ЧОВЕКЪТ С ТРИТЕ ИМЕНА, ТРИТЕ  НАРОДНОСТИ  И ТРИТЕ РЕЛИГИИ

 

                                                                                 На Алма

 

 

Седим на тревата с македонския художник Кочо Фидановски под сянката  на огромни чинари, из чиито корени изригват три буйни потока студена вода. Малко под село Ростуше, родното място на Георги Мияка, над което се извисява огромна, непристъпна каменна стена. Зад нея е земята на албанците, Албания! Земята на Скендербег!

Около нас са клекнали седем кучета – вълкодави и с трескави очи гледат  нашата трапеза.  Изстудената  в потока “лозова” ракия не ги интересува, нито скопското пиво, което се лее щедро през целия ден.  Миризмата на печени пилета, на  свински пържоли, обаче,  ги  подлудява,  кара ги инстинктивно да се примъкват напред и да стесняват бавно обръча около нас, като хладнокръвни и решени на всичко разбойници.

Подхвърляме им късчета месо, а за кокалите  няма спор – те са си поначало на тях наречени.

Говорим за Георги Мияка, роден тук под тези гранитни хребети, познат на цял свят като Скендербег, като Георг Кастриоти. Роден около 1405 година в славянско, християнско  семейство, в ранната си младост  възпитан в семейство на коравите “мияци” с баща Йоан /Иван/, образован по-късно като мюсюлманин в елитно военно училище в Одрин на тогавашната най-мощна империя – османската, под името Скендербег.  Със заслужено право той става национален герой на албанците – на каузата на тяхната независимост той обрича и посвещава живота си. Макар и православен, след това мюсюлманин, той става най-светъл лик на католицизма под името Георг Кастриоти.

Всеки опит да научите повече за този човек, а още повече да го разберете, ви изправя пред планина от парадокси, неправдоподобности  и невероятности, попадате като омагьосани в някаква  безкрайна тайга от непроходими гори, от отвесни скали, от дълбоки реки и накрая  ... се изгубвате.

Питаме се: Истина ли е всичко това? Възможно ли е? Що за човек е бил този легендарен, този невероятен  Скендербег?

Неговият бурен живот прилича на филм, но  филм за него не е правен. Всеки, който помисли да направи такъв филм се стъписва още в началото от неговата смазваща, абсурдна  и   неподаваща се на  логични обяснения биография. С думите на Йордан Радичков би могло да се каже, че този човек “прилича на остър нож, но без дръжка и всеки, който се докосне до него се порязва”.

Затова и никой не се осмелява да прави филм за него.

Балканската, европейската, та дори и световната история не познават друга подобна личност.

Но да се опитаме да кажем нещо под ред.

Още като юноша баща му  Йоан /Иван/ Кастриоти, феодален владетел на областта “Мат” в Централна Албания го изпраща  в Одрин като заложник на  султан Мурад  Втори.

Младият мъж от македонските планини  прави  впечатление още в началото на военната си кариера: впечатлява внушителната му осанка, гордата стойка, широкото мъжествено лице, орловият поглед. Самият султан Мурад втори го забелязва  при едно военно дефилиране. На коня той изглежда внушителен, уверен, красив, победоносен. Като статуите му сега  на площадите в Тирана и Скопие. Всички приковават очи  в този роден воин, а от устата на султана се отронва с възхита:

-         Какъв юнак! Какъв воин имам! Аферим!

Още при посвещаването му в исляма придобива името Искандер. Искандер – Александър, синоним на герой, синоним на славния Александър Македонски.

Заради бойните си умения, съобразителност, храброст, на 19-годишна възраст е причислен към турската военна аристокрация със званието “бег” /”бей”/.

И така Георги става Искендер и вече Искендербег – Скендербег.

Участва в редица турски военни походи, където се отличава с изключителни  бойни способности и макар и млад, бързо израства  като ценен от султана пълководец.

Любопитна подробност, която малко изследователи посочват  е, че през 1430 година  за няколко години младият Скендербег е  управител /санджак бей/ на град Никопол, в чиито граници тогава попада и Плевен.

/Твърди се, че и  досега в Плевен има малка общност от семейства, които смятат, че произхождат от преселени през вековете албанци, включително и под името Кастриоти./

В 1438 година Мурад Втори го назначава за управител /субашия/ на укрепения град Круя, главен град на турския санджак “Албания”, който обхваща  приблизително днешна централна Албания.

В 1440 година  е поставен за управител /санджак бей/ на Дебър.

През 1443 година Скендербег се обръща срещу султана и Османската империя.

Коя е причината?

Както се казва в такива случаи историята мълчи. Повечето изследователи посочват неговата духовна и идейна  еволюция, породена от прозренията му за народната съдба – на мюсюлманското албанско население от Круя и другите части, населени с албанци, от съдбата на  християнското  население от Дебърския и охридския край. Летописците сочат, че през 1443 година  той превзема крепостта Круя и на една от нейните кули се развяло знамето на феодалния род Кастриоти – черен двуглав орел на червено поле, което по-късно става национално знаме на независимата албанска държава. Възможно е да е повлиян от баща си, или от  новите идеи на времето за самостоятелно развитие на народите. Или пръст да имат външни сили и задкулисни  борби за влияние и надмощие. Ние това не знаем. Ние можем само да гадаем.

През 1450 години и 1457 година  войски на султан Мурад Втори  се опитват без успех  да си възвърнат крепостта Круя. Скендербек разбива османските войски  и от този момент се прочува в Европа като талантлив и храбър пълководец и бранител на християнското население.

Самият Скендербег е приел вече християнсаката вяра  и има покровителството на папата. Връщането му към християнството е под благословията на папския престол, като дори получава от Ватикана високата титла  “Атлет на  християнството” / “Защитник на вярата”.

