Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2011 09:07 - Умри преди смъртта!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 19689 Коментари: 48 Гласове:
11

Последна промяна: 27.10.2013 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

УМРИ ПРЕДИ СМЪРТТА!

                                      

                          В памет на Иван Милев

Моят приятел от дълги години Иван Милев пътува с колата си от великотърновското село Иванча  към София. И той като мен запролети ли се, грейне ли живителното априлско слънце и природата блесне в цветове и сияния,  се преселва на село. А в края на октомври,  захладнее ли и над земята легнат сенките на приближаващата зима, прелетните  птици вече са заминали за топлите страни, а Иван отлита за София. 

В колата е топло, уютно, музика гали ухото. Иван е отличен шофьор, но не обича екшъните по шосето, надбягването с този или онзи и доказването кой е по-голям мъж. Затова с раздразнение посреща клаксоните на изпреварващите го леки автомобили, все едно му казват: “ Аман от пенсионери по пътищата! Като не искаш да караш като нас, отбий се по-надясно и гледай как се кола кара!” Спомня си как преди години и той обичаше високите скорости,  ядосваше се, когато някоя кола се пречкаше пред него и не му позволяваше да лети. Тогава и той натискаше клаксона и ругаеше невъздържано наред водачите пред него. А сега и колите станаха десеторно повече, кола не кара само този, който не иска, скоростите на движение станаха луди. А шосето- същото.

     При  Ботевград го спират катаджии, двама. Вижда  силуетите им отдалече, очертани, като някаква  абсурдна графика на фона на оловното небе, вижда ги как са се изпънали строго, как са вперили очи в колата му, как замахват нервно и припряно със стоп-палката, все едно ще спасяват света от катастрофа.

- Трябва да ви проверим за употреба на алхолол на дрегера! – казва строго единия  от униформените, гледайки го с  поглед, в който се чете едновременно люпобитство и подозрение.

- Че аз не съм пил, откъде го измислихте? ... Нямам нарушение, не разбирам защо ме спирате? Не си ли превишавате нещо правата? - гледа ги с искрено удивление Иван.

- Срещу вас има оплакване от шофьори, които са ви задминали. Колата ви шарила по шосето, застрашавали сте движението ... Спахте ли добре през ноща? ... Нещо  да сте вземали ... лекарство някакво ...– питат катаджиите..

- Спах си нормално, лекарства не съм употребявал ... или нещо друго, за което може би намеквате... Пих кафе сутринта, това е  ... – отговаря  уверено Иван.

- Ха! Водачите, които ни сигнализираха, говореха загрижено, бяха разтревожени. “Спрете го този ! Опасен е за движението! Ще убие някой, а и себе си ще претрепе! ...Така казаха” -  гледат го изпитателно и недоверчиво  двмата униформени.

- Аз пък ще ви кажа, че това са някакви келемета, които си правят родео по пътя! Ядосали са се, че не ги пускам да ме задминат ...Келеши! Трябвало е тях да проверите. Ей, какви хора има, ще окачат човек на въжето без да им мигне окото! – възмущава се Иван.

- Добре! – отвръщат униформените -  Но, все пак, внимавайте!  - и му подават добронамерено  шофьорската  книжка.

Иван потегля спкойно, но  чувства как в гърдите му постепенно се надига някакво необяснимо  безпокойство, някаква неясна тревога.

“Какво беше това? Какво?”

А шосето бяга пред него, бяга заедно  със светналите в жълто свещи на тополите, заедно с рунтавите къдели на облаците, заедно с бляскавата линия на хоризонта. “Къде отиваш, мило шосе? ... Къде ме водиш?...”

Сега да оставим Иван да продължи пътя си за София и да размишлява  над случката с катаджиите в Ботевград, и да кажем кой е този Иван?

С него се запознах преди доста години в Кабул, аз като служител в посолството,  а той като служител на UNDP /Програмата на ООН за развитие./

    Иван е от хората, които приемаш веднага, след като се запознаеш: открит характер, весел, остроумен, с неизтощимо чувство за хумор, деликатен. Извънредно контактен, подвижен, елегантен, човек, който събира хората, а атмосферата около него е  ведра, раздвижена, весела, приятелска. Предан и сигурен приятел. Друг е въпроса той да те приеме, не става лесно приятел с всеки. Никога не застава срещу вас, срещу изразеното от вас мнение. Ако не е съгласен или има друго мнение, казва кратко: «Хм. .. Интересна логика!»

