Прочетен: 19689 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2013 13:41
УМРИ ПРЕДИ СМЪРТТА!
В памет на Иван Милев
Моят приятел от дълги години Иван Милев пътува с колата си от великотърновското село Иванча към София. И той като мен запролети ли се, грейне ли живителното априлско слънце и природата блесне в цветове и сияния, се преселва на село. А в края на октомври, захладнее ли и над земята легнат сенките на приближаващата зима, прелетните птици вече са заминали за топлите страни, а Иван отлита за София.
В колата е топло, уютно, музика гали ухото. Иван е отличен шофьор, но не обича екшъните по шосето, надбягването с този или онзи и доказването кой е по-голям мъж. Затова с раздразнение посреща клаксоните на изпреварващите го леки автомобили, все едно му казват: “ Аман от пенсионери по пътищата! Като не искаш да караш като нас, отбий се по-надясно и гледай как се кола кара!” Спомня си как преди години и той обичаше високите скорости, ядосваше се, когато някоя кола се пречкаше пред него и не му позволяваше да лети. Тогава и той натискаше клаксона и ругаеше невъздържано наред водачите пред него. А сега и колите станаха десеторно повече, кола не кара само този, който не иска, скоростите на движение станаха луди. А шосето- същото.
При Ботевград го спират катаджии, двама. Вижда силуетите им отдалече, очертани, като някаква абсурдна графика на фона на оловното небе, вижда ги как са се изпънали строго, как са вперили очи в колата му, как замахват нервно и припряно със стоп-палката, все едно ще спасяват света от катастрофа.
- Трябва да ви проверим за употреба на алхолол на дрегера! – казва строго единия от униформените, гледайки го с поглед, в който се чете едновременно люпобитство и подозрение.
- Че аз не съм пил, откъде го измислихте? ... Нямам нарушение, не разбирам защо ме спирате? Не си ли превишавате нещо правата? - гледа ги с искрено удивление Иван.
- Срещу вас има оплакване от шофьори, които са ви задминали. Колата ви шарила по шосето, застрашавали сте движението ... Спахте ли добре през ноща? ... Нещо да сте вземали ... лекарство някакво ...– питат катаджиите..
- Спах си нормално, лекарства не съм употребявал ... или нещо друго, за което може би намеквате... Пих кафе сутринта, това е ... – отговаря уверено Иван.
- Ха! Водачите, които ни сигнализираха, говореха загрижено, бяха разтревожени. “Спрете го този ! Опасен е за движението! Ще убие някой, а и себе си ще претрепе! ...Така казаха” - гледат го изпитателно и недоверчиво двмата униформени.
- Аз пък ще ви кажа, че това са някакви келемета, които си правят родео по пътя! Ядосали са се, че не ги пускам да ме задминат ...Келеши! Трябвало е тях да проверите. Ей, какви хора има, ще окачат човек на въжето без да им мигне окото! – възмущава се Иван.
- Добре! – отвръщат униформените - Но, все пак, внимавайте! - и му подават добронамерено шофьорската книжка.
Иван потегля спкойно, но чувства как в гърдите му постепенно се надига някакво необяснимо безпокойство, някаква неясна тревога.
“Какво беше това? Какво?”
А шосето бяга пред него, бяга заедно със светналите в жълто свещи на тополите, заедно с рунтавите къдели на облаците, заедно с бляскавата линия на хоризонта. “Къде отиваш, мило шосе? ... Къде ме водиш?...”
Сега да оставим Иван да продължи пътя си за София и да размишлява над случката с катаджиите в Ботевград, и да кажем кой е този Иван?
С него се запознах преди доста години в Кабул, аз като служител в посолството, а той като служител на UNDP /Програмата на ООН за развитие./
Иван е от хората, които приемаш веднага, след като се запознаеш: открит характер, весел, остроумен, с неизтощимо чувство за хумор, деликатен. Извънредно контактен, подвижен, елегантен, човек, който събира хората, а атмосферата около него е ведра, раздвижена, весела, приятелска. Предан и сигурен приятел. Друг е въпроса той да те приеме, не става лесно приятел с всеки. Никога не застава срещу вас, срещу изразеното от вас мнение. Ако не е съгласен или има друго мнение, казва кратко: «Хм. .. Интересна логика!»
Какво да ви кажа друго за него, ... характерно. Обича хубавите коли – БМВ, Мерцедес – по надолу - не!... И ако съм истниски откровен – обича жените... но и те го обичат. Харесват този строен, елегантен и винаги усмихнат мъж. Мъж, който знае как се ухажва жена! И как се говори с жена!