Ето ви нова главоблъсканица. Православен – мюсюлманин – християнин-католик! И никого това не учудва! Самият този факт е показателен за тези исторически времена. Значи е било възможно!

А ние си знаем едно: “Глава си давам, вяра не сменявам!”

Чудни са чудесата ти, Господи!

 

През 1464 година войската на Скендербег разбива 14-хилядна османска армия близо до Охрид.

Същото се повтаря и през 1467 година.

Повече от 20 години със своите 20 000 войници албанци-мюсюлмани в преобладаващата си част и православни, Скендербег води непрестанни войни с османската империя, като печели всички битки, с изключение на една – тази при Берат през 1455 година, когато е предаден от племенника си Хамза Кастриоти- еничарски офицер, който преминава на страната на османците.

През 1468 години в хода  на продължаваща победоносна кампания Скендербег се разболява от  малария и умира в крепостта Леша.

Погребан е в католическата катедрала “Свети Николай” в град Леша.

Скендербег има син и дъщеря.

От време на време в миналото между учените, а и в медиите е поставяна под въпрос националността на Скендербег. Както много точно отбелязва г-н Б. Станимиров от Габрово в свое интересно и задълбочено изследване, подобен спор по начало е абсурден и по балкански провинциален.

През 13 -ти и 14 – ти  век, когато се е формирал рода изобщо не е съществувало понятието  националност, каквато познаваме днес. Нациите са плод на епохата на Просвещението от 18-ти  - 19-ти век. Но дори да е имало някаква степен на етническа принадлежност, тя със сигурност не е означавала нищо за владетелските фамилии, които във всяко поколение сключват династичен брак с други владетелски фамилии. А това означава със сигурност и  ненасилно смесване и размесване на етноси, преливания, сливания ...

 

Университетският професор от Скопие Ферид Мухич си задава въпроса:

“Как е бил възможен този велик и знаменит Георги, Скендербег, Георг Кастриоти?”

И си отговаря:

“Отговорът е само един и се съдържа в неговия живот. Той се намира не в сферата  на това, против какво и против кого  той се е борил, а  в това  за какво и   за кого се е борил!?   Цялата негова борба “против” е винаги борба “за”! Воювайки против завоевателната   мощ на силната Империя, той се е борел за правото на свободен живот на всеки народ! Тук е цялата мъдрост и цялата истина! Само за това и  и само  така, макар и македонец от Миячията / за нас македонски българин! Ха! б.м./ , той с право става национален герой на албанците. Макар и православен, а след това и мюсюлманин, той става най-светъл лик на католицизма, както и на православието, както и на исляма. Това е така защото с целия си борчески живот той утвържадава  най-високите ценности на трите вери и разбира се – на всяка световна религия!

Неговият парадокс  открива всъщност парадоксалността на нашите делби и цялата безсмисленост на нашите конфликти.”

 

***   

 

Слънцето скрива своя огнен диск  зад каменния хребет, а над зелената долина пада тежка, оловна сянка. Появява се лек бриз, наситен с аромата на стотици билки.  Пред очите ни се плискат трите шумни поточета, а  аленият залез ми заприлича на развято знаме. На неговия фон се появи огромна черна птица. Невероятно!

-Орел ... има ги тук открай време. – казва Кочо, забелязъл удивлението ми от природната картина.

- Да не е двуглав? – пошегувах се.

- Този е обикновен, прост орел ... отвръща на шегата Кочо. И добавя, вече със сериозен тон:
     - Двуглавия се знае къде е – на албанското знаме, знамето на  Йован и Георги Кастриоти. 

Приготвяме да си тръгваме от това благословено место.

Прибираме нещата си в багажника на лекия автомобил на Кочо.

Обсадата от седемте вълкодава, като че ли и тя се готви да се оттегли, вече доволна и нахранена.

И сигурно много благодарна.

И о, свещена наивност! Усетили безпотрешно нашата разсеяност с художника, в един момент седемте кучета нападнаха бързо и вероломно лагера ни, отмъкнаха изпечените и недопечените пилета и пържоли, а също така не пожалиха и суровите, и изчезнаха в храстите. Балканска работа.

Победиха ни. С търпение, хитрост и вероломство.

 

О, Македонио! Внимавай! Пази се!

 

***

 

 

 

 

 

А филм за легендарния Скендербег все някога ще се направи, казва Кочо.

Все някой ще се осмели да хване този остър нож без дръжка! – допълвам аз.

 

***

Има много личности ,превърнали се в легенди ,
за които се знае малко и не се пише ,не се правят филми ...
но остават завинаги в спомените на тези ,които са ги познавали .
Остават в народната памет ...това мисля е най-важното ...

Неведоми са пътищата Господни...и ние ги следваме слепешком понякога,а случва се и с широко отворени очи...

- Ти в главата ми, ли си влязъл бе брате !!!???

- Това колко пъти се мъча да обясня и напиша ... ма немам таланта ... Дар от Бог !!

- Пояснявам още ... емоционалният ми изблик е във връзка и с заглавието "ЧОВЕКЪТ С ТРИТЕ ИМЕНА, ТРИТЕ НАРОДНОСТИ И ТРИТЕ РЕЛИГИИ" ... свети Георги е три пъти убиван и три пъти възкръсва !! ... Това го прави образ(продължител) на една много по-стара от преди времето на "мъдрите" гърци образност и релегиозни вярвания за един много, много по-стар от техните богове ... който също три пъти умира и три пъти възкръсва !! - Ей това, което казвам и това, което ти правиш като внушение с разказа, ме кара така емоционално да го възприемам !! ... и др. работи в него, разбира ... но най-вече това три пъти по три ???
Поради това останах с впечатлението, че направо си "влязъл" в главата ми и развиваш една моя концепция, чрез образа на Георги Кастриоти !!