Какво да ви кажа друго за него, ...  характерно.  Обича хубавите коли – БМВ, Мерцедес – по надолу - не!... И ако съм истниски откровен – обича жените... но и те го обичат. Харесват този строен, елегантен и винаги усмихнат мъж. Мъж, който  знае как се ухажва жена! И как се говори с жена!

Безброй са веселите и забавни случки, които сме преживяли  с него. Имало е и опасни, даже  страшни моменти, като например инцидента с падането на ракета в двора на къщата му в един от централните кабулски квартали “Вазир Акбар Хан”. Малкият дявол, както се казва. Разминахме се само с уплаха и ранени, а сме били на педя от нечувана трагедия с много жертви. На другия ден в опустошената зграда, с отнесени прозорци от всички страни – истински призрак,  преброили  тридесет и шест дупки по стените. От осколки. Намерили и самите осколки, прелетяли като по чудо между  шестнадесетте души, забалвяващи се в салона. В това число и деца. Но това е тема за отделен разказ.

Решихме с Иван да спортуваме, да бягаме сутрин всяка събота. За целта си купихме анцузи и маратонки и в уречения ден аз цъфнах при Иван. Той закусваше и ми предложи кафе.

- Давай, Иване, докато е по-рано да се захващаме с джогинга, че  напече  ли слънцето,  не се виждам на баира – давам му аз зор.

-Спокойно, Санде, що е време, все е наше... А и баира няма да избяга ...  - успокоява ме Иван.

- Знаеш ли, а защо преди това не изпиеме по  една студена бира “Хайнекен”, а ?  - предлага неочаквано Иван.

- “Хайнекен” – добра идея! Това е като антифриз за нашите мотори ... Добре, изпиваме по една бира и хукваме ... – съгласих се аз като човек с добра душица, несвикнал да отказва на подобни, във вяко отношение разумни предложения...

И се започна. Първо се започна със сладък разговор, а така неусетно се стигна до втората и третата бира. И ... тичането бе забравено. И бирите тръгнаха една след друга. Към обяд бяхме преполовили кашона . А слънцето беше вече напекло немилостиво. Не само вече нямаше подканяне за тичане, но се стигна и до самобичуване и търсене на виновника за тази явно вече преценена като глупава идея.

- Видя ли, Санде, каква глупост щяхме да извършим за малко: да си оставим ние “Хайнекена” и датската шунка за мезе и да хукнем като някакви абдали по кабулските баири!

- Да бе, Ванка! Да тичат лудите. Нашето место е тук, на тая стара маса. Лошо ли ни е?

- Е как ще ни е лошо? От къде ни дойде тая нефелна идея до гоним михаля по чукарите? – потвърждава убедено Иван и продължава да се чуди на замислената авантюра.

- Важното е, че навреме ни дойде акъла. Нема какво да дирим по тези скапани баири. И кучета не скитат там – съгласявам се аз с  взетото мъдро решение.

И така до обяд: “Прав си, Ванка, прав си , Санде, прав си, Ванка, прав си Санде!”

 

 А разговорът се лее, успоредно с бирата, нищо, че сме само двамата. Двама – ама приятели!

Често си спомняхме с Иван в София или в Пастух този наш първи и несполучлив опит да спортуваме. И по-късно това решение не се промени: “ За бягането си има хора! Не сме ние от тях!”

Обърна ли се назад, винаги виждам усмивката на Иван, светкавичното му остроумие.

Среща ни посланика ни Петър Вълканов.

- Сашо, какво е това събрание, което сте насрочили в посолството? Защо аз нищо не зная? – пита навъсено.  А Иван, с лека усмивка под мустак:

- Е, те ако  започнат на всеки да казват!

Шегата на място ме спасява от по-сериозен разговор и мъмрене.

***

А сега, драги ми читателю, да се върнем отново при Иван, който вече е в София. Видяхме се в Банкя. Все такъв: стегнат, усмихнат, жизнен, със здрав тен на лицето. Разговаряхме, спомняхме си, включително и тези случки, които ви разказах. Стана дума и за случката с катаджиите, на връщане от Иванча.

Сподели замислено, че  през целия път насам се чудел с нарастващо безпокойство: “Какво беше това? Боже, какво беше това?”

