САНЧО - ПОСЛЕДНИЯТ АРТИСТ НА ДЖАМАХИРИЯТА!

                                                                                        
                                                                                               на  Светла Попова

 

 

Светла отвори прозореца на кухнята и го видя:малкото чудновато птиче бе кацнало на клонче на липата и я гледаше.

Да, гледаше я с любопитство, по точно и двамата се  гледаха с любопитство. В погледа на птичето се четеше не само откровено любопитство, но  и нещо, което Светла не  можа да определи от пръв поглед. Тук са кацали гугутки, но приближиш ли ги, отлитат. А това малко, чудновато птиче я гледаше без да трепне и като че ли очакваше нещо. Да, в погледа му се четеше някакво предпазливо очакване.

- Какво миличко, гладно ли си? – попита Светла.

И като не получи отговор, нарони няколко трохи  хляб на перваза на прозореца.

Странният пришълец  не чака  специална покана. Подхфръкна и кацна, току под носа й. И започна да  се храни. Точно така, не да кълве, а да се храни. Застъпваше трохата с едното краче и с извитата си като на малко орле човчица внимателно късаше от трохата по-малки трохи. Имаше нещо елегантно, изискано в начина , по който се хранеше, поглеждайки от време на време към непозната си благодетелка.

Светла  разглеждаше  заинтригувана чудноватото оперение на непознатото птиче с рогче на главата  и усещаше   как в гърдите й се  топеше като снежинка на прозореца неочаквана  нежност  към това странно, непознато същество, което пристигна кой знае откъде в студеното зимно утро.

Когато видя, че трохите са на привършване младата жена направи крачка назад и каза с приятелски жест с ръка и лек поклон:

- Ела миличко, влез! ... Влез, не се страхувай.

И с изненада видя как птичето  подскочи и като малка снежинка кацна на кухненската маса.

Светла се отдръпна на пръсти и влезе в спалнята, където си доспиваше мъжът й, който се прибира късно през ноща от работа.

- Иво, ставай имаме гост ... Едно птиче влезе през прозореца . – рече тихо жената.

Йвайло разтърка очи и я погледна: забеляза възбудата й, но помисли, че му е измислила някаква шега преди закуска.

- Какъв гост ... какво птиче? – запита все още сънено.

- Ела, ела ... ела да видиш какво чудо ... някакво чудновато птиче се разхожда по масата.

Йвайло стана.

- Наистина .. откъде се появи ... как така .. откъде долетя – дивеше се той. – Знаеш ли, това е папагалче! Виж – перата, главичката, завития клюн, рогчето над челцето...Да а а а. Това е само папагалче... папагалче ... Откъде ли е  пристигнало?

Какво ли му се е случило?

Така птичето остана при тях. В блок 620 на третия етаж в Шести микрорайон на жилищния комплекс “Люлин”.

Приказката, в която няма нищо измислено, продължава.

Този чуден пришълец, толкова скромен и тих, промени изцяло атмосферата в дома. Не е за вярване, но се започна  един безкраен празник ... повярвайте. Сякаш на малките си криле, малкото птиче донесе волността на вятъра, примамливата тръпка на далечните планини, нещо от веселите панаири, нещо неуловимо, от приказките навярно, с които всеки е отрасъл като дете.

Започна се една суетня с устройване на съквартиранта. Купиха му  от магазина за птици красива клетка, оборудвана с малките блюдца за храна и вода, с малкото клонче в средата, на което да каца.

Изненадите следваха една след друга. Оказа се, че папагалчето е говорящо и умира за човешко внимание.

Вниманието – това е което прави от родения артист, истински  артист.

Обича да му се говори. Заговорите ли, обръща се към вас, гледа ви и мълчи. Така може да ви слуша с часове. Знае, че на него говорите и оценява това.

- Боже, боже, какво е това чудо? ... припкаше радостно около клетката Светла.

И с истинско изумление чу отговора на папагалчето:

- Боже, боже, какво е това чудо?

Младата жена плесна с ръце:

- Ама това е говорещо папагалче!