- С възхищение !!

от Гет ктист

Прочетох с интерес биографичния разказ за една многолика и многопластова личност каквато е личността на Георги, Георг Кастриоти, Скендербег. Освен, че е имал физически данни, той е притежавал и качества на воин, на водач, но той е бил и човек като другите - създал е и семейство нещо най - важно в един човешки живот...
Странни са превратностите в епохата на Средновековието и най- вече в първите векове на османското нашествие на Балканите...Европа тогава е едно, ние - друго. Губим какво - свободата си на първо място, сигурността с държавността, която я няма. Прекършен е и духът, ставаш подчинен и какво остава, да воюваш единствено за физическото оцеляване...и едва, когато се събудиш от ужасите, от преживяното започваш да мислиш, че си човек на когото е потребно и всичко останало присъщо на човеците. Задавам си въпроса: „С какво е бил полезен Скендербег на онеправданите?” Защо е станал знаме?
Сравнявайки годините установявам, че той всъщност е воювал за самостоятелност на населението в тази част на Балканите - да бъде извън пределите на Османската империя, воювал е за тяхната свобода и е станал техен защитник. Въпреки различията в религията човешките същества са едно и те са подвластни най-напред на човешката природа да са свободни. Това е най-ценният дар на човека към който се е стремял през всичките превратности на времето...СВОБОДАТА!! Именно това ги е заставяло да застанат под водачеството и да го следват. А, той да стане тяхно знаме и да отстоява правата им до края на дните им. Могъл е да остане на другата страна и вероятно е щял да бъде много богат, но у него е заговорила кръвта и той се връща там, където тя го води.
Поздрави, Санде за дързостта да ни представиш една толкова сложна личност близка до нас и българите от Македония заради корените си, но станала знаме на албанците. Тези, които бавно постепенно настъпват в пределите на Македония …Защо? Не случайно изразът „О, Македонио! Внимавай! Пази се! „ е спонтанен вик, предусещаш надвиснала опасност.

Повлечи крак, да му тръгне на разказа.

Поздрави!

Да, неведоми са пътищата Господни! Животът и невероятните перипетии на Георги - Искендербег - Скендербег - Георг Кастриоти потвърждава това.

Благодаря ти!

С уважение,

Сашо - Санде - Александър - Искендер - Горов

Поздрави, Санде за дързостта да ни представиш една толкова сложна личност близка до нас и българите от Македония заради корените си, но станала знаме на албанците. Тези, които бавно постепенно настъпват в пределите на Македония …Защо? Не случайно изразът „О, Македонио! Внимавай! Пази се! „ е спонтанен вик, предусещаш надвиснала опасност.

***

Благодаря ти за интересния коментар и особено за коментара на метафората с кучетата, опасностите, които дебнат и заплашват Македония.
Тези от разказа отмъкнаха част от скарата, а другите, по-опасни си точат зъбите да откъснат парчета от тялото на тази, близка нам земя. Това вече върви, война имаше, война за жизнено пространство.

Хубава вечер!

Подкрепям напълно това, което е написала Ати( тота)!
Имаме си и ние в Историята моменти на обръщение към Светия Престол в Рим...Всичко в интерес на запазване на държавността...
Поздравления за написаното! С удоволствие прочетох!
Изпращам ти линк за нещо също така интересно:
http://www.proza.ru/2009/10/31/708
Б.

Още Ну съм прочел санде поста и коментарите ти. Ме напомни на документалния филм, който видях по телевизията това лято в Сплит Хрвтска за испанският християнски веле, супер, екстра, хипер герой Ел Сид. Изглежда, че се е борил за този, който ще му плати повече, и за християните и за мюсюлманите/арабите.
Само католиците го правили християнска легенда, Ватикан! Арабите не.

http://en.wikipedia.org/wiki/El_Cid

А Ати наистина е написала академичен коментар.

***

Ако знаеш нещо повече, интересно или публикации, източници, ще се радвам да ги споделиш със своя приятел Санде.

с интерес прочетох. За какви хора се сеща човек, когато приседне под чинара на студена ракийка. Лека вечер и хубава неделя!

...Цялата негова борба “против” е винаги борба “за” ...
...с целия си борчески живот той утвържадава най-високите ценности на трите вери и разбира се – на всяка световна религия...открива всъщност парадоксалността на нашите делби и цялата безсмисленост на нашите конфликти.”
Няколко изречения , които го поставят над човешките конфликти и до днес. Всичко в името на запазване държавността , свободата, независимостта ...
Независимо дали като Георги Мияка, като Скендербег или Георг Кастриоти ,
той винаги се е борил ЗА ,а не ПРОТИВ ...
Впечатли ме - наистина не зная дали в историята има друга такава личност
невероятна , объркваща ,сложна и силна . Върнах се отново да прочета ,
да открия отговори на въпросите си , и стигнах до мисълта , че няма нищо абсурдно и нелогично в поведението му ... напротив . Парадоксално е може би възприемането на неговия необикновен живот .
Поздрави за разказа и представянето на Георги Маяка .
Хубава вечер !