Сега е ясен отговорът на този фатален въпрос, за съжаление непоправимо късно. Сега става безпощадно ясно, че разговорът с катаджиите  на  шосето в Ботевград, е бил  онзи предупредителен тътен на приближаващата катастрофа!

Съдбата е изпратила своя неочакван и безмилостен знак! Там, на шосето край  Ботевград – чрез стоп-палката на двамата полицаи!

Консултирал се с доктори за случилото се. Признал им, че е имал моменти на нещо като лек световъртеж, появата на лека пелена пред очите, на  някаква разсеяност  по време на шофирането. Направили му изследвания.

Казали му диагнозата и определили: операция на мозъка! Веднага!

След четричасова операция в една софийска болница Иван изпаднал в кома.

 И не се събуди.

  ***

 Прочелите този разказ за  незабравимия приятел Иван Милев, който не познаваше тъгата, поздравлявам с песента  на  известния босненски певец Дино Мерлин “Умри  преди смъртта”, както и с песента на хърватския певец Владо Калембер "Нека ме цели свет заборави, само немой ти".

Защо това заглавие - "Умри преди смъртта"? Нека всеки сам  намери своя си отговор.

 

***

 


 

 










Гласувай:
28



1. pevetsa - Мир на праха му!
07.03.2011 09:17
И ще сведа глава, в памет на твоя Приятел!
цитирай
2. yotovava - Поздрав, Санде,
07.03.2011 09:18
щом не забравяш приятелите, значи и те няма да те забравят.
Валя
цитирай
3. sande - Блгодаря ти, приятелю!
07.03.2011 09:33
pevetsa написа:
И ще сведа глава, в памет на твоя Приятел!


Радвам се, че си прочел този разказ, посветен на близък приятел.

Поздрави!
цитирай
4. hristo27 - Поздрав за написаното! Успешна ...
07.03.2011 09:34
Поздрав за написаното!
Успешна седмица ти желая!!!
цитирай
5. sande - Поздрави, Валя, радвам се, че си винаги там, където те очакват.
07.03.2011 09:35
yotovava написа:
щом не забравяш приятелите, значи и те няма да те забравят.
Валя


И обичат!
цитирай
6. sande - Поздрави, драги Христо!
07.03.2011 09:36
hristo27 написа:
Поздрав за написаното!
Успешна седмица ти желая!!!


Успешна и весела седмица ти желая!
цитирай
7. petgen - За приятеля с любов си писал, светла му памет!
07.03.2011 10:16
"...нищо, че сме само двамата. Двама – ама приятели! "
Топло!
цитирай
8. smile999 - Добро утро, и да е прекасен денят ти ...
07.03.2011 10:20
Добро утро, и да е прекасен денят ти Санде!
Какъв човек си ти...винаги успяваш да стигнеш сърцето на човек.
цитирай
9. sande - Поздрави, Поздрави, Учителнице, възхищавам ти се как си хванала една от поантите, една от ...
07.03.2011 10:41
petgen написа:
"...нищо, че сме само двамата. Двама – ама приятели! "
Топло!


... любимите за мен фрази в този разказ. Ако двама души са истински приятели, не са малко за разговор и приятно прекарване на време. Има винаги какво да си кажат и скука няма. Двама души не са сами, а даже са много. Достатъчно!
цитирай
10. sevdabg - Добро утро и от мен Разказвачо :)
07.03.2011 10:41
С написаното от теб, не само стигаш до сърцето ми ,
но и до умът ми ...и успяваш да посееш там,
каквото си си наумил.
Поздрави и успехи в това, което умееш толкова добре - Пиши !
цитирай
11. sande - Поздрави , Усмивчице, радвам се, че си прочела разказа за приятеля Иван Милев...
07.03.2011 10:44
smile999 написа:
Добро утро, и да е прекасен денят ти Санде!
Какъв човек си ти...винаги успяваш да стигнеш сърцето на човек.


Той има стотици приятели в България, а и по света, не само в Афганистан, ЮАР, където беше търговски представител, в международните организации също.
цитирай
12. sande - Радвам се, Севде, че прочете този разказ с това жестоко заглавие...
07.03.2011 10:47
sevdabg написа:
С написаното от теб, не само стигаш до сърцето ми ,
но и до умът ми ...и успяваш да посееш там,
каквото си си наумил.
Поздрави и успехи в това, което умееш толкова добре - Пиши !