И чу светкавичния отговор на артиста:

- Ама това е говорещо папагалче.

Ивайло също  бе слисан:

- Какво сладурче!

И чу ехото на своите думи:

- Какво сладурче.

- Светле, погледни какво хубаво  момче! ...Какво хубаво момче! ...

- Какво хубаво момче – изрази то незабавно съгласие  с комплимента.

Възторгът и на двамата нямаше граници и смайването им бе  неописуемо.

Кръстиха папагалчето с името Санчо. Санчо свикна бързо с името си, но не заспа нито за миг на лаврите си.

Всеки ден – нова програма.

И двамата се надпреварваха да го хвалят:

- Санчо е велик! Санчо е велик!.

На което  следваше гордия отговор:

- Санчо е велик. Санчо е велик.

И се започна един безкраен диалог:

- Всички обичат Санчо!

-Всички обичат Санчо.

-Санчо е върха!

- Санчо е върха.

- Няма такъв папагал!

- Няма такъв папагал.

-Уникален папагал!

- Уникален папагал.

- Кой е толкова хубав?

- Кой е толкова хубав.

- Кой е толкова сладък?

- Кой е толкова сладък.

- Кой е номер 1?

- Кой е номер 1.

-Кой е толкова миличък?

- Кой е толкова миличък.

- Мамина душичка!

- Мамина душичка.

- Ще те изпапкам!

- Ще те изпапкам.

Репертоарът е безкраен.

Има и артистични изненади в диалога.

Светла му поставя храна в малката чашка и  му казва гальовно:

- Пухче!

Отговорът е:

- Сладурче.

Пускат го от клетката и Санчо си лети на воля из апартамента. Толкова е лек и толкова внимателен, че не  се случва да бутне нещо или да направи друга беля.

Към приятелите и гостите на Светла и Ивайло се отнася сдържано: не бърза да се сприятелява с никого, доверява се, но винаги си има едно на ум. Разбира се, когато в хола започне купон и са се събрали повече хора, подкани ли го Светла или Ивайло да представи нещо от репертоара си, артистът не чака втори път покана, а започва:

“Боже, боже. Какво сладурче. Какво хубаво  момче. Санчо е велик. Всички обичат Санчо. Санчо е върха. Няма такъв папагал. Уникален папагал. Кой е толкова хубав. Кой е толкова сладък. Кой е номер 1. Кой е толкова миличък.”

И така нататък.

Цялата компания изпада в луд възторг, залива се от смях,  чуват се аплодисмени и възгласи: “браво!”.

А артистът се покланя важно от клончето.

Привързан е и към двамата еднакво. Ивайло работи  до късно в столично заведение и Санчо  очаква завръщането му до късно вечерта или през нощта. Усеща го още с влизането в асансьора и надава радостни  писъци. Следва разговор между двамата.

Ивайло не го подминава никога  без внимание: разбрал е, че това е, което най много радва приятеля му, това е без което той не може.

Държи на личния контакт. Иска да  му говориш и те слуша внимателно. Или се включва в разговора по неговия си начин.

Не обича да го оставят сам. Понеже Ивайло и Светла са риболовци, често се налага да го оставят сам. Когато се завръщат, намират хранилката и чашката за вода обърнати. Санчо е сърдит и трябва доста време  и нежни думи за да бъде омилостивен.

Като истински артист, не спира да се развива. Напоследък има нов номер. Скача от клончето на  мрежестата клетка с бойния възглас:

-         Хайде е е е е е ... хоп!

***

 

Това е разказчето за Санчо, драги ми читателю.

Не съжалявайте за отделеното време. Заслужаваше си да се запознаете с този истински софийски артист.Замисляте  ли се колко често  сме уморени, изхабени, потиснати от една  или друга житейска несгода, несполука, труден проблем, разочарование, инерция на скучното и повтарящо се до болка сиво ежедневие, от болестите, които ни нападат коварно в гръб ... Замисляте ли се какво чудо е една малка, безпомощна птичка да извика пред очите ви  окуражително и храбро:

Хайде е е е е е ... хоп!

