КОПАЙ – РИНИ, РИНИ – КОПАЙ!

“Работи мой човек, работи.

Всяка работа работа иска.”

                               Велин Георгиев

Моят приятел, поетът Велин Георгиев, отива в Бобов дол като репортер на окръжния вестник “Звезда”. Целта му е да се срещне със знатния миньор, героя на социалистическия труд Звездомир Мадански и да напише очерк за него. Задача, лесна за Велин, тъй като има голям опит в журналистиката и му иде отръки всичко свързано със словото. Самият Мадански  идва от родопските мини и е командирован временно в мина “Бобов дол”, където да предаде своя опит и знания, както се казваше едно време. Така да се каже героят гастролира на Бобовдолска сцена.

Работници посочват на Велин бараката, в която е настанен Мадански. Това е голямо спално помещение с две редици железни легла, с малки барчета до тях за личните вещи и гардероб за всеки от обитателите. Досущ като в казарма, да не кажа нещо друго. Има и няколко маси, на които миньорите играят карти, или се хранят, когато не използват миньорския стол.

Картината не е никак уютна: разхвърляни работни облекла и непрано бельо по леглата, мирише на евтин алкохол, нещо средно между прокиснало вино и мастика, на непрани чорапи. Както се шегуват – мирише на умрели лебеди. По стените и вратите на  гардеробчетата, не е трудно да се  досетите – голи мацки, от списания.
        Звездомир хърка  юнашки, стъклата на прозорците дрънчат. Събуждат го.

И тук Велин разбира, че го чака тежък разговор: героят му  се оказва неразговорлив, отговаря с “да” и “не” на въпросите му, трябва да му се вадят думите с ченгел, както  се изразяват местните хора при подобни случаи.

Бре сукане, бре усукване, и двамата  са затънали като каруцата на Андрешко от едноименния разказ на Елин Пелин, а разговорът не потръгва.

Велин знае как да украси разказа си, но все пак за нещо трябва да се хване. А няма за какво. Все същото, да - не, да-не. Ай, да му се не види!

Накрая Велин задава централния си въпрос:

- Звездомире, кажи ми как постигаш тези успехи, все пак виждаш – и други са яки физически, и други са с голям опит, стараят се, но не могат като тебе. Кажи в какво е тайната на твоите успехи?

Последва  едно по-дълго изречение, от което Велин  е смаян:

- Каква тайна, бе братче, нема никаква тайна! Копай – рини, рини -  копай! ... Те това е! Каква тайна?

***

А ето ви за награда цялото стихотворение на Велин Георгиев:

АРБИТЪР НА СЕБЕ СИ

Работи, мой човек, работи.

Всяка работа работа иска.

Щом не си абортиран,

работи

и не пискай.

Запомни:

на света си дошел

за да кажеш

сам всичко

чрез работа.

Хайде,

пей,

мой отшелнико.

Работи,

птичко храбра.

***

Поздрави на всички! Поздрави и на Велин!

Добре сме си на масите. Но от утре ни чака работа.

Извинявам се.

***