Но така е в живота, човек може и да изпревари смъртта.
цитирай
13. tota - Отново интересен, впечатляващ разказ - та нали е за приятел!
07.03.2011 10:58
Развълнуваме написаното от теб. Човек е щастлив щом има приятели, и то истински. Съвместната работа, общуването Ви е оставило следа в мислите ти. Споделеното сякаш го връща между живите. Не случайно хората казват, че човек е жив, докато си спомнят за него! И твоят Иван Милев продължава да живее чрез твоя разказ! Продължавай да пишеш - има какво да споделиш върху белия лист....
Поздрави! Хубав снежен ден!!
цитирай
14. magicktarot - Много силен и впечатляващ разказ! Светла му памет на Приятеля ти!
07.03.2011 11:21
За мен беше удоволствие да прочета и се замислих за Живота и Смъртта, а и за промеждутъка между тях, ако може така да се нарече - как го живеем този промеждутък, дали пълноценно, като твоя приятел, или по друг начин? Поздрави, Сашо!:)
цитирай
15. sande - Благодаря ти, Ати, за този толкова топъл отзив, за мъдрите ти думи за приятелството!
07.03.2011 11:28
tota написа:
Развълнуваме написаното от теб. Човек е щастлив щом има приятели, и то истински. Съвместната работа, общуването Ви е оставило следа в мислите ти. Споделеното сякаш го връща между живите. Не случайно хората казват, че човек е жив, докато си спомнят за него! И твоят Иван Милев продължава да живее чрез твоя разказ! Продължавай да пишеш - има какво да споделиш върху белия лист....
Поздрави! Хубав снежен ден!!


Да, прекрасна мисъл: Човек е жив, докато си спомнят за него!

Поздрави!
цитирай
16. sande - Поздрави, Приятелю, благодаря ти че прочете този разказ, който не можех да не напиша...
07.03.2011 11:33
magicktarot написа:
За мен беше удоволствие да прочета и се замислих за Живота и Смъртта, а и за промеждутъка между тях, ако може така да се нарече - как го живеем този промеждутък, дали пълноценно, като твоя приятел, или по друг начин? Поздрави, Сашо!:)


Да, има за какво да помислим за живота и смъртта, за смисъла и за начина, по кйто живеем, за най-важните решения, който вземаме в тежки моменти. Дали са единствено правилните? А може да има и друго решение?
цитирай
17. sevdabg - Да ти разкажа ли Санде - сега нещо - аз ?
07.03.2011 12:34
За минусите по-нагоре?
Или може би, ти си знаеш?
Или предпочиташ да го направя на лични?
за да не "храним" повече Звяра, който ти ги е ....
гласувал?
цитирай
18. smile999 - sande, извини ме приятелю! ОБ...
07.03.2011 12:39
sande, извини ме приятелю!
ОБРЪЩАМ СЕ, КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СЛАГАТ МИНУСИ!
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!ПОНЕ ТУК, ЗАРАДИ ПАМЕТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК, НЕ БИВАШЕ ДА ГО ПРАВИТЕ, ЗЛОБАТА ВИ НЯМА ЛИ КРАЙ? ВРЪЩА СЕ СТОКРАТНО, ОСТАВА ВЪВ ВАС И ВИ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ!НЕКАДЪРНИ И ЗЛОБНИ...ДОРИ И ХОРА НЕ МОГА ДА ВИ НАРЕКА!КОЙ ВИ ВЪЗПИТА ТАКА, СЕ ЧУДЯ!
цитирай
19. sande - Искрено и лично!
07.03.2011 12:41
sevdabg написа:
За минусите по-нагоре?
Или може би, ти си знаеш?
Или предпочиташ да го направя на лични?
за да не "храним" повече Звяра, който ти ги е ....
гласувал?


Поздрави и аплодисменти за Живота! Жив е Животът!
цитирай
20. bizcocho - Привет, санде! С този ти приятел, ...
07.03.2011 15:55
Привет,санде! С този ти приятел, поклон пред паметта му, бихме си паснали по въпросите за спортуването. А за останалото... той живота трудно си тръгва от истински живите...
цитирай
21. therainss - Сега можем да спасим един живот
07.03.2011 15:59
Изпратете SMS с текст DMS MILENA на номер 17777
цитирай
22. sande - Благодаря ти, мила, че се запозна с моя приятел Иван. За съжаление - фатално късно.
07.03.2011 16:15
bizcocho написа:
Привет,санде! С този ти приятел, поклон пред паметта му, бихме си паснали по въпросите за спортуването. А за останалото... той живота трудно си тръгва от истински живите...