И аз така, за да ви дам повече кураж,  ще извикам от Пастух за всички вас:

Хайде е е е е е ... хоп!

 

Денят започва!

 

Друго си е, нали?

 

***

:)))))))))))))))) Хайдеееееееееееееееееее ..хоп :))

Още една любопитна история от ежедневието, но разказана с много любов. Скучен е животът ни без докосването до света на птиците, растенията. Щастливи са Светла и Ивайло в обкръжението на папагала Санчо.
Хайде е е е е е ... хоп! - и аз да възкликна като Санчо.
Денят започна!
И нека да е хубав!!

в разказите ти Приятелю !

Благодаря ти :)

Съгласен с твоя генерален девиз:

Доброто не може без сила, както и силата не може без добро!

Както и тези на сцената.

Те правят празника.

Поздрави, Ати, на теб и на Салона за нежни души в Пловдив!

И ще извика с вдъхновение и възторг само за теб:

Хайде е е е е е ... хоп!

Хубав ден!

Валя

Като истински професионален артист, Санчо никога не се смее на собствените си смехурии.
Радва се на засмяните лица и това е неговата награда.

Освен зърната от просо и други приятни семенца, подбрани от фирмата за храни.

Нежно, почти лирично и с много любов написан разказ.
И моята душа се разтопи като снежинка, "кацнала на кухненската маса".
Актьор е Санчо и се нуждае от аплодисменти и внимание!
То май не само актьорите живеят заради това...
Всеки човек има нужда от грижа, внимание и добра дума.
Едно отклонение - понякога живинките са по-добри от хората.
Спомням си моето коте, което не ядеше и отслабваше, докато се върна.
"Идвай си, мамо, че котето пак е депресирано" ми казваше тогава синът ми.
Щом се върнех то "кацваше" до главата ми и не допускаше друг да се доближи до мен, освен сина ми ...
Така беше и когато роди три малки и много красиви сиамчета - бях им приготвила едно чекмедже от бюро, в което си лежаха всички, след изтощителното тридневно раждане.
Но ... милото ми коте искаше да сме заедно всички:).
Усетих по едно време, че влиза под завивката при мен, но ... не беше сама, а беше приютилаи малките в краката ми.
/Пак си поплаквам в момента./
Разреших проблема - прибрах малките в чекмеджето и го сложих до моята възглавница - дойде и котенцето ми, което беше невероятно грижлива майчица и легна на половина в чекмеджето при малките и наполовина при мен.
Взех си 10-ина дни отпуска, докато малките отворят сините си очета ...
Ех, Санде!
Уж за Санчо ми беше думата, а стана почти постинг за моето коте Грюн, с което безкрайно се обичахме.
Е, то не можеше да говори, но аз му говорех и то разбираше и ме следваше като паленце.
Любовта и обичта са двустранен процес - винаги трябват двама, независимо човек и човек или човек и животно ...
Започнах с усмивка да чета за този изискан господин Санчо, за неговото ХРАНЕНЕ на прозореца ..., а приключвам с тъжни размисли ...
Така е в живота - усмивката и тъгата са две страни на една монета.
Твоят разказ е зареждащ с оптимизъм, усмивки и ЛЮБОВ.
Поздрави, приятелю!

Katan: "Нежно, почти лирично и с много любов написан разказ.
И моята душа се разтопи като снежинка, "кацнала на кухненската маса".
Актьор е Санчо и се нуждае от аплодисменти и внимание!
То май не само актьорите живеят заради това...
Всеки човек има нужда от грижа, внимание и добра дума.
Едно отклонение - понякога живинките са по-добри от хората. ..."

*/**
Катя , Благодаря ти за прекрасните, нежни и сладки думи.
Само ти да си прочела разказчето - стига ми.

Ати си написала самостоятелен, талантлив и вълнуващ разказ за твоето коте. С малко думи си казала много.

Не се чуди тогава защо в манастира "Свети Наум" край Охрид ти чуваш неща, които другите не могат.

Не теб ти се случават чудеса. На другите - не.

Нямат твоето "чутие".