Странно! В събота вечер, ядосана от провалени планове, чета за Скендербег. И ми е толкова интересно в този урок по история, че си казвам, че така е трябвало да стане. Трябвало е един мъдър и благ сладкодумник да ме чукне по главата, за да се усетя, че имам бяло поле в познанията. И тъкмо да прочета повторно, за да запомня фактите, и си казвам: "Абе жено, кой ти каза, че това е просто история?"
Не е, нали, Санде! Това не е просто история. Това е мъдростта на живота. Същата като мъдростта на свещениците из Родопите, които са повели хората да бъдат потурчени, за да се съхранят родовете. Защото вярата е важна като факт, а не като характеристика и над всяка вяра стои животът. Винаги съм го знаела, но често го забравям. Благодаря ти за припомнянето! И за наученото благодаря! И за това, че си, какъвто си :)

Бих искала да допълня нещо, което прочетох в Българска енциклопедия на братя Данчови за Скендер – бег с.1429 : „… че в 1442 година Мурад ІІ присъединил албанските земи към империята си и изпратил Скендер бег да покори Сърбия, но последният се разбунтувал срещу турците и завзел град Кроя, отрекъл се от мохамеданството и повдигнал въстание в епирските планини.”
В енциклопедията се посочва още един любопитен факт, „ В 1444 година разбил в Дебър една турска армия и се съюзил с полско – маджарския крал Владислав ІІІ /Варненчик/ и трансилванския войвода Ян Хуниади; разбил последователно войските на Мурад ІІ , които два пъти обсаждали Кроя /1449/, както и войските на Мехмед ІІ. Дори падането на Цариград /1453/ не спряло подвизите на Скендер – бег. По едно време се притекъл на помощ на неаполитанския крал и после пак продължил борбите си с турците до самата смърт.”
Всъщност това хвърля допълнителна светлина за евентуално постигната договореност и съвместни действия с християнска съюзническа европейска армия, последен опит да бъдат отблъснати турците от Балканите. Същевременно дава отговор на зададения въпрос в разказа защо той се обръща срещу турците, срещу тези на които до вчера е служил. Той действа в югозападната част на Балканите, а сформираните в двете последователни години християнски съюзнически армии в североизточната част. Можем да допуснем, че има връзка между организираните освободителни действия , защото освен прозиращите интереси на Ватикана в основата стои спирането на нашествието на османците в Европа.
През 1443 г. в Унгария се организира поход срещу турците. Начело е Владислав Варненчик, В състава на сборната армия влизат – унгарци , полски доброволци, чешки наемници хусисти, босненци, сърбите - също, власи и немски наемници. Сборната армия прекосява Сърбия и през Западна България достига до Златица. Поради тежката зима походът се прекратява. В резултат на мирния договор, сключен за 10 години, Сърбия получава автономия, а Унгария - редица крепости по Дунава. Недоволен от този резултат е папа Евгений ІV. Той е и главният вдъхновител на антитурското движение. Целта му е разпространението на католицизма на Изток. По негово настояване пратеникът му в Унгария- Юлиано Чезарини, освобождава крал Владислав от положената при подписването на договора клетва.
Подготвя се нов поход през 1444 година. При втория поход сборната армия е съставена от: унгарско-трансилвански полкове, полски доброволци, чешки наемници- хусисти, власи, бойци от Западна Украйна, наричани “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. Участват и доброволци българи от Подунавието - от Видин, Оряхово, Никопол и други селища. Сражават се и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. (Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария). Отряд хървати - също. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20 000 бойци .Турската наброява 55 000-60 000 души и се командва от султан Мурад ІІ.
На бойното поле загива половината от кралската армия (около 10 000 войници), а неприятелят дава два пъти повече жертви.
Край Варна загива 20-годишният крал Владислав. С останалата част от армията главнокомандващият Янош Хуняди отстъпва.
Битката край Варна е последната, решителната. След нея Балканите и Югоизточна Европа падат за векове напред под османо-турска власт.
Но бойните действия водени от Скендер бег продължават до неговата смърт през 1468 година – още 24 години след походите на християнска съюзническа европейска армия на Балканите. Интересен е фактът, че в тях заедно участват изповядващи двете религии.
И още можем да допуснем, ча тези негови действия забавят окончателното овладяване на Балканите от османците и инвазията им в Европа.

има каузи "против", които всъщност винаги са "за". Защото не ми харесва тезата на Майка Тереза, че не трябва да се участва в каузи "против". За някои тя е теза удобна, но е дълбоко погрешна.

С удоволствие прочетох тази биография. Но, честно казано, някак си не искам да се прави филм за този човек. Или поне не сега. Филм ще се получи, когато се оттървем от прудразсъдъците и идеологемите. Поздрави още веднъж!

ИНТЕРЕСНА ЛИЧНОСТ! НЕ ВСЕКИ ДЕН СЕ РАЖДАТ ТАКИВА! ВСЕКИ ЖИВОТ Е ЕДИН РОМАН! НО НЕ ВСЕКИ РОМАН Е ИНТЕРЕСЕН! ТОЗИ Е ИНТЕРЕСЕН! НО КОЙТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА И 10 ФИЛМА ДА НАПРАВЯТ ПАК НЯМА ДО ГЛЕДА!

Хубав неделен ден и на теб!

Трябва, наистина да се разделяме със наложените ни стериотипи към миналото и историческите личности.

Хубава неделя!

Напълно споделям коментара ти.

Над всичко стои животът! Казала си го по своя неповторим и знаменит начин.

Хубав ден и хубава нова седмица!

Бих искала да допълня нещо, което прочетох в Българска енциклопедия на братя Данчови за Скендер – бег с.1429 : „… че в 1442 година Мурад ІІ присъединил албанските земи към империята си и изпратил Скендер бег да покори Сърбия, но последният се разбунтувал срещу турците и завзел град Кроя, отрекъл се от мохамеданството и повдигнал въстание в епирските планини.”
В енциклопедията се посочва още един любопитен факт, „ В 1444 година разбил в Дебър една турска армия и се съюзил с полско – маджарския крал Владислав ІІІ /Варненчик/ и трансилванския войвода Ян Хуниади; разбил последователно войските на Мурад ІІ , които два пъти обсаждали Кроя /1449/, както и войските на Мехмед ІІ. Дори падането на Цариград /1453/ не спряло подвизите на Скендер – бег. По едно време се притекъл на помощ на неаполитанския крал и после пак продължил борбите си с турците до самата смърт.”