Не те познавах. Иначе тримката щяхме да си спортуваме. И най-вероятно щяхме да спасим Иван.
цитирай
23. sande - Благодаря ви за призива. Ще изпратя SMS! Ще помоля и други да направят същото.
07.03.2011 16:18
therainss написа:
Изпратете SMS с текст DMS MILENA на номер 17777


Поздрави!
цитирай
24. ivankalilova - ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТВОЯ ПРИЯТЕЛ ...
07.03.2011 17:00
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТВОЯ ПРИЯТЕЛ !
ТИ НАИСТИНА УСПЯВАШ ДА ДА ДОКОСВАШ СЪРЦЕТО, ДУШАТА......
Харесвам твоите разкази и чета с огромно удоволствие!
Благодаря ти приятелю! Благодаря, че те има!
Сърдечни поздрави!:)))
цитирай
25. анонимен - Извинение към блогерите, които чета редовно!
07.03.2011 17:08
Санде, привет! Извинявай, че ползвам блога ти не по предназначение, но нямам как по друг начин да се извиня на тез, които чета. За един час успях да отворя само два постинга, от профила си, като да гласувам за тях не можах, или поне не ми показа. Успях да оставя само по един коментар. Извън блога не ми е проблем да отварям постинги, но влезна ли си в профила, зацикля. Чета постингите от любими блогове, а не тези от първа и ги коментирам, но не анонимно. След като не мога да ги отворя от профила си, просто няма да се мъча да ровя и откривам. Използвам, че твоя постинг е на първа/не е нужно да ровя/ за да се извиня на тези, които обичам да чета, и на които се радвам да ме прочетат. Не разбирам от бъгове, вируси и тем подобни и не знам, защо е така, но проблема е в блога. Другия сайт , който ползвам ми е безпроблемен. Когато мога да си ползвам профила , без това да ми създава дисконфорт, с радост ще ви чета отново!
Извинявай, че ти спамя темата!!! Дано хората от любимите ми блогове надникнат в твоя постинг и прочетат! Весела вечер!
Женя Иванова(bizcocho)
цитирай
26. sande - Иванке, мила, много ценя твоите думи, защото знам,че са искрени, от душа и сърце .
07.03.2011 17:12
ivankalilova написа:
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТВОЯ ПРИЯТЕЛ !
ТИ НАИСТИНА УСПЯВАШ ДА ДА ДОКОСВАШ СЪРЦЕТО, ДУШАТА......
Харесвам твоите разкази и чета с огромно удоволствие!
Благодаря ти приятелю! Благодаря, че те има!
Сърдечни поздрави!:)))


Поздрави!
цитирай
27. sande - Женя, идвай когато искаш и стой колкото си искаш и се обръщай към когото си щеш, на мен ми е приятно ...
07.03.2011 17:15
анонимен написа:
Санде, привет! Извинявай, че ползвам блога ти не по предназначение, но нямам как по друг начин да се извиня на тез, които чета. За един час успях да отворя само два постинга, от профила си, като да гласувам за тях не можах, или поне не ми показа. Успях да оставя само по един коментар. Извън блога не ми е проблем да отварям постинги, но влезна ли си в профила, зацикля. Чета постингите от любими блогове, а не тези от първа и ги коментирам, но не анонимно. След като не мога да ги отворя от профила си, просто няма да се мъча да ровя и откривам. Използвам, че твоя постинг е на първа/не е нужно да ровя/ за да се извиня на тези, които обичам да чета, и на които се радвам да ме прочетат. Не разбирам от бъгове, вируси и тем подобни и не знам, защо е така, но проблема е в блога. Другия сайт , който ползвам ми е безпроблемен. Когато мога да си ползвам профила , без това да ми създава дисконфорт, с радост ще ви чета отново!
Извинявай, че ти спамя темата!!! Дано хората от любимите ми блогове надникнат в твоя постинг и прочетат! Весела вечер!
Женя Иванова(bizcocho)


Абе, я да се направим един общ Блог и да се реши въпроса.
цитирай
28. sande - Къде ли е поручик Галицин, сигурно пак са ги емнали по маневри с господа офицерите и медсестрите ....
07.03.2011 17:19
Маневри, маневри, все ще свършат някой ден, съвсем ще си изоставят семействата, приятелите.