Безброй са веселите и забавни случки, които сме преживяли с него. Имало е и опасни, даже страшни моменти, като например инцидента с падането на ракета в двора на къщата му в един от централните кабулски квартали “Вазир Акбар Хан”. Малкият дявол, както се казва. Разминахме се само с уплаха и ранени, а сме били на педя от нечувана трагедия с много жертви. На другия ден в опустошената зграда, с отнесени прозорци от всички страни – истински призрак, преброили тридесет и шест дупки по стените. От осколки. Намерили и самите осколки, прелетяли като по чудо между шестнадесетте души, забалвяващи се в салона. В това число и деца. Но това е тема за отделен разказ.
Решихме с Иван да спортуваме, да бягаме сутрин всяка събота. За целта си купихме анцузи и маратонки и в уречения ден аз цъфнах при Иван. Той закусваше и ми предложи кафе.
- Давай, Иване, докато е по-рано да се захващаме с джогинга, че напече ли слънцето, не се виждам на баира – давам му аз зор.
-Спокойно, Санде, що е време, все е наше... А и баира няма да избяга ... - успокоява ме Иван.
- Знаеш ли, а защо преди това не изпиеме по една студена бира “Хайнекен”, а ? - предлага неочаквано Иван.
- “Хайнекен” – добра идея! Това е като антифриз за нашите мотори ... Добре, изпиваме по една бира и хукваме ... – съгласих се аз като човек с добра душица, несвикнал да отказва на подобни, във вяко отношение разумни предложения...
И се започна. Първо се започна със сладък разговор, а така неусетно се стигна до втората и третата бира. И ... тичането бе забравено. И бирите тръгнаха една след друга. Към обяд бяхме преполовили кашона . А слънцето беше вече напекло немилостиво. Не само вече нямаше подканяне за тичане, но се стигна и до самобичуване и търсене на виновника за тази явно вече преценена като глупава идея.
- Видя ли, Санде, каква глупост щяхме да извършим за малко: да си оставим ние “Хайнекена” и датската шунка за мезе и да хукнем като някакви абдали по кабулските баири!
- Да бе, Ванка! Да тичат лудите. Нашето место е тук, на тая стара маса. Лошо ли ни е?
- Е как ще ни е лошо? От къде ни дойде тая нефелна идея до гоним михаля по чукарите? – потвърждава убедено Иван и продължава да се чуди на замислената авантюра.
- Важното е, че навреме ни дойде акъла. Нема какво да дирим по тези скапани баири. И кучета не скитат там – съгласявам се аз с взетото мъдро решение.
И така до обяд: “Прав си, Ванка, прав си , Санде, прав си, Ванка, прав си Санде!”
А разговорът се лее, успоредно с бирата, нищо, че сме само двамата. Двама – ама приятели!
Често си спомняхме с Иван в София или в Пастух този наш първи и несполучлив опит да спортуваме. И по-късно това решение не се промени: “ За бягането си има хора! Не сме ние от тях!”
Обърна ли се назад, винаги виждам усмивката на Иван, светкавичното му остроумие.
Среща ни посланика ни Петър Вълканов.
- Сашо, какво е това събрание, което сте насрочили в посолството? Защо аз нищо не зная? – пита навъсено. А Иван, с лека усмивка под мустак:
- Е, те ако започнат на всеки да казват!
Шегата на място ме спасява от по-сериозен разговор и мъмрене.
***
А сега, драги ми читателю, да се върнем отново при Иван, който вече е в София. Видяхме се в Банкя. Все такъв: стегнат, усмихнат, жизнен, със здрав тен на лицето. Разговаряхме, спомняхме си, включително и тези случки, които ви разказах. Стана дума и за случката с катаджиите, на връщане от Иванча.
Сподели замислено, че през целия път насам се чудел с нарастващо безпокойство: “Какво беше това? Боже, какво беше това?”
Сега е ясен отговорът на този фатален въпрос, за съжаление непоправимо късно. Сега става безпощадно ясно, че разговорът с катаджиите на шосето в Ботевград, е бил онзи предупредителен тътен на приближаващата катастрофа!
Съдбата е изпратила своя неочакван и безмилостен знак! Там, на шосето край Ботевград – чрез стоп-палката на двамата полицаи!
Консултирал се с доктори за случилото се. Признал им, че е имал моменти на нещо като лек световъртеж, появата на лека пелена пред очите, на някаква разсеяност по време на шофирането. Направили му изследвания.