***
Ученолюбивата Ати дава един исторически бекграунд на времето на Скендербег и става възможно да видим фактите в историческия им контекст.

Е, няма как да не кажа моето:

Целувам ви ръката,госпожо!

***
По делата им ще ги познаете.

***

Така е, киното е комерсиално и кой знае какви ще ги измъдри.

Радвам се, че сте обърнали внимание на разказа за Скендербег.
Не е лошо дас е знаят некои работи за историята и за историческите личности.

Сигурно ви е направило впечатление,че в "лагера" ни с Кочо има много повече месо за скара, отколкото може да изконсумират двама души, па било те да са и много гладни.

Обяснението е просто: Поканените на пикника бяха повече, но се оказахме накрая само двамата с Кочо.

За късмет на кучешката банда.

Санде, може би по - точното е любознателната, търсещата отговорите за случвалото се и случващото се на Балканите. С неспокоен дух за българското, за личностите в историята ...за бъдещето на Балканите ...Чак ученолюбива???

Още един път поздрави за дързостта да пишеш за тази сложна личност, присвоена за знаме ...

Поздравявам ученолюбивото, любознателно, любопитно и даровито дете от Пловдив- Ати!

Това е основният въпрос санде.
Докато не напишем който ги наложили стереотипите и с който интерес, няма да тръгне работата напред на Балканите.

Приятелю, Никола! Стереотипите - да, но най - голямото разделение и противопоставяне на хората идва от религиите. Те колкото и да формират морални норми на поведение, толкова повече вредят с другата си фунция - служене на държавата и на воденета от нея политика. И тогава именно противопоставянето между православието и католицизма отслабва на първо място Византийската империя - тук е ролята на кръстоносните походи, и на второ липсата на единодействие между двете църкви дава възможност Балканите да бъдат овладяни от османците и съответно забавено развитието на тези народи. Тук се налага друга стопанска система. А - западните държави в същото време правят скок в стопанското си развитие ...и то кои?
Та нищо ново под Слънцето - разделяй и вледей!!!! Това трябва да осъзнаем ние тук живеещите на Балканите - да не допускаме разделение и противопоставяне !!
Хубав ден!

че те могат да се извисят над всяка Империя и световна политика и дава лъч надежда именно на малките народи,че оцеляването е възможно дори и само чрез паметта.
Поздрави ,Пастух,))) разказите ти са винаги интересни и поучителни

Комплименти за чудесния документален разказ, който си написал!
За Скендербег знаех малко досега, и от теб научих подробности за невероятния му живот, и дела.
Впечатлен съм от политическите умения на този човек, и от факта , че е успял да обедини хора от различни религии, в името на благородна кауза - независимост, и по-добър живот! Такива личности са безценни, и нужни на всеки един народ!
Поздравления!

***

Ние сме направени като от железобетон, знаеме да мразиме, да се пазиме от сите страни, от сите страни сардисани, петолъчките са ни още у главите.Согласен сос тебе дека това е базисно прашанье.

***

Хубава неделя и успешна нова седмица!

***

Скендербег е интересна личност, за който и аз доскоро малко знаех, или някакви най-общи информации, които се оказаха по-скоро нещо "чул-недочул". Това ме предизвика да се поразровя, в мрежата има доста люпопитни и интересни неща. А е и добре да се познаваме повече тук хората, живеещи на Балканите.

Кога така, Крали Марко е четворен! :-))))
Сръбски, Български, Македонски и Турски ...

Въпреки, че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в народния епос на българи и сърби - виж бугарщици. Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Република Македония.

Надявам се написаното няма да Ви лиши от удовлетворението, което ще изпитате при прочита на разказа на Санде за тази велика личност – Скендербег. Реших да потърся повече информация за него. Попаднах на История на Балканите -14-20 век от френския историк Жорж Кастелан. Ще пресъздам само онези негови виждания, които не присъстват като исторически факти в разказа. В главата „Подновяване завладяването на Балканите – Мурад ІІ/1421 -1451 г./ авторът проследява събитията от този период.

Мурад ІІ води битки срещу Константинопол, деспотството Мистра, Солун, и в Анадола. Заради трудностите, които среща в Анадола, Мурад ІІ подписва примирие през 1424 година с християнските князе в западната част на Балканския полуостров – владетели на земите на северна Албания, деспота на Сърбия и най – вече на техния покровител, унгарският крал Сигизмунд, което допълва сключения преди това договор с Византия. Но деспот Стефан води двусмислена политика, лавирайки между османците и унгарците. Мечтае да върне отново блясъка на Сърбия от времето на Душан. Той прави Белград столица, свързва се с Византия, но всъщност е васал на султана. След неговата смърт начело застава Георги Бранкович/1427-1456/ Той първо търси подкрепата на унгарския крал, Сърбия става унгарски протекторат , постепенно губи позиции и е принуден /причина обявената война през 1428 г. от МурадІІ/ да възстанови васалитета си към султана.

