. Тъга по отшумялата младост, скитаща някъде там из университетските коридори и аудитории, из шумните софийски улици, из препълнените влакове към родната Тракия. За първи път това чувство я споходи във влака София – Пловдив през 1968 година. Мария зае мястото си в купето на един от вагоните, постави чантата си с багаж на рафта над себе си, а обемистия пакет с куклата остави в ръцете си.”Куклата не е багаж, мястото е в ръцете ми, до гърдите ми.” – така реши за себе си младото момиче. Красивата кукла събра погледите на спътниците й.
.jpg)
- За кого е този хубав подарък? - запита я, колкото от чисто женско любопитство, толкова и от желание да установи контакт, седящата до нея млада жена.
- За дъщеричката на брат ми е – отговори, след кратко колебание и със смутена усмивка, Мария.
- Много е красива. Хубав подърк сте купила – похвали я жената.
Тук Мария излъга.
Тя скри, че куклата е нейна. Подарък от приятелките и за нея. Получи я като подарък за рождения се ден от съквартирантките си в Студентския град. Беше им разказала една история за първата си кукла като петгодишно момиче. Беше ги трогнала с това,че сподели как тази първа кукла, направена от дърво от баща й и облечена с ушита рокличка от майка и – се е оказала и първа, и единствена в живота й.
Затворили ли очи, Мария вижда едно малко дете, петгодишно, слабичко, с избеляла басмяна рокличка, с обикновени сандалки, ситни до майка си – жена със среден ръст, стегната, изправена, с къса накъдрена коса.Облечена в синя рокля, на жълти и черни фигурки. Веднага се набиват очите й - големи, черни, завладяват те от пръв поглед.Такива са очите и на малката Мария.Погледнеш ли я, виждаш на малкото личице едни големи очи- черни, светят като две въгленчета в огнище. И широко отворени, любопитни, удивляващи се на всичко около нея.
.jpg)
Мария е запленена от красивата кукла, не откъсва очи от нея. Тегли майка си, моли я да я купи:
- Купи ми я, мамо, много ми харесва, искам я, искам я.
Елена се осведомява за цената и отговаря сдържано:
- Имаш си, твоята е даже по-хубава.
Продавачът, виждайки сияещите очи на малкото момиче, се намесва:
- Защо не и купите куклата, я вижте как я гледа?... Зарадвайте детето.
Елена дръпва момичето, без да поглежда нито продавача, нито куклата.
- Имаме си ние кукла, даже по-хубава – казва кротко жената.
И се отдалечават. Купува на Мария ментови бонбонки, а на себе си – права лопата от сергията за земеделски сечива.
- Така де, с правата лопата ще прекопаваме градината, а с парцалената кукла какво да правиме ... имаме си ние кукла. – казва като на себе си жената.
Двете – майката Елена и дъщеричката Мария продължават разходката си из събора.Отиват по-надолу към реката, където са люлките, въртележките, виенското колело... Майката я качва на люлката да се полюлее и отново тръгват. На връщане минават покрай аязмото, после до чешмата с трите чучура студена вода. Стигат и до най-горния край под белите тополи, където са палатките със сцената. И масите за трапеза.
Там, на трапезата, седи вече с приятелите си таткото Борис. Очаква ги, но не тръгва с тях към дома. Остава за малко на раздумка с акраните.
Празникът продължава.
***
А влакът лети из равното тракийско поле, бягат дървета, бягат селца, бягат хълмове, бягат белите облачета, разхвърляни като детски балончета по синьото небе. Бягат и мислите на Мария, изпълнени със светла печал по детските години в родния край, изпълнени с надеждите и неясните възторзи на младостта.
***
Тези дни за Коледните празници Мария гостува на дъщеря си Диана в София. Семейството й живее в собствена къща в престижен столичен квартал.Чакаха я всички на гарата – дъщерята, мъжа й Иван и внучките – Мари, Рени и Биляна. Скочиха да я прегръщат. Скоро бяха в новия дом на младото семейство, където Мария идваше за първи път.Хареса и всичко: и широкия двор с хубава ограда, и просторната триетажна къща, и широкия хол, плувнал в светлина и коледната елха. И най-много светналите от радост лица на Диана и Иван и веселата глъчка на трите внучки.
