ВЕДОМСТВЕНА ЛЮБОВ

 

                                                                                 

 

 

Моят приятел Данчо работи в една стая с красива колежка. Красива и весела, весела и секси. С черни коси, палави очи и усмивка, която не слиза от лицето й.

Затова в тази стая е винаги шумно, постоянно  има някой гост или гости, най-често приятели на Данчо. Излишно е да ви казвам,че причината за този калабалък е колежката Маргарита. Данчо знае това, но му е приятно, че приятелите му харесват Маргарита и си намират повод да го посетят, особено в следобедните часове, когато работата в отдела замира.Той също тайно харесва колежката си и не се притеснява, че  съперниците се множат от ден на ден. Маргото  флиртвува  със всички, на всички се усмихва насърчително, приема с остроумни забележки комплиментите им, любовните им намеци. Но държи всички на една приемлива дистанция, не затваряйки пътя към себе си, поддържайки дискретно интереса към себе си.  Но най-любвеобилна е с колегата си – Данчо.

До един момент, в който Маргото започва все по-често да пита Данчо:

- Какво става, защо Христо не  идва?... Вече два дни не е стъпвал, много ли е зает, що ли?...

- Е, нали е зам.-началник отдел, все има работа. Нали виждаш как е при нас, началниците най-много работят, най-много са ангажирани... Не се умориха да преливат “от пусто в празно” . отговаря с престорена небрежност  Данчо.

И допълва , с жест на великодушие:

- Абе, да работят ... Да не се занимават с нас... Да не ни  занимават с глупостите си.

А Христо, освен, че е зам.-началник, е определено хубав мъж: леко над среден ръст, строен, с мъжествено лице, с правилни черти, с черна чуплива коса и топли кафяви очи и игриви пламъчета в тях – магнит за жените. А в облеклото си е безупречен.

Друг ден ще каже: “Какво ли прави Христо? Абе, що не го извикаш да пием по едно кафе !”

И не го оставя на мира докато не го накара да позвъни на Христо и да го покани от името на двамата.

Един ден, обаче, го изненадва с неочаквано признание. Казва му с доверителен тон, че иска нещо да му  сподели. Данчо е развълнуван, защото си мисли, че Маргарита ще отговори на неговите ухажвания. А тя, след като трети ден Христо не се е  вествал,  казва със заговорнически тон и само дето не проплаква: “Данчо, много ми харесва този твой приятел Христо... Много ... А той като че ли въобще не ме забелязва. Не знам какво да правя?...  Искам го,  Данчо, искам го! Направи нещо... Измисли нещо...  Моля те.”

Данчо е силно смутен, не е очаквал такова директно, откровено споделяне от колежката, особено като знае за неговите аспирации.

За това решава и той да бъде директен.

- Добре, ама има проблем.

- Какъв проблем? ... Ангажиран ли е с друга... Или го и страх от жена му ... да не научи? – пита неспокойно Маргарита.

- Абе, проблемът е ...  Абе проблемът, че ...аз, ... знаеш  ли ... Как да ти кажа ... Нали знаеш, че  и аз ...  те харесвам. – почва да пелтечи  смутено Данчо.

А Маргарита:

- Това ли е? ... Това ли ти е проблема? ... Това не е проблем. ... Че какъв проблем е това? ... Какво си  седнал да хленчиш! ...Ти ме уреди за Христо... Твоето се не губи...

При което Данчо е шашнат.

След време  го попитах: 

- Даньо, какво стана с онази работа, бе ... с Маргото?.

А той:

- Всичко е наред ... когато има, има ...

- А Христо? ... – питам.

- Нали ти казах – когато има, има. И за двамата  има ...

 

***

 

Наскоро приятел от Блога ми написа: Абе, я си погледни заглавията на разказите: все за страхотии пишеш – за умрели, за мъртъвци, за войни, за затворници ... Няма ли за теб по-приятни теми, за любов например?

За любов? Защо не?

Те ти и за любов. Ведомствена.