Така Сърбия става изходна база за военните операции на султана към албанските земи. Интересно е какво става там. Владетелите са подчинени от беят Исак Евренос / б.м. името да ви прави впечатление/ заради съюза им с Венеция. Между тях е и бащата на Скендербег – Гьон Кастриоти /в разказа Иван, Йован, вероятно променено при превода/. Султанът изгражда в този район един санджак , в който установява и много тимари.
Промените предизвикват недоволството и през 1434 година започва борба на християните водена от Георге Арианити на когото съюз за общи действия предлага Сигизмунд. Постепенно християнските държави стават обикновени провинции на империята, която се простира както на Балканите, така и в Мала Азия.
Разбирайки, че дните на Византия са преброени василевсът Йоан VІІІ прави постъпки пред европейските монарси да се осъществи обединението на Църквите под ръководството на Папата в замяна на финансова и военна помощ срещу османците. С много трудности на събор във Ферари е провъзгласено обединението на Църквите на 6 юли 1439 година.
Но това решение среща сблъсъка на егоизма и двуличието на князете и фанатизма на духовенството и народите. В Константинопол гневно е отхвърлена идеята за подчинение на папата, останалият източноправославен свят също – Московската църква обявява своята автокефалност /1440 г./ само никейският митрополит става неуморим защитник на антиосманския кръстоносен поход. Това е последното възраждане на идеята на кръстоносния дух, когато начело на преден план на унгарската сцена изпъква един забележителен военен Ян Хуниади /1407-1456г./ Той убеждава своя крал Владислав ІІІ Агело /впоследствие наречен Варненчик/ да застане начело на похода през 1443 година. Настъплението на християнската армия е спряно от Мурад ІІ.

Точно тогава избухва бунтът на Скендербег, а в Анадола емирът Караман подновява действията си, депотът на Морея окупира Атина.
Султанът поверява делата си на своя велик везир. Чрез своята съпруга Мара посочена е за сръбкиня, установява контакт с Бранович за да изтъргува договор с кръстоносците. Така е сключено т. н. Сегедско примирие от 1444 година, благодарение на което Мурад ІІ продължава битките в Анадаола , без да бъде атакуван в Европа.
Християнството тогава открива своя втори голям герой в лицето на един дребен владетел от албанския север – Георги Кастриоти, останал в историята като Скендербег /1405-1468 г. / Това, което пише за него в разказа си Санде почти се припокрива с историческите факти приведени от Жорж Кастелан. Той обаче сочи, че изпратеният като заложник Георги /той е един от четиримата сина / в Едирне /Одрин/ получава мюсюлманско образование в училището за пажове в двореца, като приема името Александър / на турски Скендер/. Получил диплома за спахия, той се връща в родния си край през 1438 година, получава титлата бей и длъжността валия /административен управител/ на Круевския район.
„ Но през ноември 1443 година, когато армията на Хуниади завзема Ниш, - пише Жорж Кастелан, - Скендербег изоставя лагера на байлербея и заставайки начело на малобройна конница от 300 души, както гласи преданието, взема Круя благодарение на един фалшив ферман. На 28 ноември той издига над цитаделата знамето с отличителните знаци на своето семейство: двоен символ с голямо бъдеще, защото неговото знаме става емблема на независима Албания, а датата се отбелязва като неин национален празник.
По онова време обаче това е един обикновен феодален бунт, каквито има много в Османската империя, но точно този се отличава от всички останали както по своята продължителност – от 1444 до 1468 година , - така и по европеизацията си: кралете на Унгария, на Неапол, както и на Венеция, помагат поне на думи на бунтовниците и папа Николай V приветства Скендербег като „борец за Христовата вяра”. Докато героят не умира от болест в Алесио /Леша/ на 17 януари 1468 година, той си остава пречка за завършване завладяването на Балканите от османците.”

Може би се питате защо направих и това допълнение?
Наложени фактите от разказа и в Българската енциклопедия от 1936 година, и в История на Балканите на Жорж Кастелан се припокриват. Открояват се някои нюанси, които допълват както образа на Скендербег така и обстановката на Балканите през ХV век.
Но кое е онова, което прозира между тях, онова не написаното, от което трябва да се поучим, защото може би тепърва ни предстоят нови изпитания на Балканите?

Всъщност нашите земи винаги ще раждат такива герои – великани, отдадени на борбата за отстояване на независимостта, свободата, защото тук се преплитат интересите на Запада и Изтока и те винаги ще бъдат люшкани в едната и другата посока. Затова е и тази борба за постигане на влияние и владеене за да бъдат разделени малките народи и държавите им на Балканите, противопоставени една на друга и отново поставени под нечие владичество – може би само с подмяна на населението.
И тук именно се прокрадва отново религията, тя е онази отрова, която прониква дълбоко в съзнанието на хората и ги прави различни, а всъщност те са еднакви с еднакви стремежи в живота, но отровени те стават оръдие на политиката.
Нека се възхитим на този велик син на Балканите, но и извлечем съответните поуки – да постигнем икономическо, културно и всякакво друга сътрудничество, да не се надпреварваме да изтъкваме кой колко е велик, а да се огледаме и предпазим от „шума в гората от задаващата се буря”

Наистина има голям фолклор за него, повече песни, а песен сайбия нема, песен граница нема.
Нема достоверни данни, повече е рожба на народната легенда.

Иска му се на народеца да има барем един юнак над юнаци, който не се плаши от никого.

Един поет от Перник преди години написа епиграма:

Бил е Марко, бил е!

Ама и него са го биле!

Абе, поне една снимка да бе останала, една картина, а то - саде легенди. И песни.
Нема лошо.

Надявам се написаното няма да Ви лиши от удовлетворението, което ще изпитате при прочита на разказа на Санде за тази велика личност – Скендербег. Реших да потърся повече информация за него. Попаднах на История на Балканите -14-20 век от френския историк Жорж Кастелан. Ще пресъздам само онези негови виждания, които не присъстват като исторически факти в разказа. В главата „Подновяване завладяването на Балканите – Мурад ІІ/1421 -1451 г./ авторът проследява събитията от този период.
.................