Мария се доближи до коледната елха, отвори чантата и рече:
- А сега да видим какво дядо Коледа е донесъл на послушните дечица..
И извади три еднакви красиви кукли – принцеси, каквито тези дни се продават в голямите молове.
- Реших да са еднакви, защото това са три сестри- принцеси, като вас. Красиви.
.jpg)
Децата ги притиснаха до гърдите си:
- Благодарим ти,бабо Мария.
- Майко, защо си се охарчила толкова? - възнегодува Диана. Ако знаеш само колко
кукли имат. Вече няма къде да ги слагаме.
Отидоха на втория етаж да покажат на майка Мария детската стая. Мария ахна! Пълни кашони с детски играчки. И кукли, кукли, много и най-различни.
- Това не е е всичко!- рече Диана и заведе майка си в съседната стая, която е стая само за игри. На килима се търкалахя десетки играчки, по стените – десетки и в три голями пластмасови кашони – още десетки и десетки играчки: кукли – най-различни и екзотични, принцеси – безброй, кончета, маймунки, кучета, мечки и мечета, вълци, лисици,щрауси, лъвове, тигри,пантери, слонове и слончета, котки, дракони,риби,жаби,алигатори,щъркели,патици,петли, врабчета, славеи, гарвани, кокошки,кози, герои от датските анимационни и други филми ...
- Че това е истински детски магазин! – въкликва с невярващи очи Мария.
- Колкото пъти ходим в моловете, толкова пъти се връщаме с играчки, а Иван мъкне и от чужбина, връщайки се от командировки на международната компания за която работи, непрекъснато нови и нови играчки.
В този момент влезе Иван.
- Показа ли на майка куклата? .. И за нея има кукла... Изненада.
И като отвори един шкаф, извади нещо завито, в луксозна опаковка.
Подаде й пакета.
- Това, майко е твоята първа и единствена кукла. Диана я пазеше като реликва. Като скъпоценност. Като артефакт. Спомен и за баба и дядо.
Мария взе куклата си, притисна я до гърдите, очите и се напълниха със сълзи.
- Благодаря ви, милички. Наистина ме изненадахте...трогнахте, подаръкът ви е безценен за мен. ... Повярвайте ми, няма за мен по-скъп подарък от този.
- А ние, майко, се безпокоехме да не се засегнеш, да не се обидиш от този подарък.Иван се безпокоеше – рече Диана - Всъщност това не е подаръка,това е изненадата ... ние сме ти подготвили друг, специално за теб подарък.
***
Това е, драги ми читателю, тази Балада за куклата. Тя е истинска. Тя е приказка и за днес, и за едно отминало време.
Та помислете си: ако теглим една черта от онова малко момиченце, крачещо до майка си през далечната 1956 год., в тракийското поле, до днешния ден,до нейната дъщеря и до трите внучки, какво ще видим?
Та не е ли това пътят на България, изминат през всичките тези години? Не е ли това пътят, който ние всички сме извървели през те
зи петдесет и повече години?
И какво ние можем да кажем днес? Нищо. Нищо не можем да кажем.Ние можем само да замълчим. Ние можем само да прегърнем нашата кукла и спомените по едно отминало време и милите хора, за които трудът и човещината са стояли над всичко.
И децата.
***
Macedonian VOJO STOJANOVSKI Ti Donesov Mlada Nevesta
http://www.youtube.com/watch?v=sULE8M6BO0w
Тагове:
31.12.2011 11:23
Специален поздрав за всички, които ще минат от тук, неслучайни и случайни, с песента на Войо Стояновски "Доведох ти, майко, млада невеста".
Клипът е изключителен! В 5 минути и 56 секунди ще видите македонската сватба в нейната безсмъртна красота и великолепие. Ще видиите сияйната традиция на празника, кристалната, строга и развихрена народна душа, където се пази всичко, което има стойност и което ни е съхранило. За да ни има.
Сватбата е заснета в живописното и красиво село в Р Македония Галичник, в планинта Бистра, т.н. Миячия, където живеят коравите македонски българи, гранитната крепост на традицията.
,,И какво можем да кажем днес? Нищо. Ние не можем да кажем нищо.Можем само да замълчим. Можем само да прегърнем нашата кукла и спомените по едно отминало време и милите хора, за които трудът и човещината са стояли над всичко.
И децата.''