Казали му диагнозата и определили: операция на мозъка! Веднага!
След четричасова операция в една софийска болница Иван изпаднал в кома.
И не се събуди.
***
Прочелите този разказ за незабравимия приятел Иван Милев, който не познаваше тъгата, поздравлявам с песента на известния босненски певец Дино Мерлин “Умри преди смъртта”, както и с песента на хърватския певец Владо Калембер "Нека ме цели свет заборави, само немой ти".
Защо това заглавие - "Умри преди смъртта"? Нека всеки сам намери своя си отговор.
***
Тагове:
Валя
Радвам се, че си прочел този разказ, посветен на близък приятел.
Поздрави!
07.03.2011 09:34
Успешна седмица ти желая!!!
Валя
И обичат!
Успешна седмица ти желая!!!
Успешна и весела седмица ти желая!
Топло!
Какъв човек си ти...винаги успяваш да стигнеш сърцето на човек.
07.03.2011 10:41
Топло!
... любимите за мен фрази в този разказ. Ако двама души са истински приятели, не са малко за разговор и приятно прекарване на време. Има винаги какво да си кажат и скука няма. Двама души не са сами, а даже са много. Достатъчно!
но и до умът ми ...и успяваш да посееш там,
каквото си си наумил.
Поздрави и успехи в това, което умееш толкова добре - Пиши !
07.03.2011 10:44
Какъв човек си ти...винаги успяваш да стигнеш сърцето на човек.
Той има стотици приятели в България, а и по света, не само в Афганистан, ЮАР, където беше търговски представител, в международните организации също.
но и до умът ми ...и успяваш да посееш там,
каквото си си наумил.
Поздрави и успехи в това, което умееш толкова добре - Пиши !
Но така е в живота, човек може и да изпревари смъртта.
Поздрави! Хубав снежен ден!!
07.03.2011 11:21
07.03.2011 11:28
Поздрави! Хубав снежен ден!!
Да, прекрасна мисъл: Човек е жив, докато си спомнят за него!
Поздрави!
07.03.2011 11:33
Да, има за какво да помислим за живота и смъртта, за смисъла и за начина, по кйто живеем, за най-важните решения, който вземаме в тежки моменти. Дали са единствено правилните? А може да има и друго решение?
Или може би, ти си знаеш?
Или предпочиташ да го направя на лични?
за да не "храним" повече Звяра, който ти ги е ....
гласувал?
ОБРЪЩАМ СЕ, КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СЛАГАТ МИНУСИ!
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!ПОНЕ ТУК, ЗАРАДИ ПАМЕТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК, НЕ БИВАШЕ ДА ГО ПРАВИТЕ, ЗЛОБАТА ВИ НЯМА ЛИ КРАЙ? ВРЪЩА СЕ СТОКРАТНО, ОСТАВА ВЪВ ВАС И ВИ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ!НЕКАДЪРНИ И ЗЛОБНИ...ДОРИ И ХОРА НЕ МОГА ДА ВИ НАРЕКА!КОЙ ВИ ВЪЗПИТА ТАКА, СЕ ЧУДЯ!
Или може би, ти си знаеш?
Или предпочиташ да го направя на лични?
за да не "храним" повече Звяра, който ти ги е ....
гласувал?
Поздрави и аплодисменти за Живота! Жив е Животът!
07.03.2011 16:15
Не те познавах. Иначе тримката щяхме да си спортуваме. И най-вероятно щяхме да спасим Иван.
07.03.2011 16:18
Поздрави!
ТИ НАИСТИНА УСПЯВАШ ДА ДА ДОКОСВАШ СЪРЦЕТО, ДУШАТА......
Харесвам твоите разкази и чета с огромно удоволствие!
Благодаря ти приятелю! Благодаря, че те има!
Сърдечни поздрави!:)))
07.03.2011 17:08
Извинявай, че ти спамя темата!!! Дано хората от любимите ми блогове надникнат в твоя постинг и прочетат! Весела вечер!
Женя Иванова(bizcocho)
07.03.2011 17:12
ТИ НАИСТИНА УСПЯВАШ ДА ДА ДОКОСВАШ СЪРЦЕТО, ДУШАТА......
Харесвам твоите разкази и чета с огромно удоволствие!
Благодаря ти приятелю! Благодаря, че те има!
Сърдечни поздрави!:)))
Поздрави!
07.03.2011 17:15
Извинявай, че ти спамя темата!!! Дано хората от любимите ми блогове надникнат в твоя постинг и прочетат! Весела вечер!