***
... хвърля светлина и върху историята на Скендербег.

Както казва султан Мурад Втори: Аферим!

Искрени и сърдечни поздравления!
.

Той е сменял заради идеи, имал е качества на водач, спасявал е хората. Сега сменят и вяра и идеи по пресметливост, пълнят си сметките и с това се изчерпва духовността им. А аз съм от тези, които "глава си давам, вяра не".
Поздрав,Санде!

Интересна тема, Санде, поздравления!

Има един стар руски/съветски филм за Скендербег "Великий воин Албании Скандербег"

http://www.youtube.com/watch?v=z5tangMrTeg

***

Ти си закърмена с вярата на българката, с родолюбието й си като Гергана от "Изворът на Белоногата", като Калеш Ангя от известната песен.

Поздрави и възхищения!

Ами сдържан съм щото гледам да не си създавам идоли. Това идеализиране на Скендербег е малко пресилено, ако питаш мен. Той първо не е албански, нито балкански герой, нито пък християнски. Това неговото фурнаджийство на смяна на религиите е малко съмнително. Човекът просто е имал амбиции да обогати своя собствен род, нищо повече. По това време е било така. Нямало е национално съзнание. А дружбата му с Ватикана е силен сигнал, че не му е чиста работата.

През втората световна е имало нацистка формация в Албания наречена - Skandenbeg SS

Интересно е изказаното от теб, Пламене. И аз бях сдържана относно личността на Скендербег, защото е станал идол на албанците. И не само това, защото е една сложна за описание личност. Да приеме исляма и да служи на султана това не е бил негов избор - един от четирите сина - и това е той е бил длъжен да бъде даден като заложник. След това застава там където му е мястото - сред своите - защитава онеправданите християни. Самият факт, че води битки до края на своята смърт - близо 24 години след падането на Константинопол го прави значим и за Балканите и за Европа. Това е своего рода забавяне инвазията на османците, които по късно стигат до Будапеща. Как няма католическа Европа да го търси и да го отличи?
И аз попаднах на клипове за нацистка формация в Албания наречена - Skandenbeg SS сиреч на неговото име. В името на каузи винаги се търсят идоли за знаме независимо преследваните цели и интереси. Нали трябва да се владеят хората? А Скендербег е личност!! Почитана!!
От разстояние на времето е лесно да даваме оценки и да съдим. Казвам го по принцип. В конкретния случай публикувания разказ за живота на Скендербег от Санде е по - скоро подтик за размисъл, че ако продължим да бъдем разделени, както по времето на инвазията на османците на Балканите нищо добро не ни чака.
И още нещо ще допълня. В послеслова на разказа, Санде метафорично разкрива надвисналата опасност над Македония - картината с орела в небето , седемте вълкодава, разсеяността им и репликите: " Победиха ни. С търпение, хитрост и вероломство." и "О, Македонио! Внимавай! Пази се!" А след Македония ...кой е наред?
Не само размисъл буди разказът му, той е призив за осторожност и действие за да се забавят и спрат процесите, които текат на Балканите.

Нали в спора, а в нашия случай по-точно в разговора, се ражда истината.

Това беше и целта на разговора - не да се кажат истини от последна инстанция,
а да се надникне в тъмния килер на историята, сред паяжини, вкаменена тишина и отломки.

Поздрави!

... ПРОТОевропейската цивилизация на балканите и ние, като народ !!
- Павликяните(които някои свързват с богомилите (некоректно според мен) са антипример) и поради изповядваното и следвано от тях се явяват разрушители ... в частност и на българската държавност !! ... перода Х!!! - ХV векове !!
- Пояснявам още - За мен "павликянство" идва от проповядваното, от високопоставеният член на Синедриона юдеин Шаул-Павел, който съзнателно подменя съществени обосновки в първохристиянството !!

- Дано разбереш(?) - Какво се опитвам, да кажа ?!

от Гет ктист

Гетски, държавността кучетата я яли! Държавата не е нищо повече от метод за експлоатиране и манипулация на бедните, които защитавайки богатите (държавата) се заблуждават, че защитават своя дом или разтегленото понятие сега "родината си".

По времето на Скендербег Балканите са били разделени на множество малки княжества и всеки деспот е гледал да дърпа чергата към себе си.

Тези местни феодали евентуално осъзнават, че опасността от отоманската инвазия е нещо повече от поредното пренареждане на фигурите на шахматното поле, затова и всички подкрепят Скендербег, който успява да се противопостави успешно. Но бъди сигурен, че ако беше успял да изтика отоманците извън балканите, някой щеше да му забие нож в гърба и да узурпира властта.

----------------
Ати, какво значение има, че албанците са си го присвоили. Ако не бяха те, гърците щяха да го лапнат одма. Смяна на религията по изгода е било нещо нормално по онова време. Имаме много случаи на български аристократи, които са се присъединили към обкръжението на султана и приели исляма, само защото са усещали, че натам духа вятъра.

Ние сме възпитани с идеите за патриотизъм и саможертва за общото благо, но съвременниците на Скендербег въобще не са гледали на нещата толкова идеалистично като нас. Тези идеи се раждат така или иначе по-късно по време на просвещението.

- Но държава следва и трябва да има !!
- Твоите коментари, следват идеите на тези, които на практика са унищожили един коректен модел на власт-държава, а са наложили този вулгаризиран(абсурден модел) за такава !!
- Това има връзка с конкретиката на богомилство-павликянство ... това са антиподи, ако и да ни лъжат, че са едно !!
- Кога се преследвА Богомилството България запада - Обратния пример при Калоян и Иван-Асен !!, богомилството се толерира (такива участват и в армията) ... България е във възход ! Друг е въпроса, кой и защо ни внушава превратни представи за него !