Защо  ведомствена ли? Ами защото се случва  из ведомствата, там където работят стотици хора и където минава живота им. Това са страници от ненаписания, но много  любопитен ведомствен  Декамерон, изпълнен с флиртове, малки отклонения и забежки, които минават и заминават без да предизвикат брожения или трусове или да водят до любовни драми или семейни катаклизми. Което не се изключва, разбира се. Като на всеки фронт, и на любовния не минава без жертви.

 

 

 

 

 

 

Като се ползвам од добрите практики на моя приятел Зелас, призовавам коментиращите да се придъражат към НЕСЕРИОЗЕН ТОН. Сериозните ще бъдат считани за нарушители на добрия тон и даже за провокатори.

ПРОВОКАЦИЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!

- когато има - има :)))))))))))))))))))))))))

Поздрави
Валя

Изненада ме приятно в това ново амплоа - разказът е чудесен .
И на този фронт не е лесно .
Поздрави за постинга и хубав ден !

"Всичко е наред ... когато има, има ...

"Нали ти казах – когато има, има. И за двамата има ..."...

Това е случващото се в живота колкото и да не искаме да го виждаме и още повече да го признаем...

Вероятно такива хора, като твоите типажи в разказа, приемат нещата от живота от по леката страна, по веселата, безгрижната, безотговорната...

Може и да са по - добре. Знае ли се?

Поздрави, Санде! Трябва покрай тъжните неща да има и други - весели случки като тази, която звучи почти като виц. Е, вече израза: "когато има, има..." си намери обяснението.

Благодаря за хубавата песен!

Хубав ден!

А от немотията, не знам кое е по-лошо.

Нали знаеш оптимистът какво казал: А, може, може - винаги може ипо-лошо :)

Само да не стане като онзи селянин от самоковските села /Царят пътува с каруца/, който непрекъснато повтаря: Лоша работа - сува година! Когато годината е сува, никой не може да помогне ..

Много сериозни станаххме напоследък. А искаме да ни върви. Е, как?

От имане не знам някой да се е оплакъл, па било и като това от разказчето ...

Да пуснеш и АдреЗчето на това ведомство ? :)))))))))
И тИлИфончето на Маргото ,ммм ? :)))))))))))))

От имане не знам някой да се е оплакал, па било и като това от разказчето ...
[/quote]

Трябва да има повече, като Маргото... Така да разрешават проблемите!!

"- Това ли е? ... Това ли ти е проблема? ... Това не е проблем. ... Че какъв проблем е това? ... Какво си седнал да хленчиш! ...Ти ме уреди за Христо...
Твоето се не губи...

Ведомствена любов! Нищо не се губи!

Важното е ние с теб да не сме от страната на булката.

Абе, какво да ти кажа .. То едно ... Не знам дали .. Абе и аз като Данчо започнах да пелтеча.. Работата е в това, че както казва д-р Филипов от Редута, да не се окаже, че вече Маргото спи отделно ... от зъбите си.

Трябва да има повече, като Маргото... Така да разрешават проблемите!!

"- Това ли е? ... Това ли ти е проблема? ... Това не е проблем. ... Че какъв проблем е това? ... Какво си седнал да хленчиш! ...Ти ме уреди за Христо...
Твоето се не губи...

Ведомствена любов! Нищо не се губи![/quote]


А духът на чиновника е висок и микроклимата във ведомството е здрав, колективът е сплотен, началниците са доволни.

поздрав от мен ;)

http://www.youtube.com/watch?v=ac5oh5LAgBU

:)))))))))

Хахаххаххахахаххахахахаххаахах значи ще еоще по-неотразима в някои ситуации :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Развесели ме ;)))))))))))))))))))))
Поздрави и за теб и за Маргото :)))))))))))))

На тази тема великият Мопасан е написал толкова неща. Той боготвори тези жени като Маргото, смята, че те правят празника в ежедневието. А не строгите, принципните, намръщените, моралистките, праволинейните. Всички криви пътища са прави! - както казва поета Велин Георгиев.

...Че какъв проблем може да е това!

Твоето се не губи ...