Но ще го изчакаме търпеливо.

Зелас го няма никакъв, Антоан, Пионерчето от Германия, Елица от Сащ ....

Но ще чакам, няма друго.
цитирай
29. razkazvachka - Поздрави за хубавия разказ и за приятелството!
07.03.2011 17:30
Хубав човек - хубави спомени оставил. Но пък има и кой да ги запише и да ги пре-предаде!

Спортуване ли - що човек да търчи като улав, като има с кого да изпие бирата:)))))
цитирай
30. sande - Здравий, Шехерезада, радвам се, че се появи, булко-беглец ...
07.03.2011 17:47
razkazvachka написа:
Хубав човек - хубави спомени оставил. Но пък има и кой да ги запише и да ги пре-предаде!

Спортуване ли - що човек да търчи като улав, като има с кого да изпие
бирата:)))))


Разговорът с истински приятел е лек за душата, гимнастика за душата, а
пък и на чаша хубава бира - какво да искаш повече. Най-малко да тичаш по каменисти баири.
цитирай
31. zelas - За бягането си има хора! За пис...
07.03.2011 23:39
За бягането си има хора!
За моабет си има хора!
За писането си има хора!
За любов си има хора!
За омраза си има хора!
За живот си има хора!
За комитство си има хора!
И за помен на приятелите си има хора!

Важното и да си знаем от кои хора сме точно, а не от всичко по-малко!

Тва да седиш и да праиш убав моабет цял ден не е за всеки, то си е талант. Санде, Иван хубав чиляк ще да е бил и не случайно е срещнал теб та да остане нещо и след него.

Как ги пишеш тез разкази като приказка да разказваш!
Машала!

цитирай
32. 4aiotgluhar4e - Санде, аз се присъединявам към мнението на zelas, за да не го повтарям. Майстор си!
08.03.2011 00:54
Друга сюжетна нишка искам да подхвана, дето ми идва от песента. Дали пък твоят приятел с комата не е измамил оная с косата? Замислял ли си се? На който каквото му е писано, но дай Боже бързо и леко! И да има приятели, които да помнят.

По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related
цитирай
33. sande - Ама и ти, Пламене , как ги редиш думите, като че ли от книга четеш, прав си - за всичко си има хора!
08.03.2011 03:46
zelas написа:
За бягането си има хора!
За моабет си има хора!
За писането си има хора!
За любов си има хора!
За омраза си има хора!
За живот си има хора!
За комитство си има хора!
И за помен на приятелите си има хора!

Важното и да си знаем от кои хора сме точно, а не от всичко по-малко!

Тва да седиш и да праиш убав моабет цял ден не е за всеки, то си е талант. Санде, Иван хубав чиляк ще да е бил и не случайно е срещнал теб та да остане нещо и след него.

Как ги пишеш тез разкази като приказка да разказваш!
Машала!

Аз ти казвам:Аферим, машаллах! Сам виждаш, това е един разказ, който не можеше да не напиша, за приятеля Иван.Можеше да поживее още дълго, дълго, но къде го отведе това мило шосе? Ето ти съдбата - умираш преди смъртта!


цитирай
34. sande - Поздрави, Чайче, поздрави за страхотния, точен и мъдър коментар, благодаря и за песента!
08.03.2011 03:56
4aiotgluhar4e написа:
Друга сюжетна нишка искам да подхвана, дето ми идва от песента. Дали пък твоят приятел с комата не е измамил оная с косата? Замислял ли си се? На който каквото му е писано, но дай Боже бързо и леко! И да има приятели, които да помнят.

По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related


Да, може и така да се каже, Иван измами тази с косата, сви й номер, излиза,че той избърза ... да я срещне. Челен удар. Умря преди тя да дойде... благодарение на абсурдна операция ...Ако не беше тя ...Ако аз му бях казал да не ... Но животът е пълен с "ако". Ако, ако... Но това е, което е!
А Дино Мерлин може да спечели Евровизията, той е голям певец, кантатор. А има и кой да гласува за него.