от Гет ктист

Ти хубаво си преценил, гетски, ама както и друг път съм ти казвал, много четеш, знанието ти пречи.

Богомилите са били хора от народа и са помагали на бедните да не се побъркат от заблудите на църквата и интригите в държавата. Това всичко е против държавата/царската власт. Така че преследването им е напълно естествено.

Ако е имало царе, които са благосклонни то е било пак за тяхна изгода, както Калоян, който с помощта на богомили и павликяни превзема Пловдив и изколва населението. Така, че да не идеализираме богомилите също, защото дори и те са попадали в капана наречен "За Родину!" :))

... всичко при теб накрая, се излива в някаква много странна еклектика ??! :(((
- Имам достатъчно информация по силата на, която уверено твърдя, че представите не са адекватни, на това, което в двйствителност е било богомилството !
- Какво е писано и се пише в момента от противниците му, е друга работа ?!!
- Павликянството е силно юдеизирана версия на християнството ! - но не искам, да го обсъждам в публично пространство !! :(( (ако желаеш може на лични)

от Гет ктист
П.П. Отново казвам, имам сериозни основания да твърдя горното !

Върнах се да чета отново, Санде, защото твоите разкази трябва да отлежат и да остане послевкус като при старо вино.
И знаеш ли какво открих? Страхотна алегория! Образите на кучетата - полудиви, но все пак не се страхуват от хората, не са гладни, но не се отказват да откраднат плячката и неблагодарни, защото това им е в природата. Замислих се за балканските народи. Ами ние сме точно като тези кучета, всеки гледа да завлече историята на другите и насита и срам няма.
И добре, че не са направили филм за Скендербег. Ако го правят балканци, ще теглят в една посока; ако са чужди, няма да разберат. По-добре да живеят легендите, че в тях лошото е убрано.

Две неща има в разказа, които са чисто мои: аленото небе на залез, точно на чертата между Македония, над гранитната стена между македонската земя и Албания и внезапно появилия се орел в средата и ... седемте кучета.

Седемте кучета,които се появяват в началото и в края като библейска прокоба.

С езуитско примирение и отровни, сини блясъци в очите, лицемерни и безскрупулни, те чакат своя момент и не пропоускат да грабнат парче месо.

Нищо, че не са гладни.

От плътта на България е непрекъснато късано.

Затова тя граничи само със себе си.

Милото ми Чайче,ти ме уби и след това ме възкръсна.

Това сме ние от поречието на великата река Струма.

Целувам ви ръката, госпожо!

увлекателно четиво, Санде, три имена, три народности,три религии - значи триостра кама,

три разреза на дланта ти ще направи, поне един белег ще остави

дано все някой се захване

алегорията с кучетата е венец на разказваческия ти труд, съвсем на място, без да се натрапва, фино, леко

Дори нищо да не кажеш, самото ти присъствие тук е много голям комплимент за мен.

Благодаря ти.

А сладките ти думи ме разнежват.Те са като нежна резка от кама. Дай боже да съм ги заслужил наистина.

Поздрави от Пастух!

http://www.albanian.dir.bg/studii/lit/st-lit-10-GrigorParlichev.htm

http://stanimer.blogspot.com/2008/07/blog-post_25.html

аз само искам да ти благодаря за познанията и за умението да пресъздадеш като жив и въздействаш легендарния образ на Скандербег.

Поколенията винаги ще се връщат към миналото си, за да търсят величието на корените си там...
Благодаря ти! :)

Радвам се, че се завърна. Липсваше ми.

Благодаря ти за хубавите думи.

Поздрави!

Много интересна история за която не знаех!
Поздрави!

Добре е ако без предубеждения , готови стериотипи и етикети разглеждаме балканската история и личностите й. Поне да се опитваме.

БЛАГОДАРЯ, ЗА ИНТЕРЕСНИЯ ПОСТИНГ , САШЕ!
Толкова умело си разказал всичко , че за мен бе истинско удоволствие !!!
!Сърдечни поздрави и пожелания за прекрасни почивни дни !:)))

Благодаря ти за посещението и за хубавите думи.

Поздрави и възхищения!

Накара ме да се замисля " А ние си знаем своето : Глава си давам , вяра не давам..."
В с цената от наш исторически филм ,героят- як българин беше тръгнал на битка в която щеше да изгуби живота си.Спря се и се върна послушал старческия врещелив
гласец : " Не...за Бога братя да не стане кръвнина" ....след което всички бяха удавени в кръв и чалми...Защо ?
Благодаря за чудесния разказ...
Поздрави !

Животът е над всичко! Това каза Чайчето.

И е права.

Благодаря за посещението.

Живеем на чудесно парче земя...

Прав си.

Бог като раздава земите на народите вижда накрая, че за нас земя не е останала.

И ни дава по едно парче от Неговата.

Винаги ме възхищаваш но и размисляш Разказвачо Санде !!!
Пиши Прителю,
защото написаното от теб е като светлинка в
"тъмната нощ на безумното ни ежедневие" !

И поуките - поуките ... !!!!!!

Поздрави !

Добре си дошла.

Радвам ти се.

Чакам да завършиш, за да си пием биричката.

Нямат ли край тези мироопазващи мисии?

Къде е корнет Оболенски до налее вино?

Те са като Незнайния воин. Без тях няма победа.

Жалко.

Къде са ми власите?

Къде са ми торлаците?

Тези хубави, засмяни хора.

обичам да чета такива работи:)))

Радвам се, че си наминала тук, покрай нашия лагер в село Ростуше, селото на Георги, Скендербег, Георг Кастриоти, където с моя македонски приятел, македонския художник Кочо Фидановски пируваме, заобиколени от седем коварни вълкодава.