Какво ли бих могла да кажа.......освен да помълча....прегърнала спомените и нищо, че в очите глождят прашинки .......стана ми едно....мило, хубаво на душата!
БЛАГОДАРЯ, САШЕ!:)
Пожелавам ти нещо традиционно, но важно – много здраве, истинско щастие, топлина обич, повечко късмет и радости.Щастлива Нова година, приятелю!:)))
Какво можем да кажем - питаш? Да, можем да прегърнем спомените. Да преглътнем и напиращите сълзи. И мислено да се поклоним пред паметта на родителите ни, за които трудът и възпитанието на децата в труд беше над всичко.
Но има и какво да кажем още. Това разточителство, този магазин от кукли и други играчки,които си описал, какво отражение дава върху децата, дали възпитава? Ще остави ли толкова силен спомен за детството?
И още дали и в днешната действителност няма деца, като Мария, които дори няма да имат и направената от дърво кукла?
"Балада за куклата" разказ, който навява повече тъга и болка по онова, което няма да се повтори.
В навечерието на Новата 2012 ти
пожелавам да я посрещнеш весело и да я изживееш щастливо!
Да е здрава, благодатна и пълна с обич в твоя дом!!
31.12.2011 13:02
,,И какво можем да кажем днес? Нищо. Ние не можем да кажем нищо.Можем само да замълчим. Можем само да прегърнем нашата кукла и спомените по едно отминало време и милите хора, за които трудът и човещината са стояли над всичко.
И децата.''
Какво ли бих могла да кажа.......освен да помълча....прегърнала спомените и нищо, че в очите глождят прашинки .......стана ми едно....мило, хубаво на душата!
БЛАГОДАРЯ, САШЕ!:)
Пожелавам ти нещо традиционно, но важно – много здраве, истинско щастие, топлина обич, повечко късмет и радости.Щастлива Нова година, приятелю!:)))
***
Ами животът си върви. Сега е друго. Обществото е доста консумативно. Но какво да бъде друго? По-добро ли е сега? По-добре е. Независимо от милата носталгия по онези сурови времена.
31.12.2011 13:12
Колкото и мило да е онова време, на нашите бащи и майки, или дедовци и баби, то е вече история.
Ако трябва да избираме, всеки ще предпочете сегашното време пред онова.
Добре е все пак да не го забравяме и да се съпоставяме с онова време. А и младите да знаят какво е било. Защото днес, при това изобилие, една кукла се забравя още в първите 30 минути, ако не и за по-малко.Имането девалвира стойностите. И нас ще ни забрявят за 30 минути. Камо ли куклите.
Благодаря за коментара ти.
вълшебен и незабравим подарък . Мисля си - всяко поколение носи спомен
за една кукла - специална и неповторима .
Щастливо посрещане на Нова година !
Много светлина , топлина и любов ... и красиви преживявания .
Колкото и мило да е онова време, на нашите бащи и майки, или дядовци и баби, то е вече история.
Ако трябва да избираме, всеки ще предпочете сегашното време пред онова.
Добре е все пак да не го забравяме и да се съпоставяме с онова време. А и младите да знаят какво е било. Защото днес, при това изобилие, една кукла се забравя още в първите 30 минути, ако не и за по-малко.Имането девалвира стойностите. И нас ще ни забравят за 30 минути. Камо ли куклите.
Благодаря за коментара ти.
Санде, не става въпрос за избор на времето като система.
"Балада за куклата" е разказ, който навява повече тъга и болка по онова, което няма да се повтори. За нас! В нашия живот- детството, младостта. Няма ги и милите ни хора - семействата в които сме пораснали.
Един спомен за неудовлетворено желание носи болката от съпричастността към грижите на семейството, които за нас децата не бяха чужди. За това и мълчаливо посрещахме отказът на желанията ни!
Колкото и трудни да бяха онези години те бяха години на хармония и уважение в семейството и между поколенията. Имаше друга ценностна система.
Възниква и друг въпрос, кое е повече или по - малко въздействащо върху детската психика и възпитание, разбира се!
Неудовлетвореното желание белязано с болезнен спомен и съпричастност към приоритетите на родителите или задоволеността и пресищането, които водят до безразличие и пренебрежение?
вълшебен и незабравим подарък . Мисля си - всяко поколение носи спомен
за една кукла - специална и неповторима .