Чудото трябва да ти е дадено и да го носиш в себе си.

За този чудесен Санчо, дето всички го обичат, за ведрото настроение в разказа, който се чете с една такава широоока усмивка, и за мъдрите думи във финала.
Поздрави! :)

И аз като Санчо обичам милите и нежни думи и ги повтарям като него.

Поздрави!

Животните и растенията имат Душа, която разговаря само със сродната й човешка Душа... Инстинктът и интуицията им са силно развити в това отношение, по-силно от човешките. И ги "губят" само когато се жертват за членовете на семейството си, включвайки и хората, ако са "опитомени"... :)))
Говоря от опит, като човек дарен с Дарбата да разговаря с тях и да ги разбира :)
Прекрасен разказ за малкото щастие, което поражда ответна радост!
Благодаря, Санде, чудесен разказвач си :):):)

Ей, Санде!
Не така, друже:)))!
Добре, че съм здраво стъпила на земята иначе може да ми се завие свят от твоите думи:))).
Иначе е приятно да чуеш за себе си хубави думи - нали все пак за едната добра дума сме тук.
Изпращам ти една голяяяяяма усмивка с реверанс:))).

Това се опитах и аз да развия в последните си три разказа. Вълнува ме тази тема - човекът в досег с природата, с растенията и цветята, с птиците, с дивите и домашните животни. Радвам се, когато намирам съмишленици и съчувственици.

Тоа е важно.

Има ли Бог?

Има. Ако вярваш.

Ако не вярваш - няма. За невярващия няма!

"Това е важно.

Има ли Бог?

Има. Ако вярваш.

Ако не вярваш - няма. За теб няма.

Още веднъж поздрави и най-добри пожелания!"

Аз мисля, че и за мен има, защото вярвам.
Поздрави!

Велик е Санчо, ама и ти не падаш по-долу, Санде. Не за първи път се възхищавам на умението ти да разказваш за животните, и особено за отношенията им с хората. Майстор си, браво!

Хубава вечер!

Радвам се на добрата ти дума за разказчето.

Поздрави от Пастух за Перник!

Имаме нужда от цветности!!!
Поздрави за разказа!
Б.

Добре е, че когато забравяме за приказките, приказките идват при нас.

Поздрави на Пловдив!

Ехее, започнах деня си с този хубав и позитивен разказ! Значи всичко ще е наред, да се захващам за работа!Благодаря ти, sande!

е чудесно нарисуван.... Чела съм,че някои папагалчета не могат да живеят сами,тоест без взаимна любов и внимание.Наистина денят става вълшебен,когато се случи да дариш и получиш любов ))

Малко ли е това, че сме живи?

За кого изгрява слънцето, кого галят благословените му лъчи?

За кого зеленее безсмъртната трева?

За кого пеят птиците!

Хайде е е е е е ... хоп! И да се захващаме с обичайните неща.

Че пристигна този път без покана.

Неканена, но чакана.

Разбира се, помогна и чаровното папагалче. Да му благодарим.

Намерило си хвъркатичкото стопани и си ги опитомило. А те не разбрали какво точно става, но се поддали на обичта и на чудото на природата. Много ми беше хубаво, докато четях, приятелю. Теб думите те обичат :) Но си признавам, че до самия край очаквах да прочета, че Санчо е донесъл в дома и бебе. Не знам защо.

Впрочем, досещам се. Една приятелка дълго време нямаше деца. След 15 години ходене по мъките, болници, ин витро, сълзи, молби, лечители, се предадоха и тя изпадна в дълбока депресия. За да се занимава с грижи за някого, мъжът и донесе кученце. На улицата го намерил, но се оказа изхвърлено дакелче, на около месец. Гледаха го като бебе и тя го хранеше с биберон и лигавче. И след половин година забременя. Сега си имат една хубава Дарина, която на кучката казва "како" :)

Такива ми ти работи... човешки...
След този "Хайде е е е е е ... хоп!" отивам на пазар :))) Блатгодаря за началната скорост!

***

Наистина не зная как да ти благодаря за тези думи, извиращи от нежното ти сърце.
Целувам всичките ти божествени думи по муцунките.

