ИЗСМЕЙ СЕ НА СМЪРТТА!

 

    Замисляли ли сте се някога, че българинът може да се шегува с всичко: със зимата, и с лятото, с радостта, и с тъгата, с щастието, и с нещастието, с любовта, и с омразата, даже със смъртта. Това чудно качество го имат и сърбите.

    Това в много народи го няма.

    Нобелистът Иво Андрич разказва в мемоарите си, как 50-те години участвал в югославска културна делегация, която посетила Китай. На  официалната вечеря, давана от домакините, “югославяните”  по някое време започнали да се шегуват с преводача Бранко. Работата е в това, че предишния ден Бранко надянал брачната халка и вместо да си легне при красивата булка, хукнал към летището да хване самолета. Цялата вечер го поднасяли на тема “първа брачна нощ”. Всички си опитвали остроумието за негова сметка, а някои от тях малко повече подпийнали, правели веселяшки намеци, в смисъл “кой ли сега си е легнал на освободеното от Бранко място в брачното ложе”. И всичко това, съпроводена с бурен смях, при който младоженецът се усмихвал стеснително и безпомощно.

    Домакините разбрали от преводача им за характера на веселия разговор на гостите и не скрили стъписването и учудването си. Според тях китайци никога не биха се шегували с подобно нещо, това за тях било крайно неприемливо и неприлично. Даже обидно, накърняващо честта и достойнството на човека.

    Гледали на югославските си колеги с учудване и неразбиране, толкова непознато и екзотично изглеждало всичко това в тяхните очи.

    Мисля си какво биха си помислили бедните китайци, ако чуят следния разговор на  Пендо и  Пена /разговорът е почерпен от Габровския фестивал на  хумора и шегата/:

Пена:

    - Пендо, какво че правиш, ако разбереш, че съм умрела?

Пендо:

    -Че плача. Какво друго... че плача.

Пена:

    - Ти не требе да плачеш, ти требе да ревеш като магаре. Оти без мене, не можеш една филия хлеб да си отрежеш.Скъцан си от секаде.

    И като го поглежда с поглед, изразяващ най-високо превъходство, допълва:

    - Е нема ли нещо да кажеш... Нема ли що да продумаш... Нещо да речеш...

    - Е, че кажа. Че кажа: “Жено, жено, с това сърце студено. Студена си беше и студена си ойде ...”

    И като я поглежда тържествуващо, казва:

    - А ти що че правиш ако  язека съм умрел?

    - Как какво? Че плача.

    - Ама нема ли нищо да кажеш,или  само че си плачеш?

    - Какво че кажа ли? – отговаря Пена. -  Язека нема току длъго да думам. Само  че кажа: “Мъжо, мъжо, най-после се  удръви... Каков требеше да си като млад”.

 

Различните народи имат различна съдба ,
различна история . Може би донякъде тя определя
и различията в духовния живот , в хумора и
и поводите за шеги и смях . Дали биха разбрали
бедните китайци този разговор ... Едва ли .
Но българите със сигурност биха се посмели ...
Приятна вечер !

На една жена умрел мъжо й. И тя заревала над ковчего - Мъжо, мъжо, помниш ли като се вземахме и аз реших да те изплаша от едната стая и ти рекох - Баф!, а ти ми отварна - Бах, тая мечка, дето ме уплаши.... Мъжо, мъжо, помниш ли като мина свещарят и ти рекох да купим свещи, а ти ми отвърна - За уй ли са ми свещи?,
сега, мъжо, уй ли да ти запаля....

***
Традициите, народопсихологията е доста различна в различните географски ширини.

Поздрави!

***
Поздрави!

... и румъните !! ... даже за последните етнографи и културоведи са му измислили специален термин, но ... в момента не мога да го назова !! - От което идва - Какво ?
- Явно на времето ще да сме били едно ... пък после "исторически превратности" са ни направили на три дела !?? :((((

- Поздрав !

Тоя хумор по-чер и от английския....:)
Поздрави!:)

разсмя ме ! :)))

***

Хем сме близки, хем не сме.

Науката мълчи.

***
След като сме комшии от толкова дълги години и векове, най-вероятно е, че сме близки.

0***

Аз това исках. Да се усмихнем. Макар че хуморът в случая е "майка плаче, грамофон свири", както се шегуват в Пастух. Ама си е хумор.