цитирай
35. antoan1antoan - Когато загубим истински приятел,
08.03.2011 04:29
е много по-тъжно. Губим голяма част от себе си. Особено, ако човекът е от този тип, който създава аура на щастие около себе си! Поклон към паметта на Иван!
Разказваш увлекателно Санде, както винаги! И ние, твоите виртуални приятели те харесваме много! Поздрави!
цитирай
36. sande - Благодаря ти, Антоане, че прочете разказа за знаменития приятел и човек Иван Милев!
08.03.2011 04:48
antoan1antoan написа:
е много по-тъжно. Губим голяма част от себе си. Особено, ако човекът е от този тип, който създава аура на щастие около себе си! Поклон към паметта на Иван!
Разказваш увлекателно Санде, както винаги! И ние, твоите виртуални приятели те харесваме много! Поздрави!


Прав си, много си прав, че когато загубим истински приятел, отива си нещо скъпо от нас, обедняваме. Но са прави и тези, които се придържат към максимата, че човек е жив дакато си спомнят за него.

Поздрави!
цитирай
37. galicin - Да прецакаш смъртта?
08.03.2011 10:19
Интересна концепция! Да умреш преди тя да дойде да те вземе...
Нещо се обърках.
Ще предложа темата за обсъждане на днешната оперативка с поручик Ржевски и корнет Оболенски. Събираме се да направим план за противодействие, че онези лемури от командването пак ни пращат комисия (липсвали ни някакви ракети... глупости, аз даже не знам да имаме ракети изобщо).
Това че ви е просветнало че пиенето на бира е много по-приятно занимание от тичането говори за интелект, висок и борбен дух. Всеки може да се обърка.
Ние знаеш бира не пием, та сега съм пратил Оболенски за водка.
Да ти се оплача: сутринта влизам в поделението, гледам Буш пак свършил една нужда точно пред входа на щаба. Веднъж на плаца, веднъж пред щаба. Редува. Нарочно го прави, да ме дразни. Влизам в щаба, гледам Ржевски и Оболенски са изпили всичката водка (каса!) по време на оперативката снощи.
Иначе пак хубав разказ. Моите съболезнования за приятеля ти! Но какво да се прави, нали знаеш приказката: И много да пиеш, и малко да пиеш - умираш.

Поздрави и хубав ден! Аз отивам да подготвя нещата за комисията, докато Оболенски се върне. След това е ясно - съвещание до края на работния ден.

цитирай
38. sande - Така излиза приятелю, поручик Галицин - ето накъде изведе това шосе. Челен удар. Ама можеше по друго да бъде....Ако?
08.03.2011 10:31
galicin написа:
Интересна концепция! Да умреш преди тя да дойде да те вземе...
Нещо се обърках.
Ще предложа темата за обсъждане на днешната оперативка с поручик Ржевски и корнет Оболенски. Събираме се да направим план за противодействие, че онези лемури от командването пак ни пращат комисия (липсвали ни някакви ракети... глупости, аз даже не знам да имаме ракети изобщо).
Това че ви е просветнало че пиенето на бира е много по-приятно занимание от тичането говори за интелект, висок и борбен дух. Всеки може да се обърка.
Ние знаеш бира не пием, та сега съм пратил Оболенски за водка.
Да ти се оплача: сутринта влизам в поделението, гледам Буш пак свършил една нужда точно пред входа на щаба. Веднъж на плаца, веднъж пред щаба. Редува. Нарочно го прави, да ме дразни. Влизам в щаба, гледам Ржевски и Оболенски са изпили всичката водка (каса!) по време на оперативката снощи.
Иначе пак хубав разказ. Моите съболезнования за приятеля ти! Но какво да се прави, нали знаеш приказката: И много да пиеш, и малко да пиеш - умираш.

Поздрави и хубав ден! Аз отивам да подготвя нещата за комисията, докато Оболенски се върне. След това е ясно - съвещание до края на работния ден.



За съжаление не можеш да я прецакаш - тази с косата. Но винаги има място за един ход. Изчакваш или атакуваш? Понякога е по-правилно да изчакаш. Вие военните ги знаете тези работи, Чапаевските.
Така си мисля аз, приятелят.

Този Буш ме безпокои сериозно. Покрай тази водка е станал съвсем неуправляем. Ще се наложи май да го връзвате.

Успех на съвещанието.
цитирай
39. 4aiotgluhar4e - Извинявай, Санде :)))
08.03.2011 17:55
sande написа:
4aiotgluhar4e написа:
Друга сюжетна нишка искам да подхвана, дето ми идва от песента. Дали пък твоят приятел с комата не е измамил оная с косата? Замислял ли си се? На който каквото му е писано, но дай Боже бързо и леко! И да има приятели, които да помнят.