Нямат ли край тези военни мисии, няма ли край Босна, Косово, Ирак, Афганистан?

"Върнете се у дома, войници на Америка
и купете балонче на свойте деца.

И нека само кълвачите стрелят по вас."

Наздраве, господа офицери, медсестри и вся остальная ... непиющая молодьож!

Иска ми се да са останали още такива хора,които да отворят прозореца за доброто и любовта,но са все по - малко.Много хубав разказ.Не забравяй да оставиш прозореца си отворен и да сложиш трохички на масата.Бъди здрав!

Доброто, мила, е в теб

Ти си доброто.

Благодаря, Санде, за чудесния разказ!Този......който е направил добро от сърце,никога няма да иска отплата.....
аи то доброто..... не се корени в това да дадеш много,а да дадеш нещо което ти е много ценно
Желая ти хубав ден !:)))

Когато те поздрави Санчо, това е не само поздрав от самия Санчо, а поздрав от живата природа. Това е благослов, небесна благодат.

Поздрав от Русе Саше, и хайдеееее хоп :))))))))

С най-добри пожелания, приятелю!

Санде твойта приказка ме подсети за един папагал-зевзег!

Преди години винаги ходих на бръснар в един турски салон, който беше наблизо да къщата ми. Избирах да ходя при турците щото по ми удурдисват на моабета.

В този салон имаше един невероятен папагал, не говореше, но си правеше невероятни бъзици с "публиката". Когато салона се напълнеше с изпотени брадясъли мъже започваше да издава най-различни видове звънения на мелодии на мобилни телефони. Моментално този чиято мелодия съвпадаше на телефона започваше да се бърка по джобовете и да отговаря на "обаждането". Понякога даже след като човекът няколко пъти вика "Ало, ало, кой насреща" папагала пак след малко правеше същата мелодия и човекът пак отговаря на "обаждането". Един даже си хвърли телефона на земята, бесен че никой не говори насреща.

Невероятно шоу, много съм се смял с този папагал, защото толкова добре имитираше мелодиите, че никога човек не може да си помислиш, че идват от него.

Този салон винаги беше пълен и собственикът Байрям доволно засукваще мустак, когато касата го удряше по дебелия тумбак!

Ех, Санде...и ти си едно невероятно чудо, като този малък веселяк! Много, ама много харесвам такива хора, като теб, с невероятно чисти души, отворени към света и всичко мило и красиво!
Благодаря ти за хубавите минути, които изживявам, когато чета твоите прекрасни разкази!:-)))

zelas: Санде твойта приказка ме подсети за един папагал-зевзег!

Преди години винаги ходих на бръснар в един турски салон, който беше наблизо да къщата ми. Избирах да ходя при турците щото по ми удурдисват на моабета.

***

Интересен е този папагал - зевзек. Те всички папагали са зевцеци в крайна сметка, защото в стремежа си да "папагалничат" се получават невероятно смешни изпълнения.

И аз като Санчо се радвам, когато някой ми се усмихне и ми каже похвална дума.

хайде хоп ...ето ни в август!

да е такъв - като папагалчето Санчо - слисващо хубав!

С твоя принц сте отишли на море.

И моето пожелание към теб е такова:

Нека купонът продължи!

И през август.

И по-нататък.

Хубава история, артистично разказана - от Санде за Санчо:)))

Слънчев август на всичкия Пастух - да не спира вдъхновението и леко да идат разказите за мъдростите на живота:)

... където са врабчетата, а от скоро и говорещ папагал се появи - Санчо.

Специално за теб ще извикам от хълма "Попадия":

Хайде е е е е е ... хоп, Гери! И на моторетката!

А майка ти, писателката Мари - Мари Марина, дали го е харесала? Има ли я в Блога?

Благодаря за книгата й "Горчиво-сладък живот" и я поздравявам!

Хубав разказ е! Поздравления и от мен!
Б.

Радвам се, че си харесал Санчо.

Той друго не иска. Освен приятелска усмивка и похвална дума.