Женя Иванова(bizcocho)
Абе, я да се направим един общ Блог и да се реши въпроса.
07.03.2011 17:19
Но ще го изчакаме търпеливо.
Зелас го няма никакъв, Антоан, Пионерчето от Германия, Елица от Сащ ....
Но ще чакам, няма друго.
Спортуване ли - що човек да търчи като улав, като има с кого да изпие бирата:)))))
Спортуване ли - що човек да търчи като улав, като има с кого да изпие
бирата:)))))
Разговорът с истински приятел е лек за душата, гимнастика за душата, а
пък и на чаша хубава бира - какво да искаш повече. Най-малко да тичаш по каменисти баири.
За моабет си има хора!
За писането си има хора!
За любов си има хора!
За омраза си има хора!
За живот си има хора!
За комитство си има хора!
И за помен на приятелите си има хора!
Важното и да си знаем от кои хора сме точно, а не от всичко по-малко!
Тва да седиш и да праиш убав моабет цял ден не е за всеки, то си е талант. Санде, Иван хубав чиляк ще да е бил и не случайно е срещнал теб та да остане нещо и след него.
Как ги пишеш тез разкази като приказка да разказваш!
Машала!
08.03.2011 00:54
По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related
08.03.2011 03:46
За моабет си има хора!
За писането си има хора!
За любов си има хора!
За омраза си има хора!
За живот си има хора!
За комитство си има хора!
И за помен на приятелите си има хора!
Важното и да си знаем от кои хора сме точно, а не от всичко по-малко!
Тва да седиш и да праиш убав моабет цял ден не е за всеки, то си е талант. Санде, Иван хубав чиляк ще да е бил и не случайно е срещнал теб та да остане нещо и след него.
Как ги пишеш тез разкази като приказка да разказваш!
Машала!
Аз ти казвам:Аферим, машаллах! Сам виждаш, това е един разказ, който не можеше да не напиша, за приятеля Иван.Можеше да поживее още дълго, дълго, но къде го отведе това мило шосе? Ето ти съдбата - умираш преди смъртта!
08.03.2011 03:56
По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related
Да, може и така да се каже, Иван измами тази с косата, сви й номер, излиза,че той избърза ... да я срещне. Челен удар. Умря преди тя да дойде... благодарение на абсурдна операция ...Ако не беше тя ...Ако аз му бях казал да не ... Но животът е пълен с "ако". Ако, ако... Но това е, което е!
А Дино Мерлин може да спечели Евровизията, той е голям певец, кантатор. А има и кой да гласува за него.
Разказваш увлекателно Санде, както винаги! И ние, твоите виртуални приятели те харесваме много! Поздрави!
08.03.2011 04:48
Разказваш увлекателно Санде, както винаги! И ние, твоите виртуални приятели те харесваме много! Поздрави!
Прав си, много си прав, че когато загубим истински приятел, отива си нещо скъпо от нас, обедняваме. Но са прави и тези, които се придържат към максимата, че човек е жив дакато си спомнят за него.
Поздрави!
Нещо се обърках.
Ще предложа темата за обсъждане на днешната оперативка с поручик Ржевски и корнет Оболенски. Събираме се да направим план за противодействие, че онези лемури от командването пак ни пращат комисия (липсвали ни някакви ракети... глупости, аз даже не знам да имаме ракети изобщо).
Това че ви е просветнало че пиенето на бира е много по-приятно занимание от тичането говори за интелект, висок и борбен дух. Всеки може да се обърка.
Ние знаеш бира не пием, та сега съм пратил Оболенски за водка.
Да ти се оплача: сутринта влизам в поделението, гледам Буш пак свършил една нужда точно пред входа на щаба. Веднъж на плаца, веднъж пред щаба. Редува. Нарочно го прави, да ме дразни. Влизам в щаба, гледам Ржевски и Оболенски са изпили всичката водка (каса!) по време на оперативката снощи.
Иначе пак хубав разказ. Моите съболезнования за приятеля ти! Но какво да се прави, нали знаеш приказката: И много да пиеш, и малко да пиеш - умираш.
Поздрави и хубав ден! Аз отивам да подготвя нещата за комисията, докато Оболенски се върне. След това е ясно - съвещание до края на работния ден.
08.03.2011 10:31
Нещо се обърках.
Ще предложа темата за обсъждане на днешната оперативка с поручик Ржевски и корнет Оболенски. Събираме се да направим план за противодействие, че онези лемури от командването пак ни пращат комисия (липсвали ни някакви ракети... глупости, аз даже не знам да имаме ракети изобщо).