Българите освен че сме красиви, умни, талантливи имаме прекрасен хумор или както казва една приятелка и мъртвец ще се разсмее на българския хумор. Лека вечер!

как мъжът й закъснял снощи - обадил й се по някое време към 8 часа вечерта да й каже, че след малко си идва, а си дошъл в 24 часа.

- Ми, то, жена, кръчмата я затвориха, ние се преместихме в съседната да си довършим мохабета, ама дойде едно младо момче и два часа ми разправяше колко съм интелигентен, та сърце не ми даваше да го прекъсна.
- Да бе, да, нали цял живот те гледам, как ще ти разправям колко си интелигентен.

***

Но и животът понякога е черен.

"Живот без маска и бз грим - озъбено свирепо куче." Както казва Вапцаров.

***
Няма прегради, няма ограничения, но е задължително остроумието или зрънцето хумор.
Затова е и девиза на габровци: "Светът е оцелял, защото се е смял!"

когато мога да погледна и с очите на другите.Поздрав, sande=

***

Мъжът трябва да има винаги отговор. А шегата помага за да се излезе от положението.
Моят приятел от Пастух Тодор, когато жена му започне да го кастри за нещо, излиза винаги с един и същи лаф: "Права си. Мен да ме утепаш е малко. Пун съм с грешки, каквото и да направя - все е грешка. Грешка след грешка."
И жената се насмее.

***
А и да се приемат по-безболезнено. Като лекарство. Това е мека критика.

Поздрави!

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за отварянето на мъдрата тема!
Единственото сигурно нещо е, че роденият ще умре.
Заселиха се много чужденци, а са ми интересни и китайците от новият завод за автомобили.
Мои ученици работят там и съм присъствал на гостуващи китайци в домовете им.
Променят се физиономиите, когато се разбере, че съм селският клисар и ме канят при къпане на покойник.
Заселих се през 1997г. по принуда, за да не притеснявам домашните с последните си месеци.
В продължение на месец си говорихме със смъртта, тя ми обясняваше, колко ще съм спокоен и без болка, а аз я разубеждавах, че ще направя усилие, за да доживея до внуци.
Смъртта се умори и се отказа с настояването си.
Нужни бяха години, за да ме приемат от атракция, до полезен за селото.
Така ми повериха и трудната задача, слуга в църквата, който бие камбаната при починал.
Защо ли?
Защото уважавам смъртта и коля животното преде да се е стреснало.
Вече се убедиха, че месото е различно, когато касапина не е прецизен и уважаващ живота, който отнема.
Нямам способност да обобщавам, но от множеството ми срещи и посещения по домовете, със се убедил, че при нас е важен спомена за човека и той продължава да е жив със спомените за направеното от него, а не преминаването му в друго състояние.
Помагам на живите, да отдалечат момента на среща със смъртта.
Да звучи самонадеяно, но няма по хубаво от живот в добро здраве и бавно остаряване, а не на легло и всяка сутрин да те проверяват, дали си жив.
Правилата ми е-"живей така, че да приемат и смъртта ти, като продължение, а не изненада".
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Сърбите /бившите югославяни/ без майтап и шльоковица на маса не сядат.
А вицът си го бива!

"Да звучи самонадеяно, но няма по хубаво от живот в добро здраве и бавно остаряване, а не на легло и всяка сутрин да те проверяват, дали си жив.
Правилата ми е-"живей така, че да приемат и смъртта ти, като продължение, а не изненада".

***

Поздравления за мъдрите думи.

***
Те може би са единствените, които псуват на Бог.
Например: Шофьорътх казва: Юче е било връло вруче, скували сме се. /Вчера беше много топло, сварихме се./ Йебем ти Бога, йебем ти сунце, йебем ти свет! Този израз е за подсилване.

Поздрави!

Раодвам се и ти благодаря, че си наминала.

Поздрави!

Сигурна съм, че точно това чувство за хумор ни държи и ни пази, не ни позволява да ни нарани нищо. Аз също често в къщи се шегувам със съпруга ми с един виц: "Когато на човек не му върви и жена му не умира". Черен хумор, но засмива и те кара да се замислиш. Усмихната нова седвица от мен!

Много точно ти е определението.

Чувството за хумор ни е бронята на българите срещу всички удари на грубия живот.