Щастливо посрещане на Нова година !
Много светлина , топлина и любов ... и красиви преживявания .
***
Времената се менят. Коледите, и те не с вече същите, както и не сме същите и ние. За съжаление. Но настъпват новите поколения.
Те ще имат своите радости и своите кукли. И своите пробрлеми, предизвикателства и нови ценности, възможности... Добре е да не се губи приемствеността.
Щастлива Нов година! Весели празници!
***
Права си, но ходът на времето е неумолим. Трудните години каляваха друг тип българи, други семейни взаимоотношения. Един поет казваше /забравил съм името/ за детето си: "Сега ти можеш да имаш всичко, но да си най-бедното на света"
Материалните придобивки дават, но могат и да ограбят душата на човека.
Душата е важна.
За Мария дървената кукла от детството е несравнимо по-скъпа от стотиците сегашни кукли, които може да купи.
***
Права си, но ходът на времето е неумолим. Трудните години каляваха друг тип българи, други семейни взаимоотношения. Един поет казваше /забравил съм името/ за детето си: "Сега ти можеш да имаш всичко, но да си най-бедното на света"
Материалните придобивки дават, но могат и да ограбят душата на човека.
Душата е важна.
За Мария дървената кукла от детството е несравнимо по-скъпа от стотиците сегашни кукли, които може да купи.
Опитвам се да намеря отговора. Децата са раними, чувствителни. Трябва ли да "остаряват" преждевременно? И въобще необходимо ли е? Както е в случая на Мария. Убедена съм, че тя , въпреки любимата кукла, е посягала с ръчички към куклите на другите деца, които са и изглеждали хубави и различни от нейната.
Сега обстоятелствата диктуват, но родителите са тези, които трябва да държат нещата в свои ръце. И да на се прекалява с подаръците, когато има възможности.
Но се питам: Къде е мярата? За да е здрава психиката на децата от една страна и да имат поведение в нормите, присъщо за възрастта им, от друга.
31.12.2011 16:04
Материалното благополучие крие свойте опасности. Прди дничетох разказ тук, в Блога. Майката отива в Америка при дъщерята, сина и внучето. Но не може да говори с внучето. Не знае български. А и двата родители са убедени, че бългрски език не му трябва. България трябва да бъде забравена.
Написах в коментара си, че не виждам позицията на автора. Като че ли е съгласен с това. Частни случаи може да има всякакви, но авторът трябва да защити истината, Родината. Иначе няма нужда от никой. Всички са излишни
Той като автор е излишен. А и ние каточитатели сме ненужни. Излишни. Да дойде метача с метлата да ни измете.
Тази за която пишеш в послеслова я няма. Ето : " И какво можем да кажем днес? Нищо. Ние не можем да кажем нищо.Можем само да замълчим. Можем само да прегърнем нашата кукла и спомените по едно отминало време и милите хора, за които трудът и човещината са стояли над всичко.
И децата."
Тогава "трудът и човещината са стояли над всичко. И децата." В сегашната кои са приоритетите? Оцеляването за едни и преяждането за други. Къде са децата? Едните почти безпризорни или без родителски контрол, а другите?
Голяма е браздата, Санде в днешната България!! И в това е проблемът във възпитането им.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Родината, според мен, това са хората. Това са бащата и майката, полето на Тракия, събора, църквата и пр. Въздуха, цветята, билките, селска река.
Родината това е дома на младото семейство. То е успешно. Има и такива. Дъщерята, която пази като реликва куклата на майка си. Само това е достатъчни за да видим Родината. Децата - трите дъщерички са Родината. Бащата, който им носи кукли и играчки разни. И прекалява даже. Това да им е проблема. Да не притовопоставяме двете Българии. Те са една - Родина.
Разбира се - проблеми има. И видими, и невидими. Опасности също.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
***
Честита Нова година. Да бъде здрава, весела, плодородна, щедра, мирна!
***
Винаги си добре дошла.Не зная дали трябва да се извинявам за сълзите.Македонците казват на тези сълзи - сълзи-радостници.
Честита Нова година! Да бъде здрава, весела и щедра!
31.12.2011 19:09
НАздраве!
***
Да излезе на бял свят новата ти книга, мало и голяма да чете, да се звери!
31.12.2011 19:21
НАздраве!