Това че ви е просветнало че пиенето на бира е много по-приятно занимание от тичането говори за интелект, висок и борбен дух. Всеки може да се обърка.
Ние знаеш бира не пием, та сега съм пратил Оболенски за водка.
Да ти се оплача: сутринта влизам в поделението, гледам Буш пак свършил една нужда точно пред входа на щаба. Веднъж на плаца, веднъж пред щаба. Редува. Нарочно го прави, да ме дразни. Влизам в щаба, гледам Ржевски и Оболенски са изпили всичката водка (каса!) по време на оперативката снощи.
Иначе пак хубав разказ. Моите съболезнования за приятеля ти! Но какво да се прави, нали знаеш приказката: И много да пиеш, и малко да пиеш - умираш.
Поздрави и хубав ден! Аз отивам да подготвя нещата за комисията, докато Оболенски се върне. След това е ясно - съвещание до края на работния ден.
За съжаление не можеш да я прецакаш - тази с косата. Но винаги има място за един ход. Изчакваш или атакуваш? Понякога е по-правилно да изчакаш. Вие военните ги знаете тези работи, Чапаевските.
Така си мисля аз, приятелят.
Този Буш ме безпокои сериозно. Покрай тази водка е станал съвсем неуправляем. Ще се наложи май да го връзвате.
Успех на съвещанието.
По повод Дино Мерлин - знаеш ли, че тази година той ще представи Босна на Евровизия? Ако се организира емиграцията от бивша Югославия, като нищо може да спечели. Докато ровех да намеря парчето, най-неочаквано попаднах, на песен, която чух да пее уличен музикант в Белград. Празникът вече настъпи, а аз най-добре празнувам като правя подаръци :) Подарявам ти тази убийствена песен и знам, че ще я оцениш, защото разбираш текста: http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&feature=related
Да, може и така да се каже, Иван измами тази с косата, сви й номер, излиза,че той избърза ... да я срещне. Челен удар. Умря преди тя да дойде... благодарение на абсурдна операция ...Ако не беше тя ...Ако аз му бях казал да не ... Но животът е пълен с "ако". Ако, ако... Но това е, което е!
А Дино Мерлин може да спечели Евровизията, той е голям певец, кантатор. А има и кой да гласува за него.
Хайде пак! Сега ще се отвори, омагьосах го :)))
http://www.youtube.com/watch?v=HaTzyaac_NA&playnext=1&list=PLCEC702A7D7F02CB6
Не зная поради какво, зная, че копираш и пействаш, но не се получава.
Поздрави!
09.03.2011 14:22
ОБРЪЩАМ СЕ, КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СЛАГАТ МИНУСИ!
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!ПОНЕ ТУК, ЗАРАДИ ПАМЕТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК, НЕ БИВАШЕ ДА ГО ПРАВИТЕ, ЗЛОБАТА ВИ НЯМА ЛИ КРАЙ? ВРЪЩА СЕ СТОКРАТНО, ОСТАВА ВЪВ ВАС И ВИ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ!НЕКАДЪРНИ И ЗЛОБНИ...ДОРИ И ХОРА НЕ МОГА ДА ВИ НАРЕКА!КОЙ ВИ ВЪЗПИТА ТАКА, СЕ ЧУДЯ!
... Хора на омразата. Нищо човешко няма в тези хора, нищо свято. Тъжно, нали!
"Свестните у нас считат за луди..." /Ботев/
Марин Тачков - пешеходец
(в един манастир на Света Гора, на входната врата пише: "ако умреш преди да умреш, няма да умреш когато умреш")
"Свестните у нас считат за луди..." /Ботев/
Марин Тачков - пешеходец
"Свестните у нас считат за луди..."
От Ботев, та до днес.
Поздрави!
(в един манастир на Света Гора, на входната врата пише: "ако умреш преди да умреш, няма да умреш когато умреш")
Мъдра мисъл! Дава утеха на всички нас, простосмъртните.
По него Иван е минал за първи път за София с майка си.
По него е минавал стотици пъти с жена си и сина си.
Този път ще мине за последен път. Но не знае това.
Всеки има своя последен път.
С това исках да подскажа тежкия финал.
Сега е ясен отговорът на този фатален въпрос, за съжаление непоправимо късно. Сега става безпощадно ясно, че разговорът с катаджиите на шосето в Ботевград, е бил онзи предупредителен тътен на приближаващата катастрофа!
Съдбата е изпратила своя неочакван и безмилостен знак! Там, на шосето край Ботевград – чрез стоп-палката на двамата полицаи!