По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related


Да, може и така да се каже, Иван измами тази с косата, сви й номер, излиза,че той избърза ... да я срещне. Челен удар. Умря преди тя да дойде... благодарение на абсурдна операция ...Ако не беше тя ...Ако аз му бях казал да не ... Но животът е пълен с "ако". Ако, ако... Но това е, което е!
А Дино Мерлин може да спечели Евровизията, той е голям певец, кантатор. А има и кой да гласува за него.


Хайде пак! Сега ще се отвори, омагьосах го :)))
http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&playnext=1&list=PLCEC702A7D7F02CB6
цитирай
40. sande - Чайче, няма видиорезултат, такова съобщение се появява.
08.03.2011 18:26
Изпрати ми името на певеца и името на песента, аз ще я намеря на ютюб.
Не зная поради какво, зная, че копираш и пействаш, но не се получава.
Поздрави!
цитирай
41. sande - Усмивчице, разказът не е тъжен, тъжно е, че между нас - живите, има такива хора ...
09.03.2011 14:22
smile999 написа:
sande, извини ме приятелю!
ОБРЪЩАМ СЕ, КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СЛАГАТ МИНУСИ!
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!ПОНЕ ТУК, ЗАРАДИ ПАМЕТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК, НЕ БИВАШЕ ДА ГО ПРАВИТЕ, ЗЛОБАТА ВИ НЯМА ЛИ КРАЙ? ВРЪЩА СЕ СТОКРАТНО, ОСТАВА ВЪВ ВАС И ВИ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ!НЕКАДЪРНИ И ЗЛОБНИ...ДОРИ И ХОРА НЕ МОГА ДА ВИ НАРЕКА!КОЙ ВИ ВЪЗПИТА ТАКА, СЕ ЧУДЯ!

... Хора на омразата. Нищо човешко няма в тези хора, нищо свято. Тъжно, нали!

цитирай
42. mt46 - Онези бесните , с лудите скорости -
12.03.2011 11:28
те са го убили... Онези, които превърнаха пътищата в гробища... Които карат убийствено и самоубийствено... Онези, откачените - които са го обявили за "луд"...
"Свестните у нас считат за луди..." /Ботев/
Марин Тачков - пешеходец
цитирай
43. kuracpalac - Много поздрави!
12.03.2011 18:20
Пред Бога всички сме живи...

(в един манастир на Света Гора, на входната врата пише: "ако умреш преди да умреш, няма да умреш когато умреш")
цитирай
44. sande - Благодаря ти, Марине, благодаря ти, Поете, пешеходецо ...
12.03.2011 20:37
mt46 написа:
те са го убили... Онези, които превърнаха пътищата в гробища... Които карат убийствено и самоубийствено... Онези, откачените - които са го обявили за "луд"...
"Свестните у нас считат за луди..." /Ботев/
Марин Тачков - пешеходец


"Свестните у нас считат за луди..."

От Ботев, та до днес.

Поздрави!
цитирай
45. sande - Поздрави, Приятелю!
12.03.2011 20:39
kuracpalac написа:
Пред Бога всички сме живи...

(в един манастир на Света Гора, на входната врата пише: "ако умреш преди да умреш, няма да умреш когато умреш")


Мъдра мисъл! Дава утеха на всички нас, простосмъртните.
цитирай
46. sande - Къде ме водиш,мило шосе?
12.08.2016 11:04
Защо "мило шосе" ?

По него Иван е минал за първи път за София с майка си.

По него е минавал стотици пъти с жена си и сина си.

Този път ще мине за последен път. Но не знае това.

Всеки има своя последен път.

С това исках да подскажа тежкия финал.
цитирай
47. sande - Поздравче !
07.03.2018 10:30
https://www.facebook/sacho.gorov
цитирай
48. sande - Zashto
14.12.2018 16:42
Сподели замислено, че през целия път насам се чудел с нарастващо безпокойство: “Какво беше това? Боже, какво беше това?”

Сега е ясен отговорът на този фатален въпрос, за съжаление непоправимо късно. Сега става безпощадно ясно, че разговорът с катаджиите на шосето в Ботевград, е бил онзи предупредителен тътен на приближаващата катастрофа!

Съдбата е изпратила своя неочакван и безмилостен знак! Там, на шосето край Ботевград – чрез стоп-палката на двамата полицаи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671945
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031