***
Харесва ми това пожелание. Дай, боже! Защото така повече не може.
31.12.2011 19:22
СРЦЕТО И ДУШАТА ДА ТИ СЕ НАПОЛНАТ СО ЉУБОВ И РАДОСТ.
Да напишеш нови стихове... любовни,
Да бъдат на равнище ... световни.
Радвам се, че си харесала разказа.
Поздрави!
Честита Нова година и най-добри пожелания за здраве, радостни мигове, вдъхновение!
03.01.2012 17:47
Майката Елена не купува кукличката на Мария, не защото не я обича или не я разбира или не и се свидят парите. Тя е чувствителна. Но за това време и според състоянието на семейството, материалните обстоятелства, затруднения и, които при това са нещо масово, куклата все пак, не е най-важното. Не може да я обвиняваме, както не можем да обвиняваме в разточителствои излишна глезотия и дъщеря й, която е напълнила къщата с кукли и играчки. Сега това е нещо нормално.
Но не е излишно да не забравяма тези неща. Нали?
Тази твоя балада да знаеш само колко много спомени ми върна - все хубави, все щастливи, но ми заседна и буца в гърлото, заради времето, което никога няма да се върне ...
На места откривах себе си - имах една кукла, когато бях студентка и я разнасях по влаковете с мен ...
Имала съм всичко, което дори не съм искала, а само съм споменавала.
Имах прекрасни, невероятни родители. Имах щастливо детство. Бях много обичано дете, а и аз обичах много ...
Много ме развълнува, Санде! Просълзи ме, както правиш често с твоите разкази.
Не искам да видя клипа с Македонската сватба, скъпи Санде.
Имам причини за това - майка и татко са се запознали в самодейния театрален колектив, когато са репетирали "Кървава македонска сватба".
Не си спомням сюжета на пиесата, но често я споменаваха с усмивка и си докосваха ръцете ...
На ръба съм, Санде. На ръба да пусна сълзите си.
Припомни ми толкова неща, които не съм забравила, но ти го направи по твоя си начин - Сандевския.
Поздрави, приятелю! И нека замълчим за малко ...
А за клипа "Доведох ти, майко невеста" си права.
Той е опасен... Инфарктен... За този който има сетива за това чудо. Добре, че братята - македонци са успяли да направят този шедьовър.
Поздрави!
Но ние-човеците сме най парадоксалните същества-защото можем ведно да любим и мразим...
И ако се запитаме-кои други същества го могат това?!
Прекрасно е ,Санде!Остава там в сърцето за размисъл...
На родители и на женски чеда.
Ти ме размисли, Санде, и приемам това в началото на годината за неслучайно. И като мислех, ми изплуваха спомени за моите кукли. Аз намах много, защото предпочитах да ми купуват камиони и самолети, но имах една кукла, за която всички ми завиждаха. Беше мъжка и се казваше Пепо, т.е. моите спомени са свързани с куклек :))). Не помня от къде се беше взел, но фактът, че го имах, ме научи да давам, защото всички искаха да играят с него. Никоя женска кукла не съм обичала толкова и май това е обяснението, че най-добрите ми приятели винаги са били мъже. Учудващо е какви неща оставят отпечатък върху нас.
Как все успяваш да бръкнеш в най-дълбокото на душата, а Санде?
За много години - здрави и мирни - и много да те обича музата, че и аз много обичам да те чета :)))
Интресно е това, което разказваш за куклите си. По нашите села куклите бяха рядкост. Стана дума за купешките. Момичетата си ги шиеха сами или майките им.
Вие сте по близо до града и сте по "градско" село. Пък и зависи какво е семейството.
Куклите, детските играчки, оказва се, са също един безпогрешен белег на прогреса. Те, както всичко друго, ни свидетелствата за изминатия път. За промените, за стандартите на живот. Както и за промените в хората.
Нека празничното настроение те съпътства и по-нататък.
Благодаря ти, жив и здрав бъди!
05.01.2012 20:22
Радвам се, че като творчески човек си одобрил написаното.
"Но стига ми тая награда ..."
07.01.2012 11:39
Хубав разказ, Санде.
Валя
Все пак мисля, че родителите - майката и бащата - са модела на подражание. Или поне би трябвало да бъдат. Тук е и най-често мястото на провала родители - деца.