изобщо, широко скроена, важното е хората да са доволни и работата да върви. Усмивки, Санде!

Всеки случай недоволни нема. А и работата си върви.

- Направо си е жив ... не "Декамерон"" ами "Клош мерл" ? :)) - дето се разглеждат въпросите за "моралната" строгост !


- Сега, как да изляза от "амплоато" си на моралист-а ? :(((

- Живота си е живот - та в тази връзка по "наше село" има една приказка: Кога двама млади се съберат и първата година нямат деца - вината може да е у жената ! През втората ако е пак така - вината ще да е у мъжът ! Ма ако и през третата година нямат - вината е при съседите !! :))

Тези, казва същият герой, които си пазят много жените, най много пострадват...

А писателят вметва: "Той си бе имал работа с една жена, та от там знаеше."

Е, много сте критични! К'во толкова е станало?... Приличате ми на профсъюзно моралистко събрание. Моя колежка по същият повод имаше следният лаф: "Моя си е, нали?"...;)

А, една свекърва преди години като коряли снаха й, казвала: Вас какво Ви заболя, има и за моя син? И им затваряла устата.

Та всичко по хората ходи и е за хората. Нека да не корим Маргото. Нали тя е от жените дето "правят празника в ежедневието" на мъжете. Ние, жените бихме искали мъжете да са усмихнати!! Празникът в ежедневието да ги усмихва!

...ама няма лошо... ;-)))

Много поздрави!

По едно време имаше и другарски съд.

Права е, обаче , колежката: моя си е ... и това е!

-.. а баш любовчия и мераклия.

Поздрави, Тота, важното е купонът да не спира!

Само не отричай любовното приключение.

Поздрави, Чика!

Мерси, Санде, ама само ми е чудно що си ми го посветил? Аз от любов не отбирам, още по-малко ведомствена.

Ей Санде, виж Никола каква находка е набарал
http://pioneer.blog.bg/politika/2011/06/16/preigravane.766161

"... Галям, галям, как да не галям ..."

Саде за любов пеят, като да си немат друга работа!

Па и при тая вълшебна планина, за какво друго да си мислиш, освен за любов.

Е, не е ведомствена, но бедния чиновник и той душа носи ... Па и време, едно време ...

Поздрави, скъпи приятелю!

sande, ти нали си приятел на Данчо?
"постоянно има някой гост или гости, най-често приятели на Данчо."...и, имаше ли?;-)))))

Да , така е, един от приятелите на Данчо.

Въпросът е кой съм?

Само на теб ще ти открия.

:( Стана ми тъжно... Дано не ме укориш. Наистина се опитвах да го погледна хумористично, но не се получи.

Саше, приятелю, прочетох с огромен интерес!Преди години , моят съпруг бе попаднал в такъв омагьосан кръг.............една колежка и четирима колеги......когато има......... има ....А на мен ми бяха толкова смешни ........на моменти жалки ..........Но един ден им писна на всичките .........Поздрави за разказа!
Хубави почивни дни !:)))

Знаеш ли какво ми каза скоро една приятелка от Блога?
Жени на различна възраст обсъждали "лековатото" поведение на една от познатите им, с определено критичен и осъдителен тон. Тогава най-старата, над 70-годишна жена, си вдигнала полата високо, за да видят деформираните й крака, и казала:
Сега ли да ходи, като стане като мен?

Всички млъкнали.

/Между другото, разказчето не е за дискусия, а само за разведряване, както каза един приятел: Аман от сериозни и главоболни теми!/


Поздрави!

Така е. Всичко минава и отминава. Признаваме или не признаваме, този сериал съществува и няма начало и край.
Той е част от живия живот и е прекрасно, че съществува.
Кой каквото й да си мисли.

Не е хубаво,обаче, да си потърпевш /вша/. Определено.
Но!
Сериалът продължава.

Това е жена - няма да прави дискриминация - щедра душа:))))
Ми то, любовта - състояние на емоциите, но пък и поддържане на тонуса...

Маргото внася празника, емоцията в сивото чиновническо ежедневие. Мопасан ги е описал гениално тези неща.